РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (първи разширен състав)

16 декември 2010 година(*)

„Държавни помощи — Обществено радио- и телевизионно разпространение — Мерки, приети от нидерландските власти — Решение, с което помощите се обявяват отчасти за съвместими и отчасти за несъвместими с общия пазар — Нова или съществуваща помощ — Понятие за държавна помощ — Понятие за предприятие — Свръхкомпенсация на разходите за мисията за предоставяне на обществени услуги — Пропорционалност — Задължение за мотивиране — Право на защита“

По съединени дела T‑231/06 и T‑237/06

Кралство Нидерландия, за което се явяват г‑жа H. Sevenster и г‑н M. de Grave, в качеството на представители,

жалбоподател по дело T-231/06,

Nederlandse Omroep Stichting (NOS), установено в Hilversum (Нидерландия), за което се явяват адв. J. Feenstra и адв. H. Speyart van Woerden, avocats,

жалбоподател по дело T-237/06,

срещу

Европейска комисия, за която се явяват г‑н N. Khan и г‑н H. van Vliet, в качеството на представители,

ответник,

с предмет искания за отмяна на Решение 2008/136/EО на Комисията от 22 юни 2006 година относно ad hoc финансирането на обществените радио- и телевизионни разпространители в Нидерландия C 2/2004 (ex NN 170/2003) (OВ L 49, 2008 г., стр. 1),

ОБЩИЯТ СЪД (първи разширен състав),

състоящ се при разискванията от: г‑н F. Dehousse (докладчик), изпълняващ функцията на председател, г‑жа I. Wiszniewska-Białecka, г‑жа K. Jürimäe, г‑н A. Dittrich и г‑н S. Soldevila Fragoso, съдии,

секретар: г‑н J. Plingers, администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 10 март 2010 г.,

постанови настоящото

Решение

 Правна уредба

1        Член 16 ЕО предвижда:

„Без да се накърняват разпоредбите на членове 73 [ЕО], 86 [ЕО] и 87 [ЕО] и като се има предвид мястото на услугите от общ икономически интерес в общите ценности на Съюза, както и тяхната роля за социалното и териториалното единство на Съюза, Общността и държавите членки, всяка в рамките на своята компетентност и в рамките на приложното поле на настоящия договор, следят тези услуги да се осъществяват съобразно принципи и условия, които да им позволяват да изпълнят своите задачи“.

2        Съгласно член 86, параграф 2 ЕО:

„Предприятията, които са натоварени с функцията да оказват услуги от общ икономически интерес или които имат характер на фискален монопол, се подчиняват на разпоредбите, съдържащи се в настоящия Договор, и в частност на правилата на конкуренцията, доколкото прилагането на тези правила не препятства фактически или юридически изпълнението на специфичните задачи, които са им възложени. Развитието на търговията не трябва да се засяга до степен, която би била в противоречие с интересите на Общността“.

3        Член 87, параграф 1 ЕО гласи следното:

„Освен когато е предвидено друго в настоящия договор, всяка помощ, предоставена от държава членка или чрез ресурси на държава членка, под каквато и да било форма, която нарушава или заплашва да наруши конкуренцията чрез поставяне в по-благоприятно положение на определени предприятия или производството на някои стоки, доколкото засяга търговията между държавите членки, е несъвместима с общия пазар“.

4        Член 311 ЕО предвижда:

„Протоколите, включени като приложение към настоящия договор, по общо съгласие на държавите членки представляват неразделна част от него“.

5        Съгласно Протокола за системата на [общественото радио- и телевизионно разпространение в държавите членки] (OВ C 340, 1997 г., стр. 109, наричан по-нататък „протоколът от Амстердам“), въведен с Договора от Амстердам и приложен към Договора за ЕО:

„[Държавите членки] като считат, че общественото [радио- и телевизионно разпространение] в държавите членки е пряко свързано с демократичните, социалните и културните потребности на всяко общество, както и с необходимостта от запазването на плурализма в медиите; се договориха за следните тълкувателни разпоредби, които са приложени към Договора за [ЕО]:

Разпоредбите на Договора за [ЕО], не накърняват компетентността на държавите членки да финансират [общественото радио- и телевизионно разпространение], доколкото такова финансиране се предоставя на структурите за [радио- и телевизионно разпространение] за изпълнение на мисията за обществена услуга така, както им е възложена, определена и организирана от всяка държава членка и доколкото това финансиране не засяга условията за търговия и конкуренцията в Общността до степен, която би противоречала на общия интерес, като се държи сметка за това как се изпълнява възложената мисия за тази обществена услуга“.

6        Член 1 от Регламент (EО) № 659/1999 на Съвета от 22 март 1999 година за установяване на подробни правила за прилагането на член [88 EО] (OВ L 83, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 41) съдържа следните определения:

„a)      „помощ“ означава всяка мярка, изпълняваща всички критерии, определени в член [87], параграф 1 [EО],

б)      „съществуваща помощ“ означава:

i)      […] всяка помощ, която съществува в съответната държава членка преди влизането в сила на Договора, т.е. схеми за помощ и индивидуална помощ, които са били въведени в действие преди и продължават да се прилагат след влизането в сила на Договора;

ii)      разрешена помощ, т.е. схеми за помощ и индивидуална помощ, които са били разрешени от Комисията или от Съвета,

[…]

в)      „нова помощ“ означава всяка помощ, т.е. схеми за помощ и индивидуална помощ, които не са съществуваща помощ, включително измененията на съществуваща помощ,

[…]

е)      „неправомерна помощ“ означава нова помощ, която е въведена в действие в нарушение на член [88], параграф 3 [EО],

[…]“.

7        На 15 ноември 2001 г. Комисията на Европейските общности публикува Съобщение 2001/C 320/04 за прилагането на правилата относно държавните помощи за общественото радио- и телевизионно разпространение (OВ C 320, стр. 5, наричано по-нататък „съобщение относно радио- и телевизионното разпространение“), в което излага принципите, с които ще се съобразява при прилагането на член 86, параграф 2 ЕО и на член 87 ЕО към държавното финансиране на обществените радио- и телевизионни разпространители.

 Обстоятелства, предхождащи спора

8        След като през 2002 г. и през 2003 г. получава множество жалби, по-конкретно от частни нидерландски радио- и телевизионни разпространители, в които по същество се твърди, че системата на финансиране на нидерландските обществени радио- и телевизионни разпространители представлява помощ, несъвместима с общия пазар, Комисията иска допълнителна информация от Кралство Нидерландия. Посочената информация я довежда до откриване с решение от 3 февруари 2004 г. на официална процедура по разследване съгласно член 88, параграф 2 ЕО (OВ C 61, стр. 8, наричано по-нататък „решение за откриване“).

9        В резултат на официалната процедура по разследване, на 22 юни 2006 г. Комисията приема Решение 2008/136/EО относно ad hoc финансирането на обществените радио- и телевизионни разпространители в Нидерландия C 2/2004 (ex NN 170/2003) (OВ L 49, 2008 г., стр. 1, наричано по-нататък „обжалваното решение“).

10      В обжалваното решение Комисията описва подробно системата за обществено радио- и телевизионно разпространение в Нидерландия, и по-конкретно участниците в нея и нейното финансиране.

11      Така тя отбелязва, че освен търговските радио- и телевизионни разпространители оперират и различни обществени радио- и телевизионни разпространители. Тя уточнява, че измежду последните Nederlandse Omroep Stichting (NOS) (нидерландска асоциация за радио- и телевизионно разпространение), жалбоподател по дело T‑237/06, изпълнява двойна роля. От една страна, тя е организация за обществено радио- и телевизионно разпространение, действаща под наименованието NOS RTV (наричана по-нататък „NOS RTV“). От друга страна, нейният управителен съвет, действащ под наименованието „Publieke Omroep“ (обществено радио- и телевизионно разпространение, наричан по-нататък „PO“), е отговорен съгласно член 16 от Mediawet (Закон за медиите, Stb. 1987 г., № 249) за координирането на цялата система за обществено радио- и телевизионно разпространение (съображение 13 от обжалваното решение).

12      Освен това в обжалваното решение Комисията указва, че основен източник на финансиране на обществените радио- и телевизионни разпространители, включително на NOS в двете ѝ функции, са годишните суми, получавани от държавата. За да се смекчат бюджетните отклонения, на радио- и телевизионните организации е позволено да поддържат известни резерви. В допълнение, от 1994 г. радио- и телевизионните разпространители получават ad hoc плащания, до които се отнася обжалваното решение. В точка III от обжалваното решение последните се оценяват според правилата в областта на държавните помощи.

13      След разглеждането на класифицирането като държавна помощ, по-конкретно с оглед на критериите, изведени в Решение на Съда от 24 юли 2003 г. по дело Altmark Trans и Regierungspräsidium Magdeburg (С‑280/00, Recueil, стр. I‑7747, наричано по-нататък „Решение по дело Altmark“), Комисията заключава, че ad hoc плащанията представляват държавна помощ по смисъла на член 87, параграф 1 ЕО (точка 6 от обжалваното решение).

14      Въз основа на някои характеристики на ad hoc плащанията (съображение 109 от обжалваното решение) в съображение 111 от обжалваното решение Комисията стига до заключението, че те трябва да се считат за нова помощ.

15      В точка 8 от обжалваното решение Комисията приключва прегледа за съвместимост на помощта по смисъла на член 86, параграф 2 ЕО, като установява, че някои обществени разпространители са получили свръхкомпенсации, които са прехвърлени предимно към програмните им резерви (съображение 141 от обжалваното решение). Като се има предвид, че част от тези резерви са прехвърлени през 2005 г. на PO, Комисията разглежда и това прехвърляне, допълващо свръхкомпенсирането, като финансиране ad hoc (съображение 146 от обжалваното решение).

16      След като преценява компенсацията по отношение на PO, в точка 9 от обжалваното решение Комисията стига до заключението, че PO е получил свръхкомпенсация, която трябва да бъде възстановена от NOS за функциите, които изпълнява като PO (съображение 178 от обжалваното решение). След това заключение е изложен следният диспозитив на нидерландски език, който е автентичният език на документа:

„Член 1

1. Ad hoc държавната помощ, която [Кралство] Нидерландия отпуска на [NOS за функциите, които изпълнява като РО] [с оглед на мисията му за предоставяне на обществени услуги в системата на нидерландското обществено радио- и телевизионно разпространение], е несъвместима с общия пазар.

2. Несъвместимата ad hoc държавна помощ следва да бъде възстановена [от NOS]. Сумата, която трябва да се възстанови, е 76 327 милиона [евро ведно с] лихви.

3. Аd hoc държавната помощ, отпусната от Нидерландия на индивидуалните обществени радио- и телевизионни организации, е съвместима с общия пазар, при условие че ако такава помощ води до свръхкомпенсация за мисията [за предоставяне на обществени услуги], излишъкът следва да се държи в специален резерв за тази цел, чиято сума не надвишава 10 % от годишния бюджет на радио- или телевизионната организация и при условие че спазването на това ограничение редовно се контролира от [Кралство] Нидерландия.

Член 2

1. [Кралство] Нидерландия взима всички необходими мерки, за да си възстанови помощта от РО, за която става въпрос в член 1 и която [вече] е била предоставена незаконосъобразно.

2. Възстановяването [се извършва незабавно] […]

3. Лихвите, които следва да бъдат възстановени съгласно параграф 2, следва да бъдат изчислени в съответствие с процедурите, описани в членове 9 и 11 от Регламент (ЕО) № 794/2004 […]

Член 3

[Кралство] Нидерландия информира Комисията, в срок от два месеца след уведомлението за това Решение, какви мерки е взел[о] вече и планира да вземе, за да се съобрази с него […]

Член 4

Адресат на настоящото решение е Кралство Нидерландия“.

 Производство и искания на страните

17      На 30 август и на 4 септември 2006 г. Кралство Нидерландия, от една страна, и NOS, от друга, подават в секретариата на Общия съд настоящите жалби, които са заведени съответно под номера T‑231/06 и T‑237/06.

18      По дело T-231/06 Кралство Нидерландия моли Общия съд:

–        да отмени обжалваното решение, с изключение на член 1, параграф 3,

–        да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

19      Комисията моли Общия съд:

–        да отхвърли жалбата,

–        да осъди Кралство Нидерландия да заплати съдебните разноски.

20      По дело T-237/06 NOS моли Общия съд:

–        да отмени обжалваното решение, и по-конкретно член 1, параграфи 1 и 2 и членове 2 и 3, както и съображенията, на които те се основават, и при всички положения да отмени частично обжалваното решение,

–        да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

21      Комисията моли Общия съд:

–        да отхвърли жалбата,

–        да осъди NOS да заплати съдебните разноски.

22      С решение от 9 юни 2009 г. Общият съд препраща настоящите дела до първи разширен състав — съгласно член 51, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд — чийто състав е изменен с решение на председателя на Общия съд от 22 юни 2009 г. поради възпрепятстване на един от неговите членове.

23      С определение на председателя на първи разширен състав от 17 декември 2009 г. и след изслушване на страните дело T‑231/06 и дело T‑237/06 са съединени за целите на писмената и устната фаза на производството и на съдебното решение съгласно член 50 от Процедурния правилник.

24      Устните състезания и отговорите на страните на поставените от Общия съд въпроси са изслушани в съдебното заседание от 10 март 2010 г.

 От правна страна

25      В подкрепа на жалбата си по дело T‑231/06 Кралство Нидерландия изтъква три правни основания. Първото е изведено от нарушение на правото на защита, второто — от погрешно квалифициране на ad hoc плащанията като нови помощи, а третото, изтъкнато при условията на евентуалност, от грешки и липса на мотиви относно изчисляването на свръхкомпенсацията и размера на помощта, чието възстановяване е разпоредено.

26      В подкрепа на жалбата си по дело T‑237/06 NOS изтъква шест правни основания. Първото правно основание е изведено от грешка в преценката и непълнота на мотивите във връзка с квалификацията на ad hoc плащанията като нови помощи. Второто правно основание се базира на непълнота на мотивите и на погрешно прилагане на Решението по дело Altmark, точка 13 по-горе, вместо протокола от Амстердам. Третото правно основание е изведено от нарушения, свързани с липсата на връзка между ad hoc плащанията и твърдяната свръхкомпенсация. Четвъртото правно основание се разделя на три части и с него NOS изтъква, че липсват някои от конститутивните елементи на държавна помощ, както и мотиви. Петото правно основание на NOS е изведено от недостатъчен контрол за пропорционалност. Шестото правно основание се опира на нарушение на член 88, параграф 2 ЕО и на правото на защита.

27      Изтъкнатото от Кралство Нидерландия първо правно основание и шестото правно основание на NOS, изведено от нарушение на правото на защита и на член 88, параграф 2 EО, следва да се разгледат заедно. По-нататък следва да се разгледат второто и четвъртото правно основание на NOS относно квалификацията като държавна помощ и прилагането на Решение по дело Altmark, точка 13 по-горе, преди да се анализират заедно второто правно основание на Кралство Нидерландия и първото правно основание на NOS във връзка с погрешната квалификация на разглежданите мерки като нови помощи. На последно място следва да се разгледа третото правно основание на двамата жалбоподатели и петото правно основание на NOS във връзка с изчислението на свръхкомпенсацията и на пропорционалността на помощта.

 По нарушението на правото на защита и на член 88, параграф 2 EО

 Доводи на страните

28      Както Кралство Нидерландия, така и NOS (по-нататък наричани заедно „жалбоподателите“) по същество изтъкват, че Комисията е нарушила член 88, параграф 2 ЕО и правото им на защита, доколкото обжалваното решение се отклонява съществено от решението за откриване в много отношения.

29      На първо място, според жалбоподателите в решението за откриване Комисията не е засегнала изрично въпроса за финансирането на индивидуалните обществени радио- и телевизионни разпространители. За сметка на това в обжалваното решение се разглеждали свързаните приходи и дейности на тези радио- и телевизионни разпространители, както и прогнозните им резерви.

30      На второ място, жалбоподателите изтъкват, че методът на изчисление на свръхкомпенсацията и елементите, взети предвид в решението за откриване, се различават от възприетите в обжалваното решение.

