РЕШЕНИЕ НА ПЪРВОИНСТАНЦИОННИЯ СЪД (трети състав)

7 февруари 2007 година

Дело T-339/03

Gabrielle Clotuche

срещу

Комисия на Европейските общности

„Длъжностни лица — Преназначаване на директор като главен съветник — Интерес на службата — Еквивалентност на длъжностите — Реорганизация на Евростат — Жалба за отмяна — Иск за обезщетение“

Предмет: Жалба с предмет, от една страна, искане за отмяна на решението на Комисията от 9 юли 2003 година за преназначаване на жалбоподателката от длъжност директор на длъжност главен съветник и на решението на Комисията от 1 октомври 2003 година за реорганизацията на Евростат, доколкото то не съдържа никаква мярка за преназначаването на жалбоподателката на длъжност директор, и от друга страна, искане за поправяне на неимуществените вреди.

Решение: Осъжда Комисията да изплати на жалбоподателката сумата от едно евро като обезщетение за служебно нарушение. Жалбата се отхвърля в останалата ѝ част. Комисията понася направените от нея съдебни разноски, включително и разноските по обезпечителното производство пред Първоинстанционния съд и една пета от съдебните разноски, направени от жалбоподателката, включително и разноските по обезпечителното производство пред Първоинстанционния съд. Жалбоподателката понася четири пети от направените от нея съдебни разноски, включително и разноските по обезпечителното производство пред Първоинстанционния съд.

Резюме

1.      Длъжностни лица — Преместване — Преназначаване — Критерий за разграничаване

(член 4, член 7, параграф 1 и член 29 от Правилника за длъжностните лица)

2.      Длъжностни лица — Жалба — Правен интерес

(членове 38, 90 и 91 от Правилника за длъжностните лица)

3.      Длъжностни лица — Организация на службите — Място на работа на персонала

(член 7, параграф 1 от Правилника за длъжностните лица)

4.      Длъжностни лица — Организация на службите — Място на работа на персонала

(член 5, параграф 4 и член 7, параграф 1 от Правилника за длъжностните лица)

5.      Длъжностни лица — Организация на службите — Място на работа на персонала

(член 7, параграф 1 от Правилника за длъжностните лица)

6.      Длъжностни лица — Организация на службите — Място на работа на персонала

(член 7, параграф 1 от Правилника за длъжностните лица)

7.      Длъжностни лица — Организация на службите — Място на работа на персонала

(член 7, параграф 1 от Правилника за длъжностните лица)

8.      Длъжностни лица — Жалба — Увреждащ акт — Понятие — Реорганизация на генерална дирекция след приключване на разследването на нередностите, допуснати в нея

(член 7, параграф 1 и членове 90 и 91 от Правилника за длъжностните лица)

9.      Длъжностни лица — Принципи — Защита на оправданите правни очаквания

10.    Длъжностни лица — Извъндоговорна отговорност на институциите — Служебно нарушение

1.      От систематиката на Правилника следва, че преместване в истинския смисъл на понятието се извършва само при преместване на длъжностно лице на свободна длъжност. От това произтича, че всяко истинско преместване е подчинено на формалностите, предвидени в членове 4 и 29 от Правилника. Тези формалности обаче не са приложими в случай на преназначаване на длъжностното лице поради факта, че подобно прехвърляне не води до освобождаване на работното място.

Същевременно обаче решенията за преназначаване са подчинени, на същото основание като преместванията, по отношение на защитата на правата и легитимните интереси на заинтересованите длъжностни лица, на правилата по член 7, параграф 1 от Правилника, по-конкретно в смисъл, че преназначаването на длъжностните лице може да се извършва само в интерес на службата и при спазване на еквивалентността на длъжностите.

