Дело T‑655/11
FSL Holdings и др.
срещу
Европейска комисия
„Конкуренция — Картели — Европейски пазар на банани в Италия, Гърция и Португалия — Съгласуване при определянето на цените — Допустимост на доказателствата — Право на защита — Злоупотреба с власт — Доказване на нарушението — Определяне на размера на глобата“
Резюме — Решение на Общия съд (втори състав) от 16 юни 2015 г.
1. Конкуренция — Административно производство — Решение на Комисията за установяване на нарушение — Доказателства, които могат да бъдат приети — Законосъобразно предаване на Комисията на сведения, събрани от национални органи — Преценка от националните юрисдикции с оглед на националното право — Предаване, което не е било обявено за незаконно от национална юрисдикция — Разглеждане от Комисията на така предадените сведения като доказателства — Допустимост
(член 101 ДФЕС; член 12, параграф 2 от Регламент № 1/2003 на Съвета)
2. Конкуренция — Административно производство — Правомощие на Комисията да извършва проверка — Решение за извършване на проверка — Задължение за мотивиране — Обхват — Задължение за посочване на предмета и целта на проверката
(член 20, параграф 4 от Регламент № 1/2003 на Съвета)
3. Конкуренция — Административно производство — Правомощия на Комисията за извършване на проверка — Използване на информация, събрана в хода на проверката — Граници — Започване на разследване с цел проверка на точността на информацията, разкрита случайно по повод на проверка — Допустимост
(член 101 ДФЕС; член 20 от Регламент № 1/2003 на Съвета)
4. Конкуренция — Правомощия на Комисията — Право на разделяне на производството — Разделяне, равнозначно на образуването на ново производство по разследване — Право на преценка
(член 101 ДФЕС)
5. Конкуренция — Административно производство — Зачитане на правото на защита — Възможност за съответното предприятие да се ползва от това право едва след изпращането на изложение на възраженията — Ръкописни бележки, събрани в рамките на национални разследвания, които са на разположение на Комисията — Задължение съответното предприятие да бъде уведомено във връзка с тях по време на фазата на предварителното разследване, преди изпращането на изложението на възраженията — Липса
(член 101 ДФЕС; Регламент № 1/2003 на Съвета)
6. Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Критерии — Намаляване на размера на глобата поради сътрудничество на уличеното предприятие — Предоставяне на условно освобождаване от глоба преди приемане на окончателното решение от Комисията — Обхват — Напомняне от страна на Комисията на временния характер на процесуалния статут, създаден от предоставянето на условно освобождаване от глоба — Упражняване на неправомерен натиск — Липса
(член 101 ДФЕС; точка 8, букви а) и б), точка 11, букви а)—в) и точки 15, 16, 18 и 19 от Съобщение 2002/С 45/03 на Комисията)
7. Конкуренция — Глоби — Размер — Намаляване на размера на глобата поради сътрудничество на уличеното предприятие — Пълно освобождаване от глоба — Условия — Пълно, непрекъснато и експедитивно сътрудничество от страна на съответното предприятие — Понятие
(член 101 ДФЕС; точка 11, буква а) от Съобщение 2002/С 45/03 на Комисията)
8. Жалба за отмяна — Основания — Злоупотреба с власт — Понятие
(член 263 ДФЕС)
9. Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Правна уредба — Насоки, приети от Комисията — Известието относно освобождаване от глоби или намаляване на техния размер поради сътрудничество от страна на уличените предприятия — Самоограничаване на правото на преценка — Обхват
(член 101 ДФЕС; Съобщение 2002/С 45/03 на Комисията)
10. Конкуренция — Административно производство — Правомощия на Комисията за извършване на проверка — Използване на сведения, събрани в хода на проверка, извършена в рамките на друго производство — Допустимост — Задължение за пълно, непрекъснато и експедитивно сътрудничество от страна на предприятието, което иска пълно освобождаване от глоби — Обхват
(член 101 ДФЕС; Съобщение 2002/C 45/03 на Комисията)