31      NOS добавя, че в обжалваното решение Комисията разширява периода, обхванат от официалната процедура по разследване. След като в решението за откриване Комисията е посочила, че разглежданият период е единствено периодът от 1992 г. до 2002 г., тя е трябвало да разгледа само този период в обжалваното решение.

32      На последно място, NOS твърди, че измененията, настъпили между решението за откриване и обжалваното решение, представляват още по-голямо нарушение на правото ѝ на защита, тъй като Комисията е отхвърлила исканията ѝ за срещи и достъп до преписката.

33      Комисията оспорва доводите на жалбоподателите.

 Съображения на Общия съд

34      Според постоянната съдебна практика във всяко производство срещу лице, което може да завърши с увреждащ го акт, зачитането на правото на защита представлява основен принцип на общностното право и трябва да бъде гарантирано дори когато липсва специална правна уредба. Този принцип изисква на лицето, срещу което Комисията е започнала административна процедура, да бъде предоставена възможност в хода на тази процедура да изложи надлежно своето становище относно действителното съществуване и релевантността на твърдените факти и обстоятелства, както и относно документите, на които Комисията основава твърдението си за наличие на нарушение на общностното право (вж. Решение на Общия съд от 22 октомври 2008 г. по дело TV 2/Danmark и др./Комисия, T‑309/04, T‑317/04, T‑329/04 и T‑336/04, Сборник, стр. II‑2935, точка 136 и цитираната съдебна практика).

35      От една страна, процедурата за контрол върху държавните помощи, предвид нейната обща структура, е процедура, която започва спрямо държавата членка, отговаряща за предоставянето на помощта, с оглед на нейните задължения към Общността. Така за зачитане на правото на защита, доколкото на съответната държава членка не е била дадена възможност да направи коментар по тези сведения, Комисията не може да ги възприеме в своето решение срещу тази държава (вж. Решение на Съда от 24 септември 2002 г. по дело Falck и Acciaierie di Bolzano/Комисия, С‑74/00 P и С‑75/00 P, Recueil, стр. I‑7869, точка 81 и цитираната съдебна практика).

36      От друга страна, относно правата на предприятията — получатели на държавни помощи, следва да се отбележи, че административната процедура в областта на държавните помощи е насочена единствено срещу засегнатата държава. Предприятията — получатели на помощи, се разглеждат единствено като заинтересовани лица в тази процедура. Следователно заинтересованите лица като NOS в конкретния случай далеч не могат да се позовават на правото на защита, признато на лицата, срещу които е насочена процедура, а разполагат само с правото да бъдат приобщени към административната процедура в подходяща степен предвид обстоятелствата по случая (вж. в този смисъл Решение по дело TV2/Danmark и др./Комисия, точка 34 по-горе, точка 137 и цитираната съдебна практика).

37      Освен това следва да се припомни, че в съответствие с член 6 от Регламент № 659/1999, когато Комисията реши да открие официална процедура по разследване, решението за откриване може да се сведе до обобщение на релевантните фактически и правни елементи, което включва предварителна оценка за разглежданата държавна мярка с цел да се определи дали тя има характера на помощ, и до излагане на съмненията по отношение на съвместимостта ѝ с общия пазар (вж. Решение по дело TV2/Danmark и др./Комисия, точка 34 по-горе, точка 138 и цитираната съдебна практика).

38      По този начин решението за откриване трябва да постави заинтересованите страни в състояние да участват ефикасно в официалната процедура по разследване, в хода на която те ще имат възможността да изтъкнат своите доводи. За тази цел е достатъчно заинтересованите страни да познават обосновката, която е довела до временното становище на Комисията, че разглежданата мярка може да представлява нова, несъвместима с общия пазар помощ (вж. Решение по дело TV2/Danmark и др./Комисия, точка 34 по-горе, точка 139 и цитираната съдебна практика).

39      При това положение, в светлината на горепосочената съдебна практика и с оглед на различната позиция на съответната държава членка и на заинтересованите лица по отношение на правото на защита в рамките на официална процедура по разследване, трябва да се разгледат доводите на жалбоподателите, че обжалваното решение се отклонява от решението за откриване дотолкова, че правото на защита на Кралство Нидерландия и по-ограниченото право на защита на NOS в качеството ѝ на заинтересовано лице са били нарушени.

40      На първо място, що се отнася до довода, че в обжалваното решение Комисията е разгледала по-задълбочено индивидуалното финансово положение на обществените радио- и телевизионни разпространители, отколкото в решенето за откриване, следва най-напред да се отбележи, че от решението за откриване, и по-конкретно от наименованието му, е видно, че то има за предмет мерките ad hoc относно нидерландските обществени радио- и телевизионни разпространители и Nederlandse Omroepproduktie Bedrijf (нидерландско дружество за производство за радио- и телевизионното разпространение, наричано по-нататък „NOB“).

41      Освен това, след като на фазата на решението за откриване Комисията не е разполагала с точни сведения относно евентуална свръхкомпенсация на всеки от обществените радио- и телевизионни разпространители, но е считала, че те в съвкупност са се ползвали от свръхкомпенсация, Комисията е могла единствено да открие официалната процедура по разследване, за да изясни съмненията си по този въпрос. Разглеждането на евентуалните помощи, отпуснати на обществената система за радио- и телевизионно разпространение, неизбежно налага индивидуална проверка на всеки от обществените радио- и телевизионни разпространители.

42      Следователно Комисията не може да бъде упреквана, че в решението за откриване не е разяснила, че ще извърши индивидуален преглед на финансовото положение на всеки обществен радио- и телевизионен разпространител.

43      Освен това NOS не е познавала обосновката, довела до временното становище на Комисията, че разглежданата мярка може да представлява нова помощ, и не е имала възможност да изтъкне доводите си по смисъла на съдебната практика, посочена в точка 38 по-горе.

44      Що се отнася до Кралство Нидерландия, следва да се приеме, че с оглед на изискванията на съдебната практика относно зачитането на правото на защита на държавите членки, неговото право на защита не е било нарушено в това отношение. Действително, противно на твърденията на Кралство Нидерландия, дори да се предположи, че приложното поле на разследването е било разширено, то е имало възможност да реагира на предоставянето на индивидуални данни и на отчитането им от Комисията до 2005 г. Всъщност от преписката е видно, че с писмо от 22 декември 2005 г. Комисията е поискала от него допълнителни сведения относно индивидуалните резерви на различите радио- и телевизионни разпространители. Кралство Нидерландия е отговорило на това искане с писмо от 3 февруари 2006 г., в което на 18 страници излага подробно становище относно писмото на Комисията от 22 декември 2005 г. Тези сведения са предмет на обсъждане на 14 февруари 2006 г. между Комисията и нидерландските власти. В писмото им от 3 февруари 2006 г. последните изрично обявяват, че със задоволство отбелязват, че проверката на Комисията обхваща и периода 2002—2005 г. включително. Като се има предвид, че обжалваното решение е прието от Комисията на 22 юни 2006 г., на нидерландските власти е предоставена възможност да представят своите коментари относно отчитането на тези данни и те действително са ги представили.

45      Следователно доводите на жалбоподателите в това отношение не са основателни и при това положение първото твърдение за нарушение трябва да се отхвърли.

46      На второ място, що се отнася до довода, че в решението за откриване методът на изчисление на свръхкомпенсацията и възприетите цифри се различават от използваните в обжалваното решение, следва да се отбележи, че на фазата на решението за откриване Комисията установява единствено че разполагаемите суми във Fonds Omroep Reserve (Фонд „Резерви“ за радио- и телевизионно разпространение, наричан по-нататък „FOR“) и в програмните резерви на обществените радио- и телевизионни разпространители указват свръхфинансиране на нетните разходи за мисията им за предоставяне на обществени услуги и че въз основа на приетите за 2001 г. цифри не е използвано ad hoc финансиране на обща стойност 110 милиона евро (съображение 105 от решението за откриване).

47      В обжалваното решение обаче въз основа на индивидуалните цифри за обществените радио- и телевизионни разпространители за периода 1994—2005 г., които Комисията е получила в хода на официалната процедура по разследване, тя установява две обстоятелства. От една страна, що се отнася до обществените радио- и телевизионни разпространители, индивидуалната стойност на резервите им не надвишава 10 % от годишния им бюджет след прехвърляне на част от резервите им на PO (съображения 146—149 от обжалваното решение). От друга страна, що се отнася до PO, общият размер на помощите — нови и съществуващи, — които е получил и оставил в резерв за периода 1994—2005 г., достига стойността 98 365 милиона евро, от които само 76 327 милиона евро трябва да бъдат възстановени в рамките на процедурата относно нови помощи, като се има предвид, че тази сума е с произход от FOR в размер на 33 870 милиона евро и от прехвърлянето на резервите на обществените радио- и телевизионни разпространители през 2005 г. в размер на 42 457 милиона евро (съображения 153 и 154 от обжалваното решение).

48      Следователно обжалваното решение се различава от решението за откриване по това, че Комисията е използвала окончателните и индивидуализирани цифрови данни, предоставени от нидерландските власти за периода до 2005 г., че е отчела прехвърлянето на резерви от обществените радио- и телевизионни разпространители на PO през 2005 г. след приемането на решението за откриване и че при изчисляването на размера на помощта, която подлежи на възстановяване, е взела предвид само сумите от плащания, които счита за нови помощи.

49      Тези разлики обаче произтичат от данни, представени на Комисията, и от операция, извършена след решението за откриване и в рамките на официалната процедура по разследване, която позволява повдигнатите в решението за откриване въпроси да бъдат задълбочени и изяснени. Следователно в решението за откриване Комисията не е могла да отчете тези обстоятелства, но е трябвало да ги вземе предвид при приемането на обжалваното решение.

50      Освен това от член 7 от Регламент № 659/1999 е видно, че в резултат на официалната процедура по разследване анализът на Комисията може да е претърпял развитие, тъй като тя може в крайна сметка да реши, че мярката не представлява помощ или че съмненията за нейната несъвместимост са били отстранени. От това следва, че окончателното решение може да се различава от решението за откриване, без това да опорочава окончателното решение (Решение на Общия съд от 4 март 2009 г. по дело Италия/Комисия, T‑424/05, непубликувано в Сборника, точка 69).

51      На последно място, що се отнася по-конкретно до доводите на Кралство Нидерландия в това отношение, от прочита на писмото на Комисията от 22 декември 2005 г. и на приложение 1 към посоченото писмо във връзка със съобщението относно радио- и телевизионното разпространение е видно, че на нидерландските власти е била предоставена възможност, най-малкото след тази дата, да се запознаят с метода, използван от Комисията за изчисляване на свръхкомпенсацията. Следователно нидерландските власти са могли надлежно да упражнят правото си на защита.

52      Поради това изтъкнатото от жалбоподателите второ твърдение за нарушение следва да се отхвърли.

53      На трето място, що се отнася до довода на NOS, че в обжалваното решение Комисията е трябвало да се ограничи да разгледа ad hoc плащанията за периода 1992—2002 г., който е възприела в решението за откриване, в самото начало следва да се отбележи, че в съображение 140 от обжалваното решение Комисията изрично указва, че то засяга ad hoc плащанията, които са били извършени към 1994 г., и обхваща периода до 2005 г. Освен това тя отбелязва, от една страна, че макар решението за откриване да обхваща процедурата от 1992 г., първите ad hoc плащания на обществените радио- и телевизионни разпространители са били получени едва през 1994 г. (съображение 10 от обжалваното решение), а от друга страна, че е разполагала с окончателни цифрови данни само до 2005 г., което обосновава факта, че не е взела предвид предоставените от Кралство Нидерландия цифрови данни за 2006 г. (съображения 10 и 139 от обжалваното решение).

54      Трябва обаче най-напред да се отбележи, че в съображение 4 от решението за откриване Комисията изрично указва, че официалната процедура по разследване обхваща периода с начало 1992 г. Следователно в решението за откриване няма ограничение във времето по отношение на края на съответния период.

55      Освен това доводът, че в решението за откриване Комисията е изложила единствено констатации относно периода 1992—2002 г., не е основателен, тъй като от съображение 47 от решението за откриване е видно, че Комисията е взела предвид някои специфични цифрови данни за периода 2001—2006 г. В допълнение, подобен довод е и неотносим, щом в решението за откриване Комисията изобщо не е изключила възможността проверката ѝ да засяга годините след 2002 г.

56      В резултат доводът на NOS, изведен от разширяването на разглеждания период в обжалваното решение, следва да се отхвърли.

57      На четвърто място, що се отнася до довода на NOS, че на проведена среща не е имала възможност да изложи позицията си пред Комисията, следва най-напред да се отбележи, че NOS твърди, че Комисията е одобрила прехвърлянето на резервите на обществените радио- и телевизионни разпространители на PO „на проведената на 28 юни 2005 г. среща между представителите на NOS и [члена на Комисията, който отговаря по въпросите във връзка с] конкуренцията“. Следователно NOS е участвала в посочената среща на 28 юни 2005 г., както и в тази от 14 февруари 2006 г., за която обаче твърди, че не е равнозначна на състезателно производство. В това отношение следва да се добави, че в качеството си на заинтересована страна NOS при всички положения не може да се позовава на признатото на съответната държава членка право на защита (вж. съдебната практика, посочена в точка 36 по-горе).

58      На следващо място, трябва да се констатира, че както подчертава Комисията, на 21 април 2004 г. NOS ѝ е изпратила писмо, в което твърди, че в качеството си на „пряко заинтересована страна“, и по-конкретно от името на обществените радио- и телевизионни разпространители, представя становището си вследствие на решението за откриване. Освен това с писмо от 8 март 2005 г. NOS изпраща на Комисията искане за разяснения.

59      Вследствие на това, освен че се цитира в решението за откриване, NOS е приобщена към производството в съответствие с посочената в точка 36 по-горе съдебна практика.

60      На последно място, доколкото NOS изтъква, че искането ѝ за достъп до преписката е отхвърлено, достатъчно е да се отбележи, че тя не привежда никакво доказателство в подкрепа на подобно искане, нито на подобно отхвърляне.

61      След като Комисията не е нарушила член 88, параграф 2 EО, нито правото на защита на Кралство Нидерландия и по-ограничените права на NOS, произтичащи от качеството ѝ на заинтересована страна, първото правно основание на Кралство Нидерландия и шестото правно основание на NOS следва да се отхвърлят.

 По погрешната класификация на ad hoc плащанията като държавни помощи

62      В различни отношения и в рамките на няколко правни основания, които следва да се обединят за разглеждане, NOS оспорва направената в обжалваното решение преценка на Комисията на ad hoc плащанията с оглед на правилата относно държавните помощи. В първата част от четвъртото си правно основание NOS изтъква погрешна квалификация на приходите на Coproductiefonds Binnenlandse Omroep (Фонд за копродукции, наричан по-нататък „CoBo“) като държавни ресурси, във втората част — обстоятелството, че NOS във функциите си на PO не е предприятие, а в третата част — обстоятелството, че не е налице нарушение на конкуренцията, както и че в това отношение не са изложени мотиви. Във второто си правно основание NOS оспорва тълкуването и прилагането на Решение по дело Altmark, точка 13 по-горе, което извършва Комисията в рамките на проверката на икономическото предимство от ad hoc плащанията, и отново изтъква, че в това отношение не са изложени мотиви.

 По погрешната квалификация на приходите на CoBo от авторски права като държавни ресурси

–       Доводи на страните

63      Според NOS заплащането на авторски права от белгийските и германските кабелни оператори представлява независим от мисията за предоставяне на обществени услуги източник на финансиране. NOS твърди, че според нидерландското право участието на общественото радио- и телевизионно разпространение в кабелното излъчване на нейните програми в чужбина се счита за свързана дейност. Явно е, че изплатените средства са с частен произход, а не са държавни ресурси по смисъла на член 87, параграф 1 ЕО.

64      NOS твърди, че влага изплатените от чуждестранните кабелни оператори суми за авторски права в CoBo, който се управлява от обществените радио- и телевизионни разпространители. Фактът, че властите поставят определени условия за използването на тези средства, не променя частния характер на произхода им.

65      Комисията счита, че това твърдение за нарушение е неотносимо, тъй като PO не е получил финансиране от CoBo. Освен това тя оспорва частния характер на средствата в CoBo.