(вж.точки 31, 35 и 47)

Позоваване на: Съд — 24 февруари 1981 г., Carbognani и Coda Zabetta/Комисия, 161/80 и 162/80, Recueil, стр. 543, точка 21; Съд — 23 март 1988 г., Hecq/Комисия, 19/87, Recueil, стр. 1681, точка 6; Съд — 7 март 1990 г., Hecq/Комисия, C‑116/88 и C‑149/88, Recueil, стр. I‑599, точка 11; Съд — 9 август 1994 г., Rasmussen/Комисия, C‑398/93 P, Recueil, стр. I‑4043, точка 11; Първоинстанционен съд — 22 януари 1998 г., Costacurta/Комисия, T‑98/96, Recueil FP, стр. I‑A‑21 и II‑49, точка 36; Първоинстанционен съд — 15 септември 1998 г., De Persio/Комисия, T‑23/96, Recueil FP, стр. I‑A‑483 и II‑1413, точка 79; Първоинстанционен съд — 6 март 2001 г., Campoli/Комисия, T‑100/00, Recueil FP, стр. I‑A‑71 и II‑347, точка 29; Първоинстанционен съд — 26 ноември 2002 г., Cwik/Комисия, T‑103/01, Recueil FP, стр. I‑A‑229 и II‑1137, точка 30

2.      Допустимо е длъжностно лице да иска отмяна на решение за преназначаване, отнасящо се до него, дори ако впоследствие то е било командировано в интерес на службата. Всъщност щом като след изтичане на срока на една такава командировка незабавно се възстановява на работното място, което е заемало преди това, длъжностното лице запазва личен интерес да иска отмяната на обжалваното решение, тъй като в случай на отмяна би се считало, че то никога не е напускало длъжността, която е заемало преди преназначаването.

(вж. точки 40—43)

3.      Когато се окаже, че в рамките на генерална дирекция са допуснати нередности, администрацията не допуска явна грешка в преценката, ако реши, че интересът на службата оправдава оттеглянето на всички директори от заеманите от тях ръководни длъжности и тяхното преназначаване на длъжност главни съветници, с цел да се гарантира спокойствието и доброто протичане на разследването на посочените нередности, и по-конкретно на проверките, насочени към оценяване на евентуалната им роля в допускането на тези нередности. В това отношение са без значение — като се има пред вид подобна цел, която не е насочена към санкциониране на директорите или избягване продължаването на нередностите — обстоятелствата, че разглежданите финансови потоци са били под контрола на ръководителите на отдели и че един от директорите, с оглед на датата на встъпването му в длъжност, не е могъл да участвува в допускането на нередностите. Всъщност преназначаването на последния не накърнява принципа за равно третиране, тъй като той се оказва в еднакво положение с другите директори, които също не са били подозирани в участие в допуснатите нередности.

Тази преценка не може да бъде поставена под съмнение от твърдения политически или медиен характер на решенията за преназначаване, тъй като щом сам по себе си интересът на службата оправдава тези решения, евентуалните допълнителни съображения, които биха могли да представляват основания за тяхното приемане, не биха могли при всяко положение да засягат тяхната законосъобразност.

(вж. точки 70, 76, 77 и 107)

4.      Едно решение за преназначаване на длъжностно лице на длъжност — която съгласно общите разпоредби за прилагането на член 5, параграф 4 от Правилника, приети от институцията, към която принадлежи, съответства на същата степен и на същия вид длъжност като изпълняваната преди това — не нарушава правилото за еквивалентност на длъжностите и правилото за съответствие между степен и длъжност. Всъщност, обективно погледнато, щом като начинът на възприемане от страна на заинтересованото лице е без значение, подобна длъжност не се явява от по-ниско равнище от равнището на заеманата преди това длъжност.

Обстоятелствата, че решението за преназначаване, с което длъжностно лице от степен A 2 преминава от директорска длъжност на длъжност главен съветник, не съдържа каквато и да било длъжностна характеристика за длъжността, на която е преназначено заинтересованото лице, и че става дума за новосъздадена длъжност, като се има пред вид тази новост и самият характер на функциите на главен съветник, не биха били достатъчни да се установи, че еквивалентността на длъжностите не е спазена.

