РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (седми състав)
13 ноември 2014 година(*)
„Обща външна политика и политика на сигурност — Ограничителни мерки срещу Сирия — Замразяване на средства — Жалба за отмяна — Срок за обжалване — Частична недопустимост — Правен интерес — Тежест на доказване — Адаптиране на действието на отмяната във времето“
По дело T‑653/11
Aiman Jaber, с местожителство в Lattakia (Сирия), за който се явяват M. Ponsard, D. Amaudruz и A. Boesch, адвокати,
жалбоподател,
срещу
Съвет на Европейския съюз, за който се явяват B. Driessen и S. Kyriakopoulou, в качеството на представители,
ответник,
с предмет искане за отмяна на следните актове: Решение 2011/273/ОВППС на Съвета от 9 май 2011 година относно ограничителни мерки срещу Сирия (ОВ L 121, стр. 11), Регламент (ЕС) № 442/2011 на Съвета от 9 май 2011 година относно ограничителни мерки с оглед на положението в Сирия (ОВ L 121, стр. 1), Решение за изпълнение 2011/302/ОВППС на Съвета от 23 май 2011 година за изпълнение на Решение 2011/273 (ОВ L 136, стр. 91), Регламент за изпълнение (ЕС) № 504/2011 на Съвета от 23 май 2011 година за изпълнение на Регламент № 442/2011 (ОВ L 136, стр. 45), Решение за изпълнение 2011/367/ОВППС на Съвета от 23 юни 2011 година за изпълнение на Решение 2011/273 (ОВ L 164, стр. 14), Регламент за изпълнение (ЕС) № 611/2011 на Съвета от 23 юни 2011 година за изпълнение на Регламент № 442/2011 (ОВ L 164, стр. 1), Решение за изпълнение 2011/488/ОВППС на Съвета от 1 август 2011 година за изпълнение на Решение 2011/273 (ОВ L 199, стр. 74), Регламент за изпълнение (ЕС) № 755/2011 на Съвета от 1 август 2011 година за изпълнение на Регламент № 442/2011 (ОВ L 199, стр. 33), Решение за изпълнение 2011/515/ОВППС на Съвета от 23 август 2011 година за изпълнение на Решение 2011/273 (ОВ L 218, стр. 20), Регламент за изпълнение (ЕС) № 843/2011 на Съвета от 23 август 2011 година за изпълнение на Регламент № 442/2011 (ОВ L 218, стр. 1), Решение 2011/522/ОВППС на Съвета от 2 септември 2011 година за изменение на Решение 2011/273 (ОВ L 228, стр. 16), Регламент (ЕС) № 878/2011 на Съвета от 2 септември 2011 година за изменение на Регламент № 442/2011 (ОВ L 228, стр. 1), Решение 2011/628/ОВППС на Съвета от 23 септември 2011 година за изменение на Решение 2011/273 (ОВ L 247, стр. 17), Регламент (ЕС) № 950/2011 на Съвета от 23 септември 2011 година за изменение на Регламент № 442/2011 (ОВ L 247, стр. 3), Решение 2011/684/ОВППС на Съвета от 13 октомври 2011 година за изменение на Решение 2011/273 (ОВ L 269, стр. 33), Регламент (ЕС) № 1011/2011 на Съвета от 13 октомври 2011 година за изменение на Регламент № 442/2011 (ОВ L 269, стр. 18), Решение 2011/735/ОВППС на Съвета от 14 ноември 2011 година за изменение на Решение 2011/273 (ОВ L 296, стр. 53), Решение за изпълнение 2011/736/ОВППС на Съвета от 14 ноември 2011 година за изпълнение на Решение 2011/273 (ОВ L 296, стр. 55), Регламент (ЕС) № 1150/2011 на Съвета от 14 ноември 2011 година за изменение на Регламент № 442/2011 (ОВ L 296, стр. 1), Регламент за изпълнение (ЕС) № 1151/2011 на Съвета от 14 ноември 2011 година за изпълнение на Регламент № 442/2011 (ОВ L 296, стр. 3), Решение 2011/782/ОВППС на Съвета от 1 декември 2011 година относно ограничителни мерки срещу Сирия и за отмяна на Решение 2011/273 (ОВ L 319, стр. 56), Регламент за изпълнение (ЕС) № 1244/2011 на Съвета от 1 декември 2011 година за изпълнение на Регламент № 442/2011 (ОВ L 319, стр. 8), Регламент (ЕС) № 36/2012 на Съвета от 18 януари 2012 година относно ограничителни мерки с оглед на положението в Сирия и за отмяна на Регламент № 442/2011 (ОВ L 16, стр. 1), Решение 2012/206/ОВППС на Съвета от 23 април 2012 година за изменение на Решение 2011/782 (ОВ L 110, стр. 36), Решение за изпълнение 2012/256/ОВППС на Съвета от 14 май 2012 година за изпълнение на Решение 2011/782 (ОВ L 126, стр. 9), Регламент за изпълнение (ЕС) № 410/2012 на Съвета от 14 май 2012 година за прилагане на член 32, параграф 1 от Регламент № 36/2012 (ОВ L 126, стр. 3), Регламент (ЕС) № 509/2012 на Съвета от 15 юни 2012 година за изменение на Регламент № 36/2012 (ОВ L 156, стр. 10), Решение 2012/322/ОВППС на Съвета от 20 юни 2012 година за изменение на Решение 2011/782 (ОВ L 165, стр. 45), Решение за изпълнение 2012/335/ОВППС на Съвета от 25 юни 2012 година за прилагане на Решение 2011/782 (ОВ L 165, стр. 80), Регламент за изпълнение (ЕС) № 544/2012/ОВППС на Съвета от 25 юни 2012 година за прилагане на член 32, параграф 1 от Регламент № 36/2012 (ОВ L 165, стр. 20), Регламент (ЕС) № 545/2012 на Съвета от 25 юни 2012 година за изменение на Регламент № 36/2012 (ОВ L 165, стр. 23), Решение 2012/420/ОВППС на Съвета от 23 юли 2012 година за изменение на Решение 2011/782 (ОВ L 196, стр. 59), Решение за изпълнение 2012/424/ОВППС на Съвета от 23 юли 2012 година за изпълнение на Решение 2011/782 (ОВ L 196, стр. 81), Регламент за изпълнение (ЕС) № 673/2012 на Съвета от 23 юли 2012 година за прилагане на член 32, параграф 1 от Регламент № 36/2012 (ОВ L 196, стр. 8), Решение 2012/739/ОВППС на Съвета от 29 ноември 2012 година относно ограничителни мерки срещу Сирия и за отмяна на Решение 2011/782 (ОВ L 330, стр. 21), Решение за изпълнение 2013/185/ОВППС на Съвета от 22 април 2013 година за изпълнение на Решение 2012/739 (ОВ L 111, стр. 77), Регламент за изпълнение (ЕС) № 363/2013 на Съвета от 22 април 2013 година за изпълнение на Регламент № 36/2012 (ОВ L 111, стр. 1) и Решение 2013/255/ОВППС на Съвета от 31 май 2013 година относно ограничителни мерки срещу Сирия (ОВ L 147, стр. 14), доколкото тези актове се отнасят до жалбоподателя,
ОБЩИЯТ СЪД (седми състав),
състоящ се от: M. van der Woude, председател, I. Wiszniewska-Białecka и I. Ulloa Rubio (докладчик), съдии,
секретар: C. Heeren, администратор,
предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 11 юни 2014 г.,
постанови настоящото
Решение
Обстоятелства, предхождащи спора
1 Жалбоподателят, г‑н Aiman Jaber, е сирийски гражданин, с образование машинно инженерство, който развива търговска дейност със стомана, строителни материали и внос и износ на селскостопанска продукция.
Решение 2011/273 и Регламент № 442/2011
2 Като осъжда категорично тежките репресии срещу мирния протест на различни места в Сирия и като призовава сирийските власти да проявяват сдържаност в използването на сила, на 9 май 2011 г. Съветът на Европейския съюз приема Решение 2011/273/ОВППС относно ограничителни мерки срещу Сирия (ОВ L 121, стр. 11). Предвид сериозната обстановка Съветът налага оръжейно ембарго, забрана на износа на оборудване за вътрешни репресии, ограничения за достъпа до територията на Европейския съюз и замразяване на финансови средства и икономически ресурси на някои лица и образувания, отговорни за тежките репресии спрямо цивилното население в Сирия.
