РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (трети състав)
18 октомври 2023 година(*)
„Търговска политика — Регламент (ЕС) 2020/502 — Мерки, приети от САЩ върху вноса на определени производни алуминиеви и стоманени продукти — Решение на Съюза за преустановяване на търговски отстъпки и други равностойни задължения — Допълнителни мита върху вноса на продукти от САЩ — Жалба за отмяна — Процесуална легитимация — Допустимост — Принцип на добра администрация — Право на изслушване“
По дело T‑402/20,
Zippo Manufacturing Co., установено в Брадфорд, Пенсилвания (САЩ),
Zippo GmbH, установено в Емерих на Рейн (Германия),
Zippo SAS, установено в Париж (Франция),
представлявани от R. MacLean и D. Sevilla Pascual, адвокати,
жалбоподатели,
срещу
Европейска комисия, представлявана от J. Flett, G.‑D. Balan и M. Mataija, в качеството на представители,
ответник,
ОБЩИЯТ СЪД (трети състав),
състоящ се по време на разискванията от: De Baere, председател, G. Steinfatt и K. Kecsmár (докладчик), съдии,
секретар: M. Zwozdziak-Carbonne, администратор,
предвид изложеното в писмената фаза на производството, по-специално:
– определение от 6 май 2021 г., с което по същество се отлага произнасянето по възражението за недопустимост, предявено от Комисията с писмена молба, подадена в секретариата на Общия съд на 18 септември 2020 г., за решението по същество,
– процесуално-организационните действия от 12 юли 2022 г. и отговорите на страните, представени в секретариата на Общия съд на 9 и 10 август 2022 г.,
– действията по събиране на доказателства от 21 септември 2022 г. и отговорът на Комисията, подаден в секретариата на Общия съд на 26 септември 2022 г.
предвид изложеното в съдебното заседание от 29 септември 2022 г.,
постанови настоящото
Решение
1 С жалбата си на основание член 263 ДФЕС жалбоподателите, Zippo Manufacturing Co. (наричано по-нататък „ZMC“), Zippo GmbH и Zippo SAS, искат да бъде отменен Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/502 на Комисията от 6 април 2020 година относно някои мерки в областта на търговската политика по отношение на определени продукти с произход от Съединените американски щати (ОВ L 109, 2020 г., стр. 10, наричан по-нататък „обжалваният регламент“), доколкото се отнася до тях.
Обстоятелства по спора и факти, настъпили след подаване на жалбата
2 Жалбоподателите принадлежат към една и съща група от дружества. Те извършват дейност в областта на производството, разпространението и продажбата на механични ветроустойчиви запалки от метал с марката „Zippo“, като предоставят и услугата сервизно обслужване на тези продукти след продажбата им. Продуктите се произвеждат от ZMC, което се явява единственият производител на този вид продукти, известен в Съединените щати.
3 Дружеството ZMC изнася част от своите продукти за Европейския съюз. Те се облагат с мита при въвеждането им в митническата територия на Съюза в подпозиция 9613 80 00 от Комбинираната номенклатура (наричан по-нататък „код по КН 9613 80 00“), въведена с Регламент (ЕИО) № 2658/87 на Съвета от 23 юли 1987 година относно тарифната и статистическа номенклатура и Общата митническа тарифа (ОВ L 256, 1987 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 2, том 4, стр. 3). Кодът по КН 9613 80 00 се отнася до „други запалки и устройства за запалване“, сред „запалките и устройствата за запалване (с изключение на устройствата за запалване от позиция 3603), дори механични или електрически, и техните части, различни от камъчетата и фитилите“.
4 Разглежданите продукти се продават от ZMC на неговите дъщерни дружества, Zippo GmbH и Zippo SAS, и на оторизирани независими дистрибутори с цел пускането им на пазара на територията на Съюза. Посочените продукти се продават франко на борда (FOB), така че рисковете, свързани с тези продукти, се предават на свързани или независими дистрибутори в момента на доставката им в пристанището или летището за износ на Съединените щати. В споразуменията за дистрибуция между ZMC и посочените дистрибутори се уточнява също, че последните понасят разходите за всички мита.
5 На 24 януари 2020 г. Съединените американски щати приемат мерки под формата на увеличаване на митата върху вноса на определени производни алуминиеви продукти и определени производни стоманени продукти, които влизат в сила от 8 февруари 2020 г. и са с неограничена продължителност.
6 Съединените американски щати определят тези мерки като такива за сигурност, но според Европейската комисия те са защитни мерки, предприети за ограничаване на вноса с цел да се защити националното производство от чуждестранната конкуренция и да се гарантират неговите търговски успехи. В резултат на това Комисията смята, че се налага да приеме мерки в изпълнение на Регламент (ЕС) № 654/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 година относно упражняването на правата на Съюза за прилагане и осигуряване на съблюдаването на международните търговски правила и за изменение на Регламент (ЕО) № 3286/94 на Съвета за установяване на процедури на Общността в областта на общата търговска политика с оглед гарантиране упражняването от Общността на правата, които са ѝ предоставени съгласно правилата за международна търговия, по-специално тези, които са установени под егидата на Световната търговска организация (ОВ L 189, 2014 г., стр. 50).
7 На 6 март 2020 г. в приложение на член 9 от Регламент № 654/2014 Комисията иска становището на заинтересованите страни посредством формуляр, качен на интернет страницата на генерална дирекция (ГД) „Търговия“ на Комисията. Срокът за събирането на информация изтича на 13 март 2020 г. Сред мерките, обмисляни в края на въпросното събиране, Комисията посочва възможността да наложи допълнителни мита за някои продукти от Съединените щати, и по-специално на първо време за продуктите с код по КН 9613 80 00. Страните не спорят, че жалбоподателите не са участвали в събирането на информация.
8 На 6 април 2020 г. Комисията приема обжалвания регламент, който влиза в сила в деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз на 7 април 2020 г.
9 Член 1 от посочения регламент предвижда:
„1. Комисията незабавно и във всеки случай не по-късно от 7 април 2020 г. дава писмено предизвестие на Съвета по търговията със стоки на СТО, че при липсата на неодобрение от негова страна Съюзът преустановява, считано от 8 май 2020 г., прилагането към търговията със Съединените щати на отстъпките за вносните мита по [Общото споразумение за митата и търговията от] 1994 [г.] по отношение на продуктите, изброени в параграф 2.
2. Поради това Съюзът прилага допълнителни мита върху вноса в Съюза на изброените по-долу продукти с произход от Съединените щати, както следва:
a) През първия етап, от 8 май 2020 г. се прилага адвалорно мито в размер съответно на 20 % и 7 % върху вноса на продуктите, определени, както следва:
Код по КН | Допълнително адвалорно мито |
9613 80 00 | 20 % |
3926 30 00 | 7 % |
[…]“.
10 Според член 2 от същия регламент:
„Съюзът прилага допълнителните мита, предвидени в член 1, за периода, през който, и доколкото, Съединените щати прилагат или въвеждат повторно своите защитни мерки по начин, който да се отрази върху продукти от Съюза. Комисията публикува в Официален вестник на Европейския съюз известие, в което се посочва датата, на която Съединените щати са престанали да прилагат защитните мерки“.
