ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (състав по жалбите)
11 декември 2014 година(*)
„Производство — Определяне на съдебните разноски — Адвокатски хонорар — Представляване на орган на Съюза от адвокат — Възнаграждение във фиксиран размер — Пътни и дневни разноски на представител — Разходи за превод — Подлежащи на възстановяване съдебни разноски — Материално състояние на жалбоподателя“
По дело T‑283/08 P‑DEP
с предмет молба за определяне на съдебните разноски вследствие на решението от 7 юли 2011 г., Longinidis/Cedefop (T‑283/08 P, СбПС, EU:T:2011:338),
Pavlos Longinidis, с местожителство в Солун (Гърция), за който се явява P. Yatagantzidis, адвокат,
жалбоподател,
като другата страна в производството е
Европейски център за развитие на професионалното обучение (Cedefop), за който се явява M. Fuchs, в качеството на представител,
ответник в първоинстанционното производство,
ОБЩИЯТ СЪД (състав по жалбите),
състоящ се от: M. Jaeger, председател, M. Prek и G. Berardis (докладчик), съдии,
секретар: E. Coulon,
постанови настоящото
Определение
Факти, производство и искания на страните
1 На 16 юли 2008 г. г‑н Pavlos Longinidis подава жалба в секретариата на Общия съд на основание член 9 от приложение I към Статута на съда на Европейския съюз за отмяна на решение от 24 април 2008 г., Longinidis/Cedefop (F‑74/06, СбПС, EU:F:2008:48), с което Съдът на публичната служба е отхвърлил жалбата му по-конкретно за отмяна на решението на Европейския център за развитие на професионалното обучение (Cedefop) от 30 ноември 2005 г. за прекратяване на договора му за неопределено време като срочно нает служител.
2 С решение от 7 юли 2011 г., Longinidis/Cedefop (T‑283/08 P, СбПС, EU:T:2011:338) Общият съд отхвърля изцяло жалбата, тъй като приема, че шестте основания, изтъкнати по същество от г‑н Longinidis, са съответно недопустими, ирелевантни или неоснователни. Освен това Общият съд осъжда г‑н Longinidis да понесе направените от него съдебни разноски и да заплати тези на Cedefop по това производство.
3 С писмо от 14 декември 2011 г. Cedefop е поискало от г‑н Longinidis да възстанови съдебните разноски по производството по обжалване пред Общия съд в общ размер на 16 641,28 EUR, включващ сумата, заплатена на ангажирания по производството адвокат P. Anestis, пътни и дневни разноски в Люксембург (Люксембург) на представителя на Cedefop за съдебното заседание и разходи за превод.
4 Въпреки че чрез частна куриерска служба са направени няколко опита да се връчи на г‑н Longinidis писмото от 14 декември 2011 г., то е получено от него едва като приложение към друго писмо, което Cedefop му е изпратило на 19 януари 2012 г. и което също се отнася до разглежданите съдебни разноски. С последното писмо Cedefop приканва г‑н Longinidis да му изпрати становището си не по-късно от 10 февруари 2012 г.
5 След като по повод на размяна на електронни писма със Cedefop този срок е продължен, г‑н Longinidis отговаря на писмото от 19 януари 2012 г. с електронно писмо от 2 март 2012 г., когато е изтекъл така продълженият срок.
6 В това електронно писмо г‑н Longinidis посочва, първо, че временно изпълняващият длъжността директор на Cedefop, който е подписал писмата от 14 декември 2011 г. и 19 януари 2012 г., се е намирал в отношение на конфликт на интереси с него. Второ, той поддържа, че посочените писма и приложенията към тях са твърде неясни, тъй като според него те не позволяват да се разберат причините, поради които Cedefop, от една страна, е изпратил не само представител, но е ангажирал и адвокат, чиято почасова тарифа и брой отработени часове не са посочени, и от друга страна, е направил разходи за превод. Трето, г‑н Longinidis е поискал производството относно съдебните разноски, които трябва да възстанови на Cedefop, да бъде спряно до назначаване на неговия нов директор.
