РЕШЕНИЕ НА ПЪРВОИНСТАНЦИОННИЯ СЪД (първи състав)
12 септември 2007 година(*)
„Марка на Общността — Заявка за фигуративна марка на Общността „La Española“ — Възражение на притежателя на националните фигуративни марки и марките на Общността „Carbonell“ — Отхвърляне на възражението — Доминиращи елементи — Прилика — Вероятност от объркване — Правомощие за изменение“
По дело T‑363/04
Koipe Corporación, SL, установено в Сан Себастиян (Испания), за което се явява адв. M. Fernández de Béthencourt, avocat,
жалбоподател,
срещу
Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни) (СХВП), за която се явява г‑жа J. García Murillo, в качеството на представител,
ответник,
другата страна в производството пред апелативния състав на СХВП, встъпила в производството пред Първоинстанционния съд, е
Aceites del Sur, SA, установено в Севиля (Испания), за което се явяват адв. C. L. Fernández-Palacios и R. Jiménez Díaz, avocats,
с предмет жалба срещу решението на четвърти апелативен състав на СХВП от 11 май 2004 г. (преписка R 1109/2000‑4) относно процедура по възражение между Koipe Corporación, SL и Aceites del Sur, SA,
ПЪРВОИНСТАНЦИОННИЯТ СЪД НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ (първи състав),
състоящ се от: г‑н J. D. Cooke, председател, г‑н R. García-Valdecasas и г‑н V. Ciucă, съдии,
секретар: г‑жа B. Pastor, заместник-секретар,
предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 14 март 2007 г.,
постанови настоящото
Решение
Правна уредба
1 Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 40/94 на Съвета от 20 декември 1993 година относно марката на Общността (OВ L 11, 1994 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 146) гласи:
„1. При възражение на притежателя на по-ранна марка, се отказва регистрация на заявената марка:
[…]
б) когато поради своята идентичност или прилика с по-ранната марка и поради идентичността или приликата на стоките или услугите, които двете марки обозначават, съществува вероятност от объркване в съзнанието на хората на територията, в която по-ранната марка е защитена; вероятността от объркване включва риска от свързване с по-ранната марка.“
2 Член 8, параграф 2 от същия регламент предвижда:
„За целите на параграф 1 „по-ранни марки“ означава:
a) марки от следните видове, чиято дата на подаване на заявката е по-ранна от тази на подаване на заявката за регистрация на марка на Общността, като се вземат предвид, когато е уместно, претендираните приоритети по отношение на тези марки:
i) марки на Общността;
ii) марките, регистрирани в една държава-членка или, когато става въпрос за Белгия, Люксембург или Нидерландия, във Ведомството за марките на Бенелюкс [...]“
3 Член 8, параграф 5 от същия този регламент посочва:
„При възражение на притежателя на по-ранна марка по смисъла на параграф 2, марката, за която е била подадена заявката, не се регистрира, когато е идентична или подобна на по-ранна марка и трябва да бъде регистрирана за стоки или услуги, които не са подобни на тези, за които по-ранната марка е регистрирана, когато, в случай на по-ранна марка на Общността, тя се ползва с добра репутация в Общността, а в случай на по-ранна национална марка, тя се ползва с добра репутация в съответната държава-членка, и когато ползването без основателна причина на марка, за която е била подадена заявка се ползва неоснователно от отличителните белези [другаде в текста: „отличителен характер“] или от добрата репутация на по-ранната марка, или ще ѝ нанесе вреда.“
4 Член 55, параграф 3 от споменатия регламент посочва:
„Искането за отмяна или за обявяване на недействителност е недопустимо, ако по искане, което се отнася до същия предмет и същото основание между същите страни има произнесено решение от съда на дадена държава-членка и ако това решение има сила на окончателно решение.“
Обстоятелства, предхождащи спора
5 На 23 април 1996 г. Aceites del Sur, SA представя заявка за марка на Общността в Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни) (СХВП) на основание на Регламент № 40/94.
6 Марката, чиято регистрация е поискана (наричана по-нататък „заявената марка“ или „марка La Española“), е фигуративният знак, изобразен по-долу:
7 Стоките, за които е поискана регистрация, са от класове 29 и 30 по смисъла на Ницската спогодба относно международната класификация на стоките и услугите за регистрация на марки от 15 юни 1957 година, със съответните изменения (наричана по-нататък „Ницска спогодба“), и съответстват за всеки от тези класове на следното описание:
– клас 29: „Месо, риба, птици и дивеч; местни екстракти; консервирани, сушени, варени и печени плодове и зеленчуци; желета, конфитюри, компоти, яйца, мляко и млечни произведения; хранителни масла и мазнини“,
– клас 30: „Кафе, чай, какао, захар, ориз, тапиока, саго, заместители на кафе; брашно и произведения от зърнени храни, хляб, сладкиши и захарни изделия, сладоледи; мед, меласа; мая, бакпулвер; сол, горчица; сосове (подправки); подправки, лед“.
8 На 23 ноември 1998 г. заявката за марка е публикувана в Бюлетин на марките на Общността № 89/98.
9 На 19 февруари 1999 г. La Española Alimentaria Alcoyana, SA прави възражение срещу регистрацията на заявената марка (наричано по-нататък „първото възражение“ или „първата процедура по възражение“). Първото възражение се отнася до всички стоки, посочени в заявката за марка на Общността.
10 Мотивът, изтъкнат в подкрепа на това възражение, е вероятността от объркване, посочена в член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 40/94 между заявената марка и по-ранна фигуративна марка, принадлежаща на La Española Alimentaria Alcoyana, съставена от фигуративен елемент, както и от словния елемент „la española“, и защитена чрез регистрация в Общността № 15909 и регистрация в Испания № 1816147. Марка на Общността № 15909 е регистрирана за определени стоки от клас 29 по смисъла на Ницската спогодба, сред които не са хранителните масла и мазнини. Марка на Общността № 15909 също е регистрирана, както испанската марка № 1816147, за няколко стоки от клас 30 по смисъла на Ницската спогодба.
11 На 23 февруари 1999 г. предприятието Aceites Carbonell, понастоящем Koipe Corporation, SL, прави възражение срещу регистрацията на заявената марка, насочено срещу съвкупността от стоки, посочени в същата. Мотивът, изтъкнат в подкрепа на това възражение, е вероятността от объркване, посочена в член 8, параграф 1, буква б), в член 8, параграф 2, буква в) и в член 8, параграф 5 от Регламент № 40/94, между заявената марка и по-ранната фигуративна марка на жалбоподателя Carbonell (наричана по-нататък „по-ранната марка“ или „марка Carbonell“), изобразена по-долу:
12 Като доказателства за съществуването на по-ранната марка, жалбоподателят изтъква регистрациите в Испания № 994364, 1238745, 1698613, 28270, 252783, 994365, регистрацията в Общността № 338681, регистрациите съгласно международни договорености № 244428 и № 528639, както и националните регистрации в Ирландия, Дания, Швеция и Обединеното кралство. След като проверява представените документи, предназначени да докажат съществуването и действителността на изтъкнатите права, отделът по споровете на СХВП приема, че жалбоподателят е доказал само съществуването на следните четири регистрации:
– регистрация в Испания № 994364 от 20 октомври 1982 г. за „чисто маслиново масло“ от клас 29 по смисъла на Ницската спогодба,
– регистрация в Испания № 1238745 от 20 юни 1988 г. за „маслиново масло“ от клас 29 по смисъла на Ницската спогодба,
– регистрация в Испания № 1698613 от 5 януари 1994 г. за „маслиново масло“ от клас 29 по смисъла на Ницската спогодба,
– регистрация в Общността № 338681 от 24 януари 2000 г., за „маслиново масло“ от клас 29 по смисъла на Ницската спогодба.