11 С писмо от 22 май 2020 г. жалбоподателите искат от Комисията всички подготвителни и работни документи във връзка с приемането на обжалвания регламент в съответствие с член 7, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2001 година относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията (ОВ L 145, 2001 г., стр. 43; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 3, стр. 76). След отговора на Комисията на 24 юли 2020 г. и след потвърждението на заявлението на жалбоподателите от 14 август 2020 г., на 27 ноември 2020 г. Комисията предоставя пълен достъп до много от въпросните документи, частичен достъп до някои от посочените документи и отхвърля заявленията за достъп за останалата част от тези документи.
12 От друга страна, с писмо от 2 юни 2020 г. жалбоподателите искат от Комисията да изключи продуктите им от приложното поле на обжалвания регламент на основание съображение 19. С писмо от 16 юни 2020 г. Комисията отхвърли това искане.
13 След като Съединените американски щати съобщават за изменението на техните защитни мерки, считано от 1 януари 2022 г., Комисията приема Регламент за изпълнение (ЕС) 2021/2083 от 26 ноември 2021 година за преустановяване на прилагането на мерките в областта на търговската политика по отношение на определени продукти с произход от Съединените американски щати, въведени с регламенти за изпълнение (ЕС) 2018/886 и (ЕС) 2020/502 (ОВ L 246, 2021 г., стр. 41). С посочения регламент се преустановяват по-специално предвидените в обжалвания регламент допълнителни адвалорни мита, наложени на продуктите, които попадат в кода по КН 9613 80 00, от 1 януари 2022 г. до 31 декември 2023 г.
Искания на страните
14 Жалбоподателите искат от Общия съд:
– да отмени обжалвания регламент, и по-специално член 1, параграф 2, буква а) и член 2 от него, доколкото тези разпоредби се прилагат по отношение на тях,
– да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.
15 Комисията иска от Общия съд:
– да отхвърли жалбата като недопустима,
– при условията на евентуалност, да отхвърли жалбата като неоснователна,
– да осъди жалбоподателите да заплатят съдебните разноски.
От правна страна
По допустимостта
16 С възражението си, предявено на основание член 130 от Процедурния правилник на Общия съд, Комисията твърди, че жалбоподателите не са лично засегнати от обжалвания регламент. Въпросният регламент имал формата на акт на Съюза с общо приложение, който засягал жалбоподателите по силата на обективно положение, определено от него, във връзка с неговата цел, а именно възстановяване на търговския баланс по отношение на Съединените американски щати в резултат на разширяване на техните защитни мерки към някои производни стоманени или алуминиеви продукти. Поради това Комисията прави извода, че жалбата е недопустима.
17 В съдебното заседание Комисията повтаря възраженията си относно факта, че към момента на приемане на обжалвания регламент жалбоподателите принадлежали към затворен кръг от оператори. Тя обаче посочва, че в процеса на приемане на обжалвания регламент е знаела, че голяма част от предвидената в посочения регламент мярка по отношение на продуктите, спадащи към код по КН 9613 80 00, ще се приложи за продуктите на жалбоподателите. За разлика от това тя оспорва да е знаела в хода на посочения процес, че те са единствените засегнати предприятия. Освен това Комисията подчертава, че противно на твърдяното от жалбоподателите в писмените им изявления, износът на последните за Съюза се е увеличил след въвеждането на разглежданите допълнителни мита.
18 Жалбоподателите твърдят, че са лично и пряко засегнати от обжалвания регламент подобно на адресат на акта, и че следователно жалбата трябва да се обяви за допустима.
19 Следва да се припомни, че условие за допустимостта на жалба, подадена на основание член 263, четвърта алинея ДФЕС от физическо или юридическо лице срещу акт, на който то не е адресат, е на това лице да се признае процесуална легитимация, каквато е налице в две хипотези. От една страна, такава жалба може да се подаде, при условие че актът засяга лицето пряко и лично. От друга страна, такова лице може да подаде жалба срещу подзаконов акт, който не включва мерки за изпълнение, ако актът го засяга пряко (вж. решение от 3 декември 2020 г., Changmao Biochemical Engineering/Distillerie Bonollo и др., C‑461/18 P, EU:C:2020:979, т. 54 и цитираната съдебна практика).
20 Условията за допустимост, предвидени в тази разпоредба, трябва да бъдат тълкувани с оглед на основното право на ефективна съдебна защита, потвърдено в член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“), без при това да се стига до неприлагане на тези условия, които са изрично предвидени в Договора за функционирането на ЕС (вж. решение от 3 декември 2020 г., Changmao Biochemical Engineering/Distillerie Bonollo и др., C‑461/18 P, EU:C:2020:979, т. 55 и цитираната съдебна практика).
21 Следва също да се припомни, че нормативният характер на обжалвания акт не изключва възможността той да засяга пряко и лично някои заинтересовани юридически или физически лица (решение от 18 май 1994 г., Codorniu/Съвет, C‑309/89, EU:C:1994:197, т. 19, вж. също решение от 28 февруари 2019 г., Съвет/Growth Energy и Renewable Fuels Association, C‑465/16 P, EU:C:2019:155, т. 72 и цитираната съдебна практика, решение от 14 септември 1995 г., Antillean Rice Mills и др./Комисия, T‑480/93 и T‑483/93, EU:T:1995:162, т. 66).
По условието за лично засягане
22 Според постоянната съдебна практика член 263, четвърта алинея ДФЕС разрешава на физическите и юридическите лица да подадат жалба срещу акт с общо приложение, какъвто е регламентът, само когато, освен че ги засяга пряко, той ги засяга и поради някои присъщи за тях качества или поради фактическо положение, което ги разграничава от всички останали лица и така ги индивидуализира по същия начин, както адресата на решение. С други думи, твърдените от жалбоподателя нарушения трябва да могат да го индивидуализират по начин, аналогичен на този, по който би бил индивидуализиран адресатът на акта (вж. решение от 18 май 2022 г., Uzina Metalurgica Moldoveneasca/Комисия, T‑245/19, EU:T:2022:295, т. 57 и цитираната съдебна практика).
23 На първо място, следва да се отхвърлят възраженията на Комисията, основани на естеството на обжалвания регламент.
24 Всъщност обстоятелството, че по естеството си обжалваният регламент има действие erga omnes, не изключва възможността такъв акт да съдържа мерки, които се прилагат лично за някои икономически оператори (вж. в този смисъл определение от 30 април 2003 г., VVG International и др./Комисия, T‑155/02, EU:T:2003:125, т. 40—42). При това положение, въпреки че обжалваният регламент се прилага по силата на обективно определено положение, жалбоподателите все пак могат да се позовават на факти и обстоятелства, които са от естество да ги индивидуализират по начин, аналогичен на този, по който би бил индивидуализиран адресатът на акта.
