РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (първи състав)
12 юли 2019 година(*)
„Държавни помощи — Схема за помощ, приведена в действие от Франция в периода 1994—2008 г. — Субсидии за инвестиции, предоставени от STIF-IDF — Решение, с което схемата за помощ се обявява за съвместима с вътрешния пазар — Предимство —Компенсация за разходите, свързани с изпълнението на задълженията за предоставяне на обществена услуга — Член 107, параграф 1 ДФЕС — Задължение за мотивиране“
По дело T‑738/17
Syndicat Transport Île-de-France (STIF-IDF), установен в Париж (Франция), за който се явяват B. Le Bret и C. Rydzynski, avocats,
жалбоподател,
срещу
Европейска комисия, за която се явяват L. Armati, Цв. Георгиева-Кечмар и T. Maxian Rusche, в качеството на представители,
ответник,
с предмет искане на основание член 263 ДФЕС за частична отмяна на Решение (ЕС) 2017/1470 на Комисията от 2 февруари 2017 година относно схемите за помощ SA.26763 2014/C (ex 2012/NN), приведени в действие от Франция в полза на предприятията за автобусен транспорт в региона на Île-de-France (ОВ L 209, 2017 г., стр. 24),
ОБЩИЯТ СЪД (първи състав),
състоящ се от: I. Pelikánová, председател, V. Valančius и U. Öberg (докладчик), съдии,
секретар: E. Coulon,
постанови настоящото
Решение
I. Обстоятелствата по спора
1 Жалбоподателят, Syndicat Transport Île-de-France (STIF-IDF), е публично административно образувание, създадено с Оrdonnance no 59‑151, du 7 janvier 1959, relative à l’organisation des transports de voyageurs dans la région parisienne (Наредба № 59‑151 от 7 януари 1959 г. относно организацията на превоза на пътници в парижкия регион) (JORF от 10 януари 1959 г., стр. 696), с нейните изменения.
2 В качеството си на орган, който организира услугите за редовен обществен транспорт на пътници на територията на регион Ил дьо Франс (Франция), жалбоподателят координира и финансира услугите за обществен транспорт, осигурени от Régie autonome des transports parisiens (RATP), Société nationale des chemins de fer français (SNCF) и частните предприятия, които са част от мрежата на професионалната организация на транспорта на Ил дьо Франс (Optile).
3 С решение 2006/1161 от 13 декември 2006 г. жалбоподателят въвежда два вида последователно сключвани договори с цел да въведе нова договорна организация за всички линии на редовния обществен транспорт на територията на регион Ил дьо Франс. Договорите от първия вид са били сключвани за максимален срок от четири години, като са обхващали периода от 2007 г. до 2010 г. или до 2011 г., а вторият вид договори (наричани по-нататък „договорите CT 2“) са били сключвани за периода, който остава до 31 декември 2016 г.
4 Договорите CT 2 са били предмет на двустранно договаряне между жалбоподателя и частните предприятия, които са упражнявали дейност по редовен обществен транспорт на територията на регион Ил дьо Франс (наричани по-нататък „крайните получатели“). Жалбоподателят е можел да сключва няколко договора CT 2 с едно и също предприятие. Член 53‑3 от всеки договор CT 2 е предвиждал жалбоподателят да заплаща на предприятието съдоговорител вноска, която съставлява компенсация за изпълнението на задълженията за предоставяне на обществена услуга, които съответното предприятие е поело съгласно член 5‑2 от договора CT 2.
5 Частта C2 от вноската, изплащана от жалбоподателя на крайните получатели на основание на договорите CT 2, е целяла да покрие всички разходи за инвестиции, които последните са понасяли в изпълнение на план за инвестиции, който е бил предварително одобрен от жалбоподателя.
6 На 17 октомври 2008 г. до Европейската комисия е подадена административна жалба във връзка със схемите за помощ, за които се счита, че са неправомерни и които се състоят от мерки за подкрепа, въведени в полза на някои предприятия за автобусен транспорт в периода 1994—2008 г. от регион Ил дьо Франс на неговата територия, а от 2008 г. нататък — от жалбоподателя на същата територия, по-специално под формата на вноски C2, предоставени в рамките на договорите CT 2.
