ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (пети състав)
14 януари 2015 година(*)
„Жалба за отмяна — Дъмпинг — Внос на кристални силициеви фотоволтаични модули и ключови компоненти (т.е. елементи и полупроводникови пластини) с произход или изпратени от Китай — Приемане на ангажимент, предложен във връзка с антидъмпингова процедура — Промишленост на Общността — Липса на пряко засягане — Недопустимост“
По дело T‑507/13
SolarWorld AG, установено в Бон (Германия),
Brandoni solare SpA, установено в Кастелфидардо (Италия),
Global Sun Ltd, установено в Слиема (Малта),
Silicio Solar, SAU, установено в Мадрид (Испания),
Solaria Energia y Medio Ambiente, SA, установено в Пуертояно (Испания),
представлявани от L. Ruessmann, avocat, и J. Beck, solicitor,
жалбоподатели,
срещу
Европейска комисия, за която се явяват J.‑F. Brakeland, T. Maxian Rusche и A. Stobiecka-Kuik, в качеството на представители,
ответник,
с предмет искане за отмяна на Решение 2013/423/ЕС на Комисията от 2 август 2013 година за п[ри]емане на ангажимент, предложен във връзка с антидъмпингова процедура относно вноса на кристални силициеви фотоволтаични модули и ключови компоненти (т.е. елементи и полупроводникови пластини) с произход или изпратени от Китайската народна република (ОВ L 209, стр. 26) и на Решение за изпълнение 2013/707/ЕС на Комисията от 4 декември 2013 година за потвърждаване приемането на ангажимент, предложен във връзка с антидъмпинговата и антисубсидийната процедура относно вноса на кристални силициеви фотоволтаични модули и ключови компоненти (т.е. елементи) с произход или изпратени от Китайската народна република, за периода на прилагане на окончателни мерки (ОВ L 325, стр. 214),
ОБЩИЯТ СЪД (пети състав),
състоящ се от: A. Dittrich, председател, J. Schwarcz (докладчик) и V. Tomljenović, съдии,
секретар: E. Coulon,
постанови настоящото
Определение
Обстоятелства, предхождащи спора
1 Жалбоподателите, SolarWorld AG, Brandoni solare SpA, Global Sun Ltd, Silicio Solar, SAU и Solaria Energia y Medio Ambiente, SA, са европейски предприятия, произвеждащи кристални силициеви фотоволтаични модули и техни ключови компоненти и подкрепящи EU ProSun — сдружение на европейски производители на сходни стоки. На 25 юли 2012 г. посоченото сдружение подава антидъмпингова жалба до Европейската комисия срещу вноса на тази стоки от Китай. Жалбоподателите оказват съдействие в антидъмпинговото разследване и участват в производството в качеството си на заинтересовани страни.
2 С известие, публикувано в Официален вестник на Европейския съюз на 6 септември 2012 г. (ОВ C 269, стр. 5), Комисията обявява започването на антидъмпингова процедура относно вноса на кристални силициеви фотоволтаични модули и ключови компоненти (т.е. елементи и полупроводникови пластини) с произход от Китайската народна република.
3 С известие, публикувано в Официален вестник на 8 ноември 2012 г. (ОВ C 340, стр. 13) Комисията обявява започването на антисубсидийна процедура относно вноса на кристални силициеви фотоволтаични модули и ключови компоненти (т.е. елементи и полупроводникови пластини) с произход от Китайската народна република.
4 Комисията най-напред налага временни антидъмпингови мита. След това тя приема ангажиментите на китайските износители в съответствие с член 8 от Регламент (ЕО) № 1225/2009 на Съвета от 30 ноември 2009 година за защита срещу дъмпингов внос от страни, които не са членки на Европейската общност (ОВ L 343, стр. 51, наричан по-нататък „основният антидъмпингов регламент“). Накрая Съветът налага окончателни антидъмпингови и антисубсидийни мита, а Комисията приема един изменен ангажимент.