25 На второ място, жалбоподателите твърдят, че ZMC е единственият известен в Съединените щати производител — износител на продуктите, подлежащи на облагане с разглежданите допълнителни мита. Всъщност, като се основават на данните с произход от Евростат, същите като използваните от Комисията за приемането на обжалвания регламент, жалбоподателите твърдят, че след като се добавят разходите за въздушен превоз, сухопътен превоз и застрахователните разходи, както и другите свързани с тях разходи по изпращане, и след като се приложи релевантният обменен курс, стойността на износа на ZMC за Съюза на разглежданите продукти е много близка до общата стойност на вноса с произход от Съединените щати, спадащ към код по КН 9613 80 00, за 2019 г.
26 В това отношение следва да се припомни, че макар фактът, че е най-важният производител — износител на продуктите, спрямо които се прилагат въпросните мерки, сам по себе си да не е от естество да индивидуализира ZMC, той не е без значение, доколкото е част от всички съставни елементи на особено положение, което от гледна точка на разглежданата мярка разграничава жалбоподателя от всеки друг икономически оператор (вж. в този смисъл решение от 18 май 2022 г., Uzina Metalurgica Moldoveneasca/Комисия, T‑245/19, EU:T:2022:295, т. 63 и цитираната съдебна практика).
27 В случая в съдебното заседание Комисията бе приканена да се произнесе по представените от жалбоподателите цифрови данни. Ако обаче Комисията изразява резерви относно факта, че ZMC е единственият производител — износител на разглежданите продукти, тя все пак признава, че предоставените от жалбоподателите данни и данните с произход от Евростат са близки. От това следва да се заключи, че Комисията не е представила доказателства, които да опровергават представените от жалбоподателите доказателства в това отношение.
28 Освен това, що се отнася до възражението на Комисията относно съществуването на затворен кръг от оператори, поради това че всеки установен на територията на Съединените щати реален или потенциален вносител на продукти, спадащи към код по КН 9613 80 00, също бил засегнат от обжалвания регламент, следва да се установи съвкупността от данни, която би могла да индивидуализира жалбоподателя по смисъла на релевантната съдебна практика (вж. в този смисъл решения от 16 май 1991 г., Extramet Industrie/Съвет, C‑358/89, EU:C:1991:214, т. 17, и от 18 май 2022 г., Uzina Metalurgica Moldoveneasca/Комисия, T‑245/19, EU:T:2022:295, т. 66).
29 В този смисъл, първо, следва да се отбележи, че обжалваният регламент определя допълнителни мита за продуктите с произход от Съединените щати, които попадат в код по КН 9613 80 00, и че тези продукти спадат към икономическата дейност на жалбоподателите. Второ, всички продукти, изнасяни от ZMC за Съюза, са с произход от територията на Съединените щати. Трето, без Комисията да ги оспори надлежно, жалбоподателите са представили писмени доказателства, по-специално две удостоверения, издадени от професионални организации, и цифрови данни, с които доказват, че ZMC е единственият производител — износител на продукти, попадащи в код по КН 9613 80 00, от посочената територия към Съюза. Четвърто, данните, използвани от Комисията при приемането на обжалвания регламент с произход от Евростат, съвпадат с данните за ZMC, представени от жалбоподателите. Пето, макар в съдебното заседание Комисията да твърди, че процедурата по приемане на мерки за възстановяване на баланса не предвижда формален етап, целящ да се определят производителите или износителите, които могат да бъдат засегнати от посочените мерки, тя все пак признава, че в хода на процедурата по приемане на обжалвания регламент е знаела за съществуването на „Zippo“, определяно като „голям американски износител“ на продуктите, спадащи към код по КН 9613 80 00, и за факта, че голяма част от износа по тази тарифна линия, за която се отнася обжалваният регламент, би бил износът на „Zippo“. Шесто, в съдебното заседание Комисията обяснява също, че изборът на продуктите, предмет на мерките за възстановяване на баланса, е извършен именно с цел да се „подтикне другата страна, в случая Съединените американски щати, да се откаже от своите защитни мерки, несъвместими със СТО“, и че в този смисъл тя е взела предвид щата от Съединените американски щати, от който произхождат посочените продукти. Седмо, жалбоподателите твърдят, без по този въпрос да бъдат оборени от Комисията, че щатът Пенсилвания, в който е установено ZMC, е един от щатите, които са взети предвид за целите на въпросния избор.
30 При тези обстоятелства и в светлината на съдебната практика, припомнена в точка 20 по-горе, следва да се приеме, че от материалите по преписката, по които страните са се произнесли в съдебното заседание, става ясно, че са налице всички съставни фактически и правни елементи на особено положение, което характеризира един от жалбоподателите, а именно ZMC, от гледна точка на обжалвания регламент спрямо всеки друг икономически оператор, които следователно доказват, че ZMC е лично засегнато по смисъла на член 263, четвърта алинея ДФЕС.
31 При тези обстоятелства следва да се заключи, че ZMC е лично засегнато от обжалвания регламент.
По условието за пряко засягане
32 Според установената практика предвиденото в член 263, четвърта алинея ДФЕС условие дадено физическо или юридическо лице да е пряко засегнато от решението — предмет на обжалване, изисква кумулативно наличие на два критерия, а именно оспорената мярка, от една страна, пряко да поражда последици за правното положение на частноправния субект, и от друга страна, да не оставя никакво право на преценка на своите адресати, на които е възложено изпълнението ѝ, тъй като това изпълнение е напълно автоматично и произтича единствено от правната уредба на Съюза, без да се прилагат други правила с опосредяващ характер (решения от 6 ноември 2018 г., Scuola Elementare Maria Montessori/Комисия, Комисия/Scuola Elementare Maria Montessori и Комисия/Ferracci, C‑622/16 P-C‑624/16 P, EU:C:2018:873, т. 42, и от 3 декември 2020 г., Changmao Biochemical Engineering/Distillerie Bonollo и др., C‑461/18 P, EU:C:2020:979, т. 58).
33 Освен това трябва да се припомни, от една страна, че изискването за акт, който не включва мерки за изпълнение, не трябва да се смесва с условието за пряко засягане, и от друга страна, че в рамките на анализа на прякото засягане самото наличие на мерки за изпълнение не е достатъчно, за да се изключи това засягане, тъй като релевантният правен критерий е липсата на каквото и да е право на преценка, предоставено на адресатите на разглеждания акт, на които е възложено изпълнението му (вж. решение от 18 май 2022 г., Uzina Metalurgica Moldoveneasca/Комисия, T‑245/19, EU:T:2022:295, т. 45 и цитираната съдебна практика).
34 В случая следва да се провери дали ZMC, което е лично засегнато от обжалвания регламент, е и пряко засегнато от него.
35 На първо място, следва да се отбележи, че по-специално от член 1, параграф 1 и параграф 2, буква а) от обжалвания регламент следва, че при липсата на неодобрение от страна на Съвета по търговията със стоки на Световната търговска организация (СТО) Съюзът преустановява, считано от 8 май 2020 г., прилагането към търговията със Съединените американски щати на отстъпките за вносните мита по Общото споразумение за митата и търговията (ОВ L 336, 1994 г., стр. 11, наричано по-нататък „ГАТТ от 1994 г.“) по отношение на продуктите, попадащи в код по КН 9613 80 00, като от тази дата върху вноса на посочените продукти се прилага адвалорно мито в размер на 20 %. Освен това член 2 от посочения регламент гласи, че Съюзът прилага тези допълнителни мита за периода, през който, и доколкото Съединените американски щати прилагат или въвеждат повторно своите защитни мерки по начин, който да се отрази върху продукти от Съюза.