7 С писмо от 11 март 2014 г. Комисията уведомява Френската република за своето решение да започне официалната процедура по разследване, предвидена в член 108, параграф 2 ДФЕС. С публикуването на това решение в Официален вестник на Европейския съюз (ОВ C 141, 2014 г., стр. 38) Комисията приканва заинтересованите лица да представят становищата си относно спорните мерки.
8 На 30 април 2014 г. Френската република представя становището си на Комисията. Всички становища на заинтересованите страни, сред които е и жалбоподателят, са предоставени на Френската република, която не ги коментира.
9 На 21 юни 2016 г. Комисията получава съвместна бележка от четири от седемте заинтересовани страни, чиято цел е да уточни позицията им вследствие от приемането на решение от 6 октомври 2015 г., Комисия/Andersen (C‑303/13 P, EU:C:2015:647). На 9 ноември 2016 г. Регионът, в качеството си на заинтересована страна, допълва становището си.
10 На 2 февруари 2017 г. Комисията приключва официалната процедура по разследване, предвидена в член 108, параграф 2 ДФЕС, и приема Решение (ЕС) 2017/1470 относно схемите за помощ SA.26763 2014/C (ex 2012/NN), приведени в действие от Франция в полза на предприятията за автобусен транспорт в региона на Île-de-France (ОВ L 209, 2017 г., стр. 24, наричано по-нататък „обжалваното решение“).
11 В обжалваното решение Комисията е приела по-специално, че схемата за помощ, която образуват вноските C2, предоставяни от жалбоподателя за целите на покриване на разходите за инвестиции, които крайните получатели понасят в изпълнение на договорите CT 2 (наричана по-нататък „спорната схема за помощ“), е съвместима с вътрешния пазар. В замяна на това Комисията прави извод, че доколкото за помощите, предоставени на основание на спорната схема за помощ, не е било отправено уведомление и е трябвало да се квалифицират като „нови помощи“, посочената схема е била неправомерно приведена в действие в нарушение на член 108, параграф 3 ДФЕС.
12 Членове 3 и 4 от диспозитива на обжалваното решение имат следното съдържание:
„Член 3
Схемата за помощ, неправомерно приведена в действие от Франция под формата на вноските С2, предоставяни от STIF в рамките на договора СТ2, е съвместима с вътрешния пазар.
Член 4
Адресат на настоящото решение е Френската република“.
II. Производството и исканията на страните
13 На 3 ноември 2017 г. на основание член 263 ДФЕС жалбоподателят подава настоящата жалба в секретариата на Общия съд, с която се цели частична отмяна на обжалваното решение.
14 Жалбоподателят моли Общия съд:
– да отмени обжалваното решение само доколкото Комисията е квалифицирала вноските C2, отпуснати в рамките на договорите CT 2, като „схема […] за помощ […], неправомерно приведена в действие“,
– да осъди Комисията да плати съдебните разноски.
15 Комисията моли Общия съд:
– като главно искане, да обяви жалбата за недопустима,
– при условията на евентуалност, да отхвърли жалбата,
– да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.
III. От правна страна
1. По допустимостта
16 Без да прави възражение за недопустимост с отделен акт на основание член 130, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд, Комисията иска жалбата да се обяви за недопустима, тъй като жалбоподателят нямал процесуална легитимация и правен интерес.
17 Жалбоподателят оспорва доводите на Комисията. Той посочва, че макар да не е адресат на обжалваното решение, е допустимо да подаде настоящата жалба.
18 В това отношение следва да се напомни, че съдилищата на Съюза имат право да преценяват според обстоятелствата във всеки конкретен случай дали доброто правораздаване оправдава отхвърлянето по същество на жалбата без предварително произнасяне по допустимостта ѝ (решения от 26 февруари 2002 г., Съвет/Boehringer, C‑23/00 P, EU:C:2002:118, т. 51 и 52 и от 14 септември 2015 г., Brouillard/Съд, T‑420/13, непубликувано, EU:T:2015:633, т. 18).
