Дело T‑343/10

Etimine SA и AB Etiproducts Oy

срещу

Европейска агенция по химикали (ECHA)

„Жалба за отмяна — REACH — Идентифициране на борната киселина и на безводния динатриев тетраборат като вещества, пораждащи сериозно безпокойство — Липса на пряко засягане — Недопустимост“

Резюме на определението

Жалба за отмяна — Физически или юридически лица — Актове, които ги засягат пряко и лично — Пряко засягане — Критерии — Решение на Европейската агенция по химикали (ECHA) за идентифициране на боратите като вещества, пораждащи сериозно безпокойство

(член 263, четвърта алинея ДФЕС; член 7, параграфи 2 и 3, член 31, параграф 9, буква а), член 33, член 34, буква а) и член 59 от Регламент № 1907/2006 на Европейския парламент и на Съвета и приложение XIV към него)

Прякото засягане на жалбоподателя като условие за допустимостта на жалбата за отмяна, подадена от физическо или юридическо лице срещу решение, което не е адресирано до него, изисква оспорената мярка пряко да поражда последици за правното положение на частноправните субекти и да не оставя никакво право на преценка на своите адресати, на които е възложено изпълнението ѝ, тъй като това изпълнение е напълно автоматично и произтича единствено от правната уредба на Съюза, без да се прилагат други правила с опосредяващ характер.

В това отношение трябва да се приеме, че решението на Европейската агенция по химикали (ECHA), с което боратите са идентифицирани като вещества, пораждащи сериозно безпокойство, с цел възможното им включване в списъка на приложение XIV към изменения Регламент № 1907/2006 относно регистрацията, оценката, разрешаването и ограничаването на химикали (REACH) и за създаване на Европейска агенция по химикали, не поражда пряко последици за правното положение на жалбоподател, вносител на борати, с оглед на задълженията по този регламент, след като е установено, от една страна, че идентифицирането на боратите като вещества, пораждащи сериозно безпокойство, в резултат на процедурата по реда на член 59 от Регламент № 1907/2006, не представлява нова информация, която може да засегне мерките за управление на риска или нова информация за опасностите по смисъла на член 31, параграф 9, буква а) от посочения регламент, поради което жалбоподателят не е длъжен да актуализира информационния лист за безопасност, и от друга страна, че за жалбоподателя не се отнасят задълженията за информиране по член 7, параграф 2 и член 33 и член 34, буква а) от същия регламент.

Освен това само фактът, че даден акт може да повлияе върху материалното положение на жалбоподател, не е достатъчен, за да може да се счита, че той го засяга пряко. Единствено наличието на специфични обстоятелства би могло да предостави на правен субект, който претендира, че актът се отразява върху пазарната му позиция, правото да обжалва по реда на член 263, четвърта алинея ДФЕС. Жалбоподател, който е изтъкнал единствено че неговите клиенти ще се въздържат да продължат да купуват стоки, посочени в списъка на кандидат-веществата, не е доказал наличието на такива специфични обстоятелства.

(вж. точки 22, 24, 37 и 39—41)