РЕШЕНИЕ НА ПЪРВОИНСТАНЦИОННИЯ СЪД (първи състав)
9 ноември 1995 година(*)
[…]
По дело T‑346/94
France-aviation, учредено по френското право дружество, установено в Châteaufort (Франция), за което се явява адв. Jean-Claude Cavaillé от адвокатската колегия в Лион, със съдебен адрес в Люксембург, в кантората на адв. Guy Arendt, 62, avenue Guillaume,
жалбоподател,
срещу
Комисия на Европейските общности, за която се явяват г‑н Richard Wainwright, главен юридически съветник, и г‑н Jean-Francis Pasquier, национален държавен служител, командирован в Комисията, в качеството на представители, с адрес в Люксембург при г‑н Carlos Gómez de la Cruz, член на правната служба, Centre Wagner, Kirchberg,
ответник,
с предмет искане за отмяна на Решение REM 4/94 на Комисията от 18 юли 1994 година, с което във връзка с молба на Френската република се установява, че в случая на жалбоподателя искането за възстановяване на вносни мита не е основателно,
ПЪРВОИНСТАНЦИОННИЯТ СЪД
НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ (първи състав),
състоящ се от: г‑н H. Kirschner, изпълняващ длъжността председател, г‑н A. Kalogeropoulos и г‑жа V. Tiili, съдии,
секретар: г‑н H. Jung,
предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 27 септември 1995 г.,
постанови настоящото
Решение
[…]
Правна уредба и обстоятелства в основата на спора
1 Жалбоподателят, чиято основна дейност е поддръжката на леки въздухоплавателни средства с гражданско или военно предназначение, от 1980 г. внася във Франция елементи и резервни части за летателни апарати. От гледна точка на прилагането на общата митническа тарифа внасяните стоки спадат към различни тарифни подпозиции в зависимост от тяхното предназначение — гражданско (освобождаване от мита) или военно (облагане с мита).
2 Страните не спорят, че при вноса на по-голямата част от съответните части за жалбоподателя е невъзможно a priori да определи по-нататъшното им предназначение, т.е. да посочи дали те ще бъдат монтирани в граждански или във военни самолети. Именно по тази причина той никога не е получил, нито е искал за разглежданите части предвиденото в член 3, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 4142/87 на Комисията от 9 декември 1987 година за определяне на условията, при които за някои стоки се допуска правото на внос по благоприятен митнически режим с оглед на специфичното им предназначение (ОВ L 387, стр. 81, наричан по-нататък „Регламент 4142/87“), писмено разрешение, което би представлявало условие за безмитен внос на частите, използвани от жалбоподателя, поради тяхното „гражданско“ предназначение.
3 При тези обстоятелства френската митническа администрация първоначално допуска всички внесени от жалбоподателя части, независимо от специфичното им предназначение, да бъдат декларирани като части с „гражданско“ предназначение, при условията на последващо периодично уреждане на положението с частите, използвани за военни цели и подлежащи на облагане с мита.
4 Видно от преписката по делото, през 1988 г. френската митническа администрация уведомява жалбоподателя, че практиката първоначално да се извършва безмитен внос, а дължимите мита да се плащат впоследствие, не изглежда задоволителна. Тя му припомня поетото от него в началото на същата година задължение да открие компютърно управляван митнически склад, което би дало възможност всяка част да бъде декларирана според нейното предназначение — гражданско или военно — в момента, в който тя напуска склада. Наистина съгласно Регламент (ЕИО) № 2503/88 на Съвета от 25 юли 1988 година относно митническите складове (ОВ L 225, стр. 1) една от целите на митническите складове е да подпомагат икономическите субекти, които все още не познават крайното предназначение на стоките, които не са с произход от ЕС, или които все още не искат да определят предназначението на тези стоки.
5 С писмо от 26 декември 1988 г. жалбоподателят действително иска откриването на частен митнически склад в своите помещения на летището. Една година по-късно, тъй като молбата му все още не е удовлетворена, френската митническа администрация с писмо от 28 ноември 1989 г. потвърждава прилагането на метода на последващо уреждане на изискуемите мита, използван през предходните години, като добавя, че „поради срещаните трудности… по откриването на частен митнически склад, този път няма да бъде налагана никаква санкция“.