3 Имената на лицата, отговорни за тежките репресии, извършени срещу цивилното население в Сирия, както и на свързаните с тях физически или юридически лица и образувания са посочени в приложението към Решение 2011/273. По силата на член 5, параграф 1 от това решение по предложение на държава членка или на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност Съветът може да изменя това приложение. Името на жалбоподателя не е включено в това приложение.
4 Тъй като някои от ограничителните мерки срещу Сирия попадат в приложното поле на Договора за функционирането на ЕС, Съветът приема Регламент (ЕС) № 442/2011 от 9 май 2011 година относно ограничителни мерки с оглед на положението в Сирия (ОВ L 121, стр. 1). В основната си част този регламент е идентичен с Решение 2011/273, но в него са предвидени възможности за освобождаване на замразените финансови средства. Списъкът на лицата, образуванията и органите, признати за отговорни за посочената репресия или свързани с отговорните лица, включен в приложение II към този регламент, е идентичен със списъка в приложението към Решение 2011/273. Името на жалбоподателя не е включено в този списък. По силата на член 14, параграфи 1 и 4 от Регламент № 442/2011, когато Съветът реши да подложи физическо или юридическо лице, образувание или орган на посочените мерки, той изменя съответно приложение II и освен това преразглежда редовно и поне веднъж на 12 месеца списъка в това приложение.
5 С Решение за изпълнение 2011/488/ОВППС от 1 август 2011 година за изпълнение на Решение 2011/273 (ОВ L 199, стр. 74) Съветът изменя Решение 2011/273 именно за да приложи посочените ограничителни мерки по отношение на други лица и образувания. На ред 4 в таблицата в приложението към това решение освен името на жалбоподателя са записани разни данни, между които е датата на включването на това име в посочения списък, а именно „1 август 2011 г.“, мястото на раждане и следните мотиви:
„Сътрудник на Mahir al-Assad за милицията „Шабиха“. Пряк участник в репресиите и насилието срещу цивилното население и координатор на групировките на милицията „Шабиха“.
6 Същия ден на основание на член 215, параграф 2 ДФЕС и на Решение 2011/273 Съветът приема Регламент за изпълнение (ЕС) № 755/2011 за изпълнение на Регламент № 442/2011 относно ограничителни мерки с оглед на положението в Сирия (ОВ L 199, стр. 33). Името на жалбоподателя фигурира на ред 4 от таблицата в приложението към посочения регламент за изпълнение със същите данни и мотиви като изложените в приложението към Решение за изпълнение 2011/488.
7 На 2 август 2011 г. Съветът публикува в Официален вестник на Европейския съюз Известие на вниманието на лицата и образуванията, спрямо които се прилагат ограничителните мерки, предвидени в Решение 2011/273, изпълнявано с Решение за изпълнение 2011/488, и в Регламент № 442/2011, изпълняван с Регламент за изпълнение № 755/2011 (ОВ C 227, стр. 3).
8 Решение 2011/273 и Регламент № 442/2011 са прилагани и изменяни също и със следните актове, в които името на жалбоподателя не е включено в списъците в приложенията към тях:
– Решение за изпълнение 2011/302/ОВППС на Съвета от 23 май 2011 година за изпълнение на Решение 2011/273 (ОВ L 136, стр. 91) и Регламент за изпълнение (ЕС) № 504/2011 на Съвета от 23 май 2011 година за изпълнение на Регламент № 442/2011 (ОВ L 136, стр. 45),
– Решение за изпълнение 2011/367/ОВППС на Съвета от 23 юни 2011 година за изпълнение на Решение 2011/273 (ОВ L 164, стр. 14) и Регламент за изпълнение (ЕС) № 611/2011 на Съвета от 23 юни 2011 година за изпълнение на Регламент № 442/2011 (ОВ L 164, стр. 1),
– Решение за изпълнение 2011/515/ОВППС на Съвета от 23 август 2011 година за изпълнение на Решение 2011/273 (ОВ L 218, стр. 20), Регламент за изпълнение (ЕС) № 843/2011 на Съвета от 23 август 2011 година за изпълнение на Регламент № 442/2011 (ОВ L 218, стр. 1),
– Решение 2011/522/ОВППС на Съвета от 2 септември 2011 година за изменение на Решение 2011/273 (ОВ L 228, стр. 16) и Регламент (ЕС) № 878/2011 на Съвета от 2 септември 2011 година за изменение на Регламент № 442/2011 (ОВ L 228, стр. 1),
– Решение 2011/628/ОВППС на Съвета от 23 септември 2011 година за изменение на Решение 2011/273 (ОВ L 247, стр. 17) и Регламент (ЕС) № 950/2011 на Съвета от 23 септември 2011 година за изменение на Регламент № 442/2011 (ОВ L 247, стр. 3),
– Решение 2011/684/ОВППС на Съвета от 13 октомври 2011 година за изменение на Решение 2011/273 (ОВ L 269, стр. 33) и Регламент (ЕС) № 1011/2011 на Съвета от 13 октомври 2011 година за изменение на Регламент № 442/2011 (ОВ L 269, стр. 18),
– Решение 2011/735/ОВППС на Съвета от 14 ноември 2011 година за изменение на Решение 2011/273 (ОВ L 296, стр. 53) и Регламент (ЕС) № 1150/2011 на Съвета от 14 ноември 2011 година за изменение на Регламент № 442/2011 (ОВ L 296, стр. 1),
– Решение за изпълнение 2011/736/ОВППС на Съвета от 14 ноември 2011 година за изпълнение на Решение 2011/273 (ОВ L 296, стр. 55) и Регламент за изпълнение (ЕС) № 1151/2011 на Съвета от 14 ноември 2011 година за изпълнение на Регламент № 442/2011 (ОВ L 296, стр. 3),
– Регламент за изпълнение (ЕС) № 1244/2011 на Съвета от 1 декември 2011 година за изпълнение на Регламент № 442/2011 (ОВ L 319, стр. 8).
Решение 2011/782 и Регламент № 36/2012
9 Предвид сериозната обстановка в Сирия Съветът преценява за необходимо да наложи допълнителни ограничителни мерки с Решение 2011/782/ОВППС от 1 декември 2011 година относно ограничителни мерки срещу Сирия и за отмяна на Решение 2011/273 (ОВ L 319, стр. 56). От съображения за яснота мерките, наложени с Решение 2011/273, и допълнителните мерки са включени в един-единствен правен акт. В член 18 от Решение 2011/782 са предвидени ограничения във връзка с допускането на територията на Съюза, а в член 19 от него — замразяване на финансовите средства и икономическите ресурси на лицата и образуванията, чиито имена са включени в приложение I към него. Името на жалбоподателя е вписано на ред 34 от таблицата в този списък в частта, озаглавена „A. Лица“, със същите сведения и мотиви като изложените в приложението към Решение за изпълнение 2011/488.
10 На втори декември 2011 г. Съветът публикува в Официален вестник Известие на вниманието на лицата и образуванията, към които се прилагат ограничителните мерки, предвидени в Решение 2011/782 и Регламент № 442/2011, изпълняван с Регламент за изпълнение № 1244/2011 (ОВ С 351, стр. 14).
11 Регламент № 442/2011 е заменен с Регламент (ЕС) № 36/2012 на Съвета от 18 януари 2012 година относно ограничителни мерки с оглед на положението в Сирия и за отмяна на Регламент № 442/2011 (ОВ L 16, стр. 1). Името на жалбоподателя фигурира на ред 34 от таблицата в приложение II към последния посочен регламент със същите данни и мотиви като изложените в приложението към Решение за изпълнение 2011/488.
