РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (трети състав)
14 април 2021 година(*)
„Промишлен дизайн на Общността — Множествена заявка за промишлени дизайни на Общността, изобразяващи гимнастически или спортни уреди и артикули — Право на приоритет — Член 41 от Регламент (ЕО) № 6/2002 — Заявка съгласно Договора за патентно коопериране — Член 4 от Парижката конвенция за закрила на индустриалната собственост — Срок за приоритет“
По дело T‑579/19
The KaiKai Company Jaeger Wichmann GbR, установено в Мюнхен (Германия), представлявано от J. Hellmann-Cordner, адвокат,
жалбоподател,
срещу
Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO), представлявана от D. Walicka,
ответник,
с предмет жалба срещу решението на трети апелативен състав на EUIPO от 13 юни 2019 г. (преписка R 573/2019‑3) относно заявка за регистрация на гимнастически или спортни уреди и артикули като промишлени дизайни на Общността, с която се претендира право на приоритет на международна патентна заявка, подадена съгласно Договора за патентно коопериране,
ОБЩИЯТ СЪД (трети състав),
състоящ се от: A. M. Collins, председател, G. De Baere и G. Steinfatt (докладчик), съдии,
секретар: E. Coulon,
предвид жалбата, подадена в секретариата на Общия съд на 20 август 2019 г.,
предвид писмения отговор, подаден в секретариата на Общия съд на 15 ноември 2019 г.,
като взе предвид, че в триседмичния срок, считано от връчването на съобщението за приключване на писмената фаза на производството, страните не са поискали да се насрочи съдебно заседание, и като реши на основание член 106, параграф 3 от Процедурния правилник на Общия съд да се произнесе, без да провежда устната фаза на производството,
постанови настоящото
Решение
Правна уредба
Международното право
1 Парижката конвенция за закрила на индустриалната собственост е подписана в Париж (Франция) на 20 март 1883 г., ревизирана е последно в Стокхолм (Швеция) на 14 юли 1967 г. и е изменена на 28 септември 1979 г. (Recueil des traités des Nations unies, том 828, № 11851, стр. 305, наричана по-нататък „Парижката конвенция“). Всички държави — членки на Европейския съюз, са страни по тази конвенция.
2 Съгласно член 4, раздел A, параграф 1 от Парижката конвенция:
„Този, който правилно е подал молба за патент за изобретение, за полезен образец, за индустриална рисунка или модел, за фабрична или търговска марка в една от [държавите — страни по Парижката конвенция], той или неговият представител ще се ползуват при извършването на подаването в другите страни от правото на приоритет в сроковете, определени по-долу“.
3 Член 4, раздел C, параграф 1 от Парижката конвенция гласи:
„Сроковете за приоритет, поменати по-горе, ще бъдат 12 месеца за патентите на изобретения и за полезните образци, и 6 месеца - за индустриалните рисунки или модели и за фабричните или търговски марки“.
4 Член 4, раздел E от Парижката конвенция предвижда:
„(1) Когато една индустриална рисунка или модел е била депозирана в страна, по силата на право на приоритет, основана на подаване на полезен образец, срокът за приоритет ще бъде срокът, определен за индустриалните рисунки или модели.
(2) Освен това, позволява се да се подаде в една страна полезен образец, по силата на право на приоритет, основано на подаване на молба за патент и обратно“.
5 Споразумението за свързаните с търговията аспекти на правата върху интелектуалната собственост (ТРИПС), представляващо Приложение 1В от Споразумението за създаване на Световната търговска организация (СТО), е подписано в Маракеш (Мароко) на 15 април 1994 г. и е одобрено с Решение 94/800/ЕО на Съвета от 22 декември 1994 година относно сключването от името на Европейската общност, що се отнася до въпроси от нейната компетентност, на споразуменията, постигнати на Уругвайския кръг на многостранните преговори (1986—1994 г.) (ОВ L 336, 1994 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 10, стр. 3) (наричано по-нататък „Споразумението ТРИПС“). Страни по Споразумението ТРИПС са членовете на СТО, сред които са всички държави — членки на Европейския съюз, както и самият Европейски съюз.
6 Член 2 („Конвенции за интелектуална собственост“) от Споразумението ТРИПС предвижда:
„1. Относно части II, III и IV от това споразумение страните членки следва да действат в съответствие с членове от 1 до 12 и чл. 19 от Парижката конвенция [за закрила на индустриалната собственост, ревизирана в Стокхолм на 14 юли 1967 г.].
2. Нищо в части от I до IV от това споразумение не отменя съществуващите задължения, които страните членки могат да имат една спрямо друга в рамките на Парижката конвенция […]“.
7 Договорът за патентно коопериране е сключен във Вашингтон на 19 юни 1970 г. и е последно изменен на 3 октомври 2001 г. (Recueil des traités des Nations unies, том 1160, № 18336, стр. 231, наричан по-нататък „ДПК“). Всички държави — членки на Съюза, са страни по ДПК.
8 Член 1, параграф 2 от ДПК предвижда:
„Нито една от разпоредбите на настоящия Договор не може да бъде тълкувана като ограничаваща правата, предвидени от Парижката конвенция за закрила на индустриалната собственост в полза на който и да е гражданин или лице, живущо в която и да е страна - членка на тази конвенция“.
9 Съгласно член 2, подточки i) и ii) от ДПК:
„За целите на настоящия Договор и на Правилника за приложение с изключение на случаите, когато специално е посочен друг смисъл:
(i) под „заявка“ се разбира заявка за закрила на дадено изобретение; всяко позоваване на „заявка“ се разбира като позоваване на заявките за патенти за изобретения, за авторски свидетелства за изобретения, за свидетелства за полезност, за полезни модели, за допълнителни патенти или свидетелства, за допълнителни авторски свидетелства за изобретения и за допълнителни свидетелства за полезност;
(ii) всяко позоваване на „патент“ се разбира като позоваване на патенти за изобретения, на авторски свидетелства за изобретения, на свидетелства за полезност, на полезни модели, на допълнителни патенти или свидетелства, на допълнителни авторски свидетелства за изобретения и на допълнителни свидетелства за полезност […]“.
