РЕШЕНИЕ НА СЪДА (втори състав)
7 юли 2016 година(*)
„Преюдициално запитване — Сближаване на законодателствата — Директива 2004/48/ЕС — Спазване на правата върху интелектуална собственост — Понятие за посредник, чиито услуги се ползват от трети страни за нарушаване на правото върху интелектуална собственост — Наемател на покрит пазар, който пренаема търговските обекти — Възможност за налагане на забрана на този наемател — Член 11“
По дело C‑494/15
с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Nejvyšší soud (Върховен съд, Чешка република) с акт от 25 август 2015 г., постъпил в Съда на 21 септември 2015 г., в рамките на производство по дело
Tommy Hilfiger Licensing LLC,
Urban Trends Trading BV,
Rado Uhren AG,
Facton Kft.,
Lacoste SA,
Burberry Ltd
срещу
Delta Center a.s.,
СЪДЪТ (втори състав),
състоящ се от: M. Ilešič (докладчик), председател на състава, C. Toader, A. Rosas, A. Prechal и E. Jarašiūnas, съдии,
генерален адвокат: M. Wathelet,
секретар: A. Calot Escobar,
предвид изложеното в писмената фаза на производството,
като има предвид становищата, представени:
– за Tommy Hilfiger Licensing LLC, Urban Trends Trading BV, Rado Uhren AG, Facton Kft., Lacoste SA и Burberry Ltd, от L. Neustupná, advokátka,
– за чешкото правителство, от M. Smolek и J. Vláčil, в качеството на представители,
– за френското правителство, от D. Colas и D. Segoin, в качеството на представители,
– за Европейската комисия, от F. Wilman и P. Němečková, в качеството на представители,
предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, делото да бъде разгледано без представяне на заключение,
постанови настоящото
Решение
1 Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 11 от Директива 2004/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно упражняването на права върху интелектуалната собственост (ОВ L 157, 2004 г., стр. 45 и поправка в ОВ L 195, 2004 г., стр. 16; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 2, стр. 56).
2 Запитването е отправено в рамките на спор между Tommy Hilfiger Licensing LLC, Urban Trends Trading BV, Rado Uhren AG, Facton Kft., Lacoste SA и Burberry Ltd, от една страна, и Delta Center a.s., от друга страна, във връзка със съдебната забрана, която ищците в главното производство искат да бъде наложена на Delta Center, за да бъдат спазвани правата им върху интелектуална собственост.
Правна уредба
Правото на Съюза
3 Съображения 10 и 23 от Директива 2004/48 гласят:
„(10) Настоящата директива има за цел да сближи законодателните системи [на държавите членки], за да се гарантира висока, равностойна и еднаква степен на закрила във вътрешния пазар.
[…]
(23) […] [П]ритежателите на права следва да имат възможност да поискат налагане на забрана на посредник, чиито услуги се ползват от трета страна за нарушаване на правото на притежателя върху индустриална собственост. Условията и редът за такива възбрани следва да се оставят за уреждане от националното законодателство на държавите членки. По отношение на нарушенията на авторското право и сродните му права вече е предвидена всеобхватна степен на хармонизация в Директива 2001/29/ЕО [на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество (OB L 167, стр. 10; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 230)]. Следователно член 8, параграф 3 от Директива 2001/29/ЕО следва да не се засяга от настоящата директива“.
4 Член 2 от Директива 2004/48, който определя нейното приложно поле, гласи в параграф 1:
„Без да се засягат средствата, които са или могат да бъдат предвидени в законодателството на [Съюза] или в националното законодателство, доколкото тези средства могат да са по-благоприятни за притежателите на права, мерките, процедурите и средствата за защита, предвидени в настоящата директива, се прилагат […] за всички нарушения на права върху интелектуална собственост, както е предвидено в законодателството на [Съюза] и/или в националното законодателство на съответната държава членка“.
5 В глава II от Директива 2004/48, озаглавена „Мерки, процедури и средства за защита“, има шест раздела, в първия от които, озаглавен „Общи разпоредби“, е член 3, който гласи:
„1. Държавите членки предвиждат мерки, процедури и средства, които са необходими за гарантиране на изпълнението на права върху интелектуалната собственост, обхванати от настоящата директива. Тези мерки, процедури и средства за защита са лоялни и справедливи и не могат да бъдат ненужно сложни или скъпи, нито да са свързани с неразумни срокове или с неоправдани забавяния.