6 С писмо от 25 юни 1991 г. жалбоподателят се обръща към компетентното митническо бюро с ново искане за откриване на частен митнически склад. С писмо от 2 oктомври 1991 г. регионалният директор на митниците изтъква съществуващите трудности в тази област, свързани с изменението на правилата относно митническите складове. Накрая, с писмо от 16 април 1992 г. регионалният директор на митниците съобщава на жалбоподателя, че е издадено разрешение за управление на заявения митнически склад. Поради преместване на компетентното дотогава митническо бюро същият директор изпраща с писмо от 20 октомври 1992 г. писмено потвърждение на първоначално даденото разрешение. Едва на 1 януари 1993 г. става възможно складът да бъде открит, като жалбоподателят приписва забавянето на описаната по-горе „административна мудност“.
7 Преди това с писмо от 12 юни 1990 г. компетентното митническо бюро е информирало жалбоподателя, че считано от 1 юли 1990 г. той няма вече да се ползва от привилегированото тарифно третиране, което дотогава му е било предоставено, с мотива, че той не е изпълнил задължението да открие през 1990 г. споменатия по-горе митнически склад. Вследствие на това жалбоподателят е принуден да пусне целия си внос в свободно обращение и веднага да изплати свързаните с него мита, включително и тези за частите, които впоследствие са щели да бъдат с гражданско предназначение. По този повод в споменатото писмо се съдържа следното уточнение: „Отсега нататък следва в края на финансовата година да подавате молба за възстановяване на митата и на таксите за онези части за въздухоплавателни средства, които са използвани по гражданско предназначение“.
8 След подаване от жалбоподателя на първата молба за възстановяване през октомври 1991 г. регионалният директор на митниците му отговаря с писмо от 23 декември 1991 г., че „възстановяването се допуска по принцип“, като уточнява, че е необходимо да се представят още някои оправдателни документи, посредством които компетентната служба да извърши контрол. С писмо от 12 юли 1993 г. жалбоподателят подава молба до митническата администрация за възстановяване на митата, които е платил за вноса, извършен през 1990 г., 1991 г. и 1992 г., на части, които в крайна сметка са били монтирани на граждански въздухоплавателни средства. Заявената сума, уточнена едва впоследствие, е 1 610 338 FF (френски франка). Нито този размер, нито методът за неговото определяне се оспорват от френските власти или от Комисията.
9 С писмо от 4 януари 1994 г. Главна дирекция на митниците и косвените данъци обръща внимание на жалбоподателя, че в момента на пускане в употреба на въпросните внесени стоки той не е притежавал разрешение за благоприятно тарифно третиране на специфичното предназначение, така че платените от него мита са били законно дължими в съответствие с разпоредбите на Регламент № 4142/87. Тя го информира също, че предвид особените обстоятелства по преписката е решила да предаде молбата за възстановяване на Комисията на Европейските общности на основание член 13, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 1430/79 на Съвета от 2 юли 1979 година за възстановяване или опрощаване на вносни или износни сборове (ОВ L 175, стр. 1), който в редакцията си след приемането на Регламент (ЕИО) № 3069/86 на Съвета от 7октомври 1986 година за изменение на Регламент № 1430/79 (ОВ L 286, стр. 1, наричан по-нататък „член 13“) гласи следното:
„Възстановяване или опрощаване на вносни мита може да се извърши в особени случаи, различни от изброените в раздели от А до Г, произтичащи от обстоятелства, които не включват въвеждане в заблуждение или явна небрежност от страна на заинтересованото лице […].“ [неофициален превод]
10 С писмо от 4 февруари 1994 г. френското Министерство на бюджета изпраща преписката на жалбоподателя на Комисията съгласно процедурното правило на член 905 от Регламент (ЕО) № 2454/93 на Комисията от 2 юли 1993 година за определяне на разпоредби за прилагане на Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Общността (публикувани съответно в ОВ L 253, стр. 1, Специално издание на български език, 2007 г., глава 2, том 7, стр. 3 наричан по-нататък „Регламент № 2454/93“ и ОВ L 302, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 2, том 5, стр. 58). Тази разпоредба фигурира в една глава, в която се изброяват някои типови специфични положения, при които се счита, че условията за получаване на възстановяване са изпълнени или изключени по силата на закона. При наличие на едното или на другото положение националните власти са компетентни да решат дали да се извърши възстановяването или не. От друга страна, когато не са в състояние да решат, а молбата съдържа сведения, които биха могли да дадат основание за такова възстановяване, националните власти трябва да предадат случая на Комисията, за да вземе тя решение, като изпратената преписка трябва да съдържа всички факти, необходими за пълно разследване на представения случай.
