Неокончателна редакция
ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА СЪДА
11 април 2024 година(*)
„Обжалване — Обезпечително производство — Конкуренция — Концентрации — Медиен пазар — Искане за информация — Лични данни — Неотложност — Извършване на престъпление“
По дело C-89/24 P(R),
с предмет жалба на основание член 57, втора алинея от Статута на Съда на Европейския съюз, подадена на 2 февруари 2024 г.,
Lagardère SA, установено в Париж (Франция), за което се явяват G. Aubron, C. Bocket и D. Théophile, avocats,
жалбоподател,
като другата страна в производството е:
Европейска комисия, за която се явяват P. Caro de Sousa, B. Cullen и D. Viros, в качеството на представители,
ответник в първоинстанционното производство,
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ НА СЪДА,
след изслушване на генералния адвокат M. Szpunar,
постанови настоящото
Определение
1 С жалбата си Lagardère SA иска отмяна на определението на председателя на Общия съд на Европейския съюз от 19 януари 2021 г., Lagardère/Комисия (T‑1119/23 R, наричано по-нататък „обжалваното определение“, EU:T:2024:16), с което е отхвърлена неговата молба, от една страна, да бъде спряно изпълнението на решение C(2023) 6429 final на Комисията от 19 септември 2023 година относно производство по прилагане на член 11, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 139/2004 на Съвета (дело M.11184 — Vivendi/Lagardère), изменено с Решение C(2023) 7464 final на Комисията от 27 октомври 2023 г. (наричано по-нататък „спорното решение“), и от друга страна, като предохранителна мярка, да му бъде разпоредено да съхрани всички документи, които са свързани със спорното решение и могат да имат значение за разследването на Европейската комисия.
Обстоятелствата по спора
2 Обстоятелствата по спора са изложени в точки 2—8 от обжалваното определение. За целите на настоящото производство те могат да бъдат предадени накратко по следния начин.
3 На 24 октомври 2022 г. Vivendi SE уведомява Комисията за концентрация, състояща се в придобиването на изключителен контрол върху Lagardère. На 9 юни 2023 г. тази концентрация е разрешена от Комисията, при условие че бъдат спазени поетите от Vivendi ангажименти.
4 На 25 юли 2023 г. Комисията уведомява Vivendi за започването на официално разследване относно възможно преждевременно извършване на концентрацията. В рамките на това производство с Решение C (2023) 6429 final от 19 септември 2023 г. Комисията отправя до Lagardère искане за информация, като му предоставя срок до 27 октомври 2023 г. С Решение C (2023) 7464 final от 27 октомври 2023 г. тази институция удължава срока до 1 декември 2023 г.
Производството пред Общия съд и обжалваното определение
5 С жалба, постъпила в секретариата на Общия съд на 27 ноември 2023 г., Lagardère иска отмяна на спорното решение.
6 С отделен акт, подаден в секретариата на Общия съд на 28 ноември 2023 г., Lagardère моли да бъде допусната обезпечителна мярка, от една страна, да бъде спряно изпълнението на това решение, и от друга страна, като предохранителна мярка, да му бъде разпоредено да съхрани всички документи за субектите, засегнати посоченото решение, които могат да имат значение за разследването на Комисията.
7 С Определение от 29 ноември 2023 г. по дело Lagardère/Комисия (T-1119/23 R), прието на основание член 157, параграф 2 от Процедурния правилник на Общия съд, председателят на Общия съд разпорежда спиране на изпълнението на спорното решение до приемането на определението, с което се слага край на производството по дело T-1119/23 R, без да се засяга задължението на Lagardère да продължи събирането на информацията и да съхранява на електронен носител всички документи, които са свързани с това решение и могат да имат значение за разследването на Комисията.
8 С обжалваното определение председателят на Общия съд отхвърля молбата за допускане на обезпечение, посочена в точка 6 от настоящото определение, с мотива че Lagardère не е доказало изпълнението на условието за неотложност, и отменя определението си от 29 ноември 2023 г. (T-1119/23 R).
9 На първо място, в точка 29 от обжалваното определение председателят на Общия съд приема, че опасността Lagardère да бъде задължено да плаща периодични имуществени санкции или глоби е от хипотетично естество на етапа на производството, на който е трябвало да бъде постановено това определение.
