Съединени дела T-231/06 и T-237/06

Кралство Нидерландия и

Nederlandse Omroep Stichting (NOS)

срещу

Европейска комисия

„Държавни помощи — Обществено радио- и телевизионно разпространение — Мерки, приети от нидерландските власти — Решение, с което помощите се обявяват отчасти за съвместими и отчасти за несъвместими с общия пазар — Нова или съществуваща помощ — Понятие за държавна помощ — Понятие за предприятие — Свръхкомпенсация на разходите за мисията за предоставяне на обществени услуги — Пропорционалност — Задължение за мотивиране — Право на защита“

Резюме на решението

1.      Помощи, предоставяни от държавите — Решение на Комисията за започване на официална процедура по разследване на държавна мярка, придружено от временното квалифициране като нова помощ — Задължение за мотивиране — Обхват

(член 88, параграф 2 ЕО; член 6 от Регламент № 659/1999 на Съвета)

2.      Помощи, предоставяни от държавите — Разглеждане от Комисията — Решение да се започне официалната процедура по разследване, предвидена в член 88, параграф 2 ЕО — Развитие на позицията на Комисията в резултат на процедурата

(член 88, параграф 2 ЕО; член 7 от Регламент № 659/1999 на Съвета)

3.      Конкуренция — Общностни правила — Предприятие — Понятие — Извършване на икономическа дейност — Понятие — Задължения за обществена услуга — Липса на последици — Дейности, произтичащи от упражняването на властнически правомощия — Изключване

(член 87, параграф 1 ЕО)

4.      Помощи, предоставяни от държавите — Нарушаване на конкуренцията — Оперативни помощи — Финансиране, предоставено на предприятие, изпълняващо мисия за обществена услуга на пазар, който е открит за конкуренция

(член 87, параграф 1 ЕО и членове 86 ЕО и 88 ЕО)

5.      Помощи, предоставяни от държавите — Понятие — Мерки за компенсиране на разхода, свързан с поети от предприятие задачи за обществена услуга

(член 86, параграф 2 ЕО и член 87, параграф 1 ЕО)

6.      Помощи, предоставяни от държавите — Съществуващи помощи — Мерки за компенсиране на разхода, свързан с поети от предприятие задачи за обществена услуга — Решение 2005/842 — Обхват

(член 86, параграф 2 ЕО; Решение 2005/842 на Комисията)

7.      Помощи, предоставяни от държавите — Съществуващи помощи и нови помощи — Мярка за изменение на схема за съществуващи помощи — Квалификация като нови помощи — Критерии

(член 88 ЕО; член 1 от Регламент № 659/1999 на Съвета)

8.      Конкуренция — Предприятия, които са натоварени с функцията да оказват услуги от общ икономически интерес — Определяне на услугите от общ икономически интерес — Право на преценка на държавите членки

(член 86, параграф 2 ЕО; точка 22 от Съобщение 2001/C 17/04 на Комисията и точка 36 от Съобщение 2001/C 320/04 на Комисията)

1.      В съответствие с член 6 от Регламент № 659/1999 за прилагането на член 88 EО, когато Комисията реши да открие официална процедура по разследване, решението за откриване може да се сведе до обобщение на релевантните фактически и правни елементи, което включва предварителна оценка за разглежданата държавна мярка с цел да се определи дали тя има характера на помощ, и до излагане на съмненията по отношение на съвместимостта ѝ с общия пазар. Съгласно същия член 6 по този начин решението за откриване трябва да постави заинтересованите страни в състояние да участват ефикасно в официалната процедура по разследване, в хода на която те ще имат възможността да изтъкнат своите доводи. За тази цел е достатъчно заинтересованите страни да познават обосновката, която е довела до временното становище на Комисията, че разглежданата мярка може да представлява нова, несъвместима с общия пазар помощ.

(вж. точки 37 и 38)

2.      От член 7 от Регламент № 659/1999 за прилагането на член 88 EО е видно, че в резултат на официалната процедура по разследване анализът на Комисията може да е претърпял развитие, тъй като тя може в крайна сметка да реши, че мярката не представлява помощ или че съмненията за нейната несъвместимост са били отстранени. От това следва, че окончателното решение може да се различава от решението за откриване, без това да опорочава окончателното решение.

(вж. точка 50)

3.      В контекста на правото на конкуренцията понятието за предприятие обхваща всеки субект, който извършва икономическа дейност, независимо от неговия правен статут и начина му на финансиране. Икономическа дейност е всяка дейност, която включва предлагане на стоки или услуги на определен пазар.