12 На 24 януари 2012 г. Съветът публикува в Официален вестник Известие на вниманието на лицата и образуванията, спрямо които се прилагат ограничителните мерки, предвидени в Решение 2011/782, изпълнявано с Решение за изпълнение 2012/37/ОВППС на Съвета, и в Регламент № 36/2012, изпълняван с Регламент за изпълнение (ЕС) № 55/2012 на Съвета относно ограничителни мерки срещу Сирия (OВ C 19, стр. 5).
13 Решение 2011/782 и Регламент № 36/2012 също са изпълнявани или изменяни, по-конкретно със следните актове, като името на жалбоподателя не е посочено в списъците в приложенията към тях:
– Решение 2012/122/ОВППС на Съвета от 27 февруари 2012 година за изменение на Решение 2011/782 (ОВ L 54, стр. 14) и Регламент (ЕС) № 168/2012 на Съвета от 27 февруари 2012 година за изменение на Регламент № 36/2012 (ОВ L 54, стр. 1),
– Решение за изпълнение 2012/172/ОВППС на Съвета от 23 март 2012 година за изпълнение на Решение 2011/782 (ОВ L 87, стр. 103) и Регламент за изпълнение (ЕС) № 266/2012 на Съвета от 23 март 2012 година за прилагане на член 32, параграф 1 от Регламент № 36/2012 (ОВ L 87, стр. 45),
– Решение 2012/206/ОВППС на Съвета от 23 април 2012 година за изменение на Решение 2011/782 (ОВ L 110, стр. 36),
– Решение за изпълнение 2012/256/ОВППС на Съвета от 14 май 2012 година за изпълнение на Решение 2011/782 (ОВ L 126, стр. 9) и Регламент за изпълнение (ЕС) № 410/2012 на Съвета от 14 май 2012 година за прилагане на член 32, параграф 1 от Регламент № 36/2012 (ОВ L 126, стр. 3),
Регламент (ЕС) № 509/2012 на Съвета от 15 юни 2012 година за изменение на Регламент № 36/2012 (ОВ L 156, стр. 10),
– Решение 2012/322/ОВППС на Съвета от 20 юни 2012 година за изменение на Решение 2011/782 (ОВ L 165, стр. 45),
– Решение за изпълнение 2012/335/ОВППС на Съвета от 25 юни 2012 година за прилагане на Решение 2011/782 (ОВ L 165, стр. 80), Регламент за изпълнение (ЕС) № 544/2012 на Съвета от 25 юни 2012 година за прилагане на член 32, параграф 1 от Регламент № 36/2012 (ОВ L 165, стр. 20) и Регламент (ЕС) № 545/2012 на Съвета от 25 юни 2012 година за изменение на Регламент № 36/2012 (ОВ L 165, стр. 23),
– Решение 2012/420/ОВППС на Съвета от 23 юли 2012 година за изменение на Решение 2011/782 (ОВ L 196, стр. 59), Решение за изпълнение 2012/424/ОВППС на Съвета от 23 юли 2012 година за изпълнение на Решение 2011/782 (ОВ L 196, стр. 81) и Регламент за изпълнение (ЕС) № 673/2012 на Съвета от 23 юли 2012 година за прилагане на член 32, параграф 1 от Регламент № 36/2012 (ОВ L 196, стр. 8).
Решение 2012/739
14 С Решение 2012/739/ОВППС на Съвета от 29 ноември 2012 година относно ограничителни мерки срещу Сирия и за отмяна на Решение 2011/782 (ОВ L 330, стр. 21) спорните ограничителни мерки са групирани в един-единствен правен акт. Името на жалбоподателя фигурира на ред 33 от таблицата в приложение I към Решение 2012/739 със същите данни и мотиви като изложените в приложението към Решение 2011/488.
15 На 30 ноември 2012 г. Съветът публикува в Официален вестник Известие на вниманието на лицата и образуванията, спрямо които се прилагат ограничителните мерки, предвидени в Решение 2012/739 и Регламент № 36/2012, прилагани с Регламент за изпълнение (ЕС) № 1117/2012 на Съвета относно ограничителни мерки с оглед на положението в Сирия (ОВ C 370, стр. 6).
16 Целта на Решение за изпълнение 2013/185/ОВППС на Съвета от 22 април 2013 година за изпълнение на Решение 2012/739 (ОВ L 111, стр. 77) е да се актуализира съдържащият се в приложение I към Решение 2012/739 списък на лицата и образуванията, спрямо които се прилагат ограничителните мерки. Името на жалбоподателя фигурира на ред 33 от таблицата в приложение I със същите данни и мотиви като изложените в приложението към Решение за изпълнение 2011/488.
17 В Регламент за изпълнение (ЕС) № 363/2013 на Съвета от 22 април 2013 година за изпълнение на Регламент № 36/2012 (ОВ L 111, стр. 1) са изложени същите данни и мотиви като тези в приложението към Решение 2011/488.
18 На 23 април 2013 г. Съветът публикува в Официален вестник Известие на вниманието на лицата и образуванията, спрямо които се прилагат ограничителните мерки, предвидени в Решение 2012/739, изпълнявано с Решение за изпълнение 2013/185, и в Регламент № 36/2012, изпълняван с Регламент за изпълнение № 363/2013 (ОВ C 115, стр. 5).
Решение 2013/255
19 На 31 май 2013 г. Съветът приема Решение 2013/255/ОВППС относно ограничителни мерки срещу Сирия (ОВ L 147, стр. 14). Името на жалбоподателя фигурира на ред 33 от таблицата в приложение I към това решение със същите данни и мотиви като изложените в приложението към Решение 2011/488.
20 На 1 юни 2013 г. Съветът публикува в Официален вестник Известие на вниманието на лицата и образуванията, към които се прилагат ограничителните мерки, предвидени в Решение 2013/255 и в Регламент № 36/2012 (ОВ C 155, стр. 1).
Производство и искания на страните
21 С жалба, подадена в секретариата на Общия съд на 26 декември 2011 г., жалбоподателят иска отмяната на Решение 2011/273, така както е приложено или изменено до деня на подаване на жалбата, включително на всички решения за изменение или за изпълнение, на Регламент № 442/2011, така както е прилаган или изменен до деня на подаване на жалбата, включително на всички регламенти за изменение или за изпълнение, и на Решение 2011/782, така както е приложено или изменено до деня на подаване на жалбата, доколкото тези актове се отнасят до него.
22 С отделна молба, подадена в секретариата на Общия съд на 26 декември 2011 г., жалбоподателят иска на основание член 76а от Процедурния правилник на Общия съд делото да бъде разгледано по-реда на бързото производство.
23 С решение от 29 март 2012 г. Общият съд (шести състав) отхвърля искането за разглеждане на делото по реда на бързото производство.
24 На 20 февруари 2012 г. Съветът депозира писмена защита в секретариата на Общия съд.
25 С молба, подадена в секретариата на Общия съд на 13 февруари 2012 г., жалбоподателят иска да бъде допуснато изменение на искането му по отношение на Решение за изпълнение 2012/37/ОВППС на Съвета от 23 януари 2012 г. за изпълнение на Решение 2011/782 (ОВ L 19, стр. 33), Регламент за изпълнение (ЕС) № 55/2012 на Съвета от 23 януари 2012 година за прилагане на член 33, параграф 1 от Регламент № 36/2012 (OВ L 19, стр. 6) и Регламент № 36/2012. С писмо, постъпило в секретариата на Общия съд на 16 март 2012 г., Съветът представя становището си по искането на жалбоподателя, като твърди по-конкретно, от една страна, че в първите два от актовете, предмет на искането, името на жалбоподателя не е посочено и от друга страна, че жалбата срещу Регламент № 36/2012 е просрочена. С решение от 4 април 2012 г. Общият съд разрешава на жалбоподателя да представи писмено становище за изменение на искането, но само за Регламент № 36/2012. На 15 юни 2012 г. жалбоподателят подава писменото становище за изменение на искането в секретариата на Общия съд. С писмо, подадено в същия секретариат на 29 юни 2012 г., Съветът представя становището си за изменението на искането.
