ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ
Г-Н P. CRUZ VILLALÓN
представено на 29 март 2012 година(1)
Дело C‑616/10
Solvay SA
срещу
Honeywell Fluorine Products Europe BV,
Honeywell Belgium NV,
Honeywell Europe NV,
(Преюдициално запитване,
отправено от Rechtbank ’s-Gravenhage (Нидерландия)
„Съдебно сътрудничество по граждански дела — Компетентност, признаване и изпълнение на съдебни решения — Регламент (ЕО) № 44/2001— Иск за установяване на нарушение на европейски патент — Специална и изключителна компетентност — Член 6, точка 1 — Множество ответници — Член 22, точка 4 — Оспорване на действителността на патента — Член 31 — Временни, включително обезпечителни, мерки“
1. Сезиран с искове за установяване на нарушение на европейски патент, предявени срещу установени в различни държави членки дружества, а впоследствие и с искане за налагане на временни мерки за забрана с трансграничен ефект на дейността, с която се нарушават патентни права, Rechtbank ’s-Gravenhage (Нидерландия) поставя на Съда няколко преюдициални въпроса във връзка с прилагането на Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела(2) по отношение на споровете относно права върху интелектуалната собственост.
2. Подробно формулираните въпроси на запитващата юрисдикция(3) обобщават някои от основните проблеми(4), произтичащи от прилагането на този регламент по отношение на трансграничните спорове относно европейските патенти(5), и по този начин дават на Съда повод да разясни на най-важните си решения в тази област по отношение на член 6, точка 1(6), член 22, точка 4(7) и член 31(8) от Регламент № 44/2001.
I – Правна уредба
3. Съгласно член 3 от Регламент № 44/2001 и като изключение от установения в член 2 от посочения регламент принцип, срещу лица, които имат местоживеене в държава членка, могат да бъдат предявявани искове в съдилищата на друга държава членка само по силата на правилата, предвидени в членове 5—24 от същия регламент.
4. Член 6 от Регламент № 44/2001 предвижда, че срещу лице, което има местоживеене в държава членка, може да бъде предявен иск в друга държава членка:
„[…]
1. когато то е един от множество ответници, в съдилищата по местоживеенето на всеки от тях, при условие че исковете са в такава тясна връзка, че е целесъобразно те да бъдат разгледани и решени заедно, за да се избегне рискът от противоречащи си съдебни решения, постановени в отделни производства;
[…]“.
5. Член 22 от Регламент № 44/2001 гласи:
„Следните съдилища ще притежават изключителна компетентност независимо от местоживеенето:
[…]
4. по дела във връзка с регистрацията или действителността на патенти, марки, дизайни или други подобни права, за които се изисква да бъдат депозирани или регистрирани, съдилищата на държавата членка, в която е подадена заявка за депозиране или регистрация, или депозирането или регистрацията са извършени или се смятат за извършени съгласно инструмент на Общността или по силата на международна конвенция.
Без да се засяга компетентността на Европейск[ото патентно ведомство] по силата на Конвенцията за [издаване] на европейски патенти, подписана в Мюнхен на 5 октомври 1973 г., [наричана по-нататък „Мюнхенската конвенция“,] съдилищата на всяка държава членка имат изключителна компетентност, независимо от местоживеенето, по дела във връзка с регистрацията или действителността на […] европейски патент, предоставен [за] тази държава;
[…]“.
6. Накрая член 31 от Регламент № 44/2001 гласи:
„Може да се направи заявление пред съдилищата на държава членка за такива временни, включително [обезпечителни] мерки, каквито съществуват съгласно законодателството на тази държава членка, дори ако съгласно настоящия регламент съдилищата на друга държава членка са компетентни по [главното дело].“
II – Обстоятелства по главното производство
7. На 6 март 2009 г. Solvay SA — дружество, установено в Белгия и притежател на европейски патент EP 0 858 440, с действие в няколко държави членки(9), предявява пред Rechtbank ’s-Gravenhage в Нидерландия иск за установяване на нарушение(10) на този патент на територията на няколко държави, по-специално срещу три дружества, установени в две различни държави членки — Honeywell Fluorine Products Europe BV, установено в Нидерландия, както и срещу Honeywell Belgium NV и Honeywell Europe NV, установени в Белгия(11), тъй като тези дружества търгуват с произвеждан от Honeywell International Inc. продукт (HFC‑245), който е идентичен на продукта, върху който се разпростира действието на посочения патент.