В това отношение обстоятелството, че на даден субект е била възложена мисия от общ интерес, не може да попречи съответните дейности да се разглеждат като икономически дейности. За сметка на това дейностите, произтичащи от упражняването на властнически правомощия, нямат икономически характер, който да обосновава прилагането на правилата на Договора в областта на конкуренцията.

При това положение, за да се определи дали дейността на дадено образувание е дейност на предприятие по смисъла на Договора, трябва да се установи какво е естеството на тази дейност.

(вж. точки 92—95)

4.      Помощите, които имат за цел да освободят дадено предприятие от разходите, които самото то би трябвало нормално да понесе в рамките на своето текущо управление или на своята нормална дейност, по принцип нарушават условията на конкуренция.

Фактът, че на предприятието е възложена мисия за извършване на обществени услуги и че то изпълнява функциите си в съответствие с разпоредбите, които уреждат тази мисия, не може сам по себе си да премахне риска от нарушение на конкуренцията по отношение на другите предприятия, без да лиши от полезно действие членове 86—88 ЕО. Всъщност мисията за предоставяне на обществени услуги може да бъде предмет на свръхкомпенсация от съответната държава членка, която, при положение че е доказана сама по себе си, води до риск от нарушение на конкуренцията на пазар, който е открит за конкуренция.

(вж. точки 119 и 120)

5.      От напълно недвусмислените мотиви на Решение от 24 юли 2003 г. по дело Altmark, С‑280/00, следва, че единствената цел на посочените в него четири условия е квалифицирането на разглежданата мярка като държавна помощ, и по-точно установяване на наличието на предимство.

Държавна намеса, която не отговаря на едно или повече от споменатите условия, трябва да се счита за държавна помощ по смисъла на член 87, параграф 1 EО.

(вж. точки 145 и 146)

6.      Член 1 от Решение 2005/842 относно прилагането на разпоредбите на член 86, параграф 2 EО към държавните помощи под формата на компенсации за обществени услуги, предоставяни на определени предприятия, натоварени да оказват услуги от общ икономически интерес, гласи, че то има за предмет да установи условията, при които тези държавни помощи трябва да се считат за съвместими с общия пазар и изключени от изискването за уведомление, посочено в член 88, параграф 3 ЕО.

От това следва, че самото Решение 2005/842 не определя условията, на които трябва да отговаря компенсацията за обществена услуга, по-конкретно що се отнася до осигуреното предимство, за да не бъде квалифицирана като държавна помощ, а се прилага, напротив, към мерки, които вече са били квалифицирани като държавни помощи, за които следва да се определи дали са съвместими с общия пазар. Освен това Решение 2005/842 изрично препраща към критериите, изведени от Съда в Решение от 24 юли 2003 г. по дело Altmark, C‑280/00, за да се установи на предходната фаза дали е налице държавна помощ в тази област.

При това положение Комисията най-напред е длъжна да провери дали критериите, изведени от Съда в Решение по дело Altmark, са изпълнени, за да установи дали съответните плащания представляват държавна помощ, a после — след като е направила извод, че е налице държавна помощ — да разгледа съвместимостта ѝ с общия пазар.

(вж. точки 153—155)

7.      От член 1 от Регламент № 659/1999 за прилагането на член 88 EО е видно, че квалификацията „съществуваща помощ“ се прилага към всяка помощ, която съществува в съответната държава членка преди влизането в сила на Договора, и към всяка помощ, която е била разрешена от Комисията или от Съвета, и че измененията на съществуваща помощ трябва да се считат за нова помощ.

Съгласно този недвусмислен текст не „всяка изменена съществуваща помощ“ трябва да се счита за нова помощ, а само изменението в собствен смисъл, което може да се квалифицира като нова помощ. Следователно единствено в случай че изменението засегне първоначалната схема в самата ѝ същност, тази схема се превръща в схема за нови помощи. Когато обаче новият елемент е ясно отделим от първоначалната схема, не може да става въпрос за подобно съществено изменение.

Дадена помощ може да се квалифицира като новост или изменение на съществуваща схема с оглед на разпоредбите, които я предвиждат, на реда и способите за тяхното изпълнение и на границите им.

(вж. точки 176, 177 и 180)

8.      Държавите членки имат широко право на преценка при определянето на това, което считат за услуги от общ икономически интерес. Следователно определянето на тези услуги от държава членка може да бъде поставено под съмнение от Комисията само в случай на явна грешка.

По отношение на определянето на обществените услуги в сектора на радио- и телевизионното разпространение, макар Комисията да няма за задача да решава дали дадена програма трябва да се излъчва като услуга от общ икономически интерес, нито да поставя под въпрос естеството или качеството на даден продукт, в качеството си на пазителка на Договора тя трябва да се предприеме действия в случай на явна грешка.

(вж. точки 223 и 224)