26 С молба, подадена в секретариата на Общия съд на 30 март 2012 г., жалбоподателят иска да бъде допуснато изменение на искането му по отношение на Регламент № 168/2012, Решение 2012/122, Регламент за изпълнение № 266/2012 и Решение за изпълнение № 2012/172. С писмо, постъпило в този секретариат на 24 април 2014 г. Съветът представя становището си по искането на жалбоподателя, като твърди, че името му не е включено в посочените в искането актове. С решение от 1 юни 2012 г. Общият съд решава да не разреши подаването на писмено становище за изменение на исканията.
27 С молба, подадена в секретариата на Общия съд на 24 май 2012 г., жалбоподателят иска да бъде допуснато изменение на искането му по отношение на Решение 2012/206. Писменото становище за изменение на искането е подадено от жалбоподателя в посочения секретариат на 22 юни 2012 г. С писмо, подадено в този секретариат на 3 юли 2012 г., Съветът оспорва изменението на искането, тъй като името на жалбоподателя не е посочено в това решение.
28 С молба, подадена в секретариата на Общия съд на 22 юни 2012 г., жалбоподателят иска да бъде допуснато изменение на искането му по отношение на Решение за изпълнение 2012/256 и Регламент за изпълнение № 410/2012. Писменото становище за изменение на искането е подадено от жалбоподателя в посочения секретариат на 23 юли 2012 г. С писмо, подадено в този секретариат на 9 август 2012 г., Съветът оспорва изменението на искането, тъй като името на жалбоподателя не е посочено в тези актове.
29 С молба, подадена в секретариата на Общия съд на 31 юли 2012 г., жалбоподателят прави изменение на искането си и иска също отмяна на Регламент № 509/2012, Решение 2012/322, Решение за изпълнение 2012/335, Регламент за изпълнение № 2012/544, Регламент № 545/2012, Регламент за изпълнение № 673/2012, Решение 2012/420 и Решение за изпълнение 2012/424. С писмо, подадено в секретариата на Общия съд на 9 август 2012 г., Съветът оспорва изменението на искането, тъй като името на жалбоподателя не е посочено в тези актове.
30 С молба, подадена в секретариата на Общия съд на 7 декември 2012 г., жалбоподателят иска да бъде допуснато изменение на искането му по отношение на Решение 2012/739. Писменото становище за изменение на искането е подадено от жалбоподателя в посочения секретариат на 7 януари 2013 г. С писмо, подадено в този секретариат на 21 януари 2013 г., Съветът не възразява срещу това изменение на искането.
31 С молба, подадена в секретариата на Общия съд на 24 май 2013 г., жалбоподателят иска да бъде допуснато изменение на искането му по отношение на Решение 2013/109/ОВППС на Съвета от 28 февруари 2013 година за изменение на Решение 2012/739 (ОВ L 58, стр. 8), Регламент (ЕС) № 325/2013 на Съвета от 10 април 2013 година за изменение на Регламент № 36/2012 (ОВ L 102, стр. 1), Решение за изпълнение 2013/185, Решение 2013/186/ОВППС на Съвета от 22 април 2013 година за изменение на Решение 2012/739 (ОВ L 111, стр. 101) и Регламент за изпълнение № 363/2013. С молба, подадена в същия секретариат на 24 юни 2013 г., жалбоподателят изменя искането си като иска отмяна само на последния посочен регламент, на Решение за изпълнение 2013/185 и на Решение 2013/255. С писмо, подадено в този секретариат на 17 юли 2013 г., Съветът не възразява срещу това изменение на искането.
32 След като разпределението на съдиите в съставите на Общия съд е променено, съдията докладчик е включен в седми състав, на който вследствие на това е разпределено настоящото дело.
33 Въз основа на доклад на съдията докладчик Общият съд решава да започне устната фаза на производството и в рамките на процесуално-организационните действия, предвидени в член 64 от Процедурния правилник, приканва страните да отговорят на писмени въпроси и да представят определени документи. Съветът изпълнява това искане. Представителят на жалбоподателя обаче уведомява Общия съд, че няма да отговори на писмените въпроси.
34 Устните състезания и отговорите на страните на поставените от Общия съд въпроси са изслушани в съдебното заседание, проведено на 11 юни 2014 г.
35 Жалбоподателят иска Общият съд:
– да отмени, в частите, които се отнасят до него, Решение 2011/273, Регламент № 442/2011, Решение за изпълнение 2011/302, Регламент за изпълнение № 504/2011, Решение за изпълнение 2011/367, Регламент за изпълнение № 611/2011, Решение за изпълнение 2011/488, Регламент за изпълнение № 755/2011, Решение за изпълнение 2011/515, Регламент за изпълнение № 843/2011, Решение 2011/522, Регламент № 878/2011, Решение 2011/628, Регламент № 950/2011, Решение 2011/684, Регламент № 1011/2011, Решение 2011/735, Решение за изпълнение 2011/736, Регламент № 1150/2011, Регламент за изпълнение № 1151/2011, Решение 2011/782, Регламент за изпълнение № 1244/2011, Регламент № 36/2012, Решение 2012/206, Решение за изпълнение 2012/256, Регламент за изпълнение № 410/2012, Регламент № 509/2012, Решение 2012/322, Решение за изпълнение 2012/335, Регламент за изпълнение № 544/2012, Регламент № 545/2012, Решение 2012/420, Решение за изпълнение 2012/424, Регламент за изпълнение № 673/2012, Решение 2012/739, Решение за изпълнение 2013/185, Регламент за изпълнение № 363/2013 и Решение 2013/255,
– да осъди Съвета да заплати съдебните разноски.
36 Съветът иска Общият съд:
– да приеме, че искането за изменение на искането относно Регламент № 36/2012, Решение 2012/206, Регламент за изпълнение № 410/2012, Решение за изпълнение 2012/256, Регламент № 509/2012, Решение 2012/322, Решение за изпълнение 2012/335, Регламент за изпълнение № 2012/544, Регламент № 545/2012, Регламент за изпълнение № 673/2012, Решение 2012/420 и Решение за изпълнение 2012/424, е недопустимо,
– да отхвърли жалбата,
– да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.
От правна страна
По допустимостта
37 Без да повдига възражение на основание член 114 от Процедурния правилник, Съветът твърди, че настоящата жалба е частично недопустима поради просрочие и поради липса на правен интерес на жалбоподателя.
По просрочието на жалбата
38 Съгласно член 263, шеста алинея ДФЕС жалбите за отмяна трябва да бъдат подадени в срок от два месеца, считано, в зависимост от случая, от публикуването на обжалвания акт, от неговото съобщаване на жалбоподателя, или при липса на съобщаване — от деня, в който той е узнал за него. Съгласно член 102, параграф 1 от Процедурния правилник, когато срокът за обжалване на акт на институция започва да тече от публикуването на този акт, срокът започва да тече от края на четиринадесетия ден след публикуването на акта в Официален вестник на Европейския съюз. Според разпоредбата на член 102, параграф 2 от същия правилник този срок трябва освен това да се счита удължен еднократно със срок от десет дни поради отдалеченост.
39 За ограничителните мерки обаче срокът за подаване на жалба за отмяна на акта, с който тези мерки са наложени на лице или образувание, започва да тече единствено или от датата на личното уведомяване на заинтересованото лице за този акт, ако адресът му е известен, или от публикуването на известие в Официален вестник, когато прякото му уведомяване за този акт не е било възможно (Решение на Съда от 23 април 2013 г. по дело Gbagbo и др./Съвет, C‑478/11 P—C‑482/11 P, точки 59—62).
40 След като в член 102, параграф 1 от Процедурния правилник е предвиден допълнителен четиринадесетдневен срок за обжалване на публикуваните в Официален вестник актове, следва да се приеме, че тази разпоредба се прилага по аналогия и когато събитието, от което започва да тече срокът за обжалване, е известие за тези актове и също е публикувано в Официален вестник. Наистина, причините, поради които за публикуваните актове е предоставен допълнителен четиринадесетдневен срок, са валидни и за публикуваните известия, за разлика от личното уведомяване (Решение на Общия съд от 4 февруари 2014 г. по дело Syrian Lebanese Commercial Bank/Съвет, T‑174/12 и T‑80/13, точки 64 и 65).
41 На първо място, когато става въпрос за жалбата, въз основа на която е образувано настоящото производство, трябва да се припомни, че тя е подадена в секретариата на Общия съд на 26 декември 2011 г.