11 Ако се установи, че информацията, предоставена от държавата членка на Комисията е недостатъчна, последната може да поиска да ѝ бъдат представени допълнителни сведения. След като се консултира с група експерти, съставена от представители на всички държави членки, заседаващи в рамките на Комитета по митническите освобождавания за разглеждането на конкретния случай, Комисията решава дали особеното положение, което се разглежда, дава основание или не за възстановяване (член 907). Заинтересованата държава членка се уведомява за решението и именно на базата на това решение националните власти се произнасят по молбата на заинтересованото лице (член 908).
12 Френското Министерство на бюджета прилага към писмото си от 4 февруари 1994 г. преписка от две страници, в която е описан случаят на жалбоподателя за периода 1990—1992 г., без да се упоменава митническият режим, прилаган спрямо него до 1990 г., нито промяната в системата, наложена през юли 1990 г., нито разменените писма с жалбоподателя между 1988 г. и 1992 г. във връзка с евентуално възстановяване и със създаването на митнически склад. В преписката се отбелязва по-специално, че
– при пристигането на стоките жалбоподателят не е можел да определи кои части ще бъдат монтирани на граждански или на военни самолети и по тази причина не е подал молба да му бъде разрешено да се ползва с режима за специфично предназначение,
– затова той е пускал извършвания от него внос в свободно обращение и е заплащал дължимите за вноса мита, а в рамките на посочения режим всъщност е имало възможност да бъде освободен от заплащане на мита,
– след 1993 г. жалбоподателят, по съвета на митническите служби, поставя своя внос на митнически склад.
Сред приложените към посочената по-горе преписка счетоводни и митнически документи се съдържа и писмо, което жалбоподателят е изпратил на 12 юли 1993 г. до Главна дирекция на митниците и косвените данъци, с което съобщава за премахването на привилегирования тарифен режим от 1 юли 1990 г., за създаването, считано от 1 януари 1993 г. на неговия митнически склад, забавено в резултат на различни изменения в приложимите нормативни текстове и за потвърждението, което му е било дадено, че той може да подаде молба за възстановяване на платените през 1990 г., 1991 г. и 1992 г. мита.
13 В преписката, изпратена на 4 февруари 1994 г., френската администрация предлага да се разреши ползването на възстановяване на митата, платени за частите с „гражданско“ предназначение. В действителност жалбоподателят не могъл да ги разграничи a priori, тъй като тези части са еднакви, независимо от вида на самолета. За по-голяма ефективност жалбоподателят групирал своя внос, вместо да извършва отделен внос за гражданските самолети. Въпросните части били третирани в съответствие с режима за специфично предназначение. Френската администрация преценява, че „не е налице небрежност или въвеждане в заблуждение от страна на това дружество“.
14 По искане на Комисията от май 1994 г. министерството допълва преписката, като предоставя цифрови данни и копие от митническата декларация.
15 На 18 юли 1994 г. въз основа на посочената по-горе преписка и след консултиране на експертната група, създадена по силата на действащата нормативна уредба, Комисията приема, по реда на член 13, параграф 1, Решение REM 4/94, съгласно което в конкретния случай няма основание за възстановяване на вносните мита, с мотивите, че:
– жалбоподателят не е изпълнил нито едно от определените от Регламент № 4142/87 условия за предоставяне на благоприятния тарифен режим при внос поради специфично предназначение, и по-конкретно условието, свързано с получаването на предварително писмено разрешение, като се има предвид, че такова разрешение няма обратно действие,
– неспазването на дадена правна уредба не съставлява особено положение по смисъла на член 13,
– е имало многократен внос и че грешката се е повтаряла,
– жалбоподателят е проявил явна небрежност.