2. […] [Т]ези мерки, процедури и средства за защита са ефективни, пропорционални и разубеждаващи и се прилагат по начин, чрез който се избягва създаването на препятствия пред законната търговия […]“.
6 Глава II от Директива 2004/48 съдържа раздел 5, озаглавен „Мерки, които произтичат от решение по съществото на случая“. Той се състои от членове 10—12, озаглавени съответно „Поправителни мерки“, „Забрани“ и „Алтернативни мерки“.
7 Според член 11 от Директива 2004/48:
„Държавите членки гарантират, че когато съдебните органи излизат със съдебно решение, чрез което се установява нарушение на право върху интелектуална собственост, те могат да постановят съдебна забрана на нарушителя, чиято цел е да се забрани по-нататъшно извършване на нарушението. Когато е предвидено в националното законодателство, неспазването на съдебната забрана, когато е уместно, следва да подлежи на плащане на парични глоби с цел да гарантира спазването ѝ. Държавите членки също така гарантират, че притежателите на права могат да внасят искове за съдебна забрана срещу посредници, чиито услуги се ползват от трети страни за нарушаване на правото върху интелектуална собственост, без да се накърнява член 8, параграф 3 от Директива 2001/29/ЕО“.
8 Посоченият член 8, параграф 3 от Директива 2001/29 гласи:
„Държавите членки гарантират притежателите на права да могат да поискат […] налагането на съдебна забрана срещу посредници, чиито услуги се използват от трети лица за нарушаване на авторското право или на сродно на него право“.
Чешкото право
9 От представената на Съда преписка се установява, че член 11 от Директива 2004/48 е транспониран в чешкото право с член 4 от zákon č. 221/2006 Sb., o vymáhání práv z průmyslového vlastnictví (Закон № 221/2006 за зачитането на правата върху интелектуалната собственост, наричан по-нататък „Закон № 221/2006“).
10 В член 4, параграф 1 от Закон № 221/2006 е предвидено следното:
„При необосновано нарушаване на правата [върху интелектуалната собственост], увреденото лице може да поиска от съда да разпореди на нарушителя да преустанови действията, с които нарушава или може да наруши правата му, и да премахне произтичащите от това последици […]“.
11 Според параграф 3 от същия член увредените лица могат да поискат от съда да издаде разпореждане и „срещу всяко лице, чиито средства или услуги се използват от трета страна за нарушаване на техните права“.
Спорът в главното производство и преюдициалните въпроси
12 Delta Center е наемател на покрит пазар, наречен „Pražská tržnice“ (покрит пазар — хали, Прага, Чешка република). То пренаема на търговци различните търговски обекти, намиращи се в този пазар. Сключените с тези търговци договори за наем ги задължават да спазват разпоредбите, регламентиращи техните дейности. Освен това им е раздадена съставена на чешки и виетнамски език брошура, в която се съдържа „Предупреждение към продавачите“. В брошурата се подчертава, че продажбата на подправени стоки е забранена и може да доведе до разваляне на договора за наем на търговския обект.
13 Ищците в главното производство произвеждат и продават маркови изделия. Тъй като установяват, че в пражкия покрит пазар — хали, се продават фалшификати на техните изделия, те сезират Městský soud v Praze (Общински съд, Прага) по-конкретно с искане да задължи Delta Center:
– да не сключва или да не продължава срока на договори за наем на търговски обекти в посочения пазар с лицата, за които е установено с влязло в сила съдебно решение или решение на административен орган, че с действията си нарушават или могат да нарушат правата върху търговските марки, посочени в искането,
– да не сключва или да не продължава срока на такива договори, ако в тях не е уговорено нито задължение за търговеца да се въздържа от нарушаване на правата върху интелектуална собственост на ищците, нито клауза, според която Delta Center може да развали договора при нарушаване или опасност от нарушаване на тези права, и
– при някои описани от ищците хипотези да се извини писмено и да публикува за своя сметка съобщение във вестник Hospodářské noviny.