10 На второ място, в точка 39 от посоченото определение той приема, че следва да се отхвърли и доводът, основан на твърдяна вреда, произтичаща от риска от засягане на личния живот на служителите и ръководителите на Lagardère. В това отношение той приема по-специално в точки 40—42 от същото определение, че Lagardère не е доказало надлежно, че има опасност да му бъдат наложени наказания за извършено престъпление.
Искания на страните и производство пред Съда
11 Lagardère моли Съда:
– да отмени обжалваното определение,
– да постанови, че молбата за допускане на обезпечение на Lagardère по дело T-1119/23 R е с неотложен характер,
– да върне делото на Общия съд в останалата му част или, ако Съдът счете, че разполага с достатъчно данни, да се произнесе окончателно по тази молба за допускане на обезпечение,
– да спре изпълнението на задължението, наложено на Lagardère със спорното решение, изменено с Решение C (2024) 572 final на Комисията от 24 януари 2024 г., да събира и предава на Комисията документи, съдържащи се в частните или личните електронни пощенски кутии и в частните или личните мобилни устройства на някои от служителите и ръководителите на Lagardère, до повторното произнасяне на председателя на Общия съд по молбата за допускане на обезпечение по дело T-1119/23 R или, при липса на такова, до произнасянето на Общия съд по жалбата за отмяна на спорното решение, и
– да осъди Комисията да заплати съдебните разноски за две инстанции.
12 Комисията моли Съда:
– да отхвърли жалбата и
– да осъди Lagardère да заплати съдебните разноски.
13 С определението си от 6 февруари 2024 г., Lagardère/Комисия (C-89/24 P (R) — R, EU:C:2024:120), прието на основание член 160, параграф 7 от Процедурния правилник на Съда, заместник-председателят на Съда разпорежда спиране на изпълнението на наложеното със спорното решение задължение на Lagardère да събира и предава на Комисията документи, съдържащи се в частните или личните електронни пощенски кутии и в частните или личните мобилни устройства на някои служители и ръководители на Lagardère, до приемането на определението, което ще бъде постановено по-рано измежду определението, с което се слага край на обезпечителното производство по дело C-89/24 P (R) -R, и определението, с което ще се произнесе по настоящата жалба, без да се засяга задължението на Lagardère да предприеме необходимите мерки, за да осигури съхраняването на всички тези документи.
По жалбата
14 В подкрепа на жалбата си Lagardère изтъква три основания, изведени, първото, от нарушение на правото на зачитане на личния живот и на тайната на кореспонденцията, второто, от явна грешка в преценката на твърдяната вреда, и третото, от нарушение на правото на защита.
По първата част от първото основание
Доводи
15 С първата част от първото си основание Lagardère изтъква, че председателят на Общия съд е изопачил молбата му за допускане на обезпечение, като в точка 40 от обжалваното определение е приел, че тази молба е изключително непълна.
16 Всъщност твърдението на председателя на Общия съд в тази точка, че молбата за допускане на обезпечение не съдържала позоваване на текста, с който се инкриминира това поведение, нито уточнения що се отнася до предвиденото наказание, било погрешно. Така относимите разпоредби от френското право били изложени по съвсем ясен начин в точки 35 и 38 от тази молба. Освен това в приложение към посочената молба Lagardère е представило становището на адвокат, специализиран в областта на защитата на личния живот във връзка с новите технологии, в което били посочени тези текстове.
17 Следователно в точка 41 от обжалваното определение председателят на Общия съд неоснователно е констатирал, че твърдяната от Lagardère вреда не е достатъчно обоснована.
18 Като главно искане Комисията поддържа, че първото основание е изцяло неотносимо. Всъщност в това основание се съдържало оплакване, че председателят на Общия съд не е разгледал условието за fumus boni juris, докато той можел да се ограничи до констатиране на неизпълнението на условието за неотложност.
19 При условията на евентуалност Комисията твърди, че първата част от първото основание е неоснователна. В това отношение тя отбелязва, че доводите в молбата за допускане на обезпечение, що се отнася до неотложността, не съдържат уточнения нито за текста, с който се инкриминира това поведение, на който се позовава Lagardère, нито за наказанието, което то твърди, че може да му бъде наложено.
Анализ
20 В самото начало, като се има предвид, че с първата част на първото основание се критикуват пряко съображенията относно условието за неотложност, изложени в точки 40 и 41 от обжалваното определение, тази част не може да се разглежда като основана на оплакване, че председателят на Общия съд неправилно е пропуснал да се произнесе по условието за fumus boni juris.
