РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (втори състав)
30 ноември 2022 година(*)
„Промишлен дизайн на Общността — Производство за обявяване на недействителност — Регистриран промишлен дизайн на Общността, представляващ аксесоар за безжично дистанционно управление — Основание за обявяване на недействителност — Особености на видимия външен вид на продукт, които са наложени изключително от техническата му функция — Член 8, параграф 1 и член 25, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 6/2002 — Факти или доказателства, представени за първи път пред апелативния състав — Член 63, параграф 2 от Регламент № 6/2002 — Задължение за мотивиране — Член 41, параграф 1 и параграф 2, буква в) от Хартата на основните права“
По дело T‑611/21
ADS L. Kowalik, B. Włodarczyk s.c., установено в Сосновец (Полша), представлявано от M. Oleksyn, адвокат,
жалбоподател,
срещу
Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO), представлявана от M. Chylińska и J. Ivanauskas,
ответник,
като другата страна в производството пред апелативния състав на EUIPO е
ESSAtech, установено в Пристоупим (Чешка република),
ОБЩИЯТ СЪД (втори състав),
състоящ се по време на разискванията от: V. Tomljenović, председател, I. Nõmm и D. Kukovec (докладчик), съдии,
секретар: M. Zwozdziak-Carbonne, администратор,
предвид изложеното в писмената фаза на производството,
предвид изложеното в съдебното заседание от 11 юли 2022 г.,
постанови настоящото
Решение
1 С жалбата си на основание член 263 ДФЕС жалбоподателят, ADS L. Kowalik, B. Włodarczyk s.c., иска отмяна на решението на трети апелативен състав на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) от 5 юли 2021 г. (преписка R 1070/2020‑3) (наричано по-нататък „обжалваното решение“).
Обстоятелствата по спора
2 На 7 декември 2017 г. жалбоподателят подава в EUIPO заявка за регистрация на промишлен дизайн на Общността на основание на Регламент (ЕО) № 6/2002 на Съвета от 12 декември 2001 година относно промишления дизайн на Общността (ОВ L 3, 2002 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 33, стр. 70).
3 Промишленият дизайн на Общността, чиято регистрация е поискана и който е оспорен в настоящия случай, е представен в следното изображение:
4 Стоките, за които спорният промишлен дизайн е предназначен да се прилага, са от клас 14.03 по смисъла на изменената Локарнска спогодба от 8 октомври 1968 г., учредяваща международна класификация на промишлените дизайни, и съответстват на следното описание: „Устройства за дистанционно управление [безжични] (Аксесоари за -)“.
5 Оспорваният промишлен дизайн е регистриран на 7 декември 2017 г. като промишлен дизайн на Общността под номер 4 539 302‑0001 и е публикуван в Бюлетин на промишлените дизайни на Общността № 2018/044 на 5 март 2018 г.
6 На 20 май 2019 г. другата страна в производството пред апелативния състав на EUIPO, ESSAtech, подава на основание член 52 от Регламент № 6/2002 искане за обявяване на оспорвания промишлен дизайн за недействителен.
7 В подкрепа на искането за обявяване на недействителност е посочено основанието по член 25, параграф 1, буква б), във връзка с член 8, параграфи 1 и 2 от Регламент № 6/2002.
8 На 6 април 2020 г. отделът по отмяна отхвърля искането за обявяване на недействителност.
9 На 27 май 2020 г. другата страна в производството пред апелативния състав на EUIPO подава жалба пред EUIPO на основание членове 55—60 от Регламент № 6/2002 срещу решението на отдела по отмяна.
10 С обжалваното решение трети апелативен състав на EUIPO уважава жалбата, отменя решението на отдела по отмяна и обявява оспорвания промишлен дизайн за недействителен.
11 В това отношение апелативният състав подчертава, първо, че техническата функция на разглеждания продукт, а именно устройство, предназначено за поставяне върху батерията на дистанционно управление за електрически устройства, работещи с батерии, е да позволи изключването на електрическото захранване от батерията, когато същото не се използва. Второ, той констатира, че особеностите на видимия външен вид на разглеждания продукт са следните: две кръгли плочи със златист и кафяв цвят, лента, свързваща двете кръгли плочи и печатна платка, разположена от едната страна на една от плочите, която се състои от електронни компоненти. Трето, той приема, че всички посочени особености са наложени изключително от техническата функция на разглеждания продукт, така че оспореният промишлен дизайн трябва да бъде обявен за недействителен по силата на член 25, параграф 1, буква б), във връзка с член 8, параграф 1 от Регламент № 6/2002.
