РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (oсми състав)
25 юни 2010 година(*)
„Марка на Общността — Производство по възражение — Заявка за регистрация на фигуративна марка на Общността „Metromeet“ — По-ранна национална словна марка „meeting metro“ — Относително основание за отказ — Вероятност от объркване — Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 40/94 (понастоящем член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 207/2009)“
По дело T‑407/08
MIP Metro Group Intellectual Property GmbH & Co. KG, установено в Дюселдорф (Германия), за което се явяват адв. J.‑C. Plate и адв. R. Kaase, avocats,
жалбоподател,
срещу
Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП), за която се явява г‑н S. Schäffner, в качеството на представител,
ответник,
като другата страна в производството пред апелативния състав на СХВП е била
CBT Comunicación Multimedia, SL, установено в Getxo (Испания),
с предмет жалба срещу решение на първи апелативен състав на СХВП от 12 юни 2008 г. (дело R 387/2007‑1) относно производство по възражение между MIP Metro Group Intellectual Property GmbH & Co. KG и CBT Comunicación Multimedia, SL,
ОБЩИЯТ СЪД (осми състав),
състоящ се от: г‑жа М. E. Martins Ribeiro (докладчик), председател, г‑н S. Papasavvas и г‑н A. Dittrich, съдии,
секретар: г‑н E. Coulon,
предвид жалбата, подадена в секретариата на Общия съд на 22 септември 2008 г.,
предвид писмения отговор на СХВП, подаден в секретариата на Общия съд на 9 януари 2009 г.,
предвид липсата на направено от страните искане за насрочване на съдебно заседание в едномесечния срок от съобщението за приключване на писмената фаза на производството и като взема решение, въз основа на доклад на съдията докладчик и в приложение на член 135а от Процедурния правилник на Общия съд, да се произнесе без провеждане на устна фаза на производството,
предвид отговора на жалбоподателя от 16 декември 2009 г. на писмения въпрос, поставен от Общия съд на 9 декември 2009 г.,
постанови настоящото
Решение
Обстоятелства, предхождащи спора
1 На 30 март 2004 г. CBT Comunicación Multimedia, SL подава заявка за регистрацията на марка на Общността в Службата за хармонизация на вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП) на основание Регламент (ЕО) № 40/94 на Съвета от 20 декември 1993 година относно марката на Общността (ОВ L 11, 1994 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 146), съответно изменен (заменен от Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката на Общността (ОВ L 78, стр. 1).
2 Марката, чиято регистрация се иска, е следният фигуративен знак:
3 След въведените в хода на производството пред СХВП ограничения стоките и услугите, за които се иска регистрацията, спадат към класове 9, 16, 35 и 41 по смисъла на Ницската спогодба относно международната класификация на стоките и услугите за регистрация на марки от 15 юни 1957 г., ревизирана и допълнена, и съответстват на следните описания за всеки от посочените класове:
– клас 9: „Електронни публикации с възможност за дистанционно записване по електронен път на магнитни носители на данни, свързани единствено с въпроси от областта на метрологията,
– клас 16: „Печатни публикации, книги, списания, вестници, указатели и каталози; учебни и преподавателски материали (с изключение на апарати); всичките свързани единствено с въпроси от областта на метрологията“,
– клас 35: „Реклама; управление на търговски дела; търговска администрация; административни дейности; организиране на изложби с търговска и/или рекламна цел; публикуване на рекламни текстове; всичките свързани единствено с въпроси от областта на метрологията“,
– клас 41: „Образование; обучение; развлечение; културни дейности; организиране и провеждане на презентации с образователни и културни цели; организиране и провеждане на семинари, симпозиуми, конгреси и заседания; публикуване на текстове (с изключение на рекламни текстове); всичките свързани единствено с въпроси от областта на метрологията“.
4 Заявката за марка на Общността е публикувана в Бюлетин на марките на Общността, бр. 3/2005 от 17 януари 2005 г.