16 Комисията уведомява за това решение френската администрация, която с писмо от 13 август 1994 г. информира жалбоподателя за решението и за неговите основни мотиви. Видно от поставеното на писмото пощенско клеймо, то е получено на адреса на жалбоподателя на 23 август 1994 г.
Производството
17 Именно при тези условия жалбоподателят подава настоящата жалба, заведена в секретариата на Първоинстанционния съд на 18 октомври 1994 г.
18 Писмената фаза на производството следва обичайния си ход. С решение на Първоинстанционния съд от 9 март 1995 г. след изслушване на становищата на страните делото е върнато на първи състав, състоящ се от трима съдии. По доклад на съдията докладчик Първоинстанционният съд (първи състав) решава да открие устната фаза на производството, без преди това да пристъпва към събиране на доказателства. Той постановява все пак някои процесуално-организационни мерки. Устните състезания и отговорите на страните на поставените от Първоинстанционния съд въпроси са изслушани в съдебното заседание от 27 септември 1995 г. В края на съдебното заседание председателят обявява приключването на устната фаза на производството.
Искания на страните
19 Жалбоподателят моли Първоинстанционния съд:
– да отмени Решение REM 4/94 на Комисията от 18 юли 1994 г. с адресат Френска република, Главна дирекция на митниците и косвените данъци,
– да установи, че по принцип е основателна молбата за възстановяване, подадена чрез Главна дирекция на френските митници, като последната извърши проверка относно размера на митата, които следва да бъдат възстановени,
– да осъди ответника да заплати съдебните разноски.
20 Комисията моли Първоинстанционния съд:
– да отхвърли жалбата,
– да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.
По искането за отмяна на решението
21 В подкрепа на своето искане за отмяна на решението жалбоподателят изтъква три правни основания, изведени съответно от нарушение на принципа на състезателност, поради това че не е имал възможност да изложи своите доводи пред Комисията, от нарушение на принципа на оправданите правни очаквания, поради това че обжалваното решение не зачитало правните очаквания, които той легитимно е могъл да има в резултат на индикациите от страна на френската митническа администрация, свързани с възстановяването на платените мита, и от неправилно тълкуване на понятието „особено положение“ по смисъла на член 13, поради това че Комисията явно не е разгледала неговото реално положение от гледна точка на всички относими възможности. Първоинстанционният съд преценява за уместно, на първо място, да обсъди правното основание, изведено от нарушение на принципа на състезателност.
По правното основание, изведено от нарушение на принципа на състезателност
Доводи на страните
22 Жалбоподателят изтъква, че принципът на състезателност, необходим за спазването на правото на защита — признат като основен принцип на общностното право — е правило с общо приложение, съгласно което адресатите на решения на орган на публичната власт, които засягат чувствително техните интереси, трябва да имат възможност да изложат по надлежен начин своята гледна точка (Решение на Съда от 23 октомври 1974 г. по дело Transocean Marine Paint/Комисия, 17/74, Recueil, стр. 1063, точка 15 и Решение на Съда от 9 ноември 1983 г. по дело Michelin/Комисия, 322/81, Recueil, стр. 3461, точка 7). Принципът на състезателност бил приложим не само към производствата, които могат да приключат с налагане на санкции, но също и в тези, които могат да доведат до неблагоприятни последици за предприятията, какъвто бил даденият случай.
23 Жалбоподателят припомня, че той не е могъл да изложи собствените си доводи нито пред групата от експерти, нито пред службите на Комисията. В този контекст той подчертава, че неспазването на принципа на състезателност в дадения случай е довело Комисията до грешка в анализа и до прилагане на Регламент № 4142/87, което не съответства по никакъв начин на реалното положение. Наистина, в изпратената до Комисията преписка френската митническа администрация не изтъквала собствената си роля в събитията, които са в основата на молбата за възстановяване. По този начин жалбоподателят бил лишен от възможността да изтъкне основни доводи в защита на своята преписка пред Комисията и пред групата от експерти.
