Language of document : ECLI:EU:T:2012:691

РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (състав по жалбите)

13 декември 2012 година


Дело T‑199/11 P


Guido Strack

срещу

Европейска комисия

„Обжалване — Публична служба — Длъжностни лица — Членове 17, 17а и 19 и член 90, параграф 1 от Правилника — Молба за издаване на разрешение за оповестяване на документи — Молба за издаване на разрешение за публикуване на текст — Молба за издаване на разрешение за използване на констатации пред националните съдебни власти — Недопустимост на жалбата в първоинстанционното производство — Липса на увреждащ акт — Член 90, буква а) от Процедурния правилник“

Предмет:      Жалба за отмяна на Решение на Съда на публичната служба на Европейския съюз (втори състав) от 20 януари 2011 г. по дело Strack/Комисия (F‑132/07)

Решение:      Отхвърля жалбата. Осъжда г‑н Guido Strack да понесе направените от него съдебни разноски и да заплати съдебните разноски на Европейската комисия. Осъжда г‑н Strack да заплати на Общия съд сумата от 2 000 EUR, за да възстанови част от разходите, които последният е трябвало да направи.

Резюме

1.      Съдебно производство — Преразпределяне на дело поради вътрешното преструктуриране на Съда на публичната служба — Нарушение на принципа на законния съд — Липса

(членове 12—14 от Процедурния правилник на Съда на публичната служба)

2.      Съдебно производство — Сила на пресъдено нещо — Обхват

3.      Право на Европейския съюз — Принципи — Основни права — Спазване, гарантирано от съда на Съюза — Вземане предвид на Европейската конвенция за защита на правата на човека — Право на справедлив съдебен процес — Обхват

(член 6, параграф 3 ДЕС)

4.      Обжалване — Основания — Неправилна преценка на фактите — Недопустимост — Контрол на Общия съд върху преценката на доказателствата — Изключване, освен в случай на изопачаване на доказателствата

(член 257 ДФЕС; член 11 от приложение I към Статута на Съда)

5.      Искове и жалби на длъжностните лица — Увреждащ акт — Понятие — Актове, които произвеждат задължително правно действие

(членове 90 и 91 от Правилника за длъжностните лица)

6.      Искове и жалби на длъжностните лица — Искане по смисъла на член 90, параграф 1 от Правилника — Понятие

(член 90, параграф 1 от Правилника за длъжностните лица)

7.      Длъжностни лица — Права и задължения — Разкриване на служебна информация — Задължение за предварително разрешение — Условия, свързани с молбата за оповестяване на документ — Необходимост от сезиране на администрацията с достатъчно прецизно формулирана молба

(член 11, първа алинея, членове 17 и 19 от Правилника за длъжностните лица)

8.      Длъжностни лица — Права и задължения — Разкриване на служебна информация — Производства по молби за оповестяване на документи в рамките на членове 17 и 19 от Правилника — Неприложимост на принципите, които се прилагат в рамките на Регламент № 1049/2001

(член 339 ДФЕС; членове 11, 12, 17 и 19 от Правилника за длъжностните лица; член 2, параграф 1 от Регламент № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета)

9.      Длъжностни лица — Права и задължения — Свобода на изразяване — Упражняване — Граници

(членове 11, 12, 17 и 19 от Правилника за длъжностните лица)

10.    Държавни служители — Права и задължения — Задължение за лоялност — Понятие — Обхват

(член 11 от Правилника за длъжностните лица)

11.    Съдебно производство — Продължителност на производството пред Съда на публичната служба — Разумен срок — Критерии за преценка

12.    Съдебно производство — Съдебни разноски — Разходи, наложени необосновано или злонамерено на Общия съд в рамките на производство по обжалване — Осъждане на длъжностното лице да възстанови посочените разходи

(член 90, буква а) от Процедурния правилник на Общия съд)

1.      Вж. текста на решението.

(вж. точки 26—30)

Позоваване на:

Съд — 15 октомври 2002 г., Limburgse Vinyl Maatschappij и др./Комисия, C‑238/99 P, C‑244/99 P, C‑245/99 P, C‑247/99 P, C‑250/99 P—C‑252/99 P и C‑254/99 P, Recueil, стр. I‑8375, точки 33—39; 2 октомври 2003 г., Salzgitter/Комисия, C‑182/99 P, Recueil, стр. I‑10761, точки 28—37

2.      Вж. текста на решението.

(вж. точка 43)

Позоваване на:

Съд — 30 септември 2003 г., Köbler, C‑224/01, Recueil, стр. I‑10239, точка 38; 29 юни 2010 г., Комисия/Люксембург, C‑526/08, Сборник, стр. I‑6151, точка 27 и цитираната съдебна практика

3.      Вж. текста на решението.

(вж. точки 67—69)

Позоваване на:

Съд — 15 декември 2011 г., Altner/Комисия, C‑411/11 P, непубликувано в Сборника, точки 13—15 и цитираната съдебна практика

4.      Вж. текста на решението.

(вж. точки 74, 75, 169 и 172)

Позоваване на:

Съд — 10 юли 2001 г., Ismeri Europa/Сметна палата, C‑315/99 P, Recueil, стр. I‑5281, точка 19; 6 април 2006 г., General Motors/Комисия, C‑551/03 Р, Recueil, стр. I‑3173, точка 54; 9 декември 2009 г., Marcuccio/Комисия, C‑528/08 P, непубликувано в Сборника, точка 51; 2 септември 2010 г., Комисия/Deutsche Post, C‑399/08 P, Сборник, стр. I‑7831, точка 64; 10 февруари 2011 г., Activision Blizzard Germany/Комисия, C‑260/09 P, Сборник, стр. I‑419, точка 53

Общ съд — 16 декември 2010 г., Lebedef/Комисия, T‑52/10 P, все още непубликувано в Сборника, точка 73

5.      Вж. текста на решението.