7 С електронно писмо от 23 март 2012 г., Cedefop отговаря на г‑н Longinidis, че сумата от 16 641,28 EUR е точна и че възраженията му са необосновани. Впрочем г‑н Longinidis нито отговаря на това електронно писмо, нито извършва плащане.
8 Като приема, че с поведението си г‑н Longinidis оспорва подлежащите на възстановяване съдебни разноски по член 92, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд, на 30 септември 2013 г. Cedefop подава в секретариата на Общия съд настоящата молба за определяне на съдебните разноски, с която иска от Общия съд да определи подлежащите на възстановяване на Cedefop съдебни разноски в размер от 16 641,28 EUR вследствие на решение Longinidis/Cedefop (EU:T:2011:338), заедно със сумата от 2 061,25 EUR, съответстваща на разходите за превод на настоящата молба от английски език на езика на производството.
9 В становището си, подадено в секретариата на Общия съд на 13 декември 2013 г., г‑н Longinidis иска от Общия съд да отхвърли молбата на Cedefop като недопустима или като неоснователна и, при условията на евентуалност, да намали размера на считаните за подлежащи на възстановяване съдебни разноски, които във всички случаи не следвало да надвишават 4 000 EUR.
От правна страна
По допустимостта
10 В становището си по настоящата молба за определяне на съдебните разноски г‑н Longinidis оспорва допустимостта ѝ.
11 На първо място г‑н Longinidis твърди, че молбата е недопустима, тъй като между страните няма спор за подлежащите на възстановяване съдебни разноски. Той поддържа в частност, че електронното му писмо от 2 март 2012 г. не може да се счита за доказателство, че е оспорил сумата, която Cedefop е поискал да му възстанови. По същество в това електронно писмо се съдържало само искане за спиране на започнато от Cedefop административно производство за възстановяване на съдебните разноски, за да се избегне направляването му от директор, който според г‑н Longinidis не би могъл да бъде безпристрастен спрямо него.
12 Съгласно член 92, параграф 1 от Процедурния правилник, ако възникне спор относно подлежащите на възстановяване съдебни разноски, Общият съд се произнася с неподлежащо на обжалване определение по искане на заинтересованата страна, след изслушване на становището на другата страна.
13 В това отношение не може да се приеме, че спор по смисъла посочения член е налице само когато адресатът на искане за възстановяване на съдебните разноски, което е направила спечелилата делото страна, ѝ противопоставя изричен и пълен отказ. Всъщност в подобен случай е достатъчно страна, осъдена в съдебно производство да възстанови направените от другата страна съдебни разноски, да се въздържа от всякаква реакция или с поведението си да отлага предприемането на действия, докато подаването на молба за определяне на съдебните разноски стане невъзможно. Подобен резултат би лишил от полезно действие производството по член 92 от Процедурния правилник, в което Общият съд се произнася окончателно относно съдебните разноски по производството пред него (вж. в този смисъл определение от 25 март 2014 г., Marcuccio/Комисия, T‑126/11 P‑DEP, EU:T:2014:171, т. 13).
14 На второ място г‑н Longinidis поддържа, че настоящата молба е твърде неясна, тъй като Cedefop не е уточнил в какъв смисъл направените разходи са необходими, нито какъв е броят на отработените от неговия адвокат часове и почасовата му тарифа.
15 Това възражение за недопустимост също трябва да се отхвърли, тъй като въпросът дали дадена молба за определяне на съдебните разноски съдържа достатъчно пояснения за необходимия характер на разноските е по съществото на молбата, а не по допустимостта ѝ.
По съществото на спора
16 Както следва от точки 3 и 8 по-горе, Cedefop иска от г‑н Longinidis да му заплати общата сума от 18 702,53 EUR. Тя обхваща следните елементи:
– 8 869,04 EUR, съответстващи на сумата, заплатена на адвокат Anestis за целите на производството по обжалване пред Общия съд, от които 869,04 EUR като авансови плащания,
– 923,49 EUR, съответстващи на пътните и дневните разноски в Люксембург на представителя на Cedefop за съдебното заседание по посоченото производство,
– 6 848,75 EUR, съответстващи на разходите за превод, за които Cedefop поддържа, че са били необходими по посоченото производство,
– 2 061,25 EUR, съответстващи на разходите за превод на настоящата молба за определяне на съдебните разноски от английски език на езика на производството.