36 Ето защо следва да се приеме, че държавите членки, на които е възложено изпълнението на обжалвания регламент, не разполагат с никакво право на преценка по отношение на ставката на разглежданите допълнителни мита върху вноса в Съюза и по отношение на налагането им за разглежданите продукти, и че вторият критерий, посочен в точка 32 по-горе, е следователно изпълнен (вж. в този смисъл решения от 12 декември 2014 г., Crown Equipment (Suzhou) и Crown Gabelstapler/Съвет, T‑643/11, EU:T:2014:1076, т. 28 (непубликувано), от 3 май 2018 г., Distillerie Bonollo и др./Съвет, T‑431/12, EU:T:2018:251, т. 50, и определение от 10 септември 2020 г., Cambodge и CRF/Комисия, T‑246/19, EU:T:2020:415, т. 66, 68 и 108).
37 На второ място, що се отнася до първия критерий, посочен в цитираната в точка 32 по-горе съдебна практика, в началото следва да се отбележи, че ZMC не заплаща разглежданите допълнителни мита, както бе припомнено в точка 4 по-горе.
38 От съдебната практика обаче следва, че обстоятелството, че въпросният жалбоподател не плаща посочените мита, не е решаващо, а констатацията за пряко засягане може да се основава на други факти и обстоятелства (вж. в този смисъл определение от 10 септември 2020 г., Cambodge и CRF/Комисия, T‑246/19, EU:T:2020:415, т. 107).
39 В случая, първо, следва да се вземе предвид фактът, че преди влизането в сила на обжалвания регламент продуктите, спадащи към код по КН 9613 80 00, са били обложени с консолидирана ставка от 2,7 %, произтичаща по-специално от прилагането на многостранните отстъпки в рамките на ГАТТ от 1994 г. Второ, обжалваният регламент спира временно действието на посочените отстъпки и прилага допълнителни адвалорни мита в размер на 20 % за посочените продукти. Трето, в съответствие с член 2 от обжалвания регламент и до преустановяване на прилагането му с Регламент за изпълнение 2021/2083 Съюзът прилага посочените мита за периода, през който, и доколкото Съединените американски щати прилагат или въвеждат повторно своите защитни мерки по начин, който да се отрази върху продукти от Съюза. Четвърто, както следва от прочита на съображения 9 и 11 от обжалвания регламент, Комисията е приела, че съответните действия за възстановяване на баланса трябва да бъдат под формата на мерки на търговската политика, състоящи се по-специално в налагане на допълнителни мита, пропорционални на въздействието на защитните мерки на Съединените американски щати, без обаче да бъдат прекомерни. Пето, такива мита отговарят на взетите от Съединените американски щати защитни мерки, които е можело да окажат значително отрицателно икономическо въздействие върху засегнатите сектори на промишлеността на Съюза, както става ясно от прочита на съображения 7 и 8 от обжалвания регламент. Шесто, както бе посочено в точка 29 по-горе, жалбоподателите твърдят, че ZMC е единственият известен производител износител, установен в Съединените щати, на продуктите, спадащи към код по КН 9613 80 00, които се облагат с разглежданите допълнителни мита. Седмо, посочените продукти се внасят в Съюза по-специално от дъщерни дружества на ZMC, които дължат въпросните мита. Осмо, от доказателствата, представени от жалбоподателите в отговор на процесуално-организационно действие на производството, става ясно, че през 2021 г. — период, през който тези мита са били в сила — частта от продуктите, внесени в Съюза от посочените дъщерни дружества, представлява повече от 80 % от внесените в Съюза количества от продукти на ZMC.
40 Ето защо, от една страна, следва да се приеме, че подобно на въведените от Съединените американски щати защитни мерки, въведените с обжалвания регламент мерки за възстановяване на баланса имат за цел — чрез прилагането на допълнителни мита, пропорционални на последиците от посочените защитни мерки — да породят отрицателни икономически последици за дейността на предприятията от Съединените щати, изнасящи за Съюза продуктите, за които се прилагат тези мерки, част от които е ZMC, в качеството си на единствен производител — износител на продуктите, спадащи към код по КН 9613 80 00, поради причините, посочени в точка 29 по-горе. Освен това в случая посочените последици се засилват по отношение на ZMC поради качеството му на дружество майка на дружествата, които внасят в Съюза повече от 80 % от обема на посочените продукти от Съединените щати и които следователно понасят по-голямата част от заплащането на допълнителните мита, въведени с обжалвания регламент. Следователно по отношение на продуктите, спадащи към код по КН 9613 80 00, следва да се приеме, че ZMC е пряко засегнато от търсените от Комисията отрицателни последици, когато тя приема обжалвания регламент.
41 От друга страна, като преустановява прилагането на консолидираната ставка от 2,7 % върху вноса на продуктите, спадащи към код по КН 9613 80 00, и като прилага за посочените продукти допълнителни адвалорни мита от 20 %, обжалваният регламент засяга правото на достъп до пазара на Съюза, от което са се ползвали тези продукти до влизането им в сила (вж. по аналогия определение от 10 септември 2020 г., Cambodge и CRF/Комисия, T‑246/19, EU:T:2020:415, т. 60 и 61). Доколкото обаче статутът на ZMC на единствен производител — износител на тези продукти, установен в Съединените щати, не е валидно отхвърлен от Комисията, следва да се приеме, че обжалваният регламент засяга и правото на достъп до пазара на Съюза на продуктите на ZMC и че следователно посоченият регламент поражда преки правни последици за него.
42 Изтъкнатото от Комисията обстоятелство, че след влизането в сила на обжалвания регламент обемът на изнасяните от ZMC продукти към територията на Съюза се е увеличил, не променя този извод. Всъщност, от една страна, жалбоподателите твърдят, че това увеличение е резултат по-специално от реорганизация на разпространението на техните продукти и от увеличаване на местата за продажба на пазара на Съюза. Освен това при липсата на митата, наложени с обжалвания регламент, това увеличение е можело да бъде по-значително. В допълнение следва да се отбележи, че разглежданите мита са били приложени в рамките на относително кратък период от време, а именно от 8 май 2020 г. до 31 декември 2021 г. От друга страна, обстоятелството, че не е възможно да се наблюдават търсените отрицателни последици чрез регламент за установяване на мерки за възстановяване на баланса, какъвто е обжалваният регламент, не е определящо, за да се направи преценка на критерия за пряко засягане, доколкото е достатъчно разглежданият акт да изменя автоматично и непосредствено правното положение на жалбоподателя. Поради изложените в точки 40 и 41 по-горе причини обаче обжалваният регламент е породил автоматично и непосредствено преки последици върху правното положение на ZMC.
43 Ето защо следва да се заключи, че ZMC е пряко засегнато от обжалвания регламент и поради това е процесуално легитимирано по смисъла на член 263, четвърта алинея ДФЕС.