24 Признавайки важността на принципа на състезателност, Комисията същевременно препраща към практиката на Съда, съгласно която процедурата по приемане на решенията за възстановяване, която включва различни етапи, някои от които са на национално равнище (подаване на молба от предприятието, първо разглеждане от митническата администрация), някои — на общностно равнище (представяне на молбата пред Комисията, разглеждане на преписката от Комитета по митническите освобождавания, консултиране с група от експерти, решение на Комисията, уведомяване на заинтересованата държава членка), предоставя на заинтересованите лица всички необходими правни гаранции (Решение от 17 март 1983 г. по дело Control Data/Комисия, 294/81, Recueil, стр. 911; Решение от 13 ноември 1984 г. по дело Van Gend & Loos/ Комисия, 98/83 и 230/83, Recueil, стр. 3763 и Решение от 6 юли 1993 г. по дело CT Control (Rotterdam) и JCT Benelux/Комисия, C‑121/91 и C‑122/91, Recueil,стр. I‑3873, точка 48).
25 Комисията твърди, че в конкретния случай тази процедура е проведена правилно и е дала възможност на жалбоподателя да изложи своите доводи пред френските власти, които са поддържали молбата му за възстановяване на платените мита пред Комисията и пред групата от експерти. Макар и френските власти да не са изтъкнали ролята, която са могли да имат в този случай, без съмнение те са преценили, че не е уместно да посочват това или защото не е било доказано, или защото не е било относимо към разглеждането на молбата по същество. От друга страна, с оглед на представената от националните власти преписка Комисията не преценила за необходимо да поиска допълнителни сведения, които така или иначе не биха могли да дадат различна насока на обжалваното решение.
26 В отговор на въпрос на Първоинстанционния съд за евентуалната относимост на Решението на Съда от 21 ноември 1991 г. по дело Technische Universitët Műnchen (C‑269/90, Recueil, стр. I‑5469) Комисията счита, че не е възможно тази съдебна практика да се приложи към настоящия спор. Всъщност причините, по които Комисията е сезирана в тези два случая, не били сравними: по дело C‑269/90 ставало въпрос за издигане на техническия преглед на една молба за безмитен внос, предвиден за научна апаратура, до най-подходящото равнище на вземане на решение, като националният орган е преценил, че Комисията, подпомагана от държавите членки, е в по-добра позиция да извърши техническите сравнения и да провери наличието на равностойна апаратура в цялата Общност; за сметка на това в настоящия случай, който се отнася до възстановяване на мита, издигането на равнището на компетентност било свързано с насоката на решението и с неговите последици върху собствените ресурси на Общността, тъй като компетентността на Комисията възниква, когато става въпрос за вземане на решение за евентуално възстановяване, докато държавата членка си запазва правомощието за вземане на решение в случаите, в които става въпрос за това да се откаже възстановяване. Комисията заявява отново, че във всички случаи уточненията, които жалбоподателят е възнамерявал да внесе в подкрепа на своята жалба, не били от такова естество, че да дадат различна насока на обжалваното решение.
27 В отговор на въпрос на Първоинстанционния съд във връзка с режима за специфично предназначение Комисията най-накрая припомня, че получаването на разрешение е необходимо условие за предоставяне на ползването на посочения режим. От само себе си се разбирало, че на етапа на издаване на разрешение, но най-вече на етапа на декларацията за пускане в свободно обращение, бенефициерът трябва да бъде в състояние да определи стоката като отговаряща на условията за допускане до режима за специфично предназначение. Следователно единственото законно решение за жалбоподателя се състояло в това да извърши това определяне най-късно към момента на декларацията за пускане в свободна продажба. Ясно било обаче, че щом като жалбоподателят е преценил, че е бил в невъзможност да извърши разграничаване на стоките към момента на пускането им в свободно обращение между тяхното гражданско или военно предназначение, предварителното получаване на разрешение за специфично предназначение не представлявало никакъв интерес. От това Комисията прави заключението, че във всеки случай жалбоподателят, дори и да го е поискал, е нямало да получи разрешение за специфично предназначение, нито съответно да извлече полза от това.