42 Следва да се отбележи, от една страна, че в частта, в която жалбоподателят иска отмяна на Решение 2011/273, приложено с Решение за изпълнение 2011/488, и на Регламент № 442/2011, приложен с Регламент за изпълнение № 755/2011, жалбата е просрочена.
43 Наистина, Съветът не е изпратил лично уведомление на жалбоподателя. Той обаче е обърнал внимание на лицата, спрямо които се прилагат ограничителните мерки, предвидени в Решение 2011/273, изпълнявано с Решение за изпълнение 2011/488, и в Регламент № 442/2011, изпълняван с Регламент за изпълнение № 755/2011, с Известие, публикувано в Официален вестник на 2 август 2011 г. (вж. точка 7 по-горе). Следователно срокът за подаване на жалбата е изтекъл на 26 октомври 2011 г., т.е. много преди датата, на която е подадена жалбата.
44 Жалбоподателят обаче упреква Съвета за това, че не го е уведомил лично за Решение 2011/273, изпълнявано с Решение за изпълнение 2011/488, и за Регламент № 442/2011, изпълняван с Регламент за изпълнение № 755/2011. Във връзка с това той поддържа, че е налице противоречие между твърдението, че адресът му не бил известен на Съвета, и качеството му на утвърден бизнесмен и известна личност от сирийския стопански елит. След това той твърди, че срокът за подаване на жалба започва да тече едва след процедурата по преразглеждане пред Съвета, която в случая приключила едва на 5 януари 2012 г., когато Съветът за първи път отговорил на искането на жалбоподателя за преразглеждане.
45 Колкото до доводите на жалбоподателя, че трябвало да бъде уведомен лично за решенията, тъй като адресът му е бил известен, следва веднага да се отбележи, че според член 5, параграф 2 от Решение 2011/273 Съветът съобщава решението си на засегнатото лице или образувание, включително основанията за включване на името му в списъка на лицата и образуванията, засегнати от ограничителните мерки, пряко, ако адресът му е известен, или чрез публикуване на известие, като му дава възможност да представи възражения.
46 Следва освен това да се припомни, че според съдебната практика Съветът не е свободен да избира произволно начина, по който съобщава решенията си на заинтересованите лица. Наистина, от точка 61 от решение Gbagbo и др./Съвет, посочено по-горе, следва, че според Съда непрякото, чрез публикация в Официален вестник, уведомяване за актовете, чиято отмяна се иска, е разрешено само в случаите, когато за Съвета не е възможно да изпрати уведомление за тях.
47 В настоящия случай Съветът не може да бъде упрекван за това, че не е изпратил лично уведомление на жалбоподателя. Наистина, следва да се отбележи, че в Сирия институциите на Съюза не разполагат с неограничени средства за издирване на личните адреси на всички физически лица, засегнати от режима на ограничителните мерки, особено в период на бунтове. Освен това практиката на Съвета да изпраща известията на физическите лица само на техния личен адрес, а не на служебния им адрес, е оправдана, като се има предвид, че в противен случай би имало опасност известието да бъде отворено и прочетено от трети спрямо заинтересованото лице лица, а ограничителните мерки са от деликатна област. Следователно с оглед на обстоятелствата в настоящия случай единствената възможност за Съвета е била да съобщи включването на името на жалбоподателя в списъка на засегнатите от ограничителни мерки лица като публикува известие в Официален вестник.
48 Колкото до твърдението на жалбоподателя, че срокът за подаване на жалба започва да тече едва след процедурата по преразглеждане пред Съвета, то не може да се приеме. Във връзка с това е достатъчно да се припомни, че според член 263, шеста алинея ДФЕС срокът за подаване на жалба срещу акт на институциите на Съюза е два месеца, считано от публикуването на обжалвания акт, от неговото съобщаване на жалбоподателя, или при липса на съобщаване — от деня, в който той е узнал за него. Поради това възможността да бъде сезиран Съветът в рамките на процедура по преразглеждане, не може да дерогира такава норма. Във връзка с това следва да се отбележи, че според постоянната съдебна практика прилагането на процесуалните срокове може да се изключи съгласно член 45, втора алинея от Статута на Съда само при изключителни обстоятелства като случайно събитие или непреодолима сила, като се има предвид, че строгото прилагане на тези правила отговаря на изискването за правна сигурност и на необходимостта да се избягва всяка форма на дискриминация или на произволно третиране в правораздаването (вж. в този смисъл Решение на Съда от 26 ноември 1985 г. по дело Cockerill-Sambre/Комисия, 42/85, Recueil, стр. 3749, точка 10, Определение на Съда от 5 февруари 1992 г. по дело Франция/Комисия, C‑59/91, Recueil, стр. I‑525, точка 8 и Определение на Съда от 7 май 1998 г. по дело Ирландия/Комисия, C‑239/97, Recueil, стp. I‑2655, точка 7).
49 От друга страна, тъй като в жалбата жалбоподателят иска отмяна на Решение 2011/782, определеният в член 263, шеста алинея ДФЕС във връзка с член 102, параграф 2 от Процедурния правилник срок за подаване на жалбата е спазен. В това отношение следва да се отбележи, че тъй като, от една страна, Съветът обръща внимание на посочените в това решение лица и образувания, като публикува известие в Официален вестник на 2 декември (вж. точка 10 по-горе), а жалбата е подадена на 26 декември 2011 г., жалбата срещу това решение е подадена своевременно. Поради това не е необходимо да се взимат предвид други фактори, като дата на публикацията в Официален вестник или датата на личното уведомяване на жалбоподателя.
50 Това означава, че по отношение на искането за отмяна на Решение 2011/273, приложено с Решение за изпълнение 2011/248, и на Регламент № 442/2011, приложен с Регламент за изпълнение № 755/2011, не може да се приеме, че жалбата е подадена своевременно. По отношение на Решение 2011/782 обаче тя е подадена своевременно.
51 На второ място, във връзка с исканията за изменение на искането се налага изводът, че те са подадени своевременно, в съответствие с член 263, шеста алинея ДФЕС (вж. в този смисъл Решение на Общия съд от 6 септември 2013 г. по дело Iranian Offshore Engineering & Construction/Съвет, T‑110/12, точки 16 и 17). Наистина, всяко от исканията е подадено в двумесечния срок от приемането на съответния акт (вж. точки 25—31 по-горе). Поради това не е необходимо да се взимат предвид други фактори, като дата на публикацията в Официален вестник или датата на личното уведомяване на жалбоподателя.
52 С оглед на изложеното по-горе трябва да се приеме, че ratione temporis всички искания за изменение на искането са допустими.
По правния интерес
53 Според член 263, четвърта алинея ДФЕС „[в]сяко физическо или юридическо лице може да заведе иск, съгласно условията, предвидени в първа и втора алинея, срещу решенията, които са адресирани до него или които го засягат пряко и лично, както и срещу подзаконови актове, които го засягат пряко и които не включват мерки за изпълнение“.
54 Според установената съдебна практика подадената от физическо или юридическо лице жалба за отмяна е допустима, ако жалбоподателят има съществуващ към момента интерес от отмяната на обжалвания акт (Решение на Съда от 13 юли 2000 г. по дело Парламент/Richard, C‑174/99 P, Recueil, стр. I‑6189, точка 33 и Решение на Общия съд от 28 септември 2004 г. по дело MCI/Комисия, T‑310/00, Recueil. стр. II‑3253, точка 44).
55 Правният интерес трябва да продължава да съществува до постановяването на съдебното решение, което предполага, че с оглед на предмета си и чрез очаквания от нея резултат жалбата може да донесе полза на страната, която я е подала (Решение на Съда от 7 юни 2007 г. по дело Wunenburger/Комисия, C‑362/05 P, Сборник, стр. I‑4333, точка 42 и Определение на Общия съд от 7 декември 2011 г. по дело Fellah/Съвет, T‑255/11, непубликувано в Сборника, точка 12).