5 На 15 април 2005 г. жалбоподателят MIP Metro Group Intellectual Property GmbH & Co. KG подава възражение срещу заявената марка, като твърди, че съществува вероятност от объркване по смисъла на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 40/94 (понастоящем член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009).
6 Възражението се основава на част от стоките и услугите, които са обхванати по-конкретно от регистрация № 30348717 в Германия на следната фигуративна марка с посочване на синия и жълтия цвят:
7 Заявката за по-ранната национална фигуративна марка „METRO“ е подадена на 22 септември 2003 г. и тя е регистрирана на 27 април 2004 г., по-конкретно за следните стоки и услуги:
– клас 9: „Оборудване за обработка на информация и компютри; електронни, магнитни и оптични носители на данни; носители за съхранение ROM, PROM, EAROM и EPROM, носители за съхранение CD-ROM, чипове (интегрални схеми), дискети, магнитни дискове; разпределителни електрически табла с памет, всичките посочени по-горе стоки с и без съхранявана информация; микропроцесори; софтуер, бази данни“,
– клас 16: „Хартия и картон (доколкото се включват в клас 16); продукти, направени от хартия и картон, а именно хартиени кърпи за ръце, салфетки от хартия за маса, филтърна хартия, хартиени носни кърпи, тоалетна хартия, хартиени пелени, съдове за опаковане, опаковъчни торби и опаковъчна хартия; канцеларски принадлежности, фотографски албуми; учебни и преподавателски материали (с изключение на апарати) под формата на печатни произведения; спирални класьори, конферентни папки, комплекти канцеларски принадлежности, папки за документи, тетрадки за писане и смятане, нотни тетрадки, тетрадки-речник, тетрадки за домашна работа“,
– клас 35: „Реклама; маркетинг, маркетингови консултации и консултации във връзка с доставки, пазарни проучвания и анализи, връзки с обществеността; управление на търговските дела; търговска администрация; консултиране относно управлението на предприятията и относно организацията, персонала и икономическите въпроси на предприятието; административни дейности“,
– клас 41: „Образование; обучение; развлечение, спортни и културни дейности; организиране и провеждане на конференции, конгреси и симпозиуми, отдаване под наем на аудио- и видео оборудване, онлайн игри; публикуване и издаване на книги, вестници и списания“.
8 Възражението се основава и на регистрация в Обединеното кралство № 30235327 на словната марка „meeting metro“, заявката за която е подадена на 22 юли 2002 г. и която е регистрирана на 18 февруари 2003 г., по-специално за следните стоки и услуги:
– клас 9: „Оборудване за обработка на информация и компютри, носители на данни (доставяни и с компютърни програми във формат за четене), програми за обработка на информация“,
– клас 16: „Печатни произведения, проспекти, списания, вестници, книги, графични изкуства, картини, фотографии; учебни и преподавателски материали (с изключение на апарати), продукти, направени от хартия и картон (доколкото се включват в клас 16); хартия, картон“,
– клас 35: „Реклама; управление на търговските дела; административни дейности; търговска администрация и консултиране по въпроси на предприятието; набиране и назначаване на персонал; консултиране по въпроси на управлението на персонала, подбор и назначаване на персонал, и по-специално издирване и подбор на специалисти и ръководители, както и организиране на прояви, свързани с наемане на работа; услуги, извършвани от агенции за наемане на работа; осигуряване на временна работна ръка“,
– клас 41: „Образование; обучение, първоначално обучение, повишаване на квалификацията и професионално ориентиране; организиране на семинари и конгреси, както и на дистанционни курсове; публикуване и издаване на книги, вестници и списания; развлечение; спортни и културни дейности“.
9 Възражението е насочено срещу всички стоки и услуги, за които се отнася заявената марка.