19 При обстоятелствата в разглеждания случай Общият съд счита, че от съображения за процесуална икономия следва да разгледа най-напред основателността на жалбата, без да се произнася предварително по нейната допустимост.
2. По същество
20 В подкрепа на жалбата си жалбоподателят изтъква по същество две основания. Първото основание е нарушение на член 107, параграф 1 ДФЕС, тъй като в обжалваното решение Комисията е приела неправилно, че спорната схема за помощ не удовлетворява четвъртия от критериите, посочени в точки 88—93 от решение от 24 юли 2003 г., Altmark Trans и Regierungspräsidium Magdeburg (C‑280/00, EU:C:2003:415) (наричани по-нататък „критериите Altmark“), и следователно се обхваща от тази разпоредба. Второто основание е нарушение на задължението за мотивиране и се базира на твърдението, че Комисията не е обяснила достатъчно подробно защо в обжалваното решение е приела, че спорната схема за помощ не удовлетворява четвъртия критерий Altmark.
21 В това отношение следва да се напомни, че липсата или непълнотата на мотивите е основание за отмяна, с което се цели да се установи съществено процесуално нарушение и което съответно изисква само по себе си отделен анализ на извода за неправилност на мотивите на обжалваното решение, чиято проверка е част от проверката за правилност на това решение (вж. в този смисъл решения от 2 април 1998 г., Комисия/Sytraval и Brink's France, C‑367/95 P, EU:C:1998:154, т. 67 и от 15 декември 2005 г., Италия/Комисия, C‑66/02, EU:C:2005:768, т. 26).
22 От това следва, че второто основание, доколкото с него се цели установяването на нарушение на задължението за мотивиране, трябва да се разгледа преди първото основание, което се отнася до законосъобразността по същество на обжалваното решение.
1. По нарушението на задължението за мотивиране
23 В рамките на второто основание жалбоподателят поддържа по същество, че в обжалваното решение Комисията не е обяснила достатъчно подробно причините, поради които счита, че спорната схема за помощ не удовлетворява четвъртия критерий Altmark.
24 По-специално жалбоподателят посочва, че анализът на четвъртия критерий Altmark от страна на Комисията не е в съответствие с констатацията за липса на свръхкомпенсация, осъществена от последната в рамките на нейната преценка на третия критерий Altmark. Според жалбоподателя подобна липса на свръхкомпенсация предполага непременно вноските C2 да представляват най-ниските разходи за съответната общност и че четвъртият критерий Altmark е удовлетворен.
25 Жалбоподателят счита освен това, че Комисията не е обяснила защо извадката от предприятия, които той е избрал за целите на сравнителния анализ на разходите, не е представителна за предприятия, които са управлявани добре по смисъла на съдебната практика, произтичаща от решение от 24 юли 2003 г., Altmark Trans и Regierungspräsidium Magdeburg (C‑280/00, EU:C:2003:415). В съображение 220 от обжалваното решение тя посочва, че въпреки данните, които са изложени пред нея, „нищо не показва, че приетата от STIF извадка е представителна за добре управлявани предприятия“.
26 Комисията оспорва доводите на жалбоподателя. Тя напомня, че четирите критерия Altmark се различават един от друг. Освен това тя счита, че обжалваното решение, и по-специално анализът относно четвъртия критерий Altmark, е мотивирано в достатъчна степен.
27 Следва да се припомни, че съгласно член 296, втора алинея ДФЕС правните актове са мотивирани. Освен това съгласно член 41, параграф 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз правото на добра администрация включва задължението на администрацията да мотивира своите решения.