8. В хода на това производство на 9 декември 2009 г. Solvay SA иска на ответниците по главното производство да бъде наложена като временна мярка забрана с трансграничен ефект на дейността, с която се нарушават патентните права, до приключване на главното производство(12).
9. Тъй като в рамките на производството по временните мерки ответниците по главното производство повдигат възражение за недействителност на разглеждания патент в съответните държави, за които е издаден, без обаче да предявят искове и дори без да заявяват намерение да предявяват искове за обявяване на недействителност на тези патенти и оспорват компетентността на нидерландския съд да разгледа както главното производство, така и производството по временните мерки, Rechtbank ’s-Gravenhage решава да спре производството по делото и да постави на Съда преюдициален въпрос относно тълкуването на член 6, точка 1 от Регламент № 44/2001 и няколко преюдициални въпроса относно член 22, точка 4 и член 31 от Регламент № 44/2001.
III – Преюдициални въпроси
10. Преюдициалните въпроси, отправени от Rechtbank ’s-Gravenhage, са следните:
„1) По член 6, точка 1 от Регламент № 44/2001:
В случай че две или повече установени в различни държави членки дружества са подведени поотделно под отговорност в рамките на висящо производство пред съд на една от тези държави членки за установяване на нарушение на правата от една и съща национална част от даден европейски патент, действащ по идентичен начин и в трета държава членка, като това нарушение се изразява в извършване на забранени действия по отношение на един и същ продукт, възможно ли е да съществуват „противоречащи си съдебни решения“, постановени в отделни производства по смисъла на член 6, точка 1 от [посочения] регламент?
2) По член 22, точка 4 от Регламент № 44/2001:
a) Следва ли член 22, точка 4 [от този] регламент да се приложи в производство за налагане на временна мярка въз основа на чуждестранен патент (като например „временна“ забрана с трансграничен ефект на дейността, с която се нарушават патентните права), при положение че ответникът в това производство повдигне в своя защита възражение за недействителност на патента, на който се позовава молителят, като се има предвид, че сезираният съд в този случай не се произнася с решение по съществото на спора относно действителността на същия патент, а единствено преценява какво решение би постановил в тази връзка компетентният по член 22, точка 4 [от посочения] регламент съд, като се отчита и обстоятелството, че искането за налагане като временна мярка на забрана на дейността, с която се нарушават патентните права, ще бъде отхвърлено, ако сезираният съд установи, че е налице разумна и непренебрежима вероятност компетентният съд да обяви недействителността на този патент?
б) За да може да се приложи член 22, точка 4 от Регламент [№ 44/2001] в посоченото в предходния въпрос производство, следва ли да се поставят определени процесуални изисквания към възражението за недействителност в смисъл, че член 22, точка 4 от Регламент № 44/2001 следва да се прилага единствено тогава, когато или е предявен иск за обявяване на недействителност на съответния патент пред съда, компетентен на основание на член 22, точка 4 [от този] регламент, или когато такъв иск ще бъде подаден в рамките на определен от компетентния съд срок, ако при всички положения за това производство е призован или ще бъде призован притежателят на патента, или при тези обстоятелства e достатъчно само да се повдигне възражение за недействителност на съответния патент и при утвърдителен отговор на първата част от въпроса, в зависимост от конкретния случай, да се поставят изисквания към съдържанието на направеното възражение в смисъл, че последното трябва да е достатъчно обосновано и/или че повдигането на това възражение не трябва да се разглежда като злоупотреба с процесуални права?