10 На основание на словната марка „meeting metro“ с решение от 23 януари 2007 г. отделът по споровете приема изцяло възражението поради това, че съществува вероятност от объркване по отношение на всички разглеждани стоки и услуги. Отделът по споровете констатира идентичност или прилика между разглежданите стоки и услуги и отбелязва, че знаците „meeting metro“ и „Metromeet“ са подобни, тъй като съдържат елементите „metro“ и „meet“, а съставната част „meeting“ е единствено герундий на елемента „meet“. Инверсията в поредността на елементите „metro“, от една страна, и на елемента „meet“ или „meeting“, от друга, не компенсира визуалните и фонетични прилики между знаците. В концептуално отношение разглежданите знаци носят еднакво послание.
11 На 14 март 2007 г. CBT Comunicación Multimedia подава жалба срещу решението на отдела по споровете пред СХВП на основание членове 57—62 от Регламент № 40/94 (понастоящем членове 58—64 от Регламент № 207/2009).
12 С решение от 12 юни 2008 г. (наричано по‑нататък „обжалваното решение“) първи апелативен състав уважава жалбата и следователно отменя решението на отдела по споровете. По-специално той приема, от една страна, че стоките и услугите, за които се отнася заявената марка, и тези, за които се отнасят по‑ранните марки, са идентични или подобни и от друга страна, че конфликтните знаци са слабо подобни. Все пак апелативният състав изключва всяка вероятност от объркване поради това, че съответният потребител незабавно би възприел общия елемент „metro“ като алюзия за метрологията или на немски „Metrologie“. Посочените потребители — специалисти, проявяващи особено внимание при закупуването на визираните стоки или услуги, биха забелязали връзката с метрологията. Освен това визуалните различия между разглежданите марки придобивали голямо значение.
Искания на страните
13 Жалбоподателят моли Общия съд:
– да отмени обжалваното решение и да отхвърли заявка за регистрация № 3740529 на марка на Общността „Metromeet“,
– да осъди СХВП да заплати съдебните разноски, включително разходите, направели за целите на производството по възражение и за целите на производството по обжалване пред апелативния състав.
14 СХВП моли Общия съд:
– да отхвърли жалбата,
– да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.
По допустимостта на документ, представен за първи път пред Общия съд
15 Жалбоподателят възнамерява да се позове на проучване, осъществено през есента на 2007 г. от социологическа агенция, от което става ясно, че 70 % от запитаните в Германия лица свързват думата „metro“ с жалбоподателя и 10 % с подземна транспортна система в чужбина.
16 В това отношение следва да се припомни, че целта на жалбата до Общия съд е да се осъществи контрол за законосъобразност върху решенията на апелативните състави на СХВП по смисъла на член 63 от Регламент № 40/94 (понастоящем член 65 от Регламент № 207/2009). При това положение задачата на Общия съд не е да преразгледа фактическите обстоятелства от гледна точка на доказателствата, представени за първи път пред него. Всъщност допускането на тези доказателства е в противоречие с член 135, параграф 4 от Процедурния правилник на Общия съд, според който с писмените становища на страните не може да се изменя предметът на спора пред апелативния състав (Решение на Общия съд от 6 март 2003 г. по дело DaimlerChrysler/СХВП (Calandre), T‑128/01, Recueil, стр. II‑701, точка 18 и Решение от 19 ноември 2008 г. по дело Rautaruukki/СХВП (RAUTARUUKKI), T‑269/06, непубликувано в Сборника, точка 20).
17 При това положение следва приложението към жалбата, състоящо се от проучването, на което жалбоподателят възнамерява да се позове в рамките на настоящото дело, да се обяви за недопустимо, при положение че същото не е било представено за разглеждане от апелативния състав.
По съществото на спора
18 Най-напред следва да се отбележи, че в жалбата си — както се вижда от точка 13 по-горе — жалбоподателят иска отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на заявка за регистрация № 3740529 на марка на Общността „Metromeet“. В отговора на поставения от Общия съд писмен въпрос жалбоподателят посочва, че искането му към Общия съд е в смисъл последният да отхвърли заявката за регистрация и при условията на евентуалност да отмени обжалваното решение и да върне делото на СХВП за продължаване на производството.
