РЕШЕНИЕ НА ПЪРВОИНСТАНЦИОННИЯ СЪД (втори състав)
10 юни 2008 година(*)
„Марка на Общността — Процедура по възражение — Заявка за словна марка на Общността „GABEL“ — По-ранна фигуративна марка на Общността „GAREL“ — Частичен отказ за регистрация — Обхват на разглеждането, което трябва да извърши апелативният състав — Задължение за произнасяне по жалбата в нейната цялост — Член 62, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 40/94“
По дело T-85/07
Gabel Industria Tessile SpA, установено в Rovellasca (Италия), за което се явява адв. A. Petruzzelli,
жалбоподател,
срещу
Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни) (СХВП), за която се явяват г‑н O. Montalto и г‑н L. Rampini, в качеството на представители,
ответник,
като другата страна в производството пред апелативния състав на СХВП е била
Creaciones Garel, SA, установено в Logroño (Испания),
с предмет жалба срещу решение на втори апелативен състав на СХВП от 25 януари 2007 г. (преписка R 960/2006-2), постановено в производство по възражение между Creaciones Garel, SA и Gabel Industria Tessile SpA,
ПЪРВОИНСТАНЦИОННИЯТ СЪД НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ (втори състав),
състоящ се от: г‑жа I. Pelikánová (докладчик), председател, г‑жа K. Jürimäe и г‑н S. Soldevila Fragoso, съдии,
секретар: г‑жа B. Pastor, заместник-секретар,
предвид жалбата, подадена в секретариата на Първоинстанционния съд на 20 март 2007 г.,
предвид писмения отговор, подаден в секретариата на Първоинстанционния съд на 4 юли 2007 г.,
предвид писмените въпроси на Първоинстанционния съд към страните от 13 декември 2007 г.,
предвид становищата на страните, подадени в секретариата на Първоинстанционния съд на 19 и 20 декември 2007 г.,
след съдебното заседание от 30 януари 2008 г.,
постанови настоящото
Решение
Обстоятелства, предхождащи спора
1 На 2 април 2004 г. жалбоподателят Gabel Industria Tessile SpA представя в Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни) (СХВП) заявка за марка на Общността съгласно Регламент (ЕО) № 40/94 на Съвета от 20 декември 1993 година относно марката на Общността (ОВ L 11, 1994 г., стр. 1; Специално издание на български език 2007 г., глава 17, том 1, стр. 146), изменен.
2 Марката, чиято регистрация се иска, е словният знак „GABEL“.
3 Стоките, за които се иска регистрацията, спадат към класове 24 и 25 по смисъла на Ницската спогодба относно Международната класификация на стоките и услугите за регистрация на марки от 15 юни 1957 г., ревизирана и допълнена, и отговарят за всеки от тези класове на следното описание:
– клас 24: „Текстил, покривки за легла и маси, пътнически одеяла, чаршафи, калъфки за възглавници, кърпи за ръце, гъби за баня, кувертюри, юргани, пухени завивки, кърпи за баня“,
– клас 25: „Облекло, включително ботуши, обувки и пантофи“.
4 Заявката за регистрация е публикувана в Бюлетин на марките на Общността № 2/05 от 10 януари 2005 г.
5 На 6 април 2005 г. Creaciones Garel, SA прави възражение на основание член 42 от Регламент № 40/94 срещу регистрацията на заявената марка.
6 Доводът, изтъкнат в подкрепа на възражението, е вероятност от объркване по смисъла на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 40/94 между заявената марка и множество по-ранни марки, а именно: девет испански марки, шест международни марки и две марки на Общността. Последните съответстват в частност на по-ранната фигуративна марка на Общността № 1806199 (наричана по-нататък „по-ранната фигуративна марка на Общността“), регистрирана на 5 януари 2005 г. и възпроизведена по-долу:
7 Стоките, за които е регистрирана по-ранната фигуративна марка на Общността, спадат към класове 24, 25 и 26 по смисъла на Ницската спогодба и отговарят за всеки от тези класове на следното описание:
– клас 24: „Текстил и текстилни изделия, които не са включени в други класове; покривки за легла и маси“,
– клас 25: „Ластични колани, сутиени, долни гащи, комбинезони, бодита“,
– клас 26: „Дантели, бродерии, панделки и ширити“.