21 Ето защо доводите на Комисията, че първото основание в неговата цялост е неотносимо, трябва да се отхвърлят и следователно трябва да се прецени основателността на първата част от това основание.
22 В това отношение следва да се отбележи, че в точка 40 от обжалваното определение председателят на Общия съд посочва, че молбата за допускане на обезпечение е „изключително непълна“, що се отнася до риска на Lagardère да бъдат наложени наказания за извършено престъпление, тъй като в тази молба „се посочва възможността за налагане на такива наказания, без позоваване на текста, с който се инкриминира това поведение, и без уточнения относно предвиденото наказание“. В точка 41 от това определение председателят на Общия съд заключава, че твърдяната от Lagardère вреда не е достатъчно обоснована.
23 Същевременно изглежда, както изтъква Lagardère, че редица елементи от молбата му за допускане на обезпечение съдържат уточнения относно разпоредбите на френското право, по силата на които то счита, че би могла да бъде ангажирана наказателната му отговорност, ако се съобрази със спорното решение, както и относно налаганите в подобна хипотеза наказания.
24 Така, най-напред, в точка 35 от молбата си за допускане на обезпечение Lagardère уточнява, че нарушаването на тайната на кореспонденцията във френското право е наказуемо престъпление съгласно член 226-1 от френския Code pénal (Наказателен кодекс). Освен това то цитира текста на тази разпоредба и уточнява, че наказанието, предвидено в случай на несъобразяване с тази разпоредба, е една година лишаване от свобода и глоба в размер на 45 000 евро.
25 По-нататък, в точка 38 от тази молба Lagardère споменава редица други разпоредби от френското наказателно право, които счита, че могат да се приложат спрямо него, а именно членове L. 223-6 и R. 226-1—4 от френския Наказателен кодекс, без обаче да цитира изрично текста им.
26 Накрая, в точка 75 от посочената молба, с цел да докаже наличието на нарушение на правото на зачитане на личния живот, Lagardère препраща към становището на адвокат, приложено към същата молба. В това становище са изложени, по-специално, текстът и приложното поле на член 226-1 и на член 226-15 от френския Наказателен кодекс.
27 При това положение следва да се констатира, че като възприема в точка 40 от обжалваното определение доводите на Комисията, според които молбата на Lagardère за допускане на обезпечение била „изключително непълна“, доколкото в нея се посочва, че има риск от налагането на наказания за извършено престъпление „без позоваване на текста, с който се инкриминира това поведение, и без уточнения относно предвиденото наказание“, председателят на Общия съд изопачава тази молба.
28 Тази преценка не може да бъде поставена под въпрос от изтъкнатото от Комисията обстоятелство, че уточненията относно относимите норми на френското право, посочени в точки 24—26 от настоящото определение, се съдържат не в частта от молбата за допускане на обезпечение, която се отнася до условието за неотложност, а в частта относно условието за fumus boni juris.
29 От една страна, от самия текст, използван от председателя на Общия съд в точка 40 от обжалваното определение, е видно, че той е констатирал „непълнота“ не на доводите на Lagardère относно условието за неотложност, а на „молбата за допускане на обезпечение“ в нейната цялост.
30 От друга страна, с оглед по-специално на бързината, с която се характеризира обезпечителното производство, и на изискванията, приложими към обема на представените пред Общия съд процесуални документи, не може да се изисква от молителя в това производство в частта от молбата му, посветена на условието за неотложност, системно да се повтарят съображенията, свързани с фактически или правни обстоятелства, които вече са били изложени в друга част от тази молба и които са релевантни за преценката на две или повече от условията, от които зависи постановяването на временни мерки.
31 Следователно първата част от първото основание трябва да бъде уважена.
32 Независимо от това констатацията, че в точка 40 от обжалваното определение е допуснато изопачаване на молбата, сама по себе си не е достатъчна, за да доведе до нейната отмяна. Всъщност в точка 42 от това определение председателят на Общия съд излага за изчерпателност друг мотив, предназначен да обоснове отхвърлянето на доводите на Lagardère, свързани с евентуалното прилагане на френския наказателен закон.
33 Като се има предвид, че този мотив се оспорва в първата част от второто основание, тя следва да бъде разгледана.
