РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (четвърти разширен състав)

7 декември 2022 година(*)

„Икономическа и парична политика — Пруденциален надзор над кредитните институции — Правомощия на ЕЦБ — Правомощия за провеждане на разследване — Проверки на място — Член 12 от Регламент (ЕС) № 1024/2013 — Решение на ЕЦБ за извършване на проверка в помещенията на по-малко значима кредитна институция — Жалба за отмяна — Акт, подлежащ на обжалване — Допустимост — Компетентност на ЕЦБ — Задължение за мотивиране — Доказателства, които са от естество да обосноват проверка — Член 106 от Процедурния правилник — Немотивирано искане за провеждане на съдебно заседание“

По дело T‑275/19

PNB Banka AS, установена в Рига (Латвия), представлявана от O. Behrends, адвокат,

жалбоподател,

срещу

Европейска централна банка (ЕЦБ), представлявана от C. Hernández Saseta, F. Bonnard и V. Hümpfner,

ответник,

подпомагана от:

Европейска комисия, представлявана от D. Triantafyllou, A. Nijenhuis и A. Steiblytė,

встъпила страна,

ОБЩИЯТ СЪД (четвърти разширен състав),

състоящ се, при разискванията, от: S. Gervasoni (докладчик), председател, L. Madise, P. Nihoul, R. Frendo и J. Martín y Pérez de Nanclares, съдии,

секретар: E. Coulon,

предвид изложеното в писмената фаза на производството,

постанови настоящото

Решение

1        С жалбата си на основание член 263 ДФЕС жалбоподателят, PNB Banka AS, иска отмяна на решението на Европейската централна банка (ЕЦБ), съобщено с писмо от 14 февруари 2019 г., за извършване на проверка на място в нейните помещения.

I.      Правна уредба

2        Регламент (ЕС) № 1024/2013 на Съвета от 15 октомври 2013 година за възлагане на Европейската централна банка на конкретни задачи относно политиките, свързани с пруденциалния надзор над кредитните институции (ОВ L 287, 2013 г., стр. 63), съдържа глава III, озаглавена „Правомощия на ЕЦБ“. Раздел 1 от тази глава, озаглавен „Правомощия за провеждане на разследване“, включва член 12, озаглавен „Проверки на място“, който гласи следното:

„1.      С оглед на изпълнението на възложените ѝ с настоящия регламент задачи и при спазване на другите условия, установени в приложимото право на Съюза, ЕЦБ може, в съответствие с член 13 и при условие че уведоми предварително съответния национален компетентен орган, да извършва всички необходими проверки на място в служебните помещения на юридическите лица, посочени в член 10, параграф 1, и всякакви други предприятия, включени в надзора на консолидирана основа, по който ЕЦБ е органът, извършващ надзор на консолидирана основа, съгласно член 4, параграф 1, буква е). Когато това е необходимо за целите на правилното извършване и ефикасността на проверката, ЕЦБ може да извършва проверки на място без предизвестие до тези юридически лица.

2.      Длъжностните лица и другите лица, оправомощени от ЕЦБ да извършат проверка на място, могат да влизат в служебните помещения и площи на юридическите лица при наличие на решение за провеждане на разследване, прието от ЕЦБ, и разполагат с всички правомощия, предвидени в член 11, параграф 1.

3.      Посочените в член 10, параграф 1, букви а)—е) лица подлежат на проверка на място въз основа на решение на ЕЦБ.

4.      Под наблюдението и координацията на ЕЦБ длъжностните лица и останалите придружаващи лица, оправомощени или назначени от националния компетентен орган на държавата членка, на чиято територия предстои да се проведе проверката, подпомагат активно длъжностните лица и другите лица, оправомощени от ЕЦБ. За тази цел те разполагат с правомощията, посочени в параграф 2. В проверките на място имат право да участват и служители на националния компетентен орган на участващата държава членка.

5.      Когато длъжностните лица и другите придружаващи лица, оправомощени или назначени от ЕЦБ, установят, че дадено лице се противопоставя на проверка, разпоредена съгласно настоящия член, националният компетентен орган на съответната участваща държава членка им оказва необходимото съдействие в съответствие с националното право. Това съдействие включва запечатване на всички служебни помещения, счетоводни книги или документи за срока и в степента, необходими за проверката. Когато съответният национален компетентен орган не разполага с такива правомощия, той използва правомощията си да поиска необходимото съдействие от други национални органи“.

3        Член 13 от този регламент, озаглавен „Разрешение от съдебен орган“, гласи:

„1.      Ако за проверка на място съгласно член 12, параграфи 1 и 2 или за съдействие съгласно член 12, параграф 5 е необходимо разрешение от съдебен орган според националните правила, се подава искане за такова разрешение.

2.      Когато се подава искане за разрешение съгласно параграф 1 от настоящия член, националният съдебен орган прави проверка на автентичността на решението на ЕЦБ и на това, дали предвидените принудителни мерки не са произволни или прекомерни предвид предмета на проверката. При проверката на пропорционалността на принудителните мерки националният съдебен орган може да поиска от ЕЦБ подробно обяснение, по-специално относно съображенията на ЕЦБ, на които се основава предположението за нарушение на правните актове, посочени в член 4, параграф 3, първа алинея, както и относно тежестта на предполагаемото нарушение и естеството на участието на лицето, по отношение на което се вземат принудителните мерки. Националният съдебен орган обаче не оценява необходимостта от извършване на проверката, нито изисква да му бъде предоставена информацията, съдържаща се в досието на ЕЦБ. Законосъобразността на решението на ЕЦБ подлежи на преглед единствено от Съда на Европейския съюз“.

4        Регламент (ЕС) № 468/2014 на ЕЦБ от 16 април 2014 година за създаване на рамката за сътрудничество в единния надзорен механизъм между ЕЦБ и националните компетентни органи и с определените на национално равнище органи (ОВ L 141, 2014 г., стр. 1) съдържа част XI, озаглавена „Достъп до информация, докладване, разследвания и проверки на място“, чийто дял 5, включващ членове 143—146, се отнася до проверките на място. Член 143, озаглавен „Решение на ЕЦБ за извършване на проверка на място съгласно член 12 от Регламент [№ 1024/2013]“, гласи в параграф 2:

„Без да се засяга член 142 и съгласно член 12, параграф 3 от Регламента за ЕНМ, проверките на място се извършват въз основа на решение на ЕЦБ, в което се посочва най-малко следното:

а)      предметът и целта на проверката на място; и

б)      фактът, че всяко възпрепятстване на проверката на място от юридическото лице, обект на проверката, съставлява нарушение на решение на ЕЦБ по смисъла на член 18, параграф 7 от Регламент [№ 1024/2013], без да се засяга националното право, както е изложено в член 11, параграф 2 от Регламент [№ 1024/2013]“.

5        Член 145 от Регламент № 468/2014, озаглавен „Процедура и уведомяване за проверка на място“, гласи:

„1.      ЕЦБ съобщава на юридическото лице, обект на проверка на място, решението на ЕЦБ, посочено в член 143, параграф 2, и самоличността на членовете на екипа за извършване на проверка на място най-малко пет работни дни преди началото на проверката на място. ЕЦБ уведомява относно тази проверка [националния компетентен орган (НКО)] на държавата членка, в която ще се извърши проверката на място, най-малко една седмица преди уведомяването на юридическото лице, обект на проверката на място.

2.      Ако това е необходимо за целите на правилното извършване и ефикасността на проверката, ЕЦБ може да извърши проверка на място, без да уведомява предварително съответното поднадзорно лице. НКО се уведомява възможно най-скоро преди началото на такава проверка на място“.

II.    Обстоятелствата по спора

6        Към датата на обжалваното решение жалбоподателят е по-малко значима кредитна институция по смисъла на член 6, параграф 4 от Регламент № 1024/2013 (наричана по-нататък „по-малко значима кредитна институция“), установена в Латвия. Поради това той е поставен под прекия пруденциален надзор на Finanšu un kapitāla tirgus komisija (Комисия за финансовите и капиталовите пазари, Латвия, наричана по-нататък „КФКП“).

7        Бизнес моделът на жалбоподателя е на универсална банка, която извършва значителна част от дейността си с чуждестранни лица. Основните му експозиции на риск се отнасят до контрагенти, намиращи се в Русия, Украйна или други страни от Общността на независимите държави.

8        Към датата на подаване на жалбата CR е главният акционер на жалбоподателя.

9        През февруари 2016 г. КФКП налага на жалбоподателя допълнителни провизии срещу загуби по кредити, както и ограничения на дейности. Освен това тя иска от него, от една страна, да поправи неспазването на максималните размери на големите експозиции и от друга страна, да увеличи собствения си капитал и редовно да представя отчет за ликвидността.

10      На 25 август 2017 г. жалбоподателят, както и CR и други членове на семейството на последния, акционери на жалбоподателя, според жалбоподателя „уведомяват“ Република Латвия за спор относно защитата на инвестициите им. Те изтъкват необосноваността и неразумността на пруденциалните изисквания, наложени от КФКП на жалбоподателя.

11      Според жалбоподателя през август 2017 г. CR подава жалба до органите на Обединеното кралство относно корупционни действия, за които е обвинен A, управител на Latvijas Banka (латвийската централна банка). Твърдените корупционни действия се изразяват в опитите на последния да получи благодарение на влиянието, което има върху КФКП, подкупи от CR.

12      На 31 август 2017 г. КФКП съобщава на жалбоподателя решение, с което му се налагат допълнителни провизии срещу загуби по кредити, след като вследствие на проверка на място констатира трайно неспазване на максималните размери на големите експозиции.

13      През септември 2017 г. жалбоподателят е класифициран като „по-малко значима институция в криза“ съгласно рамката за сътрудничество за управление на кризи за по-малко значимите образувания, което довежда до специфичен надзор на жалбоподателя от група за управление на кризи, съставена от КФКП и ЕЦБ.

14      На 12 декември 2017 г. жалбоподателят, както и CR и други членове на семейството на последния, акционери на жалбоподателя, искат образуване на арбитражно производство срещу Република Латвия пред Международния център за уреждане на инвестиционни спорове (ICSID) на основание на Договора от 24 януари 1994 г. за насърчаване и защита на инвестициите между Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия и Република Латвия (наричано по-нататък „арбитражното производство“). Те поддържат, че от края на 2015 г. жалбоподателят е подложен на прекомерен и произволен пруденциален надзор от страна на КФКП, който се изразява в увеличения на регулаторния капитал и ограничения на дейности. Те посочват, че този прекомерен и произволен пруденциален надзор се дължи на влиянието, което А упражнява върху КФКП с цел получаване на подкупи от жалбоподателя и CR.

15      Според жалбоподателя през декември 2017 г. CR съобщава на латвийските органи посочените в точка 11 по-горе корупционни действия.

16      На 17 февруари 2018 г. A е задържан, след като на 15 февруари 2018 г. срещу него е образувано предварително наказателно производство от Korupcijas novēršanas un apkarošanas birojs (Служба за предотвратяване и борба с корупцията, Латвия, наричана по-нататък „СПБК“). Предмет на това производство са обвинения в корупция във връзка с надзорната процедура срещу различна от жалбоподателя латвийска банка. С решение от 19 февруари 2018 г., когато A е пуснат на свобода, СПБК му налага няколко мерки за неотклонение, включително забрана да изпълнява задълженията си на управител на латвийската централна банка.

17      На 28 юни 2018 г. наблюдаващият прокурор в посоченото в точка 16 по-горе производство повдига обвинение на А. Обвинителният акт, допълнен на 24 май 2019 г., съдържа три обвинения. Първото обвинение се отнася до приемането през 2010 г. на предложение за подкуп, направено от председателя на надзорния съвет на латвийска банка, различна от жалбоподателя, и на самия подкуп, в замяна на който A е дал съвети, за да позволи на тази банка да избегне надзора на КФКП, и не е участвал в срещите на КФКП, по време на които са разгледани въпросите относно надзора над посочената банка. Второто обвинение, от една страна, е за приемането след 23 август 2012 г. на предложение за подкуп, направено от заместник-председателя на управителния съвет на същата банка срещу съвети на А с цел да се премахнат разпоредените от КФКП ограничения на дейностите и да се предотвратят други ограничения, и от друга страна, приемането от A на плащането на половината от този подкуп. Третото обвинение е за изпиране на пари с цел прикриване на произхода, прехвърлянето и собствеността на преведените на A средства, съответстващи на подкупа по второто обвинение.

18      С писма от 5 юли и 12 септември 2018 г. жалбоподателят и CR уведомяват председателя на Надзорния съвет на ЕЦБ, че тече разследването на корупционните действия, посочени в точка 11 по-горе. Те посочват, че след задържането му през февруари 2018 г., А е правил враждебни и погрешни публични изявления спрямо тях, твърдейки, че придобиването на жалбоподателя от страна на CR е измама. Те считат, че пруденциалните изисквания на КФКП към жалбоподателя са прекомерни и дискриминационни. Искат намеса от ЕЦБ чрез провеждане на разследване и приемане на адекватни мерки, като например подходяща промяна на персонала, отговарящ за пруденциалния надзор над жалбоподателя. По този повод те посочват: „Една от основните идеи на [единния надзорен механизъм (ЕНМ)] е, че може да се извършва по-обективен и безпристрастен надзор от ЕЦБ, а не от местните надзорни органи. [Жалбоподателят] и [CR] нямат търпение да си сътрудничат с ЕЦБ за тази цел“ (писмо от 5 юли 2018 г., стр. 13).

19      На 30 септември 2018 г. ICSID постановява временни мерки, като препоръчва на Република Латвия да не приема мерки за отнемане на лиценза на жалбоподателя на основание на твърдяно несъответствие с едно от нормативните изисквания, обхванати от крайния срок, определен в решение на КФКП от 27 февруари 2018 г. (наричана по-нататък „препоръката на ICSID“).

20      На 8 октомври 2018 г. председателят на Надзорния съвет на ЕЦБ уведомява жалбоподателя и CR в отговор на писмата им от 5 юли и 12 септември 2018 г., че в рамките на задачата си за контрол на функционирането на ЕНМ ЕЦБ споделя становището на КФКП, че положението на жалбоподателя, що се отнася до собствения капитал, се нуждае от специфичен надзор. Той посочва, че по отношение на жалбоподателя е имало многократни удължавания на сроковете за приемане на мерки в областта на собствения капитал и че въпреки постоянните проблеми от това естество спрямо жалбоподателя не са били приложени строги надзорни мерки от страна на КФКП, различни от исканията за увеличаване на собствения капитал, мерки за възстановяване и за допълнителни провизии. Счита, че от много години жалбоподателят е нарушавал ограничението за големите експозиции по отношение на трето лице и е ползвал многократни удължавания на срока, за да преустанови нарушенията. Приема, че липсват индикации, че наложените на жалбоподателя надзорни мерки са прекомерни или несъразмерни. В заключение посочва, че възнамерява да упражни надзорната си функция, като обърне особено внимание на мерките, предприети от жалбоподателя за отстраняване на нарушенията на пруденциалните изисквания.

21      На 21 декември 2018 г. КФКП иска от ЕЦБ да поеме прекия пруденциален надзор над жалбоподателя.

22      На 10 януари 2019 г. Надзорният съвет одобрява проекта за решение за извършване на проверка на място в помещенията на жалбоподателя. Този проект е представен на Управителния съвет за приемане в рамките на процедурата при липса на възражения. Тъй като Управителният съвет не възразява, проектът на решението се счита за приет на 21 януари 2019 г. (наричан по-нататък „проектът на решение, който се счита за приет от Управителния съвет“ или „обжалваното решение“).

