РЕШЕНИЕ НА СЪДА (голям състав)
11 юни 2024 година(*)
„Обжалване — Конкуренция — Членове 266 и 340 ДФЕС — Съдебно решение, с което се намалява размерът на глоба, наложена от Европейската комисия — Възстановяване от Комисията на недължимо събраната сума — Задължение за плащане на лихви — Квалифициране — Обезщетение с фиксиран размер за лишаването от възможността да се използва сумата на недължимо платената глоба — Приложим лихвен процент“
По дело C‑221/22 P
с предмет жалба на основание член 56 от Статута на Съда на Европейския съюз, подадена на 28 март 2022 г.,
Европейска комисия, представлявана от D. Calleja Crespo, N. Khan, B. Martenczuk, P. Rossi и L. Wildpanner,
жалбоподател,
като другата страна в производството е
Deutsche Telekom AG, установено в Бон (Германия), представлявано от C. von Köckritz, P. Lohs и U. Soltész, Rechtsanwälte,
жалбоподател в първоинстанционното производство,
СЪДЪТ (голям състав),
състоящ се от: K. Lenaerts, председател, L. Bay Larsen, заместник-председател, Aл. Арабаджиев, C. Lycourgos, E. Regan, F. Biltgen, N. Piçarra и Z. Csehi (докладчик), председатели на състави, P. G. Xuereb, L. S. Rossi, N. Jääskinen, N. Wahl, I. Ziemele, J. Passer и D. Gratsias, съдии,
генерален адвокат: A. M. Collins,
секретар: D. Dittert, началник-отдел,
предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 12 юли 2023 г.,
след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 23 ноември 2023 г.,
постанови настоящото
Решение
1 С жалбата си Европейската комисия иска частична отмяна на решение на Общия съд на Европейския съюз от 19 януари 2022 г., Deutsche Telekom/Комисия (T‑610/19, наричано по-нататък „обжалваното съдебно решение“ EU:T:2022:15), с което той осъжда Комисията да плати на Deutsche Telekom AG обезщетение за претърпени вреди в размер на 1 750 522,83 евро, отменя решението на Комисията от 28 юни 2019 г. за отказ за плащане на мораторни лихви на Deutsche Telekom (наричано по-нататък „спорното решение“) и отхвърля жалбата на Deutsche Telekom в останалата ѝ част.
Правна уредба
Правото на Съюза
Финансовият регламент от 2012 г.
2 Член 78 („Установяване на вземания“) от Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза и за отмяна на Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета (ОВ L 298, 2012 г., стр. 1, наричан по-нататък „Финансовият регламент от 2012 г.“), предвижда в параграф 4:
„На Комисията се предоставят правомощия да приема делегирани актове в съответствие с член 210 относно подробните правила за установяването на вземанията, включително процедурата и оправдателните документи, както и на лихвата за забава“.
Делегиран регламент (ЕС) № 1268/2012
3 Делегиран регламент (ЕС) № 1268/2012 на Комисията от 29 октомври 2012 година относно правилата за прилагане на Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза (ОВ L 362, 2012 г., стр. 1) е приет от Комисията на основание по-специално член 78, параграф 4 от Финансовия регламент от 2012 г.
4 Съгласно член 83 („Лихва за забава“) от Делегиран регламент № 1268/2012:
„1. Без да се засягат специфичните разпоредби, произтичащи от прилагането на нормативната уредба, приложима за съответния сектор, върху всяко вземане, което не е изплатено на крайната дата, посочена в член 80, параграф 3, буква б), се начислява лихва съгласно параграфи 2 и 3 от настоящия член.
2. Лихвата за вземанията, неизплатени на крайната дата, посочена в член 80, параграф 3, буква б), е лихвата, прилагана от Европейската централна банка (ЕЦБ) за нейните основни операции по рефинансиране, публикувана в Официален вестник на Европейския съюз, серия С [наричан по-нататък „лихвеният процент за рефинансиране от ЕЦБ“], в сила на първия календарен ден на месеца, в който попада крайната дата, увеличена със:
a) осем процентни пункта, когато дългът е по договор за обществена поръчка за доставки и услуги по дял V;
б) три и половина процентни пункта във всички останали случаи.
3. Размерът на лихвите се изчислява от календарния ден, следващ крайния срок по член 80, параграф 3, буква б) и посочен в дебитното известие, до календарния ден, на който дългът е издължен в пълен размер.
Нареждането за събиране, съответстващо на размера на лихвите за забава, се издава, когато тези лихви бъдат реално получени.
4. В случай на глоби, когато длъжникът предостави финансова гаранция, приета от счетоводителя вместо плащане, дължимата лихва, считано от крайния срок, посочен в член 80, параграф 3, буква б), е лихвата по параграф 2 от настоящия член, която е в сила на първия ден на месеца, през който е прието решението за налагане на глоба, увеличена само с един и половина процентни пункта“.
5 Член 90 („Събиране на глоби или други санкции“) от посочения регламент гласи:
„1. Когато пред Съда на Европейския съюз бъде заведено дело срещу решение на Комисията за налагане на глоба или други санкции съгласно [Договора за функционирането на Европейския съюз] или Договора за Евратом и докато не бъдат изчерпани всички правни средства за защита, длъжникът или плаща условно съответните суми по банковата сметка, посочена от счетоводителя, или предоставя финансова гаранция, приемлива за счетоводителя. Гаранцията е независима от задължението за плащане на глобата, имуществената санкция или други санкции и е изпълнима при първо поискване. Тя покрива главницата и лихвите, дължими съгласно член 83, параграф 4.
2. Комисията обезпечава условно платените суми, като ги инвестира във финансови активи и по този начин гарантира сигурността и ликвидността на средствата, като същевременно се стреми да получи и финансов приход.
[…]
4. След изчерпване на всички правни средства за защита и когато глобата или санкцията е отменена или намалена, се предприема която и да е от следните мерки:
a) недължимо събраните суми заедно с начислените лихви се връщат на съответната трета страна. В случаите, в които цялостният генериран приход за съответния период е отрицателен, се възстановява номиналната стойност на недължимо събраните суми;
б) когато е предоставена финансова гаранция, тя съответно се освобождава“.