По първата част от второто основание
Доводи
34 С първата част от второто си основание Lagardère изтъква, че в молбата си за допускане на обезпечение ясно е посочило, че условието за неотложност е изпълнено, тъй като спорното решение го задължава да извършва действия по разследване, които могат да бъдат квалифицирани като престъпление по френското право.
35 Така неотложността, на която се позовава Lagardère, произтичала, на първо място, от това, че изпълнението на спорното решение го водело до извършването на престъпление, за което то рискува, на второ място, да му бъдат наложени наказателноправни санкции. Извършването на такова престъпление представлявало само по себе си вреда за Lagardère. Следователно председателят на Общия съд неправилно приел, че твърдяната от Lagardère вреда е от хипотетично естество.
36 Комисията изтъква главно, че в конкретния случай не може да се приеме, че вредата, свързана с прилагането на френския наказателен закон, е достатъчно сигурна, тъй като в точки 40 и 41 от обжалваното определение председателят на Общия съд е приел, че опасността Lagardère да понесе наказания за извършено престъпление не е достатъчно обоснована.
37 При условията на евентуалност Комисията отбелязва, че председателят на Общия съд с основание е направил преценката, изложена в точка 42 от това определение, тъй като наказателното производство има за цел да установи както наличието на престъпление, така и налагането на наказание за такова престъпление, и че следователно наличието на престъпление е хипотетично към момента, в който се е произнесъл по молбата за допускане на обезпечение.
38 При условията на евентуалност спрямо предходното Комисията изтъква, че Lagardère не доказва никаква правна невъзможност да изпълни спорното решение, тъй като работодателят не бил длъжен да получи съгласието на своите служители, за да събере лични данни в приложение на решение на Комисията.
Анализ
39 В самото начало следва да се констатира, че след като от анализа на първата част на първото основание е видно, че точки 40 и 41 от обжалваното определение се основават на изопачаване на молбата за допускане на обезпечение, изложените в тези точки съображения не могат да бъдат надлежно изтъкнати, за да се обоснове отхвърлянето на първата част от второто основание.
40 В точка 42 от обжалваното определение председателят на Общия съд приема, че рискът, на който се позовава Lagardère, е от хипотетично естество. Той отбелязва, че налагането на наказания за извършено престъпление по необходимост се основава на съвкупност от действия, които следва да се предприемат по-специално от компетентните разследващи органи на национално равнище или от потенциалните жертви на деяния, които могат да бъдат квалифицирани като престъпления. От това той прави извода, че на този етап от производството е най-малкото преждевременно да се твърди, че изпълнението на спорното решение по всяка вероятност би породило риск от такова наказание за Lagardère.
41 В това отношение е важно да се подчертае, както изтъква Lagardère, че с изложените в молбата му за допускане на обезпечение доводи се цели по-специално да се установи, че като го принуждава да наруши законовите си задължения, спорното решение излага него и неговите представители на сериозни вреди, „сред които наказания „глоба“ и „лишаване от свобода“. В точка 148 от тази молба се уточнява също, че твърдяната вреда е непоправима, „тъй като нарушението на [разглежданите] законови разпоредби би било окончателно и безвъзвратно“.
42 Поради това следва, от една страна, да се констатира, че твърдяната от Lagardère вреда се дължи не само на евентуалното налагане на наказания за извършено престъпление, но и на самия факт на принуда то да извърши престъпления.
43 Точка 42 от обжалваното определение обаче се отнася единствено до риска от налагането на наказание за извършено престъпление и следователно не съдържа отговор на доводите на Lagardère, доколкото те са изведени от вреда, произтичаща от това, че то било принудено да извърши престъпления.
44 От друга страна, що се отнася до риска от налагане на наказание за извършено престъпление, както от молбата на Lagardère за допускане на обезпечение, така и от резюмето на доводите му, посочени в точка 21 от обжалваното определение следва, че както изтъква това дружество в подкрепа на жалбата си, то е възнамерявало да докаже наличието на този риск, твърдейки, че за да се съобрази със спорното решение, по необходимост ще бъде принудено да извърши престъпления, които могат да обосноват налагането на такава наказания.
45 От това следва, че връзката между прилагането на спорното решение и възможното налагане на наказания за извършено престъпление, на които се позовава Lagardère, не се дължи на това, че такива наказания могат да му бъдат наложени въз основа на това решение, а на твърдяното обстоятелство, че за да изпълни съдържащото се в посоченото решение искане за информация на Комисията, Lagardère непременно би ангажирало наказателната си отговорност, нарушавайки приложимия наказателен закон.