23      В проекта на решение, който се счита за приет от Управителния съвет, се посочва по отношение на мотивите за проверката, от една страна, че през предходните години са установени редица пропуски и нарушения на приложимите разпоредби и не са били обект на подходящи мерки. Първо, след 2016 г. жалбоподателят не спазил максималните размери на големите експозиции, посочени в член 395 от Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година относно пруденциалните изисквания за кредитните институции и инвестиционните посредници и за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 (ОВ L 176, 2013 г., стр. 1). Второ, от февруари 2018 г. жалбоподателят не спазил ограниченията на сделките със свързани страни, предвидени от латвийската правна уредба, поради експозициите към главния му акционер. Трето, от 2012 г. КФКП била задължена да взема повтарящи се мерки по отношение на жалбоподателя, що се отнася до предотвратяването на изпирането на пари. Въпреки наложената от КФКП глоба през юли 2017 г. жалбоподателят продължавал да нарушава изискванията за предотвратяване на изпирането на пари и борбата срещу финансирането на тероризма. Накрая, четвърто, промените в съотношенията на собствения капитал през последните три години показвали, че жалбоподателят многократно се приближавал до неизпълнение на минималните капиталови изисквания по стълб I на равнището на групата. От 2018 г. жалбоподателят периодично не изпълнявал минималните капиталови изисквания по стълб II. Одиторът не дал становище през 2015 г., като споменал въпроси относно оценката на активи, а новоназначеният одитор дал становища с резерви през 2016 г. и 2017 г., като споменал и въпроси относно оценка на активи.

24      От друга страна, в проекта на решение, който се счита за приет от Управителния съвет, се посочва, че препоръката на ICSID възпрепятства КФКП да приложи всички надзорни мерки по отношение на жалбоподателя. В него се посочва, че по искане на КФКП ЕЦБ подготвя поемането на пряк надзор над жалбоподателя. В него се подчертава, че проверка на място ще позволи на ЕЦБ да направи собствен анализ на положението на жалбоподателя, и се уточнява, че тази проверка на място е възможна, независимо от поемането на прекия пруденциален надзор от ЕЦБ. В него се посочва, че успоредно с поемането на прекия надзор, ЕЦБ тогава ще може да предприеме необходимите надзорни мерки за гарантиране, че жалбоподателят отговаря на пруденциалните изисквания.

25      Що се отнася до обхвата и графика на проверката, в проекта на решение, който се счита за приет от Управителния съвет, се посочва, че е предвидено ЕЦБ да извърши проверка на място с цел задълбочено разследване на риска, на контрола на риска и управлението на жалбоподателя, така че да се преценят по-специално неговите процедури и системи, както и качеството на неговото управление. В него се посочва, че тази проверка на място ще се съсредоточи главно върху кредитния риск.

26      В проекта на решение, който се счита за приет от Управителния съвет, се посочва също, че въз основа на резултатите от проверката на място, както и на най-скорошните пруденциални проверки на КФКП, ще бъде изготвен план за действие с достатъчно близък краен срок. В него се уточнява, че ако откритите по време на проверката на място нередности са толкова сериозни и продължителни, че никоя надзорна мярка не би могла да осигури спазването на правилата в разумен срок, ЕЦБ би започнала процедурата по отнемане на лиценза.

27      Проектът на решение, който се счита за приет от Управителния съвет, съдържа и приложение, озаглавено „Актуален хронологичен преглед на надзора над [жалбоподателя], съгласно уведомлението до ЕЦБ“.

28      С писмо от 14 февруари 2019 г. генералният директор на генерална дирекция „Микропруденциален надзор III“ (наричан по-нататък „генералният директор“) уведомява жалбоподателя, че съгласно член 6, параграф 5, буква г) от Регламент № 1024/2013 във връзка с член 12 от него и с членове 143—146 от Регламент № 468/2014 и съгласно решение на Надзорния съвет от 10 януари 2019 г. ще бъде проведена проверка на място в рамките на групата с цел да се разгледа кредитният риск. Той уточнява, че ако е необходимо, обхватът на тази проверка може да бъде разширен по време на разследването и че в този случай жалбоподателят ще бъде уведомен от ръководителя на мисията от името на ЕЦБ.

29      В посоченото писмо от 14 февруари 2019 г. генералният директор посочва, че проверката на място е предвидена за март 2019 г., и уточнява името на ръководителя на мисията за извършване на проверка. Той посочва, че последният ще уведоми жалбоподателя от името на ЕЦБ кои са членовете на проверяващия екип и ще се свърже с него в следващите дни, за да организира първата среща.

30      В посоченото писмо от 14 февруари 2019 г. генералният директор иска от жалбоподателя да се увери, че съответните лица ще бъдат уведомени за съдържанието на това писмо и за всяка евентуална последваща промяна. Той иска от него да сътрудничи изцяло на проверката и му припомня, че съгласно член 143, параграф 2, буква б) от Регламент № 468/2014 всяко възпрепятстване на проверката на място от юридическото лице, обект на проверката, съставлява нарушение на решение на ЕЦБ по смисъла на член 18, параграф 7 от Регламент № 1024/2013, без да се засяга националното право, както е предвидено в член 11, параграф 2 от посочения регламент.

31      С решение от 26 февруари 2019 г., Rimšēvičs и ЕЦБ/Латвия (C‑202/18 и C‑238/18, EU:C:2019:139), Съдът отменя решението на СПБК от 19 февруари 2018 г. в частта, която забранява на A да изпълнява задълженията си на управител на латвийската централна банка. Той приема, че Република Латвия не е доказала, че А е бил освободен от длъжността си на управител на латвийската централна банка въз основа на достатъчно индиции, че същият е извършил сериозно нарушение по смисъла на член 14.2, втора алинея от Протокол № 4 за устава на Европейската система на централните банки и на ЕЦБ.

32      С писмо от 1 март 2019 г. ЕЦБ уведомява жалбоподателя, че е решила да го класифицира като значимо поднадзорно лице под нейния пряк надзор в приложение на разпоредбите на член 6, параграф 5, буква б) от Регламент № 1024/2013 и на член 39, параграф 5 от Регламент № 468/2014. Това решение влиза в сила на 4 април 2019 г.

33      На 5 март 2019 г. ръководителят на мисията за извършване на проверка провежда среща с ръководството на жалбоподателя в първо заседание, наречено „първоначално заседание“. Той представя обхвата на мисията с помощта на предаден на жалбоподателя документ, озаглавен „Кредитен риск и управление“, а именно класификацията и провизиите, вписването на активите (продадени активи под възбрана или запор), оценката на гаранциите и средствата (активи, държани за продажба), качеството на данните и управлението, както и бизнес модела. Той представя за всяка част от мисията членовете на проверяващия екип. Уточнява поисканата от жалбоподателя документация, по-специално кредитните файлове и общата документация, и представя метода за обмен на информация посредством защитена платформа. Той посочва заседанията, които трябва да се планират по темите на проверката на място. Той уточнява организацията на проверката на място, по-специално правомощията на проверяващия екип (достъп до помещенията, искане за предоставяне на информация или документи в обхвата на проверката, достъп в режим „само за справка“ до съответните информационни системи, събеседвания с всяко лице, обмен на информация с одиторите) и графика на проверката. В този график се споменава писмото от 14 февруари 2019 г. на генералния директор, първо искане за информация от 26 февруари 2019 г., първоначалното заседание, работата на място от 11 март до 10 май 2019 г., изпращането на проектодоклад на 12 юли 2019 г., „заключително заседание“ на 19 юли 2019 г., окончателен доклад, „приключващо заседание“ и накрая последващи действия по плана за действие на жалбоподателя.

34      Проверката започва на 11 март 2019 г.

35      На 24 април 2019 г. жалбоподателят, CR и CT подават настоящата жалба в секретариата на Общия съд.

III. Факти, настъпили след подаването на жалбата

36      На 14 май 2019 г. КФКП налага на жалбоподателя глоба в размер на 4 260 EUR за нарушения на разпоредбите на Kredītiestāžu likums (Закон за кредитните институции, Latvijas Vēstnesis, 1995 г., № 163), който изисква представянето и публикуването на годишните счетоводни отчети и консолидираните годишни счетоводни отчети заедно с доклада на заклет одитор.

37      С жалба, подадена в секретариата на Общия съд на 14 май 2019 г. (дело T‑301/19), жалбоподателят, CR и CT искат отмяна на решението на ЕЦБ, съобщено с писмо от 1 март 2019 г., да класифицира жалбоподателя като значимо поднадзорно лице, което подлежи на нейния пряк надзор (вж. т. 32 по-горе).

38      На 12 август 2019 г. приключва проверката на място в помещенията на жалбоподателя.

39      На 15 август 2019 г. ЕЦБ стига до извода, че жалбоподателят е проблемен или има вероятност да стане проблемен по смисъла на член 18, параграф 1, буква a) от Регламент (ЕС) № 806/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 15 юли 2014 година за установяването на еднообразни правила и еднообразна процедура за преструктурирането на кредитни институции и някои инвестиционни посредници в рамките на Единния механизъм за преструктуриране и Единния фонд за преструктуриране и за изменение на Регламент (ЕС) № 1093/2010 (ОВ L 225, 2014 г., стр. 1). Същия ден Единният съвет за преструктуриране (ЕСП) решава да не приема схема за преструктуриране по смисъла на член 18, параграф 1 от този регламент по отношение на жалбоподателя.

40      На 22 август 2019 г. КФКП иска от Rīgas pilsētas Vidzemes priekšpilsētas tiesa (Рижки градски съд, крайградски район Видземе, Латвия) жалбоподателят да бъде обявен в несъстоятелност.

41      На 12 септември 2019 г. Rīgas pilsētas Vidzemes priekšpilsētas tiesa (Рижки градски съд, крайградски район Видземе) обявява в несъстоятелност жалбоподателя. Той назначава синдик, отговарящ за производството по несъстоятелност (наричан по-нататък „синдикът“), и му прехвърля всички правомощия на жалбоподателя и на неговия управителен съвет. Той отхвърля искането на управителния съвет на жалбоподателя да запази правата си да представлява последния в рамките на жалбата срещу оценката на ЕЦБ от 15 август 2019 г. с констатацията, че жалбоподателят е проблемен или има вероятност да стане проблемен, срещу решението на ЕСП от същия ден да не приеме схема за преструктуриране на последния и срещу решението на КФКП да образува производство по несъстоятелност. Този съд добавя, че това не изключва възможността управителният съвет на жалбоподателя да подаде отделна молба до синдика относно правата на представителство при изпълнението на конкретни задачи.

42      Също на 12 септември 2019 г. КФКП иска от ЕЦБ да отнеме лиценза на жалбоподателя.

43      С жалба, подадена в секретариата на Общия съд на 25 октомври 2019 г. (дело T‑732/19), жалбоподателят и други акционери или потенциални акционери на жалбоподателя искат отмяна на решението на ЕСП от 15 август 2019 г. да не приеме схема за преструктуриране по отношение на жалбоподателя.

44      На 21 декември 2019 г. A престава да изпълнява задълженията си на управител на латвийската централна банка.

45      С жалба, подадена в секретариата на Общия съд на 29 януари 2020 г. (дело T‑50/20), жалбоподателят иска отмяна на решението на ЕЦБ от 19 ноември 2019 г., с което тя отказва да разпореди на синдика да предостави на адвоката, упълномощен от управителния съвет на жалбоподателя, достъп до помещенията на последния, до информацията, с която разполага, както и до персонала и ресурсите му.

46      На 17 февруари 2020 г. ЕЦБ отнема лиценза на жалбоподателя. Отнемането влиза в сила на следващия ден.

47      На 27 април 2020 г. жалбоподателят подава жалба в секретариата на Общия съд срещу това решение (дело T‑230/20).

IV.    Производството и исканията на страните

48      С молба, подадена в секретариата на Общия съд на 15 юли 2019 г., Европейската комисия отправя искане за встъпване в настоящото производство в подкрепа на исканията на ЕЦБ. С решение от 28 август 2019 г. председателят на четвърти състав на Общия съд допуска Комисията да встъпи по делото.

49      На 16 юли 2019 г. Комисията подава писмена защита в секретариата на Общия съд.

50      На 10 септември 2019 г. Комисията представя в секретариата на Общия съд изявление при встъпване.

51      На 19 декември 2019 г. в рамките на процесуално-организационно действие Общият съд (четвърти състав) иска от ЕЦБ да представи проекта на решение, който се счита за приет от Управителния съвет.

52      На 10 януари 2020 г. ЕЦБ представя пълен поверителен вариант на искания документ, предназначен за Общия съд (приложение D.1), както и неповерителен вариант на този документ. На 29 януари 2020 г. председателят на четвърти състав решава да не приложи към преписката по делото посочения документ в поверителния му вариант.

53      На 28 април 2020 г. председателят на четвърти състав решава съгласно член 69, буква г) от Процедурния правилник на Общия съд да спре производството до обявяване на решението на Общия съд по дело T‑50/20. С определение от 12 март 2021 г., PNB Banka/ЕЦБ (T‑50/20, EU:T:2021:141), Общият съд постановява решението си по това дело и производството по настоящото дело се възобновява на тази дата.

54      На 28 април 2021 г., а след това на 28 юни 2021 г. жалбоподателят, CR и CT искат спиране на производството до произнасянето на Съда по дело C‑321/21 P във връзка с жалбата срещу определението от 12 март 2021 г., PNB Banka/ЕЦБ (T‑50/20, EU:T:2021:141). На 20 май 2021 г. и след това на 6 август 2021 г. председателят на четвърти състав решава след изслушване на ЕЦБ да не спира производството.

55      С писмо от 8 юли 2021 г. представителят на жалбоподателя информира Общия съд, че повече не представлява CR и CT. С определение от 21 декември 2021 г. Общият съд (четвърти състав) решава на основание на член 131, параграф 2 от Процедурния правилник, че не следва да се произнася по настоящата жалба в частта ѝ, подадена от CR и CT.

56      Срокът за представяне на репликата е определен последно на 30 септември 2021 г. Жалбоподателят не представя писмена реплика в определения срок.

57      Жалбоподателят моли Общия съд:

–        да отмени решението на ЕЦБ „от 14 февруари 2019 г.“ за извършване на проверка на място в неговите помещения и дружествата от неговата група,

–        да осъди ЕЦБ да заплати съдебните разноски.

58      ЕЦБ, подпомагана от Комисията, моли Общия съд:

–        да отхвърли жалбата като неоснователна,

–        да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.

V.      От правна страна

А.      По наличието на пълномощно на представителя, подал жалбата от името на жалбоподателя

59      Съгласно член 51, параграф 3 от Процедурния правилник адвокатите, представляващи страна, която е частноправно юридическо лице, са длъжни да представят в секретариата пълномощно от това лице.

60      В преписката се съдържа пълномощно, издадено от председателя на управителния съвет на жалбоподателя на 5 март 2019 г. (приложение A.2).

61      Жалбоподателят твърди, че синдикът е отказал достъп на адвоката, когото жалбоподателят е определил да го представлява, до документите му, до помещенията, персонала и ресурсите му. В отговора си от 13 март 2020 г. на въпрос на Общия съд той представя писмо от синдика от 16 септември 2019 г., в което се посочва, че неговият адвокат трябва, първо, „да представи на синдика писмен доклад относно напредъка по споразумението [за предоставяне на правни услуги], в който се посочват подробно получените от [жалбоподателя] указания, задачите, извършвани от [адвоката], и дали действително е налице текуща работа“, второ, „да информира синдика за плащанията […]“, трето, „да се въздържа от всякакви действия от името на [жалбоподателя] без предварително допитване до синдика, по-специално да спре да предоставя услуги, платими на [жалбоподателя]“.