17 Г‑н Longinidis поддържа, първо, че не е било необходимо Cedefop да ангажира външен адвокат, който да подпомага неговия представител, второ, че общият размер на хонорара на този адвокат не е нито обоснован, нито реален, трето, че не е било необходимо посоченият представител да присъства на съдебното заседание пред Общия съд, и четвърто, че направените от Cedefop разходи за превод не подлежат на възстановяване. Той добавя, че във всички случаи материалното му състояние не позволява да заплати на Cedefop сума, по-голяма от 4 000 EUR.
Предварителни бележки
18 Съгласно член 91, буква б) от Процедурния правилник за подлежащи на възстановяване съдебни разноски се считат необходимите разходи, направени от страните за целите на производството, по-конкретно разходите за път и престой и възнаграждението на представител, юридически съветник или адвокат.
19 От тази разпоредба следва, че подлежащите на възстановяване съдебни разноски са ограничени, от една страна, до направените за целите на производството пред Общия съд съдебни разноски, и от друга страна, до съдебните разноски, които са били необходими за тези цели (определения от 31 март 2011 г., Tetra Laval/Комисия, T‑5/02 DEP и T‑80/02 DEP, EU:T:2011:129, т. 53 и от 23 март 2012 г., Kerstens/Комисия, T‑498/09 P‑DEP, EU:T:2012:147, т. 13).
20 Съгласно постоянната съдебна практика при липсата на разпоредби от правото на Съюза с тарифен характер съдът на Съюза трябва да прецени по свое усмотрение данните по делото, като вземе предвид предмета и естеството на спора, значението му от гледна точка на правото на Съюза, както и неговата сложност, обема на работата, която е било необходимо да се извърши във връзка със съдебното производство от ангажираните адвокати, представители или съветници, и икономическите интереси на страните в този спор (определения от 28 юни 2004 г., Airtours/Комисия, T‑342/99 DEP, Rec, EU:T:2004:192, т. 18 и Kerstens/Комисия, EU:T:2012:147, т. 14).
21 При определянето на подлежащите на възстановяване съдебни разноски Общият съд взема предвид всички обстоятелства по делото до момента на постановяване на определението за определяне на съдебните разноски, включително необходимите разходи, свързани с производството по определяне на съдебните разноски (определение Kerstens/Комисия, EU:T:2012:147, т. 15).
По ангажирането на външен адвокат
22 Противно на това, което поддържа г‑н Longinidis в електронното си писмо от 2 март 2012 г., Cedefop твърди, че освен от своя представител е било необходимо да бъде представляван и от адвокат, както и че подобен избор не може да бъде оспорван от страната, осъдена да заплати съдебните разноски. Cedefop добавя, че става въпрос за същия адвокат, който вече го е представлявал пред Съда на публичната служба и който владее гръцки език — езикът, избран от г‑н Longinidis като език на производството — докато представителят на Cedefop по делото не владее този език.
23 Г‑н Longinidis поддържа, че Cedefop не е доказал, че е било необходимо да ангажира външен адвокат, който да подпомага представителя на Cedefop по делото. Според г‑н Longinidis неговият избор на езика на производството не е основание да се счита по-специално че посоченото подпомагане е било необходимо.
24 В това отношение от член 19, първа алинея от Статута на Съда, приложим към производството пред Общия съд по силата на член 53, първа алинея от посочения статут, е видно, че що се отнася до начина, по който смятат да бъдат представлявани пред съда на Европейския съюз, институциите на Съюза са свободни да ангажират адвокат, който да ги подпомага. Следователно, когато тези институции са подпомагани от адвокат, на когото трябва да заплатят възнаграждение, възнаграждението за този адвокат попада в обхвата на понятието за необходими разходи, направени за целите на производството, като тази институция не е длъжна да доказва, че участието на този адвокат или това лице е било обективно обосновано. За целите на прилагането на посочената разпоредба от Статута органите на Съюза като Cedefop следва да бъдат приравнени на посочените институции (вж. в този смисъл определение от 10 октомври 2013 г., OCVV/Schräder, C‑38/09 P‑DEP, EU:C:2013:679, т. 20—22 и цитираната съдебна практика).
