РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА (първи състав)

25 ноември 2008 година

Дело F-145/07

Pierre Bosman

срещу

Съвет на Европейския съюз

„Публична служба — Бивш договорно нает служител — Пенсия за осигурителен стаж — Надбавка за жилищни нужди — Член 109, параграф 3 от УРДС“

Предмет: Жалба, подадена на основание член 236 ЕО и 152 ЕА, с която г‑н Bosman иска отмяната на решението на Съвета от 28 февруари 2007 г., с което се отказва на г‑н Bosman да бъде признато правото на надбавка за жилищни нужди за целите на изчисляването на пенсията му за осигурителен стаж въз основа на член 109, параграф 3 от Условията за работа на другите служители на Европейските общности

Решение: Отхвърля жалбата. Жалбоподателят понася всички съдебни разноски, а именно направените от него съдебни разноски, както и тези на Съвета.

Резюме

1.      Длъжностни лица — Условия за работа на другите служители — Местни агенти — Категория, еквивалентна на тази на договорно наетите служители — Изключване

2.      Длъжностни лица — Условия за работа на другите служители — Равно третиране — Разлика в изчислението между правото на пенсия за осигурителен стаж на договорно наетите служители и това на местните агенти

(член 109, параграф 3 от Условията за работа на другите служители)

3.      Длъжностни лица — Пенсии — Пенсия за осигурителен стаж — Изчисляване

(член 109, параграф 3 от Условията за работа на другите служители)

1.      Лишена от основание е предпоставката, че статутът на местен агент бил обект само на обикновено „транспониране“ в рамките на новата категория на договорно наетите служители, създадена в новите условия за работа на другите служители; всъщност дори да се предположи, че категорията на договорно наетите служители е действително предназначена да замени за определен срок категориите на местните агенти, както тя впрочем е предназначена да замени и категорията на служителите със спомагателни функции, не по-малко вярно е обаче, че като създава нова категория служители, общностният законодател същевременно ги подчинява на юридически и паричен режим, различен от този на местните агенти, и че следователно бивш местен агент не би могъл да счита, че е спадал към категория служители, която е еквивалентна на тази на договорно наетите служители.

(вж. точка 36)

Позоваване на:

Съд на публичната служба: 24 април 2008 г., Dalmasso/Комисия, F‑61/05, Recueil FP, стр. I‑A‑1‑0000 и II‑A‑1‑0000, точка 78

2.      Общностният законодател е свободен във всеки един момент да внесе в правилата на статута измененията, които счита за съответстващи на интереса на службата, и да приеме за в бъдеще уставни разпоредби, които са по-неблагоприятни за съответните длъжностни лица или договорно наети служители, при условие обаче специфично засегнатите от новата правна уредба лица да бъдат третирани по идентичен начин.

Прилагането на ясните и точни разпоредби на член 109, параграф 3 от Условията за работа на другите служители позволява идентично третиране на всички договорно наети служители, доколкото тези разпоредби се основават на същностното и абсолютно необходимо условие служителите да са били наети на работа в продължение на повече от три години в качеството на договорно наети служители, за да се ползват от надбавката за жилищни нужди при изчисляването на пенсията им за осигурителен стаж. Дори от въвеждането на обща и абстрактна правна уредба да трябва да произтичат странични недостатъци при ситуации от второстепенно значение, законодателят не може да бъде упрекнат за това, че е прибягнал до категоризиране, щом то по същество не е дискриминационно с оглед на целта, която преследва.

(вж. точки 41, 44, 46 и 47)

Позоваване на:

Съд: 16 октомври 1980 г., Hochstrass/Съд, 147/79, Recueil, стр. 3005, точка 14

Съд на публичната служба: Dalmasso/Комисия, посочено по-горе, точка 78

3.      Признаването на правото на надбавка за жилищни нужди при изчисляването на възнаграждението на договорно нает служител не би могло да се счита за ясно, безусловно и съгласувано уверение относно ползването от тази надбавка при изчисляването на неговата пенсия и по никакъв начин не предоставя на договорно наетия служител придобито право на посочената надбавка, тъй като възнаграждението и пенсията са свързани с различни административни положения, подчинени на различни правила.

(вж. точки 54 и 55)