Дело T-285/08

Securvita – Gesellschaft zur Entwicklung alternativer Versicherungskonzepte mbH

срещу

Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП)

„Марка на Общността — Заявка за словна марка на Общността „Natur Aktien Index“ — Абсолютно основание за отказ — Липса на отличителен характер — Член 7, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 40/94 (понастоящем член 7, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 207/2009) — Искане за изменение — Явна недопустимост“

Резюме на определението

Марка на Общността — Производство по обжалване — Обжалване пред общностния съд — Компетентност на Първоинстанционния съд — Изменение на решение на Службата — Преценка с оглед на правомощията, предоставени на апелативния състав

(член 45, член 62, параграф 1, член 63, параграф 3, член 126 и член 127, параграф 1 от Регламент № 40/94 на Съвета)

Искането пред Първоинстанционния съд да се измени обжалваното пред него решение на апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) в смисъл да се разпореди на Службата да регистрира заявената марка като марка на Общността или да се регистрира посочената марка, е явно недопустимо.

Подобно искане представлява искане за изменение по смисъла на член 63, параграф 3 от Регламент № 40/94 относно марката на Общността. В това отношение правомощието на Първоинстанционния съд за изменение има за цел последният да приеме решението, което апелативният състав е трябвало да вземе в съответствие с разпоредбите на Регламент № 40/94). Следователно допустимостта на искане Първоинстанционният съд да измени решението на апелативния състав трябва да се преценява с оглед на правомощията, които са предоставени на последния с Регламент № 40/94.

От една страна, от член 62, параграф 1 от Регламент № 40/94 все пак следва, че апелативният състав не е компетентен да отправя задължителни указания към отдела, чието решение е разгледал. Всъщност по силата на тази разпоредба след разглеждането по същество на жалбата, подадена срещу решение на един от посочените в член 57, параграф 1 от същия регламент отдели, апелативният състав може или да упражни правомощията на отдела, който е взел оспореното решение, или да върне делото на този отдел, за да продължи процедурата.

От друга страна, в рамките на подадените срещу решенията на проверителя и на отдела по споровете жалби по член 57, параграф 1 от Регламент № 40/94 апелативният състав не е компетентен да разгледа искане, чиято цел е да се регистрира марка на Общността. Регистрацията на марка на Общността произтича от констатацията, че предвидените в член 45 от Регламент № 40/94 предпоставки са изпълнени, като се има предвид уточнението, че отделите на Службата, които са компетентни в областта на регистрацията на марки на Общността, не приемат във връзка с това формално решение, което би могло да бъде предмет на обжалване. Всъщност от разпоредбите на членове 45, 126 и член 127, параграф 1 от Регламент № 40/94 следва, че предоставените на проверителя и на отдела по споровете правомощия нямат за цел да се установи, че предвидените в член 45 от Регламент № 40/94 предпоставки за регистрация на марка на Общността са изпълнени. При тези обстоятелства предвид разпоредбите на член 62, параграф 1 от Регламент № 40/94 апелативният състав не е компетентен да вземе решение за регистрацията на марка. Следователно Първоинстанционният съд не е компетентен да разгледа искане в този смисъл.

(вж. точки 10—17, 20—24)