Искания на страните
12 Жалбоподателят моли Общият съд по същество:
– да отмени обжалваното решение,
– да осъди EUIPO и другата страна в производството пред апелативния състав на EUIPO да заплатят съдебните разноски, включително разноските в производството пред EUIPO.
13 EUIPO моли Общия съд:
– да отхвърли жалбата,
– да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.
От правна страна
По допустимостта на доказателствата, представени за първи път пред Общия съд
14 Жалбоподателят иска Общият съд да приеме за допустими като доказателство снимките на екрана на уебсайт, които се съдържат в приложения A.4—A.6 към жалбата. Според него тези документи доказват наличието на алтернативи на стоките, които са обхванати от разглеждания промишлен дизайн, както и сериозното ограничаване на творческата свобода.
15 EUIPO оспорва допустимостта на приложения A.4—A.6 към жалбата с мотива, че съдържащите се в тях документи са представени за първи път пред Общия съд.
16 Следва да се констатира, че както е видно от преписката, документите, които се съдържат в приложения A.4—A.6 към жалбата, не са представени пред EUIPO, а са представени за първи път пред Общия съд.
17 От съдебната практика обаче следва, че предвид текста на член 61 от Регламент № 6/2002 контролът за законосъобразност, упражняван от Общия съд върху решение на апелативния състав, трябва да се извършва с оглед на поставените му правни въпроси. Следователно задачата на Общия съд не е да преразгледа фактическите обстоятелства от гледна точка на доказателствата, представени за първи път пред него. Всъщност допускането на тези доказателства би противоречало на член 188 от Процедурния правилник на Общия съд, съгласно който с писмените изявления, подадени от страните в производството пред Общия съд, не може да се изменя предметът на спора пред апелативния състав (вж. в този смисъл решение от 23 октомври 2013 г., Viejo Valle/СХВП — Établissements Coquet (Чаша, чинийка с ивици и дълбока чиния с ивици), T‑566/11 и T‑567/11, EU:T:2013:549, т. 63 и цитираната съдебна практика).
18 От това следва, че представените за първи път пред Общия съд документи трябва да се изключат от доказателствата, без да е необходимо да се изследва тяхната доказателствена сила (вж. в този смисъл решение от 18 март 2010 г., Grupo Promer Mon Graphic/СХВП — PepsiCo (Изображение на кръгъл рекламен предмет), T‑9/07, EU:T:2010:96, т. 24 и цитираната съдебна практика).
19 Ето защо документите, които се съдържат в приложения A.4—A.6 към жалбата, не могат да се вземат предвид и следователно трябва да се считат за недопустими.
По основателността на правните основания
20 В подкрепа на жалбата си жалбоподателят изтъква по същество две основания. Първото основание е изведено от нарушение на член 8, параграф 1 от Регламент № 6/2002, във връзка с член 25, параграф 1, буква б) от същия регламент, както и от нарушение на член 41, параграф 2, буква в), във връзка с член 41, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“). Второто основание е изведено от нарушение на член 63, параграф 1 от Регламент № 6/2002, във връзка с член 63, параграф 2 от същия регламент, както и от нарушение на член 41, параграф 2, буква в), във връзка с член 41, параграф 1 от Хартата.
21 Разглеждането на жалбата следва да започне с анализ на второто основание.
22 В рамките на второто основание жалбоподателят упреква апелативния състав, че не е разгледал правилно доказателствата и доводите, които са представени за първи път пред апелативния състав от подалия искането за обявяване на недействителност, а именно приложения № 1—4 към писменото становище, в коeто се посочват основанията за подадената пред този състав жалба.
23 На първо място, според жалбоподателя апелативният състав по същество е нарушил член 63, параграф 1 от Регламент № 6/2002, във връзка с член 63, параграф 2 от същия регламент. На второ място, жалбоподателят се позовава на нарушение на член 41, параграф 2, буква в), във връзка с член 41, параграф 1 от Хартата.