5 В разглеждания случай с приетия от нея Регламент (ЕС) № 513/2013 от 4 юни 2013 година за налагане на временно антидъмпингово мито върху вноса на кристални силициеви фотоволтаични модули и ключови компоненти (т.е. елементи и полупроводникови пластини) с произход или изпратени от Китайската народна република и за изменение на Регламент (ЕС) № 182/2013 за въвеждане на регистрационен режим за вноса на тези стоки с произход или изпратени от Китайската народна република (ОВ L 152, стр. 5, наричан по-нататък „временният антидъмпингов регламент“) Комисията облага с временно антидъмпингово мито вноса в Европейския съюз на кристални силициеви фотоволтаични модули и техни ключови компоненти (т.е. елементи и полупроводникови пластини) с произход или изпратени от Китайската народна република, ако са изпълнени определени условия.
6 С Решение 2013/423/ЕС на Комисията от 2 август 2013 година за п[ри]емане на ангажимент, предложен във връзка с антидъмпингова процедура относно вноса на кристални силициеви фотоволтаични модули и ключови компоненти (т.е. елементи и полупроводникови пластини) с произход или изпратени от Китайската народна република (ОВ L 209, стр. 26, наричано по-нататък „първото обжалвано решение“) Комисията приема ангажимент, предложен от група оказали съдействие китайски производители износители съвместно с Китайската търговска камара за внос и износ на машини и електронни продукти (наричана по-нататък „CCCME“). Приложението към това решение съдържа списък на въпросните предприятия.
7 От съображения 5 и 6 от първото обжалвано решение е видно, че на първо място, посочените китайски износители са се ангажирали да съблюдават минимална вносна цена за фотоволтаичните модули и определена цена за всеки от ключовите им компоненти (т.е. елементи и полупроводникови пластини). На второ място, те предлагат да гарантират, че годишното равнище на обема на извършвания в рамките на ангажимента внос ще съответства приблизително на пазарните му нива към момента на отправяне на предложението. Освен това от съображение 8 от същото решение следва, че временно антидъмпингово мито ще се събира върху вноса, надхвърлящ посочения годишен обем.
8 Регламент (ЕС) № 748/2013 на Комисията от 2 август 2013 година за изменение на Регламент (ЕС) № 513/2013 (ОВ L 209, стр. 1) е приет с цел да се отрази първото обжалвано решение. Наред с останалите изменения с него във временния антидъмпингов регламент се въвежда член 6, в който се предвижда, че ако са изпълнени определени условия, вносът на някои стоки — деклариран за допускане за свободно обращение и фактуриран от дружества, чиито ангажименти са приети от Комисията и които дружества са изброени в приложението към първото обжалвано решение — се освобождава от временното антидъмпингово мито, наложено с член 1 от временния антидъмпингов регламент.
9 Комисията приема Решение за изпълнение 2013/707/ЕС от 4 декември 2013 година за потвърждаване на приемането на ангажимент, предложен във връзка с антидъмпинговата и антисубсидийната процедура относно вноса на кристални силициеви фотоволтаични модули и ключови компоненти (т.е. елементи) с произход или изпратени от Китайската народна република, за периода на прилагане на окончателни мерки (ОВ L 325, стр. 214, наричано по-нататък „второто обжалвано решение“). От съображение 4 от същото решение е видно, че след приемането на временните антидъмпингови мерки Комисията е продължила разследването относно дъмпинга, вредата и интереса на Съюза, както и паралелната антисубсидийна процедура. Полупроводниковите пластини са били изключени от обхвата на двете разследвания и съответно от обхвата на окончателните мерки.
10 От съображения 7—10 и член 1 от второто обжалвано решение е видно, че след оповестяването на окончателните констатации от антидъмпинговата и антисубсидийната процедура производителите износители съвместно с CCCME са представили уведомление с цел да бъде изменен първоначално предложеният от тях ангажимент. Това изменение на ангажимента се е отнасяло до изключването на полупроводниковите пластини от обхвата на разследването, включването на определен брой други производители износители в ангажимента и разширяването на условията на ангажимента с цел отстраняване и на вредоносните последици от субсидирания внос.
11 Съгласно съображение 5 от второто обжалвано решение антидъмпинговото разследване потвърдило временните констатации за наличието на вредоносен дъмпинг.
12 Окончателните констатации от разследването са изложени в Регламент за изпълнение (ЕС) № 1238/2013 на Съвета от 2 декември 2013 година за налагане на окончателно антидъмпингово мито и окончателно събиране на временното мито, наложено върху вноса на кристални силициеви фотоволтаични модули и ключови компоненти (т.е. елементи) с произход или изпратени от Китайската народна република (ОВ L 325, стр. 1, наричан по-нататък „окончателният антидъмпингов регламент“). Съгласно член 1 от този регламент, ако са изпълнени определени условия, с окончателно антидъмпингово мито се облага вносът на кристални силициеви фотоволтаични модули или панели и елементи от вида, използван в кристалните силициеви фотоволтаични модули или панели, с произход или изпратени от Китайската народна република.