11. Конкуренция — Административно производство — Решение на Комисията за установяване на нарушение — Използване като доказателства на изявления на други предприятия, участвали в нарушението — Допустимост — Доказателствена сила на доброволните изявления на основните участници в картел с оглед на възможността им да се ползват от прилагането на Известието относно сътрудничеството
(член 101 ДФЕС; Съобщение 2002/C 45/03 на Комисията)
12. Конкуренция — Административно производство — Решение на Комисията за установяване на нарушение — Начин на доказване — Позоваване на съвкупност от улики — Отчитане на обстоятелства, установени извън периода на нарушението — Допустимост — Необходима доказателствена сила, когато става дума за отделни улики
(член 101 ДФЕС; член 2 от Регламент № 1/2003 на Съвета)
13. Конкуренция — Административно производство — Решение на Комисията за установяване на нарушение, състоящо се в сключването на антиконкурентно споразумение — Решение, основано на писмени доказателства — Доказателствени задължения на предприятията, оспорващи наличието на нарушение
(член 101 ДФЕС)
14. Конкуренция — Административно производство — Решение на Комисията за установяване на нарушение — Начин на доказване — Писмени доказателства — Преценка на доказателствената сила на писмено доказателство — Критерии — Документ, съставен в непосредствена връзка с фактите или от пряк свидетел на същите — По-голяма доказателствена сила
(член 101 ДФЕС)
15. Основни права — Презумпция за невиновност — Производство в областта на конкуренцията — Приложимост — Последици
(член 101 ДФЕС; член 48, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз)
16. Картели — Нарушаване на конкуренцията — Споразумение, насочено към нарушаване на конкуренцията — Едновременно преследване на легитимни цели — Липса на последици
(член 101 ДФЕС)
17. Картели — Съгласувана практика — Понятие — Координация и сътрудничество, несъвместими със задължението на всяко предприятие да определя независимо своето пазарно поведение — Разпространение на чувствителни сведения, премахващи несигурността относно бъдещото поведение на конкурент — Публично известни сведения — Включване — Условия
(член 101 ДФЕС)
18. Картели — Споразумения между предприятия — Предприятие, участвало в споразумение с антиконкурентен характер — Поведение, отклоняващо се от договореното в рамките на картела — Обстоятелство, което не позволява при всички положения да се изключи участието му в споразумението
(член 101 ДФЕС)
19. Конкуренция — Правила на Съюза — Възлагане на отговорност — Отговорност на предприятието за действията на неговите органи — Условия — Действие на лице, упълномощено да действа за сметка на предприятие
(член 101 ДФЕС)
20. Картели — Съгласувана практика — Понятие — Обмен на сведения между конкуренти — Нарушаване на конкуренцията — Преценка в зависимост от естеството на нарушението — Обсъждане между конкуренти на факторите от значение за развитието на цените — Ирелевантност
(член 101 ДФЕС)
21. Конкуренция — Административно производство — Зачитане на правото на защита — Достъп до преписката — Обхват — Отказ за предоставяне на документ — Обосноваване
(член 101 ДФЕС)
22. Конкуренция — Административно производство — Изслушване — Изслушване на определени лица — Право на преценка на Комисията — Предел — Зачитане на правото на защита
(член 101 ДФЕС; член 10, параграф 3 и член 13 от Регламент № 773/2004 на Комисията)
23. Картели — Комплексно нарушение, съдържащо елементи на споразумение и елементи на съгласувана практика — Обща квалификация като „споразумение и/или съгласувана практика“ — Допустимост
(член 101 ДФЕС)
24. Картели — Съгласувана практика — Нарушаване на конкуренцията — Критерии за преценка — Антиконкурентна цел — Достатъчна констатация — Разграничение между нарушенията с оглед на целта и с оглед на резултата — Критерии, позволяващи споразумението да се разглежда като ограничение с оглед на целта
(член 101 ДФЕС)
25. Конкуренция — Административно производство — Решение на Комисията за установяване на нарушение — Липса на установено нарушение от друг оператор в сходно положение — Липса на последици
(член 101 ДФЕС)
26. Картели — Забрана — Нарушения — Споразумения и съгласувани практики, съставляващи едно-единствено нарушение — Възлагане на отговорност на предприятие заради участие в нарушението, разглеждано в неговата цялост — Условия