13 По-късно, с отправено до СХВП писмо от 29 септември 1999 г., встъпилата страна ограничава списъка на стоки, за които е поискана регистрация, до следните стоки:
– клас 29: „хранителни масла и мазнини“,
– клас 30: „сос майонеза и оцет“.
14 В рамките на първата процедура по възражение и по силата на Решение на отдела по споровете № 259/2000 от 22 февруари 2000 г. е отказана регистрация на заявената марка за стоките от клас 30 по смисъла на Ницската спогодба. В това решение обаче отделът по споровете отхвърля възражението на La Española Alimentaria Alcoyana, що се отнася до стоките от клас 29 по смисъла на Ницската спогодба. Това решение е потвърдено от четвърти апелативен състав на СХВП в Решение R 326/2000‑4 от 17 февруари 2003 г. Поради това заявката за марка на Общността на встъпилата страна се отнася единствено до стоките от клас 29 по смисъла на Ницската спогодба.
15 Възражението от 23 февруари 1999 г. е отхвърлено от отдела по споровете на СХВП в Решение № 2084/2000 от 21 септември 2000 г., по съображение че разглежданите знаци създавали напълно различно визуално впечатление, че били изцяло лишени от подобни във фонетичен план елементи и че концептуалната връзка, свързана с естеството и земеделския произход на стоките, била слаба, което изключвало всякаква вероятност от объркване на конфликтните марки.
16 На 19 януари 2001 г. жалбоподателят подава жалба в СХВП срещу решението на отдела по споровете. На 11 май 2004 г. четвърти апелативен състав отхвърля тази жалба, като приема Решение R 1109/2000‑4 (наричано по-нататък „обжалваното решение“). Апелативният състав потвърждава, че създаденото от тези знаци визуално впечатление било напълно различно. В действителност той посочва, че фигуративните елементи, представляващи основно човешка фигура, седнала в маслинова гора, имат само слаб отличителен характер за маслиновото масло, което придава на словните елементи „la española“ и „carbonell“ първостепенно значение. Относно сравнението на знаците във фонетичен и концептуален план, апелативният състав установява, че жалбоподателят не е опровергал пълната липса на съвпадение на словните елементи, нито слабата концептуална връзка между конфликтните знаци. На последно място той признава, че отделът по споровете е трябвало да се произнесе относно общоизвестността на по-ранните марки. Той обаче приема, че тази преценка, както и разглеждането на документацията, представена пред апелативния състав за доказване на горепосочената общоизвестност, не са строго необходими, тъй като не било изпълнено едно от предварителните условия за оценката на вероятността от объркване с марка с добра репутация или с общоизвестна такава, а именно съществуването на прилика между знаците.
Производство и искания на страните
17 Жалбоподателят подава настоящата жалба в секретариата на Първоинстанционния съд на 31 август 2004 г.
18 С писмо от 8 ноември 2004 г., отправено до Първоинстанционния съд, жалбоподателят иска да приложи към преписката удостоверение относно общоизвестния характер на марката Carbonell, издадено от Търговската камара на Испания в Белгия и Люксембург. Това удостоверение е изпратено на жалбоподателя след подаването на жалбата, въпреки че той го е поискал преди тази дата. Първоинстанционният съд уважава това искане с решение от 17 ноември 2004 г.
19 На 1 март 2005 г. СХВП представя писмения си отговор. На 17 януари 2005 г. встъпилата страна представя писменото си становище при встъпване. С писмо от 10 май 2005 г. жалбоподателят иска разрешение да представи писмена реплика, което му е отказано от Първоинстанционния съд с решение от 23 май 2005 г.
20 Въз основа на доклада на съдията докладчик Първоинстанционният съд (първи състав) решава да започне устната фаза на производството.
21 Устните състезания и отговорите на страните на поставените от Първоинстанционния съд въпроси са изслушани в съдебното заседание от 14 март 2007 г.
22 Жалбоподателят моли Първоинстанционния съд:
– да отмени обжалваното решение,
– да обяви заявената марка за недействителна или съответно да постанови отхвърляне на заявката за марка на Общността,
– да осъди СХВП и встъпилата страна да заплатят съдебните разноски за настоящото производство и разходите, направени в производството пред четвърти апелативен състав.
23 СХВП моли Първоинстанционния съд:
– да отхвърли жалбата,
– да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.
24 Встъпилата страна моли Първоинстанционния съд:
– да отхвърли жалбата и да потвърди обжалваното решение,
– да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.
25 В съдебното заседание встъпилата страна се отказва от искането си да се призове личният ѝ представител, както и от възражението си за недопустимост относно качеството на адвокат на представителя на жалбоподателя.
По допустимостта
По допустимостта на искането Първоинстанционният съд да обяви заявената марка за недействителна или съответно да постанови нейното отхвърляне
Доводи на страните
26 СХВП счита, че второто искане на жалбоподателя, с което се иска Първоинстанционният съд да обяви марката La Española за недействителна или съответно да постанови отхвърляне на заявката за марка на Общността, е недопустимо, тъй като Първоинстанционният съд не следва да дава на СХВП съдебни нареждания, и че задължение на последната е да се съобрази с последиците от диспозитива и мотивите на решенията (Решение на Първоинстанционния съд от 23 октомври 2002 г. по дело Institut fur Lernsysteme/СХВП — Educational Services (ELS), T‑388/00, Recueil, стр. II‑4301, точка 19).
Съображения на Първоинстанционния съд
27 Второто искане на жалбоподателя се подразделя на две части. В първата част жалбоподателят иска марката La Española да бъде обявена за недействителна. Във втората част той иска да бъде постановено отхвърлянето на регистрацията на горепосочената марка.
28 По отношение на искането за обявяване на недействителност на марката La Española следва да се напомни, че член 62, параграф 3 от Регламент № 40/94 предвижда, че ако е била подадена жалба до общностния съд, решенията на апелативните състави влизат в сила от датата, на която същата е отхвърлена. Следователно, както СХВП правилно отбелязва, заявената марка не е още регистрирана и не може да бъде отменена. Поради това първата част от второто искане на жалбоподателя е без предмет.
29 Що се отнася до втората част от споменатото искане, жалбоподателят иска по същество Първоинстанционният съд да приеме решението, което според него СХВП е трябвало да вземе, а именно решение, което установява, че условията за възражение са изпълнени, така че СХВП да го изпълни като откаже регистрацията на заявената марка.
30 Следователно жалбоподателят иска изменение на обжалваното решение, което е предвидено в член 63, параграф 3 от Регламент № 40/94. В действителност това искане не се състои в молба Първоинстанционният съд да задължи СХВП да направи или да не направи нещо, каквото би представлявало съдебно нареждане, отправено до нея. Напротив, то има за цел Първоинстанционният съд да реши, на същото основание като апелативния състав, дали заявената марка може да бъде регистрирана с оглед на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 40/94. Такова решение е сред мерките, които могат да бъдат взети от Първоинстанционния съд на основание на неговото правомощие за изменение (вж. в този смисъл Решение на Първоинстанционния съд от 8 юли 2004 г. по дело MFE Marienfelde/СХВП — Vétoquinol (HIPOVITON), T‑334/01, Recueil, стр. II‑2787, точка 19 и Решение на Първоинстанционния съд от 4 октомври 2006 г. по дело Freixenet/СХВП (Форма на бутилка, покрита с бял шмиргелов прах) T‑190/04, Recueil, стр. II-00079*, точка 17).