14 С решение от 28 февруари 2012 г. Městský soud v Praze (Общински съд, Прага) отхвърля това искане за налагане на забрана. Макар да приема, че Delta Center е „лице, чиито средства или услуги се използват от трета страна“ по смисъла на член 4, параграф 3 от Закон № 221/2006, той счита, че няма нарушаване или опасност от нарушаване на правата на ищците, тъй като за купувачите на спорните стоки било очевидно, че те са подправени и следователно не са нито произведени, нито разпространявани от ищците.
15 Ищците подават въззивна жалба срещу това решение до Vrchní soud v Praze (Висш съд, Прага).
16 С решение от 5 декември 2012 г., с мотиви, различни от тези на първия съд, тази юрисдикция потвърждава решението, с което е отхвърлено искането за налагане на забрана. Според нея широко тълкуване на израза „средства или услуги, [които] се ползват от трети страни за нарушаване“, съдържащ се в член 4, параграф 3 от Закон № 221/2006, както и изразът „услуги, [които] се ползват от трети страни за нарушаване на правото върху интелектуална собственост“ в член 11 от Директива 2004/48, би довело до абсурдни положения, при които се приема по-конкретно, че захранването с електроенергия или даването на лиценз за търговия на търговец представлява средство, което може да наруши права върху интелектуална собственост.
17 Ищците подават касационна жалба до Nejvyšší soud (Върховен съд).
18 Последната юрисдикция посочва, че текстът на член 4, параграф 3 от Закон № 221/2006 съответства на текста на член 11, трето изречение от Директива 2004/48, и припомня, че националната правна уредба, с която се транспонира директива, трябва, доколкото е възможно, да се тълкува в светлината на текста и целта на тази директива.
19 Поради това той смята, че висящият пред него спор ще трябва да се разреши, като се вземе предвид тълкуването на член 11, трето изречение от Директива 2004/48, дадено от Съда в решение от 12 юли 2011 г., L’Oréal и др. (C‑324/09, EU:C:2011:474), Nejvyšší soud (Върховен съд), но отбелязва, че спорът, довел до това тълкуване, е относно нарушения на правата върху интелектуална собственост на електронен пазар. Поставял се въпросът дали това тълкуване трябва да се възприеме и когато нарушенията на правата върху интелектуална собственост са извършени на материален пазар.
20 При тези обстоятелства Nejvyšší soud (Върховен съд) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:
„1) Представлява ли наемателят на покрит пазар, който предоставя щандове или места, на които могат да се поставят щандове, на различни търговци, посредник, чиито услуги се ползват от трета страна за нарушаване на правото върху интелектуална собственост по смисъла на член 11 от Директива 2004/48?
2) Възможно ли е на наемателя на покрит пазар, който предоставя щандове или места, на които могат да се поставят щандове, на различни търговци, да бъдат наложени мерките, предвидени в член 11 от Директива 2004/48, при същите условия като посочените от Съда [в решение от 12 юли 2011 г. L’Oréal и др., C‑324/09, EU:C:2011:474] във връзка с налагането на тези мерки на операторите на електронен пазар?“.
По преюдициалните въпроси
По първия въпрос
21 С първия си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да установи дали член 11, трето изречение от Директива 2004/48 трябва да се тълкува в смисъл, че понятието „посредник, чиито услуги се ползват от трета страна за нарушаване на правото върху интелектуална собственост“ по смисъла на тази разпоредба включва наемателя на покрит пазар — хали, който пренаема различните търговски обекти, намиращи се в този пазар, на търговци, някои от които използват наетия обект, за да продават подправени маркови изделия.
22 Според постоянната съдебна практика член 11, трето изречение от Директива 2004/48 и член 8, параграф 3 от Директива 2001/29, към който той препраща, задължават държавите членки да гарантират, че посредник, чиито услуги се ползват от трети страни за нарушаване на правото върху интелектуална собственост, може, независимо от евентуалната си лична отговорност за спорните факти, да бъде принуден да вземе мерки за преустановяване на тези нарушения, както и мерки за предотвратяването на нови нарушения (вж. в този смисъл по-конкретно решения от 12 юли 2011 г., L’Oréal и др., C‑324/09, EU:C:2011:474, т. 127—134 и от 24 ноември 2011 г., Scarlet Extended, C‑70/10, EU:C:2011:771, т. 30 и 31).