(член 101 ДФЕС)
27. Конкуренция — Административно производство — Решение на Комисията за установяване на нарушение — Доказване на нарушението и на неговата продължителност в тежест на Комисията — Обхват на тежестта на доказване — Едно-единствено продължено нарушение — Липса на доказателство за отделни периоди в рамките на целия разглеждан период — Прекъсване на участието на предприятието в нарушението — Продължавано нарушение — Последици с оглед на определянето на глобата
(член 101 ДФЕС)
28. Конкуренция — Глоби — Насоки за определяне на размера на глобите — Метод на изчисляване, при който се вземат предвид различни елементи на гъвкавост — Право на преценка на Комисията — Граници — Зачитане на принципа на равно третиране — Изчисляване на основния размер на глобата — Съдебен контрол — Обхват
(член 23, параграфи 2 и 3 от Регламент № 1/2003 на Съвета; точки 9, 12, 13 и 19—23 от Съобщение 2006/C 210/02 на Комисията)
29. Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Метод на изчисление, определен в приетите от Комисията насоки — Изчисляване на основния размер на глобата — Критерии — Тежест на нарушението — Преценка в зависимост от естеството на нарушението — Ефект от антиконкурентната практика — Критерий без определящо значение
(член 23, параграфи 2 и 3 от Регламент № 1/2003 на Съвета; точки 19—24 от Съобщение 2006/C 210/02 на Комисията)
30. Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Критерии — Тежест на нарушението — Смекчаващи обстоятелства — Задължение на Комисията да се придържа към предишната си практика при вземане на решения — Липса
(член 23, параграфи 2 и 3 от Регламент № 1/2003 на Съвета; точка 29 от Съобщение 2006/C 210/02 на Комисията)
31. Конкуренция — Глоби — Преценка в зависимост от индивидуалните действия на предприятието — Значение на липсата на санкция по отношение на друг икономически оператор — Липса
(член 23, параграфи 2 и 3 от Регламент № 1/2003 на Съвета)
1. Правото на Съюза не може да допусне доказателства, събрани при пълно неспазване на процесуалните действия, предвидени за тяхното събиране, и имащи за цел да защитят основните права на заинтересованите лица. Извършването на съответните процесуални действия поради това трябва да се разглежда като съществено процесуално изискване по смисъла на член 263, параграф 2 ДФЕС. Съответно същественото процесуално нарушение поражда последици независимо от въпроса дали то е причинило вреда на лицето, което се позовава на него.
Що се отнася по-конкретно до административното производство в областта на конкуренцията, установената с член 12, параграф 2 от Регламент № 1/2003 забрана да се използва информация, събрана от Комисията и органите по конкуренция на държавите членки в приложение на правомощията им за разследване като доказателство за цели, различни от тази, за която е била получена, отговаря на конкретна потребност, а именно необходимостта да се осигури спазването на процесуалните гаранции, присъщи за събирането на информация от Комисията и националните органи по конкуренция в рамките на техните задачи, като същевременно позволява обмен на информация между тези органи. От тази забрана обаче не може автоматично да се изведе обща забрана Комисията да използва като доказателство информация, получена от друг национален орган в рамките на упражняването на неговите функции.
В този контекст законосъобразността на предаването на Комисията от национален прокурор или от компетентните органи по конкуренцията на сведения, събрани при прилагане на националното наказателно право, е въпрос, който се урежда от вътрешното право. Освен това съдът на Съюза не е компетентен да контролира законосъобразността, от гледна точка на вътрешното право, на акт, приет от национален орган. При това положение, след като предаването на въпросните документи не е било обявено за незаконно от национална юрисдикция, няма основание да се смята, че тези документи са недопустими доказателства, които следва да бъдат извадени от преписката.
(вж. т. 44—46, 78 и 80)
2. Вж. текста на решението.