10 Член 3, параграф 1 от ДПК гласи:
„Заявките за закрила на изобретенията във всяка Договаряща се страна могат да бъдат подадени като международни заявки по смисъла на настоящия Договор“.
Правото на Съюза
11 Съгласно член 41, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 6/2002 на Съвета от 12 декември 2001 година относно промишления дизайн на Общността (ОВ L 3, 2002 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 33, стр. 70):
„Лице, подало редовна заявка за регистрация на промишлен дизайн или на полезен модел в или за една от държавите, страни по Парижката конвенция или по Спогодбата за учредяване на Световната търговска организация, или неговият правоприемник, се ползва, при подаването на заявка за регистрация на промишлен дизайн на Общността, с правото на приоритет за същия този промишлен дизайн или полезен модел за срок от шест месеца, считано от датата на подаване на първата заявка“.
Обстоятелствата по спора
12 На 24 октомври 2018 г. жалбоподателят, The KaiKai Company Jaeger Wichmann GbR, подава до Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) множествена заявка за регистрация съгласно Регламент № 6/2002, отнасяща се до дванадесет промишлени дизайна на Общността. Стоките, в които е предвидено да бъдат включени тези дизайни, са от клас 21‑01 по смисъла на изменената Локарнска спогодба, учредяваща международна класификация на промишлените дизайни, от 8 октомври 1968 г. и съответстват на следното описание: „Гимнастически или спортни уреди“. За всички тези дизайни жалбоподателят претендира приоритет, основан на международна патентна заявка PCT/EP2017/077469, подадена на 26 октомври 2017 г. до Европейското патентно ведомство (ЕПВ).
13 С писмо от 31 октомври 2018 г. проверителят на EUIPO уведомява жалбоподателя, че множествената заявка е уважена изцяло, но претендираното право на приоритет е отказано за всички дизайни, понеже датата на предходната заявка предхожда с повече от шест месеца датата на подаване на множествената заявка.
14 Тъй като жалбоподателят е продължил да претендира приоритет и е поискал да бъде издадено решение, подлежащо на обжалване, с решение от 6 януари 2019 г. проверителят е отхвърлил правото на приоритет за всички промишлени дизайни на Общността.
15 В подкрепа на решението си проверителят е посочил — като е изходил от точка 6.2.1.1 от Насоките за разглеждане на регистрирани промишлени дизайни на Общността от 1 октомври 2018 г. (наричани по-нататък „Насоките на EUIPO“) — че действително заявката съгласно ДПК поначало може да обоснове право на приоритет по силата на член 41 от Регламент № 6/2002, доколкото широкото определение на понятието „патент“ в член 2 от ДПК включва и полезните модели, но за тази заявка е предвиден и шестмесечен срок за приоритет, който в случая не е бил спазен.
16 На 14 март 2019 г. на основание членове 55—60 от Регламент № 6/2002 жалбоподателят подава до EUIPO жалба срещу решението на проверителя.
17 С решение от 13 юни 2019 г. (наричано по-нататък „обжалваното решение“) трети апелативен състав на EUIPO отхвърля жалбата, подадена от жалбоподателя срещу решението на проверителя. Той приема по същество, че последният е приложил правилно член 41, параграф 1 от Регламент № 6/2002, който надлежно отразявал разпоредбите на Парижката конвенция.
18 В тази насока той констатира, че съгласно член 4, раздел A, параграф 1 и член 4, раздел C, параграф 1 от Парижката конвенция лицето, което редовно е подало на национално равнище заявка за промишлен дизайн или за полезен модел, се ползва с право на приоритет за срок, който е 12 месеца за патентите и за полезните модели и 6 месеца за промишлените дизайни и за марките. В допълнение, от член 4, раздел E, параграф 1 от тази конвенция следвало, че в случай на последваща заявка за промишлен дизайн приоритетът на заявката за полезен модел може да се претендира само в шестмесечния срок за приоритет, приложим към промишлените дизайни. От друга страна, съгласно член 4, раздел E, параграф 2 от споменатата конвенция приоритетът на патентна заявка можел да се претендира за последваща заявка за полезен модел в дванадесетмесечния срок за приоритет, приложим към полезните модели и патентите, и обратно. Ето защо според апелативния състав в Парижката конвенция няма разпоредба, съгласно която патентната заявка да поражда право на приоритет за заявка за промишлен дизайн.
19 Апелативният състав констатира също, че в съответствие с член 2, параграф 1 от Споразумението ТРИПС член 4 от Парижката конвенция се прилага mutatis mutandis към Съюза, който е член на СТО. С оглед на това той приема, че Парижката конвенция изобщо няма предимство пред разпоредбите на Регламент № 6/2002, който не представлява специално споразумение по смисъла на член 19 от споменатата конвенция. Следователно противопоставимостта на правото на приоритет трябвало да се преценява през призмата само на цитирания регламент.
20 Апелативният състав счита също, че текстът на член 41 от Регламент № 6/2002 е еднозначен, че съгласно този член срокът за приоритет е шест месеца, считано от датата на подаване на предходната заявка, и че правото на приоритет произтича само от редовното подаване на заявка за регистрация на промишлен дизайн или на полезен модел, а не на патентна заявка. Като изхожда от точка 6.2.1.1 от Насоките на EUIPO, апелативният състав признава, че понятието за полезен модел трябва да се тълкува в широк смисъл, т.е. че включва международните патентни заявки, подадени съгласно ДПК, защото в съответствие с дефиницията в член 2, подточка ii) от ДПК последните обхващали полезните модели. Според апелативния състав обаче това широко тълкуване не може да има никакво отражение върху продължителността на нормативния шестмесечен срок за приоритет, така че приоритетът на патентната заявка, подадена съгласно ДПК, също трябвало да се претендира в този срок.
