Language of document :

Решение на Съда (голям състав) от 6 октомври 2015 г. (преюдициално запитване от High Court (Ирландия) — Maximillian Schrems/Data Protection Commissioner

(Дело C-362/14)1

(Преюдициално запитване — Лични данни — Защита на физическите лица при обработването на тези лични данни — Харта на основните права на Европейския съюз — Членове 7, 8 и 47 — Директива 95/46/ЕО — Членове 25 и 28 — Прехвърляне на лични данни към трети страни — Решение 2000/520/ЕО — Прехвърляне на лични данни към Съединените щати — Недостатъчна степен на защита — Валидност — Жалба от физическо лице, чиито данни са били прехвърлени от Европейския съюз към Съединените щати — Правомощия на националните надзорни органи)

Език на производството: английски

Запитваща юрисдикция

High Court (Ирландия)

Страни в главното производство

Жалбоподател: Maximillian Schrems

Ответник: Data Protection Commissioner

Диспозитив

Член 25, параграф 6 от Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 година за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни, изменена с Регламент (ЕО) № 1882/2003 на Европейския парламент и на Съвета от 29 септември 2003 г., разглеждан във връзка с членове 7, 8 и 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, трябва да се тълкува в смисъл, че прието въз основа на тази разпоредба решение — като Решение 2000/520/ЕО на Комисията от 26 юли 2000 година съгласно Директива 95/46 относно адекватността на защитата, гарантирана от принципите за „сфера на неприкосновеност на личния живот“ и свързаните с това често задавани въпроси, публикувани от Департамента по търговия на Съединените американски щати — с което Европейската комисия констатира, че трета страна гарантира достатъчна степен на защита, не е пречка надзорен орган на държава членка по смисъла на член 28 от посочената директива, изменена, да разгледа жалбата на лице — отнасяща се до защита на неговите права и свободи при обработването на засягащи го лични данни, които са били прехвърлени от държава членка към тази трета страна — ако то твърди, че действащите в момента право и практики в третата страна не гарантират достатъчна степен на защита.Решение 2000/520 е невалидно.

____________

1 ОВ C 351, 6.10.2014 г.