46 Извършването на действия, които могат да ангажират наказателната отговорност на Lagardère, зависи обаче единствено от неговото поведение, а не от последващото образуване или приключване на наказателно производство по отношение на него.
47 Следователно, след като председателят на Общия съд не е отхвърлил твърдението, изложено в точка 44 от настоящото определение, той не може да изключи опасността Lagardère действително да бъде принудено да извърши престъпления, за да се съобрази със спорното решение, като се основе на факта, че образуването или приключването на наказателно производство зависи от последващи процесуални действия на разследващите органи или на потенциалните жертви.
48 В този контекст, като се има предвид, че извършването на такива деяния би могло a posteriori да обоснове образуването на наказателни производства срещу Lagardère, както и налагането спрямо него на наказания за извършено престъпление, и че евентуалното спиране на действието на спорното решение в момент, в който ще бъде образувано такова производство, повече не би могло да избегне налагането на такива наказания, подаването към този момент на молба за допускане на обезпечение с цел такова спиране при всички положения вече не би било от никаква полза.
49 От това следва, че председателят на Общия съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел в точка 42 от обжалваното определение, че Lagardère преждевременно се е позовало на опасността да му бъдат наложени наказания за извършено престъпление в случай на изпълнение на спорното решение.
50 Доводите, изложени от Комисията при условията на евентуалност, не могат да поставят под въпрос тази преценка. Всъщност тези доводи се основават по същество на твърдението, че действията, които Lagardère е трябвало да извърши, за да се съобрази със спорното решение, не са несъвместими с приложимото право — твърдение, което не е възприето от председателя на Общия съд в посочената точка 42.
51 Следователно първата част от второто основание трябва да бъде уважена.
52 От грешките, опорочаващи точки 40—42 от обжалваното определение, следва, че това определение не съдържа мотиви, които могат да обосноват отхвърлянето на доводите на Lagardère, изведени от опасността да претърпи вреда, свързана с прилагането на френския наказателен закон.
53 Тъй като молбата за допускане на обезпечение е отхвърлена с мотива, че Lagardère не е доказало изпълнението на условието за неотложност, от тези грешки следва, че диспозитивът на обжалваното определение е необоснован.
54 От това следва, че обжалваното определение трябва да се отмени изцяло, без да е необходимо да се разглеждат останалите части на първото и второто основание, нито третото основание.
По молбата за постановяване на временни мерки, подадена пред Общия съд
55 Съгласно член 61, първа алинея от Статута на Съда на Европейския съюз, когато отменя решението на Общия съд, Съдът може сам да постанови окончателно решение по делото, когато фазата на производството позволява това, или да върне делото на Общия съд за постановяване на решение. Тази разпоредба се прилага и към жалбите по член 57, втора алинея от Статута на Съда на Европейския съюз (определение на заместник-председателя на Съда от 24 май 2022 г., Puigdemont i Casamajó и др./Парламент и Испания, C-629/21 P(R), EU:C:2022:413, т. 172 и цитираната съдебна практика).
56 За тази цел е важно да се припомни, че съгласно член 156, параграф 4 от Процедурния правилник на Общия съд в молбите за обезпечителни мерки трябва да се посочат предметът на спора, обстоятелствата, установяващи неотложността, и фактическите и правните основания, които на пръв поглед обосновават необходимостта от постановяване на поисканата временна мярка. Така според постоянната практика на Съда съдията по обезпечителното производство може да допусне спиране на изпълнението и други временни мерки, ако е установено, че на пръв поглед постановяването им е фактически и правно обосновано (fumus boni juris), и ако са неотложни, в смисъл че е необходимо да бъдат разпоредени и да породят действието си преди решението в главното производство, за да се избегне значително и непоправимо увреждане на интересите на молителя. Тези условия са кумулативни, поради което молбите за временни мерки трябва да бъдат отхвърлени, ако някое от тях не е изпълнено. При необходимост съдията по обезпечителното производство извършва и претегляне на наличните интереси (определение на заместник-председателя на Съда от 24 май 2022 г. Puigdemont i Casamajó и др./Парламент и Испания, C-629/21 P(R), EU:C:2022:413, т. 175 и цитираната съдебна практика).