62      Въпреки посоченото писмо на синдика от 16 септември 2019 г., от материалите по преписката не личи и не се твърди нито от жалбоподателя, нито от ЕЦБ, че синдикът е отменил пълномощното, издадено от председателя на управителния съвет на жалбоподателя на 5 март 2019 г. В посоченото писмо не се споменава за такава отмяна, макар в него да се посочва, че определеният от председателя на управителния съвет адвокат трябва да се въздържа от всякаква дейност от името на жалбоподателя без предварително допитване до синдика.

63      Поради това Общият съд констатира, че жалбоподателят е упълномощил своя адвокат да подаде жалба в съответствие с член 51, параграф 3 от Процедурния правилник.

Б.      По исканията за спиране на производството, подадени на 28 април 2021 г., а след това на 28 юни 2021 г.

64      На 28 април 2021 г., а след това на 28 юни 2021 г. жалбоподателят иска спиране на производството. В подкрепа на исканията си за спиране той изтъква, че е трябвало да получи достъп до своите помещения, преписки и финансови средства и че синдикът не е сътрудничил с оглед осигуряване на действителното му представителство, въпреки решение от 5 ноември 2019 г., ЕЦБ и др./Trasta Komercbanka и др. (C‑663/17 P, C‑665/17 P и C‑669/17 P, EU:C:2019:923).

65      Въпреки че Общият съд не е длъжен да излага причините, поради които решава дали да спре производството съгласно член 69, буква в) или г) от Процедурния правилник, той счита за полезно по изключение да посочи следното.

66      Решението за спиране на дадено производство на основание член 69, буква в) или г) от Процедурния правилник попада в обхвата на дискреционната компетентност на Общия съд (вж. в този смисъл определения от 20 октомври 2011 г., DTL/СХВП, C‑67/11 P, непубликувано, EU:C:2011:683, т. 32 и 33, от 15 октомври 2012 г., Internationaler Hilfsfonds/Комисия, C‑554/11 P, непубликувано, EU:C:2012:629, т. 37 и от 17 януари 2018 г., Josel/EUIPO, C‑536/17 P, непубликувано, EU:C:2018:14, т. 5).

67      В случая на 28 април 2020 г. производството е спряно до обявяването на решението на Общия съд по дело T‑50/20, с което жалбоподателят иска отмяна на решението на ЕЦБ от 19 ноември 2019 г., с което тя отказва да разпореди на синдика да предостави на адвоката, упълномощен от управителния съвет на жалбоподателя, достъп до помещенията на последния, както и до информацията, с която разполага жалбоподателят, и до персонала и ресурсите му.

68      С определение от 12 март 2021 г., PNB Banka/ЕЦБ (T‑50/20, EU:T:2021:141) Общият съд отхвърля жалбата на жалбоподателя. Той по-специално приема, че ЕЦБ явно няма компетентност да уважи искането на управителния съвет на жалбоподателя да разпореди на синдика да предостави достъп на адвоката, упълномощен от този съвет, до помещенията, информацията, членовете на персонала и ресурсите на жалбоподателя (т. 73). Той също така приема, че решенията, взети от националните органи в контекста на производство по несъстоятелност като това по отношение на жалбоподателя в отговор на евентуално искане за достъп до документите, помещенията, персонала или ресурсите на съответната кредитна институция, по принцип подлежат на контрол от страна на националните юрисдикции, които евентуално могат да отправят преюдициални въпроси до Съда на основание член 267 ДФЕС, в случай че срещнат трудности при тълкуването или прилагането на правото на Съюза (т. 72).

69      Следва също да се констатира, по-специално въпреки спирането на производството от 28 април 2020 г. до 12 март 2021 г., че жалбоподателят не доказва, нито дори твърди, включително в искането си за спиране на производството от 28 юни 2021 г., че е поискал да започне съдебно производство срещу синдика, когото обаче упреква пред Общия съд, че е лишил адвоката, упълномощен от управителния съвет на жалбоподателя, от достъп до неговите помещения, информация, персонал и ресурси от края на 2019 г.

70      След като представя размяната на писма и електронни съобщения със синдика, състояла се на 12 и 16 септември 2019 г., както и през ноември 2019 г., в искането си за спиране на производството, подадено в секретариата на Общия съд на 28 април 2021 г., жалбоподателят само изтъква, че „увеличава усилията си“ спрямо синдика и латвийските съдилища, без да разясни естеството на посочените усилия.

71      Освен това от посоченото в точка 41 по-горе решение от 12 септември 2019 г. на Rīgas pilsētas Vidzemes priekšpilsētas tiesa (Рижки градски съд, крайградски район Видземе) не следва, че жалбоподателят няма право да сезира латвийските съдилища с евентуален спор със синдика. Не само че в това решение се посочва, че не е изключена възможността управителният съвет на жалбоподателя да подаде отделно искане до синдика по отношение на представителните права по конкретни задачи, но и решение от 5 ноември 2019 г., ЕЦБ и др./Trasta Komercbanka и др. (C‑663/17 P, C‑665/17 P и C‑669/17 P, EU:C:2019:923), което жалбоподателят изтъква в подкрепа на твърдението, че синдикът не сътрудничи достатъчно, за да гарантира неговото действително представителство, е постановено след посоченото решение, поради което жалбоподателят е можел a priori да се позове на споменатото решение на Съда като на ново обстоятелство пред националния съд.

72      Поради това Общият съд счита, че не следва да се спира отново производството.

В.      По устната фаза на производството

73      Съгласно член 106 от Процедурния правилник:

„1.      Производството пред Общия съд в устната му фаза включва съдебно заседание за изслушване на устните състезания, което се провежда служебно или по искане на някоя от главните страни.

2.      В искането си за провеждане на съдебно заседание за изслушване на устните състезания главната страна трябва да посочи причините, поради които иска да бъде изслушана. […]

3.      В случай че не бъде направено искане по параграф 2, Общият съд може, ако счита, че делото е достатъчно изяснено от доказателствата по преписката, да реши да се произнесе по иска или жалбата, без да провежда устна фаза на производството. […]“.

74      Така от текста на член 106 от Процедурния правилник следва, че в случай че не бъде направено искане за провеждане на съдебно заседание за изслушване на устните състезания, посочващо причините, поради които дадена главна страна иска да бъде изслушана, Общият съд може, ако счита, че разполага с достатъчно данни, да се произнесе по иска или жалбата, без да провежда устна фаза на производството.

75      Изложението на мотивите към проекта за процедурен правилник от 14 март 2014 г., достъпно за обществеността на уебсайта на Съда на Европейския съюз, впрочем потвърждава, че с оглед по-специално на изискванията за добро правораздаване и процесуална икономия „Общият съд желае да има възможност да се освободи от задължението за провеждане на съдебно заседание, когато счита, че това не е необходимо, освен ако някоя от главните страни не направи искане, като посочи причините, поради които иска да бъде изслушана“.

76      В точка 142 от Практическите разпоредби по прилагане на Процедурния правилник (наричани по-нататък „ПРП“) се посочва, че главната страна, която желае да бъде изслушана в съдебно заседание за изслушване на устните състезания, трябва да представи мотивирано искане в този смисъл в триседмичен срок от съобщението до страните за приключване на писмената фаза на производството. В нея се уточнява, че мотивите на искането се извеждат от конкретна преценка на ползата за съответната страна от провеждане на съдебно заседание за изслушване на устните състезания и указват частите от преписката по делото „или“ доводите, които тази страна възнамерява да обсъди „или“ да оспори по-подробно в съдебното заседание за изслушване на устните състезания. В нея се посочва, че за да се определи по-добре насоката на обсъждането в това заседание, е „за предпочитане“ мотивите да не са общи и да не се свеждат например до позоваване на важността на делото. В точка 143 от ПРП се предвижда, че когато в определения срок не постъпи мотивирано искане от главна страна, Общият съд може да реши да се произнесе по иска или жалбата, без да провежда устна фаза на производството.

77      Така от член 106 от Процедурния правилник, както и от точки 142 и 143 от ПРП следва, че когато не постъпи искане за провеждане на съдебно заседание за изслушване на устните състезания или има немотивирано искане за провеждане на съдебно заседание за изслушване на устните състезания, Общият съд може да реши да се произнесе по иска или жалбата, без да провежда устна фаза на производството, ако счита, че делото е достатъчно изяснено от доказателствата по преписката.

78      В случая с писмо от 29 ноември 2021 г. жалбоподателят изразява следното становище по провеждането на съдебно заседание:

„1. Потвърждавам, че поради подробно изложените от мен причини понастоящем няма никакво действително представителство на [жалбоподателя]. С единствената цел да спазя приложимия срок, с настоящото [писмо] правя искане за провеждане на съдебно заседание. Най-напред обаче трябва да се възстанови действителното представителство [на жалбоподателя].

2. При настоящите обстоятелства не е възможно подготвяне или явяване в съдебно заседание“.

79      От посоченото писмо от 29 ноември 2021 г. е видно, че направеното от жалбоподателя искане за провеждане на съдебно заседание е немотивирано. Всъщност в това искане не се посочва нито една причина, поради която жалбоподателят иска да бъде изслушан.

80      Освен това в писмото си от 25 октомври 2021 г., с което уведомява главните страни за приключването на писмената фаза на производството, секретариатът на Общия съд припомня разпоредбите на член 106, параграф 2 от Процедурния правилник, както и тези на точка 142 от ПРП, и обръща внимание на главните страни, че в контекста на здравната криза мотивите трябва да отговарят на изискванията на посочената точка от ПРП.

81      Несъмнено в искането си за провеждане на съдебно заседание жалбоподателят твърди, че се счита за лишен от действително представителство.

82      Дори да се предположи, че така жалбоподателят се опитва да обоснове имплицитно липсата на мотиви в искането си за провеждане на съдебно заседание, което обаче не следва от посоченото искане, трябва да се приеме, че доводите му за липсата на действително представителство не могат да се приемат за обосновка на липсата на мотиви в това искане. По-специално обстоятелството, че жалбоподателят е лишен от действително представителство в изложения от него смисъл, по никакъв начин не му пречи да представи подробни доказателства в подкрепа на искане за провеждане на съдебно заседание.

83      Поради това, като се има предвид, че жалбоподателят не е представил абсолютно никакви мотиви в искането си за провеждане на съдебно заседание, и въпреки че секретариатът на Общия съд освен това изрично му е припомнил задължението за мотивиране на искането, следва да се приеме, че посоченото искане за провеждане на съдебно заседание не отговаря на изискванията на член 106, параграф 2 от Процедурния правилник.

84      При тези условия, като счита, че делото е достатъчно изяснено от доказателствата по преписката, Общият съд решава да се произнесе по жалбата, без да провежда устна фаза на производството в съответствие с член 106, параграф 3 от Процедурния правилник.

Г.      По предмета на жалбата

85      С жалбата си жалбоподателят иска отмяна на решението на ЕЦБ от „14 февруари 2019 г.“ за извършване на проверка на място в неговите помещения и дружества от неговата група. Той посочва, че писмото на генералния директор от 14 февруари 2019 г. препраща към решението на Надзорния съвет от 10 януари 2019 г., но последното решение не му е било оповестено. Той уточнява, че иска отмяна на решението за извършване на проверката на място, за което ЕЦБ го е уведомила с писмо от 14 февруари 2019 г., „независимо от датата на вътрешното приемане на това решение в рамките на ЕЦБ“.

86      От посоченото писмо от 14 февруари 2019 г., от писмената защита и от отговора на ЕЦБ на процесуално-организационното действие от 19 декември 2019 г. е видно, че проектът на решение за извършване на проверка на място в помещенията на жалбоподателя, одобрен от Надзорния съвет на 10 януари 2019 г., се счита за приет от Управителния съвет на 21 януари 2019 г. в рамките на процедурата при липса на възражения по член 26, параграф 8 от Регламент № 1024/2013.

87      Следва да се приеме, че проектът за решение, който се счита за приет от Управителния съвет на 21 януари 2019 г. и чиито основни мотиви бяха припомнени в точки 23—27 по-горе, формално съставлява решението да се извърши проверка на място в помещенията на жалбоподателя, одобрено от Управителния съвет, с уточнението, че жалбоподателят е имал достъп до този документ във вариант, в който определена информация е пропусната, едва след процесуално-организационното действие, предприето от Общия съд на 19 декември 2019 г.

88      Предвид изискванията за поверителност на разискванията на Управителния съвет решението за извършване на проверка на място е съобщено на жалбоподателя с писмото на генералния директор от 14 февруари 2019 г., в същността си обобщено в точки 28—30 по-горе.

89      Следователно трябва да се приеме, че с жалбата се иска отмяна на решението за извършване на проверка на място, прието от ЕЦБ на 21 януари 2019 г. и съобщено в същността си с писмо от 14 февруари 2019 г.

Д.      По повдигнатото от Комисията възражение за липса на абсолютна процесуална предпоставка, изведено от това, че решението за извършване на проверка на място не променя правното положение на разследваното лице

90      Комисията поддържа, че проверките, извършени в рамките на надзора над кредитните институции, представляват средство, чрез което компетентен орган осигурява текущ надзор, т.е. събира фактически обстоятелства, въз основа на които впоследствие евентуално ще вземе мерки посредством решение, което със сигурност ще бъде акт, произвеждащ правно действие за проверяваното лице. Според Комисията с мярката за проверка не се слага край на никаква процедура и не се установява позицията, която да заеме разследващият орган. Ставало въпрос за етап от процедура, включващ евентуално няколко фази, който би могъл да бъде оспорен с жалба срещу окончателното решение. Самото решение за проверка още не променяло само по себе си правното положение на разследваното лице. Поради това жалбата трябвало да бъде отхвърлена като недопустима.

91      Обратно, жалбоподателят твърди, че обжалваното решение представлява обжалваем акт по смисъла на член 263 ДФЕС.

92      Що се отнася до процесуалната легитимация на Комисията да направи посоченото възражение за липса на абсолютна процесуална предпоставка, следва да се отбележи, че съгласно член 142, параграф 1 от Процедурния правилник встъпването е допустимо само в подкрепа, изцяло или частично, на исканията на една от главните страни. Освен това съгласно член 142 параграф 3 от този правилник встъпилата страна е обвързана от етапа, на който се намира производството към момента на встъпването.

93      От тези разпоредби следва, че страна, която е допусната да встъпи по дело в подкрепа на ответника, не може да прави възражение за липса на абсолютна процесуална предпоставка, което не е направено в писменото становище на последния (вж. в този смисъл решение от 1 юли 2008 г., Chronopost и La Poste/UFEX и др., C‑341/06 P и C‑342/06 P, EU:C:2008:375, т. 67 и цитираната съдебна практика).

94      Следователно Комисията не е процесуално легитимирана да направи това възражение за липса на абсолютна процесуална предпоставка, поради което Общият съд не е длъжен да му отговаря изрично по същество.

95      Като се има предвид обаче, че съгласно член 129 от Процедурния правилник Общият съд може във всеки един момент служебно, след изслушване на главните страни, да разгледа възраженията за липса на абсолютни процесуални предпоставки, в настоящия случай, с оглед на осъществяването на добро правораздаване, следва да се пристъпи към разглеждане на посоченото възражение за липса на абсолютна процесуална предпоставка (вж. в този смисъл решения от 24 март 1993 г., CIRFS и др./Комисия, C‑313/90, EU:C:1993:111, т. 23 и от 19 септември 2018 г., HH Ferries и др./Комисия, T‑68/15, EU:T:2018:563, т. 41 (непубликувано).

96      Когато е подадена от физическо или юридическо лице, жалбата за отмяна на акт на институция е допустима само ако задължителните правни последици от акта са от естество да засегнат интересите на жалбоподателя, като променят съществено правното му положение (решения от 11 ноември 1981 г., IBM/Комисия, 60/81, EU:C:1981:264, т. 9 и от 13 октомври 2011 г., Deutsche Post и Германия/Комисия, C‑463/10 P и C‑475/10 P, EU:C:2011:656, т. 37).