Обстоятелствата по спора
6 На 15 октомври 2014 г. Комисията приема Решение C(2014) 7465 final относно производство по прилагане на член 102 ДФЕС и член 54 от Споразумението за ЕИП (преписка AT.39523 — Slovak Telekom), което поправя с Решение C(2014) 10119 final от 16 декември 2014 г. и с Решение C(2015) 2484 final от 17 април 2015 г.
7 С това решение Комисията налага на Deutsche Telekom глоба от 31 070 000 евро за злоупотреба с господстващо положение на словашкия пазар на високоскоростни електронни съобщителни услуги в нарушение на член 102 ДФЕС и на член 54 от Споразумението за ЕИП.
8 Deutsche Telekom подава жалба за отмяна на посоченото решение, като същевременно на 16 януари 2015 г. плаща условно тази глоба. Със своето решение от 13 декември 2018 г., Deutsche Telekom/Комисия (T‑827/14, наричано по-нататък „решение Deutsche Telekom от 2018 г.“, EU:T:2018:930), Общият съд уважава частично жалбата на Deutsche Telekom и като упражнява правомощието си за пълен съдебен контрол, намалява посочената глоба с 12 039 019 евро. На 19 февруари 2019 г. Комисията възстановява тази сума на Deutsche Telekom.
9 На 12 март 2019 г. Deutsche Telekom иска от Комисията да му плати мораторните лихви, съответстващи на недължимо събраната сума за периода от датата на плащането на глобата до датата на възстановяването на тази сума (наричан по-нататък „разглежданият период“).
10 Със спорното решение Комисията отказва да уважи това искане. Тя изтъква, че по силата на член 90, параграф 4, буква а) от Делегиран регламент № 1268/2012 към номиналния размер на недължимо събраната глоба не трябва да се начисляват мораторни лихви, тъй като цялостният приход, генериран от инвестирането на тази сума във финансови активи, извършено от нея в приложение на посочения член 90, параграф 2, е отрицателен.
11 В това решение Комисията разглежда и довода на Deutsche Telekom, че в съответствие с решение на Общия съд от 12 февруари 2019 г., Printeos/Комисия (T‑201/17, EU:T:2019:81), това дружество има право да получи мораторни лихви до размера на лихвения процент за рефинансиране от ЕЦБ, увеличен с 3,5 процентни пункта. В отговор на този довод Комисията обяснява, че посоченото съдебно решение не представлява правно основание за плащането на мораторните лихви, искано от Deutsche Telekom. Освен това тя изтъква, че това съдебно решение не следва да се тълкува в смисъл, който засяга прилагането на член 90, параграф 4, буква а) от Делегиран регламент № 1268/2012. Накрая Комисията посочва, че е подала жалба срещу същото съдебно решение, което следователно не е окончателно.
Жалбата пред Общия съд и обжалваното съдебно решение
12 С жалба, подадена в секретариата на Общия съд на 9 септември 2019 г., Deutsche Telekom иска от него да отмени спорното решение и да осъди Комисията да му плати обезщетение за пропуснатите ползи, поради това че било лишено от възможността да използва през разглеждания период сумата на недължимо събраната глоба, или, при условията на евентуалност, да поправи вредите, които претърпяло поради отказа ѝ да му плати мораторни лихви върху тази сума.
13 Общият съд уважава частично тази жалба.
14 На първо място, Общият съд отхвърля искането на Deutsche Telekom за обезщетение по силата на извъндоговорната отговорност на Европейския съюз за предполагаемите пропуснати от дружеството ползи, поради това че през разглеждания период е било лишено от възможността да използва сумата на недължимо събраната глоба, което да съответства на годишната възвръщаемост на вложените от него капитали или на средната претеглена цена на неговия капитал.
15 Всъщност според Общия съд Deutsche Telekom не е представило убедителни доказателства, че твърдяната от него вреда е действителна и сигурна. По-конкретно, Deutsche Telekom не е доказало нито че непременно е щяло да инвестира сумата на недължимо събраната глоба в своята дейност, нито че лишаването му от възможността да използва тази сума, го е накарало да се откаже от специфични и конкретни проекти, нито че не е разполагало с алтернативен източник на финансиране.
16 На второ място, Общият съд разглежда предявеното при условията на евентуалност от Deutsche Telekom искане за обезщетение поради нарушение на член 266, първа алинея ДФЕС, който предвижда задължение за институциите, чийто акт е отменен с решение на съд на Съюза, да предприемат необходимите мерки за изпълнение на това решение.
17 Като се позовава на практиката на Съда, установена с решение от 20 януари 2021 г., Комисия/Printeos (C‑301/19 P, наричано по-нататък „решение Printeos“, EU:C:2021:39), в точка 72 от обжалваното съдебно решение Общият съд припомня, че когато са събрани суми в нарушение на правото на Съюза, от това право произтича задължение те да бъдат върнат с лихвите, и че такъв именно е случаят, когато суми са събрани в приложение на акт на Съюза, който съд на Съюза е обявил за невалиден или е отменил.
18 В точка 75 от обжалваното съдебно решение Общият съд подчертава, че предоставянето на мораторни лихви върху недължимо събраната сума представлява необходима съставна част на задължението на Комисията да възстанови предишното положение след постановяване на съдебно решение за отмяна или такова, в което се осъществява пълен съдебен контрол.
19 Що се отнася по-конкретно до присъждането на такива лихви, считано от датата на условното плащане на въпросната глоба, в точка 88 от обжалваното съдебно решение Общият съд приема, че такива лихви се присъждат с цел да се обезщети във фиксиран размер платилото тази глоба предприятие за лишаването му от възможността да използва средствата си през периода от датата на условното плащане на посочената глоба до датата на възстановяването ѝ.
20 Поради това в точка 113 от обжалваното съдебно решение Общият съд приема, че отказът на Комисията да плати тези лихви на Deutsche Telekom, представлява достатъчно съществено нарушение на член 266, първа алинея ДФЕС, което може да ангажира извъндоговорната отговорност на Съюза. Предвид наличието на пряка причинно-следствена връзка между това нарушение и вредата, изразяваща се в загуба през разглеждания период на мораторните лихви върху сумата на недължимо събраната глоба, Общият съд присъжда на Deutsche Telekom обезщетение от 1 750 522,38 евро, изчислено чрез прилагане по аналогия на лихвения процент по член 83, параграф 2, буква б) от Делегиран регламент № 1268/2012, а именно лихвения процент за рефинансиране от ЕЦБ, който е в сила през януари 2015 г., тоест 0,05 %, увеличен с 3,5 процентни пункта.