24 EUIPO оспорва доводите на жалбоподателя.
25 EUIPO поддържа на първо място, че апелативният състав е упражнил правилно дискреционните си правомощия да допусне доказателствата, представени от другата страна в производството пред него, тъй като в случая са изпълнени условията по член 27, параграф 4 от Делегиран регламент (ЕС) 2018/625 на Комисията от 5 март 2018 година за допълнение на Регламент 2017/1001 и за отмяна на Делегиран регламент (ЕС) 2017/1430 (ОВ L 104, 2018 г., стр. 1). На второ място тя подчертава, че доколкото жалбоподателят не е оспорил въпросното допускане, посоченият състав не е бил длъжен изрично да мотивира това допускане.
26 В случая от преписката по делото е видно, че в рамките на обжалването пред апелативния състав на решението на отдела по отмяна, подалият искането за обявяване на недействителност е представил писмено становище, в което е изложил основанията за жалбата си, както и приложения № 1—4. Тези приложения съдържат следните доказателства:
– изображения на интегрални схеми с кръгообразна форма и хипервръзки към техните източници (приложение № 1),
– хипервръзка към видеоклип, достъпен на уебсайта YouTube, както и изображения, показващи употребата на продукта (приложение № 2),
– изображения на по-ранни промишлени дизайни и хипервръзки към техните източници (приложение № 3),
– описание на продукта (приложение № 4).
27 Както е видно от преписката и както признават страните, приложения № 1—4 към писменото становище, в което се излагат основанията за подадената пред апелативния състав жалба, съдържат представени за първи път пред този състав факти или доказателства. В това писмено становище подалият искането за обявяване на недействителност представя и допълнителни доводи във връзка с това, които не се съдържат в искането за обявяване на недействителност.
28 В това отношение следва да се отбележи, че съгласно член 63, параграф 1 от Регламент № 6/2002 „[в] хода на производството [EUIPO] пристъпва към служебно разглеждане на обстоятелствата“, но „[к]огато, обаче, има дело за обявяване на недействителност, разглеждането се ограничава до средствата за закрила и исканията, представени от страните“. Освен това член 63, параграф 2 от същия регламент предвижда, че „[EUIPO] може да не вземе предвид обстоятелства, на които страните не са се позовали или доказателства, които заинтересованите страни не са представили в надлежния срок“.
29 От текста на член 63, параграф 2 от Регламент № 6/2002 следва, че по общо правило и при липса на разпоредба в обратния смисъл, представянето на факти и доказателства от страните е възможно след изтичане на сроковете, в които те следва да бъдат представени, съгласно разпоредбите на Регламент № 6/2002, и че в никакъв случай не е забранено EUIPO да вземе предвид такива късно посочени факти и късно представени доказателства (вж. в този смисъл решение от 5 юли 2017 г., Gamet/EUIPO — „Metal-Bud II“ Robert Gubała (Дръжка на врата), T‑306/16, непубликувано, EU:T:2017:466, т. 15, вж. по аналогия и решение от 13 март 2007 г., СХВП/Kaul, C‑29/05 P, EU:C:2007:162, т. 42).
30 Като уточнява, че тя „може“ в подобен случай да реши да не вземе предвид такива доказателства, посочената разпоредба всъщност предоставя на EUIPO широко право на преценка, за да реши дали следва да ги вземе предвид, или не, като мотивира решението си в това отношение (вж. в този смисъл решение от 5 юли 2017 г., Дръжка на врата, T‑306/16, непубликувано, EU:T:2017:466, т. 16 и цитираната съдебна практика)
31 Що се отнася до упражняването на правото на преценка от апелативния състав с оглед на евентуалното вземане предвид на представени за пръв път пред него факти или доказателствата, следва да се отбележи, че такова вземане предвид може да се обоснове, когато са изпълнени условията по член 27, параграф 4 от Делегиран регламент 2018/625.
32 По-специално член 27, параграф 4 от Делегиран регламент 2018/625 гласи:
„Съгласно член 95, параграф 2 от Регламент […] 2017/1001 апелативният състав може да приеме факти или доказателства, представени за първи път пред него, само ако тези факти или доказателства отговарят на следните изисквания:
а) на пръв поглед е вероятно те да са от значение за изхода на делото; а също
б) те не са били представени своевременно по основателни причини, по-специално когато просто допълват релевантни факти и доказателства, които вече са били представени своевременно, или са представени с цел оспорване на констатации, направени или разгледани служебно от първата инстанция в решението, предмет на обжалване“.