(вж. т. 48—53)
3. В рамките на административно производство в областта на конкуренцията, макар информацията, събрана от Комисията в хода на проверки, да не трябва да се използва с цел, различна от посочената в пълномощното или решението за проверка, от това не може да се заключи, че на Комисията е забранено да образува производство по разследване, за да провери точността или да допълни информацията, с която се е запознала случайно в хода на предходна проверка, когато тази информация сочи, че е налице поведение, което противоречи на предвидените в Договора правила на конкуренцията. В рамките на такова ново разследване Комисията има право да поиска нови копия на документите, получени по време на първото разследване, и да ги използва вече като доказателствени средства по делото, в рамките на което се провежда второто разследване, без правото на защита на съответните предприятия да се окаже засегнато от това.
При това положение искането към предприятие отново да предаде документите, които то вече е предало в рамките на едно предходно разследване, не е незаконосъобразно, а се явява необходимо условие за използването на тези документи в рамките на последващо второ разследване.
(вж. т. 54, 55, 69, 104 и 157)
4. Вж. текста на решението.
(вж. т. 56, 57 и 148)
5. В рамките на административно производство в областта на конкуренцията именно изпращането на изложението на възраженията, от една страна, и достъпът до преписката, който дава възможност на адресата на това изложение да се запознае с доказателствата, съдържащи се в преписката на Комисията, от друга страна, гарантират правото на защита.
Наистина именно чрез изложението на възраженията заинтересованото предприятие се уведомява за всички основни доказателства, на които Комисията се позовава на този етап от производството. Ето защо заинтересованото предприятие може да се позовава на правото си на защита в пълен обем едва след изпращане на това изложение.
Всъщност, ако посочените по-горе права се разпрострат за периода, предхождащ изпращането на изложението на възраженията, ефективността на разследването на Комисията би била намалена, тъй като още по време на първата фаза от разследването на Комисията предприятието би било в състояние да установи сведенията, известни на Комисията, а следователно и тези, които все още биха могли да бъдат укрити от нея.
При това положение Комисията няма задължение да уведомява съответното предприятие за предаването на документи от национален орган преди изпращането на изложението на възраженията.
(вж. т. 94—97)
6. В рамките на административно производство в областта на конкуренцията предоставянето на условно освобождаване от глоби включва създаването в хода на административното производство на особено процесуално положение в полза на предприятието, отговарящо на условията, посочени в точка 8 от Известието относно освобождаване от глоби или намаляване на техния размер по делата за картели, което поражда определени правни последици. Все пак това условно освобождаване от глоба по никакъв начин не може да се приравни на окончателното освобождаване от глоба, което може да бъде предоставено само при приключване на административното производство.
Едва в края на административното производство Комисията приема окончателно решение, с което може в тесен смисъл да освободи от глоба предприятието, което се е ползвало от условно освобождаване от глоба. Именно в този момент процесуалното положение, произтичащо от условното освобождаване от глоба, спира да поражда последици.
Така от предвидената в Известието относно сътрудничеството система е видно, че преди окончателното решение предприятието, подало заявление за освобождаване от глоба, не е освободено от глоба в тесен смисъл, а само се ползва с процесуално положение, което може да се трансформира в освобождаване от глоба в края на административното производство, ако са изпълнени необходимите изисквания.
Следователно Комисията не е длъжна да заеме окончателна позиция по заявление за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер още във фазата на изложението на възраженията.
В това отношение с оглед на задълженията, произтичащи за дадено предприятие от процесуалния статут на заявител за освобождаване от глоби, не би могло да се приеме, че самото припомняне от страна на Комисията на този статут на предприятието представлява упражняване на неправомерен натиск.
(вж. т. 116, 119, 120, 146 и 154)
7. Предоставянето на пълно освобождаване от глоба представлява изключение от принципа на личната отговорност на предприятието за нарушение на правилата на конкуренция, което е обосновано предвид целта да се улесни разкриването, разследването, наказването, както и постигането на възпиращ ефект относно практики, които са сред най-сериозните ограничения на конкуренцията. При това положение следователно е логично в замяна на предоставянето на пълно освобождаване от глоба за нарушението, което е извършило, от предприятието, подало заявление за освобождаване от глоба, да се изисква сътрудничество на разследването на Комисията, което съгласно формулировката на Известието относно освобождаване от глоби или намаляване на техния размер по делата за картели трябва да бъде „пълно, непрекъснато и експедитивно“.