57 При разглеждането на посочените условия съдията по обезпечителното производство разполага с широко право на преценка и е свободен да определи в зависимост от особеностите на случая как следва да провери дали са налице различните условия и какъв е редът за тази проверка, тъй като няма правна норма на Съюза, която да му налага предварително установен аналитичен модел за преценка на необходимостта от постановяване на временни мерки (определение на заместник‑председателя на Съда от 16 юли 2021 г., Symrise/ECHA, C-282/21 P(R), EU:C:2021:631, т. 28 и цитираната съдебна практика).
58 В случая с оглед на вече направените от председателя на Общия съд преценки и на писмената фаза на производството между страните заместник-председателят на Съда разполага с достатъчно данни, за да се произнесе окончателно по условието за неотложност по настоящото дело.
Доводи
59 За да докаже, че условието за неотложност е изпълнено, Lagardère изтъква няколко отделни вреди.
60 Що се отнася до доводите, изведени от факта, че спорното решение задължавало Lagardère да нарушава основните права на своите служители и ръководители, които следва да се разгледат в самото начало, то поддържа, че изпълнението на това решение би довело до неспазване на законовите му задължения по отношение на тези лица.
61 От една страна, Lagardère било длъжно да издири документи, до които няма разрешен достъп, а след това да ги предостави на Комисията, макар те да се отнасят до личния живот на субектите на данни. Следователно има опасност то да претърпи тежки вреди, тъй като щяло да бъде принудено да наруши законовите си задължения, като по този начин, също като лицата, които го представляват, се излага, по-специално, на наказания за извършено престъпление „глоба“ и „лишаване от свобода“. Подобна вреда била непоправима, тъй като нарушаването на разглежданите законови задължения било окончателно и безвъзвратно.
62 От друга страна, спорното решение задължавало Lagardère да не зачита поверителността на източниците на работещите за него журналисти, което би го изложило на искове, предявени от тези журналисти.
63 В това отношение Комисията изтъква, на първо място, че опасността от налагане на наказания за извършено престъпление в случая не е доказана. Така молбата за допускане на обезпечение била изключително непълна, тъй като в нея се посочвала възможността за налагане на наказания за извършено престъпление, без позоваване на текста, с който се инкриминира това поведение, и без уточнения относно предвиденото наказание. Освен това тази опасност била хипотетична, тъй като налагането на наказания за извършено престъпление по необходимост се основавало на съвкупност от действия, които следва да се предприемат по-специално от разследващите органи или от потенциалните жертви. Впрочем Lagardère не било длъжно да получи съгласието на своите служители или на ръководителите си, за да се съобрази със спорното решение.
64 На второ място, за да проведе разследването си, било неизбежно Комисията да обработва лични данни. Самият факт, че проверява релевантността на такива данни, не можел сам по себе си да причини значителна и непоправима вреда, при положение че Lagardère не посочвало опасност от разкриване на чувствителни данни, спадащи към най-интимната сфера. Във всички случаи Lagardère трябвало да докаже наличието на такава опасност. Освен това Комисията предвидила специфични процесуални гаранции в това отношение.
Анализ
65 От постоянната практика на Съда следва, че целта на обезпечителното производство е да гарантира пълното действие на бъдещото окончателно съдебно решение, за да се предотврати рискът от непълнота на осигуряваната от Съда съдебна защита. За да се постигне тази цел, неотложността трябва да се преценява с оглед на необходимостта от постановяване на временни мерки, за да се избегне рискът от настъпване на значителна и непоправима вреда за страната, която иска временна защита. Тази страна трябва да докаже, че не би могла да изчака изхода на производството по същество, без да претърпи такава вреда. Макар да е вярно, че за да се установи наличието на тази вреда, не е необходимо да се изисква настъпването и непосредствеността ѝ да бъдат установени с абсолютна сигурност и да е достатъчно вредата да е предвидима с достатъчна степен на вероятност, все пак страната, която иска постановяване на временна мярка, е длъжна да докаже фактите, които дават основание да се предположи настъпването на подобна вреда (определение на заместник-председателя на Съда от 24 май 2022 г. Puigdemont i Casamajó и др./Парламент и Испания, C-629/21 P(R), EU:C:2022:413, т. 75 и цитираната съдебна практика).