28 Освен това, за да се квалифицира дадена мярка като държавна помощ, трябва да са изпълнени всички условия, посочени в член 107, параграф 1 ДФЕС. Така, за целите на квалификацията като държавна помощ тази разпоредба предполага по-специално наличието на предимство, предоставено на дадено предприятие (вж. в този смисъл решение от 22 октомври 2015 г., EasyPay и Finance Engineering, C‑185/14, EU:C:2015:716, т. 35 и 36 и цитираната съдебна практика).
29 В това отношение съгласно постоянната съдебна практика съответната държавна мярка не попада в обхвата на член 107, параграф 1 ДФЕС, когато съставлява компенсация, представляваща насрещна престация за услугите, предоставени от предприятията получатели за изпълнението на задължения за обществена услуга, и поради това тези предприятия в действителност не получават финансово предимство и следователно не са поставени в по-благоприятно конкурентно положение спрямо конкурентните предприятия (вж. решение от 22 октомври 2015 г., EasyPay и Finance Engineering, C‑185/14, EU:C:2015:716, т. 45 и цитираната съдебна практика).
30 Все пак, за да може в конкретен случай подобна компенсация да не бъде квалифицирана като държавна помощ, трябва да бъдат изпълнени критериите Altmark.
31 Така, първо, предприятието получател трябва действително да бъде натоварено с изпълнението на задължения за предоставяне на обществена услуга и тези задължения трябва да бъдат ясно определени. Второ, параметрите, на основание на които е изчислена компенсацията, трябва да бъдат предварително определени по обективен и прозрачен начин. Трето, компенсацията не може да надхвърля това, което е необходимо за покриване на цялата или на част от разходите, възникнали при изпълнението на задълженията за предоставяне на обществени услуги. Четвърто, нивото на необходимата компенсация трябва да бъде определено въз основа на анализ на разходите на средно предприятие, което е добре управлявано и адекватно оборудвано с оглед на изпълнение на изискванията на обществената услуга.
32 От това следва, че държавна намеса, която не отговаря на един или няколко от критериите, изброени в точка 31 по-горе, може да се счита за държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС (вж. в този смисъл решение от 24 юли 2003 г., Altmark Trans и Regierungspräsidium Magdeburg, C‑280/00, EU:C:2003:415, т. 94).
33 В конкретния случай следва да се приеме за установено, че обратно на твърденията на жалбоподателя, в обжалваното решение Комисията а изложила достатъчно подробно причините, поради които счита, че спорната схема за помощ не удовлетворява четвъртия критерий Altmark. По-специално в съображение 220 от обжалваното решение последната посочва, че макар сравнителният анализ на разходите, направен от жалбоподателя преди сключването на договорите CT 2, да се основава на точни цифрови данни и да свидетелства за изчерпателно познаване на пазара за превоз на пътници, този анализ цели да уточни променливите, които са полезни за целите на договарянето на разходите, свързани с дейността, а не да доведе до заключението, че разходите за инвестиции, покривани с вноската С2, съответстват на тези на средно добре управлявано и добре оборудвано предприятие по смисъла на съдебната практика, произтичаща от решение от 24 юли 2003 г., Altmark Trans и Regierungspräsidium Magdeburg (C‑280/00, EU:C:2003:415).
34 Обратно на твърденията на жалбоподателя, тези доводи на Комисията показват ясно мотивите за нейното заключение, че спорната схема за помощ не удовлетворява четвъртия критерий Altmark.
35 Освен това трябва да бъде отхвърлен доводът на жалбоподателя, че Комисията не е обяснила защо извадката на предприятия, избрана за целите на сравнителния анализ на разходите, не е била представителна за добре управлявани предприятия по смисъла на съдебната практика, изведена от решение от 24 юли 2003 г., Altmark Trans и Regierungspräsidium Magdeburg (C‑280/00, EU:C:2003:415), тъй като в съображение 220 от обжалваното решение Комисията е установила по същество, че нито едно доказателство от преписката не позволява да се направи извод, че тази извадка удовлетворява този критерий, а жалбоподателят не е уточнил кои са доказателствата, които е представил в хода на административното производство.