в) При утвърдителен отговор на [първия] въпрос [от тази точка], сезираният национален съд запазва ли своята компетентност да разгледа иска за установяване на нарушение на патентни права и след повдигане на възражение за недействителност в рамките на производство като посоченото в същия въпрос, като в резултат на това (и ако ищецът направи искане в този смисъл) производството по иска за установяване на нарушение на патентни права следва да бъде спряно, докато компетентният на основание член 22, точка 4 от Регламент [№ 44/2001] съд се произнесе относно действителността на националната част от европейския патент, на който се позовава молителят, или искът следва да се отхвърли, тъй като е недопустимо съдът в производството по временните мерки да се произнесе по възражение от значение за окончателното разрешаване на главния спор, или при посочените обстоятелства, в резултат от направеното възражение за недействителност, сезираният съд губи компетентността си да разгледа иска за установяване на нарушение на патентни права?
г) При утвърдителен отговор на [първия] въпрос [от тази точка] може ли сезираният национален съд да основе компетентността си на член 31 от Регламент [№ 44/2001], за да се произнесе по искане за налагане на временна мярка относно [закрилата на правата, произтичащи от] чуждестранен патент (като например налагане на забрана с трансграничен ефект на дейността, с която се нарушават патентните права), ако срещу това искане е повдигнато възражение за недействителност на патента, на който се позовава молителят, или (в случай че се приеме, че приложението на член 22, точка 4 от [посочения] регламент не засяга компетентността на Rechtbank да се произнесе по иска за установяване на нарушение на патентните права) [да основе на член 31 от Регламент № 44/2001] компетентността си да се произнесе по възражението за недействителност на чуждестранния патент, на който се позовава молителят?
д) При утвърдителен отговор на четвъртия въпрос [от тази точка] какви факти или обстоятелства е необходимо да са налице, за да се приеме, че съществува посочената в точка 40 от Решение по дело Van Uden, [посочено по-горе], действителна връзка между съществото на поисканите мерки и териториалната компетентност на съда на договарящата държава, от който са поискани мерките?“.
11. Ищецът и ответниците по главното производство, Федерална република Германия, Република Гърция, Кралство Испания, както и Комисията са представили писмени становища. Представителите на Solvay SA и на Honeywell Fluorine Products Europe BV, както и представителите на Кралство Испания и на Комисията са изслушани в съдебното заседание, проведено на 30 ноември 2011 г.
IV – Анализ
12. В самото начало следва да се припомни, че доколкото Регламент № 44/2001 заменя в отношенията между държавите членки(13) Конвенцията от 27 септември 1968 г. относно компетентността и изпълнението на съдебните решения по граждански и търговски дела(14), даденото от Съда тълкуване относно тази конвенция важи и за посочения регламент, когато неговите разпоредби и разпоредбите на Брюкселската конвенция могат да се квалифицират като равнозначни(15). Освен това от съображение 19 на Регламент № 44/2001 е видно, че трябва да бъде осигурена приемственост по отношение на тълкуването между Брюкселската конвенция и посочения регламент.
A – По главното производство и по тълкуването на член 6, точка 1 от Регламент № 44/2001
13. С първия въпрос запитващата юрисдикция по същество пита Съда дали може да приеме, че е компетентна на основание член 6, точка 1 от Регламент № 44/2001. По-точно казано, тази юрисдикция иска да се изясни дали с оглед на обстоятелството, че е сезирана с искове, предявени срещу предприятие, установено в Нидерландия, и срещу две предприятия, установени в Белгия, съществува риск от постановяване на противоречащи си съдебни решения, в който случай би могла до обоснове компетентността си с тази разпоредба.
14. Всъщност съгласно член 6, точка 1 от Регламент № 44/2001 срещу дадено лице може да бъде предявен иск, когато то е един от множество ответници, в съдилищата по местоживеенето на всеки от тях, при условие че исковете са в такава тясна връзка, че е целесъобразно те да бъдат разгледани и решени заедно, за да се избегне рискът от противоречащи си съдебни решения, постановени в отделни производства(16).
15. Съдът е установил изискването за тази връзка между исковете при тълкуване на член 6, точка 1 от Брюкселската конвенция(17) и впоследствие това изискване е заложено в текста на член 6, точка 1 от Регламент № 44/2001(18), за да се избегнат хипотези, в които изключението от принципа за компетентност на съдилищата на държавата членка по местоживеенето на ответника да постави под въпрос самото съществуване на този принцип.