56 Тази полза може да е свързана както с имуществени интереси, така и с неимуществени интереси и перспективи за бъдещето за заинтересованото лице (вж. в този смисъл Решение на Съда от 27 юни 1973 г. по дело Kley/Комисия, 35/72, Recueil, стр. 679, точка 4 и Решение на Общия съд от 28 май 1998 г. по дело W/Комисия, T‑78/96 и T‑170/96, Recueil FP стр. I‑A 239 и II‑745, точка 47).
57 В настоящия случай Съветът твърди, че жалбата е недопустима в частта относно актовете, в които не е посочено името на жалбоподателя, и поради това той няма правен интерес. Той изтъква също, че искането за отмяна на Решение 2011/273 е недопустимо поради липса на правен интерес, тъй като този акт е отменен и заменен с Решение 2011/782.
– По актовете, в които не е посочено името на жалбоподателя
58 На първо място, когато става въпрос за актовете, които жалбоподателят не би имал правен интерес да оспорва, тъй като името му не е посочено в тях, налага се изводът, че от всички актове, обжалвани с жалбата, въз основа на която е образувано настоящото производство, само в приложенията към Решение 2011/782 за отмяна на Решение 2011/273 изрично се посочва името на жалбоподателя. Ето защо към момента на подаване на посочената жалба жалбоподателят има интерес да иска от Общия съд отмяната на този акт, тъй като в резултат на тази отмяна жалбоподателят ще постигне изваждане на името му от списъците на лицата и образуванията, засегнати от приетите срещу Сирия ограничителни мерки.
59 На второ място, когато става въпрос за актовете, оспорвани с писмените становища за изменение на искането, жалбоподателят иска отмяна на няколко приети от Съвета акта за прилагане или изменение, както на Решение 2011/782, така и на Регламент № 36/2012 и на Решение 2012/739 и Решение 2013/255.
60 Във връзка с това се налага да се отбележи, че само в Регламент № 36/2012, приложен с Регламент за изпълнение № 363/2013, Решение 2012/739, приложено с Решение за изпълнение 2013/185, и Решение 2013/255 се посочва изрично името на жалбоподателя. Наистина, в тези актове или името на жалбоподателя е включено в списъците във връзка с ограничителните мерки, приложени към основните актове, или отбелязванията във връзка с тези вписвания са заменени. Поради тази причина следва да се приеме, че жалбоподателят продължава да има интерес във връзка с тях, тъй като в резултат на отмяната им името му би било извадено от тези списъци. Това обаче не се отнася до актовете, посочени в писмените становища за промяна на искането, в които името на жалбоподателя изобщо не се споменава.
61 Поради това, с оглед на направените по-горе в точки 50, 52, 58 и 60 изводи, жалбата трябва да се отхвърли като недопустима по отношение на следните актове:
– Решение 2011/273, така както е приложено или изменено с решения за изпълнение 2011/302, 2011/367, 2011/515 и 2011/736 и с решения 2011/522, 2011/628, 2011/684 и 2011/735,
– Регламент № 442/2011, както е приложен или изменен с регламенти за изпълнение № 504/2011, № 611/2011, № 843/2011, № 1151/2011 и № 1244/2011 и с регламенти № 878/2011, № 950/2011, № 1011/2011 и № 1150/2011,
– решения за изпълнение 2012/256, 2012/335 и 2012/424 и решения 2012/206, 2012/322 и 2012/420 за прилагане или изменение на Решение 2011/782,
– регламенти за изпълнение № 410/2012, № 2012/544 и № 673/2012 и регламенти № 509/2012, № 545/2012 и № 325/2013 за прилагане или изменение на Регламент № 36/2012.
– По отменените и заменени актове
62 Във връзка с актовете, които жалбоподателят няма правен интерес да обжалва, тъй като те вече не са в сила, следва да се отбележи, което прави и Съветът, че Решение 2011/782 е отменено и заменено с Решение 2012/739, а в съответствие с член 31, параграф 1 от него самото то вече не е в сила, считано от 1 юни 2013 г.
63 Налага се изводът, че решения 2011/782 и 2012/739 от съответните дати, на които са отменени или срокът на действието им е изтекъл, са престанали да произвеждат правни последици.
64 Според постоянната съдебна практика в производство по жалба жалбоподателят може да запази интереса си да иска отмяна на акт, който е бил отменен в хода на производството, ако се запазва възможността в резултат на съдебната отмяна на този акт да настъпят правни последици (вж. Определение на Общия съд от 14 януари 2013 г. по дело Divandari/Съвет, T‑497/10, точка 19 и цитираната съдебна практика).
65 Запазването на правния интерес на жалбоподател трябва да се преценява in concreto, като се вземат предвид по-специално последиците от твърдяната незаконосъобразност и естеството на вредата, която се твърди, че е претърпяна (Решение на Съда от 6 юни 2013 г. по дело Ayadi/Комисия, C‑183/12 P, точка 63).
66 Самият жалбоподател обаче трябва да докаже наличието на правен интерес от обжалването на отменените актове (Определение на Общия съд от 15 май 2013 г. по дело Post Invest Europe/Комисия, T‑413/12, точка 22).
67 В случая не се установява нито от преписката по настоящото дело, нито от отговорите по този въпрос, дадени от жалбоподателя в съдебното заседание, да е възможно отмяната на обжалваните актове, които вече не са в сила, все пак да му донесе някаква полза. Във връзка с това трябва да се отбележи по-конкретно пропускът на жалбоподателя, който в репликата си не отговаря на доводите, изложени в защитата на Съвета, че жалбоподателят вече няма правен интерес да обжалва отменените актове. При това положение той не е доказал правния си интерес в съответствие с цитираната по-горе в точка 66 съдебна практика (вж. в този смисъл Решение на Общия съд от 12 юни 2013 г. по дело HTTS/Съвет, T‑128/12 и T‑182/12, точки 34 и 35 и Решение на Общия съд от 6 септември 2013 г. по дело Bateni/Съвет, T‑42/12 и T‑181/12, точки 31 и 32).
68 От това следва, че жалбоподателят не уточнява правния си интерес във връзка с решения 2011/782, 2012/739 и 2013/185. Поради това Общият съд смята, че няма основание за постановяване на съдебно решение по същество по частта от настоящата жалба относно тези актове.
Заключение относно допустимостта
69 С оглед на направената по-горе в точки 37—68 преценка настоящата жалба е допустима единствено в частта относно Регламент № 36/2012, Регламент за изпълнение № 363/2013 и Решение 2013/255, доколкото тези актове се отнасят до жалбоподателя (наричани по-нататък „обжалваните актове“).
По съществото на спора
70 Жалбоподателят излага две правни основания в подкрепа на жалбата си. Първото правно основание е изведено от нарушаване на правото на защита, на задължението за мотивиране, на правото на изслушване и на правото на ефективна съдебна защита. Второто правно основание е изведено от нарушения на правото на собственост и на икономическата свобода.
71 С първото си правно основание жалбоподателят упреква Съвета за това, че е нарушил правото му на защита, задължението за мотивиране, правото му да бъде изслушан и правото му на ефективна съдебна защита. Във връзка с това той отбелязва, че според съдебната практика основните права са неразделна част от общите принципи на правото на Съюза, поради което спазването им е условие за законосъобразността на приеманите от него актове.
72 В това отношение жалбоподателят изтъква по същество три твърдения за нарушение.
73 Първо, жалбоподателят упреква Съвета за това, че не му е изпратил никакво официално уведомление, което да му даде възможност да се запознае с мотивите за включване на името му в списъците на лицата, засегнати от предвидените в обжалваните актове ограничителни мерки. Той твърди, че правото на ефективна съдебна защита предполага именно задължение за Съвета да съобщи на засегнатото от ограничителни мерки лице или образувание мотивите, довели до включване на името му в тези списъци. Той подчертава освен това, че Съветът не отговорил на възраженията му, а само потвърдил оставянето на името му в тези списъци.