44 Според постоянната съдебна практика, която се основава на съображения за процесуална икономия, обаче, когато един и същ акт е обжалван от няколко жалбоподатели и е доказано, че един от тях има процесуална легитимация, не е необходимо да се проверява процесуалната легитимация на другите жалбоподатели (вж. в този смисъл решения от 9 юни 2011 г., Comitato „Venezia vuole vivere“ и др./Комисия, C‑71/09 P, C‑73/09 P и C‑76/09 P, EU:C:2011:368, т. 37, и от 24 октомври 2019 г., EPSU и Goudriaan/Комисия, T‑310/18, EU:T:2019:757, т. 38 и цитираната съдебна практика).
45 В случая, като се има предвид изводът, че ZMC има процесуална легитимация да иска отмяната на обжалвания регламент, не е необходимо да се проверява дали Zippo GmbH и Zippo SAS разполагат с необходимата процесуална легитимация, за да подадат жалба на основание член 263 ДФЕС срещу същия регламент.
46 От друга страна, следва да се отбележи, че жалбоподателите имат правен интерес да оспорят обжалвания регламент, което впрочем Комисията не оспорва.
47 В това отношение обстоятелството, че след влизането в сила на обжалвания регламент разглежданите допълнителни адвалорни мита са били преустановени с Регламент за изпълнение 2021/2083 след подаване на жалбата, е без значение за правния интерес на жалбоподателите с оглед на предмета на жалбата. Всъщност посоченият регламент за изпълнение нито отменя, нито оттегля обжалвания регламент от правния ред на Съюза, от който следователно продължава да е част. В допълнение Регламент за изпълнение 2021/2083 предвижда, че преустановяването трябва да приключи на 31 декември 2023 г. Жалбоподателите обаче запазват правния си интерес и за да се избегне възможността твърдените нарушения да настъпят отново в бъдеще, по-специално в контекста на евентуалното запазване на разглежданите допълнителни мита (вж. в този смисъл решения от 23 декември 2015 г., Парламент/Съвет, C‑595/14, EU:C:2015:847, т. 17 и цитираната съдебна практика, и от 3 май 2018 г., Distillerie Bonollo и др./Съвет, T‑431/12, EU:T:2018:251, т. 108 и цитираната съдебна практика).
48 С оглед на всички изложени по-горе съображения жалбата трябва да се обяви за допустима.
По същество
49 В подкрепа на жалбата си жалбоподателите изтъкват пет основания.
50 Общият съд смята за уместно да разгледа най-напред петото основание, изведено от нарушение на принципа на добра администрация.
51 Жалбоподателите твърдят, че проведената от Комисията процедура по събиране на информация, посочена в съображение 10 от обжалвания регламент, не е съобразена с принципа на добра администрация. Най-напред, тази процедура не била прозрачна, тъй като била организирана в част от интернет сайта на ГД „Търговия“, която била почти невидима и до която достъпът бил труден. По-нататък, дори Комисията да не е била длъжна да публикува в Официален вестник на Европейския съюз информация относно посочената процедура, подобно публикуване щяло да бъде в съответствие с принципа на добра администрация. Накрая, тази процедура не позволила на жалбоподателите да бъдат изслушани преди приемането на обжалвания регламент, като предвид строгостта на предвидените мерки срещу техните интереси правото им да бъдат изслушани не било спазено в нарушение на член 41, параграф 2 от Хартата.
52 Комисията поддържа, че процедурата по събиране на информация, проведена при подготовката на обжалвания регламент, напълно отговаря на изискванията на член 9 от Регламент № 654/2014. Комисията посочва, че заинтересовани страни съдействали, потвърждавайки по този начин ефективността на съобщаването, придружаващо посочената процедура. Освен това правото на изслушване не задължавало Комисията да се свързва поотделно с всяко предприятие, чиято икономическа дейност би могла да бъде засегната от мерки за възстановяване на баланса. Това право било надлежно защитено чрез публикуване онлайн на публично известие, което позволило на заинтересованите страни да бъдат информирани и да заявят интереса си, включително като поискат информация, съвети или събеседване.
53 На първо място, следва да се отхвърли критиката на жалбоподателите относно избора и липсата на прозрачност на метода за съобщаване, възприет от Комисията, за да организира предвиденото в член 9, параграф 1 от Регламент № 654/2014 събиране на информация преди приемането на обжалвания регламент.
54 Всъщност, когато Комисията възнамерява да приеме акт за изпълнение на основание член 4, параграф 1 от Регламент № 654/2014, за да възстанови баланса на отстъпките в търговските отношения с трети държави в съответствие с член 3, буква в) от посочения регламент, член 9, параграф 1 от този регламент предвижда тя да събере информация и становища за икономическите интереси на Съюза за конкретни стоки или услуги или за конкретни сектори чрез публикуване на известие в Официален вестник на Европейския съюз или чрез други подходящи обществени средства за комуникация, като посочва, от една страна, в какъв срок трябва да се подаде информацията, а от друга страна, че взема под внимание получените реакции.
55 Както обаче самите жалбоподатели признават, следва да се отбележи, че в приложение на член 9, параграф 1 от Регламент № 654/2014 Комисията не е била длъжна да информира заинтересованите страни за провеждането на посоченото събиране на информация единствено чрез публикуването на известие в Официален вестник на Европейския съюз и че тя е могла също така да даде гласност на това събиране „чрез други подходящи обществени средства за комуникация“.
56 В случая от материалите по преписката става ясно, че що се отнася до обжалвания регламент, даването на гласност на събирането на информация, провеждано преди приемането му в приложение на член 9, параграф 1 от Регламент № 654/2014, е извършено чрез страница, озаглавена „Консултации“, на интернет сайта на ГД „Търговия“. От посочената интернет страница обществеността е можела да има достъп до информацията за проведените от службите на Комисията консултации в областта на търговската политика, по-специално за да допринесе за събирането на информация.
57 Освен това с оглед на същите материали по преписката следва да се констатира, че преди приемането на обжалвания регламент Комисията е поискала информация от заинтересованите страни посредством формуляр, който да бъде попълнен от последните и който е бил достъпен от същата страница на интернет сайта на ГД „Търговия“. Документът за представяне, към който е бил приложен този формуляр, уточнява по-специално контекста на въпросното събиране на информация, мерките, които Комисията възнамерява да предприеме в резултат на това събиране, и срока, в който заинтересованите страни могат да ѝ представят по електронна поща информация и становища, а именно най-късно до 13 март 2020 г. на обяд, брюкселско време (Белгия). Макар страните да не спорят, че жалбоподателите не са участвали в тази консултация, в отговор на въпросите на Общия съд Комисията все пак потвърждава в съдебното заседание, че шест заинтересовани страни са ѝ съдействали, но в нито един случай не е ставало въпрос за продуктите, спадащи към код по КН 9613 80 00.
58 Ето защо следва да се приеме, че като е постъпила по описания в точки 56 и 57 по-горе начин, Комисията не е нарушила член 9 от Регламент № 654/2014.
