Language of document : ECLI:EU:F:2014:114

ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ (втори състав)

22 май 2014 година(*)

„Член 32, параграф 1 от Процедурния правилник — Накърняване на доброто правораздаване — Отстраняване от производството на представител на страна“

По дело F‑58/13

с предмет жалба на основание член 270 ДФЕС, приложим към Договора за ЕОАЕ по силата на член 106а от последния,

Luigi Marcuccio, бивше длъжностно лице на Европейската комисия, с местожителство в Триказе (Италия), за който се явява A, abogado,

жалбоподател,

срещу

Европейска комисия, за която се явяват C. Berardis-Kayser и G. Gattinara, в качеството на представители,

ответник,

СЪДЪТ НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
(втори състав),

състоящ се от: M. I. Rofes i Pujol, председател, K. Bradley (докладчик) и J. Svenningsen, съдии,

секретар: W. Hakenberg,

постанови настоящото

Определение

1        По силата на член 32, параграф 1 от Процедурния правилник, ако Съдът на публичната служба прецени по-конкретно „че поведението на представител на страна пред Съда на публичната служба […] е несъвместимо с престижа на Съда на публичната служба или с изискванията за добро правораздаване“, той уведомява за това заинтересованото лице. По същите съображения той „може по всяко време, след като изслуша заинтересованото лице, да отстрани с определение заинтересованото лице от производството. Определението подлежи на незабавно изпълнение“.

 Предходни съдебни изяви на представляваната страна

2        В самото начало следва да се уточни, че жалбоподателят, представляван в настоящия случай от адв. A, е подал от 2002 г. насам, пред различните юрисдикции на Европейския съюз, особено голям брой жалби срещу бившия си работодател — Европейската комисия, както първоинстанционни, така и за обжалване на съдебни решения. Към днешна дата съвкупността от производствата, генерирани от жалбоподателя, възлиза на повече от 190 дела.

3        В огромната си част тези жалби са били отхвърлени като явно неоснователни или явно недопустими. Самият Съд на Европейския съюз, в три определения от 28 февруари 2013 г., Комисия/Marcuccio (C‑432/08 P‑DEP, C‑513/08 P‑DEP и C‑528/08 P‑DEP), не пропуска да отбележи „особено големия брой и системния характер на жалбите, подадени от г‑н Marcuccio пред различните юрисдикции на Съюза“. В определение от 21 октомври 2013 г., Marcuccio/Комисия (T‑226/13 P, т. 42), Общият съд на Европейския съюз подчертава „подхода на жалбоподателя, изразяващ се в това да избира съдебния път за защита системно и без разлика“, когато изтъква „без никаква разсъдливост“ правни основания и доводи, които съдът на Съюза може единствено да отхвърли „въз основа на трайната си практика“ като явно неоснователни или явно недопустими. Общият съд на Европейския съюз констатира също така, в точка 44 от същото определение, че „поведението на жалбоподателя претоварва излишно Общия съд [на Европейския съюз], което, доколкото е непропорционално, вреди на добро[то] правораздаване“.

4        Силно обезпокоен от това положение, с писмо, изпратено по факс на 7 декември 2012 г. и чийто оригинал е получен от заинтересованото лице на 4 януари 2013 г., Съдът на публичната служба привлича вниманието на представителя на жалбоподателя по онова време върху „ролята на адвоката, на когото законът поверява, в качеството му на съдействащо на правосъдието лице, задължението да представлява жалбоподателя при спазване на приложимите процесуални правила“, и който „е на първо място точно този, който трябва да избягва подаването на повтарящи се жалби, които в многобройни случаи трябва впоследствие да бъдат отхвърлени като явно недопустими или явно неоснователни“. В същото писмо Съдът на публичната служба потвърждава освен това, че би могло да има съмнения относно факта, че всички подадени от г‑н Marcuccio жалби са написани от един адвокат.

5        При липсата на отговор от страна на представителя на жалбоподателя и дори на каквото и да било действие в отговор на посоченото писмо, като броят на производствата, напротив, продължава да расте оттогава насетне, Съдът на публичната служба се оказва принуден да сезира, с писмо от 16 април 2013 г., председателя на Съвета на адвокатската колегия в Лече (Италия), към която се числи посоченият представител, за да се оплаче от поведението на последния и да покани председателя на Съвета на адвокатската колегия да предприеме необходимите мерки за нормализиране на ситуацията, която е особено вредна за функционирането на Съда на публичната служба и за движението на останалите дела. Това писмо също остава без отговор.

6        Известно време след предаването на писмото жалбоподателят възлага на адв. A да защитава интересите му. Оказва се, че за период от четири месеца, от юни до септември 2013 г., адв. A е подал пред Съда на публичната служба от името на г‑н Marcuccio настоящата жалба, както и още четири жалби (заведени съответно под номер на делата F‑62/13, F‑65/13, F‑89/13 и F‑90/13), като по този начин активно допринася за продължаването от жалбоподателя на поведението, критикувано от трите юрисдикции на Съда.