–       Съображения на Общия съд

66      Тъй като в съдебното заседание в отговор на поставен от Общия съд въпрос NOS е уточнила, че исканията ѝ за отмяна не се отнасят до член 1, параграф 3 от обжалваното решение, трябва да се констатира, че първата част на нейното четвърто правно основание е неотносима.

67      Всъщност NOS иска отмяна на член 1, параграфи 1 и 2 от обжалваното решение, който обявява, че държавната помощ, предоставена на NOS във функциите ѝ на PO, е несъвместима с общия пазар, и разпорежда възстановяването ѝ от последния. От съображение 45 от обжалваното решение и от таблицата в съображение 152 от същото обаче е видно, че PO не е получил плащане от Фонда CoBo. Следователно средствата на Фонда CoBo не се включват в държавната помощ, която е получил PO и чието възстановяване е разпоредено.

68      Следователно първата част от четвъртото изтъкнато от NOS правно основание трябва да се отхвърли.

 По обстоятелството, че NOS във функциите си на PO не е предприятие

–       Доводи на страните

69      Макар да признава, че в рамките на дейността си във връзка с програмите за радио- и телевизионно разпространение има качеството на предприятие, NOS поддържа, че не е предприятие по смисъла на член 87, параграф 1 EО в рамките на дейността си на управител и координатор на системата за обществено радио- и телевизионно разпространение. Разликата между тези два вида дейности произтичала ясно от член 16 от Mediawet и от воденето на отделна счетоводна отчетност за всяка от тях.

70      Така обжалваното решение било опорочено, щом Комисията не проверила достатъчно фактите, след като неправилно класифицирала NOS като предприятие, щом дала погрешно тълкуване на членове 87 ЕО и 88 ЕО и щом не изложила пълни мотиви за преценката си, че в качеството си на предприятие NOS се е ползвала от свръхкомпенсация. Според NOS дейността ѝ на управител и координатор на системата за обществено радио- и телевизионно разпространение не е търговска дейност, която се развива на даден пазар. В това отношение NOS препраща към решението на нидерландския орган по конкуренция от 29 септември 2005 г. по преписка 5059/NOS-NOB, в което посоченият орган е счел, че дейността на NOS като радио- и телевизионен разпространител представлява търговска дейност, но че в упражняването на мисията от общ интерес, възложена ѝ по закон, NOS няма качеството на предприятие.

71      NOS отбелязва, че както е видно от съдебната практика, публичните институции или свързаните с тях образувания могат да бъдат предприятия по смисъла на член 87, параграф 1 ЕО, доколкото упражняват търговска дейност, но не са такива за дейността им, свързана с изпълнението на възложената им по закон мисия.

72      Следователно в качеството си на предприятие NOS е получила ad hoc плащания на стойност 33,8 милиона евро, тъй като тези плащания се отнасяли до мисията, която трябвало да изпълнява съгласно Mediawet. Така в това отношение NOS можело да се счита за асоциация на предприятия по смисъла на член 81, параграф 1 ЕО, но това все пак не било достатъчно, за да ѝ се предостави качеството на предприятие.

73      Поради прехвърлянето им на PO натрупаните от обществените радио- и телевизионни разпространители резерви били изгубили характера си на държавна помощ в полза на предприятие. NOS получила тези суми в качеството си на управител на дейности на обществена услуга и можела да се разпорежда с тях в съответствие със закона.

74      Освен това NOS поддържа, че никоя от задачите, изброени от Комисията в писмените ѝ изявления във връзка с дейността ѝ по управление и координиране на обществената система за радио- и телевизионно разпространение, не налага тя да се разглежда като предприятие, доставящо стоки или услуги на даден пазар. В това отношение съгласно съдебната практика Комисията е трябвало да провери какви са били дейностите, от които тя е извличала приходи, както и естеството на последните.

75      Най-напред, при продажбата на програмни права на чуждестранни кабелни оператори или във връзка със сателитното разпространение NOS не действала като независимо образувание, а представлявала административен посредник, защитаващ интересите на третите лица, каквито са обществените организации за радио- и телевизионно разпространение.

76      На следващо място, получаването на лихви, приходи от наем, както и на дивиденти било свързано с финансовото управление на NOS на същото основание както за всяка друга публична институция.

77      На последно място, дейността по преизлъчване на NOS не била свързана с дейността ѝ по управление и координиране на общественото радио- и телевизионно разпространение.

78      Комисията оспорва доводите на NOS.

–       Съображения на Общия съд

79      В самото начало следва да се припомни, че задължението за мотивиране представлява съществено процесуално изискване, което трябва да се разграничава от въпроса за обосноваността на мотивите, тъй като той спада към законосъобразността по същество на спорния акт (вж. Решение на Общия съд от 18 януари 2005 г. по дело Confédération nationale du Crédit mutuel/Комисия, T‑93/02, Recueil, стр. II‑143, точка 67 и цитираната съдебна практика).

80      Изискваните от член 253 ЕО мотиви трябва да са съобразени с естеството на съответния акт и по ясен и недвусмислен начин да излагат съображенията на институцията, която издава акта, така че да дадат възможност на заинтересованите лица да се запознаят с основанията за взетата мярка, а на компетентната юрисдикция — да упражни своя контрол. Изискването за мотивиране следва да се преценява в зависимост от обстоятелствата по конкретния случай, по-специално в зависимост от съдържанието на акта, от естеството на изложените мотиви и от интереса, който адресатите или други лица, засегнати пряко и лично от акта, могат да имат от получаване на разяснения. Не се изисква мотивите да уточняват всички релевантни фактически и правни обстоятелства, доколкото въпросът дали мотивите на определен акт отговарят на изискванията на член 253 ЕО следва да се преценява с оглед не само на текста, но и на контекста му, както и на съвкупността от правни норми, уреждащи съответната материя (Решение на Съда от 2 април 1998 г. по дело Комисия/Sytraval и Brink’s France, С‑367/95 P, Recueil, стр. I‑1719, точка 63 и Решение по дело TV 2/Danmark и др./Комисия, точка 34 по-горе, точка 178).

81      В съответствие с наименованието си обжалваното решение се отнася до ad hoc финансирането на нидерландските обществени радио- и телевизионни разпространители, чието качество на предприятия не се оспорва. В точка 2 от обжалваното решение Комисията подробно описва системата за обществено радио- и телевизионно разпространение, започвайки с участниците в нея. Тя включва в това описание NOS едновременно като NOS RTV и PO (вж. точка 11 по-горе).

82      Комисията проверява източниците на финансиране на тези участници, включително на NOS в двойната ѝ функция (съображение 14 от обжалваното решение), и констатира, че те получават основно годишни плащания от държавата, че им е позволено да държат известни резерви и освен това че от 1994 г. получават ad hoc плащания (съображение 33 от обжалваното решение).

83      В описанието, което дава на ad hoc плащанията в точка 2.3.3 от обжалваното решение, Комисията разглежда плащанията от FOR (съображения 39—42 от обжалваното решение). Тя излага, че този фонд е предназначен да финансира конкретни инициативи на PO и да му осигури възможност да даде качествен тласък, да подобри програмирането и да инвестира в обществените радио- и телевизия. Комисията уточнява, че до 2005 г. системата за обществено радио- и телевизионно разпространение е получила 191,2 милиона евро от FOR, 157,4 милиона евро от които са прехвърлени на отделни обществени радио- и телевизионни оператори, а 33,8 милиона евро — на РО (съображение 42 от обжалваното решение).

84      По-нататък Комисията оценява тези ad hoc плащания, включително изплатените от FOR на PO, с оглед на правилата в областта на държавните помощи. Всъщност припомнената в съображение 87 от обжалваното решение сума от 191,2 милиона евро включва и сумата от 33,8 милиона евро, изплатени на PO (вж. точка 83 по-горе).

85      Комисията проверява по-конкретно с оглед на тези плащания от FOR дали са налице държавни ресурси (точка 6.1 от обжалваното решение) и икономическо предимство (точка 6.2 от обжалваното решение). По-нататък тя проверява критериите за нарушаване на конкуренцията (точка 6.3 от обжалваното решение) и за ефект върху търговията между държавите членки (точка 6.4 от обжалваното решение) все с оглед на участниците в системата за обществено радио- и телевизионно разпространение. В съображение 105 от обжалваното решение Комисията стига до заключението, че що се отнася до ad hoc плащанията, е налице държавна помощ в полза на обществените радио- и телевизионни разпространители, включително и NOS.

86      Според Комисията, а впрочем и според нидерландските власти (що се отнася до последните, вж. съображение 76 от обжалваното решение), тъй като на обществените радио- и телевизионни организации е възложена мисия за предоставяне на обществени услуги, съвместимостта на тези ad hoc плащания с оглед на член 86, параграф 2 ЕО се разглежда по-нататък в точка 8 от обжалваното решение.

87      В рамките на преценката на компенсацията, получена от индивидуалните обществени радио- и телевизионни разпространители, Комисията констатира, че в периода 1994—2005 г. четиринадесет от тях са се ползвали от свръхкомпенсации, които обикновено са постъпвали в програмните резерви (съображения 141 и 146 от обжалваното решение).

88      В този контекст и на тази фаза от проверката Комисията отбелязва, че през 2005 г. част от тези резерви са прехвърлени на PO, което е намалило общата компенсация за индивидуалните обществени радио- и телевизионни разпространители, увеличавайки същевременно свръхкомпенсирането на PO (съображение 146 от обжалваното решение). Комисията изчислява последното въз основа на отделните счетоводни отчети на PO. Всъщност Комисията посочва, че макар NOS RTV и PO да са части от едно юридическо образувание и да представят консолидирани счетоводни отчети, едната организация в никакъв случай няма достъп до средствата на другата (съображение 151 от обжалваното решение).

89      От таблица 4, фигурираща в съображение 152 от обжалваното решение, е видно, че ad hoc плащанията на PO, чието възстановяване се иска, са плащания от FOR, отчетени в рамките на проверката на квалификацията „държавна помощ“ (вж. точки 83—85 по-горе) и на прехвърлянето на резерви (вж. точка 87 по-горе), които също са включени в ad hoc плащанията (съображение 146 от обжалваното решение).

90      Следователно, противно на твърденията на NOS, Комисията е проверила в достатъчна степен фактите и е мотивирала надлежно своите заключения относно наличието на ad hoc плащания, които представляват държавна помощ в полза на обществените радио- и телевизионни организации, сред които и NOS, и на свръхкомпенсация за мисията ѝ за предоставяне на обществени услуги, единствено що се отнася до NOS, във функциите ѝ на PO, които тя следователно трябва да възстанови (член 1, параграфи 1 и 2 от обжалваното решение в текста му автентичния език).

91      Що се отнася до обосноваността на мотивите, NOS неправилно изтъква, че не е предприятие във функциите си на PO.

92      Според постоянната съдебна практика, в контекста на правото на конкуренцията понятието за предприятие обхваща всеки субект, който извършва икономическа дейност, независимо от неговия правен статут и начина му на финансиране. В това отношение също от постоянна съдебна практика е видно, че икономическа дейност е всяка дейност, която включва предлагане на стоки или услуги на определен пазар (вж. Решение на Съда от 12 септември 2000 г. по дело Pavlov и др., С‑180/98—С‑184/98, Recueil, стр. I‑6451, точки 74 и 75 и цитираната съдебна практика).

93      Следва също да се припомни, че според практиката на Съда дейностите, произтичащи от упражняването на властнически правомощия, нямат икономически характер, който да обосновава прилагането на правилата на Договора в областта на конкуренцията (вж. в този смисъл Решение на Съда от 19 януари 1994 г. по дело SAT Fluggesellschaft, С‑364/92, Recueil, стр. I‑43, точка 30 и Решение на Съда от 26 март 2009 г. по дело Selex Sistemi Integrati/Комисия и Евроконтрол, С‑113/07 P, Сборник, стр. I‑2207, точка 70).

94      Съдът вече е приел и че обстоятелството, че на даден субект е била възложена мисия от общ интерес, не може да попречи съответните дейности да се разглеждат като икономически дейности (вж. в този смисъл Решение на Съда от 25 октомври 2001 г. по дело Ambulanz Glöckner, С‑475/99, Recueil, стр. I‑8089, точка 21 и Решение от 23 март 2006 г. по дело Enirisorse, С‑237/04, Recueil, стр. I‑2843, точка 34).

95      В случая, за да се определи дали дейността на NOS е дейност на предприятие по смисъла на Договора, трябва да се установи какво е естеството на тази дейност (вж. в този смисъл Решение по дело SAT Fluggesellschaft, точка 93 по-горе, точка 19).

96      Както отбелязва Общият съд в точки 11 и 81 по-горе, NOS изпълнява най-напред ролята на обществена радио- и телевизионна организация, за която не се оспорва, че е предприятие, макар да ѝ е възложена мисия за предоставяне на обществени услуги.

97      Втората роля на NOS се изпълнява от нейния управителен съвет — PO. Посредством последния на NOS е възложено по-конкретно да насърчава сътрудничеството между обществените радио- и телевизионни разпространители, да координира трите публични телевизионни канала и да се отчита два пъти в годината за дейностите си като обществена радио- и телевизионна организация пред Медийния орган (съображение 13 от обжалваното решение и член 16 от Mediawet). Освен това Кралство Нидерландия посочва в съдебното заседание, че PO не трябва да се разглежда като независима организация на обществени радио- и телевизионни разпространители. PO управлява и координира цялата система, а за преценка на начина на финансиране е необходимо да се вземе предвид системата за обществено радио- и телевизионно разпространение в нейната цялост, част от която е и PO.

98      Всъщност, на първо място, при упражняването на тази функция за координиране и управление на обществените радио- и телевизионни организации NOS не може да се приравнява на публичен орган, който упражнява властнически правомощия.

99      Действително, от една страна, подобна дейност на координиране и на управление не предполага упражняване на властнически правомощия. В допълнение, NOS не представя никакво доказателство, което да удостоверява, че PO упражнява властнически правомощия. Впрочем съобразно посочената в точка 94 по-горе съдебна практика самият факт, че на NOS е била възложена мисия от общ интерес, не може да попречи съответните дейности да се разглеждат като икономически дейности. Освен това NOS не доказва, че мисията ѝ от общ интерес няма икономически характер.

100    От друга страна, тази възложена на NOS дейност по координиране и управление се ограничава до обществените радио- и телевизионни разпространители и се отнася до икономическата им дейност, свързана с предлагането и излъчването на телевизионни програми, макар на национално равнище да оперират множество търговски радио- и телевизионни разпространители (съображение 18 от обжалваното решение).

101    Както изтъква Комисията в отговорите си на поставените от Общия съд писмени въпроси, дейността по координиране и управление, упражнявана от NOS посредством PO, не се различава от дейността, която упражнява търговско предприятие спрямо своите търговски вериги. Съществуването на множество обществени радио- и телевизионни разпространители прави координирането на национално равнище необходимо. Следователно NOS изпълнява задачи, които в противен случай съответните предприятия би трябвало да изпълняват сами или поне да организират или заплатят.

102    На второ място, от таблица 4, фигурираща в съображение 152 от обжалваното решение, е видно, че PO има и приходи от търговска дейност, възлизащи общо през визирания период на значителната стойност от 133,7 милиона евро. От писмото, изпратено от нидерландските власти до Комисията на 24 февруари 2006 г., следва, че PO получава приходи по-конкретно от продажбата на права на разпространение на белгийските и германските кабелни оператори, от сателитното излъчване, от различни форми на популяризиране и от предоставянето на услуги на радио- и телевизионните разпространители или на трети лица и че получава по-конкретно приходи от лихви, наеми, дивиденти и комисионни възнаграждения за управление.

103    NOS не оспорва съществуването на тези приходи, но счита, че тя действа единствено като административен посредник, по-конкретно за продажбата на програмни права на белгийските и германските кабелни оператори. В това отношение на първо място качеството на посредник, в което NOS упражнява тази дейност по продажба на права, не може да лиши последната от икономическото ѝ естество (вж. посочената в точка 92 по-горе съдебна практика). На второ място, самата посредническа дейност на икономически оператори представлява икономическа дейност.