36 Всъщност жалбоподателят се е задоволил с това да посочи в писмения си отговор на решението на Комисията да започне официалната процедура по разследване по отношение на спорната схема за помощ, че сравнителният анализ на разходите е направен по отношение на „предприятията от Прованс, чийто договор за обществена поръчка е бил сключен след провеждане на конкурентна процедура“, а впоследствие да квалифицира тези предприятия като „добре управлявани и подходящо оборудвани средни предприятия“, без да посочи обстоятелствата, които могат да доведат до такова заключение.
37 При тези условия Комисията не може да бъде упрекната, че е направила само обобщен анализ на въпроса дали извадката на предприятия, избрана от жалбоподателя за целите на сравнителния анализ на разходите, не е била представителна за добре управлявани предприятия по смисъла на съдебната практика, произтичаща от решение от 24 юли 2003 г., Altmark Trans и Regierungspräsidium Magdeburg (C‑280/00, EU:C:2003:415).
38 Що се отнася до доводите на жалбоподателя за несъгласуваност на доводите на Комисията в обжалваното решение, следва да се посочи, че третият и четвъртият критерий Altmark действително имат тясна връзка, доколкото изискват определяне на разходите, приходите и печалбите, свързани с изпълнението на задълженията за обществени услуги (вж. в този смисъл решение от 12 февруари 2008 г., BUPA и др./Комисия, T‑289/03, EU:T:2008:29, т. 246).
39 Все пак съществуването на тази тясна връзка не изключва възможността четирите критерия Altmark да се различават един от друг и да трябва да бъдат удовлетворени кумулативно, за да може компенсацията да не бъде квалифицирана като държавна помощ (вж. в този смисъл решение от 15 декември 2016 г., Abertis Telecom Terrestre и Telecom Castilla-La Mancha/Комисия, T‑37/15 и T‑38/15, непубликувано, EU:T:2016:743, т. 76).
40 В настоящия случай следва да се приеме за установено при всички положения, че в обжалваното решение Комисията на е анализирала спорната схема за помощ от гледна точка на третия критерий Altmark. В съображение 218 от обжалваното решение тази институция се е задоволила с това да посочи, че след като е установено съответствието на вноските C2 с първия критерий Altmark, остава да се оцени съответствието им с втория, третия и четвъртия критерий Altmark и тъй като критериите са кумулативни, Комисията ще се ограничи само да докаже, че четвъртият критерий не е изпълнен, за да направи заключение, че посочените вноски предоставят икономическо предимство, преди да достигне до този извод в съображение 221 от обжалваното решение.
41 С оглед на тези обстоятелства се налага изводът, че доводите на жалбоподателя относно противоречивата преценка на Комисията, що се отнася, от една страна, до третия критерий Altmark и от друга страна, до четвъртия критерий Altmark, се основават на неправилен прочит на обжалваното решение, поради които не могат да бъдат приети.
42 Следователно следва да се направи извод, че Комисията не е нарушила задължението за мотивиране, предвидено в член 296 ДФЕС.
43 Второто основание трябва да се отхвърли.
2. По преценката на спорната схема за помощ от гледна точка на четвъртия критерий Altmark
44 С първото си основание жалбоподателят поддържа, че в обжалваното решение Комисията е допуснала няколко грешки при прилагане на правото и грешки в преценката в рамките на разглеждането на спорната схема за помощ от гледна точка на четвъртия критерий Altmark.
45 Комисията оспорва доводите на жалбоподателя.
46 Следва да се припомни, че съгласно четвъртия критерий Altmark, когато изборът на предприятието, което трябва да бъде натоварено с изпълнението на публична услуга, в конкретен случай не се осъществява в рамките на процедура по възлагане на обществена поръчка, която позволява да се избере кандидатът, който е в състояние да предостави тези услуги при най-малки разходи за общността, равнището на необходимата компенсация трябва да се определи въз основа на сравнителен анализ на разходите на средно предприятие, което е добре ръководено и оборудвано със съответните средства за изпълнение на изискванията за предоставяне на обществена услуга, като се имат предвид свързаните с тази услуга приходи и разумната печалба за изпълнението на посочените задължения (решение от 24 юли 2003 г., Altmark Trans и Regierungspräsidium Magdeburg (C‑280/00, EU:C:2003:415, т. 93).