25 От друга страна, макар обстоятелството, че Cedefop е ангажирал представител и външен адвокат, да е без значение за това дали разглежданите съдебни разноски евентуално подлежат на възстановяване, като нищо не позволява те по принцип да се изключат, то може да има значение при определянето на размера на съдебните разноски, направени за целите на производството, които в крайна сметка трябва да бъдат възстановени. Следователно не може да има нарушение на принципа на равно третиране на жалбоподателите, ако ответникът — орган на Съюза, използва услугите на адвокат по някои дела, а по други — представителите си (вж. в този смисъл определение от 28 май 2013 г., Marcuccio/Комисия, T‑278/07 P‑DEP, Rec, EU:T:2013:269, т. 14).
26 Всяко друго виждане, което поставя правото на орган на Съюза да иска частично или пълно възстановяване на изплатения хонорар на адвокат в зависимост от доказването на „обективна“ необходимост от използването на неговите услуги, на практика би ограничило непряко свободата, гарантирана с член 19, първа алинея от Статута на Съда, и би принудило съдилищата на Съюза да извършват преценка вместо институциите и органите, отговарящи за организацията на службите си. Тази задача обаче не е съвместима нито с член 19, първа алинея от Статута на Съда, нито с правомощието на институциите и органите на Съюза да определят вътрешната си организация с оглед на воденето на техните дела в съдилищата на Съюза (определение Marcuccio/Комисия, EU:T:2013:269, т. 15).
27 От тази съдебна практика следва, че доводът, с който г‑н Longinidis оспорва необходимия характер на ангажирането на външен адвокат от Cedefop, не може да бъде приет (вж. в този смисъл определения OCVV/Schräder, EU:C:2013:679, т. 23 и Marcuccio/Комисия, EU:T:2014:171, т. 30).
По хонорара на адвоката на Cedefop
28 За да се прецени необходимият характер на действително направените за целите на производството разходи въз основа на изброените в точка 20 по-горе критерии, направилата искането страна трябва да предостави конкретна информация. Въпреки че липсата на такава информация не е пречка за това Общият съд да определи по справедливост размера на подлежащите на възстановяване съдебни разноски, тя го задължава да извърши стриктна преценка на исканията на молителя (вж. определение Marcuccio/Комисия, EU:T:2014:171, т. 31 и цитираната съдебна практика).
29 В случая Cedefop иска да му се възстанови сумата от 8 000 EUR, съответстваща на договорената с външния му адвокат сума във фиксиран размер. Cedefop уточнява, че подобно възнаграждение във фиксиран размер отразява обичайното равнище на хонорарите на адвокатите, специалисти по право на Европейския съюз, и че едно възнаграждение, определено въз основа на почасова тарифа, вероятно би било по-високо.
30 Г‑н Longinidis поддържа преди всичко че Cedefop не е уточнило почасовата тарифа за възнаграждението на своя адвокат, нито броя на отработените от него часове за целите на производството по обжалване. По-нататък той подчертава, че не може да се приеме, че въпросната сума във фиксиран размер, уговорена между Cedefop и неговия адвокат, преди последният да извърши действията, необходими за целите на производството по обжалване, отразява действителната стойност на положения труд. Накрая г‑н Longinidis отбелязва, че в молбата за определяне на съдебните разноски не се уточнява как са били разпределени процесуалните действия по защитата на Cedefop между неговия представител и неговия адвокат.
31 Най-напред следва да се напомни, че съдът на Съюза е оправомощен да определя не дължимия от страните на техните адвокати хонорар, а размера, до който този хонорар може да бъде възстановен от страната, която е осъдена да заплати съдебните разноски. В същия смисъл обстоятелството, че възнаграждението е определено във фиксиран размер, няма значение за преценката на Общия съд относно сумата, която трябва да се възстанови като съдебни разноски, тъй като съдът се основава на ясно установени в съдебната практика критерии и на конкретната информация, която страните трябва да му предоставят. Както бе посочено в точка 28 по-горе, въпреки че липсата на такава информация не е пречка за това Общият съд да определи по справедливост размера на подлежащите на възстановяване съдебни разноски, тя го задължава да извърши стриктна преценка на исканията на молителя (определение Marcuccio/Комисия, EU:T:2013:269, т. 20 и Marcuccio/Комисия, EU:T:2014:171, т. 38).
