Решение на Съда (голям състав) от 1 декември 2020 г. (преюдициално запитване от Hoge Raad der Nederlanden — Нидерландия) — Federatie Nederlandse Vakbeweging/Van den Bosch Transporten BV, Van den Bosch Transporte GmbH, Silo-Tank kft
(Дело C-815/18)1
(Преюдициално запитване — Директива 96/71/ЕО — Член 1, параграфи 1 и 3 и член 2, параграф 1 — Командироване на работници в рамките на предоставянето на услуги — Шофьори в международния автомобилен превоз — Приложно поле — Понятие за командирован работник — Каботажни превози — Член 3, параграфи 1, 3 и 8 — Член 56 ДФЕС — Свободно предоставяне на услуги — Колективни трудови договори, обявени за общоприложими)
Език на производството: нидерландски
Запитваща юрисдикция
Hoge Raad der Nederlanden
Страни в главното производство
Жалбоподател: Federatie Nederlandse Vakbeweging
Ответници: Van den Bosch Transporten BV, Van den Bosch Transporte GmbH, Silo-Tank kft
Диспозитив
Директива 96/71/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 1996 година относно командироването на работници в рамките на предоставянето на услуги трябва да се тълкува в смисъл, че е приложима към транснационалното предоставяне на услуги в сектора на автомобилния транспорт.
Член 1, параграфи 1 и 3 и член 2, параграф 1 от Директива 96/71 трябва да се тълкуват в смисъл, че работник, който работи като шофьор в сектора на международния автомобилен превоз, в рамките на чартърен договор между наелото го предприятие, установено в една държава членка, и предприятие, намиращо се в държава членка, различна от тази, в която заинтересованото лице обичайно работи, е работник, командирован на територията на държава членка, по смисъла на посочените разпоредби, когато за съответния ограничен период изпълнението на работата му има достатъчна връзка с тази територия. Наличието на такава връзка се определя чрез обща преценка на фактори като естеството на работата, която съответният работник извършва на въпросната територия, силата на връзката на работата на този работник с територията на всяка държава членка, в която той работи, както и дела на тази работа в цялата транспортна услуга.
Фактът, че шофьор в международния автомобилен превоз, който е бил предоставен от предприятие, установено в една държава членка, на предприятие, установено в друга държава членка, получава присъщите за своите задачи инструкции, започва или приключва изпълнението на тези задачи в седалището на второто предприятие, сам по себе си не е достатъчен, за да се приеме, че този шофьор е бил командирован на територията на тази друга държава членка, по смисъла на Директива 96/71, след като други фактори сочат, че изпълнението на работата му няма достатъчна връзка с тази територия.
Член 1, параграфи 1 и 3 и член 2, параграф 1 от Директива 96/71 трябва да се тълкуват в смисъл, че съществуването на обща група между предприятията, които са страни по договора за предоставяне на работници, само по себе си не е от значение при преценката дали е налице командироване на работници.
Член 1, параграфи 1 и 3 и член 2, параграф 1 от Директива 96/71 трябва да се тълкуват в смисъл, че работник, който работи като шофьор в сектора на автомобилния транспорт и в рамките на чартърен договор между наелото го предприятие, установено в една държава членка, и предприятие, намиращо се в друга държава членка, извършва каботажни превози на територията на държава членка, различна от тази, на чиято територия обичайно работи, по принцип трябва да се счита за командирован на територията на държавата членка, в която са извършвани тези превози. Продължителността на каботажния превоз е без значение при преценката дали е налице такова командироване, като това не засяга евентуалното прилагане на член 3, параграф 3 от тази директива.
Член 3, параграфи 1 и 8 от Директива 96/71 трябва да се тълкува в смисъл, че въпросът дали даден колективен трудов договор е бил обявен за общоприложим трябва да се преценява от гледна точка на приложимото национално право. На съдържащото се в тези разпоредби понятие отговаря колективен трудов договор, който не е бил обявен за общоприложим, но чието спазване е условие обхванатите от него предприятия да бъдат освободени от прилагането на друг, от своя страна обявен за общоприложим, колективен трудов договор, и чиито разпоредби по същество са идентични с разпоредбите на този друг колективен трудов договор.
____________
1 ОВ C 122, 1.4.2019 г.