8 С решение от 22 юни 2006 г. отделът по споровете уважава възражението, отхвърля изцяло заявката за регистрация и осъжда жалбоподателя да заплати разноските. Отделът по споровете приема, че поради приликата между заявената марка и по-ранната фигуративна марка на Общността и идентичността на стоките, които тези марки обозначават, съществува вероятност от объркване в съзнанието на потребителите в Европейския съюз. От друга страна, отделът по споровете приема, че не е необходимо да се разглежда дали по-ранните марки, на които се позовава дружеството, направило възражението, са били обект на реално използване в Общността по смисъла на членове 15 и 50 от Регламент № 40/94, след като решението му се основава единствено на по-ранната фигуративна марка на Общността, която е регистрирана преди по-малко от пет години, поради което за нея не се поставя такова условие.
9 С писмо от 12 юли 2006 г. жалбоподателят съобщава на СХВП решението си във връзка с подадената от него заявка за регистрация да ограничи списъка на стоките, спадащи към клас 25, както следва: „[…] вместо „Облекло, включително ботуши, обувки и пантофи“ […] тези стоки да се ограничат само до „халати за баня“, самите те принадлежащи към клас 25.“
10 На 17 юли 2006 г. жалбоподателят подава пред СХВП жалба на основание членове 57—62 от Регламент № 40/94 срещу решението на отдела по споровете.
11 С решение от 25 януари 2007 г. (наричано по-нататък „обжалваното решение“), съобщено на жалбоподателя на 29 януари 2007 г., втори апелативен състав на СХВП отменя решението на отдела по споровете, разрешава регистрацията на заявената марка за халатите за баня, спадащи към клас 25, и разпорежда всяка страна да понесе направените от нея разноски.
Искания на страните
12 Жалбоподателят моли Първоинстанционния съд:
– да отмени обжалваното решение в частта, с която имплицитно е отказана регистрацията на заявената марка за стоките, спадащи към клас 24,
– да потвърди обжалваното решение в частта, с която е разрешена регистрацията на заявената марка за халатите за баня, спадащи към клас 25,
– да разпореди на СХВП да регистрира заявената марка за стоките, спадащи към клас 24, и за халатите за баня, спадащи към клас 25,
– да обяви, че по-ранните марки на дружеството, направило възражението, с изключение на по-ранната фигуративна марка на Общността, не са били използвани за стоки, спадащи към клас 24, и че това съставлява злоупотреба с регистрацията на тези марки от гледна точка на членове 15 и 50 от Регламент № 40/94,
– да осъди СХВП да заплати съдебните разноски.
13 СХВП моли Първоинстанционния съд:
– да отхвърли жалбата,
– да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.
14 В своето писмено становище в отговор на въпросите на Първоинстанционния съд, подадено в секретариата на 19 декември 2007 г., жалбоподателят заявява, че възнамерява да се откаже от третото си искане, като това е отразено от Първоинстанционния съд в протокола от съдебното заседание.
По допустимостта
15 Предпоставките за допустимост на жалба са абсолютни процесуални предпоставки, поради което Първоинстанционният съд може да ги разгледа служебно и в това отношение неговият контрол не е ограничен от направените от страните възражения за липса на процесуални предпоставки. (Решение на Съда от 23 април 1986 г. по дело Les Verts/Парламент, 294/83, Recueil, стр. 1339, точка 19, Решение на Първоинстанционния съд от 12 декември 1996 г. по дело Stott/Комисия, T‑99/95, Recueil, стр. II‑2227, точка 22 и Решение от 27 септември 2006 г. по дело Telefónica/СХВП — Branch (emergia), T‑172/04, Recueil, стр. ІІ-74, точка 22).
16 Второто искане на жалбоподателя е Първоинстанционният съд да потвърди обжалваното решение, доколкото с него е разрешена регистрацията на заявената марка за халатите за баня, спадащи към клас 25. Четвъртото му искане е освен това Първоинстанционният да обяви, че по-ранните марки на дружеството, направило възражението, с изключение на по-ранната фигуративна марка на Общността, не са били използвани за стоки, спадащи към клас 24, и че това съставлява злоупотреба с регистрацията на тези марки от гледна точка на членове 15 и 50 от Регламент № 40/94.