31 Следователно втората част от второто искане на жалбоподателя е допустима.
По обхвата на правомощията на представителя на жалбоподателя
Доводи на страните
32 Встъпилата страна изтъква, че предоставените правомощия на адвоката на жалбоподателя не му позволяват да представлява последния пред Първоинстанционния съд. Според встъпилата страна дадено от жалбоподателя нотариално завереното пълномощно на г‑н J. Munguía Arsuaga упълномощава последния да представлява жалбоподателя пред испанските юрисдикции, а не пред юрисдикция на Общността. Следователно правомощията, възложени от г‑н Munguía Arsuaga на адв. M. Fernández de Béthencourt — адвокатът, подписал жалбата от името и за сметка на жалбоподателя — надхвърляли правомощията, предоставени на първия.
Съображения на Първоинстанционния съд
33 Член 44, параграф 5, буква б) от Процедурния правилник на Първоинстанционния съд изисква жалбата на частноправно юридическо лице да се придружава от доказателство, че дадените на адвоката правомощия са му били надлежно предоставени от представител, оправомощен за тази цел.
34 От нотариално заверените пълномощни от 16 август 2004 г. в полза на оправомощения представител на жалбоподателя, г‑н Munguía Arsuaga, обаче е видно, че последният е имал правомощия лично да представлява жалбоподателя или да упълномощи адвокати в тази връзка „както в националната, така и в наднационалната сфера“, което включва представителство пред Първоинстанционния съд. Поради това е изненадващо, че встъпилата страна поддържа тезата, според която правомощията, предоставени на адв. Fernández de Béthencourt от г‑н Munguía Arsuaga надхвърлят правомощията, предоставени на последния. Тази теза очевидно и явно противоречи на фактите.
35 Следователно настоящото възражение за недопустимост следва да бъде отхвърлено.
По прилагането на принципа на силата на пресъдено нещо
Доводи на страните
36 Встъпилата страна счита, че в случая е приложимо възражението за сила на пресъдено нещо, предвидено в член 55, параграф 3 от Регламент № 40/94, съгласно което искането за отмяна или за обявяване на недействителност е недопустимо, ако по искане със същия предмет и на същото основание между същите страни е постановено решение от юрисдикция на дадена държава-членка и ако това решение има сила на пресъдено нещо.
37 Встъпилата страна счита, че решение от 7 юли 1997 г. на испанска юрисдикция, а именно Audiencia Provincial de Sevilla (Окръжен съд в Севиля, Испания), следва да бъде разглеждано като имащо сила на пресъдено нещо по смисъла на член 55, параграф 3 от Регламент № 40/94, след като то се отнася до същите страни, същия предмет и същото основание като тези в настоящото дело. В действителност въпросното решение се отнасяло до спор между жалбоподателя и встъпилата страна, в който жалбоподателят опитал да попречи на встъпилата страна да използва испанска марка, идентична на марката La Española, на основание на забраната за имитация, предвидена в ley nº 3/1991, de 10 de enero, de competencia desleal (испански Закон № 3/91 от 10 януари 1991 г. за нелоялната конкуренция) (BOE № 10, 11 януари 1991 г., стр. 959). Въпросното решение заключило, че двете конфликтни марки са съвместими, като отхвърлило искането на жалбоподателя. Това решение станало окончателно с отхвърлянето на подадената от жалбоподателя жалба с Определение на Tribunal Supremo (Върховен съд, Испания) от 16 февруари 1999 г. Поради това встъпилата страна прави заключение за недопустимост на настоящата жалба.
38 Жалбоподателят и СХВП изтъкват в хода на съдебното заседание, че член 55 от Регламент № 40/94 не се прилага в случая, тъй като нито основанието, нито предметът на настоящото дело били идентични с тези на делото, довело до постановяване на решението на Audiencia Provincial de Séville.
Съображения на Първоинстанционния съд
39 Съгласно постоянната съдебна практика общностният режим на марките е автономна система, която обхваща съвкупност от правила и преследва специфични за нея цели, като нейното прилагане е независимо от всяка една национална система (Решение на Първоинстанционния съд от 5 декември 2000 г. по дело Messe München/СХВП (electronica), T‑32/00, Recueil, стр. II‑3829, точка 47 и Решение на Първоинстанционния съд от 24 ноември 2005 г. по дело Sadas/СХВП — LTJ Diffusion (ARTHUR ET FELICIE), T‑346/04, Recueil, стр. II‑4891, точка 70).
40 Следователно законосъобразността на решенията на апелативните състави следва да бъде преценявана единствено въз основа на Регламент № 40/94, според неговото тълкуване от общностния съд, а не въз основа на националната съдебна практика (Решение на Първоинстанционния съд от 9 юли 2003 г. по дело Laboratorios RTB/СХВП — Giorgio Beverly Hills (GIORGIO BEVERLY HILLS), T‑162/01, Recueil, стр. II‑2821, точка 53, Решение на Първоинстанционния съд от 4 ноември 2003 г. по дело Díaz/СХВП — Granjas Castelló (CASTILLO), T‑85/02, Recueil, стр. II‑4835, точка 37 и Решение на Първоинстанционния съд от 13 юли 2004 г. по дело AVEX/OHMI — Ahlers (a), T‑115/02, Recueil, стр. II‑2907, точка 30).
41 Принципът на автономност на общностния режим е приложим a fortiori при положения като това в настоящия случай, тъй като решението на Audiencia Provincial de Séville не е основано на правила, аналогични на тези на Регламент № 40/94, а на закон относно нелоялната конкуренция.
42 Важно е да се посочи също, че член 55, параграф 3 от Регламент № 40/94 представлява изключение на горепосочения принцип. Тази разпоредба предвижда единствено, че СХВП следва да разглежда като недопустимо искане за отмяна или за обявяване на недействителност, предявено срещу вече регистрирана марка на Общността, когато по искане със същия предмет, т. е. обявяване на недействителност или отмяна на споменатата марка на Общността, и на същото основание между същите страни е постановено решение от национална юрисдикция и това решение има сила на пресъдено нещо.
43 Следователно тази разпоредба не може да има никакво значение за допустимостта на настоящата жалба, която не представлява искане за отмяна или за обявяване на недействителност и не е подадена пред СХВП, а пред Първоинстанционния съд.
44 На последно място, следва да се посочи допълнително, че обратно на това, което поддържа встъпилата страна, делото решено от Audiencia Provincial de Séville с решение от 7 юли 1997 г. няма същото основание, нито същия предмет като тези по настоящото дело. По отношение на основанието делото се отнася до нарушаване на испанския закон за нелоялната конкуренция, докато настоящото дело се отнася до въпрос свързан с Регламент № 40/94. Що се отнася до предмета на горепосоченото дело, следва да се отбележи, че решението на Audiencia Provincial de Séville по същество се основава на Решение на Tribunal Supremo от 10 юни 1987 г., което не е установило съвместимостта на марката Carbonell със заявената марка. Това решение на Tribunal Supremo обаче се отнася единствено до въпроса за съвместимост на марка на встъпилата страна, имаща голяма прилика със заявената марка, с марка La Española, принадлежаща на жалбоподателя и регистрирана за „колбаси“ от клас 29 по смисъла на Ницската спогодба. Следователно никаква идентичност на предмета не може да бъде установена, тъй като разглежданите марки са различни от конфликтните марки по настоящото дело.