19 В съответствие с член 44, параграф 1 от Процедурния правилник исковата молба или жалбата трябва да съдържа по-специално исканията на ищеца или жалбоподателя. В случая следва да се констатира, че посочването на евентуалния характер на искането за отмяна спрямо това за отхвърляне на заявката за регистрация не е направено в жалбата, а в отговора на жалбоподателя на процесуално-организационно действие. От това следва, че изменението на едно от исканията, направено в рамките на процесуално-организационно действие, трябва да се отхвърли като недопустимо (вж. в този смисъл Определение на Общия съд от 14 февруари 2005 г. по дело Ravailhe/Комитет на регионите, T‑406/03, Recueil FP, стр. I‑A‑19 и II‑79, точка 53).
По първата част от първото искане, насочено към отмяна на обжалваното решение
20 Жалбоподателят посочва едно-единствено правно основание, изведено от нарушението на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 40/94. По същество той приема, както установява отделът по споровете, че между знаците „Metromeet“ и „meeting metro“ съществува визуална, фонетична и концептуална прилика, тъй като и в двата знака се съдържат елементите „metro“ и „meet“, а наставката „ing“, която е част от елемента „meeting“ от по-ранната словна марка, e само герундий на „meet“, който не може да породи визуална, фонетична или концептуална разлика между посочените знаци. Единствената разлика се състояла в инверсията на двете съставни части на знака, която в крайна сметка не изключвала приликата между тях.
21 Според СХВП няма вероятност от объркване на разглежданите знаци, която да се дължи на силно алюзивния и слабо отличителен характер на елемента „metro“. Професионалистите, специалисти в областта на метрологията, щели да свържат елемента „metro“ с метрологията, ако се наложи да вземат отношение по повод на стоките и услугите, свързани с тази специализирана област.
22 Съгласно член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 40/94 при възражение на притежателя на по-ранна марка се отказва регистрацията на заявената марка, когато „поради своята идентичност или [прилика] с по-ранната марка и поради идентичността или [приликата] на стоките или услугите, които двете марки обозначават, съществува вероятност от объркване в съзнанието на хората на територията, [на] която е защитена по-ранната марка; вероятността от объркване включва възможност за свързване с по-ранната марка“.
23 Освен това по силата на член 8, параграф 2, буква а), подточки i) и ii) от Регламент № 40/94 (понастоящем член 8, параграф 2, буква а), подточки i) и ii) от Регламент № 207/2009) изразът „по-ранни марки“ означава марките на Общността и марките, регистрирани в една държава членка, чиято дата на подаване на заявката е по-ранна от тази на подаване на заявката за регистрация на марка на Общността.
24 Съгласно постоянната съдебна практика вероятността потребителите да приемат, че въпросните стоки или услуги произхождат от едно и също предприятие или евентуално от икономически свързани предприятия, представлява вероятност от объркване (вж. Решение на Общия съд от 10 септември 2008 г. по дело Boston Scientific/СХВП — Terumo (CAPIO), T‑325/06, непубликувано в Сборника, точка 70 и цитираната съдебна практика; вж. също по аналогия Решение на Съда от 29 септември 1998 г. по дело Canon, C‑39/97, Recueil, стр. I‑5507, точка 29 и Решение на Съда от 22 юни 1999 г. по дело Lloyd Schuhfabrik Meyer, C‑342/97, Recueil, стр. I‑3819, точка 17).
25 Освен това вероятността от объркване в съзнанието на хората следва да се преценява общо, като се вземат предвид всички фактори, които характеризират конкретния случай (вж. Решение по дело CAPIO, точка 24 по-горе, точка 71 и цитираната съдебна практика, вж. също по аналогия Решение на Съда от 11 ноември 1997 г. по дело SABEL, C‑251/95, Recueil, стр. I‑6191, точка 22, Решение по дело Canon, точка 24 по‑горе, точка 16 и Решение по дело Lloyd Schuhfabrik Meyer, точка 24 по‑горе, точка 18).
