Дело T‑137/10

Coordination bruxelloise d’institutions sociales et de santé (CBI)

срещу

Европейска комисия

„Държавни помощи — Болници на бюджетна издръжка — Субсидии, отпускани от белгийските власти на болниците на бюджетна издръжка, членуващи в сдружението IRIS — Решение след провеждане на предварителната фаза — Решение, с което се установява съвместимостта на помощите с вътрешния пазар — Услуга от общ икономически интерес — Определяне на задача за обществена услуга — Пропорционалност на компенсацията за обществена услуга“

Резюме — Решение на Общия съд (пети състав) от 7 ноември 2012 г.

1.      Жалба за отмяна — Физически или юридически лица — Актове, които ги засягат пряко и лично — Решение на Комисията за установяване на съвместимостта на държавна помощ с общия пазар без започване на официална процедура по разследване — Жалба на заинтересованите страни по смисъла на член 88, параграф 2 ЕО — Жалба, с която се цели опазване на процесуалните права на заинтересуваните страни — Допустимост — Годни правни основания

(член 88, параграф 2 ЕО и член 230, четвърта алинея ЕО)

2.      Помощи, предоставяни от държавите — Планове за помощи — Разглеждане от Комисията — Фаза на предварително разглеждане и състезателна фаза — Съвместимост на помощ с общия пазар — Затруднения при преценката — Задължение на Комисията да открие състезателно производство — Обстоятелства, позволяващи да се установи наличието на такива затруднения — Недостатъчен или непълен преглед, извършен от Комисията в рамките на процедурата по предварително разглеждане — Съдебен контрол — Граници

(член 88, параграфи 2 и 3 ЕО)

3.      Конкуренция — Предприятия, които са натоварени с функцията да оказват услуги от общ икономически интерес — Компенсация на разходите, породени от задачата за обществена услуга — Оценка на съвместимостта на помощ с общия пазар — Критерии — Болничен сектор — Отчитане на липсата на пазарно измерение

(член 86, параграф 2 ЕО)

4.      Конкуренция — Предприятия, които са натоварени с функцията да оказват услуги от общ икономически интерес — Компенсация на разходите, породени от задачата за обществена услуга — Право на преценка на държавите членки — Болничен сектор — Свобода на организация и на предоставяне на здравно обслужване — Граници — Зачитане на принципа на равно третиране в случай на участие на частни оператори в обществената услуга

(член 86, параграф 2 ЕО и член 152, параграф 5 ЕО)

5.      Конкуренция — Предприятия, които са натоварени с функцията да оказват услуги от общ икономически интерес — Определяне на услугите от общ икономически интерес — Право на преценка на държавите членки — Граници — Акт за възлагане, осигуряващ изпълнението на задачата за обществена услуга — Избор на формата

(член 86, параграф 2 ЕО)

6.      Конкуренция — Предприятия, които са натоварени с функцията да оказват услуги от общ икономически интерес — Компенсация на разходите, породени от задачата за обществена услуга — Право на преценка на държавите членки — Граници — Контролни правомощия на Комисията — Задължение за отделна оценка на всяка от въведените мерки за компенсация

(член 86, параграф 2 ЕО и член 87, параграф 1 ЕО)

7.      Помощи, предоставяни от държавите — Планове за помощи — Разглеждане от Комисията — Фаза на предварително разглеждане и състезателна фаза — Съвместимост на помощ с общия пазар — Затруднения при преценката — Задължение на Комисията да открие състезателно производство — Сериозни затруднения — Обхватът на действията по разследване и сложността на разглежданата преписка като указания за наличието на сериозни затруднения

(член 88, параграфи 2 и 3 ЕО)

8.      Помощи, предоставяни от държавите — Понятие — Мерки за компенсиране на разхода, свързан с поети от предприятие задачи за обществена услуга — Разграничение между критерия по дело Altmark, който цели да се установи съществуването на помощ, и критерия по член 86, параграф 2 EО, който позволява да се установи дали помощта е съвместима с общия пазар