97      Няма нито разпоредба, нито принцип, от които да следва, че за всяка проверка в помещенията на предприятие трябва, независимо от нейното естество, да се вземе административно решение, подлежащо на съдебен контрол, нито a fortiori на разрешение от съдебен орган.

98      Всъщност дори „при определени обстоятелства“ правата, гарантирани от гледна точка на член 7 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“), отнасящи се до личния и семейния живот, да могат да бъдат тълкувани като включващи за дадено дружество правото на зачитане на неговото седалище, представителство или служебни помещения (вж. в този смисъл ЕСПЧ, решение от 16 април 2002 г., Société Colas Est и др. с/у Франция, CE:ECHR:2002:0416JUD003797197, § 41), цели от общ интерес, като безопасността, здравето, защитата на основните права на работниците и на присъстващите представители на обществеността в помещенията на това дружество, публичния икономически ред или още правилното използване на публичните средства, могат да обосноват извършването на проверки, предвидени от законодателя. В това отношение законодателят разполага с по-широка свобода на преценка, когато мярката се отнася до юридически лица, а не до частноправни субекти (вж. в този смисъл ЕСПЧ, решение от 2 октомври 2014 г., Delta Pekárny a.s. с/у Чешка република, CE:ECHR:2014:1002JUD000009711, § 82).

99      Когато законодателят предвижда, че администрацията извършва проверки в помещенията на предприятие, тя следва да определи, по-специално с оглед на преследваната цел, както и на естеството на съответната дейност и на помещенията, правомощията, предоставени на натоварените с проверката длъжностни лица, както и свързаните с тях гаранции, по-специално съдебни, така че евентуалната причинена от проверката намеса в правото на дадено дружество на зачитане на неговите помещения да е необходима и пропорционална.

100    Макар определени проверки като проверките в областта на конкуренцията, предвидени в член 20, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета от 16 декември 2002 година относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове [101 и 102 ДФЕС] (ОВ L 1, 2003 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 167), да изискват приемането на решение, което подлежи на обжалване по съдебен ред, това не е така за други видове проверки, по-специално когато администрацията не разполага с правомощия за принудително изпълнение на проверката, и то дори когато проверката е задължителна и предприятието може да полежи на административна или наказателна санкция в случай на противопоставяне на проверката.

101    Например проверките в областта на конкуренцията, предвидени в член 20, параграф 3 от Регламент № 1/2003, проверките на място, предвидени в Регламент за изпълнение (ЕС) № 809/2014 на Комисията от 17 юли 2014 година за определяне на правила за прилагането на Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на интегрираната система за администриране и контрол, мерките за развитие на селските райони и кръстосаното съответствие (ОВ L 227, 2014 г., стр. 69) и проверките, извършвани в държавите членки на основание член 12 от Конвенция № 81 на Международната организация на труда от 11 юли 1947 г. относно инспекцията по труда, не изискват приемането на административно решение, което подлежи на съдебен контрол.

102    В случая с приемането на член 12, параграф 3 от Регламент № 1024/2013 законодателят на Съюза обаче е решил, както е имал право да постъпи, че проверките на юридическите лица по член 10, параграф 1 от този регламент, по-специално кредитните институции, установени в участващите държави членки, трябва да се извършват от ЕЦБ въз основа на решение.

103    В това отношение следва да се припомни, че съгласно член 288 ДФЕС решението е задължително в своята цялост.

104    Така, като е предвидил, че юридическо лице подлежи на проверката, предвидена в член 12 от Регламент № 1024/2013 въз основа на решение, законодателят на Съюза е придал на акта, който предвижда извършването на тази проверка, задължителни правни последици.

105    Освен това в член 143, параграф 2 от Регламент № 468/2014 се посочват минималните данни, които трябва да съдържа решението за извършване на проверка, а именно: предметът и целта на проверката на място, както и фактът, че всяко възпрепятстване на проверката на място от юридическото лице, обект на проверката, съставлява нарушение на решение на ЕЦБ по смисъла на правната уредба на Съюза, без да се засяга приложимото национално право. Член 145, параграф 1 от този регламент уточнява, че това решение се съобщава на лицето, обект на проверката на място.

106    При тези условия решението за проверка на място, прието на основание член 12 от Регламент № 1024/2013, поражда задължителни правни последици по отношение на кредитната институция, на която е съобщено, като последната се подлага на проверка, чийто предмет и цел се определят в него.

107    Несъмнено следва да се отбележи, че за разлика от разпоредбите на член 21 от Регламент № 1/2003 относно „[п]роверки[те] на други помещения“, предвидени за прилагането на правилата на конкуренцията, член 12 от Регламент № 1024/2013 гласи, че проверките на място се извършват в „служебните помещения на [съответните] юридически лица“, а не в „други помещения, имоти и транспортни средства, включително и в домове на директори, управители и други членове на персонала на съответните предприятия и сдружения на предприятия“. От тази гледна точка проверките на място на кредитните институции не могат да засегнат правото на зачитане на личния живот по същия начин, както предвидените за прилагането на правилата на конкуренцията проверки на други помещения.

108    Несъмнено е също, че макар решението на ЕЦБ, прието на основание член 12 от Регламент № 1024/2013, да поражда задължителни правни последици по отношение на кредитната институция, на която то е съобщено, възможността да се предприемат принудителни мерки за изпълнение на това решение, подлежи, както предвижда член 13 от този регламент, на разрешение от национален съдебен орган.

109    Несъмнено следва още да се изтъкне, че за разлика и от член 20, параграф 4 от Регламент № 1/2003, в член 12 от Регламент № 1024/2013 не се споменава наличието на правото на обжалване пред съда на Съюза на решението на ЕЦБ за проверка на място. Единствено разпоредбите на член 13 от този регламент, свързани с разрешението от национален съдебен орган, предвиждат, че законосъобразността на решението на ЕЦБ за извършване на проверка подлежи на преглед единствено от Съда на Европейския съюз.

110    От разпоредбите на член 13 от Регламент № 1024/2013 обаче непременно следва, че поне когато ЕЦБ поиска разрешение от съдебен орган, след като е взела решение за провеждане на проверка на място, последното решение подлежи на обжалване пред Общия съд.

111    Освен това, като се има предвид, че законодателят на Съюза е решил, за разлика от механизма, предвиден в член 20, параграфи 3 и 4 от Регламент № 1/2003, да придаде качеството на решения на всички актове, позволяващи на ЕЦБ да извършва проверки на място в кредитните институции, режимът на съдебен контрол над тези актове не следва да се разграничава в зависимост от това дали ЕЦБ е подала искане за разрешение от съдебен орган. Всъщност, от една страна, възможността за обжалване пред Общия съд на акт на институция не е обусловена от наличието на изрично посочване в този смисъл в правната уредба. От друга страна, обратното разрешение би могло да накърни принципа на правна сигурност, като се има предвид, че тогава възможността за обжалване пред Общия съд на решение на ЕЦБ за извършване на проверка на място би зависела от избора на тази институция да поиска, след приемането на това решение, предвиденото в член 13 от Регламент № 1024/2013 разрешение от национален съдебен орган.

112    Несъмнено, накрая, както припомня Комисията, междинните мерки, чиято цел е да се подготви окончателното решение, по принцип не представляват актове, които могат да бъдат предмет на жалба за отмяна (вж. в този смисъл решение от 11 ноември 1981 г., IBM/Комисия, 60/81, EU:C:1981:264, т. 10).

113    При все това посочените междинни актове най-вече са актове, в които се изразява неокончателното становище на институцията (вж. решение от 13 октомври 2011 г., Deutsche Post и Германия/Комисия, C‑463/10 P и C‑475/10 P, EU:C:2011:656, т. 50 и цитираната съдебна практика), което не се отнася за решенията на ЕЦБ за извършване на проверка.

114    Освен това жалба за отмяна на решението, с което ЕЦБ решава да извърши проверка на място в помещенията на кредитна институция, не крие риск от объркване на различните фази на административното и съдебно производство. Всъщност такава жалба не би трябвало да доведе до произнасяне на Общия съд по въпроса дали е налице нарушение на надзорните правила, извършено от съответното предприятие (вж. в този смисъл решение от 11 ноември 1981 г., IBM/Комисия, 60/81, EU:C:1981:264, т. 20).

115    Ето защо, като следва да се припомни, че в рамките на своята свобода на преценка законодателят е решил да квалифицира като решения актовете, приети на основание член 12 от Регламент № 1024/2013, независимо от наличието на разрешение, издадено от национален съдебен орган, и да посочи наличието на контрол за законосъобразност от Съда на Европейския съюз в член 13 от този регламент, решенията за провеждане на проверки на място от ЕЦБ не могат да се считат за необжалваеми пред съд междинни мерки.

116    От гореизложеното следва, че решение за провеждане на проверка на място, прието на основание член 12 от Регламент № 1024/2013, каквото е обжалваното решение, може да засегне интересите на юридическото лице, на което то е съобщено, като промени съществено правното му положение, поради което това лице може да подаде жалба за отмяна пред Общия съд на основание член 263 ДФЕС, което впрочем главните страни не оспорват.

117    Следователно жалбата е допустима.

Е.      По същество

118    Жалбоподателят посочва десет основания в рамките на настоящата жалба: първо основание — липса на компетентност на ЕЦБ да приеме обжалваното решение; второ основание — нарушение на член 12, параграф 1 от Регламент № 1024/2013, доколкото обжалваното решение не е било необходимо по смисъла на тази разпоредба; трето основание — нарушение на същата разпоредба, тъй като ЕЦБ не е упражнила надлежно правото си на преценка; четвърто основание — нарушение на принципа на пропорционалност; пето основание — нарушение на правото на жалбоподателя да бъде изслушан; шесто основание — неизпълнение на задължението на ЕЦБ да разгледа и оцени внимателно и безпристрастно всички релевантни аспекти на конкретния случай; седмо основание — липса на мотиви; осмо основание — нарушение на принципите на защита на оправданите правни очаквания и на правна сигурност; девето основание — нарушение на принципите на равно третиране и на недопускане на дискриминация; десето основание — нарушение на член 19 и на съображение 75 от Регламент № 1024/2013, както и злоупотреба с власт.

119    Основанията, свързани с формалната законосъобразност на обжалваното решение, следва да се разгледат преди основанията във връзка с преценката по същество.

1.      По първото основание — липса на компетентност на ЕЦБ

120    Жалбоподателят твърди, че към датата на обжалваното решение ЕЦБ не е бил компетентният надзорен орган. Съгласно член 12 от Регламент № 1024/2013 ЕЦБ може да извършва проверки на място само на значими кредитни институции. Съгласно член 6, параграф 5 от този регламент по-малко значимите кредитни институции подлежат на пряк надзор от страна на националния компетентен орган, освен ако ЕЦБ реши да поеме прекия надзор, като приеме кредитната институция за значима.

121    ЕЦБ, подпомагана от Комисията, оспорва тези доводи.

122    От текста на член 4, параграф 1 от Регламент № 1024/2013 следва, че ЕЦБ разполага с изключителна компетентност да извършва посочените в тази разпоредба задачи по отношение на „всички“ кредитни институции, установени в участващите държави членки, без разлика между значими и по-малко значими кредитни институции (вж. в този смисъл решение от 8 май 2019 г., Landeskreditbank Baden-Württemberg/ЕЦБ, C‑450/17 P, EU:C:2019:372, т. 37 и 38).

123    Съгласно член 6, параграф 1 от Регламент № 1024/2013 ЕЦБ изпълнява задачите си в рамките на ЕНМ, който се състои от нея и националните компетентни органи, и носи отговорност за ефективното и последователно функциониране на същия (решение от 8 май 2019 г., Landeskreditbank Baden-Württemberg/ЕЦБ, C‑450/17 P, EU:C:2019:372, т. 39).

124    Националните компетентни органи оказват съдействие на ЕЦБ при изпълнението на задачите, възложени ѝ с Регламент № 1024/2013, чрез децентрализирано изпълнение на някои от тези задачи по отношение на по-малко значимите кредитни институции (решение от 8 май 2019 г., Landeskreditbank Baden-Württemberg/ЕЦБ, C‑450/17 P, EU:C:2019:372, т. 41).

125    Член 6, параграф 5, буква г) от Регламент № 1024/2013 предвижда, че по отношение на институциите, посочени в параграф 4 от този член, тоест по-малко значимите кредитни институции, ЕЦБ може по всяко време да използва правомощията за разследване, посочени в членове 10—13 от този регламент, а именно да отправя искания за информация, да провежда общи разследвания и да извършва проверки на място.

126    Обстоятелството, че в съответствие с разпоредбите на член 6, параграф 6, първа алинея от Регламент № 1024/2013 националните компетентни органи изпълняват децентрализирано и под контрола на ЕЦБ някои задачи, определени в член 4, параграф 1 от този регламент по отношение на по-малко значимите кредитни институции, е ирелевантно за компетентността на ЕЦБ да упражнява своите правомощия за провеждане на разследване по отношение на тези институции, тъй като тези разпоредби съгласно самия им текст „[не] засягат“ член 6, параграф 5 от посочения регламент, чиито релевантни в случая разпоредби бяха припомнени в точка 125 по-горе. По същия начин съгласно посочения член 6, параграф 6, втора алинея правомощието на националните компетентни органи да провеждат в съответствие с националното им право проверки на място в посочените институции, също е „без да се засягат“ членове 10—13 от съответния регламент, отнасящи се до правомощията за разследване на ЕЦБ.

127    Компетентността на ЕЦБ да извършва проверки на място в по-малко значимите кредитни институции, се потвърждава от член 12 от Регламент № 1024/2013. Всъщност този член гласи, че ЕЦБ може да извършва проверки на място в помещенията на юридическите лица, посочени в член 10, параграф 1 от този регламент, в чиято буква а) се посочват кредитните институции, установени в участващите държави членки, без разграничение между значими и по-малко значими институции.

128    Изтъкнатото от жалбоподателя обстоятелство, че съгласно член 12 от Регламент № 1024/2013 ЕЦБ може да извършва проверки на място във всякакви други предприятия, включени в надзора на консолидирана основа, по който ЕЦБ е органът, извършващ надзор на консолидирана основа, съгласно член 4, параграф 1, буква ж) от този регламент, не променя този извод, тъй като споменатият член 12 само добавя към юридическите лица, посочени в член 10, параграф 1 от този регламент, други субекти, в които ЕЦБ може да извършва проверка на място.

129    Член 6, параграф 5, буква г) от Регламент № 1024/2013, доколкото с него се предоставя компетентност на ЕЦБ да извършва проверка на място в по-малко значима кредитна институция, е в съответствие и със съображение 16 от този регламент, съгласно което ЕЦБ следва да може да осъществява надзорни задачи по отношение на „всички“ кредитни институции, както и със съображение 47 от посочения регламент, съгласно което за да изпълнява своите задачи ефективно, ЕЦБ следва да е в състояние да провежда проверки на място „по целесъобразност“ в сътрудничество с националните компетентни органи.

130    Следователно от припомнените по-горе разпоредби на Регламент № 1024/2013 следва, че ЕЦБ е компетентна да упражнява спрямо по-малко значима кредитна институция правомощията за провеждане на разследване, предвидени в членове 10—13 от посочения регламент, по-специално правомощието да извършва проверки на място.

131    Възможността ЕЦБ да извършва проверки на място в по-малко значимите кредитни институции освен това е припомнена изрично в член 138, второ изречение от Регламент № 468/2014.

