Дело T‑283/08 P-DEP
Pavlos Longinidis
срещу
Европейски център за развитие на професионалното обучение (Cedefop)
„Производство — Определяне на съдебните разноски — Адвокатски хонорар — Представляване на орган на Съюза от адвокат — Възнаграждение във фиксиран размер — Пътни и дневни разноски на представител — Разходи за превод — Подлежащи на възстановяване съдебни разноски — Материално състояние на жалбоподателя“
Резюме — Определение на Общия съд (състав по жалбите) от 11 декември 2014 г.
1. Съдебно производство — Съдебни разноски — Спор относно подлежащите на възстановяване съдебни разноски — Понятие — Липса на изискване към страната, осъдена да заплати съдебните разноски, да противопостави отказ на искане за възстановяване
(член 92, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд)
2. Съдебно производство — Съдебни разноски — Определяне — Подлежащи на възстановяване съдебни разноски — Понятие — Фактори, които следва да се вземат предвид — Материално състояние на страната, осъдена да заплати съдебните разноски — Изключване
(член 91, буква б) от Процедурния правилник на Общия съд)
3. Съдебно производство — Съдебни разноски — Определяне — Подлежащи на възстановяване съдебни разноски — Направени от страните необходими разходи — Понятие — Хонорар, изплатен на адвокат от институция или орган на Съюза — Включване — Нарушение на принципа на равно третиране на жалбоподателите поради факта, че по някои дела се използват услугите на адвокат, а по други не — Липса
(член 19, първа алинея и член 53, първа алинея от Статута на Съда; член 91, буква б) от Процедурния правилник на Общия съд)
4. Съдебно производство — Съдебни разноски — Определяне — Определяне на съдебните разноски въз основа на конкретна информация, предоставена от направилата искането страна или, когато такава информация не е представена, определяне по справедливост от съда на Съюза — Възнаграждение на адвокат, определено във фиксиран размер — Липса на значение за правото на преценка на съда
(член 91, буква б) от Процедурния правилник на Общия съд)
5. Съдебно производство — Съдебни разноски — Определяне — Подлежащи на възстановяване съдебни разноски — Понятие — Явяване на няколко адвокати — Условие — Наличие на специфични обстоятелства
(член 91, буква б) от Процедурния правилник на Общия съд)
6. Съдебно производство — Съдебни разноски — Определяне — Подлежащи на възстановяване съдебни разноски — Понятие — Направени от страните необходими разходи — Външни разходи за превод на процесуални документи, подадени от институциите на Съюза — Изключване
(член 1 от Регламент № 1 на Съвета, изменен с Регламент № 517/2013; член 35, параграф 3, член 43, параграф 2 и член 91, буква б) от Процедурния правилник на Общия съд)
1. Съгласно член 92, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд, ако възникне спор относно подлежащите на възстановяване съдебни разноски, Общият съд се произнася с неподлежащо на обжалване определение по искане на заинтересованата страна, след изслушване на становището на другата страна.
Така, за да се избегне лишаването от полезно действие на предвиденото в тази разпоредба производство, в което Общият съд се произнася окончателно относно съдебните разноски по производството пред него, не може да се приеме, че спор по смисъла посочения член е налице само когато адресатът на искане за възстановяване на съдебните разноски, което е направила спечелилата делото страна, ѝ противопоставя изричен и пълен отказ.
(вж. точки 12 и 13)
2. От член 91, буква б) от Процедурния правилник на Общия съд следва, че подлежащите на възстановяване съдебни разноски са ограничени, от една страна, до направените за целите на производството пред Общия съд съдебни разноски, и от друга страна, до съдебните разноски, които са били необходими за тези цели. В това отношение Общият съд трябва да прецени по свое усмотрение данните по делото, като вземе предвид предмета и естеството на спора, значението му от гледна точка на правото на Съюза, както и неговата сложност, обема на работата, която е било необходимо да се извърши във връзка със съдебното производство от ангажираните представители или съветници, и икономическите интереси на страните в този спор. При определянето на подлежащите на възстановяване съдебни разноски Общият съд взема предвид всички обстоятелства по делото до момента на постановяване на определението за определяне на съдебните разноски, включително необходимите разходи, свързани с производството по определяне на съдебните разноски.
Напротив, материалното състояние на страната, която е осъдена да заплати съдебните разноски, не попада сред критериите, въз основа на които размерът на подлежащите на възстановяване съдебни разноски се определя от съда на Съюза в рамките на производство за определяне на съдебните разноски.
(вж. точки 19—21 и 67)
3. От член 19, първа алинея от Статута на Съда, приложим към производството пред Общия съд по силата на член 53, първа алинея от посочения статут, е видно, че що се отнася до начина, по който смятат да бъдат представлявани пред съда на Съюза, институциите на Съюза са свободни да ангажират адвокат, който да ги подпомага. За целите на прилагането на посочената разпоредба от Статута органите на Съюза следва да бъдат приравнени на посочените институции.
Така, макар обстоятелството, че орган на Съюза е ангажирал представител и външен адвокат, да е без значение за това дали разглежданите съдебни разноски евентуално подлежат на възстановяване, като нищо не позволява те по принцип да се изключат, то може да има значение при определянето на размера на съдебните разноски, направени за целите на производството, които в крайна сметка трябва да бъдат възстановени. В това отношение не може да има нарушение на принципа на равно третиране на жалбоподателите, ако ответникът — орган на Съюза, използва услугите на адвокат по някои дела, а по други — представителите си.
Всъщност всяко друго виждане, което поставя правото на орган на Съюза да иска частично или пълно възстановяване на изплатения хонорар на адвокат в зависимост от доказването на обективна необходимост от използването на неговите услуги, на практика би ограничило непряко свободата, гарантирана с член 19, първа алинея от Статута на Съда, и би принудило съдилищата на Съюза да извършват преценка вместо институциите и органите, отговарящи за организацията на службите си. Тази задача обаче не е съвместима нито с член 19, първа алинея от Статута на Съда, нито с правомощието на институциите и органите на Съюза да определят вътрешната си организация с оглед на воденето на техните дела в съдилищата на Съюза.
(вж. точки 24—26)
4. Вж. текста на определението.
(вж. точки 28 и 31)
5. Вж. текста на определението.
(вж. точка 50)
6. Разходите за преводите, които институциите и органите на Съюза са длъжни да представят пред Общия съд по силата на член 43, параграф 2 от Процедурния правилник, не могат да се считат за подлежащи на възстановяване съдебни разноски. Впрочем Общият съд е признал при определени условия необходимия характер на разходите за превод само що се отнася до встъпилите страни.
В това отношение, тъй като жалбата е подадена на гръцки език срещу орган на Съюза, чиито представители не владеят този език и са ангажирали външен адвокат, владеещ същия език, ангажирането му трябва да се счита достатъчно, за да се даде възможност на посочения орган да работи на гръцки език в рамките на съдебното производството, съгласно задълженията, предвидени в член 35, параграф 3 от Процедурния правилник на Общия съд и в член 1 от Регламент № 1 относно определянето на езиковия режим на Европейската икономическа общност, изменен с Регламент № 517/2013. Да се допусне обаче, че разходите за превод са подлежащи на възстановяване съдебни разноски, би довело до дискриминация, основана на езика, доколкото тези разходи нямаше да бъдат понесени от съответния орган на Съюза, ако жалбоподателят беше избрал друг език на производството, който владеят представителите на посочения орган.
(вж. точки 61, 62 и 64)