16. Съдът е пояснил също, че за да се смятат съдебните решения за противоречащи си, не е достатъчно да съществува различие в решението на спора. В допълнение е необходимо това различие да се вписва и в рамките на едни и същи фактически и правни обстоятелства(19).
17. Освен това националната юрисдикция следва с оглед на всички обстоятелства по преписката да прецени каква е връзката между различните предявени пред нея искове, т.е. дали съществува риск от постановяване на противоречащи си съдебни решения, ако посочените искове се разглеждат в отделни производства(20).
18. В Решение по дело Roche Nederland и др., посочено по-горе, Съдът обаче е постановил, че предявените в различни държави членки паралелни искове за установяване на нарушение на патентни права, които искове трябва да се разглеждат с оглед на действащото национално законодателство съгласно член 64, параграф 3 от Мюнхенската конвенция(21), не се вписват в едно и също правно положение(22) и следователно евентуално различаващите се съдебни решения не могат да бъдат квалифицирани като противоречащи си(23).
19. С други думи, изглежда, че по принцип условията за прилагане на член 6, точка 1 от Регламент № 44/2001 не могат да бъдат изпълнени, когато исковете за установяване на нарушение на патентни права са предявявани във връзка с нарушение на европейски патент.
20. От тази гледна точка съдебната практика по дело Roche Nederland и др. е силно критикувана(24), тъй като ограничава значително приложното поле на член 6, точка 1 от Регламент № 44/2001(25) в областта на индустриалната собственост(26). Широко застъпено е становището(27), че тази съдебна практика води до отслабване на закрилата на притежателите на европейски патенти(28) и е несъвместима с член 69 от Мюнхенската конвенция(29).
21. Трябва ли следователно да се приеме, че поставеният с настоящото дело проблем в крайна сметка се свежда до това дали съдебната практика по дело Roche Nederland и др. следва да бъде запазена или изменена?
22. Не мисля, че това е така. Струва ми се, както твърдят Федерална република Германия, Кралство Испания и Комисията, че е възможно да се възприеме по-нюансиран подход, внимателно ограничаващ обхвата на Решение по дело Roche Nederland и др.
23. Всъщност разглежданото в главното производство правно положение се различава от правното положение в случая, по който е постановено Решение по дело Roche Nederland и др., посочено по-горе, доколкото установените в Нидерландия и в Белгия ответници по главното производство са подведени поотделно под отговорност, че търгуват с едни и същи продукти, с които се нарушават патентни права в едни и същи държави членки, като по така нарушават следователно едни и същи „национални части от европейския патент“, действащи в тези държави членки.
24. За да се прецени релевантността на тези доводи, може да се окаже полезно да се разгледа хипотезата, в която член 6, точка 1 от Регламент № 44/2001 би следвало да се приеме за неприложим. Нидерландската запитващата юрисдикция би била компетентна да се произнесе по иска срещу установения в Нидерландия ответник по главното производство, а ищецът по главното производство би трябвало да предяви пред белгийски съд иск за установяване на нарушение на патентни права срещу двамата ответници по главното производство, установени в Белгия, в съответствие с член 2 от посочения регламент(30).
25. Като прилага принципа lex loci protectionis(31) всяка от двете юрисдикциите би трябвало да разгледа твърденията за нарушения с оглед на различно национално право, уреждащо различните „национални части от европейския патент“, които се твърди, че са били нарушени. Например, като прилагат едно и също — финландско — право, би могло да се наложи тези съдилища да преценят извършеното от тримата ответници по главното производство нарушение на финландската национална част от европейския патент вследствие на продажбата във Финландия на идентичен продукт, с което са нарушени съответните патентни права.
26. Разбира се, в такъв случай двете юрисдикции би трябвало да се произнесат с решения, които са следствие от едни и същи правни обстоятелства — нарушение на правата, черпени от европейския патент на територията на една и съща държава, в която се определя по един и същ начин обхватът на предоставената с този патент закрила(32), — но би могло да бъдат постановени и диаметрално противоположни решения.