47 В конкретния случай Комисията счита, че четвъртият критерий Altmark не е удовлетворен. По-специално тя приема в обжалваното решение, че размерът на вноските C2, заплащани на основание на спорната схема за помощ, не е бил изчислен на основание на сравнителен анализ на разходите, които добре управлявано предприятие по смисъла на решение от 24 юли 2003 г., Altmark Trans и Regierungspräsidium Magdeburg (C‑280/00, EU:C:2003:415) би направило с оглед на предоставяне на идентични услуги.
48 Жалбоподателят поддържа, на първо място, че обратно на извода на Комисията в обжалваното решение, извадката на предприятия, които е използвал за целите на сравнителния си анализ на разходите, е била представителна за предприятия, които са добре управлявани по смисъла на решение от 24 юли 2003 г., Altmark Trans и Regierungspräsidium Magdeburg (C‑280/00, EU:C:2003:415). Според него тази извадка включва освен транспортните оператори, с които е сключил договори от първия вид, и предприятия за обществен транспорт, натоварени с функции, подобни на обществени услуги извън територията на регион Ил дьо Франс, възложени в рамките на открита, прозрачна и недискриминационна тръжна процедура.
49 На второ място, жалбоподателят поддържа, че Комисията е трябвало да приеме, че неговият сравнителен анализ на разходите позволява да се гарантира, че разходите, свързани с инвестиции от страна на крайните получатели, съответстват на тези на средно предприятие, което е добре управлявано и адекватно оборудвано по смисъла на решение от 24 юли 2003 г., Altmark Trans и Regierungspräsidium Magdeburg (C‑280/00, EU:C:2003:415).
50 На трето място, жалбоподателят счита, че Комисията не е взела предвид използваните от него инструменти и методи за определяне на размера на вноските C2 с цел да се провери, че този размер не надхвърля размера на разходите на средно предприятие, което е добре управлявано и адекватно оборудвано по смисъла на решение от 24 юли 2003 г., Altmark Trans и Regierungspräsidium Magdeburg (C‑280/00, EU:C:2003:415).
51 На четвърто място, жалбоподателят твърди, че Комисията не е отдала достатъчно значение на проверките ex post, които е направил на крайните получатели. В това отношение той уточнява, че договорите CT 2 са предвиждали система за постоянен контрол на разходите на крайните получатели, която е позволявала да се провери съществуването, видът и съответствието на превозните средства, чиято покупка е била финансирана с вноските C2, изплатени на основание на договорите CT 2.
52 На пето място, жалбоподателят упреква Комисията, че не е взела предвид пазарно проучване, предоставено в хода на административното производство (приложение A 7 към жалбата), от което следва, че средният разход на крайните получатели за километър е бил сравним с този на предприятията, които упражняват дейност извън територията на регион Ил дьо Франс.
53 Комисията твърди, че е взела предвид надлежно сравнителния анализ на разходите, изготвен от жалбоподателя преди сключването на договорите CT 2. Тя обаче счита, че нито едно доказателство по преписката не ѝ позволява да направи извод, че извадката, възприета от жалбоподателя, е била представителна за средни предприятия, които са добре управлявани и адекватно оборудвани по смисъла на решение от 24 юли 2003 г., Altmark Trans и Regierungspräsidium Magdeburg (C‑280/00, EU:C:2003:415). Освен това тя счита, че средните стойности относно извършената работа, използвани в рамките на този анализ, не позволяват да се направи разграничение между разходите, свързани с използването на оборудването, и тези, свързани с инвестициите за закупуване на същото това оборудване.
