Дело T‑406/10
(публикувани откъси)
Emesa-Trefilería SA
и
Industrias Galycas SA
срещу
Европейска комисия
„Конкуренция — Картели — Европейски пазар на стомана за предварително напрягане — Определяне на цени, подялба на пазара и обмен на чувствителна търговска информация — Решение, с което се установява нарушение на член 101 ДФЕС — Сътрудничество по време на административното производство — Член 139, буква а) от Процедурния правилник на Общия съд“
Резюме — Решение на Общия съд (шести състав) от 15 юли 2015 г.
1. Право на Европейския съюз — Принципи — Право на ефективна съдебна защита — Съдебен контрол на приетите от Комисията решения в областта на конкуренцията — Контрол за законосъобразност и пълен съдебен контрол както от правна, така и от фактическа страна — Нарушение — Липса
(член 261 ДФЕС и член 263 ДФЕС; член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз; член 31 от Регламент № 1/2003 на Съвета)
2. Право на Европейския съюз — Принципи — Право на ефективна съдебна защита — Съдебен контрол на приетите от Комисията решения в областта на конкуренцията — Липса на действие erga omnes на съдебните решения — Нарушение — Липса
(член 261 ДФЕС и член 263 ДФЕС; член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз; член 31 от Регламент № 1/2003 на Съвета)
3. Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Коригиране на основния размер — Правила за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер — Неналагане или намаляване на глобата поради съдействие на обвиненото предприятие — Условия — Дружество майка и дъщерни дружества — Необходимост стопанската единица да съществува към момента на сътрудничеството
(член 101 ДФЕС; член 53 от Споразумението за ЕИП; член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 на Съвета; точка 7, точка 11, буква a) и точка 23, буква б) от Известие 2002/C 45/03 на Комисията)
4. Съдебно производство — Съдебни разноски — Подлежащи на възстановяване съдебни разноски — Разходи на Общия съд, предизвикани от страна, които следва да се избегнат — Разходи, предизвикани от непредставянето от страна на Комисията на неповерителен вариант на документи
(член 139, буква а) от Процедурния правилник на Общия съд (1991 г.)
1. Вж. текста на решението.
(вж. т. 114, 115, 123, 124 и 127)
2. Що се отнася до относителния обхват на съдебните решения за отмяна, отмяната на индивидуално решение действа erga omnes и е задължителна за всички, но — за разлика от отмяната на акт с общо приложение, не всички се ползват от нея. Всъщност приетото в областта на конкуренцията решение по отношение на няколко предприятия, макар да е съставено и публикувано под формата на едно-единствено решение, трябва да се разглежда като съвкупност от индивидуални решения, с които по отношение на всяко от предприятията адресати се установява извършването на нарушението или нарушенията, за които му се търси отговорност, и евентуално му се налага глоба. В това отношение, ако адресатът на решение реши да подаде жалба за отмяна, съдът на Съюза се сезира само с елементите от решението, които засягат този жалбоподател, докато засягащите други адресати елементи не попадат в обхвата на спора, който съдът на Съюза трябва да разреши. В останалата част решението съответно остава задължително по отношение на адресатите, които не са подали жалба за отмяна.
Все пак съдебното решение за отмяна на решение, което е част от съвкупност от индивидуални решения в рамките на проведено от Комисията производство в областта на картелите, при определени обстоятелства може да породи някои последици за лица, различни от жалбоподателя, в производството, по което е постановено това съдебно решение за отмяна.
Предвид тези обстоятелства провежданото от Комисията и от Общия съд производство в областта на конкуренцията не нарушава, поради липсата на действие erga omnes, член 6 от Европейската конвенция за правата на човека, който утвърждава принципа на ефективна съдебна защита.
(вж. т. 116—118 и 126)
3. В областта на конкуренцията само на предприятие, което е сътрудничило с Комисията въз основа на Известието относно освобождаване от глоби и намаляване на техния размер по делата за картели (Известието относно освобождаването от глоби или намаляването на техния размер), може съгласно посоченото известие да се предостави намаление на размера на глобата, която би била наложена, ако не е налице сътрудничество. Това намаление не може да се приложи за дружество, което през част от периода на разглежданото нарушение е принадлежало към образуваната от едно предприятие стопанска единица, но вече не принадлежи към нея в момента, в който предприятието е сътрудничело с Комисията. Всъщност с оглед на целта на Известието относно освобождаването от глоби или намаляването на техния размер, а именно да се насърчава разкриването на нарушения на правото на Съюза в областта на конкуренцията, и с оглед на гарантиране на ефективното прилагане на това право няма никакво основание намаляването на глобата, предоставено на дадено предприятие поради сътрудничеството му с Комисията, да бъде приложено за предприятие, което, макар в миналото да е контролирало засегнатия от разглежданото нарушение сектор на дейност, самото то не е допринесло за разкриването на нарушението.
Критерият, който трябва да се вземе предвид, за да се прецени дали дадено предприятие трябва да се ползва от освобождаване от глоба или намаляване на нейния размер, е действителният му принос за разкриването или за доказването на нарушението. Посочената възможност се предоставя на предприятие, т.е. на стопанска единица, която съществува към момента на подаване на искането за освобождаване от глоба или намаляване на нейния размер до Комисията. В това отношение изключването на възможността за освобождаване от глоба или намаляване на нейния размер поради липсата на принос за разкриването на нарушението и на ефективно сътрудничество се отнася както за бивше дъщерно дружество във връзка с искане за освобождаване от глоба или намаляване на нейния размер, подадено от бившето му дружество майка, така и за бивше дружество майка, след като бившето му дъщерно дружество е подало искане за освобождаване от глоба или намаляване на нейния размер. Недопускането от посочената възможност да се ползват предприятия, които нямат право на това, не представлява нито нарушение на принципа на добра администрация и на член 41 от Хартата на основните права на Европейския съюз, нито нарушение на принципа на равно третиране и на принципа на справедливост.
(вж. т. 152—154, 157, 159 и 171)
4. Вж. текста на решението.
(вж. т. 190—195)