Съображения на Първоинстанционния съд
28 Най-напред следва да се установи, че в съответствие с описаната по-горе правна рамка, приключилата с приемане на спорното решение административна процедура е включвала различни етапи, някои от които, от една страна, са протекли на национално равнище, като жалбоподателят е подал молбата си за възстановяване, придружена с оправдателни документи, до френската митническа администрация, и от друга страна, на общностно равнище, като френската администрация е изготвила и предала на Комисията преписката на жалбоподателя, като последната, по становище на групата от експерти, е приела, че исканото възстановяване е неоснователно.
29 В този контекст, като препраща към посочените по-горе решения по дело Control Data/Комисия, по дело Van Gend & Loos/Комисия, и по-конкретно по дело CT Control (Rotterdam) и JCT Benelux/Комисия, Комисията твърди, че в настоящия случай е било спазено правото на жалбоподателя да бъде изслушан, като се има предвид, че спорната процедура му е позволила да изложи всички свои доводи пред френските власти, и че предадената от тях негова преписка e била на разположение както на групата от експерти, така и на Комисията.
30 В това отношение Първоинстанционният съд установява, че правото на жалбоподателя да бъде изслушан в процедура като тази, която е предмет на настоящия спор, трябва действително да бъде гарантирано, най-напред в рамките на отношенията между заинтересованото лице и националната администрация. Всъщност Регламент № 2454/93 предвижда единствено контакти между заинтересованото лице и администрацията, от една страна, и между последната и Комисията, от друга страна. Макар тази нормативна уредба да не предвижда преки контакти между службите на Комисията и заинтересованото лице, тя не предполага непременно, че Комисията може във всички случаи, в които разглежда молби за възстановяване, да се задоволи само с данните, които са ѝ предоставени от националната митническа администрация. В това отношение следва да се припомни, че съгласно член 905, параграф 2 от Регламент № 2454/93 Комисията може да поиска от съответната държава членка да ѝ бъдат представени допълнителни сведения. Следователно, трябва да се обсъди дали в настоящия случай Комисията е била длъжна да направи такова искане за предоставяне на сведения с цел да се гарантира спазването на правото на жалбоподателя да бъде изслушан, и то посредством допълнителни обяснения, предоставени първо от жалбоподателя пред френската администрация и впоследствие предадени на Комисията.
31 В този контекст следва да се подчертае, че настоящото дело се отличава съществено по отношение на фактите от цитираните по-горе в точки 24 и 29 дела. Всъщност в настоящия случай жалбоподателят се позовава на непълния характер на изготвената и предадената от националните власти преписка, докато в посочените по-горе три дела не е изтъкнато никакво твърдение за нарушение от този вид. По делото CT Control (Rotterdam) и JCT Benelux/Комисия жалбоподателите дори признават, че всички доводи, които са могли да изтъкнат, са посочени в тяхната молба и че няма никакъв нов елемент, който да бъде добавен към тяхната аргументация (точка 49 от решението). В настоящия случай обаче жалбоподателят в отговор на разпоредените от Първоинстанционния съд процесуално-организационни мерки заявява, че не е участвал в изготвянето на преписката, че не му е била предоставена дори възможност да се запознае с нея, преди тя да бъде предадена и че в действителност той никога не се е запознал с нея.
32 Освен това следва да се припомни, че в решението си по посоченото по-горе дело Technische Universität Műnchen относно разрешаването на безмитен внос на научна апаратура Съдът изтъква, че когато става въпрос за административна процедура, свързана със сложни технически оценки, Комисията има право на преценка, като същевременно подчертава, че във връзка с това право на преценка от основно значение е да се спазват и гаранциите, предоставени от общностния правен ред в административните процедури и че сред тези гаранции фигурира именно правото на заинтересованото лице да изрази своята гледна точка (точки 13 и 14). След като относимата общностна правна уредба в тази област не предвижда възможност за вносителя да може да даде разяснения пред Комисията, въпреки че неговите разяснения относно характеристиките на внесената научна апаратура и относно планираната ѝ употреба могат да бъдат много полезни, Съдът преценява, че правото на изслушване в такава процедура изисква на заинтересованото лице да се даде възможност в хода на самата процедура пред Комисията да изложи надлежно своята гледна точка по относимостта на фактите, както и евентуално по документите, които са взети предвид от общностната институция (точки 23—25).
