Дело C‑24/19
A и др.
срещу
Gewestelijke stedenbouwkundige ambtenaar van het departement Ruimte Vlaanderen, afdeling Oost-Vlaanderen
(Преюдициално запитване,
отправено от Raad voor Vergunningsbetwistingen)
Решение на Съда (голям състав) от 25 юни 2020 г.
„Преюдициално запитване — Директива 2001/42/ЕО — Оценка на въздействието върху околната среда — Разрешение за градоустройствено проектиране за изграждането и експлоатацията на вятърни генератори — Член 2, буква a) — Понятие за планове и програми — Установени в постановление и в циркулярно писмо условия за издаване на разрешение — Член 3, параграф 2, буква a) — Национални актове, които определят рамката за бъдещото издаване на разрешение за осъществяване на проектите — Липса на екологична оценка — Запазване на последиците от националните актове и от издадените въз основа на тях разрешения след като е установено несъответствието на тези актове с правото на Съюза — Условия“
1. Околна среда — Оценка на последиците на някои планове и програми върху околната среда — Директива 2001/42 — План и програма — Понятие — Установени в постановление и циркулярно писмо условия за издаване на разрешение за градоустройствено проектиране за изграждането и експлоатацията на вятърни генератори — Включване
(член 2, буква а), второ тире от Директива 2001/42 на Европейския парламент и на Съвета)
(вж. т. 35, 40—43, 48, 50 и 52—63; т. 1 от диспозитива)
2. Околна среда — Оценка на последиците на някои планове и програми върху околната среда — Директива 2001/42 — Приложно поле — Планове и програми, които е вероятно да имат съществени последици върху околната среда — Сектори, посочени в приложения I и II към Директива 2011/92 — Условия относно засенчването, безопасността и стандартите за шум, установени в постановление и в циркулярно писмо относно изграждането и експлоатацията на вятърни генератори — Включване
(член 3, параграф 2, буква а) от Директива 2001/42 на Европейския парламент и на Съвета)
(вж. т. 65—79; т. 2 от диспозитива)
3. Околна среда — Оценка на последиците на някои планове и програми върху околната среда — Директива 2001/42 — План и програма — Липса на предварителна екологична оценка — Разрешение за градоустройствено проектиране, издадено въз основа на национални актове, приети в нарушение на правото на Съюза — Правни последици от нарушение на правото на Съюза — Възможност за запазване на последиците от разглежданите актове и разрешението — Условия
(вж. т. 81—95; т. 3 от диспозитива)
Резюме
Постановление и циркулярно писмо, които определят общите условия за издаването на разрешение за градоустройствено проектиране за изграждането и експлоатацията на вятърни генератори, трябва сами по себе си да бъдат подложени на предварителна екологична оценка.
С решение A и др. (Вятърни генератори в Алтер и Невеле) (C 24/19), постановено на 25 юни 2020 г., Съдът, заседаващ в голям състав, се произнесе по тълкуването на Директива 2001/42 относно оценката на последиците на някои планове и програми върху околната среда(1), като направи важни уточнения във връзка с мерките, за които се извършва предвидената в тази директива оценка, както и във връзка с последиците, произтичащи от неизвършването на оценка.
Съдът е сезиран с това искане за тълкуване в рамките на правен спор, воден от живеещите в съседство на обект, разположен в близост до автомагистрала E40 на територията на общини Алтер и Невеле, в който е предвидено изграждането на ветреноенергиен парк, срещу Gewestelijke stedenbouwkundige ambtenaar van het departement Ruimte Vlaanderen, afdeling Oost-Vlaanderen (регионален държавен служител по градоустройство на регион Фландрия, отдел Източна Фландрия, Белгия) по повод издаденото от този орган разрешение за градоустройствено проектиране за изграждането и експлоатацията на пет вятърни генератора (наричано по-нататък „спорното разрешение“). Спорното разрешение е издадено на 30 ноември 2016 г. по-специално под условието да бъдат спазени определени условия, установени в разпоредбите на постановление на фламандското правителство и в циркулярно писмо относно изграждането и експлоатацията на вятърни генератори.
В подкрепа на жалбата за отмяна на спорното разрешение, подадена до Raad voor Vergunningsbetwistingen (Съвет по споровете във връзка с разрешенията, Белгия) (наричан по-нататък „националната юрисдикция“), жалбоподателите изтъкват по-специално че е допуснато нарушение на Директива 2001/42, тъй като не е била направена екологична оценка на постановлението и циркулярното писмо, на основание на които е издадено разрешението. Противно на това, издалият спорното разрешение счита, че за разглежданите постановление и циркулярно писмо не е трябвало да се прави такава оценка.
В постановеното днес решение Съдът припомня, че в обхвата на Директива 2001/42 попадат изготвени или приети от орган на държава членка планове и програми, и техните изменения, доколкото те „се изискват от законови, подзаконови или административни разпоредби“(2). Освен това Директивата изисква да се извърши екологична оценка за отделен план или програма, при условие че планът или програмата е вероятно да има съществени последици върху околната среда(3).
