Дело T‑453/11
Gilbert Szajner
срещу
Служба за хармонизация във вътрешния пазар
(марки, дизайни и модели) (СХВП)
„Марка на Общността — Производство за обявяване на недействителност — Словна марка на Общността „LAGUIOLE“ — По-ранно френско фирмено наименование „Forge de Laguiole“ — Член 53, параграф 1, буква в) и член 8, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 207/2009“
Резюме — Решение на Общия съд (първи състав) от 21 октомври 2014 г.
1. Марка на Общността — Производство по обжалване — Жалба до съда на Съюза — Компетентност на Общия съд — Преразглеждане на фактите в светлината на доказателствата, представени за първи път пред него — Изключване
(член 65 от Регламент № 207/2009 на Съвета)
2. Марка на Общността — Производство по обжалване — Жалба до съда на Съюза — Законосъобразност на решението на апелативен състав — Отчитане за целите на тълкуването на националното право на доводи, изведени от националното законодателство или националната съдебна практика, които не са посочени пред Службата — Допустимост
(член 65 от Регламент № 207/2009 на Съвета)
3. Марка на Общността — Отказ, отмяна и недействителност — Относителни основания за недействителност — Наличие на по-ранно право по смисъла на член 8, параграф 4 от Регламент № 207/2009 — Условия — Тълкуване в светлината на правото на Съюза — Преценка с оглед на критериите, определени в националното право, което се прилага за знака, на който е направено позоваване
(член 1, параграф 2, член 8, параграф 4 и член 53, параграф 1, буква в) от Регламент № 207/2009 на Съвета)
4. Марка на Общността — Производство по обжалване — Жалба до съда на Съюза — Законосъобразност на решението на апелативен състав — Отчитане за целите на тълкуването на националното право на съдебно решение, което е последващо спрямо обжалваното решение и извършва промяна на националната съдебна практика — Допустимост
(член 65 от Регламент № 207/2009 на Съвета)
5. Марка на Общността — Подаване на заявка за марка на Общността — Посочване на стоките или услугите, за които се отнася марката — Използване на общите термини на заглавията на класовете от Ницската класификация — Обхват
(правило 2, параграф 4 от Регламент № 2868/95 на Комисията)
6. Марка на Общността — Отказ, отмяна и недействителност — Относителни основания за недействителност — Наличие на по-ранно право по смисъла на член 8, параграф 4 от Регламент № 207/2009 — Високоотличителен характер на по-ранното право — Критерии за преценка
(член 8, параграфи 4 и 5 от Регламент № 207/2009 на Съвета)
7. Марка на Общността — Отказ, отмяна и недействителност — Относителни основания за недействителност — Наличие на по-ранно право по смисъла на член 8, параграф 4 от Регламент № 207/2009 — Словна марка „LAGUIOLE“ — Фирмено наименование „Forge de Laguiole“
(член 8, параграф 4 от Регламент № 207/2009 на Съвета)
1. Вж. текста на решението.
(вж. точка 21)
2. Нито за страните, нито за самия Общ съд съществува пречка при тълкуването на националното право, към което правото на Съюза препраща, да се позовават на националното законодателство или на националната съдебна практика, тъй като не става въпрос да се упреква апелативният състав, че не е взел предвид факти от конкретно решение на национална юрисдикция, а става въпрос да се посочат законови разпоредби или съдебни решения в подкрепа на правно основание, свързано с неправилно прилагане от апелативните състави на разпоредба от националното право.
Макар да е вярно, че страна, която иска да бъде приложена национална норма, трябва да представи на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) доказателства, установяващи съдържанието на тази норма, това не означава, че спрямо прилагането на националната норма от Службата не може да се осъществи контрол от Общия съд в светлината на национално съдебно решение, постановено след приемането на решението на Службата и изтъкнато за първи път пред Общия съд от страна в производството.
(вж. точки 23 и 24)
3. Съгласно член 53, параграф 1, буква в) от Регламент № 207/2009 относно марката на Общността във връзка с член 8, параграф 4 от същия регламент наличието на знак, различен от марка, допуска обявяване на недействителност на марка на Общността, ако знакът отговаря едновременно на четири условия: той трябва да бъде използван в процеса на търговия, трябва да има обхват, по-голям от местния, правата по отношение на този знак трябва да са били придобити преди датата на подаването на заявката за регистрация на марка на Общността съгласно законодателството на държавата членка, където знакът е бил използван, и на последно място, този знак трябва да предоставя на притежателя си правото да забрани използването на по-скорошна марка. Тези четири условия ограничават броя знаци, различни от марки, които могат да бъдат изтъкнати за оспорване на действителността на марка на Общността върху цялата територия на Общността съгласно член 1, параграф 2 от Регламент № 207/2009.