74 Второ, жалбоподателят твърди, че в настоящия случай Съветът се ограничил до излагане на неясни и общи съображения, за да обоснове включването на името му в разглежданите списъци. Във връзка с това той припомня, че според съдебната практика, тъй като засегнатите от ограничителни мерки лица и образувания нямат право на предварително изслушване, спазването на задължението за мотивиране е още по-важно. В тези мотиви би трябвало да са изложени не само правните основания за прилагането на съответния акт, но и специфичните и конкретни причини, поради които при упражняването на своето право на преценка Съветът е приел, че по отношение на засегнатите лица и образувания следва да се вземат ограничителни мерки. Накрая той твърди, че изложени в производството пред съда на Съюза обяснения не могат да заместят непълните мотиви на актовете на Съюза.
75 Трето, жалбоподателят оспорва мотивите за включване на името му в спорните списъци и твърди, че Съветът не е изпълнил задълженията си във връзка с доказателствената тежест, която му е възложена във връзка с това.
76 Съветът оспорва доводите на жалбоподателя.
77 Общият съд счита, че следва първо да се разгледа третото твърдение за нарушение.
78 В подкрепа на третото твърдение за нарушение жалбоподателят изтъква, че Съветът не е доказал надлежно причините, които обосновавали вписването на името му в спорните списъци. Той упреква Съвета, че не е представил доказателства, установяващи връзките му с г‑н Maher Al-Asaad и милицията „Шабиха“. Той подчертава, че доказателствената тежест е възложена на Съвета и той не би могъл да се основава на презумпции.
79 В самото начало Съветът припомня, че във връзка с ограничителните мерки Общият съд следва да осъществява само ограничен контрол на законосъобразността на приетите от институциите на Съюза решения. Той твърди освен това, че вписването на името на жалбоподателя в спорните списъци е обосновано именно тъй като той е едно от свързаните с режима лица, които допринасят за нарушаването на човешките права. Във връзка с това той посочва, че по отношение на жалбоподателя е взета мярка замразяване на финансови средства въз основа на получена от държава членка информация, класифицирана като „Поверителна ЕС“. Той се позовава също и на информация с произход от т.нар. „отворени“ източници. Той смята, че макар жалбоподателят да оспорва точността на мотивите, той не представя нито едно доказателство, с което би могло да се докаже тяхната неточност.
80 Според съдебната практика ефективността на съдебния контрол, гарантирана от член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, изисква именно при контрола за законосъобразност на мотивите, на които се основава решението за включване или оставяне на името на дадено лице в списъка на засегнатите от санкции лица, съдът на Съюза да се увери, че това решение почива на достатъчно солидна фактическа основа. Това предполага проверка на твърдените фактически обстоятелства, съдържащи се в изложението на мотивите, което е в основата на това решение, така че съдебният контрол да не се свежда до преценка на абстрактната вероятност на посочените мотиви, а да включи въпроса дали тези мотиви, или поне онзи от тях, считан сам по себе си за достатъчен да обоснове същото това решение, са подкрепени с доказателства (вж. Решение на Съда от18 юли 2013 г. по дело Комисия и др./Kadi, C‑584/10 P, C‑593/10 P и C‑595/10 P, наричано по-нататък „Решение Kadi II“, точка 119).
81 Именно компетентният орган на Съюза следва в случай на оспорване да установи основателността на мотивите, приети по отношение на засегнатото лице, а не това лице да представя отрицателни доказателства относно липсата на основателност на тези мотиви. Важно е представените от съответния орган данни или доказателства да подкрепят приетите по отношение на засегнатото лице мотиви. Ако тези данни и доказателства не позволяват да се установи основателността на даден мотив, съдът на Съюза го изключва от кръга на подкрепящите съображения на решението за вписване или за запазване на вписването (вж. Решение Kadi II, точки 121—123).
82 В настоящия случай се налага изводът, първо, че единственото основание, изложено от Съвета за обосноваване на включването на името на жалбоподателя в спорните списъци, са извадки от документа от 25 юли 2011 г., обозначен като „Coreu ОВППС/0317/11“ (документ на Съвета 5044/12). Този документ има същите сбити мотиви като възпроизведените в обжалваните актове, а именно по-конкретно факта, че жалбоподателят бил съдружник на г‑н Maher Al-Assad в милицията „Шабиха“ и имал непосредствено участие в репресиите, като подкрепял милицията „Шабиха“. При това положение Съветът не представя никакво допълнително доказателство, което да може да подкрепи, дори да загатне съществуването на връзка между жалбоподателя и г‑н Maher Al-Assad.
83 По-нататък, за да докаже връзките на жалбоподателя с милицията „Шабиха“, Съветът представя като приложение към писмените си изложения статии за тази милиция, публикувани в различни уебсайтове, а именно уебсайта Уикипедия, официалния уебсайт на Мюсюлманските братя и уебсайта Saada Syria Forums. Независимо от това дали тези сведения са достоверни и дали наистина са били взети предвид от Съвета при приемане на обжалваните актове, трябва да се отбележи, че само в два от тези документи накратко се споменава името на жалбоподателя и в нито един от тях няма достатъчно подкрепени с доказателства подробни сведения за жалбоподателя и участието му в милицията „Шабиха“.
84 В съдебното заседание, в отговор на въпрос на Общия съд, Съветът обаче не можа да представи никакво допълнително доказателство за връзките между жалбоподателя и г‑н Maher-Al-Assad, от една страна, и милицията „Шабиха“, от друга страна.
85 Следователно в представените от Съвета доказателства няма никакво указание, което да може да подкрепи твърденията му, че от една страна, жалбоподателят поддържа връзки с г‑н Maher Al-Assad в рамките на милицията „Шабиха“ и от друга страна, че е пряк участник в репресиите и насилието спрямо цивилното население и координатор на групировките, свързани с тази милиция.
86 От това следва, че Съветът не е изпълнил изискванията на доказателствената тежест, която му е възложена по силата на член 47 от Хартата на основните права, според тълкуването на Съда в Решение „Kadi II“.
87 При това положение следва да се приеме, че третото твърдение за нарушение, посочено от жалбоподателя в подкрепа на първото правно основание, е обосновано, и обжалваните актове да бъдат отменени в частта, която се отнася до жалбоподателя, без да е нужно да се разглеждат другите основания, изложени в подкрепа на настоящата жалба.
По действието във времето на отмяната на обжалваните актове
88 По силата на член 264, втора алинея ДФЕС, ако счете за необходимо, Общият съд може да определи онези от правните последици на отменен акт, които трябва да се считат за окончателни. От съдебната практика следва, че тази разпоредба позволява на съда на Съюза да реши на коя дата ще произведат действие отменителните му решения (вж. Решение на Общия съд от 12 декември 2013 г. по дело Nabipour и др./Съвет, T‑58/12, точки 250 и 251 и цитираната съдебна практика).
89 В настоящия случай поради изложените по-долу причини Общият съд счита, че е необходимо действието във времето на обжалваните актове да продължи до изтичането на срока за обжалване, посочен в член 56, първа алинея от Статута на Съда, или, ако в този срок бъде подадена жалба — докато тя бъде отхвърлена.
90 Следва наистина да се припомни, че Съюзът е приел ограничителни мерки срещу Сирия поради репресиите срещу цивилното население на тази страна и тези мерки преследват хуманитарни и мирни цели.
91 При това положение интересът на жалбоподателя от незабавното действие на настоящото отменително решение трябва да се съпостави с целта от общ интерес, преследвана от политиката на Съюза във връзка с ограничителните мерки срещу Сирия. По този начин адаптирането на действието във времето на отмяната на ограничителна мярка може да се обоснове с необходимостта да се осигури ефективност на ограничителните мерки и в крайна сметка с императивни съображения, свързани с международните отношения на Съюза и неговите държави членки.
92 Отмяната с незабавно действие на обжалваните актове по отношение на жалбоподателя обаче би му позволила да прехвърли всичките или част от своите активи извън Съюза, без Съветът евентуално да има възможност своевременно да приложи член 266 ДФЕС, за да отстрани установените в настоящото решение нередности, поради което има опасност да се засегне сериозно и необратимо ефикасността на всякакво замразяване на активи, което в бъдеще Съветът може да постанови по отношение на жалбоподателя.