21 По-нататък, апелативният състав приема, че изобщо няма противоречие между двете определения на Bundespatentgericht (Федерален патентен съд, Германия) от 10 ноември 1967 г., цитирани от жалбоподателя, и член 41 от Регламент № 6/2002, защото тези определения се отнасяли до претендирането на права на приоритет за последващи заявки за полезни модели, а не за заявки за промишлен дизайн.
22 Ето защо според апелативния състав жалбоподателят е можел да претендира приоритет на международната патентна заявка, подадена съгласно ДПК на 26 октомври 2017 г., само в шестмесечен срок, считано от тази дата, т.е. до 26 април 2018 г.
Искания на страните
23 Жалбоподателят моли Общия съд:
– да отмени обжалваното решение,
– да отмени решението на проверителя от 16 януари 2019 г., тъй като приоритетът на промишлен дизайн на Общността № 5807179‑0001‑0012 не бил признат; да признае претендирания приоритет от 26 октомври 2017 г. и да поправи публикацията на промишлените дизайни на Общността, като посочи приоритета,
– да осъди EUIPO да му възстанови таксата за обжалване,
– да осъди EUIPO да заплати съдебните разноски.
– при условията на евентуалност, да проведе съдебно заседание.
24 EUIPO моли Общия съд:
– да отхвърли жалбата,
– да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.
От правна страна
По допустимостта
25 Второто искане на жалбоподателя се състои от две части. С първата част жалбоподателят иска да се отмени решението на проверителя от 16 януари 2019 г., тъй като приоритетът на предходната международна патентна заявка не бил признат за процесните промишлени дизайни на Общността.
26 В тази насока следва да се припомни, че съгласно член 61, параграфи 1 и 3 от Регламент № 6/2002 обжалваното решение, а не решението на проверителя подлежи на обжалване пред Общия съд, който има компетентността да отмени или измени обжалваното решение.
27 В допълнение, съгласно член 61, параграф 6 от този регламент EUIPO е длъжна да предприеме съответните мерки по изпълнение на решението на Общия съд. Ето защо, доколкото решението на проверителя от 16 януари 2019 г. е довело до обжалваното решение, ако последното бъде отменено, апелативният състав ще трябва да го преразгледа в светлината на настоящото решение.
28 Поради това първата част от второто искане трябва да се отхвърли като недопустима.
29 По отношение на втората част от второто искане, с която жалбоподателят моли Общия съд да признае претендирания приоритет и да поправи публикацията на процесните промишлени дизайни на Общността, като посочи приоритета, следва да се припомни, че когато пред съда на Съюза се обжалва решение на апелативен състав на EUIPO, от член 61, параграф 6 от Регламент № 6/2002 е видно, че Общият съд не следва да дава задължителни указания на EUIPO, която трябва да се съобрази с диспозитива и мотивите на решенията, постановени от Общия съд (вж. в този смисъл решение от 27 февруари 2018 г., Gramberg/EUIPO — Mahdavi Sabet (Калъф за мобилен телефон), T‑166/15, EU:T:2018:100, т. 96; вж. пак в този смисъл и по аналогия решение от 25 ноември 2015 г., Jaguar Land Rover/СХВП (Форма на лека кола), T‑629/14, непубликувано, EU:T:2015:878, т. 10).
30 Ето защо втората част от второто искане на жалбоподателя е недопустима, поради което и това искане като цяло.
31 Що се отнася до петото искане на жалбоподателя, изложено при условията на евентуалност, следва да се приеме за установено, че искането в жалбата за провеждане на съдебно заседание е направено прекалено рано от гледна точка на разпоредбите на Процедурния правилник на Общия съд. Всъщност от съдебната практика следва, че исканията за провеждане на съдебно заседание, както и проверката от Общия съд дали е целесъобразно да се проведе такова, могат да бъдат направени едва когато, след като е приключила писмената фаза на производството, страните и Общият съд разполагат с всички данни по преписката и с доводите на всички страни, за да се произнесат дали такова провеждане е целесъобразно (вж. в този смисъл решение от 26 октомври 2017 г., Erdinger Weißbräu Werner Brombach/EUIPO (Форма на голяма чаша), T‑857/16, непубликувано, EU:T:2017:754, т. 13; вж. по аналогия и решение от 3 март 2015 г., Schmidt Spiele/СХВП (Изображение на дъски за салонни игри), T‑492/13 и T‑493/13, EU:T:2015:128, т. 10).
32 В писмото от 18 ноември 2019 г., с което връчва писмения отговор на жалбоподателя и го уведомява за приключването на писмената фаза на производството, секретариатът на Общия съд обръща внимание на жалбоподателят за разпоредбите на член 106 от Процедурния правилник и посочва, че срокът да се направи искане за провеждане на съдебно заседание тече само веднъж, и то от момента на посоченото връчване. Жалбоподателят обаче не е направил ново искане за провеждане на съдебно заседание в триседмичния срок, предвиден в тази разпоредба.
33 При това положение Общият съд реши съгласно член 106, параграф 3 от Процедурния правилник да се произнесе без провеждане на устна фаза на производството.
По същество
34 В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага две основания — първото, нарушение на съществени процесуални изисквания, а второто — нарушение на Регламент № 6/2002 във връзка с правна норма за неговото прилагане, в съответствие с член 61, параграф 2 от посочения регламент.
35 Общият съд смята за уместно най-напред да разгледа второто основание, изложено от жалбоподателя. То трябва да се разбира в смисъл, че е изведено от неправилно тълкуване и прилагане на член 41, параграф 1 от Регламент № 6/2002. Наистина, дял II от жалбата е озаглавен „Неприложимост на член 41 от [Регламент № 6/2002]“, но в точки 12 и 21 от жалбата си жалбоподателят уточнява, че твърди „в частност […] нарушение на Регламент [№ 6/2002], във връзка с правна норма за неговото прилагане, в съответствие с член 61, параграф 2 [от Регламент № 6/2002]“ и че смята „за особено важно по настоящото дело при тълкуването на разпоредбите на [този регламент] да се отчетат всички релевантни разпоредби на Парижката конвенция“.