13 Съгласно член 3, параграф 1 от окончателния антидъмпингов регламент — приложим за някои стоки, които са уточнени съгласно митническата номенклатура и които са фактурирани от дружества, чиито ангажименти са били приети от Комисията и чиито наименования са включени в приложението към второто обжалвано решение — декларираният за свободно обращение внос се освобождава от антидъмпинговото мито, наложено с член 1 от посочения регламент, ако са изпълнени определени условия.
14 В член 3, параграф 2 от окончателния антидъмпингов регламент се посочва, че митническо задължение възниква от момента на приемане на декларацията за допускане за свободно обращение, ако се установи, че едно или няколко от посочените в предходния параграф условия не са изпълнени или ако Комисията оттегли съгласието си за приемане на ангажимента.
15 Освен това с приетия от Съвета Регламент за изпълнение (ЕС) № 1239/2013 от 2 декември 2013 година за налагане на окончателно изравнително мито върху вноса на кристални силициеви фотоволтаични модули и ключови компоненти (т.е. елементи) с произход или изпратени от Китайската народна република (ОВ L 325, стр. 66, наричан по-нататък „окончателният антисубсидиен регламент“) също се налага окончателно изравнително мито върху кристалните силициеви фотоволтаични модули и техните ключови компоненти (т.е. елементи) с произход или изпратени от Китай, ако са изпълнени определени условия.
16 Съгласно член 2, параграф 1 от окончателния антисубсидиен регламент — приложим за някои стоки, които са уточнени съгласно митническата номенклатура и които са фактурирани от дружества, чиито ангажименти са били приети от Комисията и чиито наименования са включени в приложението към второто обжалвано решение — декларираният за свободно обращение внос се освобождава от антидъмпинговото мито, наложено с член 1 от посочения регламент, ако са изпълнени определени условия.
17 В член 2, параграф 2 от окончателния антисубсидиен регламент се посочва, че митническо задължение възниква от момента на приемане на декларацията за допускане за свободно обращение, ако се установи, че едно или няколко от посочените в член 2, параграф 1 от същия регламент условия не са изпълнени или ако Комисията оттегли съгласието си за приемане на ангажимента.
Производство и искания на страните
18 На 23 септември 2013 г. жалбоподателите подават настоящата жалба в секретариата на Общия съд.
19 С акт, постъпил също на 23 септември 2013 г., жалбоподателите искат делото да се гледа по реда на бързото производство.
20 С писмо, постъпило в секретариата на Общия съд на 8 октомври 2013 г., Комисията възразява срещу искането делото да се гледа по реда на бързото производство.
21 С решение от 24 октомври 2013 г. Общият съд (пети състав) отхвърля искането за разглеждане по реда на бързото производство.
22 С писмо, постъпило в секретариата на Общия съд на 11 декември 2013 г., жалбоподателите искат от Общия съд да разреши изменение на жалбата с цел искането за отмяна да обхване второто обжалвано решение и нарушенията на Регламент (ЕО) № 597/2009 от 11 юни 2009 година относно защитата срещу субсидиран внос от държави, които не са членки на Европейската общност (ОВ L 188, стр. 93).
23 С писмо, постъпило в секретариата на Общия съд на 8 януари 2014 г., Комисията заявява, че няма възражения по допустимостта на изменението на жалбата за отмяна.
24 С писмо, постъпило в секретариата на Общия съд на 31 януари 2014 г., жалбоподателите по същество искат от Общия съд да разпореди извършване на процесуално-организационни действия и събиране на доказателства.
25 С писмо, постъпило в секретариата на Общия съд на 20 февруари 2014 г., Комисията иска от Общия съд да отхвърли искането за разпореждане на организационни действия и събиране на доказателства.
26 В жалбата жалбоподателите искат от Общия съд:
– да обяви жалбата за допустима и основателна,
– да отмени първото обжалвано решение,
– Комисията да бъде осъдена да заплати съдебните разноски.
