РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (състав по жалбите)
14 ноември 2013 година
Дело T‑455/11 P
Европейската полицейска служба (Eвропол)
срещу
Andreas Kalmár
„Обжалване — Публична служба — Персонал на Европол — Договор, сключен за определен срок — Уволнение — Задължение за мотивиране — Право на защита — Парично обезщетение“
Предмет: Жалба срещу Решение от 26 май 2011 г. на Съда на публичната служба на Европейския съюз (втори състав) по дело Kalmár/Европол (F‑83/09) с искане за частична отмяна на това съдебно решение
Диспозитив: Отхвърля жалбата. Европейската полицейска служба (Eвропол) понася направените от нея съдебни разноски и заплаща съдебните разноски, направени от Andreas Kalmár в производството пред настоящата съдебна инстанция.
Резюме
1. Обжалване — Основания — Нарушение на забраната за произнасяне свръх петитум — Повторна квалификация от страна на Съда на публичната служба на основанията, посочени от жалбоподателя — Нарушение на правото на защита — Несъстоятелни основания
2. Длъжностни лица — Служители на Европол — Решение, засягащо административното положение на служител — Прекратяване на договор преди изтичане на срока, за който е сключен — Право на преценка на администрацията — Граници — Съдебен контрол
(член 94, параграф 1, буква б) от Правилника за персонала на Европол)
3. Искове и жалби на длъжностните лица — Акт с неблагоприятни последици — Решение за изрично отхвърляне на подадена по административен ред жалба — Правна квалификация — Релевантност
(членове 90 и 91 от Правилника за длъжностните лица)
4. Обжалване — Основания — Неправилна преценка на фактитe — Недопустимост — Контрол от страна на Общия съд на фактическата преценка — Изключване, освен в случай на изопачаването им
(член 257 ДФЕС; член 11, параграф 1 от приложение І към Статута на Съда)
5. Обжалване — Основания — Липса на установяване на твърдяната грешка при прилагане на правото — Недопустимост
(член 257 ДФЕС; член 11, параграф 1 от приложение І към Статута на Съда; член 138, параграф 1, първа алниея, буква в) от Процедурния правилник на Общия съд)
6. Обжалване — Основания — Непълнота на мотивите — Обхват на задължението за мотивиране
(член 36 от Статута на Съда и член 7, параграф 1 от приложение I към него)
1. Вж. текста на решението.
(вж. точки 26—29)
2. Независимо че администрацията разполага с широка свобода на преценка, що се отнася до прекратяването на даден договор преди изтичането на срока, за който е сключен, контролът на спазването на предоставените от правния ред на Съюза гаранции в административните производства е от фундаментално значение. Сред тези гаранции попада по-специално задължението на компетентната институция да провери внимателно и безпристрастно всички релевантни обстоятелства на конкретния случай.
(вж. точка 33)
Позоваване на:
Общ съд — 8 септември 2009 г., ETF/Landgren, T‑404/06 P, Сборник, стр. II‑2841, точка 163 и цитираната съдебна практика
3. С исканията срещу отхвърлянето на подадена по административен ред жалба жалбоподателят сезира съответната юрисдикция да разгледа обжалвания административен акт и поради това тези искания сами по себе си са лишени от самостоятелно съдържание. Доколкото в решението, с което се отхвърля подадена по административен ред жалба, се съдържат пояснения относно твърденията за нарушения, в извършването на които в крайна сметка се упреква длъжностното лице, конкретната идентификация на формулираните по отношение на последното твърдения за нарушения трябва да се извършва след прочита на първоначалните решения във връзка с решение за отхвърляне на подадената по административен ред жалба.
Въпросът дали решението за отхвърляне на подадената по административен ред жалба представлява увреждащ съответното лице акт, е релевантен единствено в случай че жалбата срещу първоначалните решения е отхвърлена като неподадена в срок. В тази хипотеза вследствие на квалификацията на решение за отхвърляне на подадената по административен ред жалба може да се наложи възстановяване на сроковете за обжалване.
(вж. точки 41 и 42)
Позоваване на:
Общ съд — 12 декември 2002 г., Morello/Комисия, T‑338/00 и T‑376/00, Recueil FP, стр. I‑A‑301 и II‑1457, точки 34 и 35; 10 юни 2004 г., Eveillard/Комисия, T‑258/01, Recueil FP, стр. I‑A‑167 и II‑747, точка 31; 14 октомври 2004 г., Sandini/Съд, T‑389/02, Recueil FP, стр. I‑A‑295 и II‑1339, точка 49; 6 април 2006 г., Camós Grau/Комисия, T‑309/03, Recueil, стр. II‑1173, точка 43 и цитираната съдебна практика
4. Единствено съдът в първоинстанционното производство е компетентен, от една страна, да установява фактите, освен в случаите, когато неточността на фактическите му констатации следва от представените пред него доказателства по делото, и от друга страна, да преценява тези факти. Следователно, освен в случай на изопачаване на представените пред първоинстанционния съд доказателства, преценката на фактите от този съд не представлява правен въпрос, който в това си качество подлежи на контрол от Общия съд. Подобно изопачаване трябва ясно да личи от доказателствата по делото, без да е необходимо да се прибягва до нова преценка на фактическите обстоятелства и на доказателствата.
Без да допусне изопачаване на фактите, Съдът на публичната служба може да достигне до извода, че в контекста на дадено решение за уволнение съответната институция не е извършила цялостна и детайлна проверка на релевантните и подлежащите на разглеждане фактически обстоятелства, след като тази институция се е позовала в детайли на отрицателен аспект от поведението на дадено длъжностно лице в миналото, но не е взела предвид положителните аспекти, отразени в служебното му досие.
(вж. точки 64 и 66)
Позоваване на:
Общ съд — 8 септември 2008 г., Kerstens/Комисия, T‑222/07 P, Сборник СПС, стр. I‑Б‑1‑37 и II‑Б‑1‑267, точки 60—62 и цитираната съдебна практика
5. Вж. текста на решението.
(вж. точка 75)
Позоваване на:
Общ съд — ETF/Landgren, посочено по-горе, точка 140
6. Задължението на Съда на публичната служба за мотивиране на решенията по силата на член 36 от Статута на Съда и на член 7, параграф 1 от приложение I към този статут налага на последния да мотивира съдебните си решения, за да позволи на заинтересованите лица да се запознаят със съображенията, поради които Съдът на публичната служба не е уважил техните доводи, като така позволи и на Общия съд да разполага с достатъчно данни, за да упражни своя съдебен контрол.
(вж. точка 76)
Позоваване на:
Съд — 16 юли 2009 г., Комисия/ Schneider Electric, C‑440/07 P, Сборник, стр. I‑6413, точка 135 и цитираната съдебна практика