26 Тази обща преценка предполага известна взаимозависимост между взетите предвид фактори, и по-специално между приликата на марките и приликата на обозначените стоки или услуги. Поради това ниска степен на прилика между обозначените стоки или услуги може да се компенсира с висока степен на прилика между марките и обратно (Решение на Съда от 13 септември 2007 г. по дело Il Ponte Finanziaria/СХВП, C‑234/06 P, Сборник, стр. I‑7333, точка 48; Решение на Общия съд от 23 октомври 2002 г. по дело Matratzen Concord/СХВП — Hukla Germany (MATRATZEN), T‑6/01, Recueil, стр. II‑4335, точка 25, вж. също по аналогия Решение по дело Canon, точка 24 по-горе, точка 17). Взаимозависимостта между тези фактори намира израз в седмо съображение от Регламент № 40/94, според което следва да се даде тълкуване на понятието за прилика във връзка с вероятността от объркване, чиято оценка зависи от многобройни фактори, по-специално от познаването на марката на пазара, от асоциацията, която може да бъде направена с използвания или регистриран знак, от степента на прилика между марката и знака и между обозначените стоки или услуги (вж. Решение по дело CAPIO, точка 24 по-горе, точка 72 и цитираната съдебна практика).
27 Освен това общата преценка по отношение на визуалната, фонетичната или концептуалната прилика между конфликтните знаци трябва да се основава на създаденото от тях цялостно впечатление, като се имат предвид по-конкретно техните отличителни и доминиращи елементи. Всъщност от текста на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 40/94, съгласно който „съществува вероятност от объркване в съзнанието на хората“, следва, че възприемането на марките от средния потребител на разглеждания вид стока или услуга играе решаваща роля за общата преценка на вероятността от объркване. Средният потребител обаче обикновено възприема дадена марка като едно цяло и не се впуска в изследване на различните ѝ детайли (вж. Решение по дело CAPIO, точка 24 по-горе, точка 73 и цитираната съдебна практика; вж. също по аналогия Решение по дело SABEL, точка 25 по-горе, точка 23).
28 За целите на общата преценка на вероятността от объркване средният потребител на съответните стоки се счита за относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен. Освен това следва да се отчита фактът, че на средния потребител рядко се удава възможността да пристъпи към пряко сравнение на различните марки, а трябва да се довери на несъвършения образ, който съхранява в паметта си. Следва да се вземе предвид и фактът, че степента на внимание на средния потребител може да варира в зависимост от категорията разглеждани стоки или услуги (Решение на Общия съд от 23 октомври 2002 г. по дело Oberhauser/СХВП — Petit Liberto (Fifties), T‑104/01, Recueil, стр. II‑4359, точка 28 и Решение на Общия съд от 30 юни 2004 г. по дело BMI Bertollo/СХВП — Diesel (DIESELIT), T‑186/02, Recueil, стр. II‑1887, точка 38; вж. също по аналогия Решение по дело Lloyd Schuhfabrik Meyer, точка 24 по-горе, точка 26).
29 В случая по-ранните марки са национални марки, регистрирани в Германия, с оглед на които е прието обжалваното решение. При това положение, както е видно от точки 34 и 49 от обжалваното решение, разглеждането трябва да се ограничи в рамките на територията на Германия.
30 Следва да се приеме също, че съответните потребители, както правилно е отбелязал апелативният състав в точка 22 от обжалваното решение, се състоят от професионалисти в областта на метрологията и от доставчици на услуги в тази област, доколкото разглежданите стоки и услуги засягат единствено метрологията. Противно на твърденията на жалбоподателя, не би могло с основание да се поддържа, че разглежданите стоки и услуги са насочени към обикновения потребител, при положение че ежедневно ще се използват измервателни уреди като ръчни часовници, сгъваеми дърводелски метри, везни, градуирани съдове или термометри. В действителност никоя от стоките или услугите по заявката за регистрация на марка на Общността не се отнася до някой от измервателните уреди, споменати от жалбоподателя.