27 В искането за изменение на жалбата им жалбоподателите искат от Общия съд:
– да уважи искането за изменение на жалбата,
– да обяви изменената жалба за допустима и основателна,
– да отмени първото обжалвано решение и второто обжалвано решение,
– Комисията да бъде осъдена да заплати съдебните разноски.
28 В писмената си защита Комисията иска от Общия съд:
– да отхвърли жалбата като недопустима,
– при условията на евентуалност да обяви жалбата за неоснователна от правна страна,
– жалбоподателите да бъдат осъдени да заплатят съдебните разноски.
29 В писмената си дуплика Комисията иска от Общия съд:
– да обяви, че жалбата няма предмет в частта, в която се иска отмяната на първото обжалвано решение,
– да отхвърли жалбата като недопустима в частта, в която се иска отмяната на второто обжалвано решение, а при условията на евентуалност — и в частта, в която се иска отмяната на първото обжалвано решение,
– при условията на евентуалност да обяви жалбата за неоснователна от правна страна,
– жалбоподателите да бъдат осъдени да заплатят съдебните разноски по настоящото производство.
От правна страна
Предварителни бележки
30 Съгласно член 113 от своя Процедурен правилник Общият съд може по всяко време служебно, след изслушване на страните, да се произнесе относно липсата на абсолютни процесуални предпоставки или да установи, че делото е останало без предмет и не следва да има произнасяне по него.
31 В разглеждания случай, в писмените си становища страните вече са взели отношение по въпроса за допустимостта на настоящата жалба, и по-специално по въпроса за прякото засягане на жалбоподателите. Съответно Общият съд счита, че страните са били изслушани, че с материалите по делото му е била предоставена достатъчно информация и че устната фаза на производството не следва да бъде започвана.
32 Комисията формално не повдига възражение за недопустимост по реда на член 114 от Процедурния правилник, но твърди че жалбата е недопустима. По-специално Комисията счита, че първото обжалвано решение не е подзаконов акт и включва мерки за изпълнение, че то не засяга пряко и лично жалбоподателите и не изразява окончателната позиция на институциите на Съюза, че жалбата срещу първото обжалвано решение няма предмет и че в разглеждания случай жалбоподателите нямат правен интерес.
33 Що се отнася до искането на жалбоподателите от 11 декември 2013 г. за изменение на исканията им, следва да се припомни, че допустимостта на жалба се преценява към момента на нейното подаване и поради това изменение на исканията и основанията на съответния жалбоподател може да се разреши с цел да се отрази появата на нови актове в хода на производството единствено ако самото искане на жалбоподателя за отмяна на първоначално обжалвания акт е било допустимо към момента на подаването му (определение от 20 ноември 2012 г., Shahid Beheshti University/Съвет, T‑120/12, EU:T:2012:610, т. 57).
34 Ето защо изменението на исканията, с което се цели отмяна на второто обжалвано решение, е допустимо единствено ако жалбата бъде обявена за допустима в частта ѝ, с която се иска отмяна на първото обжалвано решение. Следователно трябва да се провери дали жалбата е допустима в частта, с която се иска отмяна на първото обжалвано решение.
35 Съгласно член 263, четвърта алинея ДФЕС „[в]сяко физическо или юридическо лице може да заведе иск, съгласно условията, предвидени в първа и втора алинея, срещу решенията, които са адресирани до него или които го засягат пряко и лично, както и срещу подзаконови актове, които го засягат пряко и които не включват мерки за изпълнение“.
36 При втората хипотеза по член 263, четвърта алинея ДФЕС условията за пряко засягане и за лично засягане от акта, чиято отмяна се иска, са кумулативни (решение от 3 октомври 2013 г., Inuit Tapiriit Kanatami и др./Парламент и Съвет, C‑583/11 P, Сб., EU:C:2013:625, т. 76). Що се отнася до третата хипотеза по същия член, условията за пряко засягане от подзаконов акт, чиято отмяна се иска, и за отсъствие на мерки за изпълнение също са кумулативни.
37 Следователно трябва да се анализира съдържащото се в двете хипотези по член 263, четвърта алинея ДФЕС условие, а именно дали жалбоподателите са пряко засегнати от първото обжалвано решение, при положение че не са негови адресати.
