РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (състав по жалбите)
2 юли 2010 година
Дело T-485/08 P
Paul Lafili
срещу
Европейска комисия
„Обжалване — Публична служба — Длъжностни лица — Допустимост — Понятие за страна, загубила делото в първата инстанция — Повишаване — Класиране в степен и в стъпка — Коефициент по-голям от едно — Преобразуване в старшинство в стъпката — Член 7 от приложение XIII към Правилника“
Предмет: Жалба срещу Решение на Съда на публичната служба на Европейския съюз (втори състав) от 4 септември 2008 г. по дело Lafili/Комисия (F‑22/07, Сборник СПС, стр. I‑A‑1‑271 и II‑A‑1‑1437), с което се иска отмяната на това решение
Решение: Отхвърля жалбата. Г‑н Paul Lafili понася направените от него съдебни разноски, както и тези на Европейската комисия за настоящата инстанция.
Резюме
1. Обжалване — Правни основания — Непълнота на мотивите — Използване от Съда на публичната служба на имплицитно мотивиране
(член 225 ЕО; член 36 от Статута на Съда и член 7, параграф 1 от приложение I към него)
2. Длъжностни лица — Възнаграждение — Преходни разпоредби, приложими след влизането в сила на Регламент № 723/2004 — Първо повишаване след 1 май 2004 г. на наето преди тази дата длъжностно лице
(член 7, параграфи 5 и 7 от приложение XIII към Правилника за длъжностните лица; Регламент № 723/2004 на Съвета)
1. Задължението на Съда на публичната служба за мотивиране на решенията по силата на член 36 от Статута на Съда и на член 7, параграф 1 от приложение I към този Статут не му налага да прави изложение, в което да разгледа изчерпателно и да посочи едно по едно всички представени от страните по спора съображения. Следователно мотивите могат да бъдат и имплицитни, при условие че дават възможност на заинтересованите лица да се запознаят с причините, поради които са взети въпросните мерки, а на Общия съд — да разполага с достатъчно данни, за да упражни своя съдебен контрол.
(вж. точка 72)
Позоваване на:
Съд — 18 май 2006 г., Archer Daniels Midland и Archer Daniels Midland Ingredients/Комисия, C‑397/03 P, Recueil, стр. I‑4429, точка 60; 8 февруари 2007 г., Groupe Danone/Комисия, C‑3/06 P, Сборник, стр. I‑1331, точка 46; 2 април 2009 г., Bouygues и Bouygues Télécom/Комисия, C‑431/07 P, Сборник, стр. I‑2665, точка 42
2. Предвидените в член 7 от приложение XIII към Правилника коефициенти са преходна мярка, чието предназначение е да гарантира равнището на основната месечна заплата, изплащана на наетите при условията на стария правилник длъжностни лица, като трябва все пак да се уточни, че тези коефициенти са гаранция не само за това, че основните месечни заплати на длъжностните лица, по отношение на които те се прилагат, няма да претърпят никакво намаление в резултат на влизането в сила на Регламент № 723/2004, с който се изменят Правилникът за длъжностните лица, както и Условията за работа на другите служители на Европейските общности, но също и за това, че тези длъжностни лица няма да получат никакво увеличение на посочената заплата освен увеличението, получено при първото им повишение и изчислено в съответствие с параграф 5 от същия член, и евентуално увеличението, получено в резултат на повишаване в стъпка.
Коефициентът има смисъл само ако неговата стойност е по-малка или по-голяма от едно. Ако обаче коефициентът е равен на едно, това означава, че основната месечна заплата на съответното длъжностно лице отговаря на предвидената в Правилника основна месечна заплата за неговата степен и стъпка.
Предвиденото в член 7, параграф 7, четвърто изречение преобразуване в старшинство на излишъка, получен при коефициент, който е по-голям от едно, позволява след изтичането на един относително кратък срок съответното длъжностно лице да бъде включено в щатната таблица по Правилника, без да се засягат нито придобитите вече права, нито оправданите правни очаквания на това длъжностно лице.
Освен това не съществува никаква основателна причина прилагането на това преобразуване да се ограничи само до случаите, в които, след като са били приложени първите три изречения от същия параграф, заплатата на длъжностно лице е с коефициент по-голям от едно, и да се изключи в случаите, когато по отношение на заплатата на длъжностно лице е приложен такъв коефициент още при първото повишение след влизането в сила на Регламент № 723/2004.
Сам по себе си фактът, че четвъртото изречение от параграф 7 от член 7 от приложение XIII към Правилника не е в отделна алинея, обособено от първите три изречения от този параграф, които се отнасят единствено до хипотезата, при която коефициентът от самото начало е по-малък от едно, е без значение. Всъщност само по себе си редакционното оформяне на даден текст не позволява да се правят изводи относно неговото значение.
(вж. точки 87, 88, 99, 100 и 105)