54 В това отношение, първо, следва да се посочи, че методологичните инструменти, използвани от жалбоподателя при определяне на размера на вноските C2 с оглед на надлежното провеждане на преговорите във връзка с договорите CT 2, както и различните проверки ex post, които е осъществил, за да провери реализираните от крайните получатели инвестиции, не са релевантни или поне не са достатъчни за целите на определянето в съответствие с четвъртия критерий Altmark дали размерът на компенсацията е бил определен въз основа на разходите на средно предприятие, което е добре управлявано и адекватно оборудвано, с оглед на това да може да удовлетвори изискванията на съответните обществени услуги.
55 Всъщност използваните методологични инструменти от жалбоподателя целят само да осигурят надлежното провеждане на преговорите във връзка със сключване на договорите CT 2 и да контролират действително направените разходи от крайните получатели. По-специално в писменото си становище жалбоподателят уточнява, че методологичните инструменти, използвани за определяне на размера на частта C2 от изплащаните вноски, позволява да се направи анализ на разходите за всяка от субсидираните мрежи в хода на преговорите, проведени в рамките на договорите CT 2. Той обаче не доказва, че същите тези инструменти гарантират, че размерът на компенсацията, изплатена на посочените получатели, е в съответствие с изискванията, предвидени в рамките на четвъртия критерий Altmark. Що се отнася до системата за контрол ex post, въведена от жалбоподателя с оглед осигуряване на продуктивността и качеството на услугата, предоставяна от крайните получатели, налага се изводът, че тази система е ирелевантна за целите на проверката, че размерът на частта C2 от вноските, заплатени преди извършването на тази проверка, е бил установен на основание на разходите на средно предприятие, което е добре управлявано и адекватно оборудвано, направени с цел да се задоволят изискванията на обществената услуга.
56 Второ, следва да се приеме за установено, че жалбоподателят не представя други доказателства, които да са достатъчно точни, за да докажат, че е направил необходимите проверки, с цел да се убеди, че референтните предприятия, използвани в рамките на неговия сравнителен анализ на разходите, са можели да бъдат считани за добре управлявани и адекватно оборудвани по смисъла на решение от 24 юли 2003 г., Altmark Trans и Regierungspräsidium Magdeburg (C‑280/00, EU:C:2003:415).
57 Както правилно посочва Комисията, жалбоподателят счита по същество, че доколкото предприятията, установени извън територията на регион Ил дьо Франс, които е избрал за целите на своя сравнителен анализ на разходите, са били подложени на конкурентна процедура съгласно изискванията на Loi no93‑122, du 29 janvier 1993, relative à la prévention de la corruption et à la transparence de la vie économique et des procédures publiques [Закон № 93‑122 от 29 януари 1993 г. за предотвратяване на корупцията и за прозрачност на икономическия живот и на публичните процедури] (JORF от 30 януари 1993 г., стр. 1588, наричан по-нататък „Loi Sapin“), те поначало трябвало да бъдат считани за добре управлявани предприятия по смисъла на решение от 24 юли 2003 г., Altmark Trans и Regierungspräsidium Magdeburg (C‑280/00, EU:C:2003:415).
58 Съгласно съдебната практика, с изключение на хипотезата, при която изборът на въпросното предприятие е направен в рамките на процедура по възлагане на обществена поръчка, четвъртият критерий Altmark изисква параметрите, взети предвид за определяне на размера на компенсацията, да се основават на примера на добре управлявано и подходящо оборудвано средно предприятие, за да изпълнят необходимите изисквания за обществена услуга (вж. в този смисъл решение от 24 септември 2015 г., Viasat Broadcasting UK/Комисия, T‑125/12, EU:T:2015:687, т. 82).
59 В това отношение следва да се припомни, че търсенето на такова предприятие цели да оптимизира размера на компенсацията, считана за необходима с оглед на изпълнението на възложената задача за предоставяне на обществена услуга, и да избегне възможността високите разходи на неефективно предприятие да се вземат предвид като референтна стойност при изчисляване на размера на тази компенсация.