132    Освен това правомощието на ЕЦБ да извършва проверки на място в по-малко значимите кредитни институции, не се променя от някои публикации на тази институция, като ръководството за банковия надзор, публикувано през ноември 2014 г., ръководството за проверките на място и проучванията на вътрешни модели, публикувано през септември 2018 г., или публичната консултация, проведена от ЕЦБ преди приемането на последното ръководство. В това отношение е достатъчно да се констатира, че тези публикации, които нямат задължителна сила, както впрочем се припомня във всяка от тях, не могат по какъвто и да било начин да ограничават правомощията, предоставени на ЕЦБ от законодателя на Съюза. Освен това в никоя от тези публикации не се изключва възможността ЕЦБ да извършва проверки на място в по-малко значими кредитни институции. Напротив, ръководството за банковия надзор (т. 75) и документът, озаглавен „Надзор над по-малко значимите институции в ЕНМ“, публикуван през ноември 2017 г. (стр. 3 и 10), припомнят тази възможност.

133    Останалите доводи на жалбоподателя следва да се отхвърлят.

134    Първо, за да докаже, че компетентността на ЕЦБ да извършва проверки на място в по-малко значимите кредитни институции е „аномалия“ в ЕНМ, жалбоподателят неоснователно твърди, че ЕЦБ не може да налага задължения на съответните субекти, за да се отстранят пропуските, установени при проверките.

135    Всъщност предоставената от законодателя на Съюза компетентност на ЕЦБ да извършва проверки на място в по-малко значимите кредитни институции, е в съответствие със създаването на ЕНМ, който се състои от ЕЦБ и националните компетентни органи, и с контрола, упражняван от ЕЦБ върху изпълнението от националните компетентни органи по отношение на по-малко значими кредитни институции на някои задачи, предвидени в член 4, параграф 1 от Регламент № 1024/2013, които попадат в обхвата на нейната изключителна компетентност, но чието децентрализираното упражняване се позволява в член 6 от този регламент (вж. в този смисъл решение от 8 май 2019 г., Landeskreditbank Baden-Württemberg/ЕЦБ, C‑450/17 P, EU:C:2019:372, т. 49).

136    В съответствие с разпоредбите на член 6, параграф 5 от Регламент № 1024/2013, освен възможността по всяко време да прави искания за предоставяне на информация, общи разследвания или проверки на място в по-малко значимите кредитни институции, ЕЦБ впрочем разполага с няколко правомощия във връзка с пруденциалния надзор над тези институции, като например това да изисква информация, на принципа ad hoc или постоянно, от компетентните национални органи относно изпълнението на техните задачи или още, когато е необходимо с оглед на последователното прилагане на високи стандарти на надзор, да реши във всеки момент сама да упражни всички съответни правомощия по отношение на една или повече по-малко значими кредитни институции. Член 6, параграф 6 от този регламент впрочем предвижда, че макар националните компетентни органи да запазват правомощията си, в съответствие с националното право, да получават информация и да провеждат проверки на място в помещенията на по-малко значимите кредитни институции, те информират ЕЦБ за предприетите мерки и работят по тези мерки в „тясна“ координация с ЕЦБ.

137    Второ, твърдението на жалбоподателя, че ЕЦБ е установила, че не е от компетентността ѝ да приеме обжалваното решение, и „отчасти по тази причина“ е приела с решение, съобщено с писмо от 1 март 2019 г., да класифицира жалбоподателя като значима институция, е неоснователно. Всъщност нито една разпоредба и нито един принцип не забраняват на ЕЦБ да извърши проверка в помещенията на по-малко значима институция и в този или в по-късен момент да класифицира посочената институция като значима. Освен това твърдението на жалбоподателя, че ЕЦБ е установила, че не е компетентна, противоречи на обжалваното решение, в което два пъти се посочва, че ЕЦБ е компетентна да приеме решение за извършване на проверка по отношение на по-малко значима кредитна институция (вж. стр. 1 и 4 от това решение).

138    Следователно първото основание трябва да се отхвърли по същество.

2.      По седмото основание — липса на мотиви

139    Жалбоподателят поддържа, че ЕЦБ не е изпълнила задължението си за мотивиране, тъй като в писмото от 14 февруари 2019 г. изобщо не е изложила причините, поради които ЕЦБ е решила да извърши проверка на място.

140    ЕЦБ поддържа, че основанието трябва да се отхвърли.

141    Изискваните по-специално от член 296 ДФЕС мотиви трябва да са съобразени с естеството на съответния акт и да излагат ясно и недвусмислено съображенията на институцията, която издава акта, така че да дадат възможност на заинтересованите лица да се запознаят с основанията за взетата мярка, а на компетентната юрисдикция — да упражни своя контрол (вж. решение от 8 май 2019 г., Landeskreditbank Baden-Württemberg/ЕЦБ, C‑450/17 P, EU:C:2019:372, т. 85 и цитираната съдебна практика).

142    Изискването за мотивиране трябва да се преценява в зависимост от обстоятелствата в конкретния случай, по-специално в зависимост от съдържанието на акта, от естеството на изложените мотиви и от интереса, който адресатите на акта или други лица, засегнати пряко и лично от него, могат да имат от получаване на разяснения. Не се изисква мотивите да уточняват всички относими фактически и правни обстоятелства, доколкото въпросът дали мотивите на определен акт отговарят на изискванията на член 296 ДФЕС, трябва да се преценява с оглед не само на текста, но и на контекста, както и на съвкупността от правни норми, уреждащи съответната материя (вж. решение от 8 май 2019 г., Landeskreditbank Baden-Württemberg/ЕЦБ, C‑450/17 P, EU:C:2019:372, т. 87 и цитираната съдебна практика).

143    Задължението за мотивиране на актовете на институциите на Съюза, предвидено в член 296 ДФЕС, представлява съществено процесуално изискване, което трябва да се разграничава от въпроса за обосноваността на мотивите, от която зависи материалната законосъобразност на спорния акт (вж. решение от 10 юли 2008 г., Bertelsmann и Sony Corporation of America/Impala, C‑413/06 P, EU:C:2008:392, т. 181 и цитираната съдебна практика).

144    Що се отнася до решенията за извършване на проверка, приети съгласно член 12 от Регламент № 2014/2013, член 143, параграф 2 от Регламент № 468/2014 гласи:

„Без да се засяга член 142 [от Регламент № 468/2014] и съгласно член 12, параграф 3 от Регламент[ № 1024/2013], проверките на място се извършват въз основа на решение на ЕЦБ, в което се посочва най-малко следното:

а)      предметът и целта на проверката на място; и

б)      фактът, че всяко възпрепятстване на проверката на място от юридическото лице, обект на проверката, съставлява нарушение на решение на ЕЦБ по смисъла на член 18, параграф 7 от Регламент[ № 1024/2013], без да се засяга националното право, както е изложено в член 11, параграф 2 от Регламент[ № 1024/2013]“.

145    В случая в писмото от 14 февруари 2019 г., с което на жалбоподателя се съобщава обжалваното решение, се споменава, че ще се извърши проверка на основание член 12 от Регламент № 1024/2013 и членове 143—146 от Регламент № 468/2014 в съответствие с решение на Надзорния съвет от 10 януари 2019 г. В него се посочва, че тази проверка има за цел кредитния риск, и се уточнява, че тя се отнася до жалбоподателя и дружествата от неговата група. В него се посочва, че тази проверка е предвидена за март 2019 г. и че ръководителят на мисията за извършване на проверка ще се свърже с жалбоподателя, за да организира първоначално заседание.

146    Следва да се приеме, че доколкото в посоченото писмо от 14 февруари 2019 г. се указва, че проверката на място има за цел кредитния риск, то споменава действително кратко, но достатъчно ясно, в съответствие с член 143, параграф 2, буква а) от Регламент № 468/2014, както предмета на проверката, а именно кредитния риск, така и целта ѝ, а именно анализа на този риск от ЕЦБ. В това отношение ЕЦБ не е била длъжна да споменава в това писмо съмнение за нарушение, което жалбоподателят впрочем не твърди (вж. т. 188 и 226 по-долу).

147    Понятието за кредитен риск е основно понятие за банковата дейност, което е еднозначно и по същество съответства на риска заемателят да не върне кредита си. То е споменато в член 1 от Регламент № 575/2013, в член 79 от Директива 2013/36/ЕС на Европейския парламент и Съвета от 26 юни 2013 година относно достъпа до осъществяването на дейност от кредитните институции и относно пруденциалния надзор върху кредитните институции и инвестиционните посредници, за изменение на Директива 2002/87/ЕО и за отмяна на директиви 2006/48/ЕО и 2006/49/ЕО (ОВ L 176, 2013 г., стр. 338) и освен това е предмет на принцип 17 от Основните принципи за ефективен банков надзор, изготвени от Базелския комитет по банков надзор, публикувани през септември 2012 г. (наричани по-нататък „Основните принципи за ефективен банков надзор“), които нямат задължителен характер, но според собствената им формулировка са „de facto минимален стандарт в областта на пруденциалното регулиране и пруденциалния надзор на банките и банковите системи“.

148    Следва също да се подчертае, че по време на организираното на 5 март 2019 г. заседание, тоест няколко дни преди началото на проверката, ръководителят на мисията за извършване на проверка внася уточнения относно разглежданата проверка с помощта на документ, предаден на жалбоподателя. Той по-специално уточнява обхвата на мисията, озаглавен „кредитен риск и управление“, като изтъква подробно съдържанието на проверката, що се отнася до класификацията и провизиите, вписването на активите (продадени активи под възбрана или запор), оценката на гаранциите и средствата (активи, държани за продажба), качеството на данните, управлението и бизнес модела (вж. стр. 2 от този документ).

149    Освен това обжалваното решение е прието в познат за жалбоподателя контекст. Последният е имал редовен контакт с КФКП, която е следила внимателно рисковете, на които е бил изложен жалбоподателят в областта на кредитирането от няколко години, и е приела по отношение на него, както бе посочено в точки 9 и 12 по-горе, надзорни решения, свързани по-специално с тези рискове през 2016 г. и 2017 г. Жалбоподателят е бил в пряк контакт с ЕЦБ, тъй като ѝ е писал на 5 юли и 12 септември 2018 г., за да поиска намесата ѝ в неговия пруденциален надзор, и председателят на Надзорния съвет на ЕЦБ му е отговорил с писмо от 8 октомври 2018 г., че споделя становището на КФКП, че неговото положение изисква специален пруденциален надзор. Жалбоподателят е запознат с всички аспекти на арбитражното производство, което самият той инициирал. Накрая, той е уведомен за процедурата, насочена към възобновяване от ЕЦБ на прекия пруденциален надзор над него, като проектът на съответното решение му е изпратен с писмо на ЕЦБ от 11 февруари 2019 г.

150    Следователно, дори да не е разполагал към датата на подаване на жалбата с проекта на решение, който се счита за приет от Управителния съвет и който е поверителен по силата на член 10, параграф 4 от Протокол № 4 за устава на Европейската система на централните банки и на ЕЦБ (вж. в този смисъл решение от 19 декември 2019 г., ЕЦБ/Espírito Santo Financial (Португалия), C‑442/18 P, EU:C:2019:1117, т. 43—46), жалбоподателят е бил достатъчно добре запознат с мотивите на обжалваното решение, за да прецени обосноваността му.

151    Освен това следва да се отбележи, че жалбоподателят е получил неповерителен вариант на проекта за решение, който се счита за приет от Управителния съвет, след процесуално-организационно действие, предприето от Общия съд. В този проект, чиито основни мотиви бяха изложени в точки 23—27 по-горе, се припомня актуалния хронологичен преглед на надзора над жалбоподателя и се посочва, че пропуските и нарушенията на приложимите разпоредби, които са подробно изложени в него, са установени през предходните години и не са били обект на подходящи мерки от страна на жалбоподателя. В него се посочва, че препоръката на ICSID възпрепятства КФКП да приложи всички надзорни мерки по отношение на жалбоподателя, че ЕЦБ подготвя поемането на пряк надзор над жалбоподателя и че проверка на място ще позволи на ЕЦБ да направи собствен анализ на положението на жалбоподателя. В него се добавя, че успоредно с предвиденото поемане на прекия надзор над жалбоподателя, ЕЦБ ще може да предприеме необходимите надзорни мерки за гарантиране, че жалбоподателят отговаря на пруденциалните изисквания.

152    Така посоченото съобщение е позволило на жалбоподателя да получи уточнения относно мотивите на обжалваното решение, по които му е дадена възможност да представи становище с писмената реплика.

153    Следователно седмото основание трябва да се отхвърли по същество.

3.      По петото основание — нарушение на правото на жалбоподателя да бъде изслушан

154    Жалбоподателят поддържа, че ЕЦБ е нарушила правото му на изслушване, като не му е дала възможност да изрази становище по планираната проверка на място, преди да приеме обжалваното решение.

155    ЕЦБ, подпомагана от Комисията, оспорва тези доводи.

156    В самото начало Общият съд констатира, че в подкрепа на основанието за нарушение на правото на изслушване жалбоподателят само посочва накратко, че не му е била дадена възможност да изрази становище по предвидената проверка на място преди приемането на обжалваното решение.

157    Съгласно член 41, параграф 2 от Хартата правото на добра администрация включва по-специално правото на всяко лице да бъде изслушвано преди срещу него да бъде предприета индивидуална мярка, която би имала неблагоприятни последици за него.

158    В случая нито една разпоредба на Регламент № 1024/2013 или на Регламент № 468/2014 не предвижда, че решението за извършване на проверка на кредитна институция се предхожда от възможността тази институция да бъде изслушана. Това обстоятелство обаче не може само по себе си да освободи ЕЦБ от задължението ѝ да изслуша субекта — адресат на дадено решение за извършване на проверка преди приемането му. Всъщност правото на изслушване — гарантирано от Хартата основно право — е задължително за ЕЦБ, без друг текст да го предвижда изрично.

159    Все пак, на първо място, макар член 22 от Регламент № 1024/2013, озаглавен „Законосъобразни процедури за приемане на надзорни решения“, да предвижда в параграф 1, че ЕЦБ дава възможност за изслушване на лицата, по отношение на които се приемат надзорни решения в съответствие с член 4 и глава III, раздел 2, озаглавен „Специфични правомощия за надзор“, от този регламент, посоченият член 22 не се отнася до мерките, приети в съответствие с разпоредбите на раздел 1 от посочената глава, озаглавен „Правомощия за провеждане на разследвания“.

160    Освен това член 145 от Регламент № 468/2014, озаглавен „Процедура и уведомяване за проверка на място“, предвижда в параграф 1, първо изречение, че ЕЦБ съобщава на юридическото лице, обект на проверка, решението на ЕЦБ и самоличността на членовете на екипа за извършване на проверка на място най-малко пет работни дни преди началото на тази проверка, но не посочва, че засегнатото лице има право да бъде изслушано.

161    Преди всичко член 31 от Регламент № 468/2014, озаглавен „Право на изслушване“, предвижда изрично в последното изречение на параграф 1, че разпоредбите на посочения член не се прилагат за раздел 1 на глава III от Регламент № 1024/2013.

162    Следователно приложимата правна уредба предвижда, че юридическите лица, обект на мерките за разследване по глава III, раздел 1 от Регламент № 1024/2013, сред които е и проверката на място, не се ползват от правото да бъдат изслушани преди приемането на посочената мярка.

163    Като предвижда, че засегнатите лица не се изслушват преди приемането на мярка за разследване, приложимата правна уредба съответства на естеството на тази мярка, чийто единствен предмет е събирането на информация (вж. в този смисъл и по аналогия решение от 26 юни 1980 г., National Panasonic/Комисия, 136/79, EU:C:1980:169, т. 21 и заключението на генерален адвокат Wahl по дело Italmobiliare/Комисия, C‑268/14 P, непубликувано, EU:C:2015:697, т. 119).