На първо място, що се отнася до понятието „планове и програми, които се изискват от законови, подзаконови или административни разпоредби“, Съдът приема, че в неговия обхват попадат приети от правителството на федерална единица на държава членка постановление и циркулярно писмо, всяко от които съдържа различни разпоредби относно изграждането и експлоатацията на вятърни генератори.
Всъщност от постоянната практика на Съда следва, че планове и програми, чието приемане се урежда от национални законови или подзаконови разпоредби, определящи компетентните за тяхното приемане органи, както и процедурата за изготвянето им, трябва да се разглеждат като планове и програми, „които се изискват“ по смисъла и за прилагането на посочената директива(4). Ето защо трябва да се счита, че дадена мярка „се изисква“, след като правното основание за правомощието за приемането ѝ е разпоредба от такова естество, макар да не е налице задължение за приемането на тази мярка в тесния смисъл на думата(5).
Приканен от запитващата юрисдикция и от правителството на Кралство Белгия да преосмисли тази съдебна практика, Съдът най-напред подчертава, че ограничаването на условието по член 2, буква а), второ тире от Директива 2001/42 само до „плановете и програмите“, чието приемане е задължително, има опасност да направи неговия обхват незначителен и не би позволило да се запази полезното действие на тази разпоредба. Всъщност според Съда с оглед на многообразието на хипотезите и разнородността на практиките на националните органи приемането на планове или програми и техните изменения често нито се изискват по принцип, нито са оставени изцяло на преценката на компетентните органи. Освен това високото равнище на опазване на околната среда, което цели да осигури Директива 2001/42 като предвижда извършването на екологична оценка на планове и програми, които е вероятно да имат съществени последици върху околната среда, е в съответствие с изискванията в Договорите и в Хартата на основните права на Европейския съюз в областта на опазване на околната среда и подобряване на нейното качество(6). Тези цели обаче могат да бъдат застрашени от ограничително тълкуване, което може да позволи на държава членка да избегне своето задължение за екологична оценка, като не направи задължително приемането на планове или програми. В заключение, Съдът отбелязва, че разширителното тълкуване на понятието „планове и програми“ е в съответствие с международните ангажименти на Съюза(7).
Съдът разглежда на следващо място въпроса дали разглежданите постановление и циркулярно писмо отговарят на условието по член 2, буква a), второ тире от Директива 2001/42. В това отношение той отбелязва, че постановлението е прието от фламандското правителство в качеството му на изпълнителен орган на белгийска федерална единица въз основата на предоставено със закон правомощие. Освен това циркулярното писмо, което има за цел да уреди правомощията за преценка на компетентните органи, също е издадено от фламандското правителство и изменя разпоредбите на постановлението като ги развива или дерогира, освен ако не се установи друго при проверките, които националната юрисдикция следва да направи относно неговото точно правно естество и конкретното му съдържание. Ето защо Съдът прави заключението, че постановлението и — освен ако не се установи друго при посочените проверки — циркулярното писмо попадат в обхвата на понятието „планове и програми“, доколкото трябва да счита, че „се изискват“ по смисъла на Директива 2001/42.
На второ място, що се отнася до въпроса дали за разглежданите постановление и циркулярно трябва да се извърши екологична оценка съгласно Директива 2001/42, тъй като било вероятно да имат съществени последици върху околната среда, Съдът приема, че тези актове, всеки от които съдържа различни разпоредби относно изграждането и експлоатацията на вятърни генератори, включително мерки относно засенчването, безопасността и стандартите за шум, спадат към актовете, за които трябва да се извърши такава оценка.
В това отношение Съдът счита, че изискванията, установени в разглежданите постановление и циркулярно писмо за изграждането и експлоатацията на вятърни генератори, имат достатъчно важно значение и обхват за определянето на условията за издаването на разрешение за изграждането и експлоатацията на ветроенергийни паркове, чието въздействие върху околната среда е безспорно. Той уточнява, че особеното правно естество на циркулярното писмо не може да постави под въпрос това тълкуване.
На трето и последно място, що се отнася до възможността да се запазят последиците от тези актове и от разрешението, които са били приети в нарушение на Директива 2001/42, Съдът припомня, че държавите членки са длъжни да отстранят незаконосъобразните последици от това нарушение на правото на Съюза. Той подчертава, че с оглед на императивното изискване за еднакво прилагане на правото на Съюза, единствено той може по изключение и поради императивни съображения от общ интерес временно да отложи последиците, изразяващи се в неприлагането на национално право, противоречащо на норма на правото на Съюза, доколкото национална правна уредба дава право на националната юрисдикция да запази определени последици от тези актове в рамките на спора, с който е сезирана. В резултат на това Съдът приема, че в положение като разглежданото понастоящем, националната юрисдикция може да запази последиците от постановлението и от циркулярното писмо, както и от издаденото въз основа на тях разрешение, само ако съгласно вътрешното право това е допустимо в рамките на спора, с който е сезирана, и в случай че отмяната на посоченото разрешение би могла да има съществени последици за електроснабдяването — в конкретния случай на Белгия— и то само за времето, строго необходимо за отстраняването на тази незаконосъобразност, като запитващата юрисдикция следва при необходимост да прецени това обстоятелство.