33 Всъщност Делегиран регламент 2018/625 е приложим в областта на промишления дизайн на Общността, тъй като по силата на член 108 от Регламент № 6/2002 разпоредбите на посочения делегиран регламент, относно производството пред апелативните състави, са приложими и за обжалването на решенията, посочени в член 55 от този регламент (решение от 24 март 2021 г., Lego/EUIPO — Delta Sport Handelskontor (Блокче от игрален строителен комплект), T‑515/19, непубликувано, EU:T:2021:155, т. 44). Последният член се отнася по-специално за решенията на отделите по отмяна, както в настоящия случай.
34 Следва също да се отбележи, че съдържанието на член 63, параграф 2 от Регламент № 6/2002 е идентично с това на член 95, параграф 2 от Регламент 2017/1001, който е изрично посочен в член 27, параграф 4 от Делегиран регламент 2018/625.
35 От това следва, че условията, определени в член 27, параграф 4 от Делегиран регламент 2018/625, се прилагат mutatis mutandis към член 63, параграф 2 от Регламент № 6/2002. Така възможността апелативният състав да вземе предвид представени за първи път пред него факти или доказателства съгласно член 63, параграф 2 от посочения регламент, се урежда от член 27, параграф 4 от този делегиран регламент (вж. по аналогия решение от 6 октомври 2021 г., Kondyterska korporatsiia „Roshen“/EUIPO — Krasnyj Octyabr (Изображение на омар), T‑254/20, непубликувано, EU:T:2021:650, т. 55 и 56).
36 Съгласно съдебната практика Общият съд трябва да прецени дали апелативният състав е упражнил ефективно широкото право на преценка, с което разполага, за да реши мотивирано и при надлежно отчитане на всички релевантни обстоятелства дали трябва да вземе предвид представените за първи път пред него факти или доказателства, за да постанови решението, което следва да вземе. Освен това той трябва да провери дали апелативният състав е упражнил надлежно правото си на преценка, предоставено му с член 63, параграф 2 от Регламент № 6/2002 (вж. решение от 5 юли 2017 г., Дръжка на врата, T‑306/16, непубликувано, EU:T:2017:466, т. 18 и цитираната съдебна практика). С оглед на точка 35 по-горе последната разпоредба трябва да се прилага във връзка с член 27, параграф 4 от Делегиран регламент 2018/625.
37 Както следва от посочената в точки 30 и 36 по-горе съдебна практика относно член 63, параграф 2 от Регламент № 6/2002, апелативният състав трябва да упражни правото си на преценка, предвидено в посочената разпоредба, за да реши — като мотивира решението си в това отношение — дали трябва да вземе предвид представените за първи път пред него факти или доказателства. Това задължение е също предвидено в съдебната практика относно член 27, параграф 4 от Делегиран регламент 2018/625, съгласно която, в случай че посоченият апелативен състав приеме и се основава на такива доказателства, той задължително трябва да мотивира съгласно член 62 от посочения регламент причините, поради които счита, че определените в член 27, параграф 4 от този Делегиран регламент условия са изпълнени (вж. в този смисъл и по аналогия решение от 30 юни 2021 г., Skyliners/EUIPO — Sky (SKYLINERS), T‑15/20, непубликувано, EU:T:2021:401, т. 80).
38 В това отношение следва да се отбележи, че задължението на апелативният състав да упражни правото си на преценка, което е предвидено в член 63, параграф 2 от Регламент № 6/2002, за да реши — като мотивира решението си в това отношение — дали трябва да вземе предвид представените за първи път пред него факти или доказателства, произтича от задължението на администрацията да мотивира решенията си.
39 Освен това разглеждането от апелативния състав на въпроса за допускането на представените за първи път пред него факти или доказателства представлява задължителен предварителен етап от евентуалния анализ, осъществен от него, на тези доказателства в рамките на разглеждането на основателността на подадената пред него жалба.
40 Следователно, що се отнася както до анализа на въпроса за допускането на представените за първи път пред апелативния състав факти или доказателства, така и до разглеждането на въпросите по същество, обжалваното решение трябва да отговаря на изискванията на задължението за мотивиране, предвидено по-специално в член 41 от Хартата, който е озаглавен „Право на добра администрация“, и по-конкретно в параграф 1 и параграф 2, буква в) от посочения член, които жалбоподателя също твърди, че са нарушени.