93 Наистина, когато става въпрос за прилагането на член 266 ДФЕС в настоящия случай, следва да се отбележи, че отмяната на включването в спорните списъци на името на жалбоподателя с настоящото решение се дължи на обстоятелството, че основанията за това не са подкрепени с достатъчно доказателства (вж. точки 82—86 по-горе). Независимо че Съветът следва да реши какви да бъдат условията за изпълнение на настоящото решение, не може поначало да се изключи ново включване в списъците. Наистина, при ново разглеждане Съветът има възможност да включи отново името на жалбоподателя в списъците, посочвайки основания, които са надлежно подкрепени с доказателства.
94 От това следва, че действието на отменените решения и регламенти следва да се запази по отношение на жалбоподателя до изтичането на срока за обжалване или, ако в този срок бъде подадена жалба — до евентуалното ѝ отхвърляне.
По съдебните разноски
95 По смисъла на член 87, параграф 2, първа алинея от Процедурния правилник всяка страна, загубила делото, се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено искане в този смисъл. Въз основа на член 87, параграф 3 от същия правилник обаче Общият съд може да разпредели съдебните разноски или да реши всяка страна да понесе направените от нея разноски, ако всяка от страните е загубила по едно или няколко от предявените основания.
96 Тъй като в настоящия случай всяка от страните е загубила по едно или няколко от предявените основания, ще бъде справедливо въз основа на посочената разпоредба Съветът да понесе направените от него съдебни разноски, както и една трета от съдебните разноски, направени от жалбоподателя.
По изложените съображения
ОБЩИЯТ СЪД (седми състав)
реши:
1) Тъй като в частта, с която се иска отмяна на Решение за изпълнение 2011/488/ОВППС на Съвета от 1 август 2011 година за изпълнение на Решение 2011/273/ОВППС относно ограничителни мерки срещу Сирия и на Регламент за изпълнение (ЕС) № 755/2011 на Съвета от 1 август 2011 година за изпълнение на Регламент (ЕС) № 442/2011 относно ограничителни мерки с оглед на положението в Сирия, жалбата е просрочена, отхвърля същата като недопустима.
2) Отхвърля като недопустима жалбата в частта, с която се иска отмяна на Решение 2011/273/ОВППС на Съвета от 9 май 2011 година относно ограничителни мерки срещу Сирия, Регламент (ЕС) № 442/2011 на Съвета от 9 май 2011 година относно ограничителни мерки с оглед на положението в Сирия, Решение за изпълнение 2011/302/ОВППС на Съвета от 23 май 2011 година за изпълнение на Решение 2011/273, Решение за изпълнение 2011/367/ОВППС на Съвета от 23 юни 2011 година за изпълнение на Решение 2011/273, Регламент за изпълнение (ЕС) № 504/2011 на Съвета от 23 май 2011 година за изпълнение на Регламент № 442/2011, Регламент за изпълнение (ЕС) № 611/2011 на Съвета от 23 юни 2011 година за изпълнение на Регламент № 442/2011, Решение за изпълнение 2011/515/ОВППС на Съвета от 23 август 2011 година за изпълнение на Решение 2011/273, Регламент за изпълнение (ЕС) № 843/2011 на Съвета от 23 август 2011 година за изпълнение на Регламент № 442/2011, Решение 2011/522/ОВППС на Съвета от 2 септември 2011 година за изменение на Решение 2011/273, Регламент (ЕС) № 878/2011 на Съвета от 2 септември 2011 година за изменение на Регламент № 442/2011, Решение 2011/628/ОВППС на Съвета от 23 септември 2011 година за изменение на Решение 2011/273, Регламент (ЕС) № 950/2011 на Съвета от 23 септември 2011 година за изменение на Регламент № 442/2011, Решение 2011/684/ОВППС на Съвета от 13 октомври 2011 година за изменение на Решение 2011/273, Регламент (ЕС) № 1011/2011 на Съвета от 13 октомври 2011 година за изменение на Регламент № 442/2011, Решение 2011/735/ОВППС на Съвета от 14 ноември 2011 година за изменение на Решение 2011/273, Решение за изпълнение 2011/736/ОВППС на Съвета от 14 ноември 2011 година за изпълнение на Решение 2011/273, Регламент (ЕС) № 1150/2011 на Съвета от 14 ноември 2011 година за изменение на Регламент № 442/2011, Регламент за изпълнение (ЕС) № 1151/2011 на Съвета от 14 ноември 2011 година за изпълнение на Регламент № 442/2011, Регламент за изпълнение (ЕС) № 1244/2011 на Съвета от 1 декември 2011 година за изпълнение на Регламент № 442/2011, Решение 2012/206/ОВППС на Съвета от 23 април 2012 година за изменение на Решение 2011/782/ОВППС относно ограничителни мерки срещу Сирия, Решение за изпълнение 2012/256/ОВППС на Съвета от 14 май 2012 година за изпълнение на Решение 2011/782/ОВППС относно ограничителни мерки срещу Сирия, Регламент за изпълнение (ЕС) № 410/2012 на Съвета от 14 май 2012 година за прилагане на член 32, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 36/2012 относно ограничителни мерки с оглед на положението в Сирия, Регламент (ЕС) № 509/2012 на Съвета от 15 юни 2012 година за изменение на Регламент (ЕС) № 36/2012 относно ограничителни мерки с оглед на положението в Сирия, Решение 2012/322/ОВППС на Съвета от 20 юни 2012 година за изменение на Решение 2011/782/ОВППС относно ограничителни мерки срещу Сирия, Решение за изпълнение 2012/335/ОВППС на Съвета от 25 юни 2012 година за прилагане на Решение 2011/782/ОВППС относно ограничителни мерки срещу Сирия, Регламент за изпълнение (ЕС) № 544/2012 на Съвета от 25 юни 2012 година за прилагане на член 32, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 36/2012, относно ограничителни мерки с оглед на положението в Сирия, Регламент (ЕС) № 545/2012 на Съвета от 25 юни 2012 година за изменение на Регламент (ЕС) № 36/2012 относно ограничителни мерки с оглед на положението в Сирия, Регламент за изпълнение (ЕС) № 673/2012 на Съвета от 23 юли 2012 година за прилагане на член 32, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 36/2012 относно ограничителни мерки с оглед на положението в Сирия, Решение 2012/420/ОВППС на Съвета от 23 юли 2012 година за изменение на Решение 2011/782/ОВППС относно ограничителни мерки срещу Сирия и Решение за изпълнение 2012/424/ОВППС на Съвета от 23 юли 2012 година за изпълнение на Решение 2011/782/ОВППС относно ограничителни мерки срещу Сирия, тъй като тези актове не се отнасят до г‑н Aiman Jaber.
3) Няма основание за произнасяне по жалбата в частта, в която се иска отмяна на Решение 2011/782/ОВППС на Съвета от 1 декември 2011 година относно ограничителни мерки срещу Сирия и за отмяна на Решение 2011/273, Решение 2012/739/ОВППС на Съвета от 29 ноември 2012 година относно ограничителни мерки срещу Сирия и за отмяна на Решение 2011/782 и Решение за изпълнение 2013/185/ОВППС на Съвета от 22 април 2013 година за изпълнение на Решение 2012/739, тъй като тези актове са отменени и заменени.
4) Отменя в частта, в която се отнасят до г‑н Jaber:
– Регламент (ЕС) № 36/2012 на Съвета от 18 януари 2012 година относно ограничителни мерки с оглед на положението в Сирия и за отмяна на Регламент № 442/2011,
– Регламент за изпълнение (ЕС) № 363/2013 на Съвета от 22 април 2013 година за изпълнение на Регламент № 36/2012,
– Решение 2013/255/ОВППС на Съвета от 31 май 2013 година относно ограничителни мерки срещу Сирия.
5) Отменените решения и регламенти продължават да действат по отношение на г‑н Jaber до изтичане на срока за обжалване, а ако в този срок бъде подадена жалба — до евентуалното отхвърляне на жалбата.
6) Съветът на Европейския съюз понася собствените си разноски и е осъден да заплати една трета от направените от г‑н Jaber разноски.
7) Г‑н Jaber понася две трети от собствените си разноски.
Van der Woude | Wiszniewska-Białecka | Ulloa Rubio |
Постановено в открито съдебно заседание в Люксембург на 13 ноември 2014 година.
Подписи