Дело C‑610/15

Stichting Brein

срещу

Ziggo BV
и
XS4ALL Internet BV

(Преюдициално запитване, отправено от Hoge Raad der Nederlanden)

„Преюдициално запитване — Интелектуална и индустриална собственост — Директива 2001/29/ЕО — Хармонизиране на някои аспекти на авторското право и сродните му права — Член 3, параграф 1 — Публично разгласяване — Понятие — Платформа за онлайн споделяне — Споделяне на файлове, които се ползват с авторскоправна закрила, без разрешението на носителя на авторското право“

Резюме — Решение на Съда (втори състав) от 14 юни 2017 г.

Сближаване на законодателствата — Авторско право и сродни права — Директива 2001/29 — Хармонизиране на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество — Публично разгласяване — Понятие — Предоставяне на разположение и администриране в интернет на платформа за споделяне в рамките на мрежа с равноправен достъп на защитени файлове без разрешението на носителя на правата — Включване

(член 3, параграф 1 от Директива 2001/29 на Европейския парламент и на Съвета)

Понятието „публично разгласяване“ по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество трябва да се тълкува в смисъл, че при обстоятелства като разглежданите в главното производство в неговия обхват попада предоставянето на разположение и администрирането в интернет на платформа за споделяне, която чрез индексиране на метаданните относно закриляните произведения и с предлагането на търсачка позволява на потребителите на платформата да намират тези произведения и да ги споделят в рамките на мрежа с равноправен достъп (peer-to-peer).

Що се отнася, на първо място, до въпроса дали предоставянето на разположение и администрирането на платформа за онлайн споделяне като разглежданата в главното производство съставлява „акт на публично разгласяване“ по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29, следва да се посочи, че видно от съображение 23 от Директива 2001/29, авторското право върху публичното разгласяване, предвидено в цитирания член 3, параграф 1, обхваща всяко предаване или препредаване на произведение на публиката, която не присъства на мястото, откъдето произхожда разгласяването, по жичен или безжичен път, включително аудио-визуално излъчване.

Освен това, видно от член 3, параграф 1 от Директива 2001/29, за да е налице „акт на разгласяване“, е достатъчно по-специално произведението да е предоставено на публично разположение по такъв начин, че достъп до произведението да може да има всеки от избраното от него място и в избрания от него момент, без значение дали тази възможност се използва или не (вж. по аналогия решение от 26 април 2017 г., Stichting Brein, C‑527/15, EU:C:2017:300, т. 36 и цитираната съдебна практика).

В това отношение Съдът вече е решил, че поставянето на уебсайт на активни интернет връзки към публикувани на друг уебсайт произведения, които са обект на закрила, без каквото и да е ограничение на достъпа, предоставя на потребителите на първия уебсайт пряк достъп до посочените произведения (решение от 13 февруари 2014 г., Svensson и др., C‑466/12, EU:C:2014:76, т. 18; в този смисъл вж. също определение от 21 октомври 2014 г., BestWater International, C‑348/13, EU:C:2014:2315, т. 15 и решение от 8 септември 2016 г., GS Media, C‑160/15, EU:C:2016:644, т. 43).

Съдът също така е приел, че това се отнася и до хипотезата на продажба на мултимедиен плейър, на който предварително са инсталирани налични в интернет допълнителни модули с хипертекстови връзки към уебсайтове със свободен публичен достъп, които предоставят на публично разположение защитени с авторско право произведения без разрешението на носителите на това право (вж. в този смисъл решение от 26 април 2017 г., Stichting Brein, C‑527/15, EU:C:2017:300, т. 38 и 53).

От тази съдебна практика може да се направи изводът, че по принцип всеки акт, с който един потребител предоставя напълно съзнателно достъп на своите клиенти до закриляни произведения, може да съставлява „акт на публично разгласяване“ по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29.

На второ място, за да попадат в обхвата на понятието „публично разгласяване“ по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29, е необходимо също така закриляните произведения действително да са разгласявани публично (решение от 26 април 2017 г., Stichting Brein, C‑527/15, EU:C:2017:300, т. 43 и цитираната съдебна практика).

В това отношение Съдът е уточнил, от една страна, че понятието „публика“ предполага определен праг de minimis, което означава, че това понятие не може да се отнася до кръг от лица, чийто брой е твърде малък, дори незначителен. От друга страна, следва да се вземат предвид кумулативните последици, които възникват от предоставянето на произведенията на разположение на потенциални адресати. Затова следва да се установи не само колко лица имат едновременно достъп до едно и също произведение, но и колко от тях имат последователно достъп до него (вж. в този смисъл решение от 26 април 2017 г., Stichting Brein, C‑527/15, EU:C:2017:300, т. 44 и цитираната съдебна практика).

(вж. т. 30—34, 40, 41 и 48 и диспозитива)