Преюдициално запитване от Sąd Najwyższy (Полша), постъпило на 21 юли 2023 г. — E. S.A./sp. z o.o. i Bankowi S.A.
(Дело C-459/23, Е.)
Език на производството: полски
Запитваща юрисдикция
Sąd Najwyższy
Страни в главното производство
Ищец: E. S.A.
Ответник: W. sp. z o.o., Bank S.A.
Преюдициални въпроси
Трябва ли член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС, както е тълкуван от Съда на ЕС по дело C 487/19 W.Ż., да се тълкува в смисъл, че разпределянето на съдия от Sąd Najwyższy (Върховен съд) без негово съгласие да заседава временно в друга колегия на Sąd Najwyższy нарушава принципа на несменяемост и независимост на съдиите по аналогия с преместването на съдия от общ съд от едно отделение в друго отделение на същия съд, когато:
съдията е разпределен да заседава по дела, чийто предмет не се припокрива с материалната компетентност на колегията, в която съдията от Sąd Najwyższy е назначен да заседава,
на съдията не е гарантирано оспорване по съдебен ред на решението за такова разпределяне, отговарящо на изискванията, посочени в точка 118 от решение по дело C-487/19, W.Ż.,
разпореждането на първия председател на Sąd Najwyższy, с което съдията е разпределен да заседава в друга колегия, и разпореждането на председателя, ръководещ работата на Izba Cywilnej Sądu Najwyższego (гражданска колегия на Върховния съд), за възлагане на конкретните дела, са издадени от лица, назначени на съдийски длъжности в Sąd Najwyższy при същите обстоятелства, както по дело C-487/19, W.Ż., и с оглед на досегашната съдебна практика съдебните производства с участието на такива лица са или недействителни, или нарушават правото на страната на справедлив процес по член 6 от ЕКПЧ,
разпределянето на съдията без негово съгласие да заседава за определен срок в друга колегия на Sąd Najwyższy, различна от тази, в която изпълнява функциите си, като същевременно остава задължението му да заседава в своята първаночална колегия, няма правно основание в националното законодателство,
разпределянето на съдията без негово съгласие да заседава за определен срок в колегия на Sąd Najwyższy, различна от тази, в която изпълнява функциите си, води до нарушение на член 6, буква б) от Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията на работното време1 ?
Независимо от отговора на първия въпрос, трябва ли член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС да се тълкува в смисъл, че не представлява съд, „създаден със закон“, съдът в състав, конституиран в резултат на издаване на разпореждане от първия председател на Sąd Najwyższy за разпределяне в друга колегия на Sąd Najwyższy, както и в резултат на разпореждане на председателя, ръководещ работата на гражданска колегия на Sąd Najwyższy, за възлагане на конкретни дела от лица, назначени на съдийски длъжности в Sąd Najwyższy, при същите обстоятелства като по дело C-487/19, W.Ż, когато от досегашната съдебна практика става ясно, че съдебните производства с участието на така назначени лица са недействителни или нарушават правото на страните на справедлив процес, залегнало в член 6 от ЕКПЧ?
В случай че на първия въпрос се отговори утвърдително или на втория въпрос се отговори, че така създаденият съд не е съд, „създаден със закон“, трябва ли член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС и принципът на предимство на правото на Съюза да се тълкуват в смисъл, че съдиите, назначени в състава на съд, създаден по начина, описан в първи и втори въпрос, могат да откажат да извършват действия по възложеното им дело, включително да заседават, като счетат за несъществуващи разпорежданията, с които са назначени да заседават в друга колегия на Sąd Najwyższy и са им възложени конкретни дела, или трябва да се произнесат с решение, като оставят на страните да решат дали да го оспорват, поради това че се нарушава правото на страната делото да бъде разгледано от съд, който отговаря на изискванията на член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС и член 47 от Хартата на основните права?
Ако отговорът на горните въпроси е, че запитващата юрисдикция е съд, създаден със закон по смисъла на член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС, трябва ли член 3, параграф 3, буква б) във връзка с член 20 и член 1, параграф 2, буква в) от Директива 2004/17/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 година относно координирането на процедурите за възлагане на обществени поръчки от възложители, извършващи дейност във водоснабдяването, енергетиката, транспорта и пощенските услуги1 , да се тълкува в смисъл, че публично предприятие по смисъла на член 2, параграф 1, буква б) от тази директива, което извършва дейност по търговия на едро и дребно с електроенергия, е длъжно да придобие чрез обществена поръчка зелените сертификати, посочени в член 2, букви к) и л) от Директива 2009/28/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 година за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници и за изменение и впоследствие за отмяна на директиви 2001/77/ЕО и 2003/30/ЕО2 ?
При утвърдителен отговор на четвъртия въпрос, трябва ли член 14 във връзка с член 1, параграф 4 от Директива 2004/17 да се тълкува в смисъл, че рамково споразумение между такова предприятие и производител на енергия от възобновяеми източници трябва да се сключи по реда, предвиден за обществените поръчки, когато прогнозната (макар и неуточнена в договора) обща стойност на зелените сертификати, придобити в изпълнение на договора, надвишава прага, предвиден в член 16, буква а) от тази директива, но стойността на отделните сделки, сключени в изпълнение на договора, не надвишава този праг?
При утвърдителен отговор на четвърти и пети въпрос, представлява ли сключването на договор при пълно незачитане на правилата за възлагане на обществени поръчки случай по смисъла на член 2г, параграф 1, буква а) от Директива 92/13/ЕИО на Съвета от 25 февруари 1992 година относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно прилагането на правилата на Общността по възлагане на обществени поръчки на субекти, извършващи дейност във водния, енергийния, транспортния и телекомуникационния сектор1 , или става дума за друго нарушение на правото на Съюза в областта на обществените поръчки, което позволява да се установи недействителност на договора извън процедурата, предвидена в националното законодателство за прилагане на посочената директива?
При утвърдителен отговор на четвърти, пети и шести въпрос, трябва ли общият принцип за забрана на злоупотребата с право да се тълкува в смисъл, че възлагащо предприятие по смисъла на член 2, параграф 1, буква б) от Директива 2004/17 не може да иска обявяване на недействителност на сключен в нарушение на националните разпоредби за прилагане на директивите на Съюза в областта на обществените поръчки договор с доставчик, когато действителната причина за искането за обявяване на недействителност на договора не е спазването на правото на Съюза, а намаляването на разходната ефективност на изпълнението му от страна на възложителя?
____________
1 OB L 299, 2003 г., стр. 9; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 7, стр. 3.
1 ОВ L 134, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 8, стр. 3.
1 ОВ L 140, 2009 г., стр. 16.
1 ОВ L 76, 1992 г., стр. 14; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 2, стр. 43.