45 Следователно настоящото възражение за недопустимост следва да бъде отхвърлено.
По същество
46 Жалбоподателят изтъква две правни основания за отмяна, изведени от нарушаване на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 40/94, от една страна, и от задължението за разглеждане на доказателствата за добрата репутация на по-ранната марка, от друга страна.
Предварителни бележки
47 Съществува спор между страните относно регистрациите, които следва да бъдат взети предвид, за да се прецени съществуването на правото на възражение, претендирано от жалбоподателя. Същият счита, че следва да се имат предвид не само регистрациите в Испания и регистрацията в Общността, които са били взети предвид от отдела по споровете и апелативния състав, но също и другите регистрации, които е изтъкнал. СХВП и встъпилата страна оспорват това твърдение и възразяват, че тъй като датата, на която жалбоподателят е направил заявка за регистрация в Общността № 338681, е по-късна от тази на заявената марка на Общността, апелативният състав не е трябвало да я взема предвид.
48 Първоинстанционният съд счита обаче, че този въпрос не е релевантен в случая. В действителност обжалваното решение е по същество основано на липсата на прилика между фигуративния елемент на марката Carbonell и този на заявената марка. Фигуративният елемент на марката Carbonell обаче е идентичен при всички регистрации, изтъкнати от жалбоподателя, както при тези, които са взети предвид от апелативния състав, така и при тези, които той е изключил.
По първото правно основание, изведено от нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 40/94
Доводи на страните
49 Жалбоподателят счита, че обжалваното решение нарушава член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 40/94, тъй като не взема предвид нито факта, че конфликтните марки като цяло са подобни на пръв поглед и следователно могат да създадат объркване на пазара, нито факта, че стоките, които са предмет на заявката за регистрация, са идентични със стоките, обозначени с по-ранната марка.
50 Що се отнася до приликата на стоките, визирани с конфликтните марки, жалбоподателят посочва първо, че апелативният състав е допуснал грешка, като е приел в точка 17 от обжалваното решение, че една част от тези стоки са идентични (хранителни масла и мазнини), други са много подобни (сол, горчица, оцет, сосове (подправки), подправки), а останалите — различни. Жалбоподателят изтъква, че с оглед, от една страна, на ограничаването на списъка на стоки, направено от встъпилата страна в писмото ѝ от 29 септември 1999 г., както и от друга страна, на факта, че регистрацията на марка La Española е била отказана за стоките от клас 30 по смисъла на Ницската спогодба, стоките, за които е поискана регистрацията, са идентични с търгуваните под неговата по-ранна марка, тъй като маслиновото масло (клас 29 по смисъла на Ницската спогодба), обхванато от марката Carbonell, попада в „хранителни масла и мазнини“, посочени със заявката за марка на Общността. Жалбоподателят изтъква, че поради това трябва да бъде приложена съдебната практика, съгласно която при цялостната оценка на вероятността от объркване по-малката прилика между знаците може да бъде компенсирана с идентичността на стоките, обозначени с тези марки (вж. в този смисъл Решение на Съда от 29 септември 1998 г. по дело Canon, C‑39/97, Recueil, стр. I‑5507, точка 17 и Решение на Съда от 22 юни 2000 г. по дело Marca Mode, C‑425/98, Recueil, стр. I‑4861, точка 40).
51 На второ място, жалбоподателят счита, че във визуалния анализ на конфликтните марки апелативният състав е допуснал грешка в преценката, като е приел, че фигуративният елемент е слабо отличителен и е придал по-голямо значение на словния елемент. Според жалбоподателя при сравнителното проучване апелативният състав е трябвало повече да наблегне върху приликите на фигуративните елементи, които представляват доминиращите съставни части на конфликтните марки.
52 Така жалбоподателят изтъква, че използването на рисунка като тази на по-ранната марка не е нито необходимо, нито обичайно за търгуването на маслиново масло. За разлика от изобразяването на маслинови дървета или на маслини, образът на преден план на жена, облечена по очевидно традиционен начин, не е обичаен. Във връзка с това жалбоподателят прилага нотариално заверено удостоверение, което удостоверява истинността на фотографски материали относно марките за маслиново масло, които се търгуват на испанска територия и които заедно представляват 95 % от този пазар, от което е видно, че нито един от етикетите, поставени на тези стоки, не изобразява жена, с изключение на конфликтните марки.
53 Жалбоподателят посочва, че за сметка на това наименованието „la española“ няма никакъв отличителен характер. Той подчертава, че думите „España“ и „española“ са често използвани и че тяхното значение е познато, дори на тези които не владеят испански език. За неиспаноговорещите страни наименованието „la española“ било възприемано като описващо географския произход на стоките.
54 Жалбоподателят посочва също, че апелативният състав не е взел в предвид факта, че средният потребител възприема марката като едно цяло и не се впуска в изследване на различните ѝ детайли. Той подчертава, че в повечето случаи потребителят купува своите стоки в супермаркети, където тази стока е разположена на рафтове с пряк достъп за потребителите, които не трябва да я поискат устно. Жалбоподателят посочва, че потребителят губи малко време между последователните покупки, които прави в различните места на магазина. При тези условия актът на купуване имал многократен, необмислен и несъзнателен характер, подсилен от факта, че стоките са складирани на едно и също място, което увеличавало вероятността от объркване. В действителност потребителят бил воден повече от впечатление, отколкото от пряко сравняване на различните марки. Обикновено той бил не толкова внимателен, колкото квалифицирания потребител. Оттук жалбоподателят прави заключение, че при избора на стоката определящо е визуалното въздействие на етикета, върху който е отпечатана марката.
55 На трето място, жалбоподателят изброява шестнадесет сходства между по-ранната марка и заявената марка.
56 Жалбоподателят отбелязва, че тези съвпадения между двете рисунки създават много подобно във визуален план цялостно впечатление. Следователно, дори ако средният потребител бил способен да възприеме някои разлики между двата знака, вероятността да се направи връзка между двете марки била действителна.
57 На четвърто място, жалбоподателят посочва, че с оглед на приликата на конфликтните знаци потребителите могат да помислят, че заявената марка е просто изменение на марката Carbonell. Той отбелязва, че съгласно съдебната практика е възможно дадено предприятие да използва подмарки, които произлизат от една основна марка и поделят с нея общ доминиращ елемент, за да отличи различните си производствени линии (вж. в този смисъл Решение на Първоинстанционния съд от 18 февруари 2004 г. по дело Koubi/СХВП — Flabesa (CONFORTFLEX), T‑10/03, Recueil, стр. II‑719, точка 61) В това отношение жалбоподателят уточнява, че търгува с различни видове маслиново масло, обозначени с една и съща рисунка, но разграничени чрез различни названия като „carbonell“, „fontana“, „finoliva“, „sotoliva“ и „mezquita“.
58 На последно място, жалбоподателят отбелязва, че използваното изображение е основно за Carbonell, тъй като то позволява на потребителя автоматично да установи произхода на стоките му, без дори да е необходимо да вписва наименованието „carbonell“.