32 При липсата на други уточнения, предоставени от Cedefop, следва да се приложат критериите, изброени в точка 20 по-горе, въз основа единствено на доказателствата, с които разполага Общият съд.
33 На първо място, що се отнася до естеството на спора, следва да се отбележи, че настоящото искане се отнася до съдебните разноски, направени в производството по обжалване пред Общия съд, което по самото си естество се ограничава до правни въпроси и няма за предмет установяването на факти (вж. определение Marcuccio/Комисия, EU:T:2014:171, т. 32 и цитираната съдебна практика).
34 Трябва обаче да се вземе предвид обстоятелството, че в жалбата си г‑н Longinidis е поддържал, че Съдът на публичната служба е изопачил доказателствата, както е видно от точки 32 и 35 от решение Longinidis/Cedefop (EU:T:2011:338). Така в писмения си отговор Cedefop е трябвало да вземе отношение по този въпрос.
35 На второ място, що се отнася до предмета на спора, неговата сложност и обема на работата, която е можело да се наложи да бъде извършена от Cedefop във връзка със съдебното производство, следва да се напомни, че в жалбата на г‑н Longinidis от 20 страници, която съдържа много приложения, са оспорени редица части на решение Longinidis/Cedefop (EU:F:2008:48), състоящо се от 185 точки. В тази жалба по същество са изтъкнати шест основания, изведени, първото, от нарушение на разпоредбите, уреждащи събирането на доказателства, и от изопачаване на доказателствата, второто, от неизпълнение на задължението на съда за мотивиране, третото, от неправилно тълкуване на задължението на администрацията за мотивиране, четвъртото, от неправилната квалификация за липса на явна грешка в преценката, петото, от неправилно тълкуване на принципа на зачитане на правото на защита, и шестото, от нарушение на принципа на безпристрастност, както е видно от точка 27 от решение Longinidis/Cedefop (EU:T:2011:338).
36 В писмения отговор от 21 страници Cedefop е взел отношение по всички основания, изтъкнати от г‑н Longinidis. Както обаче правилно отбелязва г‑н Longinidis, работата на адв. Anestis е била улеснена, поради факта че той вече е познавал в подробности въпросите, разглеждани в производството по обжалване, тъй като същият вече е представлявал Cedefop в първоинстанционното производство.
37 Следва да се посочи и че във връзка с шестото основание е възникнал проблем по допустимостта, поради което Общият съд е поставил писмени въпроси на страните, които са отговорили с писмени становища съответно от 20 страници, що се отнася до г‑н Longinidis, и 10 страници, що се отнася до Cedefop.
38 От друга страна, по искане на г‑н Longinidis Общият съд е взел решение за провеждане на съдебно заседание за изслушване на устните състезания, което е наложило да се извърши подготвителна работа от страна на адв. Anestis.
39 Следователно спорът е представлявал известна сложност, както е видно от дължината на текста на решение Longinidis/Cedefop (EU:T:2011:338), състоящо се от 133 точки.
40 На трето място, що се отнася до икономическия интерес по спора следва да се отбележи, че макар, както посочва г‑н Longinidis, делото да се отнася само до един-единствен служител на Cedefop, в случая е потвърдено решение, с което отхвърлено искане за обезщетение за неимуществени вреди, за които се поддържа, че са в размер на 50 000 EUR, и за имуществени вреди, за които се твърди, че се равняват на основното възнаграждение, добавките към заплатата и пенсията, които би получавал г‑н Longinidis, ако не е бил уволнен.
41 Ето защо следва да се приеме, че противно на твърдението на г‑н Longinidis, не само последният, но и Cedefop е имал икономически интерес по спора.