66 За да се провери дали условието за неотложност е изпълнено, следва да се разгледа твърдението, че има опасност Lagardère да претърпи значителна и непоправима вреда, поради факта, че за да се съобрази със спорното решение, било принудено да извърши престъпления.
67 Макар Комисията да поддържа, че молбата за допускане на обезпечение е непълна по отношение на съдържанието на нормите на френското право, на които се позовава в това отношение Lagardère, от точки 23—30 от настоящото определение следва, че този довод трябва да се отхвърли.
68 Що се отнася до съдържанието на тези правила, по-специално от тази молба за допускане на обезпечение, чийто обхват в това отношение не се оспорва от Комисията, е видно, че френското право предвижда, че се наказва с лишаване от свобода и с глоба засягането на неприкосновеността на личния живот на други лица, като без съгласието на автора им се предават изказани в лично качество думи или се разкриват недобросъвестно изпратени, предадени или получени по електронен път съобщения.
69 Спорното решение обаче задължава Lagardère, по-специално, да събере целия обмен на информация чрез различни средства за комуникация в продължение на няколко години между няколко физически лица, както и някои разменени съобщения между други физически лица, а след това да предаде на Комисията събраните сведения.
70 Безспорно е, че съгласно точка 2 от решението това задължение обхваща, по-специално, обмена на информация чрез частни или лични електронни пощенски кутии и чрез частни или лични мобилни устройства на съответните служители и ръководители, при условие, че тези електронни пощенски кутии и устройства са били използвани поне веднъж за професионални комуникации.
71 При тези условия не се оспорва, че за да изпълни изцяло спорното решение, Lagardère, което не е публичен орган, би трябвало до голяма степен да има достъп до съобщенията на някои от своите служители и ръководители, при положение че френското право не му предоставя изрично такова правомощие и твърди, без това да се оспорва надлежно, че то не е било в състояние да получи съгласието на субектите на данни.
72 Следователно с оглед на текста на цитираните от Lagardère наказателноправни разпоредби и на сведенията относно френското право, посочени в молбата му за допускане на обезпечение, както и в приложенията към нея — сведения, които не са оспорени пряко от Комисията — твърдението, че поведението, което Lagardère трябвало да възприеме, за да се съобрази със спорното решение, би могло да представлява престъпление по френското право, има степента на вероятност, която се изисква от припомнената в точка 65 от настоящото определение съдебна практика.
73 Макар несъмнено a priori да не може напълно да се изключи възможността Lagardère да избегне изцяло или отчасти подвеждането си под наказателна отговорност, като се позове на задължения или принуда, произтичащи за него от спорното решение, това е въпрос, който по същество попада в приложното поле на френското право и по който страните не са предоставили никаква информация на съдията по обезпечителното производство.
74 По-специално, ако Комисията поддържа, че Lagardère не е длъжно да получи съгласието на своите служители или ръководители, за да събере и впоследствие да предаде на тази институция упоменатите в спорното решение документи, налага се изводът, че посочената институция не доказва въз основа на приложимите текстове или миналата практика на компетентните национални органи, че Lagardère би могло да избегне всякаква наказателна отговорност за събирането и предаването на същата институция на всички упоменати в това решение документи, без да е получило предварително разрешение за това от субектите на данни.
75 От изложеното по-горе следва, че с оглед на представените на съдията по обезпечителното производство доказателства трябва да се приеме, че Lagardère надлежно е доказало, че за да изпълни спорното решение ще бъде принудено да възприеме поведение, което вероятно би могло да обоснове ангажирането на наказателната му отговорност и вследствие на това да му бъдат наложени наказания за извършено престъпление.
76 Поради изложените в точки 44—49 от настоящото определение причини обаче обстоятелството, че налагането на такива наказания ще предполага приемането на последващи процесуални действия от компетентните органи или от потенциалните жертви, не позволява да се отхвърли рискът, на който се позовава Lagardère.
77 Вредата, на която е изложено Lagardère, трябва да се счита за сериозна, по-специално с оглед на стигмата, свързана с осъждането за извършено престъпление, и на нарушаването на връзката на доверие с неговите ръководители и с неговите служители, което би могло произтече от извършването на престъпления срещу тези лица.
78 Освен това подобна неимуществена вреда би била непоправима, тъй като евентуалната отмяна на спорното решение не позволява нито Lagardère да се освободи от наказателната си отговорност, нито да се поставят под въпрос преценките по отношение на Lagardère за извършването на престъпления.