104    Накрая, противно на твърденията на NOS, в решението си от 29 септември 2005 г. нидерландският орган по конкуренцията не се произнася по това дали NOS има качеството на предприятие при упражняване на мисията ѝ от общ интерес. След като припомня, че NOS е предприятие, упражняващо икономическа дейност, той приема, че вноската, получавана от NOS за дейността ѝ за радио- и телевизионно разпространение (NOS RTV), може да се счита за оборот.

105    Следователно, дори да се разглежда отделно, дейността на NOS във функциите ѝ на PO представлява икономическа дейност по смисъла на горепосочената съдебна практика. При това положение в обжалваното решение Комисията основателно приема NOS за предприятие, по-конкретно за целите на прилагане на правилата в областта на държавните помощи (член 87 ЕО), макар тя да упражнява двойната си функция в рамките на мисия за предоставяне на обществени услуги.

106    Тъй като нито едно от изтъкнатите от NOS правни основания не е основателно, втората част от четвъртото ѝ правно основание следва да се отхвърли.

 По липсата на нарушение на конкуренцията и по липсата на мотиви в това отношение

–       Доводи на страните

107    NOS поддържа, че преценката на Комисията, че ad hoc плащанията могат да нарушат конкуренцията, е недостатъчно мотивирана, отчасти погрешна и в противоречие с други констатации на Комисията в обжалваното решение.

108    На първо място, в жалбата си NOS изтъква в това отношение, че съжденията в мотивите към обжалваното решение са в затворен кръг. Освен това Комисията погрешно внушавала, че при положение че е налице държавна помощ, нарушението на конкуренцията автоматично се счита за установено. На последно място, Комисията пропуска да укаже в съответствие със съдебната практика как разглежданите мерки могат да нарушат конкуренцията.

109    Освен това NOS изтъква, че Комисията погрешно е приела, че в случая конкуренцията е нарушена. Наличието на свръхкомпенсация в случая не означавало, че получените в повече суми са могли да бъдат посветени на цели, различни от изпълнението на мисията ѝ за предоставяне на обществени услуги, и по този начин да нарушат конкуренцията на други пазари. Следователно Комисията е трябвало да установи дали и доколко конкуренцията на пазара е била нарушена поради натрупването на резерви.

110    На последно място, преценката на Комисията, че е налице нарушение на конкуренцията, била в противоречие с твърдението в съображение 155 и сл. от обжалваното решение, че на трите значителни пазара, на които обществените и частните радио- и телевизионни разпространители са били в конкуренция, нямало антиконкурентно поведение.

111    На второ място, в писмената си реплика NOS изтъква, че както Комисията отбелязва в писмените си изявления, за да се определи дали дадена помощ е съществуваща или нова, следва да се отчитат правното основание на мярката, евентуалните ѝ изменения и дали тези изменения превръщат първоначалната мярка в нова мярка. Комисията обаче не била приложила правилно тези три критерия.

112    Комисията оспорва доводите на NOS. Освен това тя отбелязва, че доводите, развити от NOS в нейната писмена реплика, нямат връзка със заглавието на третата част от четвъртото правно основание и с доводите, представени в този контекст в жалбата.

–       Съображения на Общия съд

113    В самото начало следва да се отбележи, че доводите, които NOS развива в своята писмена реплика в рамките на третата част от четвъртото си правно основание, се отнасят до квалификацията „нова помощ“, предмет на първото ѝ правно основание, и не могат да се окачествят като самостоятелно правно основание спрямо последното. Тези доводи нямат връзка с доводите, които тя е изложила в жалбата си, както и с наименованието на тази част. При това положение разглеждането на посочената част от изтъкнатото от NOS четвърто правно основание следва да се сведе до твърдението за липса на нарушение на конкуренцията и до липса на мотиви в това отношение към обжалваното решение, като за останалата част се препрати към точки 159—198 по-долу (вж. особено точки 176—180 по-долу, що се отнася до разграничението между съществуваща и нова помощ, и точки 182—188 по-долу, що се отнася до елементите, характеризиращи новата помощ в случая).

114    Що се отнася до изтъкнатата липса на мотиви в подробното описание на системата за обществено радио- и телевизионно разпространение, в съображение 18 от обжалваното решение Комисията излага, че освен националните обществени радио- и телевизионни разпространители, има множество търговски радио- и телевизионни разпространители, опериращи на национално равнище. Именно те са сезирали Комисията с жалби, в които се твърди, че обществената система за финансиране на нидерландските обществени радио- и телевизионни разпространители представлява незаконосъобразна държавна помощ по смисъла на член 87, параграф 1 ЕО (съображение 1 от обжалваното решение).

115    Обжалваното решение съдържа точка 6.3, озаглавена „[Нарушение] на конкуренцията“, чието единствено съображение гласи следното:

„[Предимството], предоставено от ad hoc финансирането, прехвърлянето на средства във Фонда за копродукции CoBo и осигуряването на безплатни технически [услуги] на нидерландските организации за обществено радио- и телевизионно разпространение не са поставени на разположение на друго предприятие в подобна ситуация. При условие че конкуренцията се [нарушава] винаги когато държавна помощ подсили конкурентната позиция на облагодетелстваното предприятие по отношение на неговите конкуренти, [преимуществото] дава възможност да се [наруши] конкуренцията между обществените радио- и телевизионни организации и останалите предприятия“.

116    По-нататък, в точка 6.4 от обжалваното решение Комисията разглежда ефекта на ad hoc плащанията върху търговията между държавите членки. Така след като препраща към приложимата съдебна практика и към съобщението за радио- и телевизионното разпространение, в съображение 103 от обжалваното решение Комисията излага следното:

„В настоящия случай самите нидерландски обществени оператори са активни на международния пазар. Посредством членството им в Европейския съюз за радио- и телевизия те могат да обменят телевизионни програми и да участват в системата Евровизия. Освен това техните програми се излъчват в Белгия и Германия. Нещо повече, нидерландските [обществени организации за радио- и телевизионно разпространение] са в пряка конкуренция с частните организации, които действат на международния пазар за радио- и телевизионно разпространение и имат международна структура на собствеността“.

117    Трябва следователно да се констатира, че противно на твърденията на NOS, в обжалваното решение по този въпрос са изложени мотиви, които позволяват на NOS да разбере съображенията на Комисията и да осигури защитата си, а на Общия съд — да упражни своя контрол (вж. посочената в точка 80 по-горе съдебна практика). Според Комисията предоставеното на обществените радио- и телевизионни разпространители, сред които NOS, включително и във функциите ѝ на PO, предимство, което може да наруши конкуренцията, се определя по отношение на техните конкуренти, т.е. търговските радио- и телевизионни разпространители.

118    Впрочем доколкото NOS оспорва обосноваността на подобни мотиви (вж. посочената в точка 79 по-горе съдебна практика), като изтъква липсата на нарушение на конкуренцията в случая, следва на първо място да се припомни, че член 87, параграф 1 ЕО забранява предоставяните от държавите помощи, които нарушават „или заплашват да нарушат конкуренцията“ чрез поставяне в по-благоприятно положение на определени предприятия. При това положение са достатъчни рискът или заплахата от нарушаване на конкуренцията. Комисията не е длъжна да докаже действителния ефект на вече предоставените помощи (вж. в този смисъл Решение на Съда от 23 февруари 2006 г. по дело Atzeni и др., С‑346/03 и С‑529/03, Recueil, стр. I‑1875, точка 74). Следователно в случая Комисията не трябва да доказва, че нарушавайки конкуренцията, получателите на разглежданите мерки, а именно обществените радио- и телевизионни разпространители, включително и NOS в двойната ѝ функция, са използвали получените плащания за други цели.

119    На второ място, според постоянната съдебна практика помощите, които имат за цел да освободят дадено предприятие от разходите, които самото то би трябвало нормално да понесе в рамките на своето текущо управление или на своята нормална дейност, по принцип нарушават условията на конкуренция (вж. Решение на Общия съд от 8 юни 1995 г. по дело Siemens/Комисия, T‑459/93, Recueil, стр. II‑1675, точки 48 и 77 и посочената съдебна практика, Решение на Общия съд от 30 април 1998 г. по дело Vlaamse Gewest/Комисия, T‑214/95, Recueil, стр. II‑717, точка 43 и Решение на Общия съд от 23 ноември 2006 г. по дело Ter Lembeek/Комисия, T‑217/02, Recueil, стр. II‑4483, точка 177).

120    Предоставеното на NOS финансиране обаче, независимо дали в качеството на PO или в качеството на NOS RTV, я освобождава от някои оперативни разходи, които тя поначало би трябвало да понесе, както излага Комисията в съображение 93 от обжалваното решение. Фактът, че ѝ е възложена мисия за извършване на обществени услуги и че изпълнява функциите си в съответствие с разпоредбите, които уреждат тази мисия, не може сам по себе си — както поддържа Комисията — да премахне риска от нарушение на конкуренцията по отношение на другите предприятия, без да лиши от полезно действие членове 86—88 ЕО. На основание член 86, параграф 2 ЕО предприятията, които са натоварени с функцията да оказват услуги от общ икономически интерес, се подчиняват на разпоредбите на Договора, и в частност на правилата за конкуренция. Всъщност мисията за предоставяне на обществени услуги може да бъде предмет на свръхкомпенсация от съответната държава членка, която, при положение че е доказана сама по себе си, води до риск от нарушение на конкуренцията на пазар, който подобно на пазара на радио- и телевизионното разпространение е открит за конкуренция.

121    Освен това, що се отнася до довода, че установяването на нарушение на конкуренцията в съображение 100 от обжалваното решение било в противоречие със заключенията на Комисията за липса на антиконкурентно поведение, следва да се подчертае, че анализът на ефекта върху конкуренцията (точка 6.3 от обжалваното решение) се вписва в контекста на проверката дали е налице помощ по смисъла на член 87, параграф 1 EО (точка 6 от обжалваното решение). За сметка на това антиконкурентното поведение на обществените радио- и телевизионни оператори е предмет на точка 8.5 от обжалваното решение в рамките на проверката на съвместимостта на разглежданите мерки с оглед на член 86, параграф 2 ЕО.

122    Ясно проличава обаче, че в съдебната практика се прави разграничение между въпроса за квалифицирането на дадена мярка като държавна помощ и въпроса за нейната съвместимост с общия пазар (Решение на Общия съд от 11 март 2009 г. по дело TF1/Комисия, T‑354/05, Сборник, стр. II‑471, точка 134). Следователно в обжалваното решение Комисията основателно проверява, първо, дали поставените от член 87, параграф 1 EО условия, дадена мярка да може да се квалифицира като държавна помощ, в случая са изпълнени, включително възможността тази мярка да нарушава конкуренцията, и второ, дали дерогацията, предвидена в член 86, параграф 2 EО, в случая е приложима. В този случай съгласно протокола от Амстердам следва да се провери по-конкретно дали обществените радио- и телевизионни разпространители имат антиконкурентно поведение на търговските пазари, което не е необходимо за изпълнение на мисията им за предоставяне на обществени услуги (вж. в това отношение точки 211—218 по-долу).

123    Следователно обстоятелството, че при разглеждането на пропорционалността на тази компенсация не е посочено кои точно практики са антиконкурентни, не е в противоречие с констатациите на Комисията за нарушение на конкуренцията за целите на квалифицирането на ad hoc плащанията като държавни помощи. Всъщност, както излага Комисията в съображение 100 от обжалваното решение, остава обстоятелството, че тези плащания могат да нарушат конкуренцията по смисъла на член 87 ЕО.

124    Поради това третата част на изтъкнатото от NOS четвърто правно основание следва да се отхвърли.

 По погрешното тълкуване и прилагане на Решение по дело Altmark, точка 13 по-горе, и по непълнотата на мотивите в това отношение

–       Доводи на страните

125    По същество NOS изтъква, че преценката на Комисията, че ad hoc плащанията представляват нова помощ, се основава на погрешни тълкуване и прилагане на Решение по дело Altmark, точка 13 по-горе, както и на непълни мотиви.

126    На първо място, NOS поддържа, че Комисията неправилно е приела, че Решение по дело Altmark, точка 13 по-горе, се прилага в случая.

127    Всъщност в Решение по дело Altmark, точка 13 по-горе, се определят условията, които позволяват на националния съд да определи дали Комисията е трябвало да бъде уведомена или не за дадена помощ, но то не представлява подходящата правна уредба, въз основа на която трябва да се определи дали дадена мярка представлява държавна помощ, което е изцяло материалноправен въпрос.

128    Освен това Решение по дело Altmark, точка 13 по-горе, поставяло преди всичко процесуални условия. Така, що се отнася до условието, че компенсацията на разходите за обществени услуги трябва предварително да се определи посредством фиксирани критерии, може все пак да се окаже, че макар дадена мярка да не отговаря на това условие, тя не представлява държавна помощ, ако предоставената компенсация не надвишава разходите за обществени услуги. Също така, както е видно от Съобщение 97/C 209/03 на Комисията относно елементите на държавна помощ при продажба на земя и сгради от публични органи (OВ C 209, 1997 г., стр. 3; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 3, стр. 56), условието продажбата да бъде извършена посредством механизъм за възлагане било от чисто процесуално естество.

129    Освен това Решение по дело Altmark, точка 13 по-горе, засяга положения, в които частен оператор понякога изпълнява обществени задължения, като се има предвид, че тези задължения имат ограничен характер и се „изнасят“ на пазара сравнително редовно. В случая обаче нидерландската система за обществено радио- и телевизионно разпространение била различна, доколкото става въпрос за система на постоянно финансиране. Следователно не ставало въпрос за възлагане или за сравнение с ефикасен търговски оператор.

130    На второ място, NOS изтъква, че Комисията е трябвало предварително да прецени дали е налице държавна помощ в светлината на протокола от Амстердам, който е източник на първично право. По силата на посочения протокол държавна помощ била налице единствено при наличие на свръхкомпенсация, засягаща конкуренцията в ущърб на общностния интерес. Следователно ad hoc плащанията, получени от NOS, не можели да се считат за държавни помощи и по този начин Комисията дала погрешно тълкуване на членове 87 ЕО и 88 ЕО.

131    Както било видно от Решение 2005/842/EО на Комисията от 28 ноември 2005 г. относно прилагането на разпоредбите на член 86, параграф 2 [EО] към държавните помощи под формата на компенсации за обществени услуги, предоставяни на определени предприятия, натоварени да оказват услуги от общ икономически интерес (OВ L 312, стр. 67), не било възможно при липса на предимство да е налице държавна помощ, независимо от въпроса дали условията, поставени в Решение по дело Altmark, точка 13 по-горе, са изпълнени.

132    На последно място NOS подчертава, че като се позовава на Решение по дело Altmark, точка 13 по-горе, Комисията неправилно прави извод, че предоставянето на техническо обслужване от NOB на обществените радио- и телевизионни разпространители представлява държавна помощ, макар NOB да се ползва от компенсация, предоставена от държавата, за споменатото предоставяне, като се има предвид, че тази компенсация е за сметка на средствата, които държавата предоставя на разположение на NOS.

133    На трето място, NOS поддържа, че Комисията не е изложила достатъчно мотиви за преценката си в съображение 96 от обжалваното решение, че плащанията от FOR, от допълващите фондове и от CoBo не се основават на предварително определени цели и на прозрачни критерии.

134    Комисията оспорва доводите на NOS, като едновременно уточнява, че не схваща предмета на правното основание поради неяснота на изтъкнатите доводи.

–       Съображения на Общия съд

135    В самото начало следва се отхвърли като неотносим доводът на NOS във връзка с предоставянето на техническо обслужване от NOB на обществените радио- и телевизионни разпространители. Всъщност от съображение 137 от обжалваното решение е видно, че Комисията е счела, че не е необходимо да включва тази мярка в изчисленията си. Следователно тя не попада в оценката на свръхкомпенсацията, що се отнася до обществените радио- и телевизионни разпространители, и a fortiori още по-малко в оценката на размера на свръхкомпенсацията, получена от PO, която е единствената визирана с поисканата отмяна.

