Language of document : ECLI:EU:F:2014:217

РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

(втори състав)

18 септември 2014 година

Дело F‑7/13

Luc Radelet

срещу

Европейска комисия

„Публична служба — Длъжностни лица на служба в трета страна — Членове 5 и 23 от приложение X към Правилника — Предоставяне на жилище от институцията — Разрешение, дадено на длъжностното лице, да наеме жилище — Иск за обезщетение — Неимуществена вреда — Предоставяне на неудобно и нехигиенично жилище — Липса на доказателство“

Предмет:      Жалба на основание член 270 ДФЕС, приложим към Договора за ЕОАЕ по силата на член 106а от последния, с която г‑н Radelet по същество иска, от една страна, да бъде отменено решението от 26 март 2012 г., с което Европейската комисия е отхвърлила искането му за обезщетение за неимуществените вреди вследствие на „трудности при настаняването [му] в Антананариво [(Мадагаскар)]“, и от друга страна, Комисията да бъде осъдена да заплати обезщетение за посочените неимуществени вреди

Решение:      Отхвърля жалбата. Осъжда г‑н Radelet да понесе направените от него съдебни разноски и да заплати тези на Европейската комисия.

Резюме

1.      Жалби на длъжностните лица — Иск за обезщетение — Искане за отмяна на решението от досъдебната фаза, с което се отхвърля искането за обезщетение — Искане, което няма самостоятелен характер по отношение на искането за обезщетение

(членове 90 и 91 от Правилника за длъжностните лица)

2.      Длъжностни лица — Извъндоговорна отговорност на институциите — Условия — Тежест на доказване — Документ, който не е издаден при условията на състезателност — Липса на доказателствена стойност

(член 340, втора алинея ДФЕС)

3.      Длъжностни лица — Задължение на администрацията за полагане на грижа — Принцип на добра администрация — Обхват — Вземане предвид на интересите на длъжностното лице — Граници

(член 24 от Правилника за длъжностните лица, членове 5 и 23 от приложение X към него)

1.      Решението на институция, с което се отхвърля искане за обезщетение, е неделима част от предварителното административно производство, което предхожда иска за отговорност, предявен пред Съда на публичната служба и поради това искането за отмяна на подобно решение не може да се разглежда самостоятелно от искането за обезщетение. Всъщност актът, отразяващ позицията на администрацията на институцията в досъдебната фаза, само позволява на страната, която евентуално е претърпяла вреди, да сезира Съда на публичната служба с искане за обезщетение.

(вж. точка 57)

Позоваване на:

Съд на публичната служба: решение Verheyden/Комисия, F‑72/06, EU:F:2009:40, т. 30

2.      По иск за обезщетение, предявен от длъжностно лице, съдът на Съюза не може да вземе предвид при произнасянето си документ, който не е издаден при условията на състезателност, какъвто е експертното заключение, поръчано от жалбоподателя и изготвено единствено по негово искане.

(вж. точка 90)

3.      Задължението за полагане на грижа и принципът на добра администрация предполагат по-специално, че когато се произнася по положението на длъжностно лице или служител, включително при упражняване на широко право на преценка, компетентният орган трябва да вземе предвид всички относими към решението му обстоятелства, като при това следва да отчете не само интереса на службата, но и този на съответното длъжностно лице или на съответния служител.

При вземането предвид на личния интерес на длъжностното лице или на служителя не следва обаче да се стига до неизпълнение от страна на администрацията на нейните собствени вътрешни правила.

Така, като се има предвид, че правото на обзавеждане е уредено в член 5 от приложение X към Правилника, когато институцията предоставя жилище на длъжностно лице на служба в трета страна, а не в член 23 от същото приложение, когато на длъжностното лице се разрешава да наеме жилище, не е налице неизпълнение от администрацията на задължението ѝ за полагане на грижа, нито нарушение на принципа на добра администрация, ако тя му откаже да използва в жилището, което му е разрешено да наеме, мебелите, закупени въз основа на правото на обзавеждане за жилище, което се предоставя на длъжностните лица.

(вж. точки 97 и 110—112)

Позоваване на:

Съд на публичната служба: определение Verheyden/Комисия, F‑54/10, EU:F:2011:8, т. 36 и 37 и цитираната съдебна практика