59 На второ място, по отношение на твърдяното нарушение на правото на изслушване на жалбоподателите, следва да се припомни, че всички актове на Съюза трябва да зачитат основните права, като спазването им е условие за законосъобразността на актовете, за която съдът на Съюза трябва да упражнява контрол в рамките на установената от Договора за функционирането на ЕС завършена система от способи за защита (решение от 3 септември 2008 г., Kadi и Al Barakaat International Foundation/Съвет и Комисия, C‑402/05 P и C‑415/05 P, EU:C:2008:461, т. 285).
60 Следва да се припомни също, че Комисията е длъжна да зачита основните права на Съюза в хода на административно производство в областта на защитата срещу мерки на търговската политика от страни, които не са членки на Съюза, сред които е и правото на добра администрация, закрепено в член 41 от Хартата. Според съдебната практиката във връзка с принципа на добра администрация в случаите, когато институциите на Съюза разполагат с право на преценка, спазването на предоставените от правния ред на Съюза гаранции в административните производства е от още по-голямо значение (вж. в този смисъл решения от 24 май 2012 г., JBF RAK/Съвет, T‑555/10, непубликувано, EU:T:2012:262, т. 112 и цитираната съдебна практика, от 25 януари 2017 г., Rusal Armenal/Съвет, T‑512/09 RENV, EU:T:2017:26, т. 189 и цитираната съдебна практика, и от 12 март 2020 г., Eurofer/Комисия, T‑835/17, EU:T:2020:96, т. 143).
61 Освен това следва да се припомни, че член 41, параграф 2, буква а) от Хартата предвижда, че правото на добра администрация включва правото на всяко лице да бъде изслушвано, преди срещу него да бъде предприета индивидуална мярка, която би имала неблагоприятни последици по отношение на него (решение от 5 ноември 2014 г., Mukarubega, C‑166/13, EU:C:2014:2336, т. 43).
62 Правото на изслушване гарантира на всяко лице възможността да изрази надлежно и ефективно становището си в хода на административното производство и преди приемането на всяко решение, което може да засегне неблагоприятно интересите му. Освен това следва да се уточни, че правото на изслушване преследва двойна цел. От една страна, то служи за разглеждането на преписката и за възможно най-точното и конкретно установяване на фактите, а от друга страна, позволява да се гарантира ефективна защита на заинтересованото лице. Правото на изслушване цели в частност да гарантира, че всяко решение с неблагоприятни последици се взема при пълно познаване на фактите и има по-конкретно за цел да позволи на компетентния орган да поправи грешка или на засегнатото лице да изтъкне свързани с личното му положение обстоятелства, които налагат решението да бъде прието, да не бъде прието или да има едно или друго съдържание (вж. решение от 4 юни 2020 г., ЕСВД/De Loecker, C‑187/19 P, EU:C:2020:444, т. 68 и 69 и цитираната съдебна практика).
63 Следва да се отбележи, че Съдът е потвърдил значението на правото на изслушване и широкия му обхват в правния ред на Съюза, приемайки, че това право трябва да се прилага към всяко производство, което може да доведе до приемането на увреждащ акт. В съответствие с практиката на Съда зачитането на правото на изслушване е наложително дори когато приложимата правна уредба не предвижда изрично такова формално изискване (вж. решение от 1 юни 2022 г., Algebris (UK) и Anchorage Capital Group/Комисия, T‑570/17, EU:T:2022:314, т. 326 и цитираната съдебна практика).
64 Ето защо предвид характера му на основен и общ принцип на правото на Съюза прилагането на принципа на правото на защита, който включва правото на изслушване, не може да бъде нито изключено, нито ограничено от подзаконова разпоредба и следователно спазването му трябва да бъде гарантирано както при пълна липса на специфична правна уредба, така и при наличие на правна уредба, която сама по себе си не отчита посочения принцип (вж. решение от 1 юни 2022 г., Algebris (UK) и Anchorage Capital Group/Комисия, T‑570/17, EU:T:2022:314, т. 327 и цитираната съдебна практика).
65 Всъщност като основен принцип и основно право в правния ред на Съюза правото на изслушване следва да се приложи, когато дадена администрация възнамерява да приеме увреждащ акт, по-специално акт, който може да засегне неблагоприятно интересите на частноправния субект или на съответната държава членка, като прилагането му не зависи от съществуването на изрично правило в този смисъл във вторичното право (решение от 18 юни 2014 г., Испания/Комисия, T‑260/11, EU:T:2014:555, т. 64).
66 В това отношение, от една страна, следва да се отбележи, че нито една разпоредба от Регламент № 654/2014 не изключва, нито ограничава изрично правото на изслушване на предприятията, чиито продукти са предмет на мерки за възстановяване на баланса, предвидени в акт за изпълнение, приет от Комисията в съответствие с член 4, параграф 1 от посочения регламент.
67 Освен това, доколкото предвижда задължение за Комисията да събира информация и становища за икономическите интереси на Съюза за конкретни стоки или услуги или за конкретни сектори, член 9, параграф 1 от Регламент № 654/2014 не представлява прилагане на правото на изслушване на тези предприятия. Всъщност частните им интереси не съвпадат с икономическите интереси на Съюза, особено когато става въпрос за предприятие от трета държава. Безспорно, когато дадено предприятие е участвало в такова събиране на информация, не може да се изключи възможността да се приеме, че поради предоставената от него информация или становища то действително е изтъкнало надлежно интересите си или обстоятелства, свързани с личното му положение. Когато обаче предприятие, чиито интереси биха могли да бъдат засегнати неблагоприятно от мерките, предвидени в акт за изпълнение, приет от Комисията в съответствие с член 4, параграф 1 от посочения регламент, не е участвало в такова събиране на информация, не може да се приеме, че правото му да бъде изслушано, гарантирано с член 41, параграф 2, буква а) от Хартата, не е било нарушено само поради мотива, че Комисията е изпълнила задължението си да организира посоченото събиране в приложение на член 9, параграф 1 от този регламент.
68 От друга страна, следва да се има предвид фактът, че на основание член 3, буква в) и член 4, параграф 1 от Регламент № 654/2014 предвидените мерки в обжалвания регламент имат за предмет възстановяване на баланса по отношение на отстъпките в търговските отношения със Съединените американски щати под формата на мерки на търговската политика, състоящи се в спиране действието на тарифни отстъпки и налагане на допълнителни мита, по-специално що се отнася до продуктите, попадащи в код по КН 9613 80 00.
69 Така производителите на засегнатите от посочените увеличени мита продукти, изнасяни от тази трета държава за Съюза, не са адресати на въпросните мерки за възстановяване на баланса, които по принцип се вписват в рамките на търговските отношения между Съюза и тази трета държава.
70 Следва обаче да се отбележи, че на основание член 4, параграф 1 от Регламент № 654/2014 Комисията може да упражнява правото на възстановяване на баланса под формата на мерки на търговската политика, които по същество са равностойни на нивото на отстъпките, засегнати от защитните мерки, приети от посочената трета държава в съответствие с член 4, параграф 2, буква в) от посочения регламент.