36 По същество според жалбоподателя апелативният състав неправилно е заключил, че приоритетът за дванадесетте промишлени дизайна на Общността, които са визирани в множествената заявка за регистрация от 24 октомври 2018 г., основана на международната патентна заявка от 26 октомври 2017 г., е претендиран след изтичането на срока. В тази насока жалбоподателят изхожда от дванадесетмесечния срок за приоритет на патентите, предвиден от Парижката конвенция, и твърди, че шестмесечният срок по Регламент № 6/2002 за полезните модели е неприложим в случая.
37 Второто основание се състои от две части. На първо място, според жалбоподателя апелативният състав неправилно е приел, че всички заявки, подадени съгласно ДПК, попадат в обхвата на понятието „полезен модел“ по смисъла на член 41, параграф 1 от Регламент № 6/2002.
38 На второ място, жалбоподателят изтъква, че с оглед на липсата на ясно правило в Регламент № 6/2002 относно приоритета, произтичащ от международна патентна заявка, апелативният състав трябвало да отчете релевантните разпоредби на Парижката конвенция, които били основата на посочения регламент. Всъщност доколкото член 4, раздел C, параграф 1 от тази конвенция предвиждал дванадесетмесечен срок за приоритет за патентите и споменатата конвенция се основавала на принципа, че предходната заявка е определяща за срока за приоритет, ако приоритетът се основава на право с различно естество, независимо какво е естеството на правото, до което се отнася последващата заявка, апелативният състав не трябвало да приема, че е приложим шестмесечен срок.
39 Най-напред следва да се отбележи, че апелативният състав е признал в обжалваното решение, че правото на приоритет произтича от международна патентна заявка, подадена съгласно ДПК. В тази насока той е изходил от точка 6.2.1.1 от Насоките на EUIPO, в която се посочва, че при разглеждането на регистрирани промишлени дизайни на Общността „приоритетът на международна заявка, подадена съгласно [ДПК], може да бъде претендиран на основание член 2 от този договор, който определя термина „патент“ в широк смисъл, за да се включат полезните модели“.
40 Следователно апелативният състав е признал, че международна патентна заявка PCT/EP2017/077469, подадена от жалбоподателя на 26 октомври 2017 г., поражда право на приоритет в рамките на последващата заявка за промишлени дизайни на Общността. В настоящия случай тази констатация не е поставена под въпрос.
По първата част от второто основание, изведена от неправилно тълкуване на понятието „полезен модел“ в член 41, параграф 1 от Регламент № 6/2002
41 С първата част от второто основание жалбоподателят твърди, че апелативният състав неправилно е тълкувал разширително понятието „полезен модел“ в член 41, параграф 1 от Регламент № 6/2002, въз основа на неправилен прочит на член 2 от ДПК.
42 Той оспорва тълкуването на EUIPO в смисъл, че заявката, подадена съгласно ДПК, е просто заявка за полезен модел или най-малкото е равнозначна на заявка за полезен модел. Цитираният от EUIPO член 2, подточка ii) от ДПК не определял понятието за заявка, подадена съгласно ДПК като такава. Международната патентна заявка била едновременно патентна заявка и заявка за полезен модел.
43 EUIPO оспорва доводите на жалбоподателя.
44 Като начало следва да се приеме за установено, че доводите на жалбоподателя са двусмислени. Всъщност с тях се оспорва разширителното тълкуване от апелативния състав на понятието „полезен модел“, въпреки че — видно от точка 39 по-горе — това тълкуване е дало на апелативния състав основание да заключи, че международна патентна заявка може да породи право на приоритет по смисъла на член 41, параграф 1 от Регламент № 6/2002. Както е отбелязал апелативният състав в точка 16 от обжалваното решение, текстът на споменатата разпоредба не предвижда изрично наличието на право на приоритет, произтичащо от подаването на международна патентна заявка. Следователно наличието на правото на приоритет, претендирано от жалбоподателя в рамките на последващата му заявка за промишлени дизайни, е било проверено въз основа само на възприетото от EUIPO разширително тълкуване на посоченото понятие. Ето защо, както отбелязва EUIPO в писмения отговор, доводите на жалбоподателя не са от никаква полза за него и трябва да бъдат отхвърлени.
45 Във всеки случай е уместно да се подчертае, че съгласно дефиницията в член 2, подточка ii) от ДПК „всяко позоваване на „патент“ се разбира като позоваване на патенти за изобретения, на авторски свидетелства за изобретения, на свидетелства за полезност, на полезни модели […]“. Оттук следва, че — както е отбелязал апелативният състав в точка 16 от обжалваното решение — патентните заявки, подадени въз основа на ДПК, обхващат полезните модели.
46 Действително, както правилно твърди жалбоподателят, тази констатация не означава нито че понятията „патент“ и „полезен модел“ са идентични, нито че понятието „полезен модел“ обхваща понятието „патент“.
47 В тази насока следва да се отбележи, че съгласно член 3, параграф 1 от ДПК заявките за закрила на изобретенията във всяка Договаряща се страна могат да бъдат подадени като международни заявки по смисъла на този договор. По-нататък, в съответствие с член 2, подточка i) от ДПК „всяко позоваване на „заявка“ се разбира като позоваване на заявките за патенти за изобретения, за авторски свидетелства за изобретения, за свидетелства за полезност, за полезни модели, за допълнителни патенти или свидетелства, за допълнителни авторски свидетелства за изобретения и за допълнителни свидетелства за полезност“. Оттук става ясно, че ДПК не провежда разграничение в зависимост от различните права, с които отделните избрани държави предоставят закрила на изобретението.