17 Следва да се установи, че с второто и четвъртото си искане жалбоподателят има за цел да получи от Първоинстанционния съд потвърдително или декларативно съдебно решение. От член 63, параграфи 2 и 3 от Регламент № 40/94 обаче следва, че целта на подадената пред Първоинстанционния съд жалба е да се провери законосъобразността на решенията на апелативните състави и същите да бъдат отменени или изменени, ако са налице основанията за това (Решение на Съда от 12 октомври 2004 г. по дело Vedial/СХВП, C‑106/03 P, Recueil, стр. I‑9573, точка 28; вж. също в този смисъл Решение на Първоинстанционния съд от 12 декември 2002 г. по дело eCopy/СХВП (ECOPY), T‑247/01, Recueil, стр. II‑5301, точка 46 и Решение на Първоинстанционния съд от 6 ноември 2007 г. по дело SAEME/СХВП — Racke (REVIAN’s), T‑407/05, Сборник, стр. II-4385, точка 65), поради което тя не може да има за цел постановяването на потвърдителни или декларативни съдебни решения във връзка с решенията на апелативните състави.
18 Следователно второто и четвъртото искане на жалбоподателя не следва да бъдат разглеждани като недопустими.
По съществото на спора
19 Жалбоподателят изтъква три правни основания в подкрепа на първото си искане за отмяна на обжалваното решение в частта, с която е отказана регистрацията на заявената марка за стоките, спадащи към клас 24. Първото правно основание е изведено по същество от неизпълнението от страна на апелативния състав на задължението му да се произнесе изрично по заявката за регистрация за стоките, спадащи към клас 24. Второто правно основание е изведено от нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 40/94. Третото правно основание почива на нарушение на членове 15 и 50 от този регламент, определено като злоупотреба с регистрацията на разглежданите марки.
20 Най-напред е уместно да се напомни, че съгласно член 62, параграф 1, първо изречение от Регламент № 40/94 „[с]лед разглеждането на жалбата по същество, апелативният състав се произнася по жалбата“. Това задължение следва да се разбира в смисъл, че апелативният състав трябва да се произнесе по всяко направено пред него искане в неговата цялост било като го уважи, било като го отхвърли като недопустимо, било като го отхвърли по същество (вж. в този смисъл Решение на Съда от 13 март 2007 г. по дело СХВП/Kaul, C‑29/05 P, Сборник, стр. I‑2213, точки 56 и 57). След като неизпълнението на това задължение може да се отрази върху съдържанието на решението на апелативния състав, става въпрос за съществено процесуално изискване, чието нарушение Първоинстанционният съд може да вземе предвид служебно.
21 В конкретния случай следва служебно да се разгледа въпросът дали с обжалваното решение апелативният състав се е произнесъл по исканията на жалбоподателя, насочени срещу отказа на отдела по споровете да регистрира заявената марка за стоките, спадащи към клас 24.
22 Страните по настоящия спор са единодушни, че с обжалваното решение апелативният състав се е произнесъл имплицитно по тези искания. СХВП добавя, че в това отношение апелативният състав на практика е потвърдил решението на отдела по споровете. Страните са единодушни и относно това, че причина за този отказ е съществуването на вероятност от объркване по смисъла на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 40/94, произтичаща от приликата между по-ранната фигуративна марка на Общността и заявената марка и от идентичността или приликата между стоките, които тези две марки обозначават. В отговор на писмен въпрос на Първоинстанционния съд относно евентуален пропуск на апелативния състав да се произнесе по отказа за регистрация на заявената марка за стоките, спадащи към клас 24, страните само са потвърдили своите изложени преди това доводи.
23 Въпреки това е уместно най-напред да се посочи, че е изключено въз основа на точка 1 от диспозитива на обжалваното решение, с която апелативният състав е отменил решението на отдела по споровете за отхвърляне на заявката за регистрация, да се счита, както поддържа СХВП, че апелативният състав имплицитно е потвърдил посоченото решение в частта, с която се отказва регистрацията на заявената марка за стоките, спадащи към клас 24.
24 По-нататък трябва да се посочи, че с нито една от останалите точки на диспозитива не се разрешава или отхвърля изрично регистрацията на заявената марка за стоките, спадащи към клас 24. Всъщност в точка 2 от обжалваното решение само се разрешава регистрацията на заявената марка за халатите за баня, спадащи към клас 25. Тъй като обаче диспозитивът на решение на апелативен състав трябва да се тълкува в светлината на мотивите от фактическа и правна страна, които задължително го подкрепят, трябва да се разгледа въпросът дали в конкретния случай точка 2 от диспозитива на обжалваното решение, преценена в светлината на мотивите на решението, може да се тълкува в смисъл, че с нея също така имплицитно се отхвърля или се отказва регистрацията на заявената марка за посочените в заявката за регистрация стоки, спадащи към клас 24.