От квалификацията на сътрудничеството като „пълно“ произтича, че съдействието, което заявителят за освобождаване от глоба трябва да окаже на Комисията, за да получи освобождаване от глоба, трябва да бъде пълно, абсолютно и безрезервно. Квалификацията на сътрудничеството като „непрекъснато“ и „експедитивно“ означава, че то трябва да обхваща цялото административно производство и по принцип трябва да бъде незабавно.
Освен това намаляване на глобата на основание на приложимото Известие относно сътрудничеството би могло да бъде оправдано само когато може да се приеме, че предоставените сведения, и по-общо поведението на засегнатото предприятие, в това отношение показват истинско съдействие от негова страна.
Както произтича от самото понятие за сътрудничество, намаляване въз основа на приложимото Известие относно сътрудничеството всъщност може да бъде предоставено единствено когато поведението на съответното предприятие свидетелства за такъв дух на сътрудничество.
Това съображение се прилага a fortiori към сътрудничеството, необходимо за да оправдае ползването от пълно освобождаване от глоба, доколкото освобождаването представлява още по-благоприятно третиране в сравнение само с намаляването на глобата. Поради това понятието „пълно, непрекъснато и експедитивно“ сътрудничество, оправдаващо предоставянето на пълно освобождаване от глоба, предполага истинско и цялостно съдействие, отличаващо се с действителен дух на сътрудничество.
(вж. т. 122—126)
8. Вж. текста на решението.
(вж. т. 139)
9. В правото на конкуренцията Известието относно освобождаване от глоби или намаляване на техния размер по делата за картели определя общо и абстрактно методологията, която Комисията си е наложила за целите на прилагането на програмата си за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер, и следователно гарантира правната сигурност на предприятията.
Независимо че не може да се разглежда като правна норма, която Комисията във всеки случай е длъжна да спазва, посоченото известие относно сътрудничеството все пак съдържа правило за поведение, поясняващо практиката, която трябва да се следва, от което в конкретен случай Комисията не може да се отклони, без да изложи причини, които да са съвместими с принципа на равно третиране.
Като приема такива правила за поведение и като обявява посредством публикуването им, че ще ги прилага занапред към съответните случаи, Комисията се самоограничава в упражняването на своето право на преценка и не би могла да се отклонява от тези норми, тъй като това би означавало да бъде евентуално санкционирана за нарушение на общи принципи на правото като принципите на равно третиране или на защита на оправданите правни очаквания.
(вж. т. 141—143)
10. В рамките на административно производство в областта на конкуренцията фактът, че Комисията не се основава на първоначалното заявление на дадено предприятие по определено дело за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер като доказателство за нарушението, не може да установи, че в хода на последващото производство Комисията е злоупотребила с правомощията си, за да подтикне това предприятие да потвърди факти, свързани с друго дело. Всъщност в задължението за сътрудничество на предприятие, искащо пълно освобождаване от глоби, се съдържа задължението за предоставяне на пълно, непрекъснато и експедитивно сътрудничество в хода на цялото производство, което може да включва също проучвания и изявления по необхванати в първоначалното изявление факти вследствие на поставени от Комисията въпроси, доколкото отговарянето на въпроси е значима част от задължението за сътрудничество на заявителите за освобождаване от глоби.
Освен това, доколкото Комисията е в правото си както да разделя, така и да съединява производства по обективни причини, когато не са приведени доказателства, имащи за цел да оспорят причините, изложени от Комисията за решението ѝ, съгласно което фактите две отделни производства трябва да се разглеждат като две явно различни нарушения, Комисията може с основание да счита, че всеки кандидат за освобождаване от глоби се задължава да сътрудничи по двете отделни разследвания, които могат да произтекат от едно и също заявление за освобождаване от глоби, и да продължи да сътрудничи дори след получаването на окончателно освобождаване във връзка с нарушението или нарушенията, обхванати от едното от разследванията.