(вж. точки 93, 95, 97, 101 и 102)

5.      Преназначаването в интерес на службата на всички директори от една генерална дирекция на длъжност главен съветник, с цел да се гарантира спокойствието и доброто протичане на разследванията на допуснатите нередности в рамките на тази генерална дирекция, и по-конкретно на проверките, насочени към преценяване на евентуалната им роля в допускането на тези нередности, представлява мярка от общ и обективен характер, която изключва волята на администрацията да санкционира личното поведение на преназначените длъжностни лица. Щом като са заели новата длъжност, съответстваща на тяхната степен, тези лица нямат основание да претендират, че са били обект на санкция и да упрекват администрацията, че е допуснала злоупотреба с власт или с процедура, като не е образувала дисциплинарно производство по отношение на тях.

(вж. точки 127 и 129)

6.      Законосъобразността на едно решение за преназначаване, прието в съответствие с интереса на службата, не би могла сама по себе си да бъде засегната от обстоятелството, че неговото публично оповестяване от администрацията е могло да създаде погрешно впечатление, че преназначеното длъжностно лице е можело да бъде виновно, или поне заподозряно, че е участник в допускането на нередности. Това обстоятелство обаче е в състояние да представлява относим елемент при разглеждането на едно искане за обезщетение, направено от заинтересованото лице.

(вж. точки 145 и 146)

7.      Щом като приета в интерес на службата вътрешноорганизационна мярка като мярката за преназначаване сама по себе си не накърнява произтичащото от Правилника положение на длъжностното лице или принципа за съответствието между степента и длъжността, тя не следва да бъде нито предхождана от изслушване на заинтересованото лице, нито придружена от мотиви.

(вж. точки 147, 153 и 195)

Позоваване на: 7 март 1990 г., Hecq/Комисия, посочено по-горе, точка 14; Cwik/Комисия, посочено по-горе, точка 62

8.      Когато след приключване на разследването на допуснатите нередности в рамките на генерална дирекция администрацията приеме решение за реорганизация на службите, съдържащо два аспекта, единият от които се изразява в намаляване на броя на дирекциите и в изменение на техните компетенции, както и в публикуването на обявление за свободни длъжности, с цел да се заемат новите директорски длъжности чрез преместване, повишаване или външно назначаване, а другият се изразява в редица индивидуални решения, запазващи преназначаването на бившите директори, за което е взето решение по-рано, с цел да се осигури доброто протичане на разследванията, първият от тези аспекти не е в състояние да увреди интересите на тези бивши директори, докато вторият засяга техните интереси, доколкото запазва преназначаването им по една причина — необходимостта да се пристъпи към реорганизация на службите, която се различава от реорганизацията, оправдала временното им преназначаване, което не позволява това решение да бъде считано за чисто потвърждаващо.

(вж. точка 180)

9.      Обстоятелствата, че едно решение за преназначаване на длъжностно лице е придобило временен характер и че възстановяване на неговата първоначална длъжност е било част от хипотезите, които администрацията е могла да предвиди, не представляват точни, безусловни и съвпадащи уверения, пораждащи оправдани правни очаквания за подобно възстановяване, така че решението за запазване на преназначаването на длъжностното лице по причини, различни от причините, оправдаващи неговото първоначално преназначаване, не би могло да противоречи на принципа на закрила на оправданите правни очаквания.

(вж. точки 201, 202 и 204)

10.    Администрацията допуска служебно нарушение, което е в състояние да ангажира нейната отговорност, когато с едно свободно достъпно публично прессъобщение създава впечатлението, че длъжностно лице, което е било обект на преназначаване в интерес на службата, е свързано с подобни нередности, дори решението за преназначаване да не би могло да бъде опорочено от незаконосъобразност. Подобно нарушение причинява неимуществена вреда на това длъжностно лице, щом като то е поставено в положение постоянно да се оправдава както пред своите колеги, така и пред външни за службата лица.

(вж. точки 219—221)