41 В това отношение следва да се отбележи, че член 41, параграф 1 от Хартата предвижда, че „[в]секи има право засягащите го въпроси да бъдат разглеждани от институциите, органите, службите и агенциите на Съюза безпристрастно, справедливо и в разумен срок“. Параграф 2, буква в) от посочения член от своя страна уточнява, че „[т]ова право включва по-специално […] задължението на администрацията да мотивира своите решения“.
42 Съгласно съдебната практика задължението за мотивиране, което произтича и от член 62 от Регламент № 6/2002, има двойната цел, от една страна, да даде възможност на заинтересованите лица да се запознаят с основанията за приетата мярка, за да защитят правата си, и от друга страна, да даде възможност на съда на Европейския съюз да упражни своя контрол за законосъобразност на съответното решение (вж. решение от 16 февруари 2017 г., Antrax It/EUIPO — Vasco Group (Термосифони за радиатори за отопление), T‑828/14 и T‑829/14, EU:T:2017:87, т. 82).
43 Въпросът дали мотивите на дадено решение отговарят на тези изисквания, следва да се преценява с оглед не само на текста, но и на контекста, както и на съвкупността от правни норми, уреждащи съответната материя (вж. решение от 9 февруари 2017 г., Mast-Jägermeister/EUIPO (Чаши), T‑16/16, EU:T:2017:68, т. 58).
44 Следва да се подчертае, че задължението за мотивиране има за цел да възпрепятства и приемането на решения с произволен характер. Така то има самодисциплиниращ ефект в смисъл, че като е задължен да представи мотивите за дадено решение, неговият автор е длъжен също така да гарантира, че тези мотиви са релевантни, последователни и достатъчно точни.
45 От това следва, че когато апелативният състав упражнява предоставеното му с член 63, параграф 2 от Регламент № 6/2002 право на преценка, той е длъжен да мотивира решението си относно допускането на представените за първи път пред него факти или доказателства, като посочи по-специално дали с оглед на условията, определени в член 27, параграф 4 от Делегиран регламент 2018/625, тези доказателства могат да бъдат приети. Следователно в настоящия случай трябва да се провери дали този апелативен състав е спазил посоченото задължение.
46 В настоящия случай, макар в обжалваното решение апелативният състав да не е констатирал изрично допускането на фактите или доказателствата, представени в приложения № 1—4 към писменото становище, в което са изложени основанията за обжалването пред апелативния състав, следва да се приеме, че апелативният състав имплицитно, но несъмнено, ги е взел предвид. Всъщност, от една страна, не само множество представени в посочените приложения доказателства са посочени в изложението на основанията и доводите на страните в точка 15 от обжалваното решение, но вземането им предвид се извежда и от позоваванията в мотивите на това решение на всички представени пред този състав факти, доводи и доказателства. От друга страна, както жалбоподателят, така и EUIPO се съгласяват в писмените си становища относно такова допускане.
47 Налага се обаче изводът, че мотивите на обжалваното решение не съдържат никакви данни относно причините, поради които апелативният състав е допуснал фактите или доказателствата, представени за първи път пред него от подалият искането за обявяване на недействителност.
48 Така Общият съд не е в състояние да провери дали апелативният състав е приложил член 27, параграф 4 от Регламент 2018/625 и дали двете изисквания, поставени от тази разпоредба, са били изпълнени, преди да бъдат допуснати представените за първи път пред него факти или доказателства. По-специално той не може да осъществи контрол дали този апелативен състав е разгледал, от една страна, релевантността на посочените доказателства, на пръв поглед, за спора и от друга страна, евентуалните основателни причини, довели до несвоевременното им представяне. Ето защо за Общия съд е невъзможно да се запознае с основанията на подобно допускане и да прецени основателността на обжалваното решение в това отношение.
49 Освен това, като се има предвид, че в обжалваното решение не се посочват причините за допускането на представените за първи път пред апелативния състав факти или доказателства, страните не могат да се запознаят с основанията за това допускане, за да защитят правата си.
50 Ето защо следва да се констатира, че доколкото обжалваното решение е опорочено от липса на мотиви относно допускането на представените за първи път пред апелативния състав факти или доказателства, този състав не е спазил изискванията, произтичащи от член 63, параграф 2 от Регламент № 6/2002 и от член 41, параграф 2, буква в), във връзка с член 41, параграф 1 от Хартата.
51 Доводите на EUIPO не могат да поставят под въпрос този извод.