7        Като е склонен да мисли, че начинът, по който адв. A изпълнява своята роля на адвокат в настоящото дело, с оглед на задълженията за достойнство и коректност, както и за предоставяне на съвети и информация, които са присъщи на функциите му на съдействащо на правосъдието лице, е несъвместим с изискванията за добро правораздаване, и като възнамерява при тези условия да приложи спрямо него член 32, параграф 1 от Процедурния правилник, Съдът на публичната служба с писмо от 4 декември 2013 г. уведомява адв. A за намерението си да се възползва от тази разпоредба и го поканва да представи своето становище, за да бъде изслушан.

8        С писмо от 23 декември 2013 г. адв. A оспорва да е нарушил в конкретния случай своите задължения за достойнство и коректност, като изтъква, че позицията на Съда на публичната служба се основавала само на „намеци“, неподкрепени от обективни и релевантни обстоятелства, поради което представлява плод на „недоразумение и повърхностна преценка на обстоятелствата по делото“ и може да се схваща като „почти неприкрит опит за сплашване“ на „защитниците“ на жалбоподателя. Според адв. A „заплахите“, които се появяват в писмото от 4 декември 2013 г., били „плод“ не на „спокойна и обективна оценка на фактите и обстоятелствата, пряко отнасящи се до [неговата] професионална дейност“, а на „един вид „превантивно“ […] (и отрицателно) решение“ относно упражняването от жалбоподателя „на неговите права и тяхната защитимост по съдебен ред“.

 Относно накърняването на доброто правораздаване

9        Адв. A изтъква, че „от общо 192 дела, заведени от [жалбоподателя] от 2002 г. насам, само пет […] носят [н]еговия подпис“ и че той нямал „нищо общо“ с останалите жалби. Всъщност жалбоподателят поискал от него да се заеме с въпросните пет жалби поради причини, които „не знае“ и които не може да „критикува“. Така адв. A бил „узнал за значимостта“ на споровете между жалбоподателя и Комисията едва от писмото на Съда на публичната служба от 4 декември 2013 г.

10      По-нататък, адв. A счита, че твърдението, че подадените с неговия подпис актове би могло да не са написани от него, е „тежка клевета“ и „непредпазливо“, освен че е „необмислено и лишено от основание“.

11      Накрая, адв. A смята, че „забележките“, направени от Съда на публичната служба във връзка с неговата „задача, са до такава степен общи и обобщени“, че го възпрепятстват „да се защитава по какъвто и да е начин“.

12      Трябва обаче да се констатира, че становището на адв. A изобщо не поставя под въпрос нито факта, че склонността на жалбоподателя да избира съдебния път за защита системно и без разлика е от естество да вреди на доброто провеждане на правораздаването, нито обстоятелството, че собственото му поведение допринася пряко в конкретния случай за продължаването на критикуваното поведение на жалбоподателя.

13      В своето становище в отговор на писмото от 4 декември 2013 г. адв. A се ограничава по същество да изтъкне обстоятелството, че след като е заместил предходния представител на жалбоподателя — което се случва малко след като Съдът на публичната служба се обръща към адвокатската колегия в Лече — е подал едва пет жалби, носещи подписа му, пред Съда на публичната служба, като същевременно твърди, че не му е известно нищо за останалите дела.

14      Подобно обстоятелство обаче не може да легитимира неговото поведение с оглед на доброто правораздаване.

15      Всъщност, най-напред, въпросните пет жалби са подадени в течение на период от само четири месеца, от юни до септември 2013 г.

16      По-нататък, адв. A признава, че е участвал в представляването на г‑н Marcuccio наред с друг адвокат по дело F‑56/09. В решението, с което приключва същото, обаче се споменава определен брой други жалби, вече подадени от заинтересованото лице, и се привлича вниманието върху факта, че то е подало доста голям брой искания и че е предявило прекомерни претенции за обезщетения. Трябва също да се констатира, че макар да е вярно, че адв. A се позовава на вписването си в адвокатската колегия в Мадрид (Испания), за да представлява своя клиент по настоящото дело, като посочва в писмото си, че вписването му в адвокатската колегия в Милано (Италия) е само „допълнително“, не по-малко вярно е, че при подаването на жалбата той е заявил съдебен адрес за целите на връчване на процесуални документи в Галатоне (Италия) — град, разположен в териториалния район на адвокатската колегия в Лече, в случая на същия адрес като този на един предишен адвокат на жалбоподателя, с който впрочем споделя и същите номера на телефон и факс. При тези обстоятелства твърдението на адв. A, че бил узнал за значимостта на споровете, генерирани от г‑н Marcuccio, едва от писмото на секретариата на Съда на публичната служба от 4 декември 2013 г. е явно лишено от достоверност.

17      Дори да се приеме, че е възможно адв. A да не е преценил значимостта на споровете в миналото между неговия клиент и Комисията, тогава следва да се приеме, че той не е изпълнил своите професионални задължения, като не се е осведомил за контекста, в който се вписват жалбите, които е подал от името на г‑н Marcuccio, и то при положение че решенията, постановени по многобройните жалби на клиента му, са лесно достъпни, по името на същия, на интернет страницата на Съда в раздел „Съдебна практика“. В действителност обикновеният прочит на изложението на фактите, съдържащо се в жалбата, ясно показва, че адв. A не може да не е познавал съдебното минало на клиента си пред юрисдикциите на Съюза.