60 В конкретния случай, дори жалбоподателят да уточнява, че е основал своя сравнителен анализ на разходите върху стойностите или осреднените съотношения на предприятията, които, освен че са участвали в конкурентната процедура, предвидена в Loi Sapin, са сключили договори след нейното приключване, той не предоставя конкретна информация относно реда и условията на тази процедура, а се задоволява с това да посочи, че тя е сходна по своите последици и своя предмет на процедурата по възлагане на обществена поръчка.
61 По-специално жалбоподателят твърди, че конкурентната процедура, предвидена в Loi Sapin, е имала „доказани позитивни последици по отношение на намаляването на цените и управляването на разходите за [възлагането на обществената услуга] в съответните сектори“. Все пак той не посочва конкретно защо тази процедура, и по-специално критериите за подбор, използвани в този контекст, предполага степен на поставяне в конкурентни условия, която да е сравнима с тази, която е налице при процедурите за възлагане на обществени поръчки. Освен това той не прави никакво уточнение относно твърдяното намаление на цените и не обяснява защо такова намаление е щяло да бъде гаранция, че договорите, възложени след приключване на процедурата, предвидена в Loi Sapin, се изпълняват от предприятията, които са подписали тези договори на най-ниската цена за общността.
62 Към това се добавя обстоятелството, че данните, които жалбоподателят е взел предвид, а именно по-специално относно средната стойност на километър (приложение A 7 от жалбата), не позволяват да се направи разграничение между разходите за инвестиции, които са единствените релевантни за целите на сравнението с размера на вноската C2, и другите разходи на избраните предприятия при сравнителния анализ на разходите. Всъщност жалбоподателят уточнява в това отношение, че анализираните от него договори на предприятията, които упражняват дейност извън територията на регион Ил дьо Франс, „без съмнение“ не включват всички разходи за инвестиции, и по-специално за придобиване на подвижен състав.
63 При тези условия Комисията е приела с основание в съображение 220 от обжалваното решение, че направеният от жалбоподателя сравнителен анализ на разходите се отнася основно до икономическите променливи, като например експлоатационната скорост на автобусите или броя на часовете на управление на всяко превозно средство, които несъмнено са от полза за договарянето на разходите за дейността и определянето на вноската C1 (която също е предоставена в рамките на договорите CT 2 и е целяла по-специално да компенсира направените разходи за дейността), но този анализ не води до заключението, че разходите за инвестиции, покривани с вноската С2, съответстват на тези на средно предприятие, което е добре управлявано и адекватно оборудвано по смисъла на решение от 24 юли 2003 г., Altmark Trans и Regierungspräsidium Magdeburg (C‑280/00, EU:C:2003:415).
64 Следователно трябва да се направи извод, че посочените от жалбоподателя доказателства не позволяват да се установи, че преценката на спорната схема за помощ, осъществена от Комисията в обжалваното решение от гледна точка на четвъртия критерий Altmark, е опорочена от грешка при прилагане на правото или от грешка в преценката.
65 Тъй като критериите, установени в решение от 24 юли 2003 г., Altmark Trans и Regierungspräsidium Magdeburg (C‑280/00, EU:C:2003:415), са кумулативни, е било достатъчно Комисията да докаже, че само един от тях не е бил изпълнен, за да може да направи извод, че спорната схема за помощ е предоставяла на крайните получатели икономическо предимство и следователно е съставлявала схема на държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС.
66 Следователно първото основание следва да се отхвърли, както и жалбата в нейната цялост.
IV. По съдебните разноски
67 Съгласно член 134, параграф 1 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане.
68 В настоящия случай, тъй като жалбоподателят е загубил делото, той следва да се осъди да понесе, освен собствените си разноски, и разноските на Комисията съгласно направените от нея искания.
По изложените съображения
ОБЩИЯТ СЪД (първи състав)
реши:
1) Отхвърля жалбата.
2) Syndicat Transport Île-de-France (STIF-IDF) понася, наред с направените от него съдебни разноски, и съдебните разноски на Европейската комисия.
Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 12 юли 2019 година.
Подписи
Съдържание