В допълнение, след като Комисията може да се основе на уликите по едно дело като отправна точка за действията по разследване по друго дело, както и след като задължението за сътрудничество на заявителя за освобождаването от глоби обхваща цялото производство и изисква да се реагира при нови обстоятелства, позоваването на документ, съдържащ се в преписката по друго дело, с цел поставянето на въпрос на заявителя за освобождаване от глоби, не изглежда неправомерно.
(вж. т. 147—149 и 165)
11. Вж. текста на решението.
(вж. т. 151—153, 182, 338—343, 356, 380, 381, 386 и 495)
12. Вж. текста на решението.
(вж. т. 175—179, 203, 217 и 375)
13. Вж. текста на решението.
(вж. т. 180, 181 и 261—263)
14. Доминиращият принцип в правото на Съюза е този на свободата при събиране на доказателства и единственият релевантен критерий за преценка на свободно представените доказателства е тяхната достоверност, която зависи от произхода им, от обстоятелствата по тяхното изготвяне, от техния адресат и от това дали съдържанието им е логично и правдоподобно. В този смисъл следва да се придаде голямо значение на обстоятелството, че даден документ е съставен в непосредствена връзка с фактите или от пряк свидетел на същите.
(вж. т. 182, 183, 197, 222, 229 и 344)
15. Вж. текста на решението.
(вж. т. 184 и 185)
16. В правото на конкуренцията е възможно да се счита, че дадено споразумение има ограничителна цел дори ако няма за единствена цел ограничаване на конкуренцията, а преследва и други легитимни цели, освен ако се докаже, че контактите между предприятията са обслужвали само посочените легитимни цели.
(вж. т. 220, 230 и 306)
17. В правото на конкуренцията обменът на сведения между конкуренти не става легитимен поради факта, че тези сведения или някои от тях са публично известни, тъй като всеки икономически оператор трябва да определя самостоятелно политиката, която възнамерява да следва на вътрешния пазар. Макар това изискване за самостоятелност да не изключва правото на икономическите оператори да се адаптират разумно спрямо установеното или очакваното поведение на своите конкуренти, то категорично не допуска каквото и да било установяване на пряк или косвен контакт между такива оператори, имащ за цел или резултат било да повлияе на поведението на пазара на настоящ или потенциален конкурент, било да се разкрие пред подобен конкурент собственото поведение, за което е взето решение да бъде възприето на пазара или пък за което съществуват такива намерения.
В това отношение гледната точка на конкурент за една или друга важна за условията на търсенето и предлагането информация, която може да се получи по друг начин, освен при обсъждания със съответните предприятия, и нейното отражение върху развитието на пазара по дефиниция не представлява публично достъпна информация.
Освен това редовното споделяне на събрана информация, свързана с цените, може да доведе до изкуствено увеличаване на прозрачността на пазар, на който конкуренцията вече е по-слаба поради наличието на специална правна уредба и обмена на информация между конкурентите.
В допълнение, дори когато сведенията за цените са били известни на клиентите, преди да бъдат съобщени на конкурентите, и по този начин могат да бъдат събрани на пазара, този факт не предполага, че в момента на изпращането на ценоразписите на конкурентите тези цени вече са били обективни, непосредствено достъпни пазарни данни. Прякото им изпращане позволява на конкурентите да се запознаят с тези сведения по по-прост, бърз и пряк начин, отколкото посредством пазара. Освен това предварителното изпращане позволява да се създаде атмосфера на взаимна сигурност относно бъдещите им ценови политики.
Накрая, самият факт, че са получени сведения за конкурентите — сведения, които един независим оператор пази като търговска тайна — е достатъчен да открои съществуването на антиконкурентен дух.
(вж. т. 282 и 320—324)
18. Вж. текста на решението.
(вж. т. 302)
19. Вж. текста на решението.
(вж. т. 303 и 304)
20. Обменът на сведения между конкуренти може да е в противоречие с правилата на конкуренцията, когато намалява или премахва степента на несигурност относно функционирането на разглеждания пазар с произтичащо като последица от това ограничаване на конкуренцията между предприятията. Така определянето на цена, дори само индикативна, засяга действието на конкуренцията с факта, че позволява на всички участници в картела да предвидят с разумна степен на сигурност каква ще бъде ценовата политика, следвана от техните конкуренти. По-общо казано, такива картели предполагат пряка намеса в основните параметри на конкуренцията на съответния пазар.