164    Освен това от член 22, параграф 1 от Регламент № 1024/2013 следва, че решенията, с които ЕЦБ евентуално приема да наложи пруденциални мерки с оглед на събраната при разследването информация, трябва да са предмет на производство, включващо правото на засегнатите лица да бъдат изслушани.

165    Освен това следва да се припомни, че фактът, че процедурата по проверка се провежда в продължение на няколко месеца, включва проверки на място и изслушването на засегнатото предприятие, чиито изявления се добавят към преписката, може да позволи да се докаже, че в хода на проверката съответното предприятие е изслушано, след като е било напълно запознато с фактите (вж. в този смисъл решение от 18 декември 2008 г., Sopropé, C‑349/07, EU:C:2008:746, т. 45 и 46).

166    Общият съд констатира, че в случая, видно от представянето, направено на 5 март 2019 г. от ръководителя на мисията за проверка, е трябвало да се планират няколко срещи между членовете на осъществяващия проверката екип и отговорните служители на жалбоподателя по релевантните въпроси (вж. стр. 5 от това представяне). От това представяне следва също, че изпращането на проектодоклад за проверката и „изходно“ заседание са били предвидени преди изпращането на окончателния доклад и „приключващото“ заседание (вж. стр. 7 от това представяне).

167    От гореизложеното следва, че по отношение на решението на ЕЦБ за извършване на проверка на място в кредитна институция в съответствие с член 12 от Регламент № 1024/2013 не се прилага правото на съответния субект да бъде изслушан преди приемането на посоченото решение.

168    ЕЦБ е длъжна да даде възможност на засегнатите лица да бъдат изслушани след решението за извършване на проверка на място и преди евентуалното приемане на решение съгласно член 4 и глава III, раздел 2 от Регламент № 1024/2013.

169    За изчерпателност, дори да се предположи, че ЕЦБ е била длъжна да изслуша жалбоподателя преди приемането на обжалваното решение, следва да се припомни, че нарушение на правото на защита, и в частност на правото на изслушване, налага отмяна на взетото в съответното административно производство решение само ако при липсата на това нарушение производството би довело до друг резултат (вж. решение от 4 април 2019 г., OZ/ЕИБ, C‑558/17 P, EU:C:2019:289, т. 76 и цитираната съдебна практика).

170    В случая от материалите по преписката обаче не следва, че ако жалбоподателят е бил изслушан преди приемането на обжалваното решение, процедурата би довела до друг резултат. В това отношение Общият съд отбелязва, че жалбоподателят не твърди това и че обжалваното решение е прието в познат за него контекст, както бе посочено в точка 149 по-горе.

171    Ето защо петото основание трябва да се отхвърли.

4.      По второто основание — нарушение на член 12, параграф 1 от Регламент № 1024/2013, доколкото обжалваното решение не е било необходимо по смисъла на тази разпоредба, и по четвъртото основание — нарушение на принципа на пропорционалност

172    В рамките на второто основание жалбоподателят поддържа, че съгласно член 12 от Регламент № 1024/2013 проверката на място трябва да е необходима. Проверката на място, на която е бил подложен, обаче била репресивна мярка, с която ЕЦБ показвала, че не толерира никаква критика. В писмото от 14 февруари 2019 г. ЕЦБ не определила ясно обхвата и целта на проверката на място. Тя не обяснила защо е необходима проверка на място, за да се анализира кредитният риск. Този риск обаче бил обект на внимателно наблюдение от страна на КФКП от много години. Всички решения на жалбоподателя в областта на кредитирането били наблюдавани от КФКП, а тези за суми над 50 000 евро били одобрявани от нея. Отдавна не бил изменян кредитният портфейл на жалбоподателя без одобрението на КФКП.

173    В рамките на четвъртото основание жалбоподателят поддържа, че обжалваното решение нарушава принципа на пропорционалност. ЕЦБ трябвало да използва най-щадящото средство за постигане на преследваната цел. Жалбоподателят винаги бил готов да предостави на ЕЦБ и на КФКП цялата необходима информация. Не било установено, че проверка на място, извършена по-специално от ЕЦБ, не може да бъде избегната благодарение на други подходящи мерки за разследване. Извършените от ЕЦБ проверки на място били по-строги от извършените от националните компетентни органи по-специално защото се извършвали от служители, които не говорят езика на съответната страна. Това било особено вярно за Латвия, чийто език не бил широко разпространен извън границите ѝ. Освен това графикът на проверката бил неподходящ, тъй като към момента на проверката жалбоподателят извършвал годишния си одит с трето предприятие и ЕЦБ отказала да отложи проверката с един месец. Жалбоподателят не могъл да приключи своевременно своя годишен одит и КФКП му наложила глоба поради тази причина.

174    ЕЦБ, подпомагана от Комисията, оспорва тези доводи.

175    Предвид връзките между второто и четвъртото основание те следва да се разгледат заедно.

176    Съгласно член 12, параграф 1 от Регламент № 1024/2013 ЕЦБ може да извършва всички необходими проверки на място в служебните помещения на поднадзорните институции, и по-специално кредитните институции, установени в участващите държави членки.

177    Определението „необходими“, използвано в член 12, параграф 1 от Регламент № 1024/2013, е в съответствие с принципа на пропорционалност, който изисква актовете на институциите на Съюза да бъдат годни да осъществят легитимните цели, преследвани от разглежданата правна уредба, и да не надхвърлят границите на необходимото за постигането на тези цели, като се има предвид, че когато съществува избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до мярката, която създава най-малко ограничения, а породените от нея неудобства не трябва да са несъразмерни с целите (решения от 22 януари 2013 г., Sky Österreich, C‑283/11, EU:C:2013:28, т. 50 и от 6 септември 2017 г., Словакия и Унгария/Съвет, C‑643/15 и C‑647/15, EU:C:2017:631, т. 206).

178    Преценката на пропорционалността на дадена мярка трябва да се съчетава със зачитане на евентуално признатата свобода на преценка на институциите на Съюза по повод на приемането ѝ (вж. решение от 8 май 2019 г., Landeskreditbank Baden-Württemberg/ЕЦБ, C‑450/17 P, EU:C:2019:372, т. 53 и цитираната съдебна практика). ЕЦБ разполага с широка свобода на преценка, когато приема, както в настоящия случай, акт, свързан с пруденциалния надзор над кредитна институция (вж. в този смисъл решение от 8 май 2019 г., Landeskreditbank Baden-Württemberg/ЕЦБ, C‑450/17 P, EU:C:2019:372, т. 86).

179    В съответствие с цитираната в точка 177 по-горе съдебна практика необходимостта и пропорционалността на дадена проверка на място трябва да се преценяват с оглед на целите, преследвани от правната уредба.

180    В това отношение следва да се припомни, че целта на пруденциалния надзор над кредитните институции е да се гарантират сигурността и стабилността на тези институции, стабилността на финансовата система и защитата на вложителите (вж. съображения 30 и 65 от Регламент № 1024/2013).

181    Разумното управление на кредитния риск от кредитните институции е една от основните цели на пруденциалния надзор, както следва от член 1 от Регламент № 575/2013, от член 79 от Директива 2013/36 и впрочем от принцип 17 от Основните принципи за ефективен банков надзор.

182    Освен това следва да се отбележи, че всяка кредитна институция подлежи на „текущ“ пруденциален надзор от страна на компетентните органи (вж. съображение 37 от Регламент № 1024/2013, съображение 3 от Директива 2013/36 и съображение 25 от Регламент № 575/2013).

183    Съгласно членове 14—16 от Регламент № 1024/2013 и член 104 от Директива 2013/36 компетентните органи разполагат с правомощия, позволяващи им да отнемат лиценза на кредитната институция, необходим за упражняване на дейността ѝ, да се противопоставят на придобиването на дялово участие в тази институция и да налагат надзорни мерки, по-специално укрепване на управлението ѝ, подобряване на положението ѝ относно собствения капитал или ликвидността, ограничаването на стопанската дейност, освобождаването от дейности или отстраняването на членове от управляващите органи.

184    В съответствие с членове 9—13 от Регламент № 1024/2013 и член 65, параграф 3 от Директива 2013/36 компетентните органи разполагат и с правомощия за разследване, които им позволяват да изискват цялата информация, необходима за изпълнението на техните задачи, включително информацията, която да се предоставя периодично и в определен формат за целите на надзора и съответната статистика, да провеждат разследвания и да извършват проверки на място. В съображение 47 от Регламент № 1024/2013 се посочва, че ЕЦБ следва да е в състояние да изисква цялата необходима информация и да провежда разследвания и проверки на място, „за да изпълнява своите задачи ефективно“.

185    В съответствие с членове 97 и 99 от Директива 2013/36 компетентните органи извършват надзорен преглед и оценка. Те определят честотата и задълбочеността на прегледа и оценката, като имат предвид размера, системното значение, естеството, мащаба и сложността на дейността на съответната институция и като отчитат принципа на пропорционалност. Резултатите от прегледа и оценката се актуализират най-малко веднъж годишно за институциите, които са обхванати от плана за извършване на надзорни проверки. Този план, който включва проверки на място, обхваща институциите, за които резултатите от стрес тестовете или от процеса на надзорен преглед и надзорна оценка показват значителни рискове за финансовата стабилност или свидетелстват за нарушаване на изискванията на съответните разпоредби, институциите, които създават системен риск за финансовата система, и всяка друга институция, за която компетентните органи смятат, че е необходима проверка. Компетентните органи могат, когато е уместно съгласно посочения член 97, да предприемат мерки като увеличаване на броя или честотата на проверките на институцията на място или осигуряване на постоянно присъствие на компетентния орган в институцията.

186    Впрочем принципи 9 и 10 от Основните принципи за ефективен банков надзор предвиждат, че надзорният орган използва ресурсите си пропорционално на рисковия профил и на системното значение на банката. В тях се посочва, че този орган използва метод, който съчетава по подходящ начин проверки на място и дистанционни проверки. От една страна, надзорният орган анализира пруденциалните отчети и статистическите декларации, представени от банките. От друга страна, той проверява докладите, представени от банките, при поискване и периодично, напълно независимо, чрез проверки на място или чрез външни одитори. Той е в редовен контакт с управителния съвет, с външните администратори, с ръководството и със служителите. Той провежда редовно срещи с ръководството и с управителния съвет. Той може да ангажира независими трети лица, но не може да делегира надзорните си отговорности на трети лица.

187    От съображенията, разпоредбите и принципите, припомнени в точки 182—186 по-горе, следва, че кредитните институции подлежат на „текущ“ пруденциален надзор, който се основава на съчетание от дистанционни проверки, извършвани въз основа на редовно съобщавана на компетентните органи информация, и проверки на място, които позволяват да се провери предоставената информация. Дистанционните проверки по принцип не са заменяеми с проверките на място, които по-специално позволяват на компетентния орган да провери самостоятелно декларираната от тези институции информация.

188    Следва да се уточни, че за разлика от проверките, извършвани от Комисията на основание член 20, параграф 4 от Регламент № 1/2003, които имат за цел разкриване на нарушения на членове 101 и 102 ДФЕС, проверките на място, извършвани от ЕЦБ, имат за цел да се провери в рамките на текущ надзор, съчетаващ дистанционни проверки и проверки на място, дали кредитните институции осигуряват стабилно управление и покритие на техните рискове и дали съобщената информация е надеждна, поради което извършването на тези проверки не е обусловено от наличието на съмнение за нарушение. Жалбоподателят впрочем не поддържа това.

189    Изводът в точка 188 по-горе не е в противоречие с текста на член 13, параграф 2, второ изречение от Регламент № 1024/2013, съгласно който при проверката на пропорционалността на принудителните мерки националният съдебен орган може да поиска от ЕЦБ подробно обяснение, по-специално относно съображенията на ЕЦБ, на които се основава предположението за нарушение на актовете, посочени в член 4, параграф 3, първа алинея от този регламент, както и относно тежестта на предполагаемото нарушение и естеството на участието на лицето, по отношение на което се вземат принудителните мерки.

190    Всъщност член 13, параграф 2, второ изречение от Регламент № 1024/2013 се отнася не до необходимостта от проверката на място, а до контрола за пропорционалност на предвидените принудителни мерки, по-специално когато се установи, че дадено лице се противопоставя на извършването на проверка.

191    Накрая, от разпоредбите, съображенията и принципите, припомнени в точки 182—186 по-горе, следва, че честотата и задълбочеността на проверките на място се определят, като се отчита принципът на пропорционалност.

192    В случая, първо, от обжалваното решение е видно, че КФКП е установила пропуски и нарушения на приложимите разпоредби през годините преди проверката и че жалбоподателят не е приел подходящи мерки за преодоляване на пруденциалните опасения, произтичащи от тези констатации.

193    В това отношение следва да се констатира, че в подкрепа на второто и четвъртото основание жалбоподателят не излага никакви доводи, за да оспори действителното съществуване на недостатъците и нарушенията на приложимите разпоредби, посочени в обжалваното решение. По-специално той не твърди, че е оспорил пред националните юрисдикции решенията на КФКП, приети през февруари 2016 г. и август 2017 г., и не посочва резултата от евентуалните съдебни производства. Той не оспорва съдържащата се в обжалваното решение констатация, че не е приел подходящи мерки за преодоляване на съответните пруденциални опасения.

194    Второ, доводът на жалбоподателя, че е бил готов да съобщи на ЕЦБ цялата необходима информация, не може да се приеме, тъй като подобно съобщаване не е било равностойно на възможността ЕЦБ да провери на място целостта и надеждността на предоставената информация и да проведе заседания по различни теми с представителите на жалбоподателя.

195    Трето, фактът, че от много години КФКП е наблюдавала кредитния риск, на който е бил изложен жалбоподателят, което означава по-специално, че всички решения на жалбоподателя за суми над 50 000 евро са били одобрявани от КФКП, не поставя под въпрос необходимостта от проверката на място. Това наблюдение потвърждава вниманието на КФКП към кредитния риск и не противоречи на основанието в обжалваното решение, че жалбоподателят не е взел подходящите мерки за отстраняване на пропуските и нарушенията на вече определените приложими разпоредби.

196    Четвърто, жалбоподателят няма основание да твърди, че обжалваното решение представлява репресивна мярка, насочена срещу него. В това отношение изявленията на член на Административния съвет за преглед на ЕЦБ, направени на конференция от 21 ноември 2017 г., че в случай на официална процедура, започната от кредитна институция срещу него, компетентният орган би могъл да реагира чрез засилване на своя надзор, не представляват достатъчно убедително доказателство, че обжалваното решение е репресивна мярка, тъй като тези кратки изявления са били направени „в лично качество“, не предполагат непременно наличието на репресивни мерки и не са достатъчно обстойни.

197    Пето, доводът, че в писмото на генералния директор от 14 февруари 2019 г. ЕЦБ не е изложила ясно обхвата и целта на проверката на място и не е обяснила защо е била необходима проверка, за да се анализира кредитният риск, трябва да се отхвърли. Всъщност въпросът дали посоченото писмо от 14 февруари 2019 г. е достатъчно мотивирано, вече бе разгледан в точки 145—150 по-горе и при всички обстоятелства се отнася до процесуално изискване за уведомяване, предвидено в член 145 от Регламент № 468/2014, което трябва да се разграничава от въпроса за обосноваността на обжалваното решение, тъй като съгласно припомнената в точка 143 по-горе съдебна практика той се отнася до материалната законосъобразност на спорния акт.

198    Шесто, доводът на жалбоподателя, че проверките на ЕЦБ били по-строги от тези на националните компетентни органи, трябва да се отхвърли като фактически необоснован.