21 На трето място, що се отнася до искането за отмяна на спорното решение, Общият съд уважава това искане по същите съображения, поради които при разглеждането на искането за обезщетение е приел, че Комисията е нарушила член 266, първа алинея ДФЕС, като е отказала да плати на Deutsche Telekom мораторни лихви върху сумата на недължимо събраната глоба за разглеждания период.
Искания на страните пред Съда
22 Комисията иска от Съда:
– да отмени обжалваното съдебно решение, доколкото с него се уважава жалбата на Deutsche Telekom,
– да се произнесе сам по неразрешените въпроси на правния спор,
– при условията на евентуалност, да върне делото на Общия съд за ново разглеждане, доколкото спорът още не е разрешен, и
– да осъди Deutsche Telekom да заплати всички разноски по настоящото производство и по производството пред Общия съд.
23 Deutsche Telekom иска от Съда:
– да отхвърли жалбата и
– да осъди Комисията да понесе, наред с направените от нея съдебни разноски, и тези на Deutsche Telekom, направени в производствата пред Общия съд и пред Съда.
По жалбата
24 В подкрепа на жалбата си Комисията изтъква две основания; първото е грешка при прилагане на правото, която Общият съд допуснал, като приел, че член 266 ДФЕС налага на Комисията абсолютно и безусловно задължение да плати със задна дата „лихви за забава със санкционен характер“, считано от датата на условното плащане на глобата, а второто е грешка при прилагане на правото, която Общият съд допуснал, като приел, че размерът на лихвите за забава, които Комисията е длъжна да плати, съответства, по аналогия на предвидения в член 83, параграф 2, буква б) от Делегиран регламент № 1268/2012 размер, на лихвения процент за рефинансиране от ЕЦБ, увеличен с 3,5 процентни пункта.
По допустимостта на жалбата
25 Deutsche Telekom поддържа, че жалбата е изцяло недопустима, тъй като всъщност е насочена не срещу обжалваното съдебно решение, а срещу решение Printeos, което е окончателно. Освен това Deutsche Telekom изтъква, че различните твърдения по първото основание, както и второто основание са недопустими, доколкото само повтарят изтъкнатите пред Общия съд доводи или са повдигнати за първи път на етапа на обжалването пред Съда. По-конкретно, недопустимостта на първото основание била видна и от факта, че в нарушение на изискването по член 169, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда Комисията не посочила от кои части от мотивите на обжалваното съдебно решение произтича, че задължението за плащане на лихви има санкционен характер.
26 Комисията счита, че жалбата ѝ е изцяло допустима.
27 В това отношение съгласно член 256 ДФЕС, член 58, първа алинея от Статута на Съда на Европейския съюз, член 168, параграф 1, буква г) и член 169 от Процедурния правилник на Съда в жалбата трябва точно да се посочат пороците на съдебното решение, чиято отмяна се иска, както и правните доводи, с които конкретно се подкрепя това искане. Според постоянната практика на Съда не отговаря на това изискване жалба, в която, без дори да се съдържат доводи, насочени конкретно към установяване на твърдяната грешка при прилагане на правото, опорочаваща решението на Общия съд, само се възпроизвеждат вече изложените пред него основания и доводи. Всъщност такава жалба в действителност представлява искане, целящо просто преразглеждане на подадената пред Общия съд искова молба или жалба, а това е извън компетентността на Съда (решение от 15 юли 2021 г., DK/ЕСВД, C‑851/19 P, EU:C:2021:607, т. 32 и цитираната съдебна практика).
28 Когато обаче съответният жалбоподател оспорва тълкуването или прилагането на правото на Съюза от Общия съд, разгледаните в първоинстанционното производство правни въпроси могат отново да бъдат обсъдени при обжалването пред Съда. Всъщност, ако жалбоподателят не може да основе жалбата си пред Съда на вече изложени пред Общия съд основания и доводи, производството по обжалване отчасти би се обезсмислило (решение от 15 юли 2021 г., DK/ЕСВД, C‑851/19 P, EU:C:2021:607, т. 33 и цитираната съдебна практика).
29 Освен това Съдът многократно е постановявал, че е допустимо жалбоподателят да обжалва решението на Общия съд на основания, произтичащи от обжалваното съдебно решение и насочени към оспорване на неговата правилност (решение от 26 февруари 2020 г., ЕСВД/Alba Aguilera и др., C‑427/18 P, EU:C:2020:109, т. 54 и цитираната съдебна практика).
30 Накрая, Комисията, както всяка друга страна в производство по обжалване, трябва да запази възможността да постави под въпрос правните принципи, приложени от Общия съд в решението, чиято отмяна се иска, дори тези принципи да са развити в решения, които не могат или вече не могат да бъдат обжалвани.
31 В случая целта на жалбата, както отбелязва Комисията в уводната ѝ част, е да прикани Съда да преразгледа практиката си, установена с решение Printeos, на която в голяма степен се основавало обжалваното съдебно решение и която не била съобразена със съдебната практика преди решение Printeos. Изтъкнатите от Комисията доводи идентифицират достатъчно точно пороците на обжалваното съдебно решение, както и мотивите, поради които според нея в него са допуснати грешки при прилагане на правото, и следователно, противно на твърдяното от Deutsche Telekom, тези доводи не се свеждат само до повтаряне или възпроизвеждане на доводите, изложени от тази институция пред Общия съд.
32 Ето защо повдигнатото от Deutsche Telekom възражение за недопустимост трябва да се отхвърли.
По първото основание
Доводи на страните
33 Според първото основание на Комисията Общият съд допуснал грешка при прилагане на правото, като приел, че член 266 ДФЕС ѝ налага абсолютно и безусловно задължение да плати със задна дата „лихви за забава със санкционен характер“, считано от датата на условното плащане на глобата.
34 По това първо основание за обжалване са изложени шест твърдения.
35 В първото твърдение по първото основание Комисията отрича, че е извършила достатъчно съществено нарушение на член 266, първа алинея ДФЕС, като не е платила лихви за забава в размера, претендиран от Deutsche Telekom.