48 При това положение, за да не бъдат неоправдано изключени част от заявките за полезен модел, разширителното тълкуване на EUIPO позволява всички международни патентни заявки, подадени съгласно ДПК, да бъдат уважени като основание за право на приоритет, като така не се допуска възпрепятстване на визираната в ДПК правна закрила на правата на индустриална собственост. Действително, така международните патентни заявки могат да породят право на приоритет за промишлените дизайни съгласно член 41 от Регламент № 6/2002, но това все пак не трансформира патентните заявки в заявки за полезен модел, нито пък ги обвързва автоматично с правилата, предвидени за последните.
49 С оглед на предходните съображения се налага изводът, че макар текстът на член 41, параграф 1 от Регламент № 6/2002 да не се отнася изрично до претендирането на право на приоритет въз основа на патент, апелативният състав правилно е отчел, в рамките на цитираната разпоредба, международните патентни заявки. Това широко тълкуване на въпросната разпоредба е в съзвучие с идеята на ДПК — да се гарантира, когато е налице международна заявка — равностойна закрила на полезните модели и на патентите.
50 Ето защо апелативният състав не е допуснал грешка, като е приел, че претендирането на правото на приоритет въз основа на международната патентна заявка, подадена от жалбоподателя съгласно ДПК, се урежда от член 41, параграф 1 от Регламент № 6/2002 досежно въпроса дали право на приоритет може да се основава на такава международна патентна заявка.
По втората част от второто основание, изведена от неотчитането на член 4, раздел C, параграф 1 от Парижката конвенция при определянето на срока за приоритет
51 С втората част от второто основание жалбоподателят изтъква, че след като шестмесечният срок по член 41, параграф 1 от Регламент № 6/2002 е неприложим в случая, апелативният състав трябвало да използва правилата на Парижката конвенция, която предвижда в член 4, раздел C, параграф 1 дванадесетмесечен срок за правото на приоритет, основано на патентна заявка.
– По релевантността на Парижката конвенция за тълкуването на член 41 от Регламент № 6/2002
52 Жалбоподателят възразява срещу тълкуването от апелативния състав на Регламент № 6/2002 в смисъл, че предпоставките, за да се претендира право на приоритет, са изчерпателно описани в този регламент и отразяват разпоредбите на Парижката конвенция, така че нямало защо да се изхожда от последната конвенция.
53 Според жалбоподателя поради липсата на ясна разпоредба в Регламент № 6/2002 относно предпоставките, които дават възможност да се твърди право на приоритет въз основа на подаването на международна патентна заявка, в рамките на процедурата по регистрация пред EUIPO трябвало да бъдат взети предвид разпоредбите на Парижката конвенция.
54 EUIPO оспорва доводите на жалбоподателя. Регламент № 6/2002 правилно привел в действие релевантните правила на Парижката конвенция относно промишлените дизайни. Еднозначната формулировка на член 41, параграф 1 от Регламент № 6/2002 ясно изразявала желанието на законодателя на Съюза да предвиди за заявките за промишлен дизайн на Общността изчерпателна правна уредба относно срока за претендиране на приоритет. Ето защо непосредственото прилагане или прилагането по аналогия на Парижката конвенция не било нито необходимо, нито целесъобразно.
55 В тази насока следва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика за тълкуването на разпоредба от правото на Съюза е необходимо да се има предвид не само текстът ѝ, но и нейният контекст и целите на правната уредба, от която тя е част. Генезисът на разпоредба от правото на Съюза също може да разкрие обстоятелства, които са релевантни за тълкуването ѝ (решение от 11 ноември 2020 г., EUIPO/John Mills, C‑809/18 P, EU:C:2020:902, т. 55 и цитираната съдебна практика).
56 По отношение на формулировката на член 41, параграф 1 от Регламент № 6/2002 следва да се отбележи, че там не е предвидена хипотезата, в която се подава заявка за промишлен дизайн, като се претендира право на приоритет, основано на патентна заявка, а следователно в тази разпоредба не е уреден и срокът, в който да се претендира приоритет в посочената хипотеза.
57 Ето защо, обратно на това, което, изглежда, твърди EUIPO, член 41, параграф 1 от Регламент № 6/2002 не урежда изчерпателно въпроса за срока, в който може да се претендира приоритет в рамките на последваща заявка за промишлен дизайн.
58 Досежно генезиса на член 41, параграф 1 от Регламент № 6/2002 следва да се отбележи, че съответните пасажи на подготвителните документи сочат, че целта на разпоредбите на споменатия регламент относно правото на приоритет е той да бъде съобразен с Парижката конвенция по отношение на правото на приоритет и на неговия срок (вж. Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно промишления дизайн на Общността от 3 декември 1993 г., COM(93) 342 final-COD 463, изложение на мотивите, част II, дял IV, раздел 2).
59 Връзката между правото на приоритет, предвидено в член 41, параграф 1 от Регламент № 6/2002, и Парижката конвенция е отразена и в самия текст на тази разпоредба, която предоставя право на приоритет на лицето, „подало редовна заявка за регистрация […] в или за една от държавите, страни по Парижката конвенция или по Спогодбата за учредяване на Световната търговска организация, […]“. Това препращане позволява да се заключи, че целта на член 41 от Регламент № 6/2002 е да се отчете задължението, създадено с Парижката конвенция и възложено на членовете на СТО, да зачитат приоритетите, които произтичат от подаването на редовна заявка за закрила в една от държавите, страни по някоя от тези конвенции.
60 Всъщност щом като член на СТО Съюзът е страна по Споразумението ТРИПС, той е длъжен да тълкува своето законодателство относно интелектуалната собственост, доколкото е възможно, в светлината на текста и целта на това споразумение. Член 2, параграф 1 от Споразумението ТРИПС предвижда, че относно части II, III и IV от това споразумение страните членки следва да действат в съответствие с членове от 1 до 12 и член 19 от Парижката конвенция (по отношение на правото в областта на марките вж. решения от 16 ноември 2004 г., Anheuser-Busch, C‑245/02, EU:C:2004:717, т. 42 и цитираната съдебна практика и от 11 ноември 2020 г., EUIPO/John Mills, C‑809/18 P, EU:C:2020:902, т. 64). Тази констатация, изведена от съдебната практика в правото в областта на марките, може да се приложи и към правото в областта на промишления дизайн, защото — видно от изложението на мотивите към предложението за Регламент на Европейския парламент и на Съвета относно промишления дизайн на Общността от 3 декември 1993 г., COM(93) 342 final-COD 463 — правилата на Регламент № 6/2002 относно правото на приоритет са съставени по-специално по аналогия с почти идентичните разпоредби на предложението за регламент относно марката на Общността.
