РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА (трети състав)
1 декември 2010 година
Дело F-82/09
Michel Nolin
срещу
Европейска комисия
„Публична служба — Длъжностни лица — Повишаване — Отнемане на точките за заслуги и за предимство“
Предмет: Жалба, подадена на основание членове 236 ЕО и 152 АЕ, в която главното искане на г‑н Nolin е за отмяна на решението на директора на генерална дирекция „Персонал и администрация“ на Комисията от 19 декември 2008 г., с което са отнети натрупаните от жалбоподателя за повишаване 87,5 точки за заслуги и за предимство
Решение: Отхвърля жалбата. Жалбоподателят понася всички съдебни разноски.
Резюме
1. Длъжностни лица — Повишаване — Производство — Точки за заслуги и за предимство
(членове 29 и 45 от Правилника за длъжностните лица)
2. Длъжностни лица — Принципи — Принцип на законност
(членове 90 и 91 от Правилника за длъжностните лица)
3. Длъжностни лица — Повишаване — Производство — Точки за заслуги и за предимство
4. Длъжностни лица — Актове на администрацията — Мълчаливо решение — Понятие
5. Длъжностни лица — Принципи — Защита на оправданите правни очаквания — Условия
6. Длъжностни лица — Повишаване — Производство — Точки за заслуги и за предимство
(членове 29 и 45 от Правилника за длъжностните лица)
7. Право на Съюза — Принципи — Основни права — Право на състезателен процес
(член 6, параграф 2 ДЕС)
1. От общата структура на разпоредбите, приложими за повишаването на длъжностните лица, така както се тълкуват при спазване на принципа на равно третиране, следва, че броят на точките за заслуги и за предимство, който отговаря на прага за повишаване, трябва да се приспадне от капитала от точки, натрупан от длъжностно лице, което е било повишено, независимо дали на основание член 29 или член 45 от Правилника.
Всъщност посочените разпоредби предвиждат две различни процедури за повишаване; в член 29, за разлика от член 45, се посочва само възможността за повишаване по изключение като една от възможностите за заемане на свободна длъжност, без обаче да определя последиците от такова повишаване. При липсата на уточнения в член 29 от Правилника, не може да се смята, че повишаване по реда на тази разпоредба няма да има същите последици като повишаване по реда на член 45 от Правилника; напротив, от това трябва да се направи изводът, че независимо от предвидените отделни процедури за повишаване законодателят все пак не е смятал да придаде на повишаването по реда на член 29 от Правилника различни правни последици от тези на повишаването по реда на член 45 от Правилника.
(вж. точки 46 и 48)
2. Във всяко решение на администрацията трябва да се посочва ясно и точно каква е правната основа на това решение, като се знае, че посочената правна основа трябва валидно да основава компетентността на администрацията в съответната област.
(вж. точка 51)
3. Решението за премахване на точките за заслуги и за предимство на длъжностно лице е последица от решението за неговото повишаване. Поради това компетентният за повишаването орган има остатъчна компетентност, въз основа на която може да приеме такова решение, което се свежда до прилагане на последиците от повишаването на длъжностното лице.
(вж. точка 57)
4. Мълчаливото решение предполага, че администрацията е била сезирана с искане, на което е пропуснала да отговори, или че от фактите в конкретния случай може да се заключи, че администрацията е взела решение, на което е пропуснала да придаде съответната форма. Запазването без промени на правното положение на заинтересованото лице обаче не може да означава, че има някакво решение.
(вж. точки 68 и 70)
Позоваване на:
Съд на публичната служба — 11 май 2010 г., Maxwell/Комисия, F‑55/09, точка 66
5. Правото да се иска защита на оправданите правни очаквания предполага наличието на три условия. Администрацията трябва, първо, да е дала на заинтересованото лице конкретни, безусловни и непротиворечиви уверения, изхождащи от оправомощени и достоверни източници. След това тези уверения трябва да могат да породят легитимно очакване в съзнанието на този, до когото се отнасят. На последно място, дадените уверения трябва да бъдат съобразени с разпоредбите на Правилника и с приложимите норми въобще или поне тяхната евентуална нередовност трябва да може да убегне на разумно и внимателно длъжностно лице, и то като се отчитат данните, с които разполага, и способността му да направи необходимите проверки.
В това отношение, при липсата на писмено или устно уверение, само изтичането на определен период от време между отнемането на точките за заслуги и за предимство на длъжностно лице и неговото повишаване не представлява дадено от администрацията на заинтересованото лице конкретно уверение, когато приложимите за повишаването норми, чиято законосъобразност не се оспорва от посоченото длъжностно лице, задължават администрацията да приспадне от капитала от натрупаните от него точки броя точки за заслуги и за предимство, отговарящ на прага за повишаване.
(вж. точки 74 и 75)
Позоваване на:
Общ съд — 6 юли 1999 г., Forvass/Комисия,, T‑203/97, Recueil FP, стр. I‑A‑129 и II‑705, точка 70, 11 юли 2002 г., Wasmeier/Комисия, T‑381/00, Recueil FP, стр. I‑A‑125 и II‑677, точка 106, 5 ноември 2002 г., Ronsse/Комисия, T‑205/01, Recueil FP, стр. I‑A‑211 и II‑1065, точки 54 и 55, 15 ноември 2005 г., Righini/Комисия, T‑145/04, Recueil FP, стр. I‑A‑349 и II‑1547, точка 130
6. Самото обстоятелството, че длъжностното лице е повишено, независимо дали по силата на член 29 или на член 45 от Правилника, е достатъчно да обоснове приспадането от капитала от натрупаните от съответното длъжностно лице точки на броя точки за заслуги и за предимство, отговарящ на прага на повишаването. Поради това всички повишени длъжностни лица са в едно и също положение от гледна точка на това приспадане на известен брой от натрупаните точки, и то независимо от правното основание, на което се основава решението за повишаването им. Ето защо не може да има дискриминация, ако се третират по един и същ начин длъжностно лице, повишено въз основа на член 29 от Правилника, и длъжностно лице, повишено въз основа на член 45 от Правилника.
(вж. точка 88)
7. По силата на правото на състезателен процес всяка страна в даден спор има възможност да представи правните и фактически доводи, които смята, че са подходящи, за да подкрепят исканията ѝ, включително евентуални възражения за недопустимост. За да се поддържа обаче, че е налице злоупотреба при упражняването на дадено право, е необходимо да се докаже, че упражняването на това право е насочено към постигането на резултат, различен от преследваната от това право цел, тъй като именно упражняването на това право разкрива намерение да се вреди.
(вж. точка 96)