18      Обстоятелството, че настоящата жалба, подадена с подписа на адв. A, от една страна, се основава на факти, почти идентични на тези, които са в основата на жалбата по дело F‑67/12, Marcuccio/Комисия, и от друга страна, се опира на същите правни основания, е особено показателно за склонността на жалбоподателя да избира системно и без разлика съдебния път за защита. Жалбата по дело F‑67/12 обаче е била отхвърлена като явно неоснователна с определение от 6 февруари 2013 г., тоест много преди завеждането на настоящото дело. Подадената срещу това определение жалба впоследствие е отхвърлена с определение от 21 октомври 2013 г., Marcuccio/Комисия, посочено по-горе, отчасти като явно недопустима и отчасти като явно неоснователна, с осъждане на жалбоподателя да възстанови 2 000 EUR на основание член 90 от Процедурния правилник на Общия съд на Европейския съюз, тъй като жалбата е била счетена за злоупотреба.

19      Предвид гореизложеното е установено в достатъчна степен, че с поведението си адв. A, без да прояви съобразителност, е допринесъл, по настоящото дело, за това да поддържа патологичната тенденция на жалбоподателя към водене на спорове, която, с оглед на особено големия брой жалби, подадени от същия пред юрисдикциите на Съюза — брой, чиято значимост не може да убегне на нормално старателен адвокат — особено вреди на доброто правораздаване.

20      Писмото на адв. A от 23 декември 2013 г. предизвиква освен това следните коментари. В това писмо той твърди, че „[с]ъображенията, които поставят под съмнение факта, че подадените с неговия подпис актове са били написани от него, са „тежка клевета“, освен че са „необмислени и лишени от основание“, и че „е необичайно Съдът [на публичната служба] да произнесе толкова сериозно и непредпазливо твърдение, без да привнесе никаква проверка или [никакво] обстоятелство в подкрепа на тази гледна точка“.

21      В това отношение Съдът на публичната служба констатира:

–        че точки 14, 17, 24, 25, 28, 32—38 и 42 от жалбата по настоящото дело са буквално идентични съответно на точки 4, 7, 14, 15, 18, 26—32 и 36 от жалбата, подадена по дело F‑67/12, Marcuccio/Комисия, от предишния адвокат на жалбоподателя,

–        че с незначителни изменения, точки 13, 16, 18, 20, 22, 26 (втората половина), 27 (първия ред), 29, 30, 31, 39 (с добавянето на четири реда), 40 (първо изречение) и 41 (с добавки) са по същество идентични съответно на точки 3, 6 (първото изречение и подточка c), 8, 9, 13, 16, 17, 19 (първите четири реда), 24, 25, 33, 34 и 35 от жалбата по дело F‑67/12.

22      От това произтича, че с изключение на добавката или на заличаването на няколко изречения, цялата правна част в подкрепа на жалбата (а именно точки 26—42) по настоящото дело, както и значителна част от изложението на фактите (точки 1—25), са или идентични, или в основни линии идентични, на правните и фактическите съображения в по-рано подадена жалба, по която жалбоподателят не е бил представляван от адв. A. При тези условия изглежда по-вероятно адв. A, обратно на неговите твърдения, да не е написал жалбата по настоящото дело.

23      Адв. A заявява също така в писмото си, че „от съображенията, [изложени от Съда на публичната служба,] […] е видно известно предугаждане на изхода [по делата, висящи пред него], преценка, която именно изглежда, че обявява отхвърлянето на същите, и то без релевантна и по същество преценка, в отявлено нарушение на общите принципи, залегнали в конституционните традиции на държавите членки“.

24      В това отношение е достатъчно да се констатира, че тази декларация на адв. A не е подкрепена от факти. Всъщност отстраняването на юридическия представител на страна съгласно член 32, параграф 1 от Процедурния правилник задължава последната да смени юридическия си представител, но не навлиза по никакъв начин в преценката, която Съдът на публичната служба ще направи по съществото на жалбата, с която остава сезиран, докато жалбоподателят не я оттегли.

25      При тези условия Съдът на публичната служба счита, с оглед едновременно на съдържанието на жалбата, подадена по настоящото дело, и на нейния контекст, че в случая следва да се приложи член 32, параграф 1 от Процедурния правилник, като отстранява адв. A от производството и като изпраща копие от настоящото определение на органите, испански и италиански, които имат компетентност по отношение на заинтересованото лице.

По изложените съображения

СЪДЪТ НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
(втори състав)

определи:

1)      Отстранява адв. A от производството на основание член 32, параграф 1 от Процедурния правилник.

2)      Изпраща копие от настоящото определение на органите, испански и италиански, които имат компетентност по отношение на адв. A.

Съставено в Люксембург на 22 май 2014 година.

Секретар

 

      Председател

W. Hakenberg

 

      M. I. Rofes i Pujol


* Език на производството: италиански.