42 На четвърто място, относно значението на спора от гледна точка на правото на Съюза, следва да се посочи, че Общият съд е отхвърлил редица от основанията, изтъкнати от г‑н Longinidis в производството по обжалване, само като е приложил съдебната практика по решение от 8 септември 2009 г., ETF/Landgren (T‑404/06 P, Rec, EU:T:2009:313), отнасящо се по-специално до задълженията на администрацията при уволняване на срочно нает служител, както и утвърдените принципи относно компетентността на съда в производството по обжалване. В решение Longinidis/Cedefop (EU:T:2011:338) обаче се съдържат важни уточнения по-специално относно обхвата на презумпцията за законност на актовете на Съюза (точка 39), относно възможността с решението за отхвърляне на жалбата по административен ред да се допълват мотивите на увреждащия акт (точка 72), както и относно безпристрастността на един паритетен орган, какъвто е комисията по жалбите към Cedefop (точка 115). Ето защо трябва да се приеме, че спорът има определено значение от гледна точка на правото на Съюза.
43 От всички тези съображения е видно, че поисканата от Cedefop сума от 8 000 EUR е прекомерно висока при липсата на други доказателства в подкрепа на неговите искания. Ето защо при справедлива преценка на обстоятелствата в случая хонорарът на адв. Anestis следва да се определи във фиксиран размер от 6 000 EUR, който се включва в подлежащите на възстановяване съдебни разноски.
По авансовите плащания, направени от адвоката на Cedefop
44 Cedefop иска възстановяване от г‑н Longinidis не само на хонорара за своя адвокат, но и на направените от последния авансови плащания съгласно фактурите, приложени към настоящата молба за определяне на съдебните разноски.
45 Г‑н Longinidis посочва, че изобщо не са представени доказателства, че адв. Anestis действително е направил авансови плащания.
46 В това отношение следва да се отбележи, че във фактурите, приложени от Cedefop към молбата му за определяне на съдебните разноски, се съдържат само две суми, съответно от 355,54 EUR и 513,50 EUR, като авансови плащания, направени от г‑н Anestis, без да е представена разбивка по тези плащания.
47 При липсата на други уточнения от страна на Cedefop е видно, че размерът на тези суми, възлизащ на 869,04 EUR, е прекомерно висок. Ето защо авансовите плащания, направени от адвоката на Cedefop, следва да се определят във фиксиран размер от 300 EUR, който се включва в подлежащите на възстановяване съдебни разноски (вж. в този смисъл определения от 1 октомври 2013 г., Elf Aquitaine/Комисия, C‑521/09 P‑DEP, Rec, EU:C:2013:644, т. 26 и OCVV/Schräder, EU:C:2013:679, т. 41).
По пътните и дневните разноски на представителя на Cedefop
48 Cedefop поддържа, че пътните и дневните разноски на неговия представител в Люксембург за съдебното заседание от 13 декември 2010 г. са подлежащи на възстановяване съдебни разноски. Всъщност представителството от един адвокат и един представител покривало необходимия минимум.
49 Г‑н Longinidis посочва, че явяването на адв. Anestis на това съдебно заседание било достатъчно. Ето защо пътните и дневните разноски в Люксембург на представителя на този орган не се включвали в подлежащите на възстановяване съдебни разноски.
50 В това отношение следва да се посочи, че по принцип разходите за един-единствен адвокат или представител за всяка страна могат да се считат за необходими по смисъла на член 91, буква б) от Процедурния правилник. Следователно разходите за участието на втори адвокат или представител подлежат на възстановяване само при специфични обстоятелства, свързани с естеството на разглеждания спор (вж. определение от 20 януари 2014 г., Schönberger/Парламент, T‑186/11 DEP, EU:T:2014:40, т. 29 и цитираната съдебна практика).
51 В настоящия случай обаче не се установява наличието на подобни обстоятелства. Всъщност самият Cedefop изтъква факта, че е ангажирал външен адвокат и по производството, образувано пред Общия съд по жалбата на г‑н Longinidis, тъй като този адвокат е познавал в подробности преписката, доколкото вече е представлявал Cedefop в първоинстанционното производство (вж. в този смисъл и по аналогия определение OCVV/Schräder, EU:C:2013:679, т. 40), че същият адвокат е специалист в областта на публичната служба и че представителят на Cedefop не владее в достатъчна степен езика на производството.