52 На първо място, следва да се отхвърли доводът на EUIPO, че след като жалбоподателят не е оспорил пред апелативния състав допускането на представените за първи път пред този състав факти или доказателства, последният не е бил длъжен изрично да мотивира допускането им.
53 Всъщност, първо, от съдебната практика следва, че мотивите могат да бъдат имплицитни, при условие че дават възможност на заинтересованите лица да се запознаят с причините, поради които е прието решението на апелативния състав, а на компетентната юрисдикция — да разполага с достатъчно данни, за да упражни своя контрол (вж. решение от 25 април 2013 г., Bell & Ross/СХВП — KIN (Кутия на часовник гривна), T‑80/10, непубликувано, EU:T:2013:214, т. 37). Както обаче бе констатирано в точки 48 и 49 по-горе, това не е така в настоящия случай.
54 Второ, както бе посочено в точка 45 по-горе, когато апелативният състав упражнява предоставеното му с член 63, параграф 2 от Регламент № 6/2002 право на преценка, той е длъжен да мотивира решението си относно допускането на представените за първи път пред него факти или доказателства, като посочи по-специално дали с оглед на условията, определени в член 27, параграф 4 от Делегиран регламент 2018/625, тези доказателства могат да бъдат приети.
55 От това следва, че доводът на EUIPO, посочен в точка 52 по-горе, трябва да се разгледа с оглед на наличието на задължение за апелативния състав да посочи по-специално дали предвид условията, определени в член 27, параграф 4 от Делегиран регламент 2018/625, представените за първи път пред него факти или доказателствата могат да бъдат приети.
56 Несъмнено съгласно член 63, параграф 1 от Регламент № 6/2002, в производство за обявяване на недействителност, както е в случая, разглеждането на фактите от страна на EUIPO се ограничава до средствата за закрила и исканията, представени от страните.
57 Член 63, параграф 1 от Регламент № 6/2002 обаче не освобождава апелативния състав от задължението да разгледа и мотивира допускането на представените за първи път пред този състав факти или доказателствата, на основание член 27, параграф 4 от Делегиран регламент 2018/625, с мотива че жалбоподателят не е оспорил допустимостта на тези доказателства.
58 Всъщност съгласно член 27, параграф 2 от Делегиран регламент 2018/625 апелативният състав трябва да разгледа служебно правни въпроси, които не са повдигнати от страните, когато засягат съществени процесуални изисквания или когато решаването им е необходимо с цел гарантиране на правилно прилагане на Регламент № 6/2002, при отчитане на фактите, доказателствата и аргументите, представени от страните (вж. в този смисъл и по аналогия решения от 10 юни 2020 г., L. Oliva Torras/EUIPO — Mecánica del Frío (Навесни устройства за моторни превозни средства), T‑100/19, EU:T:2020:255, т. 70—72 и от 13 октомври 2021 г. Škoda Investment/EUIPO — Škoda Auto (Изображение на стрела с крило), T‑712/20, EU:T:2021:700, т. 24).
59 В случая въпросът дали представените за първи път пред апелативния състав факти или доказателства могат да бъдат допуснати по силата на член 27, параграф 4 от Делегиран регламент 2018/625, е въпрос, който се отнася до правилното прилагане на Регламент № 6/2002, при отчитане на фактите, доказателствата и аргументите, представени от страните по смисъла на параграф 2 от посочения член. Следователно посочения апелативен състав трябва да разгледа служебно този въпрос и да мотивира отговора си.
60 При това положение, противно на поддържаното от EUIPO, допускането на представени за първи път пред апелативния състав факти или доказателства по силата на член 27, параграф 4 от Делегиран регламент 2018/625, както и представянето на мотиви в това отношение в обжалваното решение не е изключено от разглеждането на този състав само поради факта че жалбоподателят не е оспорил подобно допускане във фазата на производството пред този състав.
61 Трето, този извод се подкрепя от целта на член 27, параграф 4 от Делегиран регламент 2018/625.
62 Всъщност член 27, параграф 4 от Делегиран регламент 2018/625 цели по-специално да осигури доброто развитие и ефективността на производствата пред EUIPO, като насърчава страните да спазват определените им срокове (вж. в този смисъл решение от 19 януари 2022 г., Masterbuilders, Heiermann, Schmidtmann/EUIPO — Cirillo (POMODORO), T‑76/21, непубликувано, EU:T:2022:16, т. 37 и цитираната съдебна практика).