136    Що се отнася, на първо място, до мотивите към обжалваното решение във връзка с Решение по дело Altmark, точка 13 по-горе, в съображение 93 от посоченото решение Комисията излага, че ad hoc плащанията дават икономическо предимство на нидерландските организации за обществено радио- и телевизионно разпространение, в смисъл че тези мерки ги освобождават от оперативни разходи, които самите те поначало би трябвало да понасят в рамките на своето текущо управление или на своята нормална дейност.

137    По-нататък, в точка 6.2.1 от обжалваното решение, озаглавена „Приложимост на решението по делото Altmark“, Комисията отговаря на довода на нидерландските власти и на радио- и телевизионни организации, според който ad hoc плащанията компенсират обществените оператори за нетните разходи по изпълнение на тяхната обществена мисия. В последното изречение на съображение 94 се указва, че това би означавало, че мерките не предоставят предимство на обществените радио- и телевизионни организации и не биха представлявали помощ, съответстваща на условията, прогласени в Решение по дело Altmark, точка 13 по-горе.

138    При това положение в съображение 95 от обжалваното решение Комисията изброява условията, които съгласно Решение по дело Altmark, точка 13 по-горе, трябва да бъдат изпълнени, за да могат държавни мерки, компенсиращи нетните допълнителни разходи за услуги от общ икономически интерес, да не представляват държавна помощ.

139    На последно място, в съображения 96—98 от обжалваното решение Комисията мотивира заключението си, съдържащо се в съображение 99 от споменатото решение, че в случая последните три от тези условия не са изпълнени.

140    На първо място, според нея прехвърлянето на средства от FOR, допълващите фондове и финансовата вноска от Фонда за копродукции CoBo не се основава на предварително установени обективни и прозрачни параметри. На второ място, нито ad hoc финансовите мерки, нито плащанията от Фонда за копродукции CoBo отчитат всички свързани с тях приходи на обществените оператори, нито пък включват необходимите гаранции, за да се изключи свръхкомпенсиране. Следователно в резултат на ad hoc финансирането всъщност се получавало значително свръхкомпенсиране. На трето място, нидерландските обществени радио- и телевизионни организации не били избрани за доставчици на услуги от общ икономически интерес на базата на търг. Освен това не бил проведен анализ, който да гарантира, че равнището на компенсация е било определено на базата на анализ на разходите, който би извършило за изпълнение на задълженията си средностатистическо, добре управлявано и надлежно оборудвано със средства за производство предприятие, така че да е в състояние да отговори на необходимите изисквания за предоставяне на обществени услуги.

141    Следователно трябва да се констатира, че противно на твърденията на NOS, в обстоятелствата в случая, и по-специално с оглед на съдържанието на обжалваното решение и особено на описанията в него на различните плащания, посочени в съображения 35—45 от същото, мотивите към споменатото решение позволяват на заинтересованите лица да се запознаят с основанията за заключенията на Комисията относно неспазването в случая на критериите, изведени от Решението по дело Altmark, точка 13 по-горе, а на Общия съд — да упражни своя контрол.

142    В обжалваното решение Комисията излага достатъчно ясно фактите и правните съображения от съществено значение в това отношение в структурата на решението (вж. в този смисъл Решение по дело Ter Lembeek/Комисия, точка 119 по-горе, точка 246).

143    Що се отнася, на второ място, до довода, изтъкнат в жалбата от NOS, че условията, изведени в Решение по дело Altmark, точка 13 по-горе, се отнасяли изключително до националния съд, той не се опира на никакво правно основание и не се подкрепя от горепосоченото решение.

144    Всъщност от точки 87—94 от Решение по дело Altmark, точка 13 по-горе, ясно е видно, че принципите, които Съдът прогласява там, са с общо приложение, дори да са формулирани в рамките на преюдициално запитване, отправено от национална юрисдикция. Съдът не свежда принципа, прогласен в Решение по дело Altmark, точка 13 по-горе, до конкретния случай, нито предвижда прилагането му да се извършва само от националния съд, нито пък изключва от прилагането му сектора на радио- и телевизионното разпространение.

145    В Решение по дело TF1/Комисия, точка 122 по-горе (точка 130), Общият съд уточнява, че от напълно недвусмислените мотиви на Решение по дело Altmark, точка 13 по-горе, следва, че единствената цел на посочените в него четири условия е квалифицирането на разглежданата мярка като държавна помощ, и по-точно установяване на наличието на предимство.

146    Държавна намеса, която не отговаря на едно или повече от споменатите условия, трябва да се счита за държавна помощ по смисъла на член 87, параграф 1 EО (Решение по дело TF1/Комисия, точка 122 по-горе, точка 129).

147    Като се има предвид, че нидерландските власти и обществените радио- и телевизионни разпространители в случая са изтъкнали именно че ad hoc плащанията представляват за последните компенсация на нетните разходи за изпълнение на мисията им за предоставяне на обществени услуги, Комисията, основателно и без да допуска грешка в преценката, е проверила в рамките на проверката на икономическото предимство дали в случая условията, изведени в Решение по дело Altmark, точка 13 по-горе, са изпълнени.

148    Следва също да се отбележи, че макар да оспорва прилагането в случая на Решение по дело Altmark, точка 13 по-горе, NOS не поставя под съмнение изведеното в съображение 99 от обжалваното решение заключение на Комисията, че условията от Решение по дело Altmark, точка 13 по-горе, не са изпълнени. NOS не привежда доказателство, което да оборва основанията на Комисията, изложени в съображения 96—98 от обжалваното решение.

149    Що се отнася, на трето място, до протокола от Амстердам, следва да се подчертае, от една страна, че той не изключва възможността финансирането на общественото радио- и телевизионно разпространение да представлява държавна помощ. Всъщност той предвижда, че разпоредбите на Договора не накърняват компетентността на държавите членки да финансират общественото радио- и телевизионно разпространение, доколкото такова финансиране се предоставя на структурите за радио- и телевизионно разпространение за изпълнение на мисията за предоставяне на обществени услуги, така както им е възложена, определена и организирана от всяка държава членка, и доколкото това финансиране не засяга условията за търговия и конкуренцията в Европейската общност до степен, която би противоречала на общия интерес, като се държи сметка за това как се изпълнява възложената мисия за тази обществена услуга. Следователно NOS не може да изтъква, че протоколът от Амстердам изключва прилагането на правилата за конкуренция и забранява на Комисията да проверява дали ad hoc плащанията осигуряват икономическо предимство на нидерландските обществени радио- и телевизионни разпространители, като се основава на критериите, определени от Съда в Решение по дело Altmark, точка 13 по-горе.

150    От друга страна, Комисията не оспорва съществената роля на протокола от Амстердам при преценката на финансирането, предоставено на организациите за радио- и телевизионно разпространение за целите на изпълнение на мисията им за предоставяне на обществени услуги. Освен това Комисията препраща към него в съображение 122 от обжалваното решение, което фигурира в точка 8 от последното, озаглавена „Съвместимост на помощта по смисъла на член 86, параграф 2 ЕО“. Комисията извършва тази проверка, като се основава и на съдебната практика (съображения 113 и 114 от обжалваното решение), и на съобщението за радио- и телевизионното разпространение, което препраща именно към протокола от Амстердам. Следователно не може да се твърди, че Комисията не е взела предвид споменатия протокол.

151    Що се отнася, на четвърто място, до Решение 2005/842, то още по-малко подкрепя тезата, че Комисията е приложила неправилно Решение по дело Altmark, точка 13 по-горе.

152    Всъщност съгласно съображение 5 от Решение 2005/842:

„Когато [четирите критерия от Решението по дело Altmark] са изпълнени, компенсацията за обществена услуга не представлява държавна помощ и членове 87 [EО] и 88 [EО] не се прилагат. Ако държавите членки не изпълнят тези критерии, но общите критерии за приложимост на член 87, параграф 1 EО са изпълнени, компенсацията за обществена услуга представлява държавна помощ и е предмет на членове 73 [EО], 86 [EО], 87 [EО] и 88 [EО]. Следователно настоящото решение се прилага само за компенсации за обществени услуги, дотолкова доколкото [те] представлява[т] държавна помощ“.

153    Освен това член 1 от Решение 2005/842 гласи, че то има за предмет да установи условията, при които държавната помощ във вид на компенсация за обществена услуга, предоставена на определени предприятия, натоварени с извършването на услуги от общ икономически интерес, трябва да се счита за съвместима с общия пазар и изключена от изискването за уведомление, посочено в член 88, параграф 3 ЕО.

154    От това следва, че самото Решение 2005/842 не определя условията, на които трябва да отговаря компенсацията за обществена услуга, по-конкретно що се отнася до осигуреното предимство, за да не бъде квалифицирана като държавна помощ, а се прилага, напротив, към мерки, които вече са били квалифицирани като държавни помощи, за които следва да се определи дали са съвместими с общия пазар. Освен това, противно на твърденията на NOS, Решение 2005/842 изрично препраща към критериите, изведени от Съда в Решение по дело Altmark, точка 13 по-горе, за да се установи на предходната фаза дали е налице държавна помощ в тази област.

155    При това положение, за да установи дали ad hoc плащанията представляват държавна помощ, в обжалваното решение Комисията правилно най-напред е проверила дали критериите, изведени от Съда в Решение по дело Altmark, точка 13 по-горе, са изпълнени, a после — след като е направила извод, че е налице държавна помощ — е разгледала съвместимостта ѝ с общия пазар (вж. в този смисъл Решение по дело TF1/Комисия, точка 122 по-горе, точки 134—147).

156    На последно място, що се отнася до довода, който NOS извежда в писмената си реплика за препращането към Съобщение 97/C 209/03 на Комисията относно елементите на държавна помощ, съдържащи се в продажбите на земя и сгради от публични органи, той при всички положения е ирелевантен. Всъщност в случая обжалваното решение се отнася до сектора на радио- и телевизионното разпространение, а не до този на продажбата на земя и сгради. Следователно изтъкната аналогия е неоснователна.

157    Тъй като нито един от изтъкнатите от NOS доводи в подкрепа на второто ѝ правно основание не е основателен, последното трябва да се отхвърли.

158    При това положение NOS не е доказала погрешния и немотивиран характер на заключенията на Комисията в обжалваното решение, свързани с квалифицирането на ad hoc плащанията като държавни помощи.

 По погрешната квалификация на ad hoc плащанията като нови помощи и по липсата на мотиви в това отношение

 Доводи на страните

159    Жалбоподателите изтъкват по същество, че Комисията е нарушила член 88 ЕО и Регламент № 659/1999, като е квалифицирала ad hoc плащанията като нови помощи. Освен това мотивите, изложени в това отношение в обжалваното решение, били непълни.

160    Комисията неправилно разграничила ad hoc плащанията от годишните държавни плащания. От една страна, подобно на последните, ad hoc плащанията не съответствали на автоматично предоставяне на средства. Тези два вида финансирания се предоставяли със специално решение на компетентния министър. От друга страна, както ad hoc плащанията, така и редовните годишни плащания се отпускали за специални цели, а именно за изпълнението на задачи, възложени от член 13c от Mediawet на общественото радио- и телевизионно разпространение.

161    На първо място, що се отнася до ad hoc плащанията, които представлявали допълващи плащания — тези, произхождащи от FOR и от CoBo — жалбоподателите твърдят, че те са част от системата за редовно финансиране на обществените радио- и телевизионни разпространители. Всъщност ad hoc плащанията имали същия източник като редовните годишни плащания, а именно медийния бюджет, установен преди 1958 г., и се подчинявали на същите финансови правила, чиито принципи са положени преди 1958 г. След като продължават да се изплащат от Algemene Omroep Reserve (резерв за радио- и телевизионно разпространение, наричан по-нататък „AOR“), ad hoc плащанията не са претърпели съществени изменения.

162    Жалбоподателите изтъкват Решение на Съда от 9 август 1994 г. по дело Namur-Les assurances du crédit (С‑44/93, Recueil, стр. I‑3829). От него според тях следва, че упражняването на нова дейност от предприятие, което получава финансиране в рамките на съществуваща система, също трябва да се разглежда като съществуваща помощ и фактът, че осигурява ново правно основание за финансиране, не е достатъчен, за да се приеме, че разглежданата мярка представлява нова помощ. От съдебната практика било видно, че начинът на предоставяне на средства на разположение не е решаващ за квалифицирането на помощ като нова или съществуваща.

163    Преценката, че ad hoc плащанията се различават от редовните годишни плащания, тъй като имат различно правно основание, е материално неточна.

164    На второ място, жалбоподателите изтъкват, че Комисията погрешно е квалифицирала мярката за обратно заплащане на част от програмните резерви на обществените радио- и телевизионни разпространители в полза на PO като нова помощ. Кралство Нидерландия добавя, че Комисията не е мотивирала в достатъчна степен тази квалификация.

165    Според жалбоподателите това прехвърляне на резерви на PO по естество е съществуваща помощ, доколкото тези резерви произхождат от предоставянето на разположение на публични средства в рамките на редовното годишно финансиране. Комисията не била доказала, че посочените резерви произхождат от ad hoc плащания.

166    Освен това NOS твърди, че прехвърлянето на разглежданите резерви е било одобрено на среща на 28 юни 2005 г. между неговите представители и члена на Комисията, отговарящ за въпросите по конкуренцията.

167    Що се отнася до Кралство Нидерландия, то поддържа, че прехвърлянето на програмните резерви на PO е следствие от полезната мярка, предложена от Комисията в рамките на процедурата относно съществуващите помощи. При това положение било недопустимо подобна мярка да породи нова мярка за помощ, чието възстановяване Комисията впоследствие да може да поиска.

168    На трето място, NOS претендира, че предоставянето на техническо обслужване на радио- и телевизионните разпространители от NOB не представлява държавна помощ и че при всички положения тя не е нова. Това предоставяне на техническо обслужване от NOB не било безплатно.

169    Комисията подчертава най-напред, че единствено въпросът дали плащанията от FOR и прехвърлянето на програмни резерви на PO представляват нови помощи е от интерес за спора. По-нататък тя оспорва доводите на жалбоподателите в подкрепа на квалифицирането на ad hoc плащанията като съществуваща помощ.

 Съображения на Общия съд

170    В самото начало доводите на жалбоподателите, че плащанията от допълващите фондове и от CoBo не представляват нови помощи, следва да се обявят за неотносими. Всъщност от техните искания (вж. точки 18 и 20 по-горе) и що се отнася до NOS — от уточненията, които тя внася в това отношение на съдебното заседание (вж. точка 66 по-горе) — е видно, че жалбоподателите са ограничили предмета на жалбата си до отмяната на член 1, параграфи 1 и 2 от обжалваното решение. При това положение тези доводи във връзка с плащанията от допълващите фондове и от CoBo не влияят върху изхода от спора, който засяга единствено ad hoc плащанията, получени от NOS във функциите ѝ на PO и чието възстановяване е поискано, а именно плащанията от FOR и прехвърлянето на резерви на обществените радио- и телевизионни разпространители (вж. таблица 4 в съображение 152 от обжалваното решение, съображения 154, 178 и 179 от обжалваното решение и член 1, параграф 2 от обжалваното решение). Що се отнася до неотносимия характер на доводите на жалбоподателите във връзка с безплатното техническо обслужване, предоставено от NOB, следва да се препрати към точка 135 по-горе.

171    Що се отнася, на първо място, до мотивите към обжалваното решение относно квалифицирането като нови помощи, Комисията описва в точка 2.3 от обжалваното решение различните източници на финансиране на организациите за обществено радио- и телевизионно разпространение, сред които годишните плащания и ad hoc плащанията, включително и плащанията от FOR. В точка 2.4 от обжалваното решение Комисията описва и резервите, държани от отделните обществени радио- и телевизионни разпространители, и в съображение 49 от обжалваното решение излага, че през 2005 г. РО решава, че част от програмните резерви трябва да бъде прехвърлена от обществени радио- и телевизионни разпространители на самия РО, но на последните все пак е позволено да запазят определена част. Комисията добавя, че обществените радио- и телевизионни разпространители са превели 42,457 милиона евро на РО.

172    Квалифицирането на ad hoc плащанията като нови помощи е предмет на точка 7 от обжалваното решение (съображения 106—111 от обжалваното решение). Там Комисията прави разграничение между годишните плащания въз основа на член 110 от Mediawet, които представляват съществуваща помощ, и ad hoc плащанията.