59 СХВП приема, че апелативният състав е допуснал грешка, като не е взел предвид ограничението на списъка на стоки, предмет на заявката за регистрация. Той признава, че маслиновото масло (обхванато от по-ранната марка стока) е идентична стока с хранителните масла и мазнини, предмет на заявката за регистрация, когато последните се отнасят до маслиновото масло. СХВП и встъпилата страна обаче считат, че такава грешка не е имала определящо въздействие върху обжалваното решение, тъй като последното основава отказа на възражението на липсата на прилика между конфликтните марки, а не на факта, че разглежданите стоки не били нито идентични, нито подобни. Встъпилата страна добавя, че не следва да се отдава никакво значение на обстоятелството, че обжалваното решение споменава другите стоки, след като отделът по споровете, както и апелативният състав, винаги са признавали, че стоките са отчасти идентични.
60 СХВП потвърждава преценката на апелативния състав, според която конфликтните знаци създавали различно визуално впечатление.
61 СХВП и встъпилата страна считат, че в настоящия спор следва да се приложи съдебната практика, съгласно която общата преценка на вероятността от объркване по отношение на визуалната, звукова или концептуална прилика между съответните марки трябва да се основава на създаденото от тях цялостно впечатление, като се имат предвид по-конкретно техните отличителни и доминиращи елементи (Решение на Съда от 11 ноември 1997 г. по дело SABEL, C‑251/95, Recueil, стр. I‑6191, точка 23 и Решение на Съда от 22 юни 1999 г. по дело Lloyd Schuhfabrik Meyer, C‑342/97, Recueil, стр. I‑3819, точка 25). СХВП счита, че възприетата от апелативния състав преценка на отдела по споровете относно цялостното впечатление, което конфликтните знаци създават у потребителя, съответства на съдебната практика. В действителност те отчитали факта, че тези фигуративни елементи могли да се свържат със стоката и така да имат по-малко влияние върху възприемането на знака.
62 СХВП приема, че образът на седнала жена, облечена в традиционна носия, може да бъде отличителен за разглежданите стоки. Тя обаче счита, че в настоящия случай общите за двата конфликтни знака фигуративни елементи нямат особена отличителна сила. В тази връзка СХВП поддържа, че един-единствен конкурент не може да присвои изключително за себе си изображението на поле с маслинови дървета (както и съчетанието от използваните за фона цветове), тъй като то е дълбоко свързано със стоката, която обозначава (маслиново масло), и с нейния произход. Освен това идеята за изобразяване на жена не можела да бъде присвоена. От своя страна встъпилата страна посочва, че общите фигуративни елементи на конфликтните марки се отнасят до родово определени вещи или до общи категории от вещи, които имат слабо отличително свойство.
63 Встъпилата страна оспорва доказателствената стойност на нотариално завереното удостоверение, представено от жалбоподателя, за да докаже, че нито една марка за маслиново масло, търгувано на испанска територия, не изобразява жена. Като обратен пример тя посочва други марки, които използват образа на жена, облечена в рокля на волани или в циганска носия, и представя различни документи в тази връзка.
64 СХВП счита, че в случая словният елемент на разглежданите знаци има много важно значение за визуалното впечатление, което те създават, и че е очевидно, че елементите „la española“ и „carbonell“ са много различни във визуално отношение.
65 Макар СХВП да приема, че сам по себе си изразът „la española“ е малко отличителен, тя оспорва, че е безполезно да се вземе предвид това при сравнението на конфликтните знаци, както поддържа жалбоподателят. Според СХВП следва също да се вземе предвид фактът, че при наличието на комбинирани марки, съставени от фигуративни елементи и словен елемент, последният обикновено придобива главно значение, тъй като по-лесно се запомня от потребителя и е по-малко двусмислен за идентифицирането на марката и нейното съобщаване на трети лица. От своя страна встъпилата страна уточнява, че обикновено преобладаващият характер на словния елемент се дължи на факта, че потребителят идентифицира комбинираните марки с името им, най-вече когато ги търси устно, и на факта, че фигуративният елемент в някои случаи е безполезен, както при рекламата, излъчвана по радиото.
66 Встъпилата страна потвърждава анализа, съгласно който наименованията „la española“ и „carbonell“ са преобладаващи. Относно първата марка встъпилата страна добавя, че това преобладаване е засилено от общоизвестността на марката La Española.
67 СХВП, подкрепена от встъпилата страна, установява, че между разглежданите знаци съществуват важни различия в общия външен вид на нарисуваната жена, както поради нейното положение, дрехи и черти на лицето, така и поради това, че в заявката за марка на Общността жената държи кана в ръцете, докато марката Carbonell я изобразява с вдигнати ръце, държейки маслинов клон. Освен това СХВП отбелязва, че в по-ранната марка жената е седнала върху нисък зид, върху който се намират две тенекии, с традиционна опаковка и външен вид, докато рисунката на заявената марка не показва предмета, върху който жената е седнала.
68 На последно място, в концептуален план СХВП посочва, че потребителят ще възприеме думата „carbonell“ като фамилно име, докато фигуративният елемент ще предизвика у него асоциация с естествения и традиционен произход на стоката. Що се отнася до заявената марка, както фигуративният елемент, така и наименованието „la española“ следвало да предизвикат в съзнанието на потребителите очевидна асоциация с естествения и географския произход на стоката. СХВП прави заключение, че между разглежданите знаци съществува връзка, която може да бъде определена като препратка към естествения произход на стоките. Тя уточнява, че такава връзка е свързана единствено с характеристиките или с качеството на стоките, а не с търговския им произход.
69 СХВП заключава, че апелативният състав не е допуснал никаква грешка в преценката си при сравнението на знаците, в резултат на която е установил, че тези знаци не са нито идентични, нито подобни и че следователно не съществува никаква вероятност от объркване по смисъла на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 40/94 (Решение на Съда от 12 октомври 2004 г. по дело Vedial/СХВП, C‑106/03 P, Recueil, стр. I‑9573, точки 53 и 54). СХВП добавя, че поради същото съображение принципът на взаимозависимост между факторите не е приложим в спора.
Съображения на Първоинстанционния съд
70 Като начало следва да се посочи, че в обжалваното решение апелативният състав установява (точка 17), че една част от стоките, обхванати от марката Carbonell, и посочените със заявената марка са идентични (хранителни масла и мазнини от клас 29 по смисъла на Ницската спогодба), други са много подобни (сол, горчица, оцет, сосове (подправки); подправки, стоки от клас 30 по смисъла на Ницската спогодба), а останалите — различни.
71 Въпреки това, както правилно изтъква жалбоподателят и както СХВП и встъпилата страна приемат в хода на съдебното заседание, в обжалваното решение апелативният състав е следвало единствено да направи заключение за идентичност на стоките, обхванати от марка Carbonell, и тези, обхванати от заявената марка, когато последните се отнасят до маслиновото масло, както и за голямата прилика между стоките, обхванати от марка Carbonell, и тези, обхванати от заявената марка, когато последните се отнасят до другите хранителни мазнини. В действителност това заключение се налага вследствие, от една страна, на ограничаването на списъка на стоки, направено с писмо на встъпилата страна от 29 септември 1999 г., и от друга страна, на решението, прието от отдела по споровете от 22 февруари 2000 г. в рамките на първата процедура по възражение, в което отделът по споровете отказва регистрация на марка La Española за стоките от клас 30 по смисъла на Ницската спогодба, потвърдено с решение от 17 февруари 2003 г. на четвърти апелативен състав.