71 В случая обаче, както става ясно от съображение 7 от обжалвания регламент, Комисията е приела, че приетите от Съединените американски щати защитни мерки могат да окажат значително отрицателно икономическо въздействие върху засегнатите сектори на промишлеността на Съюза. При тези условия, както бе посочено в точка 40 по-горе, следва да се приеме, че аналогично на защитните мерки, въведени от Съединените американски щати, според обжалвания регламент въведените с него мерки за възстановяване на баланса са предназначени — чрез прилагането на допълнителни и пропорционални на въздействието на посочените защитни мерки мита — да породят отрицателни икономически последици за дейността на предприятията от Съединените щати, които изнасят за Съюза продуктите, за които се прилагат тези мерки.
72 Така мярка за възстановяване на баланса, предвидена в акт за изпълнение, приет на основание член 4, параграф 1 от Регламент № 654/2014, дори да не е приета в резултат на отделна процедура срещу предприятията — износители на засегнатите от нея продукти, може да представлява мярка, която е от естество да засегне неблагоприятно интересите на посочените предприятия.
73 Цитираната в точка 63 по-горе практика на Съда обаче възприема широко тълкуване на правото на изслушване като гарантирано на всяко лице в хода на производството, което може да завърши с увреждащ го акт. При това положение не може да се изключи възможността предприятията — износители на продуктите, засегнати от мерките за възстановяване на баланса, предвидени в регламент, приет на основание член 4, параграф 1 от Регламент № 654/2014, по-специално под формата на допълнителни мита, да се позоват на правото на изслушване, гарантирано с член 41, параграф 2, буква а) от Хартата, в рамките на процедурата за приемане на посочените мерки.
74 В писмената си защита и в съдебното заседание Комисията твърди, че процедурата по приемане на акт за изпълнение на основание член 4, параграф 1 от Регламент № 654/2014 не предвижда идентифициране на производителите или износителите, чиито продукти могат да бъдат предмет на мерки за възстановяване на баланса. В съответствие с член 41, параграф 2, буква а) от Хартата обаче и с оглед на съдебната практика, припомнена в точки 62 и 63 по-горе, когато при провеждането на процедурата по приемане на посочения акт Комисията идентифицира физическо или юридическо лице, чиито интереси могат да бъдат засегнати неблагоприятно от предвидените в същия акт мерки, следва да се приеме, че това лице трябва да може да изтъкне обстоятелства, свързани с личното му положение, които налагат решението да бъде прието, да не бъде прието или да има едно или друго съдържание.
75 В случая в отговор на въпросите на Общия съд в съдебното заседание Комисията потвърждава, че в хода на процедурата по приемане на обжалвания регламент е знаела не само че продуктите на жалбоподателите са сред тези, за които трябва да се прилагат разглежданите допълнителни мита, но и че посочените мита ги засягат в голяма степен.
76 Освен това следва да се отбележи, че идентифицирането на продуктите с марката „Zippo“ в хода на процедурата по приемане на обжалвания регламент, не е резултат от извършеното от Комисията събиране на информация в съответствие с член 9, параграф 1 от Регламент № 654/2014. Всъщност, както бе припомнено в точка 57 по-горе, в съдебното заседание Комисията уточнява, че не е получавала информация относно продуктите, спадащи към код по КН 9613 80 00. Ето защо следва да се приеме, че Комисията е идентифицирала продуктите на жалбоподателите по собствена инициатива като предмет на мерките за възстановяване на баланса, разглеждани чрез обжалвания регламент.
77 От изложеното по-горе следва, че при обстоятелствата по настоящото дело жалбоподателите са имали право да бъдат изслушани в хода на процедурата по приемане на обжалвания регламент.
78 Упражняването на правото на изслушване обаче може да бъде предмет на ограничения в съответствие с член 52, параграф 1 от Хартата, според който:
„Всяко ограничаване на упражняването на правата и свободите, признати от настоящата Харта, трябва да бъде предвидено в закон и да зачита основното съдържание на същите права и свободи. При спазване на принципа на пропорционалност ограничения могат да бъдат налагани, само ако са необходими и ако действително отговарят на признати от Съюза цели от общ интерес или на необходимостта да се защитят правата и свободите на други хора“.
79 Всъщност според постоянната съдебна практика основните права, като зачитането на правото на защита, не представляват безусловни прерогативи и могат да бъдат предмет на ограничения, при условие че последните действително отговарят на преследвани от разглежданата мярка цели от общ интерес и не съставляват с оглед на преследваната цел прекомерно и недопустимо засягане на така гарантираните права (вж. решения от 15 юли 2021 г., Комисия/Полша (Дисциплинарен режим на съдиите), C‑791/19, EU:C:2021:596, т. 207 и цитираната съдебна практика, и от 1 юни 2022 г., Algebris (UK) и Anchorage Capital Group/Комисия, T‑570/17, EU:T:2022:314, т. 337 и цитираната съдебна практика).
80 В случая Комисията, оспорвайки самото съществуване на правото на жалбоподателите да бъдат изслушани, не поддържа, че съображения, изведени от преследването на цели от общ интерес, биха обосновали ограничаването на въпросното право при обстоятелствата по настоящото дело. За разлика от това по същество тя твърди, че за цялата процедура по приемане на обжалвания регламент се прилагат сроковете, произтичащи от разпоредбите на член 8, параграф 2 от Споразумението за защитните мерки на СТО, и че събирането на информация задължително трябва да се вписва в тази рамка. Постъпвайки така, следва да се разбира, че Комисията твърди, че в контекста на предвидената в тези разпоредби процедура на практика тя не разполагала с необходимото време да изслуша жалбоподателите в хода на процедурата по приемане на обжалвания регламент, като се има предвид времето, което трябва да се отдели на различните етапи на посочената процедура, по-специално събирането на информация, предвидено в член 9, параграф 1 от Регламент № 654/2014, и сроковете, наложени от приложимите разпоредби на Споразумението за защитните мерки на СТО. В съдебното заседание тя изтъква също, че разглежданите мерки за възстановяване на баланса е трябвало да бъдат приети на 1 април 2020 г., за да се спазят разпоредбите на Споразумението за защитните мерки на СТО, и че събирането на информация от една седмица през март 2020 г. е максималното, което е можела да направи.
81 В това отношение, както твърди Комисията, следва да се отбележи, че процесът на приемане на обжалвания регламент е трябвало да се впише в сроковете, произтичащи от разпоредбите на член 8, параграф 2 от Споразумението за защитните мерки на СТО, които по-специално предвиждат, че спирането на действието на отстъпките за търговията с третата държава, която е приела защитни мерки, трябва да се извърши в срок от 90 дни, считано от прилагането на тези мерки, и след изтичането на 30‑дневен срок, считано от деня, в който Съветът по търговията със стоки на СТО е получил писмено известие, което го информира за това спиране. Следователно в съответствие с тези разпоредби, като се има предвид, че приетите от Съединените американски щати мерки, на които отговаря обжалваният регламент, влизат в сила на 8 февруари 2020 г., приетите от Комисията мерки за възстановяване на баланса е трябвало сами по себе си да породят действие в срок от 90 дни, тоест най-късно на 8 май 2020 г. Освен това поне 30 дни преди тази дата Комисията е трябвало да уведоми Съвета по търговията със стоки на СТО, т.е. най-късно на 7 април 2020 г.