36 Всъщност според тази институция понятието за мораторни лихви от вида на претендираните от Deutsche Telekom и присъдени от Общия съд, предполага длъжникът, най-малкото поради небрежност, да е изпаднал в забава за плащане. Впрочем в решение от 8 юни 1995 г., Siemens/Комисия (T‑459/93, EU:T:1995:100, т. 101), Общият съд определил мораторните лихви като лихви, „дължими поради забавено изпълнение на задължението за връщане“. В случая обаче след решение Deutsche Telekom от 2018 г. Комисията възстановила незабавно сумата на недължимо събраната глоба и следователно никога не е изпадала в „забава“ за нейното плащане. Така лихвите за забава, които тя била длъжна да плати по силата на решение Printeos и на обжалваното съдебно решение, представлявали необоснована санкция за Комисията.
37 Според второто твърдение по това основание на Комисията обжалваното съдебно решение не е съобразено със съдебната практика преди решение Printeos.
38 Според Комисията лихвите, с които следва да се възстановят недължимо събрани парични суми, не са „лихви за забава със санкционен характер“, които трябва да бъдат платени със задна дата, а компенсаторни лихви, предназначени да се избегне неоснователно обогатяване на длъжника, както личало по-специално от решение от 5 септември 2019 г., Европейски съюз/Guardian Europe и Guardian Europe/Европейски съюз (C‑447/17 P и C‑479/17 P, EU:C:2019:672). Комисията отбелязва, че макар в това решение Съдът да е квалифицирал дължимите лихви като „мораторни лихви“, той все пак е уточнил, че те се уреждат от разпоредбите на Делегиран регламент № 1268/2012. Следователно в действителност ставало въпрос за компенсаторни лихви, съответстващи на лихвите, генерирани от инвестициите, направени от Комисията съгласно член 90 от този делегиран регламент. Ето защо от посоченото съдебно решение, към което препраща точка 73 от обжалваното съдебно решение, не можело да се заключи, че Комисията следва да плати на Deutsche Telekom претендираните от него лихви за забава, които Общият съд му присъдил с обжалваното съдебно решение.
39 Въз основа на тази съдебна практика Комисията признава, че в приложение на член 266, първа алинея ДФЕС, когато наложените от нея глоби впоследствие са отменени или намалени от съд на Съюза, тя е длъжна да възстанови сумата на недължимо събраните глоби заедно с начислените лихви в съответствие с член 90 от Делегиран регламент № 1268/2012. Всъщност в такива случаи установената в съдебната практика забрана за неоснователно обогатяване ѝ забранявала да запази лихвите, генерирани от тези глоби. Комисията обаче счита, че следва да се приложи член 90, параграф 4 от този делегиран регламент, който я задължава да възстанови на съответните предприятия, вследствие на съдебно решение, което отменя или намалява условно платената глоба, „недължимо събраните суми заедно с начислените лихви“. От друга страна, когато цялостният приход от инвестирането на сумите, съответстващи на тази глоба, е отрицателен, тя била длъжна да възстанови само „номиналната стойност на недължимо събраните суми“.
40 Прилагането на възприетите в обжалваното съдебно решение принципи щяло да доведе в настоящия икономически контекст до неоснователно обогатяване на съответните предприятия поради признаването на абсолютно и безусловно право на плащане на лихви при процент, съответстващ на лихвения процент за рефинансиране от ЕЦБ, увеличен с 3,5 процентни пункта.
41 С третото твърдение по първото основание Комисията поддържа, че член 90 от Делегиран регламент № 1268/2012 урежда лихвите, които трябва да се платят за изпълнението на решения на съдилищата на Съюза.
42 Тя се съмнява по-специално дали е правилна точка 97 от обжалваното съдебно решение, в която Общият съд приема, че когато размерът на начислените лихви по смисъла на член 90, параграф 4 от Делегиран регламент № 1268/2012 е по-нисък от размера на мораторните лихви, Комисията е длъжна да изплати разликата между тези две суми. Посоченото тълкуване на Общия съд водело до това, че тази разпоредба de facto никога нямало да е приложима. Всъщност лихвите, начислени от сигурна инвестиция, никога нямало да бъдат по-високи от мораторните лихви, чийто процент съответства на лихвения процент за рефинансиране от ЕЦБ, увеличен с 3,5 процентни пункта.
43 В четвъртото твърдение по първото основание Комисията изтъква, че не са изпълнени условията за ангажиране на извъндоговорната отговорност на Съюза по смисъла на член 340 ДФЕС.
44 Най-напред, като задължил Комисията да плати със задна дата лихви за забава, считано от условното плащане на глобата, Общият съд неправилно приравнил самото определяне на глоба, чийто размер впоследствие е намален от съд на Съюза, на достатъчно съществено нарушение на правна норма. По-нататък, Deutsche Telekom не доказало пред Общия съд, че е претърпяло вреди. В това отношение отказът на Комисията да плати лихви при лихвения процент за рефинансиране от ЕЦБ, увеличен с 3,5 процентни пункта, не можел да се счита за загуба, причинена на Deutsche Telekom. Накрая, би било противоречиво Комисията да бъде обвинявана в съществено нарушение на правото поради фактори като продължителността на съдебните производства, които са извън нейния контрол.
45 В петото твърдение по първото основание Комисията отбелязва, че действието ex tunc на решенията на съдилищата на Съюза не води до задължение за плащане на лихви за забава, считано от датата на условното плащане на глобата.
46 В това отношение Комисията поддържа, че макар отмяната на даден акт от съд на Съюза да води до премахване с обратно действие на този акт от правния ред на Съюза, това не променя факта, че преди решение Deutsche Telekom от 2018 г. тя не е имала никакво задължение да възстанови глобата, още повече че решенията ѝ се ползват с презумпция за валидност. Комисията подчертава, че действието ex tunc на съдебно решение, с което се отменя или намалява глоба, не може да я задължи да плати лихви, считано от условното плащане на тази глоба, при положение че към датата на това плащане тя не е била нито длъжна, нито в състояние да възстанови глобата.
47 Комисията добавя, че противно на постановеното от Общия съд, главното вземане, тоест сумата на недължимо събраната глоба, към тази дата в никакъв случай не е било „безспорно по отношение на [своя] размер или поне [е можело] да бъде определено въз основа на обективно установени елементи“ по смисъла на решение Printeos (т. 55).
