Жалба, подадена на 3 март 2010 г. - Германия/Комисия

(Дело T-104/10)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Федерална република Германия (представители: J. Möller и адв. C. von Donat, Rechtsanwalt)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

да се отмени Решение C (2009) 10561 на Комисията от 18 декември 2009 година, с което се намалява размера на финансовата помощ от Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР), предоставена с Решение C (95) 2529 на Комисията от 27 ноември 1995 г. и впоследствие с Решение C (1999) 3557 на Комисията от 15 ноември 1999 г. за оперативна програма Resider II (1994-1999 г.) за Saarland, във Федерална република Германия;

да се осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

С обжалваното решение Комисията е намалила общия размер на финансовата помощ, предоставена от ЕФРР за програмата RESIDER II SAARLAND (1994-1999 г.) във Федерална република Германия.

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят изтъква пет правни основания.

С първото си правно основание жалбоподателят посочва, че не съществува правна основа за общото определяне на размера и за екстраполацията на финансовите корекции за програмния период 1994-1999 г.

На второ място, с обжалваното решение се нарушавал член 24, параграф 2 от Регламент (EИО) № 4253/88¹, тъй като не били налице предпоставките за намаляване. Жалбоподателят по-конкретно изтъква, че в тази връзка Комисията преценила неправилно понятието за нередовност. Освен това Комисията не била установила, че националните органи, компетентни за управлението на структурните фондове, нарушили задълженията си съгласно член 23 от Регламент № 4253/88. Не била налице достатъчно точна дефиниция на системи за администриране и контрол, така че да бъде уважено твърдението за системни нередовности. Нещо повече, според жалбоподателя твърденията за системни грешки при администрирането и контрола се основавали на погрешно установяване на факти. Той посочва също, че съществени елементи от фактическото положение били определяни и преценявани погрешно.

При условията на евентуалност, с третото си правно основание жалбоподателят изтъква, че размерът на корекциите, определен с обжалваното решение, бил непропорционален. В тази връзка той посочва, че Комисията не е извършила преценката, която е компетентна да извърши съгласно член 24, параграф 2 от Регламент № 4253/88. По-нататък, прилаганите финансови корекции превишавали (потенциалния) риск от настъпване на вреди за бюджета на Общността. Според жалбоподателя размерът на корекциите бил образуван чрез кумулиране, без да бъде проверен резултата във всеки отделен случай съгласно принципа на пропорционалност. Жалбоподателят счита също, че извършената от Комисията екстраполация на грешките била непропорционална, тъй като специфични грешки не можели да бъдат отнасяни към един разнороден сбор.

Като четвърто правно основание жалбоподателят твърди, че обжалваното решение не е достатъчно мотивирано. В това отношение той посочва, че от обжалваното решение не можели да се изведат начина и мотивите относно извършеното общо определяне на размера от страна на Комисията. Освен това не можело да се установи, че Комисията е взела предвид в достатъчна степен представените от немските органи фактически обстоятелства. По-нататък, от установените слабости при проверките по проекта, извършени от външни одитори, Комисията не направила никакви заключения относно значението на тези констатации.

Накрая, като пето правно основание жалбоподателят изтъква, че ответникът е нарушил принципа на партньорство, като понастоящем се позовавал на "фишове за допустимостта на разходите", изготвени едва по време на текущия програмен период. Нещо повече, Комисията основала обжалваното решение на систематични недостатъци в системата за администриране и контрол, макар че още в програмния период тя била потвърдила капацитета за функциониране на системата за администриране и контрол.

____________

¹ - Регламент (ЕИО) № 4253/88 на Съвета от 19 декември 1988 година относно разпоредби по прилагане на Регламент (ЕИО) № 2052/88 относно координирането на помощите от различните структурни фондове, от една страна, и между тях и помощите от Европейската инвестиционна банка и другите съществуващи финансови инструменти, от друга страна (ОВ L 374, стр. 1).