82 Следва обаче да се отбележи, че за да бъдат спазени тези срокове, обжалваният регламент е приет на 6 април 2020 г.
83 Освен това, както следва от точки 75 и 76 по-горе, Комисията е идентифицирала по своя инициатива продуктите с марката „Zippo“ като засегнати от мерките за възстановяване на баланса, предвидени в обжалвания регламент, който тогава е бил в процес на приемане.
84 При тези обстоятелства Комисията е трябвало, от една страна, да се увери в спазването на сроковете, произтичащи от разпоредбите на член 8, параграф 2 от Споразумението за защитните мерки на СТО, и от друга страна, да изслуша жалбоподателите, които са имали право да бъдат изслушани в хода на процедурата по приемане на обжалвания регламент, до какъвто извод се стигна в точка 77 по-горе.
85 В случая обаче Комисията само изтъква наличието на посочените разпоредби, без все пак да посочва по какъв начин спазването на произтичащите от тях срокове възпрепятства изслушването на жалбоподателите. В това отношение, първо, следва да се вземе предвид фактът, че посочените срокове и датата, на която обжалваният регламент е трябвало да бъде приет, са били известни на Комисията. Второ, изборът на Комисията да отговори — посредством мерки за възстановяване на баланса, приети на основание Регламент № 654/2014 — на защитните мерки, приети от Съединените американски щати, е формализиран на 6 март 2020 г. с искането за консултации, представено на СТО в приложение на Споразумението за защитните мерки на СТО, както става ясно от бележката под линия, посочена в съображение 4 от обжалвания регламент. Трето, макар в съдебното заседание Комисията да заявява, че събирането на информация в приложение на член 9 от Регламент № 654/2014 „от една седмица през март [2020 г.] е максималното [което тя може] да направи“, тя не обяснява по какъв начин изслушването на жалбоподателите въз основа на правото на изслушване би изисквало още време, нито защо събирането на становищата им не би могло да се осъществи успоредно със или след посоченото събиране в периода между 6 март 2020 г. — датата на искането за консултации, представено на СТО, и 1 април 2020 г. — дата, на която Комисията посочва, че разглежданите мерки за възстановяване на баланса трябва да бъдат приети. Четвърто, както бе посочено в точка 57 по-горе, само шест заинтересовани страни са съдействали на Комисията по време на посоченото събиране, като следва да се отбележи, че тя не изтъква никакъв довод, за да обясни по какъв начин обработването на забележките на жалбоподателите, добавено към обработването на приноса на шестте заинтересовани страни, събран от 6 до 13 март 2020 г., би довело до невъзможност да приеме обжалвания регламент при спазване на сроковете, произтичащи от разпоредбите на Споразумението за защитните мерки на СТО, като същевременно гарантира на жалбоподателите правото им да бъдат изслушани в съответствие с член 41, параграф 2, буква а) от Хартата.
86 Следователно, тъй като Комисията не е доказала невъзможността си да изслуша надлежно жалбоподателите в хода на процедурата по приемане на обжалвания регламент, при положение че е признала, че ги е идентифицирала по собствена инициатива в този смисъл, следва да се приеме, че тя е разполагала с необходимото време, за да позволи на жалбоподателите да упражнят правото си на изслушване.
87 Безспорно твърдяното нарушение на принципа на добра администрация би могло да доведе до отмяна на разглеждания регламент само доколкото тази нередност е могла да се отрази на резултата от процедурата, засягайки по този начин конкретно правото на защита на жалбоподателя (вж. в този смисъл решение от 20 май 2015 г., Yuanping Changyuan Chemicals/Съвет, T‑310/12, непубликувано, EU:T:2015:295, т. 224 и 225 и цитираната съдебна практика). В този случай обаче от жалбоподателя не може да се изисква да доказва, че решението на Комисията е щяло да има различно съдържание, а само че такава хипотеза не е напълно изключена, тъй като е щял да може да осигури по-добре своята защита при липсата на процесуално нарушение (вж. решение от 20 май 2015 г., Yuanping Changyuan Chemicals/Съвет, T‑310/12, непубликувано, EU:T:2015:295, т. 214 и цитираната съдебна практика).
88 В това отношение в жалбата жалбоподателите изтъкват по-специално, че към момента на приемане на обжалвания регламент предвидените мерки за възстановяване на баланса по отношение на техните продукти са представлявали най-тежката форма на предвидените мерки за възстановяване на баланса както по отношение на техния обхват, така и по отношение на техния размер в сравнение с мерките, които са засягали други промишлени отрасли на Съединените щати. Те отбелязват и особено строгия характер на една мярка, която се отнася до едно-единствено предприятие, натоварвайки го с носенето на цялата последица от разглежданите мерки за възстановяване на баланса, или също факта, че продуктите им нямат връзка с продуктите, за които се отнасят приетите от Съединените американски щати защитни мерки, така че приетите от Комисията мерки не могат да компенсират последиците от посочените защитни мерки. Жалбоподателите поддържат също, че насочвайки ги специално към тях, Комисията е приела дискриминационна мярка, въпреки че е имала възможност да избере други продукти, които биха засегнали няколко предприятия, и да разпредели по-справедливо разглежданите мерки за възстановяване на баланса.
89 В случая следва да се приеме, че ако жалбоподателите са могли да упражнят правото си на изслушване в хода на процедурата по приемане на обжалвания регламент, те по-специално са щели да имат възможност да изложат припомнените в точка 88 по-горе доводи.
90 Доколкото обаче ZMC е единственият производител — износител на разглежданите продукти, поради изложените в точка 29 по-горе причини, не може да се изключи, че обжалваният регламент е щял да има различно съдържание, ако жалбоподателите са били изслушани от Комисията преди приемането му.
91 Ето защо от изложеното по-горе следва, че Комисията е нарушила правото на изслушване на жалбоподателите в хода на процедурата по приемане на обжалвания регламент, а следователно и принципа на добра администрация, и че това нарушение е могло да се отрази на резултата от процедурата.
92 При тези условия следва да се уважи петото основание и следователно да се отмени обжалваният регламент, доколкото се отнася до продуктите, спадащи към код по КН 9613 80 00, без да е необходимо да се разглеждат останалите основания за обжалване, нито допустимостта на доказателствата, представени от жалбоподателите с писмо от 10 януари 2023 г.
По съдебните разноски
93 Съгласно член 134, параграф 1 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. След като Комисията е загубила делото, следва да бъде осъдена да заплати съдебните разноски в съответствие с искането на жалбоподателите.
По изложените съображения
ОБЩИЯТ СЪД (трети състав)
реши:
1) Отменя Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/502 на Комисията от 6 април 2020 година относно някои мерки в областта на търговската политика по отношение на определени продукти с произход от Съединените американски щати, доколкото се отнася до продуктите, спадащи към код по КН 9613 80 00.
2) Осъжда Европейската комисия да заплати съдебните разноски.
Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 18 октомври 2023 година.
Подписи