РЕШЕНИЕ НА СЪДА (голям състав)
12 юни 2018 година(*)
„Преюдициално запитване — Марки — Абсолютни основания за отказ на регистрация или за недействителност — Знак, който се състои изключително от формата на стоката — Понятие за форма — Цвят — Разположение върху част от стоката — Директива 2008/95/ЕО — Член 2 — Член 3, параграф 1, буква д), подточка iii)“
По дело C‑163/16
с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Rechtbank Den Haag (Първоинстанционен съд Хага, Нидерландия) с акт от 9 март 2016 г., постъпил в Съда на 21 март 2016 г., в рамките на производство по дело
Christian Louboutin,
Christian Louboutin SAS
срещу
Van Haren Schoenen BV,
СЪДЪТ (голям състав),
състоящ се от: K. Lenaerts, председател, A. Tizzano, заместник-председател, L. Bay Larsen, T. von Danwitz, J. L. da Cruz Vilaça, C. G. Fernlund и C. Vajda, председатели на състави, E. Juhász (докладчик), J.‑C. Bonichot, Aл. Арабаджиев, C. Toader, S. Rodin, F. Biltgen, K. Jürimäe и C. Lycourgos, съдии,
генерален адвокат: M. Szpunar,
секретар: M. Ferreira, главен администратор,
предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 6 април 2017 г.,
като има предвид становищата, представени:
– за C. Louboutin, от T. van Innis, адвокат,
– за Christian Louboutin SAS, от J. Hofhuis, advocaat,
– за Van Haren Schoenen BV, от W. J. G. Maas, R. Rijks, E. T. Bergsma и M. van Gerwen, advocaten,
– за германското правителство, от T. Henze, M. Hellmann и J. Techert, в качеството на представители,
– за френското правителство, от D. Segoin, в качеството на представител,
– за унгарското правителство, от M. Z. Fehér, G. Koós и E. E. Sebestyén, в качеството на представители,
– за португалското правителство, от L. Inez Fernandes, M. Figueiredo и T. Rendas, в качеството на представители,
– за финландското правителство, от J. Heliskoski, в качеството на представител,
– за правителството на Обединеното кралство, от N. Saunders, Z. Lavery и D. Robertson, в качеството на представители,
– за Европейската комисия, от J. Samnadda, T. Scharf и F. Wilman, в качеството на представители,
след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 22 юни 2017 г.,
предвид определението за възобновяване на устната фаза на производството от 12 октомври 2017 г. и след изложеното в съдебното заседание от 14 ноември 2017 г.,
след като изслуша допълнителното заключение на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 6 февруари 2018 г.,
постанови настоящото
Решение
1 Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 3, параграф 1, буква д), подточка iii) от Директива 2008/95/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2008 година за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките (ОВ L 299, 2008 г., стр. 25).
2 Запитването е отправено в рамките на иск за установяване на нарушение на права върху марка между г‑н Christian Louboutin и дружеството Christian Louboutin SAS (наричани по-нататък заедно „Christian Louboutin“), от една страна, и Van Haren Schoenen BV (наричано по-нататък „Van Haren“), от друга страна, във връзка с пускането на пазара от последното дружество на обувки, с които се нарушават правата върху марката, чийто притежател е г‑н Louboutin.
Правна уредба
Правото на Съюза
3 Член 2 от Директива 2008/95, озаглавен „Знаци, от които може да се състои марката“, предвижда:
„Марка може да се състои от всеки знак, който може да бъде представен графично, по-специално думи, включително лични имена, рисунки, букви, цифри, формата на стоката или на нейната опаковка, при условие че тези знаци са способни да отличават стоките или услугите на едно предприятие от тези на други предприятия“.
4 Член 3 от същата директива, озаглавен „Основания за отказ или недействителност“, гласи:
„1. Не се регистрират, а ако бъдат регистрирани, се обявяват за недействителни:
[…]
д) знаци, които се състоят изключително от:
i) формата, която произтича от естеството на самите стоки; или
ii) формата на стоките, която е нужна за постигане на технически резултат;
iii) формата, която придава значителна стойност на стоките;
[…]“.