27. С други думи, член 6, точка 1 от Регламент № 44/2001 не е приложим по отношение на съвкупност от искове за установяване на нарушение на патентни права, предявени срещу различни дружества, установени в различни държави членки, тъй като исковете се отнасят до извършени в различни държави членки действия, които нарушават различни национални части от даден европейски патент, по отношение на които се прилага различно национално право(33). От друга страна, член 6, точка 1 от Регламент № 44/2001 може да се прилага, стига да е изпълнено условието за идентичност на фактическите обстоятелства, по отношение на съвкупност от искове за установяване на нарушение на патентни права, предявени срещу различни дружества, установени в различни държави членки, ако всеки от исковете поотделно е насочен към извършени в една и съща държава членка действия, които нарушават една и съща национална част от европейския патент, по отношение на която се прилага едно и също национално право(34).
28. Следва обаче да се припомни, че предвидените в Регламент № 44/2001 правила за специална компетентност, трябва да се тълкуват от националния съд(35) при спазване на принципа на правната сигурност, което е една от целите на този регламент, и предполага, че член 6, точка 1 от Регламент № 44/2001 трябва да се тълкува „по такъв начин, че да позволява на нормално осведомения ответник разумно да предвиди пред кой съд, различен от съда на държавата, в която е неговото местоживеене, може да бъде предявен иск срещу него“(36).
29. При тези обстоятелства предлагам на Съда да отговори на първия преюдициален въпрос на запитващата юрисдикция, че член 6, точка 1 от Регламент № 44/2001 трябва да се тълкува в смисъл, че се прилага в рамките на искове за установяване на нарушение на европейски патент, предявени срещу няколко, установени в различни държави членки дружества, когато всеки от исковете поотделно е насочен към извършени в една и съща държава членка действия, които нарушават една и съща национална част от европейския патент, по отношение на която се прилага едно и също национално право.
Б – По производството по временните мерки
30. С втората поредица от въпроси запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали обстоятелството, че действителността на даден патент е оспорена в рамките на производство по временните мерки, в което се иска да бъде наложена забрана с трансграничен ефект на дейността, с която се нарушават патентните права, като успоредно с това е предявен и главен иск за установяване на нарушение на патентни права, е достатъчно, за да може да се приложи на член 22, точка 4 от Регламент № 44/2001, като в резултат на това, от една страна, сезираният съд трябва на основание член 25 от Регламент № 44/2001 да се обяви за некомпетентен да разгледа главния иск и следователно вследствие на което, от друга страна, следва да провери дали е компетентен на основание член 31 от Регламент № 44/2001 да се произнесе по производството по временните мерки.
1. По тълкуването на член 22, точка 4 от Регламент № 44/2001
31. Първата поредица от въпроси, свързани с обхвата на разпоредбите на член 22, точка 4 от Регламент № 44/2001, следва да се разгледа в светлината на мотивите и на диспозитива на Решение по дело GAT(37).
32. В него Съдът е приел, че член 16, точка 4 от Брюкселската конвенция — с оглед на целта и систематичното му място в посочената конвенция(38) — трябва да се тълкува в смисъл, че предвиденото в него правило за изключителната компетентност се прилага за всички спорове, в които, независимо дали по исков ред или с възражение, е оспорена регистрацията или действителността на патент, както и независимо от етапа на производството, в който е направено оспорването.
33. Без да се разглежда отново основанието за съществуването на тези разпоредби, може да се подчертае, че това разрешение се обуславя от три групи съображения, свързани с основите и целта на установената с Брюкселската конвенция система(39): най-напред, обвързващият характер на предвидената в член 16, точка 4 от Брюкселската конвенция изключителна компетентност(40); след това, необходимостта да се избегне дублиране на основанията за компетентност, за да се гарантира предвидимостта на правилата за компетентност, а следователно и правната сигурност(41); и накрая, необходимостта да се избегне нарастването на риска от евентуално постановяване на противоречащи си съдебни решения, което Брюкселската конвенция е искала именно да избегне(42).