72 При тези условия Първоинстанционният съд счита, че апелативният състав неправилно не е взел предвид съдебната практика, съгласно която в цялостната оценка на вероятността от объркване по-малката прилика между знаците може да бъде компенсирана с висока степен на прилика между стоките (Решение по дело Canon, посочено по-горе, точка 17 и Решение по дело Marca Mode, посочено по-горе, точка 40).
73 Въпреки това в обжалваното решение апелативният състав е приел, че не съществува никаква прилика между конфликтните марки, тъй като фигуративните им елементи притежавали слаб отличителен характер за маслиновото масло, поради което сравнението на словните им елементи, които били изцяло различни, придобивало първостепенно значение. Ето защо, без да приложи горепосочената съдебна практика, апелативният състав е установил, че всяка вероятност от объркване между конфликтните марки е изключена.
74 Първоинстанционният съд ще разгледа последователно заключенията относно слабия отличителен характер на фигуративните елементи, доминиращия характер на словните елементи, приликата и вероятността от объркване между конфликтните марки.
– По отличителния характер на фигуративните елементи
75 В точка 18 от обжалваното решение апелативният състав, за да обоснове заключението си относно слабия отличителен характер на фигуративните елементи на конфликтните марки, посочва само че те се състоят основно от седнало лице на пасторален фон, и по-точно в маслинова гора. Този кратък анализ следва да се разбира в смисъл, че апелативният състав възприема анализа на отдела по споровете, съгласно който фигуративните елементи на конфликтните марки имали по-малко отличителен характер, тъй като били обичайни в сектора на маслиновото масло (точка 9, второ тире от обжалваното решение).
76 В обжалваното решение обаче апелативният състав не е уточнил по никакъв начин съображенията, поради които счита, че спорното изображение било обичайно в сектора на маслиновото масло, и не е посочил никаква друга марка, различна от конфликтните, която да съдържа фигуративен елемент, сходен с този на разглежданите марки.
77 За сметка на това от предоставеното от жалбоподателя нотариално заверено удостоверение, което удостоверява истинността на фотографски материали, съдържащи марките за маслиново масло, които се търгуват на испанска територия и заедно представляват 95 % от този пазар, е видно, че нито една от тези марки не използва изображението на жена, с изключение на конфликтните марки. Нито СХВП, нито встъпилата страна са поставили под въпрос истинността на този документ. В хода на съдебното заседание обаче СХВП е оспорила неговата допустимост с мотива, че той не е бил представен на етапа на административната процедура. Документът обаче е бил представен с жалбата, така както го изисква член 44, параграф 1 от Процедурния правилник, и има за цел именно да докаже, че извършеният в обжалваното решение анализ на обичайния характер на въпросните фигуративни елементи е неправилен. Следователно той е допустим.
78 Доводът на встъпилата страна, че други испански марки за маслиново масло използват образа на жена и че въпросното изображение не било необичайно за испанските марки за маслиново масло, не може да се приеме. В действителност от разглеждането на тези марки е видно, че изображението на жена, което те използват, е много различно от това на конфликтните марки. Освен това тези марки не са много характерни за испанския пазар на маслиново масло. Нито една от тези марки не се посочва в единствения предоставен на Първоинстанционния съд документ, който показва разпространението на различните марки за маслиново масло в Испания, а именно доклада на Агенцията за пазарно проучване AC Nielsen Company SL от 18 август 2004 г., чиято истинност не е оспорена от нито една от страните.
79 При тези условия следва да се приеме, че в обжалваното решение апелативният състав неправилно е счел, че фигуративният елемент на конфликтните марки е обичаен за испанския пазар на маслиново масло.
80 СХВП обаче счита, че съображението, поради което апелативният състав е направил заключение за слабия отличителен характер на фигуративните елементи на конфликтните марки, не е съществуването на подобни марки на този пазар, а същото основание, поради което е направил извод за съществуването на слаба концептуална връзка между конфликтните марки, а именно че фигуративните им елементи са свързани с естеството и земеделския произход на посочените стоки (точка 9, четвърто тире от обжалваното решение). Следователно средният потребител нямало да възприеме тези елементи като указание за търговския произход на споменатите стоки, а като загатване за тяхната естествена и традиционна обработка.
81 Дори да се предположи, че обжалваното решение може да се тълкува в смисъла, посочен от СХВП, Първоинстанционният съд не може да приеме нейния довод.
82 На първо място, ако може да се приеме, че изображението на маслинова гора насочва към елемент, неизбежно свързан с маслиновото масло, то същото заключение не може да се направи относно изображението на седнало лице. Самата СХВП признава в писмения си отговор (точка 50), че образът на седнала жена в традиционна носия може да бъде отличителен за разглежданите стоки. Първоинстанционният съд обаче счита, че няма никакво основание да се направи заключение, че в очите на средния потребител образът на седнала жена насочва по-скоро към естествения и традиционен произход на стоката, отколкото към търговския ѝ произход.
83 СХВП поддържа обаче, че един единствен конкурент не може да присвои изключително за себе си изображението на жена. Въпросът обаче дали елементите, които съставляват дадена марка, следва да могат да се използват свободно от други конкуренти не е в обхвата на проверката на отличителния характер на фигуративния елемент на марката (вж. аналогично Решение на Съда от 16 септември 2004 г. по дело SAT.1/СХВП, C‑329/02 P, Recueil, стр. I‑8317, точка 36). Единственият относим въпрос във връзка с тази проверка е дали анализираният знак е отличителен или не, въпрос на който, що се отнася до седнала жена, СХВП вече е отговорила положително.
84 В тази връзка следва да се уточни, че жалбоподателят не възнамерява да си присвои всяко изображение на маслинова гора, нито всяко изображение на жена. Той претендира за изключителност върху конкретно изображение на съчетанието на тези два елемента, което е част от неговата марка. Поради това жалбоподателят не се противопоставя встъпилата страна да използва изображението на жена в марката си, а да използва изображение, което той счита за прекалено сходно с неговото.
85 На второ място относно фигуративния елемент на марката следва да се посочи, че проверката на отличителния му характер може да бъде осъществена отчасти за всяка от думите или съставните му части, взети поотделно, но във всички случаи трябва да зависи от проверка на съвкупността, която те образуват. Действително самото обстоятелство, че всяка от тези съставни части, разглеждана самостоятелно, е лишена от отличителен характер, не изключва възможността образуваната от тях комбинация да има такъв (вж. аналогично Решение по дело SAT.1/СХВП, посочено по-горе, точка 28 и цитираната съдебна практика).
86 СХВП и встъпилата страна обаче правят преценка на отличителния характер на фигуративния елемент на конфликтните марки, като се основават на отделен анализ на всеки от неговите съставни части — по-специално на изображението на маслинова гора и на изображението на седнала жена, както и на допълнителните елементи на конфликтните марки като червената рамка и пространствата, запазени за наименованията, а също и тяхната форма — без да вземат предвид обстоятелството, че някои съставни части, лишени поотделно от отличителен характер, могат веднъж съчетани да имат такъв характер.
87 От гореизложеното следва, че в обжалваното решение апелативният състав неправилно е направил заключение за слабия отличителен характер на фигуративните елементи на конфликтните марки.