173    В съображение 109 от обжалваното решение Комисията излага в подробности пет елемента, които разграничават ad hoc плащанията от редовните годишни плащания и които представляват довод против квалифицирането им като съществуваща помощ:

–        правната основа за ad hoc плащанията била установена след влизане в сила на Договора за ЕО, а именно, за релевантните в настоящия спор плащания, през 1998 г. за възможността за ad hoc финансиране от FOR към индивидуални оператори,

–        плащанията били извършвани едва от 1994 г., а тези от FOR са извършвани едва от 1999 г.,

–        ad hoc плащанията не могат да бъдат считани за плащания, на които обществените радио- и телевизионни организации имат право; заплащането им не е автоматичен процес,

–        условията, при които могат да бъдат извършени прехвърляния на средства, са определени в протоколите за прехвърляне, установени през 1999 г. и 2002 г.,

–        финансирането се отпуска за специални случаи, а именно за стимулирането на обществените радио- и телевизионни организации да произвеждат по-добри програми, за поемане на колебанията в приходите от реклама, за допълване на увеличението на цените за спортни права и за стимулиране на копродукциите с белгийски и германски организации за радио- и телевизионно разпространение.

174    Освен това в рамките на оценката на компенсациите, получени от индивидуалните организации за обществено радио- и телевизионно разпространение (точка 8.4.1 от обжалваното решение), Комисията излага, че четиринадесет от тях са били свръхкомпенсирани за периода 1994—2005 г. и че въпросното компенсиране е осигурило печалби от 32 милиона евро, които са прехвърлени предимно към програмните им резерви. В съображение 146 от обжалваното решение Комисията повтаря, че свръх-компенсацията постъпвала обикновено в програмните резерви, и добавя, че през 2005 г. е решено за пръв път, че резерви, държани от индивидуалните разпространители и надхвърлящи годишния им бюджет с 5—10 %, трябва да се прехвърлят на РО. Тя добавя, че това прехвърляне също се разглежда като част от ad hoc плащанията и се взема под внимание при преценяване на пропорционалността на компенсацията.

175    При това положение трябва да се констатира, че противно на твърденията на NOS, към обжалваното решение са изложени подробни мотиви за квалификацията на ad hoc плащанията като нови помощи, които съгласно съдебната практика показват по ясен и недвусмислен начин съображенията на институцията, която издава акта, така че да дадат възможност на заинтересованите лица да се запознаят с основанията за взетата мярка, а на Общия съд — да упражни своя контрол.

176    Що се отнася, на второ място, до грешката в преценката, която допуснала Комисията, като квалифицирала ad hoc плащанията като нови помощи, от член 1 от Регламент № 659/1999 е видно, че квалификацията „съществуваща помощ“ се прилага към всяка помощ, която съществува в съответната държава членка преди влизането в сила на Договора за ЕО, и към всяка помощ, която е била разрешена от Комисията или от Съвета, и че измененията на съществуваща помощ трябва да се считат за нова помощ.

177    Съгласно този недвусмислен текст не „всяка изменена съществуваща помощ“ трябва да се счита за нова помощ, а само изменението в собствен смисъл, което може да са квалифицира като нова помощ. Следователно единствено в случай че изменението засегне първоначалната схема в самата ѝ същност, тази схема се превръща в схема за нови помощи. Когато обаче новият елемент е ясно отделим от първоначалната схема, не може да става въпрос за подобно съществено изменение (Решение на Общия съд от 30 април 2002 г. по дело Government of Gibraltar/Комисия, T‑195/01 и T‑207/01, Recueil, стр. II‑2309, точки 109 и 111).

178    Ако член 88, параграф 3 ЕО приравнява измененията на съществуващи помощи на нови помощи, това е с цел да се избегне възможността държавите членки да заобикалят задължението да уведомят за последните, като постигнат същия резултат чрез разширяване обхвата на схема, която вече е влязла в сила (вж. в този смисъл Решение на Съда от 9 октомври 1984 г. по дело Heineken Brouwerijen, 91/83 и 127/83, Recueil, стр. 3435, точка 17).

179    В случая е установено, че в обжалваното решение единствено ad hoc плащанията, включително прехвърлянето на резерви на PO през 2005 г., се квалифицират като нови помощи (съображения 111 и 146 от обжалваното решение). В съображение 8 от обжалваното решение Комисията излага, че годишните държавни плащания и Фондът за насърчаване (Stifo) се оценяват в отделна процедура за „съществуваща помощ“. При това положение първоначалната схема за съществуващи помощи не се засяга от обжалваното решение.

180    Дадена помощ може да се квалифицира като новост или изменение на съществуваща схема с оглед на разпоредбите, които я предвиждат, на реда и способите за тяхното изпълнение и на границите им (вж. в този смисъл Решение по дело Namur-Les assurances du crédit, точка 162 по-горе, точка 28).

181    NOS изтъква именно съдебната практика, резултат от Решение по дело Namur-Les assurances du crédit, точка 162 по-горе, за твърдението си, че макар да било възможно да са основателни, никое от посочените от Комисията доказателства в съображение 109 от обжалваното решение (вж. точка 173 по-горе) не било решаващо.

182    Безспорно някои характеристики на ad hoc плащанията се приближават в някои отношения до съществували в миналото механизми или до механизмите на някои годишни плащания. Въпреки това обаче, взети в съвкупност, характеристиките на ad hoc плащанията установяват техния характер на нова помощ, отделима от въведената през 1958 г. схема. Това изключва свързването им със съществуваща помощ, тъй като контекстът в настоящия случай не може да се сравнява с контекста по дело Namur-Les assurances du crédit, точка 162 по-горе.

183    Всъщност жалбоподателите не привеждат никакво доказателство, което да постави под съмнение твърденията на Комисията, че правното основание на ad hoc плащанията е установено преди влизането в сила на Договора за ЕО, и плащанията, които не са редовни и автоматични, а напротив, отговарят на специфични нужди, са осъществени едва от 1999 г. по отношение на настоящия случай.

184    Що се отнася до FOR, макар да е вярно, че жалбоподателите претендират, че тези плащания продължават да спадат към общия медиен бюджет, те не оспорват, че FOR е създаден едва през 1997 г. Членове 106a и 170c от Mediawet, които се отнасят до FOR, са влезли в сила през 1998 г. Въпреки че създаването на FOR е предвидено в проектозакон през 1953 г., този проектозакон така и не е приет.

185    Освен това, що се отнася до твърденията на жалбоподателите, че плащания, подобни на плащанията, осъществени на това основание, вече се извършват от AOR от много години насам, трябва да се констатира, че те по никакъв начин не доказват погрешността на твърдението на Комисията в съображение 109, второ тире от обжалваното решение, че плащанията от FOR са започнали през 1999 г., нито на твърдението в съображение 146 от обжалваното решение, че през 2005 г. е взето решение за прехвърляне на PO при определени условия на част от резервите, държани от индивидуалните разпространители.

186    По-конкретно що се отнася до прехвърлянето на излишъка от резервите на стойност 42,457 милиона евро на PO, от обжалваното решение ясно се вижда, че Комисията е счела, че става въпрос за нова помощ на PO, решението за която е взето за първи път през 2005 г. и която се основава на член 109a от Mediawet, предвиждащ задължение за обществените радио- и телевизионни разпространители, чиито резерви надвишават определена максимална стойност, да прехвърлят разликата на PO, а не за годишно финансиране по смисъла на членове 101 и 110 от Mediawet.

187    Трябва обаче да се констатира, че това прехвърляне на резерви на обществените радио- и телевизионни разпространители действително е извършено за първи път през 2005 г. вследствие на решението на нидерландските власти да разрешат на всеки обществен радио- и телевизионен разпространител да образува собствен резерв, който възлиза най-много на 5—10 % от неговия годишен бюджет. Това прехвърляне се основава на член 109a от Mediawet, който е включен в законодателството след влизането в сила на Договора. Следователно това прехвърляне изобщо не е част от годишното финансиране по смисъла на членове 101 и 110 от Mediawet, които уреждат съществуващата помощ. Освен това от приложението към писмото на нидерландските власти от 1 септември 2005 г. е видно, че необходимостта от извършването на подобно прехвърляне се появява, поради факта че редовният бюджет е недостатъчен за реализиране на амбициите в областта на създаване на програми на основните носители, така че това прехвърляне отговаря и на специфични нужди (вж. и точки 182 и 183 по-горе). Следователно на основание член 1 от Регламент № 659/1999 и на цитираната в точки 177 и 180 по-горе съдебна практика това прехвърляне, намаляващо общата компенсация, от която се ползват индивидуалните обществени радио- и телевизионни разпространители, като същевременно засилва получената от PO свръхкомпенсация, трябва да се квалифицира като нова помощ за PO, която се добавя към съществуващата помощ, вече получавана от последния. Ако не се даде подобна квалификация, както се разкрива в случая, за държава членка би било достатъчно да извърши подобни прехвърляния, за да се освободи най-малкото частично от основателно задължение за възстановяване.

188    При това положение, доколкото без в този контекст да оспорват наличието на държавна помощ на PO, жалбоподателите изтъкват евентуалното наличие на част от съществуваща помощ в резервите на обществените радио- и телевизионни разпространители на предходната фаза, доводите им са неотносими (вж. и точка 239 по-долу). Всъщност дори да се предположи, че този елемент е установен, изплатената на PO помощ в своята съвкупност остава нова.

189    При всички положения жалбоподателите не посочват никакво конкретно доказателство — в цифри или под друга форма — в подкрепа на твърденията си, че е налице част от съществуваща помощ в резервите на обществените радио- и телевизионни разпространители.

190    В съображение 141 от обжалваното решение Комисията излага, че четиринадесет обществени разпространители са били свръхкомпенсирани, като въпросното компенсиране е осигурило печалби от 32 милиона евро, които са прехвърлени предимно към програмните им резерви. Комисията твърди, без жалбоподателите да възразяват на това, че свръхкомпенсацията, която е получил всеки индивидуален разпространител, е била изчислена по същата методология като изложената в обжалваното решение за NOS във функциите ѝ на PO. В това отношение от писмото, изпратено от Комисията до нидерландските власти на 22 декември 2005 г., и по-конкретно от таблицата, приложена в приложение I, е видно, че Комисията действително е поискала от тях да представят разходите и приходите на разпространител за периода 1994—2005 г., като разграничат нетните разходи от дейността по извършване на обществени услуги, редовните годишни плащания, евентуалните излишък или дефицит и отделно — различните ad hoc плащания, за да може тя да изчисли накрая евентуалната свръхкомпенсация. Следователно както за PO, Комисията е могла да изчисли на базата на цифрите, предоставени от нидерландските власти на 3 февруари 2006 г., свръхкомпенсацията, която са получили индивидуалните обществени радио- и телевизионни разпространители в резултат на ad hoc плащанията и която е постъпила в програмните им резерви. Жалбоподателите обаче отправят единствено общо твърдение — претендирайки, че нови помощи напълно отсъстват, — че искането за възстановяване обхваща отчасти суми, които са съществуващи помощи, а това не е достатъчно да потвърди тезата им.

191    В това отношение следва да се добави, че макар в съображение 153 от обжалваното решение Комисията да е оценила свръхкомпенсацията, получена от PO за периода 1994—2005 г., на стойност 98,365 милиона евро и да я е счела за несъвместима с общия пазар помощ, в съображение 154 от обжалваното решение тя е ограничила възстановяването до сумата от 76,327 милиона евро, съответстваща само на ad hoc плащанията, които „не са били получени в контекста на мерките за съществуваща помощ“.

192    Явно не става въпрос за грешка в изчислението, както твърди NOS. Това съответства, напротив, на изразената от NOS загриженост, а именно в подлежащата на възстановяване сума да не се включват свръхкомпенсациите, резултат от съществуващи помощи. Комисията е възнамерявала именно да ограничи възстановяването до новите помощи, които представляват ad hoc плащанията, а именно плащанията от FOR и прехвърлянето през 2005 г. на PO на сумата от 42,457 милиона евро от резервите на радио- и телевизионните разпространители. Всъщност от таблица 4, фигурираща в съображение 152 от обжалваното решение, е видно, че закръглената сума от 98,4 милиона евро включва, освен 76,3 милиона евро ad hoc плащания, и свръхкомпенсация от 20,7 милиона евро, получена от PO в резултат на разликата между неговите годишни плащания и нуждите му от обществено финансиране. Установеното в обжалваното решение задължение за възстановяване не се отнася до тази свръхкомпенсация.

193    Освен това, доколкото Кралство Нидерландия изтъква, че прехвърлянето на резервите на обществените радио- и телевизионни разпространители на PO представлява изпълнение на искането на Комисията в рамките на производството във връзка със съществуващите помощи, този довод следва да се отхвърли като неоснователен.

194    Всъщност, на първо място, Кралство Нидерландия не привежда никакво доказателство в това отношение.

195    На второ място, както бе отбелязано по-горе (вж. точка 187), от приложението към писмото на нидерландските власти до Комисията от 1 септември 2005 г. е видно, че мярката за прехвърляне на споменатите резерви се обосновава с факта, че нормалният бюджет за образование, култура и наука е недостатъчен за осъществяване на амбициите в областта на създаването на програми на основните носители. Тези мотиви нямат връзка с производството относно съществуващите помощи.

196    На трето място, PO не е държавен орган, така че прехвърлянето на споменатите резерви в негова полза не е равнозначно на възстановяване от държавата на тези суми. Следователно Комисията при всички положения основателно оспорва, че посоченото прехвърляне може да отговори на искането ѝ в рамките на производството относно съществуващите помощи. В това отношение, дори да се предположи, че е установена, евентуалната положителна реакция на члена на Комисията, отговарящ за въпросите във връзка с конкуренцията, по отношение на бъдещо прехвърляне на посочените резерви на срещата — неформална според Комисията — от 28 юни 2005 г. с NOS е могло да се отнася до прехвърляне на споменатите резерви на нидерландската държава. NOS не е доказала, че Комисията е одобрила подобно прехвърляне на PO.

197    Освен това, макар да е вярно, че нидерландските органи са могли да укажат, че са имали за цел да прехвърлят излишъка от резервите на AOR — резерв, собственост на държавата, — който е част от медийния бюджет, от бележка под линия № 62 в съображение 149 от обжалваното решение е видно, че с писмо от 4 май 2006 г. нидерландските власти са се ангажирали да въведат това правило в Закона за финансите за 2006 г., за да гарантират прилагането му до приемането на Mediawet от 2007 г. Кралство Нидерландия не представя никакво доказателство от естество да докаже, че това правило вече е било приложимо при приемането на обжалваното решение.

198    При това положение второто правно основание на Кралство Нидерландия и първото правно основание на NOS, изведени от погрешна квалификация на ad hoc плащанията като нови помощи, следва да се отхвърли.

 По погрешното прилагане на член 86, параграф 2 ЕО и грешките, допуснати при изчисляването на твърдяната свръхкомпенсация, както и по липсата на мотиви в това отношение

199    Посоченото при условията на евентуалност трето правно основание на Кралство Нидерландия се разделя на три части. В първата част Кралство Нидерландия изтъква, че Комисията погрешно е направила извод, че е налице свръхкомпенсация, макар да не е констатирала никакво действително нарушение на конкуренцията. Във втората част то поддържа, че Комисията е допуснала грешка в преценката и не е изпълнила задължението си за мотивиране, като не е изследвала дали част от обявените за несъвместими с общия пазар помощи на стойност 33,870 милиона евро действително са могли да послужат за свръхкомпенсиране на PO. В третата част то твърди, че Комисията е трябвало да приложи към прехвърлената на PO сума маржа от 10 %, който е приложила към обществените радио- и телевизионни разпространители.

200    В третото си правно основание NOS по същество поддържа, че Комисията погрешно е направила извод, че е налице връзка между ad hoc плащанията и свръхкомпенсацията, чието възстановяване е разпоредила. Освен това в обжалваното решение Комисията изложила непълни мотиви в това отношение и дала неправилно тълкуване на членове 86—88 ЕО. В петото си правно основание NOS твърди, че в обжалваното решение Комисията е приложила погрешно член 86, параграф 2 ЕО и е изложила непълни мотиви, като не е извършила проверка — в рамките на контрола за пропорционалност — на връзката между претендираното наличие на свръхкомпенсация и липсата на нарушение на конкуренцията.