61 Също така е уместно да се припомни практиката на Съда, съгласно която, макар Съюзът да не е договаряща страна по дадена международна конвенция, сключена от неговите държави членки, по силата на международен договор, по който той е страна, Съюзът все пак е длъжен да не възпрепятства изпълнението на задълженията на държавите членки по тази конвенция; понятията, съдържащи се в акта на вторичното право на Съюза, трябва да се тълкуват така, че да продължават да бъдат съвместими с посочената конвенция и посочения договор, като същевременно се отчита контекстът на тези понятия, както и целта на релевантните разпоредби на конвенцията в областта на интелектуалната собственост, доколкото тази съдебна практика се прилага не само към правото в областта на марките, но и в други области на правото на интелектуална собственост (вж. в този смисъл и по аналогия решения от 15 март 2012 г., SCF, C‑135/10, EU:C:2012:140, т. 50 и 56 и от 15 ноември 2012 г., Bericap Záródástechnikai, C‑180/11, EU:C:2012:717, т. 69 и 70).
62 По отношение на правото на приоритет следва да се отбележи, че това право води своя произход от член 4 от Парижката конвенция (досежно правото на приоритет, предвидено в член 29 от Регламент (ЕО) № 40/94 на Съвета от 20 декември 1993 година относно марката на Общността (ОВ L 11, 1994 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 146), вж. решение от 15 ноември 2001 г., Signal Communications/СХВП (TELEYE), T‑128/99, EU:T:2001:266, т. 37).
63 Ето защо, колкото до тълкуването на член 41, параграф 1 от Регламент № 6/2002, трябва да се имат предвид разпоредбите на тази конвенция.
64 Поради това жалбоподателят правилно твърди, че след като срокът за приоритет, който произтича от предходна международна патентна заявка, не е предвиден в Регламент № 6/2002, следва да се използва правната уредба, която е в основата на този регламент, а именно Парижката конвенция, от която като отправна точка за тълкуването на същия регламент и като допълнение трябва да бъдат взети предвид разпоредбите относно определянето на срока за претендиране на приоритета, основан на подаването на патентна заявка в рамките на последваща заявка за промишлен дизайн.
65 Накрая, налага се изводът, че апелативният състав, който по същите съображения като жалбоподателя признава, че Парижката конвенция се прилага mutatis mutandis към Европейския съюз, при тези обстоятелства същевременно приема, че посочената конвенция изобщо няма предимство пред разпоредбите на Регламент № 6/2002, защото последният не представлявал специално споразумение по смисъла на член 19 от споменатата конвенция, и че противопоставимостта на правото на приоритет трябвало да се преценява през призмата само на цитирания регламент.
66 В хипотеза като разглежданата по настоящото дело обаче въпросът за срока за приоритет не е въпрос за предимството на Парижката конвенция пред Регламент № 6/2002. Видно от точки 56 и 57 по-горе, всъщност целта на прибягването до тази конвенция е да се запълни празнота в цитирания регламент, който мълчи досежно срока за приоритет, произтичащ от международната патентна заявка.
– По срока за приоритет, произтичащ от международна патентна заявка в съответствие с член 4 от Парижката конвенция
67 Жалбоподателят се позовава на разпоредбите на член 4 от Парижката конвенция, и по-специално на член 4, раздел C, параграф 1. Тъй като в настоящия случай искането за приоритет се отнася до заявка, подадена съгласно ДПК, и следователно до патентна заявка за изобретение по смисъла на член 4, раздел A, параграф 1 от Парижката конвенция, приложимият срок за приоритет за подаването на множествената му заявка за регистрация на промишлен дизайн бил дванадесет месеца, в съответствие с член 4, раздел C, параграф 1 от Парижката конвенция.
68 EUIPO по същество възразява, че жалбоподателят не е доказал, че Парижката конвенция съдържа правила относно спорния срок. От една страна, той не цитирал никаква разпоредба на Парижката конвенция, която да урежда конкретно претендирането на приоритет въз основа на предходна патентна заявка в рамките на заявка за промишлен дизайн, и от друга, тази конвенция не предвиждала общо правило, приложимо към всички мислими хипотези на последваща заявка.
69 Според EUIPO Парижката конвенция урежда само две хипотези, в които приоритетът на право на закрила може да бъде претендиран в рамките на последващата молба за предоставяне на право на закрила с различен характер. Тези две хипотези били уредени с член 4, раздел E от споменатата конвенция, като и в двата случая срокът зависел от естеството на последващата молба.
70 В тази насока е безспорно, че в рамките на заявка за промишлен дизайн жалбоподателят претендира право на приоритет, основано на предходна международна патентна заявка.
71 Всъщност съгласно член 4, раздел C, параграф 1 от Парижката конвенция приложимите срокове зависят от естеството на съответното право. Ако се предположи, че последващата заявка и заявката, която обосновава претендирането на правото на приоритет, имат еднакъв предмет, съгласно тази разпоредба срокът за приоритет е дванадесет месеца за патентите и полезните модели, а шест месеца — за промишлените дизайни.
72 Както правилно констатира EUIPO, в Парижката конвенция няма никакво изрично правило относно приложимия срок за приоритет, когато последващата заявка се отнася до промишлен дизайн, а приоритет се претендира въз основа на предходна международна патентна заявка.