(член 86, параграф 2 ЕО и член 87, параграф 1 ЕО)

9.      Конкуренция — Предприятия, които са натоварени с функцията да оказват услуги от общ икономически интерес — Задължение за спазване на нормите на Договора — Преценка на съвместимостта на държавното финансиране с общия пазар — Преценка с оглед на разходите, поети от предприятието за осигуряване на услугата, независимо от икономическата ефективност на предприятието

(член 86, параграф 2 ЕО)

1.      Вж. текста на съдебния акт.

(вж. точки 58 и 59)

2.      Вж. текста на съдебния акт.

(вж. точки 72—77, 164 и 233)

3.      Предвид особеното естество на задачата на услугите от общи икономически интерес в някои сектори, следва да се прояви гъвкавост по отношение на прилагането на Решение по дело Altmark и на посочените в него критерии за квалифицирането на дадена мярка като държавна помощ. За болничните обществени услуги при прилагането на член 86, параграф 2 ЕО и на критериите, разработени в Решение по дело Altmark, следва да се вземе предвид липсата на пазарно измерение, тъй като тяхната квалификация като услуги от общ икономически интерес се обяснява по-скоро с последиците им за конкурентния и пазарния сектор.

(вж. точки 86 и 88)

4.      Прилагането на член 86, параграф 2 ЕО в болничния сектор трябва да отчита отговорностите на държавите членки относно определяне на здравната им политика, както и организацията и предоставянето на здравни услуги и медицински грижи, като настоящото съображение произтича по-специално от член 152, параграф 5 ЕО. В съответствие с тези съображения държавите членки организират своята национална система за здравеопазване на основата на избраните от тях принципи, като по-специално задълженията, свързани с болнични обществени услуги, могат да включват както задължения, налагани на всяко болнично заведение, така и допълнителни задължения, налагани единствено на заведенията на бюджетна издръжка заради тяхното повишено значение за доброто функциониране на националната система за здравеопазване.

Все пак, след като организацията за предоставяне на здравно обслужване, за която е взето решение от държавата членка, включва вменяването в задължение на частните оператори да предоставят обществени услуги, този факт следва да се вземе предвид при оценката на помощите в сектора. По-специално когато за публичните и частните образувания, натоварени с една и съща обществена услуга, има различни изисквания, което предполага различно ниво на разходи и на компенсация, тези различия трябва ясно да произтичат от съответните актове за възлагане, за да има възможност по-специално да се провери съвместимостта на субсидията с принципа на равно третиране.

(вж. точки 92—95)

5.      В областта на конкуренцията държавите членки имат широко право на преценка при определяне на това, което считат за услуги от общ икономически интерес, като посоченото определение може да се постави под въпрос от Комисията единствено в случай на явна грешка. Обхватът на осъществявания от съда на Съюза контрол над оценките на Комисията относно наличието на задача за обществена услуга непременно отчита това ограничение. Този контрол все пак трябва да осигурява зачитането на някои минимални критерии, свързани по-специално с наличието на акт на публичната власт, който възлага на въпросните оператори задача за услуга от общ икономически интерес, както и с универсалния и задължителен характер на тази задача.

В тази връзка определена организация може да се счита за натоварена с упражняването на властнически правомощия, ако се състои от мнозинство представители на публичната власт и при приемането на решения трябва да спазва определени критерии, свързани с обществения интерес. В този смисъл, за да могат да се окачествят като актове на публична власт решенията на дадено образувание, неговите органи трябва да се състоят от лица, натоварени със задача от обществен интерес, а публичните органи трябва да разполагат с ефективни контролни правомощия по отношение на решенията.