Що се отнася по-конкретно до пазара на банани, засягането по време на двустранни обсъждания между осведомени оператори на много важни фактори за определяне на равнището на предлагането спрямо търсенето като метеорологичните условия, както в страните производители, така и в тези, получаващи плодовете за консумация, големината на запасите в пристанищата и при търговците, организиращи процеса на зреене, положението на продажбите на дребно и при търговците, организиращи процеса на зреене, и наличието на рекламни кампании, неизбежно води до споделяне на знанията за пазара и за неговото развитие от гледна точка на цените.
В това отношение, дори да се предположи, че фактурираните впоследствие действителни цени не са съответствали на съобщените от страните ценови намерения, това не отменя антиконкурентния характер на посочените съобщения. Освен това, подобно на другите свързани с конкуренцията норми на Договора, член 101 ДФЕС цели да защити не само преките интереси на конкурентите или на потребителите, но и структурата на пазара и по този начин самата конкуренция.
По-конкретно, фактът, че съгласувана практика няма непосредствени последици върху равнището на цените, не е пречка да се установи, че тя е ограничила конкуренцията между съответните предприятия. Всъщност действително прилаганите на даден пазар цени могат да се повлияят от външни фактори, които членовете на картел не могат да контролират, като развитието на икономиката като цяло, развитието на търсенето в конкретен отрасъл или силовата позиция на клиентите при преговорите.
(вж. т. 328—330, 388, 391, 456, 457, 536 и 537)
21. Вж. текста на решението.
(вж. т. 400—403)
22. В административното производство в областта на конкуренцията сред предоставените от правния ред на Съюза гаранции е по-конкретно задължението на компетентната институция да разгледа грижливо и безпристрастно всички относими към случая доказателства.
В това отношение гарантирането на правото на защита не изисква Комисията да пристъпи към изслушване на посочените от заинтересованите лица свидетели, когато счита, че разследването по преписката е било достатъчно. Действително, макар член 10, параграф 3 от Регламент № 773/2004 относно водените от Комисията производства съгласно членове [101 ДФЕС] и [102 ДФЕС] да предвижда, че предприятията и сдруженията на предприятия, които са обект на водено съгласно Регламент № 1/2003 производство, могат да предлагат на Комисията да изслуша лица, които са в състояние да потвърдят посочените в писмените им изложения факти, видно от член 13 от същия регламент, Комисията разполага с разумна свобода на преценка, за да вземе решение относно интереса, който е възможно да представлява изслушването на лица, чиито свидетелски показания могат да са от значение за разследването по преписката.
(вж. т. 405 и 406)
23. В правото на конкуренция сравнението между понятието за споразумение и това за съгласувана практика показва, че те включват от субективна страна форми на тайно договаряне, които имат едно и също естество и се разграничават само по своите интензивност и проявни форми. Поради това, макар че понятията „споразумение“ и „съгласувана практика“ включват отчасти различни елементи, те не са взаимно изключващи се. Следователно Комисията не е задължена да квалифицира като споразумение или съгласувана практика всяко от констатираните действия, а основателно може да окачестви някои от тях като „споразумения“, а други — като „съгласувани практики“.
В този смисъл обстоятелството, че разглежданото нарушение обхваща само две предприятия, едното от които малко, и че е продължило по-малко от девет месеца, с нищо не променя факта, че Комисията не е длъжна да квалифицира всяко от констатираните действия като споразумение или като съгласувана практика, а може основателно да квалифицира някои от тях като „споразумения“, а други — като „съгласувани практики“. В това отношение, когато Комисията надлежно установи осъществяването на контакти между страните, не би могло да се изисква от нея да определи всеки отделен момент, в който страните са се съгласували помежду си.
(вж. т. 418, 419 и 453)
24. Вж. текста на решението.