23 За да може икономически оператор да бъде квалифициран като „посредник“ по смисъла на тези разпоредби, трябва да се установи, че той доставя услуга, която може да се използва от едно или повече други лица за нарушаване на едно или повече права върху интелектуална собственост, без да е необходимо той да поддържа особени отношения с това лице или тези лица (вж. в този смисъл решение от 27 март 2014 г., UPC Telekabel Wien, C‑314/12, EU:C:2014:192, т. 32 и 35).
24 Тази квалификация не зависи и от условието посоченият икономически оператор да доставя друга услуга освен използваната от третата страна за нарушаване на правото върху интелектуална собственост.
25 Така във връзка с електронната търговия Съдът приема, че доставчикът, който само осигурява възможност за достъп до интернет, без да предлага други услуги и да упражнява контрол, доставя услуга, която може да се използва от трета страна за нарушаване на права върху интелектуалната собственост, и трябва да се квалифицира като „посредник“ (вж. в този смисъл определение от 19 февруари 2009 г., LSG-Gesellschaft zur Wahrnehmung von Leistungsschutzrechten, C‑557/07, EU:C:2009:107, т. 43 и решение от 27 март 2014 г., UPC Telekabel Wien, C‑314/12, EU:C:2014:192, т. 32).
26 В настоящия случай не се спори, че Delta Center е наемател на покрития пазар — хали „Pražská tržnice“, и извършва стопанска дейност, която се състои в пренаемане на търговски обекти, намиращи се в този пазар. Такава дейност срещу заплащане представлява предоставяне на услуга.
27 Не се спори също, че някои от търговците, на които Delta Center пренаема тези търговски обекти, ги използват, за да предлагат на посетителите на този пазар стоки, фалшифициращи маркови изделия.
28 Без да е необходимо да се определя дали други доставчици на услуги като тези, дадени за пример в акта за преюдициално запитване, доставящи електроенергия на нарушителите, попадат в приложното поле на член 11, трето изречение от Директива 2004/48, следва да се отбележи, че във всеки случай оператор, който доставя на трети страни услуга по наемане или пренаемане на места на пазар, благодарение на която те имат достъп до този пазар и предлагат там за продажба стоки, фалшифициращи маркови изделия, трябва да се квалифицира като „посредни[к], чиито услуги се ползват от трета страна за нарушаване на правото върху интелектуална собственост“ по смисъла на посочената разпоредба.
29 В това отношение няма значение дали става въпрос за предоставяне на търговски обекти в електронен пазар или в материален пазар като покрит пазар — хали. Наистина от Директива 2004/48 не следва, че приложното ѝ поле е ограничено до електронната търговия. Освен това посочената в съображение 10 от тази директива цел да се гарантира висока, равностойна и еднаква степен на закрила на интелектуалната собственост във вътрешния пазар би била съществено засегната, ако предвидените в член 11, трето изречение от посочената директива съдебни забрани не могат да бъдат наложени на оператора, който доставя на трети страни място на материален пазар, като разглеждания в главното производство, на който тези трети страни предлагат за продажба стоки, фалшифициращи маркови изделия.
30 С оглед на изложеното дотук на първия въпрос следва да се отговори, че член 11, трето изречение от Директива 2004/48 трябва да се тълкува в смисъл, че понятието „посредни[к], чиито услуги се ползват от трети страни за нарушаване на правото върху интелектуална собственост“ по смисъла на тази разпоредба включва наемателя на покрит пазар — хали, който пренаема различните търговски обекти, разположени в този пазар на търговци, някои от които използват обектите си, за да продават стоки, фалшифициращи маркови изделия.
По втория въпрос
31 С втория си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да установи дали член 11, трето изречение от Директива 2004/48 трябва да се тълкува в смисъл, че условията, на които трябва да отговаря съдебната забрана по смисъла на тази разпоредба, наложена на посредник, който доставя услуга по наемане на търговски обекти в покрит пазар — хали, са идентични на тези относно съдебните забрани, които могат да се налагат на посредници на електронен пазар, посочени от Съда в решение от 12 юли 2011 г., L’Oréal и др. (C‑324/09, EU:C:2011:474).