34. В това отношение, като възприемат някои от изложените от запитващата юрисдикция доводи, Федерална република Германия, Република Гърция, Кралство Испания, както и Комисията се обединяват по същество около становището, че сезираните с искания за налагане на временни мерки съдилища — както тези в главното производство — не следва да се произнасят нито по главния иск, нито по наличието на нарушение на патентни права (предмет на иска по главното производство), нито по действителността на патента (възражението, повдигнато в рамките на производството по временните мерки в настоящия случай), а напротив, обикновено тези съдилища се ограничават да проверяват дали са налице условията за налагане на поисканата временна мярка. Тъй като евентуалната проверка на действителността на съответния патент се извършва prima facie и не води до произнасяне на окончателно решение, следователно не съществува никакъв риск от постановяване на противоречащи си съдебни решения.
35. Тази позиция обаче трябва да се разглежда по-специално в контекста на точка 30 от Решение по дело GAT, посочено по-горе, където Съдът много ясно е взел отношение по въпроса по какъв начин правните последици от съдебните решения се отразяват върху приложимостта на член 16, точка 4 от Брюкселската конвенция. Изтъква се, че тъй като правните последици на съдебното решение, постановено по инцидентно оспорване на действителността на патент, проявяват действието си само между страните в производството съгласно германското право (действие inter partes), не може да съществува риск от постановяване на противоречащи си съдебни решения. Съдът е отхвърлил най-общо и категорично този довод.
36. Като отбелязва, че свързаните с такова съдебно решение правни последици се определят от националното право и че в няколко договарящи държави решението, с което се обявява недействителността на патент, има действие erga omnes, Съдът е приел, че „за да се избегне рискът от постановяване на противоречащи си решения, следователно е необходимо да се ограничи компетентността на съдилищата на държава, различна от държавата, в която е издаден патентът, за инцидентно произнасяне относно действителността на чуждестранен патент, само до случаите, в които съгласно приложимото национално право правните последици на решението, което следва да се постанови, са ограничени само до страните в производството“. Съдът счита, че това не е възможно, тъй като „такова ограничение води до […] нарушения, което накърнява равните и еднакви права и задължения, произтичащи от Конвенцията за договарящите държави и за заинтересованите лица“(43).
37. Трябва ли следователно да се счита, че Решение по дело GAT, посочено по-горе, изисква запитващата юрисдикция да се откаже от компетентност при обстоятелствата по главното производство? Считам, че отговорът на този въпрос трябва да бъде по-нюансиран и да се вземат предвид конкретните обстоятелства в съответното производство.
38. Всъщност следва да се подчертае, че са възможни само три хипотези в зависимост от това дали действителността на патента е оспорена както в рамките на главния иск, така и в рамките на производството по временните мерки (хипотеза a) или действителността на патента е оспорена само в рамките на главния иск (хипотеза б), или пък това е направено само в рамките на производството по временните мерки (хипотеза в).
39. В хипотези a) и б) се прилага съдебната практика по дело GAT; следователно в съответствие с член 25 от Регламент № 44/2001 сезираният национален съд трябва да отклони компетентността си по главния иск и да разгледа вероятната основателност за налагане на поисканата временна мярка на основание член 31 от Регламент № 44/2001.
40. В случая по буква в) са възможни две хипотези. Има вероятност ответникът да няма възможност да повдигне въпроса за действителността на патента в рамките на главния иск, например защото временната мярка е била наложена, преди да бъде предявен главният иск(44) (случай в1). Възможно е също ответникът да е имал тази възможност, но да не е счел за необходимо да се възползва от нея (случай в2), който, изглежда, съответства на разглеждания в главното производство случай — обстоятелство, което трябва да бъде установено от запитващата юрисдикция).