48 С шестото твърдение по първото основание Комисията изтъква, че плащането на лихви за забава, наложено с обжалваното съдебно решение, накърнява възпиращия ефект на глобите.
49 Комисията счита, че този ефект трябва да бъде взет предвид при определянето на размера на глобата. В това отношение тя отбелязва, че тъй като не може да определи предварително изхода на евентуалните жалби, подадени срещу нейните решения за налагане на глоба, и продължителността на съответните съдебни производства, когато определя размера на глобата тя не е в състояние да претегли този ефект и размера на лихвите за забава, които евентуално може да се наложи да плати. Освен това непропорционалният характер на тези лихви, които според Комисията биха могли да достигнат повече от половината от размера на глобите, застрашавал възпиращия им ефект.
50 Deutsche Telekom оспорва изцяло доводите на Комисията и счита, че първото основание трябва да се отхвърли.
Съображения на Съда
51 От член 266, първа алинея ДФЕС следва, че институцията, чийто акт е бил отменен, трябва да предприеме необходимите мерки за изпълнение на съдебното решение, обявило този акт за недействителен с действие ex tunc. По-специално, това води до плащането на суми, недължимо събрани на основание на този акт, както и плащането на лихви (вж. в този смисъл решения от 12 февруари 2015 г., Комисия/IPK International, C‑336/13 P, EU:C:2015:83, т. 29, и от 5 септември 2019 г., Европейски съюз/Guardian Europe и Guardian Europe/Европейски съюз, C‑447/17 P и C‑479/17 P, EU:C:2019:672, т. 55).
52 Също от постоянната съдебна практика следва, че плащането на лихви представлява мярка за изпълнение на съдебното решение за отмяна по смисъла на член 266, първа алинея ДФЕС, тъй като цели да обезщети във фиксиран размер този, който е бил лишен от възможността да разполага с вземането, и освен това, след постановяването на това съдебно решение за отмяна, да подтикне длъжника да го изпълни във възможно най-кратки срокове (вж. в този смисъл решения от 12 февруари 2015 г., Комисия/IPK International, C‑336/13 P, EU:C:2015:83, т. 30, и от 10 октомври 2001 г., Corus UK/Комисия, T‑171/99, EU:T:2001:249, т. 53 и 54 и цитираната съдебна практика).
53 Така от член 266, първа алинея ДФЕС следва, че когато съд на Съюза отмени или намали с действие ex tunc глоба, наложена с решение на Комисията за нарушение на правилата за конкуренция, тази институция е длъжна да възстанови изцяло или частично сумата на условно платената глоба заедно с лихвите за периода от датата на условното плащане на тази глоба до датата на възстановяването ѝ.
54 Впрочем задължението за връщане на недължимо събрани парични суми с лихви се прилага не само за институциите, органите, службите и агенциите на Съюза, но и за органите на държавите членки.
55 В това отношение съгласно постоянната съдебна практика всеки субект, на който национален орган е наложил плащане на такса, мито, данък или друг налог в нарушение на правото на Съюза, по силата на последното има право този орган да му възстанови не само недължимо платената парична сума, но също и лихви, предназначени да компенсират невъзможността тя да се използва (вж. в този смисъл решения от 9 ноември 1983 г. San Giorgio, 199/82, EU:C:1983:318, т.12, от 8 март 2001 г., Metallgesellschaft и др., C‑397/98 и C‑410/98, EU:C:2001:134, т. 84, от 19 юли 2012 г., Littlewoods Retail и др., C‑591/10, EU:C:2012:478, т. 24—26, от 9 септември 2021 г., Hauptzollamt B (Факултативно данъчно намаление), C‑100/20, EU:C:2021:716, т. 26 и 27, и от 28 април 2022 г., Gräfendorfer Geflügel- und Tiefkühlfeinkost Produktions и др., C‑415/20, C‑419/20 и C‑427/20, EU:C:2022:306, т. 51 и 52).
56 Следователно, когато парични суми са събрани в нарушение на правото на Съюза, независимо дали от национален орган, или от институция, орган, служба или агенция на Съюза, тези парични суми трябва да бъдат върнати, и то заедно с лихвите за целия период от датата на плащането на тези парични суми до датата на тяхното връщане, което е израз на общия принцип на възстановяване на недължимо платеното (вж. в този смисъл решение от 28 април 2022 г., Gräfendorfer Geflügel- und Tiefkühlfeinkost Produktions и др., C‑415/20, C‑419/20 и C‑427/20, EU:C:2022:306, т. 53 и цитираната съдебна практика).
57 Следователно Общият съд не е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел в точка 111 от обжалваното съдебно решение, следвайки съображения, основани по-специално на решение Printeos, че Комисията е нарушила член 266, първа алинея ДФЕС, като е отказала да плати на Deutsche Telekom лихви върху сумата на недължимо събраната глоба за разглеждания период. Той само потвърждава, подобно на посоченото решение Printeos, принципите, припомнени в точки 51—56 от настоящото решение, произтичащи от трайно установената съдебна практика, която не следва да се преразглежда.
58 В този контекст трябва да се подчертае, че противно на поддържаното от Комисията, обезщетението, което Общият съд я осъжда да заплати на Deutsche Telekom с обжалваното съдебно решение, не съответства на „лихви за забава със санкционен характер“. Всъщност преди датата на обявяване на решение Deutsche Telekom от 2018 г. Комисията изобщо не е била длъжна да върне сумата на глобата на Deutsche Telekom, било то частично или изцяло, предвид, най-напред, изпълнителната сила на решенията на Комисията, които налагат парично задължение на лица, различни от държавите членки, след това, липсата на суспензивно действие съгласно член 278 ДФЕС на жалбите, подадени до съд на Съюза, и накрая, презумпцията за валидност, от която се ползват решенията на Комисията, докато не бъдат отменени или оттеглени (вж. в този смисъл решение от 17 юни 2010 г., Lafarge/Комисия, C‑413/08 P, EU:C:2010:346, т. 81 и цитираната съдебна практика). Следователно едва от тази дата Комисията е имала задължение за връщане и е можело да се счита, че при липса на незабавно възстановяване на сумата на недължимо събраната глоба е в забава за изпълнението на това задължение. В случая обаче между страните е безспорно, че след обявяването на решение Deutsche Telekom от 2018 г. Комисията му е възстановила сумата на недължимо събраната глоба.