31 Преценката на апелативния състав на вероятността от объркване между конфликтните знаци следва да се разгледа с оглед на изложените по‑горе съображения.
По приликата на стоките и услугите
32 В това отношение следва да се приеме, че становището, възприето от апелативния състав в точки 23—29 от обжалваното решение относно марката „meeting metro“ и в точки 41—45 от него относно марката „METRO“, трябва да се потвърди. Впрочем следва да се отбележи, че жалбоподателят не оспорва по никакъв начин констатациите на апелативния състав по отношение на идентичността или приликата между засегнатите стоки и услуги.
По приликата на знаците
33 Следва да се напомни, че както вече бе посочено в точка 27 по-горе, общата преценка на вероятността от объркване по отношение на визуалната, фонетичната или концептуалната прилика между съответните марки трябва да се основава на създаденото от тях цялостно впечатление, като се имат предвид по-конкретно техните отличителни и доминиращи елементи (вж. Решение на Общия съд от 14 октомври 2003 г. по дело Phillips-Van Heusen/СХВП — Pash Textilvertrieb und Einzelhandel (BASS), T‑292/01, Recueil, стр. II‑4335, точка 47 и Решение по дело CAPIO, точка 24 по-горе, точка 88 и цитираната съдебна практика; вж. по аналогия Решение по дело SABEL, точка 25 по-горе, точка 23).
34 Също според съдебната практика две марки са подобни, когато от гледна точка на съответните потребители са поне отчасти еднакви в един или няколко релевантни аспекта (Решение по дело MATRATZEN, точка 26 по-горе, точка 30 и Решение по дело CAPIO, точка 24 по-горе, точка 89; вж. също по аналогия Решение по дело SABEL, точка 25 по-горе, точка 23).
35 На първо място следва да се съпоставят следните знаци:
По-ранна национална марка | Заявена марка на Общността |
| 
|
36 Първо, по отношение на визуалното сравнение следва да се приеме, че заявената марка е фигуративна и включва словен елемент, състоящ се от девет букви със стандартен шрифт. Следва да се констатира обаче, че две от буквите „e“ са разположени по-ниско от останалите букви, а последната от тях е огледална. Освен това над последните две букви „е“ е разположен фигуративен елемент, състоящ се от обърнат квадрат, вътре в който има кръгче. Елементът „metro“ от заявената марка е подчертан. По-ранната словна марка се състои от две думи, съдържащи съответно 7 и 5 букви, сборът от които прави 12 букви.
37 Действително заявената марка е съставена от два елемента, а именно „metro“ и „meet“, които в по-ранната словна марка са в обратен ред, като съответните потребители лесно биха могли да възприемат думата „meeting“ като герундий на думата „meet“.
38 В това отношение следва да се напомни, че само инверсията на елементите на марката не би могла да бъде основание за заключението, че липсва визуална прилика (Решение на Общия съд от 11 юни 2009 г. по дело Hedgefund Intelligence/СХВП — Hedge Invest (InvestHedge), T‑67/08, непубликувано в Сборника, точка 35).
39 Възможно е обаче да се открият разлики поради наличието на фигуративен елемент, състоящ се от квадрат, и от особеното разположение на последните две „e“ в заявената марка, както и от известната разлика между елементите „meet“ и „meeting“. Следователно заключението на апелативния състав в точка 30 от обжалваното решение, че като цяло знаците се отличават само с известна прилика във визуално отношение, трябва да се потвърди.