Конвенцията на Бенелюкс в областта на интелектуалната собственост (марки, дизайни и модели)
5 Конвенцията на Бенелюкс в областта на интелектуалната собственост (марки, дизайни и модели) от 25 февруари 2005 г., подписана в Хага от Кралство Белгия, Великото херцогство Люксембург и Кралство Нидерландия, гласи в член 2.1, озаглавен „Знаци, които може да съставляват марка на Бенелюкс“:
„1. „За индивидуални марки се считат наименования, рисунки, отпечатъци, печати, букви, цифри, формата на стоките или на опаковката им и всички други знаци, които могат да бъдат представени графично и служат за отличаване на стоките или услугите на дадено предприятие.
2. Въпреки това не могат да се смятат за марки знаците, които се състоят изключително от формата, която произтича от естеството на самите стоки, която придава значителна стойност на стоките или която е нужна за постигане на технически резултат.
[…]“.
Спорът в главното производство и преюдициалният въпрос
6 Christian Louboutin създава и произвежда обувки.
7 На 28 декември 2009 г. г‑н Louboutin подава заявка за регистрация на марка на Бенелюкс в Бюрото за интелектуална собственост на Бенелюкс, която е регистрирана на 6 януари 2010 г. под номер 0874489 за стоки от клас 25 по смисъла на ревизираната и изменена Ницска спогодба относно международната класификация на стоките и услугите за регистрация на марки от 15 юни 1957 г., съответстващи на следното описание: „Обувки (освен ортопедични обувки)“ (наричана по-нататък „спорната марка“).
8 Тази марка е изобразена по следния начин:
9 В заявката за регистрация спорната марка е описана по следния начин:„Марката се състои от червен цвят (Pantone 18‑1663TP), покриващ подметката на обувка по показания на изображението начин (контурът на обувката не е част от марката, а има за цел да изясни разположението на марката)“.
10 На 10 април 2013 г. е направено изменение на регистрацията на спорната марка, състоящо се в ограничаване на обхвата на защита на тази марка до „Обувки на висок ток (освен ортопедични обувки)“.
11 През 2012 г. Van Haren, което управлява обекти за търговия на дребно с обувки в Нидерландия, продава обувки на висок ток, чиято подметка е покрита с червен цвят.
12 На 27 май 2013 г. Christian Louboutin сезира Rechtbank Den Haag (Първоинстанционен съд Хага, Нидерландия) с иск за установяване на нарушение на правата върху спорната марка срещу Van Haren. На 17 юли 2013 г. този съд постановява неприсъствено решение, с което уважава частично исканията на Christian Louboutin.
13 Van Haren подава възражение срещу това съдебно решение пред запитващата юрисдикция, Rechtbank Den Haag (Първоинстанционен съд Хага), като изтъква на основание член 2.1, параграф 2 от Конвенцията на Бенелюкс, че спорната марка е недействителна. Според Van Haren тази марка е двуизмерна фигуративна марка, а именно повърхност в червен цвят.
14 Rechtbank Den Haag (Първоинстанционен съд Хага) счита, на първо място, че предвид графичното представяне и описанието на спорната марка червеният цвят е неразделно свързан с подметката на обувка, поради което тази марка не може да се квалифицира само като двуизмерна фигуративна марка. Според запитващата юрисдикция тази преценка не се променя от обстоятелството, че в описанието на посочената марка се уточнява, че „контурът на обувката не е част от марката“. Напротив, посоченото уточнение потвърждава тази преценка предвид това, че според споменатото описание контурът на обувката, изобразен в графичното представяне на спорната марка, има за цел да изясни разположението на тази марка, а не да я сведе до двуизмерна марка.
15 Запитващата юрисдикция констатира по-нататък, че през есента на 2012 г. „значителна част от потребителите на дамски обувки с висок ток в Бенелюкс е в състояние да идентифицира обувките на [Christian Louboutin] като произхождащи от него и следователно да ги разграничи от дамските обувки на висок ток [с произход] от други предприятия“, поради което към тази дата за тези продукти спорната марка е била възприемана като марка.
16 Запитващата юрисдикция освен това счита, че червената подметка придава значителна стойност на обувките, продавани от Christian Louboutin, доколкото това оцветяване е част от външния вид на тези обувки, който има важна роля при вземането на решение за закупуването им. В това отношение запитващата юрисдикция отбелязва, че Christian Louboutin първоначално е използвал червеното оцветяване на подметките по естетически причини, преди да го възприеме като установяващо произхода и да го използва като марка.