По липсата на процесуална предпоставка с оглед отсъствието на процесуална легитимация, поради липсата на лично засягане на жалбоподателите
38 Според жалбоподателите първото обжалвано решение засяга пряко правното им положение, тъй като с него отпадат антидъмпинговите мита за около 70 % от вноса в Съюза на съответната стока от Китай. Освен това с посоченото решение се разрешавало вносът на съответната стока да продължи на ценови равнища, на които не се отстранява нито дъмпингът, нито вредите. Това застрашавало оцеляването на жалбоподателите на пазара на Съюза. Жалбоподателите били пряко и лично засегнати от първото обжалвано решение в качеството им на производители в Съюза на сходна стока. По-специално, в качеството им на заинтересовани страни жалбоподателите взели активно участие в антидъмпинговите и антисубсидийните процедури. De facto те били малка затворена група и заемали важно място на пазара на Съюза, а приемането на въпросния ангажимент засягало техните икономически и правни интереси.
39 Комисията твърди, че приемането на ангажимент засяга пряко само износителите, предложили ангажимента, а не жалбоподателите.
40 Трябва да се констатира, че при жалба, подадена от физически или юридически лица въз основа на втората или третата хипотеза по член 263, четвърта алинея ДФЕС (заключения на генералния адвокат Kokott, представени по дела Telefónica/Комисия (C‑274/12 P, Сб., EU:C:2013:204, т. 59) и Inuit Tapiriit Kanatami и др./Парламент и Съвет (C‑583/11 P, Сб., EU:C:2013:21, т. 69), условието за пряко засягане изисква да са изпълнени два кумулативни критерия, а именно, от една страна, актът, чиято отмяна искат жалбоподателите, пряко да поражда последици за тяхното правно положение и от друга страна, актът да не оставя никакво право на преценка на адресатите на тази мярка, на които е възложено изпълнението ѝ, тъй като това изпълнение е напълно автоматично и произтича единствено от правната уредба на Съюза, без да се прилагат други правила с опосредяващ характер (в този смисъл вж. определение от 24 септември 2009 г., Município de Gondomar/Комисия, C‑501/08 P, EU:C:2009:580, т. 25 и решение от 13 октомври 2011 г., Deutsche Post и Германия/Комисия, C‑463/10 P и C‑475/10 P, Сб., EU:C:2011:656, т. 66).
41 Що се отнася до предлагащите ангажимент дружества, съдебната практика допуска възможността засегнатият износител да обжалва пред юрисдикциите на Съюза решенията на Комисията, с които се оттегля съгласие за приемане на ангажимент, и регламента на Съвета за налагане на окончателно антидъмпингово мито върху вноса на този износител (в този смисъл вж. решение от 22 ноември 2012 г., Usha Martin/Съвет и Комисия, C‑552/10 P, Сб., EU:C:2012:736).
42 От друга страна обаче, Съдът приема, че вносител, който с жалбата си иска отмяна на разпоредбите на регламент за приемане на предложени от износител ценови ангажименти, не е пряко и лично засегнат от тези разпоредби (в този смисъл вж. определение от 8 юли 1987 г., Garelly/Комисия, 295/86, Rec, EU:C:1987:344, т. 2, 13 и 14).
43 Освен това е прието, че отхвърлянето от Комисията на предложение за ангажимент не е мярка, пораждаща задължителни правни последици, които могат да засегнат интересите на предлагащо ангажимент дружество, тъй като Комисията може да преразгледа решението си или Съветът да реши да не налага антидъмпингово мито. Това отхвърляне е междинна мярка, чиято цел е да се подготви окончателното решение и съответно тя дори не е обжалваем акт (решение от 14 март 1990 г., Gestetner Holdings/Съвет и Комисия, C‑156/87, Rec, EU:C:1990:116, т. 8). Същевременно, при необходимост, икономическите оператори могат да претендират наличието на всякакви нередности, свързани с отхвърлянето на предложението им за ангажимент, като обжалват регламента за налагане на окончателни антидъмпингови мита (решение от 14 март 1990 г., Nashua Corporation и др./Комисия и Съвет, C‑133/87 и C‑150/87, Rec, EU:C:1990:115, т. 10).
44 Що се отнася до ангажиментите по смисъла на основния антидъмпингов регламент, трябва да се припомни, че според съдебната практика целта на член 8 от основния антидъмпингов регламент е да гарантира премахването на вредоносните последици на дъмпинга, който търпи промишлеността на Съюза, като се прави уточнението, че тази цел се основава главно на задължението за сътрудничество на износителя, както и на контрола върху правилното изпълнение на поетия от него ангажимент (решение Usha Martin/Съвет и Комисия, т. 41 по-горе, EU:C:2012:736, т. 36).