201    На първо място следва да се разгледа нарушението на член 86, параграф 2 ЕО във връзка с преценката на пропорционалността, на второ място, липсата на връзка между ad hoc плащанията и твърдяната свръхкомпенсация, както и разходите, които следва да се вземат предвид при изчисляването на последната, на трето място, погрешното отчитане на сумите с произход от FOR в изчисляването на получената от PO свръхкомпенсация, и на четвърто място, обстоятелството, че при изчисляването на подлежащата на възстановяване сума, свързана с прехвърлянето на програмни резерви, не е взет предвид маржът от 10 %, разрешен от Комисията.

 По нарушението на член 86, параграф 2 ЕО във връзка с преценката на пропорционалността

–       Доводи на страните

202    Кралство Нидерландия по същество поддържа, че Комисията е нарушила член 86, параграф 2 EО и член 87, параграф 1 ЕО, като извежда противоречиво заключение за неспазване на принципа на пропорционалност, макар да не е установила никаква антиконкурентна практика. Следователно Комисията неправилно разпорежда възстановяване на посочените в обжалваното решение суми, макар да не е налице каквото и да било нарушение на конкуренцията. Кралство Нидерландия препраща в това отношение към параграф 58 от съобщението за радио- и телевизионното разпространение. На последно място, то уточнява, че не претендира, че Комисията е трябвало да представи специално доказателство за антиконкурентно поведение, а отбелязва, че самата тя е констатирала, че разглежданите мерки не са довели до антиконкурентно поведение.

203    Що се отнася до NOS, тя твърди, на първо място, че Комисията е приложила погрешно член 86, параграф 2 ЕО и не е изложила пълни мотиви към обжалваното решение, като в рамките на упражнявания от нея контрол за пропорционалност не е извършила проверка на връзката между твърдението за свръхкомпенсация и липсата на нарушение на конкуренцията. В това отношение NOS опровергава твърдението на Комисията, че това правно основание е идентично с третата част от четвъртото ѝ правно основание. Всъщност NOS твърди, че макар в рамките на третата част от четвъртото си правно основание да изтъква, че в случая не е налице нарушение на конкуренцията, което е необходимо условие за квалифицирането на мярка като помощ, в рамките на настоящото правно основание тя поддържа, че Комисията е трябвало да разгледа факта, че не е налице нарушение на конкуренцията с оглед на това, че на NOS е възложена мисия за извършване на обществени услуги.

204    От една страна, според NOS Комисията е трябвало да вземе предвид обстоятелството, че забавата в използването на получените плащания за някои периоди се обосновава с ограничеността на зоната, в която се говори нидерландски език.

205    В това отношение NOS оспорва за разглеждания период да е получавала плащания, които надвишават нетните ѝ разходи за обществени услуги. Тя изтъква, че често се случва поръчаните телевизионни продукции да са на разположение и да се доставят едва на следващата година. При това положение твърдението на Комисията, че тя взема предвид този фактор в правилото за 10 % от годишния бюджет на обществените радио- и телевизионни разпространители, които последните могат да поддържат в резерв, не е убедително, тъй като тя трябва да вземе предвид всички релевантни обстоятелства в случая. Сред тези обстоятелства NOS поддържа, че ограничеността на зоната, в която се говори нидерландски език, често представлява съществено затруднение да се открият добри продуценти или актьори в кратки срокове и води до забава.

206    От друга страна, NOS твърди, че Комисията е трябвало да вземе предвид факта, че в близко бъдеще свръхкомпенсацията ще се стопи. По-специално прехвърлените на РО от обществените радио- и телевизионни разпространители резерви трябвало от 2006 г. или най-късно от 2007 г. да бъдат изцяло изразходвани.

207    На последно място, NOS счита, че доводът на Комисията, че тя е длъжна да приеме обжалваното решение въз основа на наличните към тази дата сведения, не е основателен, доколкото в случая всички резерви, образувани от индивидуалните радио- и телевизионни разпространители в хода на 2006 г. с надвишаване през 2007 г., са били изцяло предназначени за изпълнението на мисията за предоставяне на обществени услуги.

208    На второ място NOS поддържа, че в съображения 116—121 от обжалваното решение Комисията е нарушила член 86, параграф 2 ЕО, доколкото тя няма за задача да определя съдържанието на мисията за извършване на обществени услуги, нито да проверява дали са налице явни грешки в описанието на тази мисия, дадено от националното право. В това отношение NOS оспорва, в съображение 121 от обжалваното решение, преценката на Комисията, че излъчването на спортни програми трябва да бъде ограничено до 10 % от общия брой излъчвани програми.

209    На трето място NOS оспорва заключението, фигуриращо в член 1, параграф 1 от обжалваното решение, че помощта е несъвместима с общия пазар, макар Комисията да не е проверила дали тази помощ е обоснована с оглед на член 87, параграфи 2 и 3 EО, като се има предвид ограничеността на зоната, в която се говори нидерландски език.

210    Комисията оспорва доводите на жалбоподателите.

–       Съображения на Общия съд

211    В самото начало, доколкото жалбоподателите изтъкват, че не е налице нарушение на конкуренцията за целите на прилагане на член 87 ЕО с мотива, че в резултат на проверката за съвместимост на помощта с оглед на член 86, параграф 2 ЕО (точка 8 от обжалваното решение), и по-точно на пропорционалността на помощта, Комисията прави извода, че разглежданото производство не позволява да се установи наличието на антиконкурентни практики, следва да се препрати към точки 114—124 по-горе. От това следва, от една страна, че Комисията правилно е установила и мотивирала наличието на риск от нарушение на конкуренцията за целите на квалификацията на ad hoc плащанията като държавна помощ по смисъла на член 87 ЕО. От друга страна, установяването на риск от нарушение на конкуренцията за целите на квалификацията като държавна помощ не е в противоречие с обстоятелството, че в рамките на проверката за пропорционалност на компенсацията Комисията не е установила конкретни антиконкурентни практики (вж. точки 121—124 по-горе).

212    Що се отнася до изследването в рамките на проверката за пропорционалност на компенсацията дали са налице антиконкурентни практики, в съображения 124—126 от обжалваното решение, препращайки към Съобщението относно радио- и телевизионното излъчване, Комисията излага, че става въпрос за втория елемент на двойната преценка за пропорционалност, която трябва да извърши.

213    В това отношение от съображение 126 от обжалваното решение е видно по-специално следното:

„От друга страна, Комисията трябва да разследва всяка информация, с която разполага и която навежда на мисълта, че обществените радио- и телевизионни разпространители нарушават конкуренцията на търговските пазари повече от необходимото за изпълнение на обществената си мисия. Например една организация за [обществено] радио- и телевизионно разпространение, чиито по-ниски приходи ще бъдат компенсирани от държавната помощ, може да бъде изкушена да намали цените за реклама или други непублични услуги за пазара, така че да намали приходите на конкурентите. При такава практика ще е необходимо допълнително държавно финансиране, за да се компенсират пропуснатите приходи от търговски дейности и следователно ще е показател за наличие на свръх-компенсиране на обществените задължения“.

214    След като разглежда първия критерий за преценката си за пропорционалност в тази точна рамка, а именно равнището на получената компенсация спрямо нетните разходи за мисията за предоставяне на обществени услуги и установяването на свръхкомпенсация, получена от PO (съображение 154 от обжалваното решение), Комисията следователно извършва проверка на антиконкурентното поведение на обществените радио- и телевизионни разпространители (точка 8.5 от обжалваното решение) по отношение на някои установени в решението за откриване възможности за нарушение. Засегнатите области са кабелното излъчване, рекламният пазар и правата за излъчване на футболни срещи. В резултат на проверката на тези ограничени области Комисията прави извода, че разглежданото производство не е позволило да се установят конкретни антиконкурентни практики, и добавя, че въпросът дали системата сама по себе си осигурява достатъчно гаранции, за да се попречи на подобни антиконкурентни действия, е предмет на производство E‑5/2005 относно съществуващите помощи.

215    Следователно и в това отношение в обжалваното решение Комисията е изложила мотиви, съобразени със съдебната практика (вж. точка 80).

216    Съгласно параграфи 57 и 58 от Съобщението относно радио- и телевизионното разпространение, в рамките на проверката на първия критерий Комисията правилно изхожда от принципа, че държавното финансиране е необходимо за изпълнението на мисията за предоставяне на обществени услуги на обществените радио- и телевизионни разпространители. В този контекст тя проверява дали критерият за пропорционалност между държавните плащания и нетните разходи за мисията за предоставяне на обществени услуги е спазен. По-нататък в рамките на отделната проверка на втория критерий тя проверява освен това евентуално дали са налице нарушения на конкуренцията, които не са необходими за изпълнението на мисията за предоставяне на обществени услуги на обществените радио- и телевизионни разпространители.

217    Заключенията от проверката на втория отделен критерий обаче не могат да заличат или да опровергаят констатациите на Комисията в рамките на различната преценка на първия критерий. Остава обстоятелството, че както е видно от фигуриращата в съображение 152 от обжалваното решение таблица 4, нетните разходи за мисията за предоставяне на обществени услуги на PO са били свръхкомпенсирани.

218    Поради това твърденията на жалбоподателите за нарушение в това отношение следва да се отхвърлят.

219    Що се отнася до довода на NOS, изведен от ограничеността на зоната, в която се говори нидерландски език, трябва да се констатира, че той не може да постави под съмнение констатацията на Комисията във връзка с непропорционалния характер на публичното финансиране, доколкото то надвишава нетните разходи за обществени услуги.

220    Що се отнася до довода, изведен от претендираното изразходване на помощта в съответствие с нейната цел, дори да се предположи, че това обстоятелство е установено, то не заличава установената свръхкомпенсация. Макар да е разрешено от компетентния министър, ad hoc финансирането може да е прекомерно спрямо разходите за мисията за предоставяне на обществени услуги и да доведе по този начин до нарушение на конкуренцията спрямо търговските радио- и телевизионни разпространители.

221    Що се отнася до довода, изведен от евентуално бъдещо бързо усвояване на разглежданите резерви, противно на твърденията на NOS, Комисията не е могла да вземе това предвид в обжалваното решение. Всъщност според постоянната съдебна практика законосъобразността на едно решение в областта на държавните помощи трябва да се преценява с оглед на информацията, с която Комисията е разполагала към момента, в който го е приела (Решение на Съда от 14 септември 2004 г. по дело Испания/Комисия, С‑276/02, Recueil, стр. I‑8091, точка 31 и Решение на Общия съд от 31 май 2006 г. по дело Kuwait Petroleum (Nederland)/Комисия, T‑354/99, Recueil, стр. II‑1475, точка 65).

222    В това отношение обаче следва да се отбележи, че в писмената си защита Комисията не изключва, че настъпилите през 2006 г. факти могат да изпълняват роля в съгласуването с Кралство Нидерландия за изпълнение на обжалваното решение в контекста на член 10 ЕО.

223    Що се отнася до липсата на компетентност на Комисията да упражнява контрол върху евентуални явни грешки в преценката, допуснати от държава членка в определянето на общественото му радио- и телевизионно разпространение, следва да се припомни, че както излага Комисията в точка 22 от Съобщение от 20 септември 2000 г. относно услугите от общ интерес в Европа (COM (2000) 580 окончателен), държавите членки имат широко право на преценка при определянето на това, което считат за услуги от общ икономически интерес. Следователно определянето на тези услуги от държава членка може да бъде поставено под съмнение от Комисията само в случай на явна грешка (вж. Решение на Общия съд от 15 юни 2005 г. по дело Olsen/Комисия, T‑17/02, Recueil, стр. II‑2031, точка 216 и цитираната съдебна практика).

224    Този принцип е възпроизведен в точка 36 от Съобщението относно радио- и телевизионното разпространение. От него произтича, че по отношение на определянето на обществените услуги в сектора на радио- и телевизионното разпространение, макар Комисията да няма за задача да решава дали дадена програма трябва да се излъчва като услуга от общ икономически интерес, нито да поставя под въпрос естеството или качеството на даден продукт, в качеството си на пазителка на Договора тя трябва да се предприеме действия в случай на явна грешка.

225    Следователно в случая Комисията е действала в границите на своите правомощия.

226    Що се отнася до липсата на проверка от страна на Комисията на приложимостта на дерогациите, предвидени в член 87, параграфи 2 и 3 ЕО, е достатъчно да се отбележи, че от една страна, NOS не указва в хода на административното производство пред Комисията да е твърдяла, че ad hoc плащанията могат да се ползват от споменатите дерогации и че не оспорва твърдението на Комисията, че в писмото си от 30 април 2004 г. Кралство Нидерландия е изтъкнало единствено, че като признава, че ad hoc плащанията представляват държавни помощи, тяхната съвместимост с общия пазар произтича от член 86, параграф 2 ЕО. От друга страна, трябва да се констатира, че NOS не изтъква пред Общия съд никакво доказателство, което да установява, че географската големина на зоната, в която се говори нидерландски, може да послужи за обосновка Комисията да е обвързана — предвид задължението ѝ за добра администрация — служебно да проверява дали ad hoc плащанията могат да се обосноват с оглед на член 87, параграфи 2 и 3 ЕО.

227    Тъй като нито един от изтъкнатите от жалбоподателите доводи не е основателен, първата част от третото правно основание на Кралство Нидерландия и петото правно основание на NOS относно нарушението на член 86, параграф 2 EО във връзка с преценката на пропорционалността трябва да се отхвърлят.

 По липсата на връзката между ad hoc плащанията и твърдяната свръхкомпенсация, както и по разходите, които следва да се вземат предвид при изчислението на последната

–       Доводи на страните

228    NOS поддържа по същество, че Комисията погрешно е направила извод, че е налице връзка между ad hoc плащанията и свръхкомпенсацията, чието възстановяване е разпоредила. Освен това Комисията е изложила непълни мотиви в това отношение в обжалваното решение и е дала неправилно тълкуване на членове 86—88 ЕО.

229    NOS изтъква, на първо място, че Комисията не е установила в каква степен ad hoc плащанията са участвали в образуването на резерви, които са в основата на свръхкомпенсацията. Било напълно възможно резервите да са образувани от други плащания, а не от ad hoc плащанията, и по-специално от съществуваща помощ. С изплащането си на PO те не изгубвали тази квалификация, като се има предвид, че той можел да ги разпредели отново единствено на основание член 109a, параграф 1 от Mediawet. Освен това прехвърлянето на програмни резерви на PO не било част от ad hoc плащанията, посочени в съображения 37—45 от обжалваното решение.

230    На второ място, NOS оспорва преценката на Комисията в съображение 129 и сл. от обжалваното решение, че нетните разходи от дейностите, различни от дейностите по изпълнение на мисията им за предоставяне на обществени услуги, трябвало да се вземат предвид при изчислението на стойността на резервите, доколкото не били спазени правилата, установени от Директива 80/723/ЕИО на Комисията от 25 юни 1980 г. относно прозрачността на финансовите отношения между държавите членки и публичните предприятия (OВ L 195, стр. 35). В това отношение Комисията трябвало да извърши допълнителна проверка на счетоводната отчетност на обществените радио- и телевизионни разпространители, без да взема предвид стойността на техните приходи от търговски дейности.

231    Най-напред, би било погрешно да се приеме, че индивидуалните обществени радио- и телевизионни разпространители са използвали различни методи, що се отнася до изчисляването на разходите и ползите, свързани с тяхната мисия за предоставяне на обществени услуги.

232    По-нататък, NOS твърди, че експерт-счетоводителите на обществените радио- и телевизионни разпространители следят за точното изчисляване на разходите, а Commissariat voor der Media (комисариат за медиите) — за обосновано използване на кредитите.

233    Освен това съобразно Handboek Financiele Verantwoording (наръчник за финансовата отговорност) и насоките на Commissariat voor der Media дейностите по предоставяне на обществени услуги и търговските дейности били предмет на отделна счетоводна отчетност и на различни системи за управление. В това отношение NOS поддържа, че този наръчник, възпроизведен в нидерландското законодателство, се прилагал задължително към обществените радио- и телевизионни разпространители. Изготвяните от всеки обществен радио- и телевизионни разпространител финансови отчети обаче указвали счетоводните методи, използвани за разпределяне на разходите за различните им дейности.