40 Второ, що се отнася до фонетичното сравнение, следва да се отбележи, че поради инверсията на двата елемента, от които се състоят знаците, и поради това, че думата „meet“ се оказва възпроизведена с известна разлика в по-ранната словна марка („meeting“), двата знака се произнасят по различен начин. Поради идентичността обаче на последния елемент на по-ранната словна марка и на първия елемент на заявената марка, както и поради приликата при произнасяне на елементите „meet“ и „meeting“ e налице известна фонетична прилика между двата знака, разгледани като цяло. Обстоятелството, че словните елементи се произнасят в обратен ред, не би могло да попречи на цялостната прилика помежду им (вж. в този смисъл Решение по дело InvestHedge, точка 38 по-горе, точка 39). Оттук следва, че изводът на апелативния състав в точка 31 от обжалваното решение, че разглежданите марки не са подобни във фонетично отношение, не би могъл да се потвърди.
41 Трето, що се отнася до съпоставката в концептуално отношение, се налага констатацията — относно прилагането на разглежданите знаци към стоки или услуги, свързани с метрологията, като се има предвид, че съответните потребители са специалисти в тази област, — както следва от точка 32 на обжалваното решение, че посочените потребители ще разберат, че разглежданите знаци се отнасят до метрологията и, противно на това, което произтича от точки 33 и 34 от това решение, те също ще разберат, че тези знаци насочват към срещи между заинтересувани от тази наука лица, както отбелязва в своето решение отделът по споровете, тъй като думата „meeting“ е част от речника в ежедневния немски език, поради което съответните потребители ще разберат думата „meet“. В този смисъл е налице очевидна връзка между разглежданите знаци, тъй като съдържат алюзия към едни и същи понятия.
По вероятността от объркване
42 Следва да се напомни, че съществува вероятност от объркване, когато кумулативно степента на прилика между разглежданите марки и степента на прилика между обозначените от тези марки стоки или услуги са достатъчно високи (Решение по дело MATRATZEN, точка 26 по-горе, точка 45).
43 В това отношение се налага констатацията, че без да е описателен, за елемента „metro“ не би могло да се счита, че има силен отличителен характер по отношение на стоките и услугите, свързани с метрологията и предназначени за потребители — специалисти в тази област. Освен това, въпреки че другият елемент на разглежданите знаци може да се счита за отличителен, се налага констатацията, че след като не са идентични, думите „meet“ и „meeting“ са подобни, тъй като става дума за една и съща дума в две граматични форми поради наличието на герундий в единия от знаците.
44 Важно е обаче да се напомни, че дори когато потребителите са специалисти, следва да се отчита обстоятелството, че средният потребител само в редки случаи има възможността да пристъпи към пряко сравнение на различните марки и че трябва да се довери на техния несъвършен образ, който съхранява в паметта си (Решение по дело Lloyd Schuhfabrik Meyer, точка 24 по-горе, точка 26 и Решение на Общия съд от 12 ноември 2008 г. по дело Shaker/СХВП — Limiñana y Botella (Limoncello della Costiera Amalfitana shaker), T‑7/04, Сборник, стр. II‑3085, точка 30). Освен това, след като разглежданите стоки и услуги съответно не се купуват или доставят ежедневно или всяка седмица, възможността потенциалният кръг от потребители да бъде въведен в грешка поради неточен спомен за конфигурацията на марките се увеличава (вж. в този смисъл Решение на Общия съд от 23 октомври 2002 г. по дело Institut für Lernsysteme/СХВП — Educational Services (ELS), T‑388/00, Recueil, стр. II‑4301, точка 76).
45 Освен това следва да се напомни, че признаването на слабо отличителен характер на по-ранната марка не пречи да се заключи, че в случая съществува вероятност от объркване. В действителност, въпреки че отличителният характер на по-ранната марка трябва да бъде взет предвид, за да се прецени вероятността от объркване, той е само един от елементите, включени в тази преценка. Така дори при наличие на по-ранна марка със слабо отличителен характер може да съществува вероятност от объркване по-специално поради прилика между знаците и между обхванатите стоки или услуги (вж. Решение на Общия съд от 13 декември 2007 г. по дело Xentral/СХВП — Pages jaunes (PAGESJAUNES.COM), T‑134/06, Сборник, стр. II‑5213, точка 70 и цитираната съдебна практика).