25 Жалбоподателят не представя нито едно доказателство в подкрепа на твърденията си, че в мотивите на обжалваното решение апелативният състав накратко е споменал за отказа си да регистрира заявената марка за стоките, спадащи към клас 24. От друга страна, от член 16 от мотивите на обжалваното решение е видно, че апелативният състав е приел, че след приемането на решението на отдела по споровете жалбоподателят е ограничил стоките, посочени в заявката му, само до халатите за баня, спадащи към клас 25. Освен това от следващите две точки от обжалваното решение следва, че поради това апелативният състав е приел, че халатите за баня, спадащи към клас 25, са единствените стоки, разглеждани в производството пред него.
26 Следователно е уместно да се разгледа въпросът дали при обстоятелствата в конкретния случай апелативният състав правилно е можел да заключи, че съществува такова ограничаване на заявката за регистрация, и поради това да се ограничи да разгледа само халатите за баня, спадащи към клас 25. Както СХВП е потвърдила в отговор на писмен въпрос на Първоинстанционния съд, точка 16 от мотивите на обжалваното решение се основава на писмото на жалбоподателя от 12 юли 2006 г., посочено в точка 9 по-горе. Това писмо, което не споменава посочените в заявката за регистрация стоки, спадащи към клас 24, не е можело обаче да се тълкува в смисъл, че изразява волята на жалбоподателя да се откаже от заявката си за регистрация на тези стоки. Следователно трябва да се заключи, че подадената от жалбоподателя пред апелативния състав жалба е била насочена срещу решението на отдела по споровете в неговата цялост, включително отказа за регистрация на заявената марка за стоките, спадащи към клас 24, а не само срещу част от това решение.
27 Следователно като се имат предвид диспозитивът и мотивите на обжалваното решение, може да се заключи, че апелативният състав е пропуснал да се произнесе по подадената пред него жалба, доколкото същата е била насочена срещу отказа на отдела по споровете да регистрира заявената марка за стоките, спадащи към клас 24, и че по този начин е нарушил член 62, параграф 1, първо изречение от Регламент № 40/94, тъй като жалбоподателят не се е отказал предварително от регистрацията на заявената марка за посочените стоки.
28 Въпреки че член 63, параграф 3 от Регламент № 40/94 оправомощава Първоинстанционния съд да изменя решенията на апелативните състави, тази възможност по принцип е ограничена до случаите, когато по делото може да се постанови решение по същество. В случая обстоятелството, че апелативният състав е пропуснал да се произнесе по едно от исканията, изключва възможността за постановяване на решение по същество. Всъщност да се измени обжалваното решение би означавало Първоинстанционният съд за пръв път да разгледа по същество исканията, по които апелативният състав е пропуснал да се произнесе. Такова разглеждане е извън обхвата на правомощията на Първоинстанционния съд, определени в член 63, параграфи 2 и 3 от Регламент № 40/94 (вж. точка 17 по-горе).
29 С оглед на всички изложени по-горе съображения следва да се установи, че при приемане на обжалваното решение е допуснато нарушение на съществено процесуално изискване, което в конкретния случай е задължавало апелативния състав да се произнесе по отказа на отдела по споровете да регистрира заявената марка за стоките, спадащи към клас 24, и че поради това нарушение решението трябва да бъде отменено изцяло, без да е необходимо произнасяне по правните основания, изтъкнати от жалбоподателя в подкрепа на първото му искане.
По съдебните разноски
30 По смисъла на член 87, параграф 3 от Процедурния правилник Първоинстанционният съд може да разпредели съдебните разноски или да реши всяка страна да понесе направените от нея разноски, ако всяка от страните е загубила по едно или няколко от предявените основания.
31 В случая жалбоподателят е загубил по своите искания. Въпреки това следва да се вземе предвид процесуалният порок, засягащ обжалваното решение.Тъй като Първоинстанционният съд отменя обжалваното решение на това основание, следва да се приеме, че и СХВП е загубила по своите искания. При тези условия трябва да се постанови, че всяка от страните ще понесе направените от нея съдебни разноски.
По изложените съображения
ПЪРВОИНСТАНЦИОННИЯТ СЪД (втори състав)
реши:
1) Отменя Решение на втори апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни) (СХВП) от 25 януари 2007 г. (преписка R 960/2006‑2).
2) Отхвърля жалбата в останалата ѝ част.
3) Gabel Industria Tessile SpA и СХВП понасят направените от всеки от тях съдебни разноски.
Pelikánová | Jürimäe | Soldevila Fragoso |
Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 10 юни 2008 година.