59 Вярно е, че подобно на съдебната практика, на която се позовава, в обжалваното съдебно решение Общият съд многократно е квалифицирал дължимите в случая от Комисията лихви като „мораторни лихви“ или като „лихви за забава“ — понятия, свързани с наличие на забавено плащане от страна на длъжника и с намерение да го санкционира.
60 Подобна квалификация обаче, колкото и спорна да е от гледна точка на целта на разглежданите лихви, не може да постави под въпрос валидността — с оглед на принципите, припомнени в точки 51—56 от настоящото решение — на съображенията, въз основа на които Общият съд е приел, че Комисията е била длъжна да възстанови недължимо събраната сума ведно с лихви, които да обезщетят във фиксиран размер съответното предприятие за лишаването му от възможността да използва тази сума.
61 Що се отнася до изтъкнатото от Комисията обстоятелство, че лихвите, които в обжалваното съдебно решение Общият съд я е осъдил да плати, са свързани с периода от датата на условното плащане на глобата до датата на възстановяването на недължимо събраната сума, произтекло от съдебното решение за намаляване на тази глоба, и така се отнасят до период, който в голяма степен предшества това съдебно решение, това обстоятелство е последица от действието ex tunc, което има такова съдебно решение, и от задължението на Комисията, произтичащо от член 266, първа алинея ДФЕС, да се съобрази с това съдебно решение, като постави съответното предприятие в положението, в което би се намирало, ако през целия този период не бе лишено от възможността да използва недължимо събраната сума. В това отношение е безспорно, предвид правото на обжалване, което е налице срещу всяко решение на Комисията за налагане на глоба, че когато глобата е била условно платена от съответното предприятие, Комисията може евентуално да бъде задължена да предприеме мерки за изпълнение на съдебно решение, отменящо изцяло или отчасти такова нейно решение, като припомнените в точки 51—53 от настоящото решение.
62 Също така не може да бъде приет доводът на Комисията, че в случая не е налице достатъчно съществено нарушение на правна норма, нито достатъчно доказателство за претърпяна от Deutsche Telekom вреда. Всъщност, когато по силата на член 266, първа алинея ДФЕС е длъжна да възстанови определена парична сума ведно с лихвите, Комисията не разполага с никаква свобода да прецени дали да плати тези лихви, така че самото нарушение на правото на Съюза, изразяващо се в отказа да ги плати, стига, за да се установи наличието на достатъчно съществено нарушение на това право, което може да ангажира извъндоговорната отговорност на Съюза (вж. в този смисъл решение Printeos, т. 103 и 104). В случая Комисията е била длъжна, съгласно тази разпоредба, вследствие на решение Deutsche Telekom от 2018 г. да възстанови сумата на недължимо събраната глоба ведно с лихвите, както Общият съд правилно е постановил в точка 112 от обжалваното съдебно решение. Освен това, тъй като по характер тези лихви са „с фиксиран размер“, както личи от съдебната практика, припомнена в точка 52 от настоящото решение, Комисията не може да избегне това задължение с мотива, че Deutsche Telekom не е доказало в достатъчна степен наличието на вреда.
63 При това положение първото, второто, четвъртото и петото твърдение по първото основание трябва да бъдат отхвърлени.
64 Освен това Общият съд не е допуснал грешка при прилагане на правото, като е отхвърлил доводите на Комисията, изведени от разпоредбите на член 90 от Делегиран регламент № 1268/2012. Всъщност, както правилно отбелязва той в точка 98 от обжалваното съдебно решение, когато „начислените“ лихви по член 90, параграф 4 от този делегиран регламент са по-ниски от лихвите, дължими по силата на задължението за обезщетяване във фиксиран размер, или дори няма начислени лихви, тъй като приходът от инвестирания капитал е отрицателен, Комисията все пак е длъжна, съгласно член 266, първа алинея ДФЕС, да плати на заинтересованото лице разликата между размера на евентуалните „начислени лихви“ по смисъла на член 90, параграф 4 от посочения делегиран регламент и размера на лихвите, дължими за периода от датата на плащането на въпросната сума до датата на нейното възстановяване (вж. в този смисъл решение Printeos, т. 75 и 76).
65 В това отношение, както самата Комисия отбелязва и както подчертава и генералният адвокат в точка 77 от заключението си, задължението, произтичащо за тази институция от член 90, параграф 4 от Делегиран регламент № 1268/2012, да плати на съответното предприятие „начислените лихви“, има за цел преди всичко да се избегне неоснователното обогатяване на Съюза. Това евентуално задължение обаче не засяга задължението, което посочената институция във всички случаи има по силата на член 266, първа алинея ДФЕС, да обезщети във фиксиран размер предприятието за лишаването му от възможността да използва паричната сума, съответстваща на недължимо платената глоба, в резултат на прехвърлянето ѝ на Комисията, включително когато инвестирането на сумата на условно платената от това предприятие глоба не е генерирало приход, по-голям от лихвения процент за рефинансиране от ЕЦБ, увеличен с 3,5 процентни пункта.
66 Освен това, макар да е вярно, че съгласно член 90, параграф 2 от Делегиран регламент № 1268/2012 Комисията обезпечава условно платените суми, като ги инвестира във финансови активи и по този начин гарантира сигурността и ликвидността на средствата, като същевременно се стреми да получи финансов приход, от тази разпоредба следва също, че предприятието, което условно е платило наложената му глоба, не упражнява никакво влияние върху условията, при които е инвестирана сумата на тази глоба. Комисията обаче не успява да обясни поради какви причини при такива обстоятелства рисковете, на които са изложени подобни инвестиции, би трябвало да бъдат понесени от предприятието, платило условно глобата, наложена въз основа на частично или изцяло незаконосъобразен акт.
67 При тези условия третото твърдение по първото основание трябва да се отхвърли.