(вж. точки 127 и 150)

Позоваване на:

Съд — 10 януари 2006 г., Комисия/Alvarez Moreno, C‑373/04 P, непубликувано в Recueil, точка 42 и цитираната съдебна практика

Общ съд — 3 април 1990 г., Pfloeschner/Комисия, T‑135/89, Recueil, стр. II‑153, точка 11; 6 юни 1996, Baiwir/Комисия, T‑391/94, Recueil FP стр. I‑A‑269 и II‑787, точка 34; 18 юни 1996 г., Vela Palacios/ИСК, T‑293/94, Recueil FP, стр. I‑A‑305 и II‑893, точка 22; 29 юни 2004 г., Hivonnet/Съвет, T‑188/03, Recueil FP, стр. I‑A‑199 и II‑889, точка 16; 9 септември 2008 г., Marcuccio/Комисия, T‑144/08, Recueil FP, стр. I‑A‑2‑51 и II‑A‑2‑341, точка 25

6.      Вж. текста на решението.

(вж. точки 129 и 130)

Позоваване на:

Съд — 12 март 1975 г., Küster/Парламент, 23/74, Recueil, стр. 353, точка 11

Общ съд — 11 юни 1996 г., Sánchez Mateo/Комисия, T‑110/94, Recueil FP, стр. I‑A‑275 и II‑805, точка 26; 5 юли 2005 г., Marcuccio/Комисия, T‑9/04, Recueil FP, стр. I‑A‑195 и II‑881, точка 36

7.      Органът, сезиран с молба за издаване на разрешение за публикуване на основание членове 17 и 19 от Правилника, трябва да направи подробен анализ на всички обстоятелства по случая и да претегли наличните интереси, за да определи кой от тях трябва да надделее — интересите на Съюза или общественият интерес от получаване на информация. В тази връзка длъжностното лице, което иска разрешение, трябва да представи цялата необходима информация, по-специално относно точните документи, за които става въпрос, относно обхвата на тяхното разпространение и преследваната цел, за да позволи на сезирания орган да се произнесе. Това задължение за уточняване произтича от систематиката на членове 17 и 19 от Правилника, но също така от особеното отношение на доверие, което съществува между Съюза и неговите длъжностни лица, и от задължението на длъжностните лица за лоялно сътрудничество със Съюза на основание член 11, първа алинея от Правилника. Това задължение за уточняване налага на длъжностното лице, което иска разрешение за публикуване на документи, да посочи точно и поотделно всеки документ, като представи и описание на всеки документ и посочи мотива за публикуване и по този начин позволи на сезирания орган да пристъпи ефективно към разглеждането на молбата за публикуване. Задължението да се посочи целта на публикуването не се състои в задължение за обосноваване на молбата, което попада в рамките на контрола за нейната основателност. Изискването за прецизност на молбите по отношение на целта на публикуване се вписва в по-обща рамка и обуславя възможността да се пристъпи към разглеждането на молбата, така че то попада в рамките на контрола за нейната допустимост.

(вж. точки 131 и 132)

8.      Принципите, които намират приложение в рамките на Регламент № 1049/2001 относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията, не могат да бъдат пренесени към производствата за издаване на разрешение за публикуване на документи по членове 17 и 19 от Правилника. Всъщност целта на Регламент № 1049/2001 е да предостави право на достъп на обществеността до документите на институциите. Така съгласно член 2, параграф 1 от посочения регламент от правото на достъп до документите на институциите се ползват гражданите на Съюза, както и физическите или юридическите лица, които пребивават или чието седалище се намира в него. Регламент № 1049/2001 урежда по същество отношенията на Съюза с неговите граждани, докато Правилникът урежда връзката между Съюза и неговите длъжностни лица. Разликата между производствата по Регламент № 1049/2001, от една страна, и по членове 17 и 19, от друга страна, се обосновава с особеното отношение на доверие, което съществува между Съюза и неговите длъжностни лица, но което не съществува в същата форма спрямо гражданите, за които важат разпоредбите на Регламент № 1049/2001. Различните изисквания при обработката на молбите за публикуване в рамките на членове 17 и 19 от Правилника се налагат, за да се запази това отношение на доверие и за да се даде възможност на институциите на Съюза да следят за това длъжностните лица да определят своето поведение, като отчитат интересите на институциите и задълженията си съгласно член 339 ДФЕС. Така самото естество на уредените в Правилника производства позволява налагането на различни условия по отношение на молбите за публикуване, подадени от длъжностни лица във връзка с информация, която са узнали при изпълнение на служебните си задължения, в сравнение с молбите, подадени от граждани.

(вж. точка 134)

9.      Вж. текста на решението.

(вж. точки 137—139)

Позоваване на:

Съд — 13 декември 1989 г., Oyowe и Traore/Комисия, C‑100/88, Recueil, стр. 4285, точка 16; 6 март 2001 г., Connolly/Комисия, C‑274/99 P, Recueil, стр. I‑1611, точки 40 и 43—46

10.    Вж. текста на решението.

(вж. точки 179 и 180)

11.    Вж. текста на решението.

(вж. точки 217 и 218)

Позоваване на:

Съд — 17 декември 1998 г., Baustahlgewebe/Комисия, C‑185/95 P, Recueil, стр. I‑8417, точка 29; 26 март 2009 г., Efkon/Парламент и Съвет, C‑146/08 P, непубликувано в Сборника, точка 52 и цитираната съдебна практика

12.    Вж. текста на решението.

(вж. точки 229—232)