– По доминиращия характер на словните части
88 В точка 18 от обжалваното решение апелативният състав уточнява, че сравнението на словния елемент на конфликтните марки придобива в случая първостепенно значение с оглед на слабия отличителен характер на фигуративните елементи на споменатите марки, дори ако словният елемент на марката La Española сам по себе си е само слабо отличителен.
89 Първоинстанционният съд счита, че преценката на апелативния състав е погрешна.
90 На първо място, Първоинстанционният съд приема, че в обжалваното решение апелативният състав неправилно прави заключение за слабия отличителен характер на фигуративните елементи на конфликтните марки. Следователно сравнението на словните елементи не може да се направи на основата на тази преценка.
91 На второ място, съдебната практика е установила, че когато словният елемент на комбинирана марка заема равностойно място по отношение на фигуративния елемент, последният не може да бъде разглеждан във визуален план като допълнителен по отношение на другата съставна част на знака (вж. аналогично Решение на Първоинстанционния съд от 12 декември 2002 г. по дело Vedial/СХВП — France Distribution (HUBERT), T‑110/01, Recueil, стр. II‑5275, точка 53). Това трябва да се прилага a fortiori при положения, при които фигуративният елемент в пространствено отношение заема много по-значимо място от словния елемент.
92 На трето място, Първоинстанционният съд счита, че словният елемент „la española“ има твърде слаб отличителен характер. Тази дума е обичайно използвана в Испания и се възприема като описателна за географския произход на стоките. В действителност, както произтича от Решение на Tribunal Supremo от 10 юни 1987 г., включено в преписката от встъпилата страна, словният елемент „la española“ присъства в почти 100 марки в Испания, от които повече от дванадесет са от клас 29 по смисъла на Ницската спогодба. Самата встъпила страна в рамките на първата процедура по възражение изтъква пред отдела по споровете (вж. Решение № 259/2000 на отдела по споровете от 22 февруари 2000 г., стр. 3, последен параграф и стр. 5, последен параграф) и пред апелативния състав (вж. Решение R 326/2000‑4 на четвърти апелативен състав от 17 февруари 2003 г., стр. 4, трети и четвърти параграф), че думата „la española“ е станала обичайна в ежедневния език, че е слабо отличителна и че съставлява обичайна препратка в сектора.
93 Самата СХВП в други процедури по възражение е поддържала позиция обратна на тази, която застъпва в настоящото производство. Така отделът по споровете в свое Решение № 259/2000 от 22 февруари 2000 г. (стр. 6, пети параграф), потвърдено от четвърти апелативен състав (Решение R 326/2000‑4, от 17 февруари 2003 г.) в рамките на първата процедура по възражение и в Решение № 843/2000 от 27 април 2000 г. (стр. 6, четвърти параграф), е приел, че изразът „la española“ има само слаба отличителна сила, тъй като представлявал обичайно наименование в хранителния сектор и предполагал позоваване на географския произход на стоките. Освен това обратно на това, което се поддържа в настоящото дело, отделът по споровете е приел в своето решение от 22 февруари 2000 г., че тъй като общият за двете марки елемент бил слабо отличителен, вниманието на потребителя нямало да бъде привлечено от думата „la española“, а от фигуративния елемент на заявената марка.
– По приликата на марките и вероятността от объркване
94 Апелативният състав счита, че цялостното визуално впечатление, създадено от разглежданите марки, е различно и следователно цялостната им преценка не показва никаква прилика между тях, което изключва всяка вероятност от объркване.
95 Следва да се напомни, че от практиката на Съда относно тълкуването на член 4, параграф 1, буква б) от Първа директива 89/104/ЕИО на Съвета от 21 декември 1988 г. за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно марките (OВ L 40, стp. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 92), чието правно съдържание е по същество еднакво с това на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 40/94, произтича, че вероятността от объркване се изразява във вероятността потребителите да повярват, че разглежданите стоки или услуги произхождат от едно и също предприятие или евентуално от икономически свързани предприятия (Решение по дело Canon, посочено по-горе, точка 29 и Решение по дело Lloyd Schuhfabrik Meyer, посочено по-горе, точка 17). Според същата съдебна практика вероятността от объркване в съзнанието на потребителите трябва да се преценява цялостно, като се отчитат всички релевантни в конкретния случай фактори (Решение по дело SABEL, посочено по-горе, точка 22, Решение по дело Canon, посочено по-горе, точка 16 и Решение по дело Lloyd Schuhfabrik Meyer, посочено по-горе, точка 18).
96 Преценката предполага известна взаимозависимост между взетите предвид фактори, и по-специално приликата на марките и тази на обозначените стоки или услуги. Поради това ниската степен на прилика между обозначените стоки или услуги може да се компенсира с висока степен на прилика между марките и обратно (Решение по дело Canon, посочено по-горе, точка 17 и Решение по дело Lloyd Schuhfabrik Meyer, посочено по-горе, точка 19).
97 От принципа на взаимозависимост между факторите произтича също, че високата степен на прилика между марките се подсилва от високата степен на прилика между обхванатите стоки или a fortiori от идентичността на последните.
98 Следва също да се напомни, че съгласно съдебната практика две марки са подобни, когато от гледна точка на съответните потребители са поне отчасти еднакви в един или няколко релевантни аспекта (Решение на Първоинстанционния съд от 23 октомври 2002 г. по дело Matratzen Concord/СХВП — Hukla Germany (MATRATZEN), T‑6/01, Recueil, стр. II‑4335, точка 30 и Решение на Първоинстанционния съд от 7 септември 2006 г. по дело L & D/СХВП — Sämann (Aire Limpio), T‑168/04, Recueil, стр. II-02699, точка 91).
99 Общата преценка на вероятността от объркване по отношение на визуалната, звукова или концептуална прилика между съответните марки трябва да се основава на създаденото от тях цялостно впечатление, като се имат предвид по-конкретно техните отличителни и доминиращи елементи, както и фактът, че средният потребител обикновено възприема марката като едно цяло и не се впуска в изследване на различните ѝ детайли (Решение по дело SABEL, посочено по-горе, точка 23 и Решение по дело Lloyd Schuhfabrik Meyer, посочено по-горе, точка 25).
100 Относно визуалния план Първоинстанционният съд счита, че двете конфликтни марки имат многобройни общи елементи, а именно:
– и двете се състоят от правоъгълен, вертикален и стандартен етикет с еднакъв размер и червена рамка със заоблени върхове в краищата,
– и двете се състоят от рисунка на седнала жена на преден план във вертикално положение на етикета, чиито дрехи имат подобни цветове, като и двете жени са облечени с пола, бяла риза и червен шал с ресни в краищата,
– двете изобразени жени са с вързани коси, с цвете зад дясното ухо и декоративен гребен,
– двете изобразени жени са с голи ръце, с глава обърната наляво и седят върху стена с цвят охра,
– има маслинов клон на преден план, близо до главата на двете изобразени жени,
– има място за името на стоката в горната лента, която е извита към външността и изпъкнала към вътрешността на етикета,
– наименованието на марката се намира в бяла рамка на червен фон, разположена в долната част на етикета,
– формата на тази рамка е плоска към долната част на етикета и изпъкнала към вътрешността му,
– наименованието на марката е изписано с бели букви с еднакъв размер на червения фон на рамката,
– зад жената е изобразена маслинова гора в една и съща гама цветове, като хоризонтът заема еднакво голяма част и в двете рисунки.