68 Що се отнася до довода на Комисията, че задължаването ѝ да плати лихви от датата на условното събиране на глобата, накърнява възпиращия ефект на глобите, Съдът подкрепя съображенията, изложени от Общия съд в точки 93 и 94 от обжалваното решение, според които възпиращата функция на глобите трябва да бъде съвместена с изискванията на ефективната съдебна защита. Те обаче предполагат, че в случай че с решение на съд на Съюза условно платена от съответното предприятие глоба бъде намалена или отменена, предвид както на член 266, първа алинея ДФЕС, така и на действието ex tunc на такова съдебно решение, това предприятие получава обезщетение с фиксиран размер за лишаването си от възможността да използва сума, съответстваща на недължимо събрания от Комисията размер, за периода от датата на това условно плащане до датата на възстановяването на тази сума от посочената институция. Във всеки случай, възпиращият ефект на глобите не може да се изтъква в контекста на глоби, които са отменени или намалени от съд на Съюза, тъй като Комисията не може за целите на възпирането да се позовава на акт, обявен за незаконосъобразен.
69 При тези условия шестото твърдение по първото основание също трябва да се отхвърли.
70 Предвид гореизложеното първото основание на Комисията следва да се отхвърли по същество.
По второто основание
Доводи на страните
71 Според второто основание на Комисията Общият съд допуснал грешка при прилагане на правото, като приел в точки 114—138 от обжалваното съдебно решение, че лихвеният процент, приложим към лихвата, която Комисията трябва да плати, възлиза, по аналогия с член 83, параграф 2, буква б) от Делегиран регламент № 1268/2012, на лихвения процент за рефинансиране от ЕЦБ, увеличен с 3,5 процентни пункта.
72 Комисията припомня, че в решение от 5 септември 2019 г., Европейски съюз/Guardian Europe и Guardian Europe/Европейски съюз (C‑447/17 P и C‑479/17 P, EU:C:2019:672, т. 56), Съдът е постановил, че за определянето на лихвите, които трябва да се платят след отмяната на глоба, следва да се приложи процентът, определен с разпоредбите на Делегиран регламент № 1268/2012, без обаче да посочва точно на коя разпоредба от този делегиран регламент следва да се направи позоваване.
73 При все това решение Printeos, към което препраща точка 121 от обжалваното съдебно решение, тълкувало решение от 5 септември 2019 г., Европейски съюз/Guardian Europe и Guardian Europe/Европейски съюз (C‑447/17 P и C‑479/17 P, EU:C:2019:672), в смисъл, че последното съдебно решение се позовава на член 83 от посочения делегиран регламент. От това Общият съд в точки 133 и 134 от обжалваното съдебно решение стигнал до извода, че следва да се приложи по аналогия член 83, параграф 2, буква б) от същия делегиран регламент, който налага плащането на лихви по лихвения процент за рефинансиране от ЕЦБ, увеличен с 3,5 процентни пункта.
74 Според Комисията обаче, от една страна, такова прилагане по аналогия не е обосновано, тъй като член 83 от Делегиран регламент № 1268/2012 урежда лихвите за забава, дължими от длъжниците на Комисията в случай на закъсняло плащане, като предвижда специална процедура за тази цел.
75 От друга страна, от решение Printeos не можело да се заключи, че Съдът, който се е произнесъл по изчисляването на сложни лихви, е искал да приложи по аналогия лихвения процент по член 83, параграф 2, буква б) от Делегиран регламент № 1268/2012 за изчисляването на мораторни лихви. Впрочем нито Общият съд в решението си от 12 февруари 2019 г., Printeos/Комисия (T‑201/17, EU:T:2019:81), нито Съдът, който се произнася по жалбата по това дело с решение Printeos, са присъдили мораторни лихви в предвидения в тази разпоредба размер.
76 Ако обаче Съдът приеме, че трябва да се приложи лихвеният процент, определен в член 83 от Делегиран регламент № 1268/2012, Комисията счита, че освен ако не бъде определен друг подходящ лихвен процент, следва да се възприеме, по аналогия с член 83, параграф 4 от този делегиран регламент, лихвеният процент за рефинансиране от ЕЦБ, увеличен с 1,5 процентни пункта, прилаган от Комисията, когато адресатът на решение за налагане на глоба учреди банкова гаранция, вместо да плати условно тази глоба. Това положение било достатъчно сходно с разглежданото в настоящия случай, тъй като и в двата случая лихвите компенсират невъзможността на Комисията в първия случай, а на засегнатото предприятие — във втория случай, да разполага свободно със сумата на глобата, докато продължава съдебното производство.
77 Deutsche Telekom оспорва доводите на Комисията и счита, че и второто основание трябва да се отхвърли.
Съображения на Съда
78 От практиката на Съда става ясно, че за определянето на размера на лихвите, които трябва да бъдат заплатени на предприятие, платило наложена от Комисията глоба, след като тази глоба е била отменена или намалена, тази институция трябва да приложи определения за целта размер с Делегиран регламент № 1268/2012 (вж. в този смисъл решение от 5 септември 2019 г., Европейски съюз/Guardian Europe и Guardian Europe/Европейски съюз, C‑447/17 P и C‑479/17 P, EU:C:2019:672, т. 56). Освен това Съдът уточнява, че се препраща не към член 90 от този делегиран регламент, в който не се посочва никакъв конкретен лихвен процент, а към член 83 от този делегиран регламент, който определя лихвения процент за вземанията, които не са изплатени на крайната дата (вж. в този смисъл решение Printeos, т. 81).
79 Член 83 от Делегиран регламент № 1268/2012, съдържащ правилата за прилагане на действащия тогава Финансов регламент от 2012 г., предвижда в това отношение няколко лихвени процента и всички те съответстват на лихвения процент за рефинансиране от ЕЦБ, увеличен с различни процентни пунктове. Съгласно член 83, параграф 2, букви а) и б) от този делегиран регламент увеличението е съответно 8 процентни пункта, когато дългът е по договор за обществена поръчка за доставки и услуги, и 3,5 процентни пункта във всички останали случаи. Освен това, когато длъжникът предостави финансова гаранция, приета от счетоводителя вместо плащането на глоба, член 83, параграф 4 от посочения делегиран регламент предвижда увеличение от 1,5 процентни пункта.
80 В случая Общият съд не е възприел нито един от двата лихвени процента, свързани със специфичните случаи, посочени съответно в член 83, параграф 2, буква а) и параграф 4 от Делегиран регламент № 1268/2012. Той е възприел лихвения процент, предвиден субсидиарно за „всички останали случаи“ в член 83, параграф 2, буква б) от този делегиран регламент.