32 В точка 135 от това решение, като се позовава на съображение 23 от Директива 2004/48, Съдът първо отбелязва, че условията и редът за забраните, които държавите членки трябва да предвидят по силата на член 11, трето изречение от тази директива, като тези относно условията и процедурата, които трябва да бъдат спазени, следва да се оставят за уреждане от националното законодателство.
33 След това той уточнява, че тези норми от националното законодателство трябва все пак да бъдат от такова естество, че преследваната с Директива 2004/48 цел да може да бъде постигната. Затова и в съответствие с член 3, параграф 2 от Директива 2004/48 забраните трябва да бъдат ефективни и разубеждаващи (решение от 12 юли 2011 г., L’Oréal и др., C‑324/09, EU:C:2011:474, т. 136).
34 Накрая Съдът постановява, че забраните трябва да бъдат справедливи и пропорционални. Поради това те не трябва да бъдат прекомерно скъпи и не трябва да създават препятствия пред законната търговия. От посредника не може да се изисква и да упражнява общ и постоянен контрол над клиентите си. Посредникът обаче може да бъде задължен да вземе мерки, които допринасят да се избегне извършването от същия търговец на нови нарушения от същия характер (вж. в този смисъл решение от 12 юли 2011 г., L’Oréal и др., C‑324/09, EU:C:2011:474, т. 138—141).
35 Съдът приема, че всяка забрана по смисъла на член 11, трето изречение от Директива 2004/48 може да бъде наложена само ако гарантира справедливо равновесие между закрилата на интелектуалната собственост и липсата на препятствия пред законната търговия (вж. в този смисъл решение от 12 юли 2011 г., L’Oréal и др., C‑324/09, EU:C:2011:474, т. 143).
36 Макар да е безспорно, че по делото, приключило с решение от 12 юли 2011 г., L’Oréal и др. (C‑324/09, EU:C:2011:474), Съдът е трябвало да тълкува член 11, трето изречение от Директива 2004/48 във връзка със забрани, които могат да бъдат налагани на посредник на електронен пазар, той тълкува този член от гледна точка на общите разпоредби, изложени в член 3 от тази директива, без да излага специални съображения във връзка с естеството на съответния пазар. Освен това от посочения член 3 не следва, че приложното му поле е ограничено до положенията, възникващи на електронни пазари. Впрочем от самия текст на посочения член 3 следва, че той се прилага за всяка посочена в споменатата директива мярка, включително за тези, предвидени в член 11, трето изречение от нея.
37 При това положение на втория въпрос следва да се отговори, че член 11, трето изречение от Директива 2004/48 трябва да се тълкува в смисъл, че условията, на които трябва да отговаря забраната по смисъла на тази разпоредба, наложена на посредник, който доставя услуга по отдаване под наем на търговски обекти в покрит пазар — хали, са идентични на тези относно забраните, които могат да бъдат налагани на посредниците на електронен пазар, посочени от Съда в решение от 12 юли 2011 г., L’Oréal и др. (C‑324/09, EU:C:2011:474).
По съдебните разноски
38 С оглед на обстоятелството, че за страните в главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.
По изложените съображения Съдът (втори състав) реши:
1) Член 11, трето изречение от Директива 2004/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно упражняването на права върху интелектуалната собственост трябва да се тълкува в смисъл, че понятието „посредни[к], чиито услуги се ползват от трети страни за нарушаване на правото върху интелектуална собственост“ по смисъла на тази разпоредба включва наемателя на покрит пазар — хали, който пренаема различните търговски обекти, разположени в този пазар, на търговци, някои от които използват обектите си, за да продават стоки, фалшифициращи маркови изделия.
2) Член 11, трето изречение от Директива 2004/48 трябва да се тълкува в смисъл, че условията, на които трябва да отговаря забраната по смисъла на тази разпоредба, наложена на посредник, който доставя услуга по отдаване под наем на търговски обекти в покрит пазар — хали, са идентични на тези относно забраните, които могат да бъдат налагани на посредниците на електронен пазар, посочени от Съда в решение от 12 юли 2011 г., L’Oréal и др. (C‑324/09, EU:C:2011:474).
Подписи