Жалба, подадена на 12 ноември 2012 г. - Von Storch и др./EЦБ

(Дело T-492/12)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Sven A. von Storch (Берлин, Германия) и 5216 други (представители: M. Kerber и B. von Storch, Rechtsanwälte)

Ответник: Европейска централна банка

Искания

Жалбоподателите искат от Общия съд:

да обяви за несъвместими с членове 123-125 ДФЕС решенията на Европейската централна банка от 6 септември 2012 г. относно редица технически параметри на окончателните транзакции на Евросистемата на вторичните пазари на държавни ценни книжа, да произнесе предвидената в член 264 ДФЕС правна последица и да забрани последващото изпълнение на тези решения;

да обяви за несъвместимо с членове 123-125 ДФЕС решението на Европейската централна банка от 6 септември 2012 г. относно допълнителните мерки за запазване на наличността от допустими обезпечения при контрагентите, за да се запази достъпът им до операциите на Евросистемата по предоставяне на ликвидност, да произнесе предвидената в член 264 ДФЕС правна последица и да забрани последващото изпълнение на тези решения;

на основание член 87, параграф 2 от Процедурния правилник на Общия съд да осъди ответника да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателите излагат по същество следните основания:

Оспорваните решения нарушавали членове 123-125 ДФЕС. Във връзка с това жалбоподателите посочват, че член 123 ДФЕС забранява да се монетаризира държавният дълг, а видно от Регламент (EО) № 3603/93², тази забрана е всеобхватна, тоест важи както за първичния, така и за вторичния пазар.

Освен това ЕЦБ нарушавала член 127 ДФЕС. Жалбоподателите изтъкват, че цел на възложените на ЕЦБ правомощия в областта на паричната политика е постигането на ценова стабилност. С въвеждането на конкретните мерките обаче ЕЦБ преследвала цели на фискалната политика и действала ultra vires.

В допълнение оспорваните решения били несъвместими с Протокол (№ 27) относно вътрешния пазар и конкуренцията във връзка с член 51 ДЕС. Според жалбоподателите придобиването на държавни ценни книжа от държави, които са в кризисно финансово състояние, представлява пряка намеса в съответния пазарен сегмент, която се характеризира с излишно предлагане. В резултат на това придобиване се стигнало до изкуствено създаден недостиг в предлагането със съответните последствия върху средната доходност на тези ценни книжа, които били несъвместими с принципите за ненарушаване на конкуренцията.

ЕЦБ действала в противоречие с член 130 ДФЕС във връзка с член 7 от Устава на ЕСЦБ и на ЕЦБ, тъй като било възможно върху председателя на ЕЦБ да е бил оказан натиск да бъдат приети оспорваните решения.

Изкупуването на държавни ценни книжа, което не се мотивирало с постигането на цели на паричната, а на фискалната политика и не било предназначено да осигурява ценовата стабилност, засягало неблагоприятно пазарите и по този начин поставяло в риск доверието в независимата валутна политика. Според жалбоподателите от нормативната уредба относно европейския валутен съюз се извежда субективното право и задължение за въздържане от предприемане на действия, които очевидно противоречат на стабилността и по-специално са несъвместими с членове 123-125 ДФЕС.

____________

¹ - Регламент (EО) № 3603/93 на Съвета от 13 декември 1993 година за уточняване на дефинициите за прилагането на забраните, посочени в член 104 и член 104б, параграф 1 от Договора (ОВ L 332, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 10, том 1, стр. 27).

² - ОВ C 83, 30.3.2010 г., стр. 309.

³ - Протокол (№ 4) за Устава на Европейската система на централните банки и на Европейската централна банка (ОВ C 83, 30.3.2010 г., стр. 230).