Преюдициално запитване от Fővárosi Törvényszék (Унгария), постъпило на 18 август 2023 г. — Lear Corporation Hungary Autóipari Gyártó Kft./Nemzeti Adó- és Vámhivatal Fellebbviteli Igazgatósága
(Дело C-532/23, Lear Corporation Hungary)
Език на производството: унгарски
Запитваща юрисдикция
Fővárosi Törvényszék
Страни в главното производство
Жалбоподател: Lear Corporation Hungary Autóipari Gyártó Kft.
Ответник: Nemzeti Adó- és Vámhivatal Fellebbviteli Igazgatósága
Преюдициални въпроси
Трябва ли член 183 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (Директивата за ДДС)1 , както и принципите на равностойност и на ефективност да се тълкуват в смисъл, че когато данъчнозадълженото лице поиска възстановяване на данък върху добавената стойност (ДДС), което по-рано е било недопустимо поради прилагането на нормативно условие, обявено с решение на Съда за противоречащо на правото на Съюза, следва да се счита, че в тази хипотеза молбата за възстановяване представлява едновременно и искане за лихви за забава, като се имат предвид акцесорният характер на лихвите и обстоятелството, че искането за лихви се урежда от същата национална разпоредба, която регламентира молбата за възстановяване на ДДС, чието ненавременно възстановяване е причина за изпадането в забава?
Съвместима ли е с принципите на равностойност и ефективност и най-вече с принципа на данъчна неутралност практика на държава членка, съгласно която в рамките на административно данъчно производство последващото искане на данъчнозадълженото лице за лихви за забава се отхвърля въз основа на диспозитивното начало, понеже първото му искане за тези лихви, по което е образувано производството, не се е отнасяло до допълнителния период, посочен в последващото искане, поради което същото се третира като ново искане и се обявява за недопустимо поради изтекла давност, въпреки че самият данъчен орган изобщо не се е смятал за обвързан от първото искане на данъчнозадълженото лице по силата на диспозитивното начало, а се е позовал на това начало единствено по отношение на претендираните лихви за забава за период, който все още не е бил известен към момента на подаване на искането, по което е образувано производството, тъй като този период е определен в съдебната практика, докато въпросното производство е било висящо?
Предвид принципите на равностойност, ефективност и данъчна неутралност трябва ли да се счита, че последващото искане, подадено в хода на административно данъчно производство въз основа на практиката на съдилищата, представлява допълнение на първото искане, по което е образувано това производство, или пък е изменение на това първо искане, при положение че единствената разлика между двете искания се отнася до периода, за който се дължат лихви?
Съвместима ли е с принципите на равностойност, ефективност и данъчна неутралност практика на държава членка, съгласно която подаденото след изтичане на давностния срок искане се приема за недопустимо поради изтекла давност, без да се проверява имало ли е надлежни основания за спиране или прекъсване на давността, особено като се имат предвид първото искане, подадено от жалбоподателя през 2014 г., както и обстоятелството, че наистина по време на давностния срок действащото законодателство не е изменяно, но все пак, доколкото то е установявало единствено условията във връзка с молбата за възстановяване на ДДС, поради липсата на уредба в тази област условията във връзка с искането за лихви за забава са установени в практиката на Kúria (Върховен съд, Унгария) и на Съда чрез разширително тълкуване на това законодателство, поради което по време на значителна част от петгодишния давностен срок правилата за искане на лихви за забава не само са били неизвестни и неясни за данъчнозадължените лица, но и не са съществували под формата на нормативна разпоредба?
____________
1 OB L 347, 2006 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 3, стр. 7.