81 Така в точка 136 от обжалваното съдебно решение, за да определи обезщетението с фиксиран размер на Deutsche Telekom поради лишаването му от възможността да използва средствата си, въз основа на анализа си в точки 125—135 от това съдебно решение Общият съд приема за приложим по аналогия лихвения процент, предвиден в член 83, параграф 2, буква б) от Делегиран регламент № 1268/2012, а именно лихвения процент за рефинансиране от ЕЦБ, увеличен с 3,5 процентни пункта.
82 Ето как в точка 137 от посоченото съдебно решение Общият съд присъжда на Deutsche Telekom за поправяне на вредите, които е претърпяло от достатъчно същественото нарушение на член 266, първа алинея ДФЕС, обезщетение в размер на 1 750 522,83 евро, което съответства на загубата на лихви в размер на 3,55 % през разглеждания период върху сумата на недължимо събраната глоба.
83 Несъмнено, както изтъква Комисията, член 83, параграф 2, буква б) от Делегиран регламент № 1268/2012 не определя кой лихвен процент съответства на обезщетение с фиксиран размер като разглежданото в настоящия случай. Всъщност тази разпоредба се отнася до различна от настоящото дело хипотеза на забавено плащане, а именно случая, в който вземането не е изплатено на крайната дата. Именно обстоятелството, че нито посоченият член 83, нито която и да било друга разпоредба от делегирания регламент определя този процент, е накарало Общия съд, упражнявайки своята свобода на преценка, да приложи „по аналогия“ член 83, параграф 2, буква б) от посочения делегиран регламент.
84 От това обаче не следва, че като е приложил определения в тази разпоредба лихвен процент, който освен това не изглежда неразумен или непропорционален предвид целта на въпросните лихви, Общият съд е допуснал грешка при упражняването на правомощието, което му е признато в рамките на производствата за ангажиране на извъндоговорната отговорност на Съюза.
85 В това отношение е важно да се подчертае, че когато Общият съд е намалил размера на глобата, наложена от Комисията на Deutsche Telekom и платена ѝ условно от това предприятие, Комисията не бива да се окаже в по-благоприятно положение от това, в което би се озовало Deutsche Telekom, ако жалбата му беше отхвърлена, след неговия избор, вместо да извърши такова условно плащане, да учреди банкова гаранция в очакване на изхода от съдебното производство, образувано по жалбата му. В последния случай обаче Deutsche Telekom щеше да понесе разходи за лихви, изчислени в размер на 1,55 %, съгласно член 83, параграф 4 от Делегиран регламент № 1268/2012, към които щяха да се добавят разходите за учредяване на банковата гаранция.
86 По тези съображения не може да се приеме доводът, с който Комисията, при условията на евентуалност, иска размерът на дължимите на Deutsche Telekom лихви да бъде ограничен до 1,55 %.
87 Към това се прибавя фактът, че както Общият съд правилно посочва в точки 127 и 131 от обжалваното съдебно решение, положението на предприятие, което, макар да е подало жалба срещу решението на Комисията да му наложи глоба, е платило условно тази глоба, се различава от това на предприятие, което учредява банкова гаранция до изчерпване на правните средства за защита. Всъщност, в случай че предприятие е учредило банкова гаранция и в резултат на това е получило отсрочване на плащането, то, за разлика от извършилото условно плащане на глобата, не е прехвърлило на Комисията паричната сума, съответстваща на наложената глоба, така че Комисията не може да бъде задължена да му върне недължимо събрана сума. Единствената финансова вреда, която засегнатото предприятие евентуално би претърпяло, произтича от собственото му решение да учреди банкова гаранция.
88 Накрая, макар да е вярно, както подчертава Комисията, че в решение Printeos Съдът не е присъдил лихви по лихвения процент за рефинансиране от ЕЦБ, увеличен с 3,5 процентни пункта, върху сумата на подлежащата на възстановяване глоба, това се дължи на факта, че ищецът в първоинстанционното производство по делото, по което е постановено това съдебно решение, е поискал по отношение на тази сума единствено прилагането на лихвения процент за рефинансиране на ЕЦБ, увеличен с 2 процентни пункта.
89 Следва също да се подчертае, че ако Комисията приеме, че действащите разпоредби от регламентите не отчитат адекватно положение като това, което е в основата на настоящото дело, тя или евентуално законодателят на Съюза би трябвало да направи необходимите адаптации в интерес на правната сигурност и на предвидимостта на действията на Комисията.
90 Като се има предвид обаче, че задължението на Комисията да възстанови ведно с лихви глоба, която е изцяло или частично отменена от съд на Съюза, произтича от член 266, първа алинея ДФЕС, всеки нов метод или начин за изчисляване на тези лихви трябва да е съобразен с целите, преследвани с такива лихви. Следователно приложимият към тези лихви процент не би могъл да се ограничи до това да компенсира обезценяването на парите, настъпило през периода, за който трябва да се платят лихвите, без да покрие обезщетението с фиксиран размер, на което има право платилото тази глоба предприятие, поради това че за определено време е било лишено от възможността да използва средствата, съответстващи на недължимо събраната от Комисията сума.
91 С оглед на гореизложеното следва да се констатира, че Общият съд не е допуснал грешка при прилагане на правото, когато е определил обезщетение с фиксиран размер за Deutsche Telekom, като е взел предвид целта на въпросните лихви и на наложеното му задължение за поправяне на претърпените от предприятието вреди, прилагайки по аналогия лихвения процент, предвиден в член 83, параграф 2, буква б) от Делегиран регламент № 1268/2012. Следователно трябва да се отхвърли и второто основание.
92 Тъй като нито едно от основанията, изложени от Комисията в подкрепа на жалбата ѝ, не е уважено, тя следва да се отхвърли изцяло.
По съдебните разноски
93 Съгласно член 184, параграф 2 от Процедурния правилник, когато жалбата е неоснователна, Съдът се произнася по съдебните разноски.
94 В съответствие с член 138, параграф 1 от този процедурен правилник, приложим в производството по обжалване съгласно член 184, параграф 1 от същия, загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане.
95 Тай като Комисията е загубила делото и Deutsche Telekom е поискало тя да бъде осъдена да заплати съдебните разноски, тя следва да се осъди да заплати тези разноски.
По изложените съображения Съдът (голям състав) реши:
1) Отхвърля жалбата.
2) Осъжда Европейската комисия да заплати съдебните разноски.
Подписи