46 Тъй като, от една страна, разглежданите стоки и услуги са отчасти идентични и поне отчасти подобни, а от друга страна, разглежданите знаци имат визуални и фонетични прилики, макар последните да не са силно изразени, и тъй като в концептуално отношение са идентични, следва да се констатира, че между тези знаци няма достатъчна разлика, позволяваща да се избегне напълно вероятността от объркване между марките в съзнанието на потребителите.
47 Противно на приетото от апелативния състав в точка 37 от обжалваното решение, няма данни, позволяващи да се предполага, че разглежданите стоки обикновено се купуват след проучване на информацията за съответните стоки и услуги, поради което визуалните разлики придобиват голямо значение. Всъщност придобиването на разглежданите стоки или предоставянето на разглежданите услуги могат да са следствие от устна препоръка в този смисъл и потребителят, изправен пред двата знака, поради несъвършения образ, който съхранява в паметта си, може лесно да обърка стоката или услугата, носеща препоръчаната марка, със стоките или услугите на другата разглеждана марка.
48 При това положение следва да се уважи единственото правно основание, в резултат на което обжалваното решение следва да се отмени, без да е необходимо заявената марка да се съпоставя с по-ранната марка METRO.
По втората част от първото искане, насочено към отхвърляне на регистрация на заявената марка
49 Що се отнася до втората част от първото искане, следва да се приеме, че при обстоятелствата по настоящия случай интересите на жалбоподателя са достатъчно защитени от отмяната на обжалваното решение, без да се налага произнасяне по искането му за отхвърляне на регистрацията на заявената марка. Подобно искане е единствено последица от отмяната на споменатото решение, поради което то се вписва в рамките на мерките, които са необходими за изпълнение на решението на съда на Съюза в съответствие с член 63, параграф 6 от Регламент № 40/94 (понастоящем член 65, параграф 6 от Регламент № 207/2009) (вж. в този смисъл Решение на Общия съд от 27 февруари 2002 г. по дело Streamserve/СХВП (STREAMSERVE), T‑106/00, Recueil, стр. II‑723, точка 17 и Решение на Общия съд от 12 януари 2006 г. по дело Devinlec/СХВП — TIME ART (QUANTUM), T‑147/03, Recueil, стр. II‑11, точка 113).
По съдебните разноски
50 Съгласно член 87 параграф 2 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. След като СХВП е загубила делото, тя следва да бъде осъдена да заплати съдебните разноски в съответствие с исканията на жалбоподателя.
51 Освен това жалбоподателят е направил искане СХВП да бъде осъдена да заплати разноските, които е направил за целите на производството по възражение и за целите на производството по обжалване пред апелативния състав. В това отношение следва да се напомни, че по силата на член 136, параграф 2 от Процедурния правилник необходимите разходи, направени от страните във връзка с производството пред апелативния състав, подлежат на възстановяване. Това обаче не се отнася за разноските, направени във връзка с производството пред отдела по споровете. Ето защо искането на жалбоподателя СХВП да се осъди да заплати разноските за административното производство пред отдела по споровете трябва да се обяви за недопустимо (Решение на Общия съд от 10 декември 2008 г. по дело MIP Metro/СХВП — Metronia (METRONIA), T‑290/07, непубликувано в Сборника, точка 60).
По изложените съображения
ОБЩИЯТ СЪД (осми състав)
реши:
1) Отменя решението на първи апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП) от 12 юни 2008 г. (дело R 387/2007‑1) относно производство по възражение между MIP Metro Group Intellectual Property GmbH & Co. KG и CBT Comunicación Multimedia, SL.
2) Осъжда СХВП да заплати съдебните разноски.
Martins Ribeiro | Papasavvas | Dittrich |
Постановено в открито съдебно заседание в Люксембург на 25 юни 2010 година.
Подписи