45 Същевременно трябва да се отбележи, че от тази цел не следва, че икономически оператори като жалбоподателите могат да обжалват с цел отмяна решение за приемане на ангажимент, взето на основание член 8, параграф 1 от основния антидъмпингов регламент, каквото в разглеждания случай е първото обжалвано решение.
46 Трябва да се отбележи, че приемането на първото обжалвано решение не е променило правното положение на жалбоподателите. Всъщност анализът на произтичащата от основния антидъмпингов регламент система води до извода, че решение за приемане на ангажимент, взето на основание член 8, параграф 1 от посочения регламент, не поражда правни последици, които пряко могат да засегнат положението на производителите на съответната стока в Съюза, каквито в разглеждания случай са жалбоподателите.
47 Съгласно въпросната разпоредба, която се отнася за ангажиментите, при установено наличие на дъмпинг и вреда, Комисията може да приема предложения, с които износителите доброволно и в задоволителна степен се ангажират да преразглеждат своите цени с цел да се избегне износът на съответните стоки на дъмпингови цени, ако е убедена, че чрез този ангажимент вредоносният ефект на дъмпинга се отстранява (решение Usha Martin/Съвет и Комисия, т. 41 по-горе, EU:C:2012:736, т. 22).
48 Така от произтичащата от основния антидъмпингов регламент система следва, че вносът, който е предмет на тези ангажименти, не се освобождава от антидъмпингови мита поради вземането на решението за приемане на ангажименти, а освобождаването се дължи на разпоредбите, приети от Комисията в изменения временен антидъмпингов регламент или от Съвета в окончателния антидъмпингов регламент с цел да се приложат приетите от Комисията ангажименти. Това задължение тежи върху Съвета на основание член 9, параграф 5 от основния антидъмпингов регламент, в който се посочва, че окончателно антидъмпингово мито за вноса на стока, който е дъмпингов и причинява вреда — с изключение на вноса от източници, чийто ангажимент съответно е бил приет — се налага с регламент.
49 Всъщност следва да се констатира, че дори решение за приемане на ангажименти да е било прието, съгласно член 14, параграф 1 от основния антидъмпингов регламент временните или окончателните антидъмпингови мита се налагат само чрез регламент, като освен това в същата разпоредба се предвижда, че събирането им от държавите членки се извършва в съответствие с останалите критерии, определени в регламента за налагането им, между които са посочените условия за прилагане на приетите ангажименти.
50 Освен това, ако, напротив, резултатът от проверката за наличие на дъмпинг или вреда е отрицателен, член 8, параграф 6 от основния антидъмпингов регламент предвижда, че вече приетият ангажимент отпада автоматично, освен ако резултатът от проверката не се дължи в голяма степен на наличието на ангажимент. Следователно посочената разпоредба оставя на институциите свобода да преценят дали съответният ангажимент остава в сила.
51 Наистина, в член 8, параграф 1, второ изречение от основния антидъмпингов регламент се предвижда, че когато Комисията приеме такова предложение и докато съответните ангажименти са в сила, временните мита, наложени от Комисията съгласно член 7, параграф 1 от основния антидъмпингов регламент, или окончателните мита, наложени от Съвета съгласно член 9, параграф 4 от същия регламент, според случая, не се прилагат за вноса на съответната стока, произведена от дружествата, посочени в решението на Комисията за приемане на ангажиментите и последващите му изменения. Същевременно е важно да се отбележи, че член 8, параграф 1, второ изречение от основния антидъмпингов регламент е адресиран до Комисията и до Съвета и за периода, през който даден ангажимент е в сила, изисква освобождаване от антидъмпингови мита, което произтича от разпоредбите, приети от Комисията в изменения временен антидъмпингов регламент или от Съвета в окончателния антидъмпингов регламент.
52 От гореизложеното следва, че решение за приемане на ангажимент, прието на основание член 8, параграф 1 от основния антидъмпингов регламент, не поражда правни последици, които могат пряко да засегнат правното положение на производителите в Съюза, каквито в разглеждания случай са жалбоподателите.
53 Този извод не може да бъде оборен с останалите доводи, изтъкнати от жалбоподателите.