17 Тази юрисдикция отбелязва на последно място, че тъй като спорната марка се състои от цвят, поставен върху подметката на обувка, който следователно съвпада с елемент от стоката, възниква въпросът дали изключението, предвидено в член 3, параграф 1, буква д), подточка iii) от Директива 2008/95, се прилага за тази марка. В това отношение тя иска да се установи дали понятието „форма“ по смисъла на тази разпоредба се свежда единствено до триизмерните характеристики на дадена стока, като контура, размерите и обема ѝ, или това понятие се отнася до други, нетриизмерни характеристики на дадена стока.
18 При тези обстоятелства Rechtbank Den Haag (Първоинстанционен съд Хага) решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:
„Ограничава ли се понятието за форма по смисъла на член 3, параграф 1, буква д), подточка iii) от [Директива 2008/95] (в текстовете на немски, английски и френски език на [тази директива] съответно: „form“, „shape“ и „forme“) до триизмерните характеристики на стоките като техните контури, размери или обем (които се изразяват в три измерения), или тази разпоредба обхваща и други (нетриизмерни) характеристики на стоките, като цвета?“.
По преюдициалния въпрос
19 С преюдициалния си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 3, параграф 1, буква д), подточка iii) от Директива 2008/95 трябва да се тълкува в смисъл, че знак като разглеждания в главното производство, който представлява цвят, покриващ подметката на обувка с висок ток, се състои изключително от „формата“ по смисъла на тази разпоредба.
20 В това отношение, при липсата на каквото и да е определение в Директива 2008/95 на понятието „форма“, определянето на смисъла и обхвата на този термин съгласно постоянната практика на Съда следва да се осъществява в съответствие с обичайното му значение в говоримия език, като се държи сметка за контекста, в който се използва, и за целите, преследвани от правната уредба, от която е част (вж. по аналогия решение от 3 септември 2014 г., Deckmyn и Vrijheidsfonds, C‑201/13, EU:C:2014:2132, т. 19).
21 В контекста на правото относно марките понятието „форма“ обикновено се разбира, както подчертава Европейската комисия, като обозначаващо съвкупност от линии или контури, която определя съответната стока в пространството.
22 Нито от Директива 2008/95, нито от практиката на Съда, нито от обичайния смисъл на това понятие следва, че даден цвят сам по себе си, без ограничение в пространството, може да представлява форма.
23 Възниква обаче въпросът дали обстоятелството, че определен цвят покрива конкретно място от съответната стока, означава, че разглежданият знак се състои от форма по смисъла на член 3, параграф 1, буква д), подточка iii) от Директива 2008/95.
24 В това отношение следва да се отбележи, че макар несъмнено формата на стоката или на част от стоката да има някаква роля при определянето на цвета в пространството, все пак не може да се приеме, че даден знак се състои от тази форма, когато с регистрацията на марката се цели да се защити не формата, а само покриването с цвят на конкретно място от посочената стока.
25 Както отбелязват германското и френското правителство, правителството на Обединеното кралство и Комисията, спорната марка не се отнася до специфична форма на подметката на обувки с висок ток, тъй като в описанието на тази марка се посочва изрично, че контурът на обувката не е част от посочената марка, а служи само за изясняване на разположението на червения цвят, обхванат от регистрацията.
26 При всички положения знак като разглеждания в главното производство не може да се счита за състоящ се „изключително“ от формата, когато, както в настоящия случай, основният предмет на този знак е цвят, уточнен с международно признат идентификационен код.
27 С оглед на гореизложените съображения на поставения въпрос следва да се отговори, че член 3, параграф 1, буква д), подточка iii) от Директива 2008/95 трябва да се тълкува в смисъл, че знак като разглеждания в главното производство, който представлява цвят, покриващ подметката на обувка с висок ток, не се състои изключително от „формата“ по смисъла на тази разпоредба.
По съдебните разноски
28 С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.
По изложените съображения Съдът (голям състав) реши:
Член 3, параграф 1, буква д), подточка iii) от Директива 2008/95/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2008 година за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките трябва да се тълкува в смисъл, че знак като разглеждания в главното производство, който представлява цвят, покриващ подметката на обувка с висок ток, не се състои изключително от „формата“ по смисъла на тази разпоредба.
Подписи