33 Следва да се разгледа дали гореизложеното разсъждение на Съда може да бъде относимо и в рамките на процедура по прилагането на член 13 като проведената в настоящия случай. В това отношение Комисията основателно възразява, че тя изобщо не извършва „сложни технически оценки“, когато решава дали да бъдат възстановени или не платените мита. Първоинстанционният съд преценява обаче, че не специалният технически характер на една преписка е този, който може сам по себе си да доведе до възникване на правото на заинтересованото лице да бъде изслушано от Комисията, а правото на преценка, с което Комисията разполага в тази област.
34 Впрочем Първоинстанционният съд установява, че в много отношения Комисията разполага със свобода на преценка в прилагането на член 13, което Съдът квалифицира като „обща клауза за справедливост“ (Решение от 15 декември 1983 г. по дело Schoellershammer/Комисия, 283/82, Recueil, стр. 4219, точка 7). От една страна, тази разпоредба се отнася до „особени положения“, което непременно предполага Комисията да вземе предвид и да претегли сред множеството фактически и правни данни онези, които са относими към вземането на нейното окончателно решение. От друга страна, Комисията трябва да провери дали заинтересованото лице е допуснало не само небрежност, но и „явна“ небрежност. Най-сетне, преди да приеме решението си, Комисията е длъжна да се консултира с група от експерти по реда на член 907 от Регламент № 2454/93, което предполага, че тя има правото на избор дали да се съобрази или не със становището на тази група. Предвид съвкупността от тези елементи Първоинстанционният съд счита, че в рамките на процедура по прилагане на член 13 Комисията разполага с право на преценка, най-малкото равностойно на това, което Съдът ѝ е признал в решението си по посоченото по-горе дело Technische Universität München. От това следва, че в процедурите по възстановяване на платени мита трябва да бъде спазвано правото на изслушване.
35 Що се отнася до настоящия случай, трябва да се отбележи, че в предадената на Комисията от френските власти преписка се съдържа писмо, изпратено от жалбоподателя на 12 юли 1993 г. до митническата администрация, в което той намеква за трудностите при създаването на собствен митнически склад, както и за „потвърждението“ за евентуално възстановяване на платените между 1990 г. и 1992 г. мита. Впрочем кореспонденцията между жалбоподателя и френската митническа администрация по тези два въпроса не се съдържа в преписката. Ясно е следователно, че Комисията е взела обжалваното решение въз основа на непълна преписка.
36 Следва да се добави, че френските власти предлагат в своята преписка да се предостави ползването на възстановяване, като подчертават, че жалбоподателят не може да бъде упрекнат в „никаква небрежност“. Доколкото Комисията е имала намерението да се отклони от тази позиция и да отхвърли молбата за възстановяване с мотива, че жалбоподателят е проявил дори „явна небрежност“ — като прилагателното „явна“ е добавено специално с посочения по-горе Регламент № 3069/86 от 7 октомври 1986 г. — тя е имала задължението да поиска от френските власти да изслушат жалбоподателя. В действителност едно такова решение относно степента на небрежност предполага комплексна правна преценка, която може да бъде направена само въз основа на всички относими фактически данни, включително на решенията и декларациите на националната администрация по отношение на жалбоподателя. Първоинстанционният съд счита, че при едно такова положение, при което Комисията отправя към жалбоподателя сериозния упрек за „явна небрежност“, правото на последния да бъде изслушан от националната администрация се налага още повече, отколкото по посоченото по-горе дело Technische Universität München, по което Съдът изисква изслушване на вносителя в хода на започналата пред Комисията процедура, въпреки че под въпрос се е поставял само обективният технически преглед на научна апаратура.
37 От друга страна, изтъкнатото от Комисията обстоятелство, че дори френският член на групата от експерти, с която са проведени консултации преди приемането на обжалваното решение, се е произнесъл против евентуално възстановяване, е ирелевантно. В действителност не е установено, нито се твърди, че този член е бил в течение на всички обстоятелства по случая.