199    Всъщност, от една страна, както изтъква ЕЦБ, извършваните от нея проверки и проверките, извършвани от националните компетентни органи, се основават на едни и същи норми. Жалбоподателят впрочем не оспорва това. От друга страна, както поддържа и ЕЦБ, използването на английски език от проверяващите длъжностни лица в случая не може да се разглежда като значително ограничение, като се има предвид, че представителите на жалбоподателя не са били длъжни да общуват на този език със служителите на проверяващия екип и че освен това впоследствие жалбоподателят е избрал английския като единствен език за комуникация с ЕЦБ.

200    Освен това с обстоятелството, че проверките на ЕЦБ са по-строги от тези на националните компетентни органи, при всички положения не може да се докаже, че те са непропорционални.

201    Накрая, седмо, не е доказано, че графикът на проверката е неподходящ. В това отношение Общият съд отбелязва, че проверката е започнала повече от три седмици след получаването на писмото от 14 февруари 2019 г. и е била предшествана от първоначално заседание, съдържащо уточнения относно протичането ѝ, което е позволявало на жалбоподателя да предприеме организационни мерки преди началото на проверката. Обстоятелството, че жалбоподателят е извършвал годишния одит на отчетите си по време на проверката, не позволява да се докаже, че този график е неподходящ. От една страна, да се задължи ЕЦБ да отсрочи проверка само поради това че кредитната институция трябва да извърши годишния одит на отчетите си, би застрашило постигането на целта за финансова стабилност, макар че член 6, параграф 5 от Регламент № 1024/2013, напротив, предвижда, че ЕЦБ може „във всеки момент“ да упражни правомощието си да извърши проверка на място. От друга страна, не е доказано, че проверката е попречила на жалбоподателя да приключи своевременно годишния одит на своите отчети. В това отношение следва да се констатира, първо, че кредитните институции следва да вземат необходимите мерки, за да спазят законовите срокове за представяне на одитираните си отчети, второ, съгласно решението на КФКП от 14 май 2019 г. за налагане на санкция на жалбоподателя вече са отбелязани закъснения при подаването на неговите счетоводни отчети през 2017 г. и трето, закъснението на жалбоподателя при подаването на одитираните му годишни отчети може да се обясни евентуално и с недостатъчния капацитет на одитния екип.

202    При тези условия ЕЦБ правилно е приела при упражняване на широкото си право на преценка, че провеждането на проверка на място в помещенията на жалбоподателя е било необходимо по смисъла на член 12, параграф 1 от Регламент № 1024/2013, за да се извърши преглед на кредитния риск, на който е изложен жалбоподателят, и по-общо, за да се гарантира стабилността на тази институция, стабилността на финансовата система и защитата на вложителите. Освен това не е доказано, че ЕЦБ е можела да прибегне до по-малко ограничителна мярка от проверката на място, която е извършила, нито че неудобствата, причинени от тази проверка, са били несъразмерни спрямо преследваната цел.

203    От гореизложеното следва, че второто и четвъртото основание трябва да се отхвърлят по същество.

5.      По третото основание — нарушение на член 12, параграф 1 от Регламент № 1024/2013, тъй като ЕЦБ не е упражнила надлежно правото си на преценка, и по шестото основание — неизпълнение на задължението на ЕЦБ да разгледа и оцени внимателно и безпристрастно всички релевантни аспекти на конкретния случай

204    В рамките на третото основание жалбоподателят твърди, че ЕЦБ не е взела предвид дискреционния характер на решението за извършване на проверка на място. Не било доказано, че ЕЦБ е упражнила правото си на преценка по въпроса дали дадена проверка на място е подходяща. Липсата на каквито и да било „релевантни“ съображения произтичала от твърде необичайното естество на решението на ЕЦБ да извърши проверка на място в по-малко значима кредитна институция.

205    В рамките на шестото основание жалбоподателят поддържа, че ЕЦБ не е изпълнила задължението си съгласно съдебната практика да разгледа внимателно и безпристрастно всички „релевантни“ аспекти на конкретния случай. ЕЦБ не взела предвид изобилната релевантна информация, с която КФКП разполагала относно всеки евентуален кредитен риск.

206    ЕЦБ, подкрепяна от Комисията, поддържа, че третото и шестото основание трябва да се отхвърлят.

207    В самото начало следва да се приеме, че третото основание трябва да се разглежда като изведено от грешка при прилагане на правото, тъй като ЕЦБ не упражнила правото си на преценка, за да реши дали дадена проверка на място е подходяща, както изисква член 12, параграф 1 от Регламент № 1024/2013, което се установявало по-специално от факта, че в писмото на генералния директор от 14 февруари 2019 г. не се споменавало никакво „релевантно“ обстоятелство.

208    С шестото си основание жалбоподателят отново изтъква основание, изведено от грешка при прилагане на правото, тъй като обжалваното решение било опорочено от липса на внимателно и безпристрастно разглеждане на „релевантните“ аспекти на конкретния случай.

209    Тези две основания следва да се разгледат едновременно, тъй като и двете целят да се упрекне ЕЦБ, че е допуснала грешка при прилагане на правото, като не е разгледала или не е преценила релевантните обстоятелства в конкретния случай.

210    В това отношение следва да се подчертае, че когато жалбоподател изтъква основания, изведени от грешки при прилагане на правото от такова естество, той трябва да посочи доказателствата, въз основа на които може да се заключи, че е налице такава грешка.

211    В подкрепа на тези основания жалбоподателят обаче изтъква накратко, че писмото на генералния директор от 14 февруари 2019 г. е лишено от „всякакви релевантни съображения“. Той подчертава, че проверката на място от ЕЦБ е необичайна в по-малко значима кредитна институция и че ЕЦБ не е взела предвид многобройните сведения, с които е разполагала КФКП по отношение на кредитния риск, на който е бил изложен.

212    Все пак от проекта на решение, който се счита за приет от Управителния съвет, и по-специално от приложението към него, е видно, че ЕЦБ е взела предвид информацията, с която разполага КФКП, що се отнася до кредитния риск, на който е изложен жалбоподателят. От него следва също, че ЕЦБ е взела предвид обстоятелството, че жалбоподателят е по-малко значима кредитна институция, като два пъти приема, че това не е пречка за извършване на проверката на място, както бе посочено в точка 137 по-горе. Накрая, от него е видно, че ЕЦБ надлежно е преценила дали е подходяща проверка на място и стига до извода, че това е така, по-специално с оглед на недостатъците и нарушенията на приложимите разпоредби, които са установени през предходните години, както и на факта, че жалбоподателят не е предприел подходящи мерки за отстраняването им.

213    Видно от гореизложеното, както и от отговора на второто и четвъртото основание, жалбоподателят няма основание да твърди, че ЕЦБ не е разгледала релевантните обстоятелства относно положението му или не е преценила дали е необходима проверка на място при отчитане на посочените обстоятелства.

214    Следователно третото и шестото основание трябва да се отхвърлят по същество.

6.      По осмото основание — нарушение на принципите на защита на оправданите правни очаквания и на правна сигурност

215    Жалбоподателят поддържа, че обжалваното решение нарушава принципите на защита на оправданите правни очаквания и на правна сигурност, тъй като неговият обхват и цел не са ясни. Тъй като в писмото на генералния директор от 14 февруари 2019 г. се споменава само кредитният риск, жалбоподателят не можел да разбере обхвата на обвързващото му действие и да знае до каква степен неспазването на искане от страна на натоварените с проверката служители може да се счита за възпрепятстване. В писмото дори се посочвало, че пределите на проверката може да бъде разширен без ограничение по време на проверката. В ръководството за банковия надзор обаче се подчертавало, че проверката на място трябва да има предварително определен обхват. Въпросите, поставени от натоварените с проверката длъжностни лица, се отнасяли до редица области, които били ирелевантни за анализа на кредитния риск. Някои въпроси не съответствали на установима надзорна цел, а се включвали повече в обхвата на задълбочено разследване в областта на борбата срещу изпирането на пари — област, в която ЕЦБ не е компетентен орган дори по отношение на значимите институции. Впрочем дори в рамките на разследване в областта на борбата срещу изпирането на пари отправеното до жалбоподателя искане да предостави информация за всички входящи и изходящи плащания за всички свои клиенти през последните две години, било неоправдано.

216    ЕЦБ, подпомагана от Комисията, оспорва тези доводи.

217    Принципът на правна сигурност изисква по-специално правните норми да бъдат ясни, точни и предвидими, що се отнася до техните последици, особено когато могат да имат неблагоприятни последици за физическите лица и за предприятията (вж. решение от 30 април 2019 г., Италия/Съвет (Квота за риболов на средиземноморската риба меч), C‑611/17, EU:C:2019:332, т. 111 и цитираната съдебна практика).

218    Производно от принципа на правна сигурност, право да иска защита на оправданите правни очаквания има всяко лице, намиращо се в положение, от което следва, че администрацията на Съюза е създала у него основателни очаквания. Уверения, които могат да породят такива надежди, независимо от формата, в която са предадени, са конкретните, безусловни и непротиворечиви сведения, произтичащи от оправомощени и достоверни източници. За разлика от това никой не може да твърди нарушение на принципа на защита на оправданите правни очаквания при липсата на конкретни уверения, дадени му от администрацията (решение от 30 април 2019 г., Италия/Съвет (Квота за риболов на средиземноморската риба меч), C‑611/17, EU:C:2019:332, т. 112).

219    В обжалваното решение се посочва, че проверката има за цел задълбочено разследване на риска, контрола на риска и управлението на жалбоподателя, така че да се преценят по-специално неговите процедури, системи и качеството на управлението му, и че тази проверка ще се съсредоточи главно върху кредитния риск.

220    Обстоятелството, че в писмото на генералния директор от 14 февруари 2019 г. се посочва, че проверката на място има за цел кредитния риск, не накърнява принципите на правна сигурност и на защита на оправданите правни очаквания.

221    Всъщност кредитният риск е основно понятие за банковата дейност, както бе посочено в точка 147 по-горе, което се разбира от участниците в този сектор. Впрочем обхватът на проверката е изложен по-точно по време на заседанието от 5 март 2019 г., няколко дни преди началото на проверката. Както бе посочено в точка 33 по-горе, ръководителят на мисията за извършване на проверка пояснява обхвата на мисията с помощта на предаден на жалбоподателя документ, озаглавен „Кредитен риск и управление“, а именно класификацията и провизиите, вписването на активите (продадени активи под възбрана или запор), оценката на гаранциите и средствата (активи, държани за продажба), качеството на данните и управлението, както и бизнес модела.

222    При тези условия жалбоподателят няма основание да твърди, че посоченото писмо от 14 февруари 2019 г., в частта му, в която се споменава кредитният риск, не е било ясно и че поради това той не е можел да знае до каква степен неспазването на искане от страна на натоварените с проверката служители може да се счита за възпрепятстване на проверката.

223    Освен това фактът, че в писмото на генералния директор от 14 февруари 2019 г. се посочва, че обхватът на проверката може да бъде разширен по време на проверката и че в този случай жалбоподателят ще бъде уведомен за това от ръководителя на мисията от името на ЕЦБ, не нарушава принципите на правна сигурност и на защита на оправданите правни очаквания.

224    Всъщност в посоченото писмо от 14 февруари 2019 г. се посочва, че такова разширяване на обхвата на проверката ще доведе до предварително предоставяне на информация на жалбоподателя. Следователно от това писмо е видно, че при липсата на такава информация предметът на проверката се свежда до кредитния риск.

225    Що се отнася до довода на жалбоподателя, че в точка 69 от ръководството за банковия надзор се посочва, че проверките на място трябва да имат предварително определен обхват, следва да се приеме, че случаят с разглежданата проверка действително е такъв, тъй като тя е съсредоточена върху специфичен риск.

226    Впрочем съгласно точка 73 от ръководството за банковия надзор проверките на място могат да бъдат „общи“, т.е. да обхващат широк набор от рискове и дейности, за да се осигури обща представа за кредитната институция, „целеви“, т.е. да се съсредоточат върху конкретна част от дейността на кредитната институция, върху специфичен проблем или риск, или „тематични“, т.е. да се съсредоточат върху един въпрос (например областта на дейност или видовете сделки) в дадена група от съпоставими кредитни институции. В него се уточнява, че съвместните надзорни екипи, които включват служители на ЕЦБ и на националните компетентни органи, могат да поискат тематичен преглед на контрола на конкретен риск или на процеса на управление във всички институции. В него се посочва, че тематични изследвания могат да започнат и въз основа на макропруденциални и секторни анализи, които идентифицират заплахи за финансовата стабилност поради отслабването на икономически сектори или разпространението на рискови практики в банковия сектор.

227    Оплакването, основано на твърдението, че по време на проверката натоварените с проверката служители са поискали да им бъде предоставена информация, която не е свързана с кредитния риск, трябва да се отхвърли като неотносимо.

228    Всъщност условията за изпълнение на решение за извършване на проверка на основание член 12 от Регламент № 1024/2013 сами по себе си не засягат законосъобразността на това решение, тъй като те се отнасят до факти, настъпили след посоченото решение (вж. в този смисъл решение от 28 януари 2021 г., Qualcomm и Qualcomm Europe/Комисия, C‑466/19 P, EU:C:2021:76, т. 82 и цитираната съдебна практика). Следователно законосъобразността на решение от такова естество не може да зависи от начина, по който отговорните за проверката служители осигуряват неговото изпълнение.

229    Следва да се уточни, че когато натоварените с проверката служители искат да им бъде предоставена информация, надхвърляща предмета на проверката, съответният субект има право да откаже да предостави такава информация, освен ако ЕЦБ предприеме, чрез използване на принудителни мерки, принудително изпълнение на съответното решение.

230    Ако се предположи, че ЕЦБ поиска да приеме решение за налагане на наказание съгласно член 18, параграф 7 от Регламент № 1024/2013 на юридическо лице поради възпрепятстване на извършването на проверка, срещу това решение може да бъде подадена жалба пред Общия съд. В рамките на такава жалба засегнатото юридическо лице може да изтъкне, ако смята, че има основание за това, че натоварените с проверката служители са поискали да им бъде предоставена информация, надхвърляща предмета на проверката.

231    Засегнатият субект може, без да отхвърля искане за предоставяне на информация в рамките на проверка, и да възрази срещу това предоставяне и да поиска от ЕЦБ да не използва въпросната информация, с мотива че тя не се включва в обхвата на предмета на проверката. Отказът на ЕЦБ да уважи законосъобразните искания на засегнатото юридическо лице, може да ангажира отговорността на ЕЦБ и евентуално да доведе до незаконосъобразност, опорочаваща актовете, които ЕЦБ би приела впоследствие.

232    При всички положения в подкрепа на довода си, че натоварените с проверката служители са поискали да им бъде предоставена информация, която не се отнася до кредитния риск, жалбоподателят най-напред препраща общо към приложение А.12, което съдържа искания за информация, отправени писмено до жалбоподателя от натоварените с проверката служители през март и април 2019 г. Ограничавайки се до твърдението, че това приложение от десетина страници съдържа примери за въпроси, които нямат връзка с кредитния риск, без да посочва съответните въпроси и без да посочва причините, поради които тези въпроси са ирелевантни за анализа на кредитния риск, жалбоподателят не дава възможност на Общия съд да прецени основателността на неговия довод (вж. в този смисъл решение от 13 юни 2013 г., Versalis/Комисия, C‑511/11 P, EU:C:2013:386, т. 115).

233    Макар да изтъква конкретно след това, че ЕЦБ е поискала от него да предостави информация относно входящите и изходящите плащания на клиентите на банката през последните две години, което действително следва от приложение A.12, жалбоподателят не посочва, че е възразил срещу това писмено искане на натоварените с проверката служители. Дори да се предположи обаче, че посоченото искане е надхвърлило обхвата на проверката или че е било непропорционално предвид броя на исканите сведения, то не позволява да се докаже, че самото обжалвано решение, което е еднозначно, нарушава принципите на защита на оправданите правни очаквания и на правна сигурност.