63 Следователно член 27, параграф 4 от Делегиран регламент 2018/625 преследва цел от общ интерес. При тези условия и като се има предвид, че тази разпоредба не се ограничава само до защитата на интереса на съответните страни, последните не могат да разполагат с проверка дали са спазени правилата за допускане на доказателства.
64 Посоченият в точка 52 по-горе довод на EUIPO, че съдържанието на изложението на мотивите на обжалваното решение зависи от разглеждането по член 27, параграф 4 от Делегиран регламент 2018/625 на въпроса дали допускането на представените за първи път пред апелативния състав факти или доказателства е оспорено, или не, в производството пред този състав, предоставя обаче на страните проверката дали са спазени предвидените в тази разпоредба правила, които уреждат допускането на доказателства. Задължението на този апелативен състав да спазва закона обаче, по-специално в рамките на контрола за допускане на доказателства с оглед на нормативните изисквания и изискването за мотивиране, не може да зависи от това дали страните искат от него да упражни такъв контрол.
65 Четвърто, следва да се отбележи, че както е видно от съдебната практика относно член 27, параграф 4 от Делегиран регламент 2018/625, страната, която представя доказателства, трябва да обоснове причините за представянето на тези доказателства в тази фаза от производството, както и да докаже, че не е било възможно те да бъдат представени в хода на производството пред отдела по отмяна (вж. по аналогия решение от 6 октомври 2021 г., Изображение на омар, T‑254/20, непубликувано, EU:T:2021:650, т. 59 и цитираната съдебна практика).
66 С довода си, припомнен в точка 52 по-горе, EUIPO се опитва да постави под въпрос разпределението на тежестта на доказване, определенa в посочената в точка 65 по-горе съдебна практика, като иска да постави съдържанието на обжалваното решение, що се отнася до разглеждането по член 27, параграф 4 от Делегиран регламент 2018/625, в зависимост от въпроса дали допускането на представените за първи път пред апелативния състав факти или доказателства е било оспорено, или не, в производството пред този състав. Задължението на този апелативен състав да спазва закона обаче, по-специално в рамките на контрола за допускане на доказателства с оглед на нормативните изисквания и изискването за мотивиране, не може да зависи от това дали страните искат от него да упражни такъв контрол.
67 По същия начин защитаваната от EUIPO теза би означавала да се задължат страните пред апелативния състав да следят за спазването от последния на процесуалните му задължения по смисъла на член 27, параграф 2 от Делегиран регламент 2018/625, които имат обвързващ характер и подлежат на служебна проверка.
68 Ето защо следва да се приеме, че независимо от факта, че жалбоподателят не е оспорил допускането на представените за първи път пред апелативния състав факти или доказателствата, последният във всички случаи е длъжен в съответствие с член 63, параграф 2 от Регламент № 6/2002, във връзка с член 27, параграф 4 от Делегиран регламент 2018/625, да разгледа това допускане и да изложи мотивите, поради които е допуснал посочените доказателства.
69 На второ място, не могат да се приемат и доводите на EUIPO, които имат за цел да докажат, че определените в член 27, параграф 4 от Делегиран регламент 2018/625 условия са изпълнени в настоящия случай.
70 В това отношение следва да се припомни, че съгласно съдебната практика мотивите на едно решение трябва да се съдържат в самия му текст и не могат да бъдат изложени в последващи обяснения от EUIPO, освен при изключителни обстоятелства, които не са налице при липсата на каквато и да е неотложност. От това следва, че решението по принцип трябва да е достатъчно само по себе си и мотивите му не могат да произтичат от последващи писмени или устни обяснения, когато въпросното решение вече се обжалва пред съда на Съюза (вж. в този смисъл решение от 12 декември 2017 г., Sony Computer Entertainment Europe/EUIPO — Vieta Audio (Vita), T‑35/16, непубликувано, EU:T:2017:886, т. 57 и цитираната съдебна практика; в този смисъл вж. също решение от 14 март 2018 г., Gifi Diffusion/EUIPO — Crocs (Обувки), T‑424/16, непубликувано, EU:T:2018:136, т. 34 и цитираната съдебна практика).