41. В случай в1) сезираната национална юрисдикция трябва да може да разгледа искането за временни или обезпечителни мерки и при необходимост да ги постанови, но при стриктно спазване на изискванията на Решение по дело GAT. Това предполага, че такава временна мярка може да бъде наложена само при условие че пред сезираната юрисдикция е предявен в разумен срок също и главен иск, който е във връзка с поисканата мярка — иск за установяване на нарушение на патентни права, предявен в хода на производство по искане за налагане на забрана на дейността, с която се нарушават патентните права — и в производството по който може да бъде гарантирано, че ще бъдат спазени изискванията на Решение по дело GAT, и следователно при спазване на стриктното условие, че решението на юрисдикция, сезирана с искането за налагане на временната мярка, не следва да проявява правни последици по отношение на главния иск.
42. От друга страна, в случай в2) доводът за недействителността на разглеждания патент, изложен в хода на производството по временните мерки, по принцип не би могъл да бъде основание за сезираната юрисдикция да отклони компетентността си в съответствие с член 25 от Регламент № 44/2001 да разгледа главния иск. Всъщност в тази хипотеза може да се предположи, че изложеният довод за недействителността на съответния патент е тактика за забавяне, като ответникът е длъжен да докаже, че е подал пред компетентния съд иск за обявяване на недействителността на този патент. Следователно, при условие че сезираната юрисдикция е компетентна по иска, тя може да постанови поисканата временна мярка в съответствие с националното си право.
43. Затова предлагам на Съда да приеме, че член 22, точка 4 от Регламент № 44/2001 трябва да се тълкува в смисъл, че предвиденото в него правило за изключителната компетентност не се прилага, когато действителността на патент се оспорва само в рамките на производство по временните мерки, доколкото решението, което може да бъде постановено след края на това производство, не проявява правни последици по отношение на главния иск.
2. По тълкуването на член 31 от Регламент № 44/2001
44. В тази му част заключението се представя единствено при условията на евентуалност, в случай че Съдът приеме, че запитващата юрисдикция не е компетентна на основание член 22, точка 4 от Регламент № 44/2001 да разгледа спора по главния иск или че не е компетентна да разгледа целия спор по главния иск на основание член 6, точка 1 от същия регламент.
45. Всъщност, както следва от постоянната съдебна практика(45), съдът, компетентен да разгледа делото по същество по силата на някое от основанията за учредяване на компетентност, предвидени в Брюкселската конвенция, а понастоящем в Регламент № 44/2001, е компетентен да наложи и временни или обезпечителни мерки, без тази компетентност да зависи от други условия(46).
46. От практиката на Съда следва, че член 31 от Регламент № 44/2001, както и преди това член 24 от Брюкселската конвенция, представлява отделно основание за компетентност(47) в допълнение към основанията за учредяване на компетентност, установени в членове 2—24 от Регламент № 44/2001(48). Все пак, доколкото тази разпоредба предвижда изключение от установената с Регламент № 44/2001 система за учредяване на компетентност, тази разпоредба трябва да се тълкува стриктно(49), след като учредяването на „компетентността на съда в производството по временните мерки“ е подчинено на определени условия, установени с практиката на Съда, които са свързани с естеството на правата, чиято защита те осигуряват, както и с целта и съществото на поисканите мерки(50).
47. Най-напред, временните мерки трябва да попадат в приложното поле на Регламент № 44/2001, което е ограничено до понятието „граждански и търговски дела“, като тази принадлежност трябва да се определя не от най-различното естество на посочените мерки в различните държави членки, от тяхното собствено естество, а от естеството на правата, чиято защита те осигуряват(51). Със сигурност такъв е случаят с исковете за установяване на нарушение на патентни права, спрямо които се прилагат общите правила на Регламент № 44/2001(52), както и случаят с исканията за налагане на временни мерки за забрана с трансграничен ефект на дейността, с която се нарушават патентните права, като разглежданите по делото в главното производство(53).
48. Мерките, които могат да бъдат постановени на основание член 31 от Регламент № 44/2001, трябва освен това да имат временен характер, т.е. да бъдат предназначени да съхранят фактическото или правно положение с цел защита на правата, чието признаване впрочем се иска от компетентния съд по главния иск(54). Това условие преди всичко означава, че постановените на основание член 31 от Регламент № 44/2001 временните мерки са ограничени във времето.