73 EUIPO правилно посочва също, че в член 4, раздел E, параграф 1 Парижката конвенция съдържа правило, че срокът за приоритет, определен за последващото право, има решаващо значение, ако това последващо право е промишлен дизайн и ако предходното право е полезен модел.
74 От друга страна, по отношение на член 4, раздел E, параграф 2 от Парижката конвенция, съгласно който подаването на патентна заявка може да служи като основа и да обоснове право на приоритет спрямо последващото подаване на полезен модел и обратно, следва да се отбележи, че в тази разпоредба няма никаква индикация за срока за приоритет, обратно на това, което, изглежда, твърди EUIPO.
75 Ето защо се поставя въпросът дали член 4, раздел E, параграф 1 от Парижката конвенция, като единствено изрично правило относно случая на две последователни заявки с предмет права, с които са свързани различни срокове за приоритет, отразява общо правило, че е определящ срокът за приоритет, произтичащ от естеството на последващото право, или напротив, става дума за изключение от общо правило, че естеството на предходното право определя продължителността на срока за приоритет.
76 Според жалбоподателя, който се позовава на две определения на Bundespatentgericht (Федерален патентен съд) от 10 ноември 1967 г. и на статии на германската правна мисъл, в случая на приоритети, претендирани за права на закрила с различен характер, по отношение на срока за приоритет следва да се изхожда от предходното право. В цитираните определения Bundespatentgericht (Федерален патентен съд) цитира в частност меморандума за Допълнителния акт от Брюксел (Denkschrift zur Brüsseler Zusatzakte), обяснителен документ от 1903 г. за ревизията по време на Брюкселската конференция през 1900 г. на Парижката конвенция за закрила на индустриалната собственост от 1883 г., от който следвало, че идеята на международните приоритети е лицата, желаещи да получат международна закрила на индустриални права, да действат поетапно, като обвързват заявката в други държави с уважаването на първата заявка, обикновено подадена в тяхната държава. Според посочения документ именно от тази гледна точка срокът за правото на приоритет, основано на патент, трябвало да се увеличи от шест на дванадесет месеца, защото по-специално в Германия само първата фаза, в която се разглежда възможността за закрила на даден патент, траела седем месеца.
77 От вътрешната логика на системата на приоритетите следва, че по общо правило естеството на предходното право е това, което определя продължителността на срока за приоритет. В тази насока следва да се отбележи, че съображението, поради което съгласно член 4, раздел C, параграф 1 от Парижката конвенция срокът за приоритет, приложим към патентите и полезните модели, е по-дълъг от приложимия към промишлените дизайни и марките, е обстоятелството, че патентите и полезните модели имат по-сложен характер. Всъщност, доколкото съгласно член 4, раздел C, параграф 2 от Парижката конвенция срокът за приоритет започва да тече с подаването на първата заявка и процедурата за регистрация на патенти или на полезни модели от процедурата за промишлените дизайни или марките, ако същият сравнително кратък срок — от шест месеца — бъде прилаган към всички права, които могат да породят право на приоритет, би имало опасност правото на приоритет, което произтича от подаването на патентна заявка или на заявка за полезен модел, да бъде погасено. Предимството, което правото на приоритет обаче трябва да предостави, е да позволи на заявителя да прецени вероятността да получи закрила за съответното изобретение въз основа на предходната патентна заявка, подадена в определена държава, преди евентуално с последваща заявка да се опита да получи закрила в друга държава, като предприеме необходимите стъпки и подготвителни действия и извърши съответните разходи и формалности. В тази насока Общият съд вече е припомнил във връзка с марките, че създателите на Парижката конвенция са искали да предоставят на носителя на съответното право в една от държавите — страни по тази конвенция, възможността — доколкото няма как едновременно да се подаде заявка за марка във всички тези държави — да поиска нейната регистрация последователно в посочените държави, като така на получената в една от същите държави закрила се даде международно измерение, без да се увеличават формалностите, които трябва да бъдат изпълнени (решение от 15 ноември 2001 г., TELEYE, T‑128/99, EU:T:2001:266, т. 38).
78 В допълнение, очевидно е съгласувано естеството на предходното право да определя продължителността на срока за приоритет, защото — както е постановил Общият съд в контекста на правото в областта на марките (решение от 15 ноември 2001 г., TELEYE, T‑128/99, EU:T:2001:266, т. 42) — именно заявката за регистрация на това предходно право поражда правото на приоритет. Впрочем срокът за приоритет започва да тече точно от датата на подаване на посочената заявка. След като самото възникване на правото на приоритет и започването на срока на действие на това право зависят от предходното право и от заявката за неговата регистрация, е логично продължителността на действие на правото на приоритет също да зависи от предходното право. От друга страна, нищо не дава основание да се приеме, че по общо правило продължителността на действие на правото на приоритет зависи от последващото право.
79 Това се потвърждава от подготвителните документи от първата ревизия през 1900 г. на Парижката конвенция за закрила на индустриалната собственост от 1883 г. Всъщност от материалите и от протоколите от конференцията, състояла се в Брюксел от 1 до 14 декември 1897 г. и от 11 до 14 декември 1900 г., и по-специално от обобщението в точка 1 на становището, представено от германското правителство на подготвителното заседание на 1 декември 1897 г., от протокола от четвъртата сесия на 7 декември 1897 г. и от протокола на втората сесия от 12 декември 1900 г. (вж. Актове от конференцията, състояла се в Брюксел от 1 до 14 декември 1897 г. и от 11 до 14 декември 1900 г., Международен съюз за закрила на индустриалната собственост, Берн, 1901 г., наричани по-нататък „актовете от Брюкселската конференция“, съответно стр. 169, стр. 209—212 и стр. 379—382) става ясно, че срокът за приоритет е бил удължен от шест на дванадесет месеца за правото на приоритет, основано на патент, по съображение че предварителното разглеждане, предвидено за патентните заявки по-специално съгласно германското, австрийското и унгарското законодателство, отнема повече време. Поради този факт съответните държави са считали, че има пречка да се присъединят към споменатата конвенция с оглед на твърде кратката според тях продължителност на срока за приоритет на патентите, защото предварителното разглеждане почти винаги е било по-дълго от срока за приоритет (вж. актовете от Брюкселската конференция, стр. 37). Удължаването на срока за приоритет за патентите е било предложено от Международното бюро на Международния съюз за закрила на индустриалната собственост „за да се отчетат специалните нужди на страните, в които съществува практиката на предварително разглеждане“ (вж. актовете от Брюкселската конференция, стр. 144), а впоследствие е прието и приведено в действие с член 1, точка II от Допълнителния акт от 14 декември 1900 г. за изменение на Конвенцията от 20 март 1883 г. (вж. актовете от Брюкселската конференция, стр. 410).