38 От това следва, че обжалваното решение е прието вследствие на административна процедура, при която е нарушено правото на жалбоподателя да бъде изслушан.
39 Доколкото Комисията изтъква, че дори и да са били взети предвид допълнителните сведения, представени от жалбоподателя пред Първоинстанционния съд, това е нямало да повлияе върху обжалваното решение, следва да се отбележи, че не може да се приеме тази аргументация, с която Комисията изглежда иска да отрече относимостта на установения по-горе порок в процедурата. В действителност Първоинстанционният съд не може да действа вместо компетентния административен орган, нито да предвиди до какъв резултат би достигнала Комисията в края на една нова административна процедура в светлината на преписка, допълнена от френските власти и от жалбоподателя. От друга страна, групата от експерти, с която Комисията е длъжна да се консултира съгласно член 907 от Регламент № 2454/93 преди приемането на своето решение, все още не е запозната с една такава попълнена преписка и затова още не може да се произнесе при пълно познаване на случая.
40 От всичко гореизложено следва, че правното основание, изведено от нарушение на принципа на състезателност, трябва да бъде уважено. Следователно обжалваното решение трябва да бъде отменено, без да е необходимо Първоинстанционният съд да се произнася по другите правни основания, повдигнати от жалбоподателя.
По искането за установяване на основателността на молбата за възстановяване на платените мита
41 В отговор на въпрос на Първоинстанционния съд жалбоподателят уточнява, че поддържа своето искане за установяване на основателността на молбата, дори в случай, че обжалваното решение бъде отменено. В това отношение жалбоподателят подчертава, че той основава своята молба за възстановяване главно върху оправданите правни очаквания, които е имал от френските власти във връзка с възстановяването на платените мита. Това правно искане, което е извън рамките на обичайната процедура, установена от член 905 и следващите от Регламент № 2454/93, попадало единствено в правораздавателните правомощия на Първоинстанционния съд и му давало възможност да постанови по отношение на жалбоподателя решение, подлежащо на незабавно изпълнение, във връзка с исканото възстановяване.
42 В това отношение е достатъчно да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика в рамките на жалба за отмяна, подадена на основание на член 173 от Договора за ЕО, общностният съд не би могъл, без да навлиза в прерогативите на административния орган, да отправя разпореждания на общностната институция да приеме мерките, които предполага изпълнението на съдебно решение, с което се постановява отмяната на решението (вж. например Определение на Първоинстанционния съд от 27 май 1994 г. по дело J/Комисия, T‑5/94, Recueil, стр. II‑391, точка 17 и Решение на Първоинстанционния съд от 8 ноември 1990 г. по дело Barbi срещу Комисията — T‑73/89, стр. II‑619, точка 38). Всъщност член 176 от Договора за ЕО, съгласно който институцията, чийто акт е бил отменен, съставлява ограничителна правна уредба в тази област. Следва да се отбележи, че във всеки случай административната процедура в настоящия случай трябва да бъде възобновена от Комисията, така че би било преждевременно Първоинстанционният съд да се произнесе по правното основание, изведено от нарушение на принципа на оправданите правни очаквания.
43 От това следва, че искането за установяване на основателността на молбата за възстановяване трябва да бъде обявено за недопустимо.
По съдебните разноски
44 По смисъла на член 87, параграф 2, първа алинея от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. След като искът на Комисията не е уважен в основната си част, тя трябва да бъде осъдена да заплати съдебните разноски.
По изложените съображения
ПЪРВОИНСТАНЦИОННИЯТ СЪД (първи състав)
реши:
1) Отменя Решение REM 4/94 на Комисията от 18 юли 1994 година с адресат Френска република, Главна дирекция на митниците и косвените данъци.
2) Отхвърля жалбата в останалата ѝ част.
3) Осъжда Комисията да заплати съдебните разноски.
Kirschner | Kalogeropoulos | Tiili |
Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 9 ноември 1995 година.
Секретар | | Изпълняващ длъжността председател |