52 Ето защо следва да се направи изводът, че сумата от 923,49 EUR, съответстваща на пътните и дневните разноски в Люксембург на представителя на Cedefop за съдебното заседание, не се включва в подлежащите на възстановяване съдебни разноски.
По разходите за превод
53 Cedefop твърди, че тъй като нито неговият представител, нито директорът му владеят в достатъчна степен гръцки език, който г‑н Longinidis е избрал като език на производството, подлежащите на възстановяване съдебни разноски обхващат в случая, от една страна, разходите за превод на английски език на редица процесуални документи по производството по обжалване, и от друга страна, разходите за превод на гръцки език на настоящата молба за определяне на съдебните разноски, съставена на английски език от представителя на Cedefop. Този орган уточнява, че разглежданите преводи са направени от Центъра за преводи за органите на Европейския съюз, като съответните фактури са приложени към същата молба.
54 Г‑н Longinidis поддържа, че разходите за превод не могат да се считат за подлежащи на възстановяване съдебни разноски, по-специално предвид обстоятелството, че Cedefop е ангажирало външен адвокат, който владее гръцки език и има възможност да осигури превод на разглежданите документи.
55 В това отношение следва да се напомни, първо, че съгласно член 35, параграфи 1 и 2 от Процедурния правилник, приложим към производството пред Съда на публичната служба по силата на препращането, предвидено в член 29 от неговия процедурен правилник, езикът на производството се избира от ищеца или жалбоподателя сред официалните езици на Съюза доколкото не е предвидено друго в разпоредбите, предвиждащи изключения, които в случая са ирелевантни.
56 Следователно г‑н Longinidis е имал пълно право да избере гръцкия език като език на производството пред Съда на публичната служба
57 Второ, по силата на член 136а от Процедурния правилник език на производството, образувано пред Общия съд по жалбата на г‑н Longinidis, трябва да бъде гръцкият език, който е бил езикът на производството, по което е постановено обжалваното от г‑н Longinidis решение на Съда на публичната служба.
58 Трето, съгласно член 35, параграф 3 от Процедурния правилник Cedefop е длъжен да използва избрания от г‑н Longinidis език на производството.
59 Четвърто, член 1 от Регламент № 1 на Съвета от 15 април 1958 г. относно определянето на езиковия режим на Европейската икономическа общност (ОВ 17, стр. 385), изменен с Регламент (ЕС) № 517/2013 на Съвета от 13 май 2013 година за адаптиране на някои регламенти и решения в областта на свободното движение на стоки, свободното движение на хора, дружественото право, политиката на конкуренция, селското стопанство, безопасността на храните, ветеринарната и фитосанитарната политика, транспортната политика, енергетиката, данъчното облагане, статистиката, трансевропейските мрежи, съдебната система и основните права, правосъдието, свободата и сигурността, околната среда, митническия съюз, външните отношения, външната политика, политиката на сигурност и отбрана и институциите поради присъединяването на Република Хърватия (ОВ L 158, стр. 1), определя английския, българския, гръцкия, датския, естонския, ирландския, испанския, италианския, латвийския, литовския, малтийския, немския, нидерландския, полския, португалския, румънския, словашкия, словенския, унгарския, финския, френския, хърватския, чешкия и шведския език не само като официални езици, но и като работни езици на институциите на Съюза (решение от 16 октомври 2013 г., Италия/Комисия, T‑248/10, EU:T:2013:534, т. 29). Освен това, при все че член 6 от Регламент № 1 предвижда, че институциите могат да определят условия за прилагането на езиковия режим във вътрешните си правилници, Cedefop не твърди, че спрямо него са приложими подобни условия, които в случая да обосновават възстановяването на разходите за превод (вж. в този смисъл и по аналогия решение Италия/Комисия, EU:T:2013:534, т. 38).
60 Пето, член 1г, параграф 1 от Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз предвижда, че при прилагането му се забранява всяка дискриминация, основана по-специално на езика. Съгласно параграф 6, първо изречение от този член всяко ограничение на принципа на недопускане на дискриминация и принципа на пропорционалност трябва да бъде обосновано с обективни и разумни съображения и подчинено на законосъобразни цели от общ интерес в рамките на политиката за персонала (решение Италия/Комисия, EU:T:2013:534, т. 30).