80 Тези фактори, взети като цяло, потвърждават, че съгласно идеята в основата на системата на сроковете за приоритет именно предходното право е определящо за продължителността на срока за приоритет.
81 В допълнение постановката, че член 4, раздел E, параграф 1 от Парижката конвенция се явява специална норма, която е изключение от принципа, че за установяването на продължителността на срока за приоритет определящо е естеството на предходното право, произтича от самия текст на тази разпоредба. Всъщност думата „когато“, която в контекста на цитираната разпоредба означава „в случай че“, показва, че тази норма се прилага само в изрично упоменатата хипотеза. Също така, отрицателната формулировка в текста на френски („ne sera que“) и други езици показва извънредността на определянето на продължителността на срока за приоритет, изхождайки от последващото право, а именно промишления дизайн, в отклонение от общото правило.
82 Характерът на член 4, раздел E, параграф 1 от Парижката конвенция на изключение се разкрива и от историческия анализ, който показва, че член 4, раздел E от споменатата конвенция е бил замислен, за да се прилага само към полезните модели. Член 4, раздел E от Парижката конвенция е бил приет през 1925 г. Включването на тази норма относно полезните модели се е оказало целесъобразно, след като през 1911 г. приложното поле на Парижката конвенция за закрила на индустриалната собственост от 1883 г. е било разширено, за да обхване и посочените полезни модели, като те са включени в изброяването на правата на индустриална собственост, чиято закрила въпросната конвенция гарантира по силата на член 2 от нея (станал член 1, параграф 2 от Парижката конвенция). Добавянето през 1925 г. на раздел E към член 4 е позволило да не се допусне даден отдавна публикуван полезен модел, спрямо който би бил приложим дванадесетмесечният срок по член 4, раздел C, параграф 1 от Парижката конвенция, да бъде наново подаден като промишлен дизайн.
83 Следователно жалбоподателят правилно поддържа, че различното третиране, предвидено в особения случай на член 4, раздел E, параграф 1 от Парижката конвенция, на патентите и полезните модели се дължи по-специално на различната продължителност на съответните им процедури за регистрация, защото полезните модели се регистрират и публикуват след кратка формална проверка, докато патентните заявки обикновено не се публикуват, преди да изтече дванадесетмесечният срок за приоритет. Така, целта на споменатия раздел не е била той да има последици извън случаите на полезни модели, обратно на изглежда твърдяното от EUIPO, която предлага към подаването на международна патентна заявка да се приложи шестмесечният срок, който е предвиден в член 41 от Регламент № 6/2002 за подаването на заявка за полезен модел и надлежно отразявал член 4, раздел E от Парижката конвенция.
84 Досежно обстоятелството, че в настоящия случай предходна патентна заявка е последвана от последваща заявка за промишлен дизайн, жалбоподателят правилно твърди, че целта в основата на член 4, раздел E, параграф 1 от Парижката конвенция не се отнася до патентните заявки. Всъщност опасността даден отдавна публикуван патент да бъде предмет на нова заявка за промишлен дизайн, е почти минимална, потвърждение за което е настоящото дело, по което жалбоподателят е подал патентна заявка PCT/EP2017/077469 пред ЕПВ на 26 октомври 2017 г., докато член 93, параграф 1 от Конвенцията за издаване на Европейски патенти от 5 октомври 1973 г. предвижда публикуване след едва осемнадесет месеца, считано от датата на подаване.
85 Следва да се приеме за установено, че доводите на EUIPO в подкрепа на обратната теза няма как да поставят под въпрос извода, че общото правило в основата на Парижката конвенция е, че естеството на предходното право е определящо за установяването на продължителността на срока за приоритет. В частност EUIPO не е изтъкнала никакъв довод, годен да докаже, че специалната норма, създадена за полезните модели, трябва да се прилага и към патентите.
86 Оттук се налага заключението, че апелативният състав неправилно е приел, че срокът, приложим към претендирането от жалбоподателя на приоритет за международна патентна заявка PCT/EP2017/077469 за всички дванадесет промишлени дизайна, които е поискал да бъдат регистрирани, е шест месеца.
87 Ето защо твърдението, че второто основание е налице, трябва да се уважи.
88 От изложеното дотук следва — и то без да е необходимо да се разглежда първото основание, представено от жалбоподателя — че жалбата трябва да бъде уважена в частта, с която се иска отмяна на обжалваното решение, и да бъде отхвърлена в останалата ѝ част.
По съдебните разноски
89 Съгласно член 134, параграф 1 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. На основание член 190, параграф 2 от посочения процедурен правилник необходимите разходи, направени от страните за целите на производството пред апелативния състав, се считат за подлежащи на възстановяване съдебни разноски. След като в настоящия случай EUIPO по същество е загубила делото, тя следва да бъде осъдена да заплати съдебните разноски в съответствие с искането на жалбоподателя.
По изложените съображения
ОБЩИЯТ СЪД (трети състав)
реши:
1) Отменя решението на трети апелативен състав на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) от 13 юни 2019 г. (преписка R 573/2019‑3).
2) Отхвърля жалбата в останалата ѝ част.
3) Осъжда EUIPO да заплати съдебните разноски.
Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 14 април 2021 година.
Подписи