Първите две условия, а именно свързаните с използването и с обхвата на посочения знак, като този обхват не трябва да бъде само местен, следват от самия текст на член 8, параграф 4 от Регламент № 207/2009 и затова трябва да бъдат тълкувани в светлината на правото на Съюза. Така Регламент № 207/2009 установява еднакви стандарти относно използването на знаците и обхвата им, съгласувани с принципите, от които се ръководи въведената с този регламент система.
Обратно на това, от частта от изречението „когато и доколкото, съгласно законодателството на държавата членка, което регламентира този знак“ следва, че посочените в член 8, параграф 4, букви a) и б) от Регламент № 207/2009 други две условия представляват установени в посочения регламент условия, които за разлика от предходните се преценяват с оглед на критериите, определени от правото, уреждащото посочения знак. Това препращане към правото, уреждащо посочения знак, е съвсем основателно, тъй като Регламент № 207/2009 признава възможността срещу марка на Общността да се направи позоваване на знаци, които не са включени в системата на марката на Общността. Поради това само правото, уреждащо посочения знак, позволява да се установи дали този знак е по-ранен от марката на Общността и дали въз основа на него може да се обоснове забраната за използване на по-скорошна марка.
(вж. точки 27—29)
4. Решение на национална юрисдикция, извършващо промяна на съдебната практика, може да бъде взето предвид от Общия съд при проверката му на тълкуването от Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) на националното право, към което правото на Съюза препраща, въпреки че това решение е постановено след приемането на обжалваното решение. Всъщност такива промени по принцип се прилагат с обратна сила спрямо съществуващите положения.
Този принцип се обосновава от съображението, че тълкуването в съдебната практика на дадена норма в даден момент не може да бъде различно в зависимост от момента на настъпване на разглежданите факти и никой не може да се позовава на придобито право на неизменна съдебна практика. Макар да е вярно, че този принцип може да бъде смекчен, тъй като при изключителни обстоятелства юрисдикциите могат да се отклонят от него, за да изменят действието във времето, що се отнася до обратната сила на дадена промяна на съдебната практика, обратното действие на промените продължава да бъде принципът.
Ето защо, въпреки че решение на национална юрисдикция, извършващо промяна на съдебната практика, само по себе си представлява ново обстоятелство, то единствено излага националното право такова, каквото е трябвало да бъде приложено от Службата в обжалваното решение и каквото трябва да се приложи от Общия съд.
(вж. точки 45—50)
5. Ницската класификация има само административна цел, която е единствено да улесни изготвянето и разглеждането на заявките за марки, предлагайки определени класове и категории стоки и услуги. Заглавията на класовете обаче не представляват система, в която да е изключено стока или услуга, съдържаща се в даден клас или категория, да попада и в друг клас или категория, както е видно по-конкретно от правило 2, параграф 4 от Регламент № 2868/95 за прилагане на Регламент № 40/94 относно марката на Общността.
(вж. точка 88)
6. Наличието на по-силно изразен отличителен характер в сравнение с нормалния, поради това че потребителите познават дадено фирмено наименование на пазара, предполага това фирмено наименование непременно да е познато поне на значителна част от съответните потребители, без да е задължително то да има добра репутация по смисъла на член 8, параграф 5 от Регламент № 207/2009 относно марката на Общността. Не може да се посочи общо, че дадено фирмено наименование има високоотличителен характер, например като се прибегне до определени проценти относно степента, в която потребителите познават фирменото наименование в съответните среди. Следва обаче да се приеме, че е налице определена взаимозависимост между това дали потребителите познават дадено фирмено наименование и неговия отличителен характер, в смисъл че колкото повече фирменото наименование е познато на целевата група потребители, толкова по-висок е отличителният му характер. За да се провери дали едно фирмено наименование има високоотличителен характер, поради това че е познато на потребителите, следва да се вземат предвид всички релевантни за делото факти, и по-специално пазарният дял на разглежданото дружество, интензитетът, географският обхват и продължителността на използването му, размерът на инвестициите, направени от предприятието за неговото популяризиране, частта от заинтересованите кръгове лица, които благодарение на фирменото наименование разпознават стоките или услугите като произхождащи от определено предприятие, и декларациите на търговско-промишлени камари или на други професионални сдружения.
(вж. точка 132)
7. Вж. текста на решението.
(вж. точки 161—166)