54 На първо място, що се отнася до довода на жалбоподателите, че засягането на правните им интереси е видно от изтъкнатите в жалбата им правни основания, трябва да се отбележи, че общото препращане към правните основания в жалбата не е достатъчно, за да се обясни защо жалбоподателите считат, че с оглед на посочената в точка 40 по-горе съдебна практика първото обжалвано решение пряко поражда последици за правното им положение и че актът не оставя никакво право на преценка на адресатите на мярката, на които е възложено изпълнението ѝ, тъй като това изпълнение е напълно автоматично и произтича единствено от правната уредба на Съюза, без да се прилагат други правила с опосредяващ характер. Доколкото жалбоподателите всъщност се опитват да се позоват на това, че съдебната защита на претендираните от тях права дава основание да се приеме, че са пряко засегнати от първото обжалвано решение, трябва да се констатира, че макар съгласно постоянната съдебна практика частноправните субекти да трябва да разполагат с ефективна съдебна защита на правата, които черпят от правния ред на Съюза, правото на такава защита обаче не може да поставя под въпрос установените в член 263, четвърта алинея ДФЕС условия (вж. определение Município de Gondomar/Комисия, точка 40 по-горе, EU:C:2009:580, т. 38 и цитираната съдебна практика).
55 В този контекст трябва да се отбележи, че в жалбата жалбоподателите по същество изтъкват три правни основания срещу първото обжалвано решение. Първо, според тях Комисията е сключила споразумение с китайското правителство и CCCME, действащи от името на голяма група китайски производители износители, без да разкрива по подходящ и адекватен начин съществените елементи на договорения ангажимент и без да даде възможност за своевременно и ефективно представяне на съображения по ангажимента. Второ, според жалбоподателите Комисията произволно е приела минимални ценови равнища, които са явно неподходящи за отстраняване на нанесената на производителите в Съюза вреда. Трето, жалбоподателите твърдят, че с първото обжалвано решение се приема и утвърждава хоризонтално ценово споразумение.
56 При всички положения, що се отнася до първото правно основание относно процесуалните права, жалбоподателите по същество твърдят, че приемането на първото обжалвано решение е нарушило правото им на достъп до неповерителна версия на ангажимента в съответствие с член 8, параграф 4 от основния антидъмпингов регламент. Същевременно съгласно съдебната практика в член 8, параграф 4 от посочения регламент не се съдържа никакво указание и a fortiori никакво задължение относно момента, в който екземплярът от ценовия ангажимент трябва да се приложи към неповерителната преписка по процедурата (решение от 25 октомври 2011 г., CHEMK и KF/Съвет, T‑190/08, Сб., EU:T:2011:618, т. 85). Жалбоподателите неправилно считат, че тази съдебна практика е неприложима в разглеждания случай поради предполагаемата роля на китайското правителство в преговорите по въпросния ангажимент.
57 Що се отнася до второто и третото правно основание, жалбоподателите единствено оспорват основателността на първото обжалвано решение.
58 Ето защо в разглеждания случай тези доводи не доказват, че първото обжалвано решение пряко поражда последици за правното положение на жалбоподателите. В това отношение трябва да се отбележи, че не е изключено жалбоподателите да могат да се позоват на изтъкваните от тях правни основания в рамките на жалба за отмяна на временния или окончателния антидъмпингов регламент, ако в съответния случай притежават процесуална легитимация.
59 На второ място, жалбоподателите твърдят, че първото обжалвано решение има директен ефект, тъй като не предполага мерки за изпълнение и е директно приложимо във всички държави членки.
60 Що се отнася до предвидените в член 263, четвърта алинея ДФЕС условия за допустимост на жалба, трябва да се припомни, че изискването обжалваният акт да засяга жалбоподателите пряко и изискването актът да не съдържа мерки за изпълнение, са две отделни изисквания. Следователно твърдяното изпълнение на едно от тези съдържащи се в член 263, четвърта алинея ДФЕС изисквания не означава, че другото е изпълнено.
