ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА ОБЩИЯ СЪД
27 април 2010 година
Дело T-103/10 P(R)
Европейски парламент
срещу
U
„Обжалване — Публична служба — Длъжностни лица — Решение за уволнение — Определение на председателя на Съда на публичната служба на Европейския съюз, постановено в обезпечително производство — Липса на неотложност“
Предмет: Жалба за отмяна на Определение на председателя на Съда на публичната служба на Европейския съюз от 18 декември 2009 г. по дело U/Парламент (F‑92/09 R, Сборник СПС, стр. ‑A‑1‑511 и II‑A‑1‑2771)
Решение: Отменя Определение на председателя на Съда на публичната служба на Европейския съюз от 18 декември 2009 г. по дело U/Парламент (F‑92/09 R, Сборник СПС, стр. ‑A‑1‑511 и II‑A‑1‑2771). Отхвърля подадената от г‑жа U молба за допускане на обезпечителни мерки. Не се произнася по съдебните разноски.
Резюме
1. Обжалване — Правни основания — Изопачаване на доказателства — Неточност по същество на фактическите констатации, произтичаща от доказателствата по преписката — Непълно разглеждане на фактите — Допустимост
(член 256 ДФЕС; член 10, параграф 2 от приложение І към Статута на Съда)
2. Обезпечително производство — Спиране на изпълнението — Временни мерки — Условия за постановяване — Неотложност — Значителна и непоправима вреда — Тежест на доказване
(членове 278 ДФЕС и 279 ДФЕС; член 104, параграф 2 от Процедурния правилник на Общия съд)
3. Обезпечително производство — Условия за допустимост — Молба — Изисквания за форма — Излагане на основанията, които обосновават вероятната основателност на иска или жалбата — Подаване на допълнително писмено становище за отстраняване на пропуски — Несъвместимост с обезпечителното производство
(членове 278 ДФЕС и 279 ДФЕС; член 44, параграф 1, буква в), член 104, параграфи 2 и 3 и член 109 от Процедурния правилник на Общия съд; член 35, параграф 1, буква г) и член 102, параграфи 2 и 3 от Процедурния правилник на Съда на публичната служба)
4. Обжалване — Правни основания — Изопачаване на доказателства — Неточност по същество на фактическите констатации, произтичаща от доказателствата по преписката — Тежест на доказване
(член 256 ДФЕС)
1. На етапа на обжалването е допустимо оплакването, че в първоинстанционното производство е било невъзможно въз основа на преписката по делото да се обоснове извод за наличие на неотложност, което означава, че неточността на този извод следва от доказателствата по делото и че председателят на Съда на публичната служба не е разгледал напълно фактите.
(вж. точка 32)
Позоваване на:
Общ съд — 30 септември 2009 г., Skareby/Комисия, T‑193/08 P, Сборник СПС, стр. I‑Б‑1‑83 и II‑Б‑1‑515, точка 48 и цитираната съдебна практика
2. Член 278 ДФЕС закрепва принципа, че обжалването няма суспензивно действие, тъй като актовете на институциите на Съюза се ползват с презумпция за законосъобразност. Следователно съдията по обезпечителното производство може само по изключение да спре изпълнението на обжалвания пред съда акт или да постанови временни мерки.
Неотложността на молбата за допускане на обезпечителни мерки трябва да се преценява във връзка с необходимостта от постановяване на временни мерки, за да се избегне настъпването на значителна и непоправима вреда за страната, която ги е поискала, като се има предвид, че вреда от имуществен характер не може, освен при изключителни обстоятелства, да се разглежда като непоправима или дори трудно поправима, доколкото по принцип тя може да бъде парично обезщетена впоследствие.
Дори когато вредата е с чисто имуществен характер, временната мярка е обоснована, щом е видно, че ако тя не бъде постановена, страната, която я е поискала, ще се окаже в опасно за финансовата ѝ жизнеспособност положение, тъй като няма да разполага със средствата, които в общия случай биха ѝ позволили да посрещне всички необходими разходи за задоволяване на основните ѝ нужди до постановяването на решение по съществото на спора.
За да може обаче да прецени дали твърдяната вреда е значителна и непоправима и съответно дали по изключение обосновава спиране на изпълнението на обжалваното решение, съдията по обезпечителното производство трябва във всички случаи да разполага с конкретни и точни сведения, подкрепени с подробни документи, които установяват финансовото състояние на страната, поискала временната мярка, и които позволяват да се преценят последиците, които по всяка вероятност ще настъпят, ако поисканите мерки не бъдат постановени.
При всички положения страната, която иска спиране на изпълнението на обжалвано решение, следва да представи доказателства, че не би могла да изчака решаването на спора по същество, без да понесе значителна и непоправима вреда.
От изложеното следва, първо, че за да обоснове поисканото спиране на изпълнението, страната, поискала временната мярка, трябва да представи доказателства, даващи достоверна и цялостна представа за финансовото ѝ състояние, и второ, че при възражение на насрещната страна съдията по обезпечителното производство не може да допусне обезпечителните мерки само въз основа на непотвърдени с доказателства твърдения на страната, поискала временната мярка. Всъщност, тъй като се постановяват само по изключение, временните мерки могат да бъдат допуснати единствено ако тези твърдения са подкрепени с убедителни доказателства.