79 Следователно условието за неотложност трябва да се счита за изпълнено в настоящия случай.
80 Освен това, тъй като председателят на Общия съд неправилно е заключил, че това условие не е изпълнено, без да разгледа условието за fumus boni juris, чието разглеждане предполага едновременно преценка от фактическа и правна страна, делото следва да се върне на Общия съд, за да се произнесе по това условие и за да се извърши евентуално претегляне на наличните интереси.
По искането за спиране на изпълнението на спорното решение, изменено с Решение C (2024) 572 final на Комисията от 24 януари 2024 г.
81 От жалбата не става ясно дали молбата за спиране на изпълнението на спорното решение, изменено с Решение C (2024) 572 final на Комисията от 24 януари 2024 г., до повторното произнасяне на председателя на Общия съд по молбата за допускане на обезпечение по дело T-1119/23 R, или, при липса на такова, до произнасянето на Общия съд по жалбата по дело T-1119/23 (наричана по-нататък „допълнителната молба“), следва да се разбира като припокриваща се с молбата да се уважат исканията по дело T-1119/23 R или като представляваща отделно искане.
82 Доколкото допълнителната молба трябва да се тълкува в смисъл, че се припокрива с молба да се уважат исканията по дело T-1119/23 R, трябва да се констатира, че в точки 58 и 80 от настоящото определение вече е постановено решение по тази молба.
83 Ако обаче допълнителната молба следва да се тълкува като отделно искане, в този случай следва, от една страна, да се констатира, че подобно искане не отговаря на изискванията на член 170, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда, доколкото тази разпоредба предвижда, че жалбоподателят не може да допълва исканията си, направени в първоинстанционното производство.
84 Допълнителната молба обаче се различава отчасти от исканията, направени от Lagardère в първоинстанционното производство.
85 Следователно, ако се предположи, че допълнителната молба трябва да се разбира като направена с цел допълване на направените в първоинстанционното производство искания, то би трябвало да се отхвърли като недопустима, доколкото представлява ново искане (вж. по аналогия определение на заместник-председателя на Съда от 20 март 2023 г., Xpand Consortium и др./Комисия, C-739/22 P(R), EU:C:2023:228, т. 20).
86 От друга страна, допълнителната молба не може да се разглежда и като искане за постановяване на временни мерки, подадена на основание член 160 от Процедурния правилник на Съда, тъй като член 160, параграф 4 от този процедурен правилник обвързва допустимостта на такова искане с отделна молба (вж. по аналогия определение на заместник-председателя на Съда от 20 март 2023 г., Xpand Consortium и др./Комисия, C-739/22 P(R), EU:C:2023:228, т. 21).
87 Впрочем в конкретния случай Lagardère подава молба за постановяване на временни мерки пред Съда, заведена под номер C-89/24 P (R)-R, която не съдържа искания, съответстващи на допълнителната молба.
88 От това следва, че това искане трябва да се отхвърли като недопустимо.
По съдебните разноски
89 Тъй като настоящото дело се връща на Общия съд за ново разглеждане, Съдът не следва да се произнася по съдебните разноски.
По изложените съображения заместник-председателят на Съда определи:
1) Отменя определението на председателя на Общия съд на Европейския съюз от 19 януари 2024 г., Lagardère/Комисия (T-1119/23 R, EU:T:2024:16).
2) Връща делото за ново разглеждане на Общия съд на Европейския съюз, за да се произнесе по условието за fumus boni juris и да извърши евентуално претегляне на наличните интереси.
3) Отхвърля молбата на Lagardère SA за спиране на изпълнението на задължението, наложено на Lagardère с Решение C(2023) 6429 final на Комисията от 19 септември 2023 година относно производство по прилагане на член 11, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 139/2004 на Съвета (дело M.11184 — Vivendi/Lagardère), изменено с Решение C (2024) 572 final на Комисията от 24 януари 2024 г., да събира и предава на Европейската комисия документи, съдържащи се в частните или личните електронни пощенски кутии и в частните или личните мобилни устройства на някои от служителите и ръководителите на Lagardère, до повторното произнасяне на председателя на Общия съд на Европейския съюз по молбата за допускане на обезпечение по дело T-1119/23 R, или, при липса на такова, до произнасянето на Общия съд на Европейския съюз по жалбата по дело T-1119/23.
4) Не се произнася по съдебните разноски.