61 При всички положения в точка 48 по-горе вече бе припомнено, че освобождаването от антидъмпингови мита, от което се ползва визираният в ангажименти внос, произтича от разпоредби, които трябва да се приемат от Комисията в изменения временен антидъмпингов регламент или от Съвета в окончателния антидъмпингов регламент с цел да се приложат въпросните ангажименти. Съответно в разглеждания случай до това освобождаване се стига — във връзка с подаването на настоящата жалба — чрез временния антидъмпингов регламент, изменен с Регламент № 748/2013. Следователно, като се има предвид, че първото обжалвано решение е приложено чрез друг акт, който е можело да се обжалва пред съда на Съюза или пред юрисдикциите на държавите членки (в този смисъл вж. определение от 21 януари 2014 г., Bricmate/Съвет, T‑596/11, EU:T:2014:53, т. 23 и цитираната съдебна практика), посоченото решение е включвало мерки за изпълнение.
62 Поради това и противно на третия довод на жалбоподателите, евентуален спад на оборота поради вноса на въпросната стока от Китай на по-ниски цени от тези на жалбоподателите — ако се допусне, че такъв спад е имало — по отношение на последните не би бил последица от първото обжалвано решение.
63 След като жалбоподателите не са пряко засегнати от първото обжалвано решение и съответно едно от условията от втората хипотеза по член 263, четвърта алинея ДФЕС не е изпълнено, не е необходимо да се проверява дали са изпълнени други критерии от втората и третата хипотеза по член 263, четвърта алинея ДФЕС.
64 При всички положения трябва да се отбележи, че първото обжалвано решение не представлява подзаконов акт по смисъла на третата хипотеза по член 263, четвърта алинея ДФЕС. Що се отнася до довода на жалбоподателите, че първото обжалвано решение е подзаконов акт, тъй като представлява незаконодателен акт, важно е да се отбележи, че наистина понятието „подзаконов акт“ по смисъла на третата хипотеза по член 263, четвърта алинея ДФЕС трябва да се приема като обхващащо всеки акт с общо приложение, с изключение на законодателните актове (определения от 4 юни 2012 г., Eurofer/Комисия, T‑381/11, Сб., EU:T:2012:273, т. 42 и от 7 март 2014 г., FESI/Съвет, T‑134/10, EU:T:2014:143, т. 23). В разглеждания случай първото обжалвано решение не представлява законодателен акт, тъй като не е било прието нито по реда на обикновената законодателна процедура, нито по специална законодателна процедура по смисъла на член 289, параграфи 1—3 ДФЕС (в този смисъл вж. решение от 25 октомври 2011 г., Microban International и Microban (Europe)/Комисия, T‑262/10, Сб., EU:T:2011:623, т. 21; определение FESI/Съвет, посочено по-горе, EU:T:2014:143, т. 25). Същевременно то не е с общо приложение, тъй като не се прилага към обективно определени положения и не поражда правни последици спрямо категории лица, посочени общо и абстрактно (в този смисъл вж. определения Bricmate/Съвет, т. 61 по-горе, EU:T:2014:53, т. 65 и FESI/Съвет, посочено по-горе, EU:T:2014:143, т. 24). Всъщност първото обжалвано решение се отнася до приемането на конкретен ангажимент от страна на Комисията и е адресирано единствено до дружествата, изброени в неговото приложение, чието предложение за ангажимент се приема. Следователно въпросното решение не е подзаконов акт, което също така изключва възможността за допустимост на жалбата по силата на третата хипотеза по член 263, четвърта алинея ДФЕС.
65 От всички гореизложени съображения следва, че с оглед на втората и третата хипотеза по член 263, четвърта алинея ДФЕС жалбата трябва да бъде отхвърлена като недопустима в частта, в която се иска отмяната на първото обжалвано решение. Съответно искането за изменение на исканията също следва да се обяви за недопустимо предвид припомнената в точка 33 по-горе съдебна практика. При това положение също така вече няма основание за произнасяне по искането за разпореждане на процесуално-организационни действия и събиране на доказателства.
По съдебните разноски
66 Съгласно член 87, параграф 2 от Процедурния правилник всяка загубила делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено искане за това. Тъй като жалбоподателите са загубили делото, те следва да понесат, освен собствените си разноски, и разноските на Комисията, в съответствие с искането на последната.
По изложените съображения
ОБЩИЯТ СЪД (пети състав)
определи:
1) Отхвърля жалбата като недопустима.
2) Осъжда SolarWorld AG, Brandoni solare SpA, Global Sun Ltd, Silicio Solar, SAU и Solaria Energia y Medio Ambiente, SA да заплатят съдебните разноски.
Съставено в Люксембург на 14 януари 2015 година.