234    Следователно осмото основание трябва да се отхвърли.

7.      По деветото основание — нарушение на принципите на равно третиране и на недопускане на дискриминация

235    Жалбоподателят поддържа, че обжалваното решение нарушава принципа на равно третиране. Проверките на място в по-малко значима кредитна институция били много редки и ЕЦБ не обяснила защо е приела тази необичайна мярка в настоящия случай. Следвало да се вземе предвид и фактът, че ЕЦБ не е отговорила на въпросите, повдигнати от жалбоподателя в писмата му от 5 юли и 12 септември 2018 г. по отношение на проблемите с корупцията и враждебните коментари, направени публично от латвийските ръководни лица. ЕЦБ не доказала, че е провела разследване по този въпрос и не признала, че публичните заплахи на А са неподходящи. Решение от 26 февруари 2019 г., Rimšēvičs и ЕЦБ/Латвия (C‑202/18 и C‑238/18, EU:C:2019:139), не разрешило проблема, тъй като Съдът отменил мерките, наложени от Република Латвия на А, тъй като последната не представила своевременно доказателства за корупционните действия. Следователно обжалваното решение било прието, въпреки че солидни доказателства подкрепяли твърденията за корупция и неправомерни действия и ЕЦБ отказала да разследва и поправи това положение. От това жалбоподателят стига до извода, че при липсата на каквато и да било обосновка необичайното третиране спрямо него трябва да се тълкува като дискриминационен акт, като се има предвид, че междувременно A е бил възстановен на длъжността управител на латвийската централна банка.

236    ЕЦБ оспорва доводите на жалбоподателя.

237    Общият принцип на равно третиране в качеството си на общ принцип на правото на Съюза изисква да не се третират по различен начин сходни положения и да не се третират еднакво различни положения, освен ако такова третиране не е обективно обосновано (вж. решение от 6 юни 2019 г., P. M. и др., C‑264/18, EU:C:2019:472, т. 28 и цитираната съдебна практика).

238    Нарушението на принципа на равно третиране поради диференцирано третиране предполага, че разглежданите положения са сходни по отношение на всички характеризиращи ги елементи (решение от 16 декември 2008 г., Arcelor Atlantique et Lorraine и др., C‑127/07, EU:C:2008:728, т. 25).

239    На първо място, жалбоподателят не посочва кои институции са били в положение, сходно с неговото, и не са били третирани по същия начин.

240    На второ място, дори да се предположи, че жалбоподателят твърди дискриминационно третиране в сравнение с по-малко значимите кредитни институции, които не са обект на проверка от самата ЕЦБ, следва да се припомни, че ЕЦБ не само има правомощието да извършва проверки в по-малко значимите кредитни институции, но че действително е извършвала такива проверки в други институции, различни от жалбоподателя, както изтъква ЕЦБ и както впрочем признава жалбоподателят.

241    Макар от материалите по преписката да е видно, че проверките, извършени от самата ЕЦБ в по-малко значимите кредитни институции, действително са значително по-редки от тези, които ЕЦБ извършва в институциите, считани за значими, следва да се констатира, че мотивите на обжалваното решение, и по-специално мотивът, че препоръката на ICSID възпрепятства КФКП да приложи всички надзорни мерки по отношение на жалбоподателя, могат да обяснят защо положението на жалбоподателя е специфично и поради това не е сходно с това на други по-малко значими кредитни институции, които не са били обект на проверка на място, проведена от ЕЦБ, и следователно защо ЕЦБ е решила сама да извърши такава проверка в конкретния случай.

242    Дори да се предположи, че жалбоподателят твърди дискриминационно третиране в сравнение с по-малко значими кредитни институции, чийто главен акционер, за разлика от жалбоподателя, не е оповестил корупционни действия, следва да се приеме, че видно от мотивите на обжалваното решение, последното не се основава на наличието на такова оповестяване.

243    Освен това, първо, следва да се констатира, от една страна, че наказателното разследване, довело до повдигането на обвинение на A, се отнася не до жалбоподателя, а до латвийска банка, трето лице, и от друга страна, що се отнася до оповестените от CR корупционни действия, жалбоподателят посочва без допълнителни уточнения, че разследването тече.

244    Второ, макар жалбоподателят да счита, че ЕЦБ е била длъжна да проведе разследване относно оповестените от CR корупционни действия, ЕЦБ основателно изтъква, че не е компетентна сама да провежда разследване на такива действия и че сътрудничи в това отношение с националните компетентни органи.

245    Освен това, дори да се предположи, че ЕЦБ е допуснала нарушение, като не е провела разследване на корупционните действия, оповестени от CR, или на изявленията на А за жалбоподателя, не е доказано, че това нарушение е можело да доведе до незаконосъобразност на обжалваното решение, което се отнася не до възможността за провеждане на такова разследване, а до възможността за извършване на проверка на място.

246    Трето, следва да се констатира, че обжалваното решение, изглежда, отговаря отчасти положително на исканията на жалбоподателя, изложени в писмата му от 5 юли и 12 септември 2018 г., посочени в точка 18 по-горе, тъй като в резултат на това решение ЕЦБ има по-голяма намеса в пруденциалния надзор над жалбоподателя.

247    Следователно, тъй като обжалваното решение не противоречи на принципа на равно третиране, деветото основание трябва да се отхвърли по същество.

8.      По десетото основание — нарушение на член 19 и на съображение 75 от Регламент № 1024/2013, както и злоупотреба с власт

248    Жалбоподателят поддържа, че член 19 и съображение 75 от Регламент № 1024/2013 налагат на ЕЦБ да изпълнява възложените ѝ задачи напълно независимо от нежелано политическо влияние. Решенията на ЕЦБ не трябвало да се влияят от съображения, различни от пруденциалните.

249    Жалбоподателят посочва, че обжалваното решение е репресивна мярка, приета, тъй като той и неговите акционери са съобщили за неправомерното поведение на член на Управителния съвет на ЕЦБ. Това следвало от решението, с което ЕЦБ решила да поеме прекия пруденциален надзор над жалбоподателя, единственият мотив за което било образуването на арбитражното производство по искане на жалбоподателя, тоест законосъобразното упражняване на способ за защита. Това следвало и от писмото на генералния директор от 14 февруари 2019 г., което не предоставяло никакво основание в подкрепа на необичайното решение за извършване на проверка на място в по-малко значима кредитна институция.

250    Жалбоподателят изтъква, че следва да се вземе предвид липсата на отговор от страна на ЕЦБ на опитите му да започне диалог по проблемите за корупцията, несправедливото му регулаторно третиране, на което станал обект, и враждебните и неуместни коментари, които били направени публично от латвийските ръководители, по-специално посочената от A заплаха за отнемане на лиценза. Тези проблеми за корупцията били широко признати, включително от латвийските органи, Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) и Съединените американски щати. През февруари 2018 г. посочените проблеми за корупцията довели до задържането на A и до мерки за неотклонение, които на практика го възпрепятствали да изпълнява длъжността управител на латвийската централна банка и член на Управителния съвет на ЕЦБ. Единствената реакция на ЕЦБ била да подаде жалба пред Съда (дело C‑238/18), за да защити независимостта си срещу твърдяната намеса от страна на Република Латвия. ЕЦБ не предприела нищо, за да разследва и отстрани разглежданите проблеми, за да възстанови доверието в регулаторния процес. В отговор на посочената жалба на ЕЦБ Република Латвия потвърдила, че съществуват доказателства за корупционните действия, извършени от A, но не представила тези доказателства. Жалбоподателят счита, че в настоящия случай ЕЦБ, а не жалбоподателят трябва да докаже, че пруденциалният надзор е приложен надлежно.

251    От това жалбоподателят прави извода, че в случая ЕЦБ не е разследвала сериозни проблеми, свързани с качеството на пруденциалния надзор, а е приела необичайно решение за извършване на проверка на място в по-малко значима кредитна институция, без да изложи абсолютни никакви мотиви. Това трябвало да се тълкува като израз на посланието, че критиката на регулаторните органи води до тежки репресивни мерки.

252    Жалбоподателят иска от Общия съд да разпореди на ЕЦБ и Република Латвия да разкрият цялата релевантна кореспонденция между ЕЦБ и КФКП, за да могат да се определят действителните мотиви на обжалваното решение.

253    ЕЦБ оспорва тези доводи.

254    Съгласно член 19, параграф 1 от Регламент № 1024/2013 ЕЦБ и националните компетентни органи, действащи в рамките на ЕНМ, действат независимо при изпълнението на възложените им с този регламент задачи и членовете на Надзорния съвет и на ръководния комитет действат независимо и обективно в интерес на Съюза като цяло, като нямат право да искат, нито да приемат указания от институциите или органите на Съюза, от правителствата на държави членки или от друг публичен или частен орган.

255    В съображение 75 от този регламент се посочва, че за да изпълнява ефективно своите надзорни задачи, ЕЦБ следва да упражнява възложените ѝ надзорни задачи напълно независимо, по-специално от нежелано политическо влияние и от намеса от страна на финансовия сектор, които биха засегнали оперативната ѝ независимост.

256    Даден акт е опорочен поради злоупотреба с власт само ако са налице обективни, относими и непротиворечиви доказателства, че е бил приет с единствената или поне определяща цел да постигне цели, различни от целите, с оглед на които е предоставено съответното правомощие, или да избегне процедура, специално предвидена от Договора за функционирането на ЕС, за да се противодейства на конкретните обстоятелства (решения от 14 декември 2004 г., Swedish Match, C‑210/03, EU:C:2004:802, т. 75 и от 8 декември 2020 г., Унгария/Парламент и Съвет, C‑620/18, EU:C:2020:1001, т. 82).

257    На първо място, за да се опита да докаже, че обжалваното решение е репресивна мярка, приета, тъй като той и акционерите му са оповестили за незаконосъобразното поведение на член на Управителния съвет на ЕЦБ, жалбоподателят изтъква мотивите на решението на ЕЦБ, съобщено с писмо от 1 март 2019 г., с което жалбоподателят е класифициран като значима институция, подложена на пряк пруденциален надзор от ЕЦБ.

258    Дори да се предположи обаче, че посоченото решение на ЕЦБ е опорочено от незаконосъобразност, тя не би повлияла на законосъобразността на обжалваното решение, което не се основава на изтъкнатото от жалбоподателя решение.

259    Освен това, противно на поддържаното от жалбоподателя, решението на ЕЦБ да поеме прекия пруденциален надзор над жалбоподателя, не е прието с мотива, че жалбоподателят е инициирал арбитражното производство. Всъщност в това решение ЕЦБ се основава не на започването на тази процедура сама по себе си, а по същество на мотива, че вследствие на препоръката на ICSID, направена в рамките на това производство, самата КФКП се е считала за напълно лишена от способността да упражнява надзор на високо равнище по отношение на жалбоподателя и е поискала от ЕЦБ да поеме пруденциалния надзор над жалбоподателя.

260    Следователно жалбоподателят няма основание да твърди, че решението на ЕЦБ да поеме неговия пряк пруденциален надзор, се основава на законосъобразното упражняване на способ за защита, а именно образуването на арбитражното производство, нито, във всички случаи, че мотивите на това решение свидетелствали за желание на ЕЦБ да приеме репресивни мерки срещу жалбоподателя, поради това че е поискал образуването на такова производство.

261    На второ място, в обжалваното решение са изложени мотивите, поради които ЕЦБ е решила да извърши проверка на място в помещенията на жалбоподателя.

262    От тези мотиви обаче следва, че обжалваното решение е прието с цел, съобразена с пруденциалната правна уредба. Всъщност, доколкото обжалваното решение се основава на пропуски и нарушения, свързани с пруденциални изисквания, установени през предходните години, то е в съответствие с целта за финансова стабилност. Доколкото е взела предвид факта, че препоръката на ICSID възпрепятства КФКП да приложи всички надзорни мерки по отношение на жалбоподателя и е решила сама да извърши проверка на място в помещенията на жалбоподателя, ЕЦБ не е преследвала цел, чужда на задачата ѝ за пруденциален надзор, а само е приложила, отчитайки тази препоръка, начин за пруденциален надзор, предвиден изрично в член 6, параграф 5, буква г) от Регламент № 1024/2013.

263    Освен това от отговора на второто и четвъртото основание следва, че ЕЦБ не е засегнала пределите на свободата си на преценка, като е приела, че провеждането на проверка на място е необходимо по смисъла на член 12, параграф 1 от Регламент № 1024/2013 и е в съответствие с принципа на пропорционалност, което е допълнителен довод в подкрепа на констатацията, че ЕЦБ не е опорочила решението си поради злоупотреба с власт.

264    На трето място, по същите съображения като посочените в точки 243—245 по-горе, доводът на жалбоподателя, че ЕЦБ не е започнала разследване на корупционните действия, оповестени от CR, или на изявленията на А след задържането му, не е убедително доказателство, от което може да се установи, че с приемането на обжалваното решение ЕЦБ е имала за цел да предприеме репресивна мярка срещу жалбоподателя във връзка с оповестяването на тези корупционни действия.

265    На четвърто място, що се отнася до твърдяното несправедливо регулаторно третиране, свързано с корупционните действия, които оповестява, жалбоподателят не посочва точно кои административни актове според него са незаконосъобразни, нито във всеки случай по какъв начин незаконосъобразността на тези актове, дори да се приеме за доказана, може да доведе до незаконосъобразност на самото обжалвано решение.

266    На пето място, макар жалбоподателят да твърди, че A е член на Управителния съвет на ЕЦБ, обжалваното решение е прието на 21 януари 2019 г., докато според жалбоподателя към тази дата мерките за неотклонение, приети от СПБК на 19 февруари 2018 г., на практика не позволяват на A да изпълнява задълженията си на член на Управителния съвет на ЕЦБ и да заседава в този орган.

267    Накрая, с оглед на съображенията, изложени в точки 257—266 по-горе, не следва да се уважава искането на жалбоподателя Общият съд да разпореди на ЕЦБ и на Република Латвия да разкрият „цялата релевантна кореспонденция между ЕЦБ и КФКП относно жалбоподателя, за да могат да се определят действителните мотиви на обжалваното решение“.

268    Всъщност Общият съд разполага с данните, които му позволяват да реши настоящия спор, и счита по-специално, че мотивите на обжалваното решение произтичат от последното.

269    Така от материалите по преписката не следва, че обжалваното решение е прието в нарушение на член 19 от Регламент № 1024/2013. Освен това въз основа на съвкупност от обективни, относими и непротиворечиви улики не изглежда възможно обжалваното решение да е било прието с цел да се предприемат репресивни мерки спрямо жалбоподателя във връзка с оповестяването на твърдяното неправомерно поведение на А и поради тази причина то да е опорочено от злоупотреба с власт.

270    Следователно десетото основание трябва да се отхвърли по същество.

271    От всичко гореизложено следва, че жалбата трябва да се отхвърли.

VI.    По съдебните разноски

272    Съгласно член 134, параграф 1 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Тъй като е загубил делото, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати съдебните разноски на ЕЦБ в съответствие с исканията на последната.

273    Съгласно член 138, параграф 1 от Процедурния правилник Комисията понася направените от нея съдебни разноски.

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (четвърти разширен състав)

реши:

1)      Отхвърля жалбата.

2)      PNB Banka AS понася направените от нея съдебни разноски, както и разноските, направени от Европейската централна банка (ЕЦБ).

3)      Европейската комисия понася направените от нея съдебни разноски.

Gervasoni Madise Nihoul

Frendo       J. Martín y Pérez de Nanclares

Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 7 декември 2022 година.

Подписи

*      Език на производството: английски.