(вж. т. 421—431, 469, 471 и 472)
25. В правото на конкуренцията констатацията на нарушение по отношение на предприятие не би могла да отпадне поради това, че други предприятия не са били преследвани. Действително обстоятелството, че по отношение на оператор, който се намира в положение, сходно с това на уличено предприятие, няма констатирано нарушение от страна на Комисията, не би могло да позволи да отпадне констатираното по отношение на уличеното предприятие нарушение, при положение че тази констатация е правилна.
(вж. т. 461)
26. Нарушението на член 101, параграф 1 ДФЕС може да бъде резултат не само от изолирано действие, а и от поредица действия или пък от трайно поведение. Това тълкуване не би могло да бъде оспорено с довода, че един или няколко елемента от тази поредица действия или от това трайно поведение биха могли да съставляват сами по себе си и взети поотделно нарушение на посочената разпоредба. Когато различните действия се вписват в „общ план“, тъй като имат еднаква цел да нарушат конкуренцията в рамките на вътрешния пазар, Комисията е в правото си да счита, че отговорността за тези действия е в зависимост от участието в нарушението, разглеждано в неговата цялост.
Във връзка с това понятието за едно-единствено нарушение се отнася до положение, при което няколко предприятия са участвали в нарушение, изразяващо се в трайно поведение и преследващо единствената икономическа цел да бъде нарушена конкуренцията, или в самостоятелни нарушения, свързани помежду си от еднаква цел (една и съща цел на съвкупността от елементите) и едни и същи субекти (едни и същи предприятия, съзнателно участващи в постигането на общата цел).
Освен това понятието за едно-единствено нарушение може да се отнася до правната квалификация на антиконкурентно поведение, състоящо се в споразумения, съгласувани практики и решения за сдружаване на предприятия.
(вж. т. 478—480 и 491)
27. В областта на картелите понятието за общ план позволява на Комисията да презумира, че извършването на нарушение не е било прекъснато, дори ако за определен период тя не разполага с доказателства за участието на съответното предприятие в това нарушение, доколкото то е участвало в нарушението преди и след този период и доколкото не съществуват доказателства или улики, които биха могли да наведат на мисълта, че нарушението е било прекъснато, що се отнася до него. В този случай тя би могла да наложи глоба за целия период на нарушение, включително за периода, за който не разполага с доказателства за участието на съответното предприятие.
В това отношение, макар доказателствата да трябва да бъдат преценявани в тяхната цялост, за да се провери дали Комисията е удовлетворила тежестта на доказване с цел да установи надлежно наличието на нарушение, проверката за наличие на продължено нарушение няма за цел да разгледа дали съвкупността от съвпадащи доказателства позволява основателно да се приеме, че нарушението е продължило без прекъсване през целия обхванат от тези доказателства период, а дали Комисията е представила доказателства, отнасящи се до достатъчно близки по време факти, така че да може разумно да се приеме, че между две точно определени дати извършването на нарушението е било непрекъснато.
Обратно, когато в контекста на функционирането на въпросния картел въз основа на преценка на периода между две противоправни прояви може да се приеме, че участието на дадено предприятие в нарушението е прекъснато и че предприятието е участвало в нарушението преди и след това прекъсване, това нарушение трябва да се квалифицира като продължавано, ако — както и при продълженото нарушение — съществува единна цел, която се преследва от него преди и след прекъсването. Такава единна цел може да се изведе чрез дедукция от идентичността на целите на съответните практики, на съответните стоки, на предприятията, участващи в тайното договаряне, на основните условия на въвеждането му в изпълнение, на физическите лица, участващи от името на предприятията, и накрая, на географското приложно поле на посочените практики. Тогава нарушението е едно-единствено и продължавано и, макар че Комисията може да наложи глоба за целия период на нарушение, тя не може да направи това за периода, през който нарушението е било прекъснато.
(вж. т. 481—484, 494 и 496)
28. Вж. текста на решението.
(вж. т. 502—511)
29. Вж. текста на решението.
(вж. т. 508, 525, 528—532, 538 и 539)
30. Вж. текста на решението.
(вж. т. 548, 549, 552 и 553)
31. Вж. текста на решението.
(вж. т. 556—558)