(вж. точки 34—39)
Позоваване на:
Съд — 22 януари 1988 г., Top Hit Holzvertrieb/Комисия, 378/87 R, Recueil, стp. 161, точка 18; 18 октомври 1991 г., Abertal и др./Комисия, C‑213/91 R, Recueil, стp. I‑5109, точка 18; 11 април 2001 г., Комисия/Cambridge Healthcare Supplies, C‑471/00 P(R), Recueil, стp. I‑2865, точка 113
Общ съд — 2 април 1998 г., Arbeitsgemeinschaft Deutscher Luftfahrt-Unternehmen и Hapag-Lloyd/Комисия, T‑86/96 R, Recueil, стp. II‑641, точки 64, 65 и 67; 16 юли 1999 г., Hortiplant/Комисия, T‑143/99 R, Recueil, стp. II‑2451, точка 18; 3 юли 2000 г., Carotti/Сметна палата, T‑163/00 R, Recueil FP, стр. I‑A‑133 и II‑607, точка 8; 15 юни 2001 г., Bactria/Комисия, T‑339/00 R, Recueil, стp. II‑1721, точка 94; 7 май 2002 г., Aden и др./Съвет и Комисия, T‑306/01 R, Recueil, стp. II‑2387, точка 94; 18 октомври 2001 г., Aristoteleio Panepistimio Thessalonikis/Комисия, T‑196/01 R, Recueil, стp. II‑3107, точка 32; 15 ноември 2001 г., Duales System Deutschland/Комисия, T‑151/01 R, Recueil, стp. II‑3295, точка 187; 3 декември 2002 г., Neue Erba Lautex/Комисия, T‑181/02 R, Recueil, стp. II‑5081, точки 82 и 84; 13 октомври 2006 г., Vischim/Комисия, T‑420/05 R II, Recueil, стp. II‑4085, точки 83 и 84; 25 април 2008 г., Vakakis/Комисия, T‑41/08 R, непубликувано в Сборника, точка 52; 17 декември 2009 г., Vereniging Milieudefensie и Stichting Stop Luchtverontreiniging Utrecht/Комисия, T‑396/09 R, непубликувано в Сборника, точка 31 и цитираната съдебна практика
3. Страната, поискала временната мярка, трябва да даде достоверна и цялостна представа за финансовото си състояние при подаването на молбата за допускане на обезпечителни мерки. Всъщност, както следва от член 35, параграф 1, буква г) и член 102, параграфи 2 и 3 от Процедурния правилник на Съда на публичната служба във връзка с член 44, параграф 1, буква в) и член 104, параграфи 2 и 3 от Процедурния правилник на Общия съд, молбата за допускане на обезпечителни мерки трябва сама по себе си да позволява на ответника да подготви становището си, а на съдията по обезпечителното производство — да се произнесе, евентуално без да разполага с други данни, като основните правни и фактически обстоятелства, на които тя почива, трябва да следват от текста на самата молба за допускане на обезпечителни мерки.
Жалбоподателят, който съответно е длъжен да представи доказателства, даващи достоверна и цялостна представа за финансовото му състояние, трябва да представи на съдията по обезпечителното производство данни относно вероятността да му бъде отпусната социална помощ или равностойна на нея помощ, както и удостоверение за имуществено състояние.
На страната, поискала временната мярка, не следва да се разрешава на етапа на обжалването да представи допълнителни доказателства, които е пропуснала да представи пред председателя на Съда на публичната служба. Всъщност молба за допускане на обезпечителни мерки по принцип не може да бъде допълвана чрез последващо становище с оглед на отстраняване на пропуските, тъй като предоставянето на подобна възможност за „компенсиране“ е несъвместимо не само с изискването за бързина в обезпечителното производство, но и най-вече с духа на член 109 от Процедурния правилник на Общия съд, по силата на който отхвърлянето на молбата за временна мярка не изключва възможността за молителя, който я е направил, да направи друга молба въз основа на нови факти.
(вж. точки 40, 44, 50 и 58)
Позоваване на:
Общ съд — 15 януари 2001 г., Stauner и др./Парламент и Комисия, T‑236/00 R, Recueil, стp. II‑15, точка 34; Aden и др./Съвет и Комисия, посочено по-горе, точки 52 и 101—115; 23 май 2005 г., Dimos Ano Liosion и др./Комисия, T‑85/05 R, Recueil, стp. II‑1721, точка 37; 23 януари 2009 г., Pannon Hőerőmű/Комисия, T‑352/08 R, непубликувано в Сборника, точка 31; 24 април 2009 г., Nycomed Danmark/EMEA, T‑52/09 R, непубликувано в Сборника, точка 62; 4 февруари 2010 г., Португалия/Transnáutica и Комисия, T‑385/05 TO R, точки 11—13
4. Като е приел, че условието за неотложност е изпълнено, макар съответната общностна институция да е подчертала в първоинстанционното производство, че жалбоподателят не е представил доказателства за финансовото си състояние и че това състояние не поражда неотложност, председателят на Съда на публичната служба е отдал предимство на едностранните твърдения на жалбоподателя пред изричното им отричане от посочената институция, като е пренебрегнал обстоятелството, че жалбоподателят не е доказал неминуемото настъпване на значителна и непоправима вреда, което е било в негова тежест да докаже. В този смисъл председателят на Съда на публичната служба не е разгледал напълно фактите, поради което обжалваното определение е неправилно поради неточност на фактическите констатации, която следва от доказателствата по делото.
(вж. точка 51)
Позоваване на:
Skareby/Комисия, посочено по-горе, точка 87 и цитираната съдебна практика