71 В настоящия случай, при липсата на каквато и да е неотложност, изключителните обстоятелства, които позволяват на EUIPO да предостави последващи обяснения за допълване на мотивите на обжалваното решение, не са налице. При всички положения, дадените в настоящия случай обяснения не биха могли да се считат за такива, които допълват съществуващи мотиви, доколкото представляват напълно нови мотиви.
72 Освен това съгласно съдебната практика липсата на мотиви сама по себе си е достатъчна, за да обоснове отмяната на обжалваното решение (вж. в този смисъл решение от 2 април 1998 г., Commission/Sytraval и Brink’s France, C‑367/95 P, EU:C:1998:154, т. 78). Следователно трябва да се констатира, че допуснатата от апелативния състав грешка, посочена в точка 50 по-горе, води до отмяна на обжалваното решение.
73 Впрочем този извод не може да бъде поставен под въпрос от съдебната практика, съгласно която жалбоподателят няма никакъв правен интерес да се позовава на нарушение на задължението за мотивиране, когато вече е сигурно, че отмяната на обжалваното решение би довела до приемането на идентично решение (решения от 29 септември 1976 г., Morello/Комисия, 9/76, EU:C:1976:129, т. 11 и от 3 декември 2003 г., Audi/СХВП (TDI), T‑16/02, EU:T:2003:327, т. 97 и 98).
74 Всъщност, от една страна, не може да се изключи възможността разглеждането от апелативния състав на условията, определени в член 27, параграф 4 от Регламент 2018/625, да доведе до недопускане на представените за първи път пред него факти или доказателства. В това отношение Общият съд обаче не може да замести EUIPO при преценката на разглежданите доказателства (вж. в този смисъл решение от 28 септември 2016 г., European Food/EUIPO — Société des produits Nestlé (FITNESS), T‑476/15, EU:T:2016:568, т. 68 и цитираната съдебна практика).
75 От друга страна, не може да се изключи и че ако апелативният състав реши да не допусне представените за първи път пред него факти или доказателства, резултатът от обжалваното решение може да бъде различен. В това отношение следва да се отбележи, че в писмения си отговор EUIPO признава, че тези доказателства са послужили за подкрепа на изводите на апелативния състав относно преценката на посочената техническа функция на особеностите на видимия външен вид на разглеждания продукт.
76 Следователно трябва да се отбележи, че след отмяната на обжалваното решение не трябва непременно да бъде прието идентично решение.
77 При това положение следва да се уважи второто основание на жалбоподателя, без да е необходимо да се разглеждат останалите му доводи, изтъкнати в подкрепа на това основание, и по-специално доводите, отнасящи се до нарушение на член 63, параграф 1 от Регламент № 6/2002.
78 С оглед на всичко изложено по-горе жалбата трябва да бъде уважена и следователно обжалваното решение да се отмени, без да е необходимо да се разглежда първото основание.
По съдебните разноски
79 Съгласно член 134, параграф 1 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане.
80 Жалбоподателят иска EUIPO да бъде осъдена да заплати съдебните разноски, направени в производствата пред Общия съд и пред EUIPO.
81 Тъй като EUIPO е загубила делото, тя следва да бъде осъдена да понесе, наред с направените от нея съдебни разноски, и тези на жалбоподателя в производството пред Общия съд.
82 Що се отнася до разноските, свързани с производството за обявяване на недействителност пред отдела по отмяна и с производството по обжалване пред апелативния състав, следва да се припомни, че съгласно член 190, параграф 2 от Процедурния правилник само необходимите разходи, направени от страните във връзка с производството пред апелативния състав, подлежат на възстановяване. Това обаче не се отнася за разноските, направени в производството пред отдела по отмяна.
83 От това следва, че искането на жалбоподателя EUIPO да бъде осъдена да заплати разноските във връзка с производствата пред отдела по отмяна и пред апелативния състав, може да бъде уважено само по отношение на необходимите разходи, направени в производството пред апелативния състав. Поради това осъжда EUIPO да заплати съдебните разноски, направени в рамките на последното производство, както и тези, направени в производството пред Общия съд.
По изложените съображения
ОБЩИЯТ СЪД (втори състав)
реши:
1) Отменя решението на трети апелативен състав на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) от 5 юли 2021 г. (преписка R 1070/2020‑3).
2) Осъжда EUIPO да заплати съдебните разноски, направени както в производството пред апелативния състав на EUIPO, така и в производството пред Общия съд.
Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 30 ноември 2022 година.
Подписи