101 Първоинстанционният съд счита, че приликата на разглежданите фигуративни елементи както в цветови, така и в графичен план, е по-значима от малките разлики, които фактически се забелязват само след внимателно и подробно разглеждане.
102 Относно концептуалната гледна точка Първоинстанционният съд установява, че в обжалваното решение самият апелативен състав (точки 9 и 19) счита, че между конфликтните марки съществува, макар и слаба, концептуална връзка, отнасяща се до естеството и произхода на защитените стоки.
103 Първоинстанционният съд счита, че съвкупността от общи за двете разглеждани марки елементи създава много подобно цялостно визуално впечатление, тъй като марката La Española възпроизвежда с голяма точност същността на посланието и визуалното впечатление, предадени чрез марката Carbonell: жената, облечена в традиционна рокля, седнала по определен начин близо до маслинов клон, на фона на маслинова гора, като цялото съдържа почти еднакво разположение на пространствата, цветовете, местата и начина на изписване на наименованията.
104 Първоинстанционният съд счита, че това цялостно подобно впечатление неизбежно създава за потребителя вероятност от объркване на конфликтните марки.
105 Вероятността от объркване не се намалява от съществуването на различен словен елемент, защото, както вече беше прието по-рано, словният елемент на заявената марка има много слаб отличителен характер, тъй като насочва към географския произход на стоката.
106 На първо място следва да се напомни, че средният потребител само в редки случаи има възможността да пристъпи към пряко сравнение на различните марки и че трябва да се довери на техния несъвършен образ, който съхранява в паметта си (Решение по дело Lloyd Schuhfabrik Meyer, посочено по-горе, точка 26). Това обстоятелство засилва тежестта на явните и лесни за възприемане елементи на съответните марки, както в случая фигуративните елементи на конфликтните марки (вж. в този смисъл Решение по дело CONFORFLEX, посочено по-горе, точка 45).
107 На второ място следва да се отбележи, че възприятието на марките от страна на средния потребител на разглежданите стоки или услуги има определяща роля по отношение на цялостната преценка на вероятността от объркване (Решение по дело SABEL, посочено по-горе, точка 23 и Решение по дело Lloyd Schuhfabrik Meyer, посочено по-горе, точка 25). С оглед целите на посочената цялостна преценка средният потребител се счита за относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен, но неговата степен на внимание може да се променя в зависимост от вида на съответните стоки или услуги (Решение по дело Lloyd Schuhfabrik Meyer, посочено по-горе, точка 26).
108 Тъй като обаче маслиновото масло е стока с ежедневно потребление в Испания, степента на внимание на средния потребител по отношение на неговия външен вид е ниско (вж. в този смисъл Решение на Първоинстанционния съд от 17 януари 2007 г. по дело Georgia-Pacific/СХВП (Релефен мотив), T‑283/04, Сборник, стр. II‑00003*, точка 41).
109 На трето място, както признава апелативният състав в обжалваното решение, следва да се има предвид, че в повечето случаи маслиновото масло се купува в супермаркети или магазини, където стоките от различните марки са разположени на рафтове. В този вид места за продажба, както поддържа жалбоподателят, потребителят губи малко време между последователните покупки, които прави на различните места в магазина и не иска устно различните стоки, които търси, а сам се отправя към рафтовете, където те се намират, поради което различията между конфликтните марки във фонетичен план са лишени от всякаква релевантност при отличаването на стоките. При тези условия потребителят се води повече от впечатление, отколкото от пряко сравнение на различните марки, и често не изчита всички указания върху всеки съд с маслиново масло. В по-голямата част от случаите той взима бутилката, чийто етикет визуално му напомня за марката, която търси. При тези обстоятелства фигуративният елемент на конфликтните марки придобива по-голямо значение, обратно на приетото в обжалваното решение, което увеличава вероятността от объркване на двете разглеждани марки.
110 В този смисъл следва да се отбележи, че когато конфликтните марки се разглеждат от разстояние и с бързината, с която потребителят в голям търговски магазин избира стоките, които търси, разликите между конфликтните знаци са по-трудно доловими, а приликите — по-забележими, тъй като средният потребител възприема марката като едно цяло и не се впуска в изследване на различните ѝ детайли.
111 На последно място следва да се вземе предвид обстоятелството, че с оглед на приликата на конфликтните знаци и факта, че словният елемент на заявената марка е слабо отличителен, потребителят може да възприеме заявената марка като подмарка, свързана с марката Carbonell, която обозначава маслиново масло с различно качество от това на горепосочената марка (вж. в този смисъл Решение по дело CONFORTFLEX, посочено по-горе, точка 61). В действителност, както е видно от преписката, марката Carbonell, която съществува в Испания от 1904 г., е идентифицирана с маслиновото масло на испанския пазар и образът, който тя използва, идентифицира автоматично посочената марка.
112 С оглед на изложеното по-горе се налага изводът, че апелативният състав погрешно е приел, че всяка вероятност от объркване на конфликтните марки е изключена (точка 24). Напротив, от всички заключения на Първоинстанционния съд следва, че съществува вероятност от объркване на горепосочените марки.
113 Следователно първото правно основание, изведено от нарушаване на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 40/94, следва да бъде прието.
114 Ето защо, без да е необходимо да се разглежда второто правно основание, съгласно член 63, параграф 3 от Регламент № 40/94 следва да се измени обжалваното решение в смисъл, че жалбата, подадена от жалбоподателя пред апелативния състав, е основателна и следователно възражението трябва да бъде уважено.
По съдебните разноски
115 По смисъла на член 87, параграф 2 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Съгласно член 136, параграф 2 от Процедурния правилник необходимите разходи, направени от страните във връзка с производството пред отделението по жалбите, подлежат на възстановяване. Тъй като СХВП и встъпилата страна са загубили делото, следва да бъдат осъдени да заплатят съдебните разноски, включително необходимите разходи, направени от жалбоподателя в производството пред апелативния състав, в съответствие с исканията на жалбоподателя.
По изложените съображения
ПЪРВОИНСТАНЦИОННИЯТ СЪД (първи състав)
реши:
1) Изменя решението на четвърти апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни) (СХВП) от 11 май 2004 г. (преписка R 1109/2000‑4) в смисъл, че жалбата, подадена от жалбоподателя пред апелативния състав, е основателна и следователно възражението трябва да бъде уважено.
2) Осъжда СХВП и встъпилата страна да заплатят съдебните разноски.
Cooke | García-Valdecasas | Ciucă |
Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 12 септември 2007 година.
Съдържание
Правна уредба
Обстоятелства, предхождащи спора
Производство и искания на страните
По допустимостта
По допустимостта на искането Първоинстанционният съд да обяви заявената марка за недействителна или съответно да постанови нейното отхвърляне
Доводи на страните
Съображения на Първоинстанционния съд
По обхвата на правомощията на представителя на жалбоподателя
Доводи на страните
Съображения на Първоинстанционния съд
По прилагането на принципа на силата на пресъдено нещо
Доводи на страните
Съображения на Първоинстанционния съд
По същество
Предварителни бележки
По първото правно основание, изведено от нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 40/94
Доводи на страните
Съображения на Първоинстанционния съд
– По отличителния характер на фигуративните елементи
– По доминиращия характер на словните части
– По приликата на марките и вероятността от объркване
По съдебните разноски