49. Съдът подчертава най-общо, че юрисдикцията, която трябва да постанови такива мерки, следва да разглежда „особено предпазливо и да е подробно запозната с конкретните обстоятелства, при които трябва да се прояви действието на мерките“, което означава, че тя следва да „ограничи във времето своя акт, постановен в производството по временните мерки“, и по-специално „да постави своя акт, постановен в производството по временните мерки, в зависимост от предпоставки, които гарантират временния или охранителния [им] характер“(55), обикновено до постановяване на решение по същество.
50. Освен това, по-специално с цел да се гарантира временният или охранителният характер на постановените съгласно член 31 от Регламент № 44/2001 мерки, в Решение по дело Van Uden, посочено по-горе(56), Съдът е предвидил допълнително изискване, свързано с наличието на действителна връзка между съществото на поисканите временни мерки и териториалната компетентност на сезираната юрисдикция на държавата членка(57), което конкретно и точно е предмет на последния преюдициален въпрос, формулиран от запитващата юрисдикция.
51. Съдът досега не е имал пряка възможност да уточни какво включват тези две условия по отношение на правата върху интелектуалната собственост.
52. Като се има предвид, че разглежданото по главното производство искане за налагане на временни мерки е направено, след като е предявен главният иск, и изискването за ограничаване на приложното поле ratione temporis на наложената мярка може да се счита за потенциално изпълнено, ще се спра най-вече на условието за наличието на действителна връзка.
53. Това условие, което се критикува(58), се тълкува по различни начини(59). Някои автори са на мнение, че посоченото изискване представлява ограничаване на екстериториалното действие на постановените временни мерки. Според други автори това условие предполага, че наложената мярка поне отчасти произвежда действие на територията на държавата членка на сезирания съд. Следователно условието по никакъв начин не действа като стесняване на приложното поле ratione loci на наложената мярка, като напротив, последната може да произвежда действие в държави членки, различни от държавата на сезирания съд, и следователно има екстериториално действие(60). По-скоро става въпрос за условие на минимално териториално ограничаване на исканата временна мярка. Ето защо наличието на действителна връзка трябва да бъде преценявано най-вече с оглед на условията за провеждане на производство по принудително изпълнение в държавата членка на сезирания съд(61).
54. Смятам, че всъщност може да се приеме, че юрисдикцията на дадена държава членка, която поначало не е компетентна да разгледа по същество спора, може да приеме, че е компетентна да постанови временна мярка на основание член 31 от Регламент № 44/2001, само доколкото тази мярка произвежда действие на територията на посочената държава членка и може да бъде изпълнена на нейна територия. Ето защо тази юрисдикция, която е най-подходяща да постанови временната мярка, е компетентна да прецени дали е налице тази действителна връзка.
55. С оглед на изложеното дотук предлагам на Съда да приеме, че член 31 от Регламент № 44/2001 трябва да се тълкува в смисъл, че национален съд не може да постанови временна мярка, която не произвежда действие на негова територия, обстоятелство, което този съд трябва сам да определи.
V – Заключение
56. В заключение предлагам на Съда да отговори на преюдициалните въпроси, отправени от Rechtbank ’s-Gravenhage, като постанови:
„1) По главните въпроси:
a) Член 6, точка 1 от Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела трябва да се тълкува в смисъл, че се прилага в рамките на искове за установяване на нарушение на европейски патент, предявени срещу няколко установени в различни държави членки дружества, когато всеки от исковете поотделно е насочен към извършени в една и съща държава членка действия, които нарушават една и съща национална част от европейския патент, по отношение на която се прилага едно и също национално право.
б) Член 22, точка 4 от Регламент № 44/2001 трябва да се тълкува в смисъл, че предвиденото в него правило за изключителната компетентност не се прилага, когато действителността на патент се оспорва само в рамките на производство по временните мерки, доколкото решението, което може да бъде постановено след края на това производство, не проявява правни последици по отношение на главния иск.
2) По въпроса, поставен при условията на евентуалност:
Член 31 от Регламент № 44/2001 трябва да се тълкува в смисъл, че национален съд не може да постанови временна мярка, която не произвежда действие на негова територия, обстоятелство, което този съд трябва сам да определи“.