61 Да се приеме в случая, че разходите за превод, чието възстановяване е поискано от Cedefop, са подлежащи на възстановяване съдебни разноски, би означавало г‑н Longinidis да бъде подложен на дискриминация, основана на езика, доколкото тези разходи нямаше да бъдат понесени от посочения орган, ако г‑н Longinidis беше избрал друг език на производството, например английския език, на който и от който език Cedefop е поръчало да се направят разглежданите преводи.
62 Що се отнася до преводите на документите по производството по обжалване, следва да се отбележи, че при обстоятелствата по делото подобна дискриминация не може в никакъв случай да бъде обоснована, доколкото Cedefop е ангажирал външен адвокат, който владее езика на производството, което Cedefop е имал право да направи съгласно съдебната практика, напомнена в точки 24—26 по-горе. Ангажирането на този адвокат трябва да се счита достатъчно, за да се даде възможност на Cedefop в съответствие със задълженията си, предвидени в разпоредбите, които са посочени в точки 58 и 59 по-горе, да работи на гръцки език в рамките на съдебното производството, образувано пред Общия съд по жалбата на г‑н Longinidis.
63 Относно превода на настоящата молба за определяне на съдебните разноски трябва да се подчертае, че в това производство са необходими по-скоро счетоводни, отколкото правни познания (определение от 26 септември 2013 г., Schräder/OCVV, T‑187/06 DEP, EU:T:2013:522, т. 68), така че представителят на Cedefop е можел да състави молбата на езика на производството, евентуално с помощта на други служители от този орган, който нямат правни познания, но владеят гръцки език.
64 Освен това следва да се приложи по аналогия съдебната практика, съгласно която разходите за преводите, които институциите на Съюза са длъжни да представят пред Общия съд по силата на член 43, параграф 2 от Процедурния правилник, не могат да се считат за подлежащи на възстановяване съдебни разноски (вж. в този смисъл и по аналогия определение от 26 ноември 2004 г., ЕИБ/De Nicola, C‑198/02 P(R)‑DEP, EU:C:2004:754, т. 21 и 22). Впрочем Общият съд е признал при определени условия необходимия характер на разходите за превод само що се отнася до встъпилите страни (вж. в този смисъл определение от 18 април 2006 г., Euroalliages и др./Комисия, T‑132/01 DEP, EU:T:2006:112, т. 46).
65 При тези обстоятелства направените от Cedefop разходи за превод следва да се изключат от подлежащите на възстановяване съдебни разноски.
По материалното състояние на г‑н Longinidis
66 Г‑н Longinidis твърди, че във всички случаи материалното му състояние е такова, че той няма възможност да възстанови на Cedefop сума, по-голяма от 4 000 EUR, без да бъдат застрашени средствата за издръжка на неговото семейство. В това отношение той уточнява, че от данъчната му декларация за 2012 г., приложена към становището му по настоящата молба за определяне на съдебните разноски, е видно, че неговите доходи, произтичащи единствено от дейността му като адвокат, са в размер едва на 10 182,74 EUR.
67 По този въпрос следва да се посочи, че материалното състояние на страната, която е осъдена да заплати съдебните разноски, не попада сред критериите, въз основа на които размерът на подлежащите на възстановяване съдебни разноски се определя от съда на Съюза в рамките на производство за определяне на съдебните разноски. Ето защо настоящият довод на г‑н Longinidis е напълно ирелевантен.
68 Освен това следва да се отбележи, че в данъчната декларация, на която се позовава г‑н Longinidis, са посочени само доходите му за 2012 г., поради което тя в никакъв случай не дава цялостна представа за материалното му състояние.
69 Предвид всичко изложено по-горе подлежащите на възстановяване съдебни разноски в случая следва да се определят в размер на 6 300 EUR, включващ разноските по настоящото производство за определяне на съдебните разноски.
По изложените съображения
ОБЩИЯТ СЪД (състав по жалбите)
определи:
Определя съдебните разноски, които г‑н M. Pavlos Longinidis трябва да възстанови на Европейския център за развитие на професионалното обучение (Cedefop), в общ размер на 6 300 EUR.
Съставено в Люксембург на 11 декември 2014 година.