Що се отнася до избора на правната форма на акта или на актовете за възлагане на оператори, държавите членки разполагат с широко право на преценка, като актът за възлагане на обществена услуга може да се определя от няколко различни акта, както установяващи общата правна уредба в съответната област, така и конкретно адресирани до определени заведения. Актът за възлагане може да представлява и договор, стига страна по него да е публичен орган на власт и той да има задължителна сила. По аргумент за по-силното основание това се отнася и за актовете, с които се конкретизират наложени по закон задължения.

(вж. точки 99—101, 107—109, 111 и 112)

6.      Параметрите, въз основа на които е изчислена компенсацията във връзка със задача за услуга от общ икономически интерес, трябва да бъдат предварително установени по обективен и прозрачен начин, за да се избегне възможността тя да включва икономическо преимущество, което да е в състояние да благоприятства предприятието получател спрямо конкурентните предприятия. Същевременно няма пречка националният законодател да предостави на националните органи известно право на преценка. Напротив, държавата членка разполага с широко право на преценка не само при определяне на задачата за услуга от общ икономически интерес, но и при определянето на компенсацията за разходите, свързани с услугите от общ икономически интерес. Разглежданите параметри трябва все пак да бъдат уточнени, за да се изключи всякаква злоупотреба от държавата членка с понятието за услуга от общ икономически интерес.

В тази връзка, тъй като държавите членки са свободни да изберат практическите начини за осигуряване спазването на това условие, стига начините за определяне на компенсацията да остават обективни и прозрачни, оценката на Комисията в това отношение трябва да се основава на анализ на конкретните юридически и икономически условия, с оглед на които се определя размерът на компенсацията.

При това положение, в случай че държавата членка прилага няколко мерки за компенсация, ако Комисията не направи самостоятелна оценка на параметрите на финансиране, свързани с някоя от мерките, тя извършва непълен преглед на съответната помощ. Дори да се допусне обаче, че става дума за компенсации, които се използват единствено за покриване на значителното забавяне на плащанията и които впоследствие подлежат на възстановяване, не би могло да се изключи, че те предоставят на получателите макар и временно предимство и поради това могат да се квалифицират като отделни компенсационни мерки.

(вж. точки 189, 191, 192, 214 и 215)

7.      В областта на държавните помощи обхватът на действията по разследване на Комисията по време на предварителната проверка, както и сложността на разглежданата преписка могат да укажат, че съответното производство по-специално надхвърля типичните рамки на първоначалната проверка съгласно разпоредбите на член 88, параграф 3 ЕО. Това обстоятелство убедително сочи на съществуването на сериозни затруднения.

(вж. точка 285)

8.      Четвъртият критерий, установен с Решение по дело Altmark и изведен от анализа на разходите спрямо средно, добре управлявано и подходящо оборудвано предприятие, който трябва да се използва, за да се определи, в случай че изборът на предприятие, натоварено да изпълнява задължения за обществена услуга, не е направен в рамките на процедура по възлагане на обществена поръчка, равнището на необходимата компенсация, и следователно да се установи наличието на евентуална държавна помощ, е неприложим с оглед на преценка на съвместимостта на помощите по силата на член 86, параграф 2 ЕО.

(вж. точки 289 и 292)

9.      Съгласно действащото право на Съюза икономическата ефективност на дадено предприятие, на което публичната власт е поверила предоставянето на услуга от общ икономически интерес, не следва да се взема предвид при преценката дали предоставената на такова предприятие държавна помощ е съвместима с оглед на член 86, параграф 2 ЕО.

Действително с преценката на пропорционалността на предоставената помощ, наложена от тази разпоредба, се цели единствено да се предотврати възможността предприятието да се ползва от финансиране, което надхвърля нетните разходи за поверената му обществена услуга.

В този смисъл при липсата на хармонизирана общностна правна уредба Комисията не е оправомощена да се произнася относно обхвата на задачите на обществената услуга, а именно относно размера на разходите, свързани с тази услуга, нито относно това доколко е подходящ направеният в това отношение от националните органи политически избор, нито относно икономическата ефективност на обществения оператор.

(вж. точки 293, 294 и 300)