234    Впрочем преценката на Комисията в това отношение нарушавала член 87, параграф 1 EО, доколкото приходите от търговски дейности не били публични средства.

235    В допълнение NOS изтъква в отговор на твърденията на Комисията, че тя не може да бъде упреквана за това, че Директива 80/723 е била транспонирана в Кралство Нидерландия със забава, тъй като адресати на директивите са държавите членки. При всички положения спомената директива не налагала единен счетоводен метод. Дори да се предположи, че Директива 80/723 не е била транспонирана правилно, Комисията е трябвало да извърши задълбочена проверка на разходите на обществените радио- и телевизионни разпространители.

236    На последно място, Комисията погрешно „смесила“ в обжалваното решение ad hoc плащанията и другите плащания, за да установи наличието на свръхкомпенсация, макар плащанията, различни от ad hoc плащанията, да представляват съществуващи помощи.

237    Комисията оспорва доводите на NOS в това отношение.

–       Съображения на Общия съд

238    Що се отнася до първото твърдение за нарушение на NOS, изтъкнато в точка 229 по-горе, от обжалваното решение (вж. по-конкретно точки 81—89 по-горе) е видно, първо, че ad hoc плащанията на обществените радио- и телевизионни разпространители са осигурили свръхкомпенсация, постъпвала обикновено в техните резерви, второ, за частта, надхвърляща 10 % от годишния им бюджет, тези резерви са прехвърлени на PO за първи път през 2005 г., и трето, това прехвърляне следователно на свой ред е довело до свръхкомпенсация, що се отнася до PO. Поради това, противно на твърденията на NOS, в обжалваното решение Комисията ясно е установила връзка между предоставянето на ad hoc плащанията на обществените радио- и телевизионни разпространители и свръхкомпенсацията, от която се ползва PO вследствие на това, че са му прехвърлени резерви на тези предприятия, свързани с тези плащания.

239    По-нататък, доколкото NOS изтъква, че Комисията не е доказала, че прехвърлените на PO резерви на обществените радио- и телевизионни разпространители са били образувани от ad hoc плащания, а не от редовни годишни плащания, в точка 188 по-горе вече бе установено, че подобен довод трябва да се отхвърли като неотносим, доколкото произходът на споменатите резерви не влияе върху преценката, че самата мярка за прехвърляне на резерви на обществените радио- и телевизионни разпространители на PO представлява по отношение на последния нова помощ, която се добавя към съществуваща такава. При това положение отговорът на въпроса дали резервите на обществените радио- и телевизионни разпространители са образувани от суми, произлизащи от нови помощи или от съществуващи помощи, не влияе върху обстоятелството, че Комисията е установила, че самото прехвърляне на резервите представлява нова помощ за PO.

240    Освен това Комисията основателно установява, че съществуващите помощи вече са компенсирали прекомерно нуждите на обществените радио- и телевизионни разпространители. Жалбоподателите не представят доказателства, които да оборват този анализ. При това положение сумите в резерв неизбежно съответстват на свръхкомпенсация. Последващото прехвърляне на тези резерви не изменя тяхното естество. Следователно между посоченото ad hoc финансиране и свръхкомпенсацията съществува връзка.

241    В резултат на това първото твърдение за нарушение на NOS следва да се отхвърли.

242    По отношение на второто твърдение за нарушение на NOS, според което по същество Комисията допуснала грешка, като взела предвид всички нетни приходи от търговските дейности на NOS, за да установи наличието на свръхкомпенсация, следва да се отбележи, че в съображения 127—131 от обжалваното решение Комисията указва, че този избор е резултат, от една страна, от факта, че счетоводната отчетност на обществените радио- и телевизионни разпространители не позволява правилно разпределяне на разходите от дейностите по обществени услуги и от търговските дейности. Това било в противоречие с разпоредбите на Директива 80/723, приложима в случая и транспонирана от Кралство Нидерландия с приемането през 2001 г. на специален декрет, който задължава обществените радио- и телевизионни разпространители да водят отделна счетоводна отчетност за всички свързани и асоциативни дейности. От друга страна, в обжалваното решение Комисията отбелязва, че всички печалби на обществените радио- и телевизионни разпространители, включително и тези от търговски дейности, по силата на Mediawet трябва да се използват за цели на обществените услуги.

243    Без да се преценява действителността и въздействието на евентуално неправилно транспониране на Директива 80/723, твърдяно от Комисията, трябва да се констатира, че според нидерландското законодателство обществените радио- и телевизионни разпространители трябва да предназначават всичките си приходи, включително и тези от търговски дейности, за изпълнението на мисии за извършване на обществени услуги. NOS признава това обстоятелство в писмените си изявления, като твърди, че по дефиниция е невъзможно тя или останалите радио- и телевизионни разпространители да използват за друга цел суми, които все още не са изразходени. Следователно тези приходи трябвало да се вземат предвид при разглеждането на евентуална свръхкомпенсация.

244    При това положение Комисията не е допуснала грешка, като при изчисляването на свръхкомпенсацията за мисията за предоставяне на обществени услуги на участниците в нидерландската обществена система на радио- и телевизионно разпространение е взела предвид нетните приходи от техните търговски дейности.

245    При тези обстоятелства доводите на NOS, че нейната счетоводна отчетност била съобразена с приложимото нидерландско законодателство и се проверяла от експерт-счетоводители, че органът за медиите се уверил в обоснованото използване на предоставените средства и че Директива 80/723 била транспонирана в Кралство Нидерландия едва през 2001 г., следва да се отхвърлят като неотносими.

246    Трябва освен това да се констатира, че жалбоподателите са обявили в съдебното заседание, че не оспорват стойностите по отношение на PO, включени в таблица 4 в съображение 152 от обжалваното решение. Те не представят никакво доказателство, което да постави под съмнение общата стойност на нетните разходи за обществените дейности, на нетния счетоводен отчет за търговските дейности, на нуждите от публично финансиране и на годишните плащания — стойности, въз основа на които Комисията е установила, само на база годишни плащания, свръхкомпенсация по отношение на PO в размер на 20,7 милиона евро, към която се добавят ad hoc плащанията, чието възстановяване е поискано.

247    Следователно и второто твърдение за нарушение, което NOS изтъква в рамките на третото си правно основание, трябва да се отхвърли.

 По вземането предвид на сумите от FOR при изчисляването на свръхкомпенсацията по отношение на PO, чието възстановяване е разпоредено, и по липсата на мотиви в това отношение

–       Доводи на страните

248    Кралство Нидерландия по същество изтъква, че Комисията е допуснала явна грешка в преценката и не е изпълнила задължението си за мотивиране, като е приела, че прехвърлянето на PO на сумата от 33,870 милиона евро от FOR е част от свръхкомпенсацията, без да провери дали и по какъв начин PO е използвал тази сума. Според него, ако Комисията беше извършила тази проверка, тя щеше да констатира, че през периода 1999—2005 г. PO е изразходил всички суми от FOR, които са му били изплатени, така че през 2005 г. PO не е разполагал със сума от FOR, която да може да бъде възстановена.

249    Кралство Нидерландия по същество твърди, че противно на твърденията ѝ, към датата на обжалваното решение Комисията е знаела, че сумата от FOR ще се равнява на нула в края на 2006 г., доколкото в писмото, което ѝ е изпратило на 3 февруари 2006 г., то ѝ съобщава, че в края на 2005 г. във FOR има средства, възлизащи едва на 8,8 милиона евро, и никакви средства в края на 2006 г. В допълнение, Комисията е могла да води разследване в продължение на шест месеца, за да вземе предвид всички релевантни обстоятелства.

250    Що се отнася до NOS, тя сочи, че в обжалваното решение Комисията не е изтъкнала каквато и да било небрежност в използването на плащанията от FOR на стойност 33,8 милиона евро, които NOS е получила, макар тези суми да са били изразходени в рамките по-специално на дейности по инвестиране в цифрови медии, по политика на отговорност, по насърчаване на сателитното и радио излъчването и в съответствие с протоколите за прехвърляне.

251    Комисията оспорва доводите на жалбоподателите.

–       Съображения на Общия съд

252    Що се отнася до твърдението за липса на мотиви, следва да се отбележи, че плащанията от FOR са описани в точка 2.3.3 от обжалваното решение, която се отнася се до ad hoc плащанията, а след това са оценени от Комисията с оглед на правилата в областта на държавните помощи (вж. точки 83—85 по-горе).

253    В резултат на тази проверка плащанията от FOR се посочват в обжалваното решение сред ad hoc плащанията, които представляват държавна помощ по смисъла на член 87, параграф 1 EО (съображение 105 от обжалваното решение), и по-конкретно нова държавна помощ (съображение 111 от обжалваното решение).

254    На последно място, плащанията от FOR се отчитат в преценката на пропорционалността на публичното финансиране, и по-конкретно при изчисляването на свръхкомпенсацията, от която се ползва PO (вж. таблица 4 в съображение 152 от обжалваното решение и съображение 154 от обжалваното решение).

255    Следователно в обжалваното решение Комисията мотивира своето съждение и заключенията си относно плащанията от FOR съобразно съдебната практика (вж. точка 80 по-горе).

256    Що се отнася до предназначението на плащанията от FOR, при положение че в обжалваното решение Комисията е установила свръхкомпенсацията, получена от PO спрямо нуждите му от публично финансиране (вж. таблица 4 в съображение 152 от обжалваното решение), в резултат на разглежданите ad hoc плащания, тя не е длъжна да проверява как PO я е използвал. Всъщност, макар плащанията от FOR да били надлежно използвани, те допринасяли за свръхкомпенсацията, получена от PO, спрямо нуждите му от публично финансиране, чийто размер не е оспорен.

257    Що се отнася до общото предназначение на плащанията от FOR през 2006 г., според постоянната съдебна практика, припомнена в точка 221 по-горе, законосъобразността на едно решение в областта на държавните помощи трябва да се преценява с оглед на информацията, с която Комисията е разполагала към момента, в който го е приела. Обжалваното решение обаче обхваща периода 1994—2005 г. — последната година, за която Комисията разполага с окончателни цифрови данни (съображение 10 от обжалваното решение). Поради това при всички положения това обосновава защо Комисията не е взела предвид данните за 2006 г.

258    Следователно втората част от третото изтъкнато от Кралство Нидерландия правно основание и доводът, изтъкнат в това отношение от NOS в рамките на третото му правно основание, не са основателни.

 По липсата на отчитане на разрешения от Комисията марж от 10 % при изчисляването на сумата, която следва да се възстанови във връзка с прехвърлянето на програмни резерви

–       Доводи на страните

259    Кралство Нидерландия по същество изтъква, че съгласно практиката по вземане на решения на Комисията и Съобщението относно радио- и телевизионното разпространение, което я обвързва, Комисията е трябвало да приложи марж 10 % към прехвърлянето на PO на излишъците от програмните резерви, вместо да вземе предвид всички заделени в резерв суми.

260    Кралство Нидерландия твърди, че своевременно е съобщило на Комисията този въпрос, а именно в писмото си от 1 септември 2005 г. То подчертава, че макар нидерландският законодател да е разрешил някои асоциации на обществени радио- и телевизионни разпространители да държат резерви, възлизащи не само на 5 %, а на 10 %, прехвърляната на PO сума била по-ниска.

261    В отговор на твърдението на Комисията, че нидерландските власти са знаели, че тя разрешава марж от 10 % от стойността на резервите, Кралство Нидерландия посочва, че макар Решение 2005/217/ЕО на Комисията от 19 май 2004 г. относно мерките, предприети от Дания в полза на TV2/Danmark (OВ L 85, 2006 г., стр. 1) да признава принципа, че резервите могат да се запазват и пренасят от една година към следващата, то не посочва никаква конкретна процентна стойност. Освен това Решение 2005/842 било прието след прехвърлянето на PO.

262    Кралство Нидерландия отбелязва впрочем, че прехвърлянето на част от резервите, по-висока от наложения от Комисията марж от 10 %, е определено от PO на основание член 109a, параграф 1 от Mediawet, а не с решение на нидерландските власти.

263    Комисията оспорва доводите на Кралство Нидерландия.

–       Съображения на Общия съд

264    Доколкото Кралство Нидерландия упреква Комисията, че е отчела целия размер на прехвърлянето на резерви на PO и не е взела предвид маржа от 10 %, признат от нея на равнище резерви на радио- и телевизионните разпространители, трябва да се констатира, че както Кралство Нидерландия признава в писмените си изявления и както е видно от обжалваното решение (вж. по-конкретно съображения 49, 146 и 149), Комисията е взела предвид сумата, прехвърлена от обществените радио- и телевизионни разпространители на PO, на основание нидерландското законодателство. Следователно Кралство Нидерландия упреква Комисията, че не е приложила процентна стойност от 10 %, която самият PO не е използвал, въпреки че както той, така и нидерландските власти са знаели за този праг.

265    Следователно при всички положения и независимо от датата на влизане в сила на Решение 2005/842, това прехвърляне на резерви на PO действително възлиза — без това да се оспорва — на стойност 42,457 милиона евро и според Комисията за този размер е част свръхкомпенсацията, от която се ползва PO. Комисията правилно извършва анализ на получената от PO свръхкомпенсация въз основа на наличните данни. Тя не може да бъде упрекната, че не е изчислила получената от PO свръхкомпенсация, отчитайки обстоятелството, че въз основа на маржа от 10 %, който тя допуска и който е могъл да се приложи към резервите на обществените радио- и телевизионни разпространители, свръхкомпенсацията е могла да бъде по-ниска. Не е задача на Комисията да взема предвид маржа от 10 % от резервите, който радио- и телевизионните разпространители евентуално са могли да запазят, но не са, така че получената от PO свръхкомпенсация е била по-висока.

266    При условията на евентуалност следва да се подчертае, че от съображения 147—149 от обжалваното решение е видно, че принципът за пренасяне на определен процент на годишна свръхкомпенсация към следващата година, който Комисията допуска, се прилага при определени условия в рамките на бюджета на всеки обществен радио- и телевизионен разпространител от една година към следваща, за справяне с отклоненията в разходите за обществено радио- и телевизионно разпространение. Да се счита, че този марж е общо правило, което трябва да се прилага при прехвърляне на посочените резерви на обществените радио- и телевизионни разпространители към друга организация, би било в противоречие с неговата цел. Както е видно от съображение 113 от Решение 2005/217 и както се потвърждава в Решение 2005/842, това правило няма за цел постоянно да освобождава държава членка от задължението ѝ за възстановяване. Според член 6, втора алинея от това решение, ако сумата на свръхкомпенсацията не надвишава 10 % от сумата на годишната компенсация, тази свръхкомпенсация може да се пренесе към следващия годишен период и да се извади от сумата на компенсацията, платима във връзка с този период. В допълнение Кралство Нидерландия изтъква, че до пределната стойност от 10 % резервите могат да се запазват и пренасят към следващата година. В настоящия случай това не е така, именно тъй като разглежданата сума не е пренесена, а е прехвърлена на друг орган.

267    При това положение, тъй като третата част от третото изтъкнато от Кралство Нидерландия правно основание не е основателна, тя следва да се отхвърли.

268    Като се има предвид, че нито едно от изтъкнатите от жалбоподателите правни основания не е основателно, жалбата на Кралство Нидерландия по дело T‑231/06 и жалбата на NOS по дело T‑237/06 следва да се отхвърлят в тяхната цялост.

 По съдебните разноски

269    Съгласно член 87, параграф 2 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Тъй като жалбоподателите са загубили делото, те следва да бъдат осъдени да заплатят съдебните разноски в съответствие с искането на Комисията.

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (първи разширен състав)

реши:

1)      Отхвърля жалбите.

2)      По дело T‑231/06 осъжда Кралство Нидерландия да заплати съдебните разноски.

3)      По дело T‑237/06 осъжда Nederlandse Omroep Stichting (NOS) да заплати съдебните разноски.

Dehousse Wiszniewska-Białecka Jürimäe

Dittrich       Soldevila Fragoso

Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 16 декември 2010 година.

Подписи

Съдържание

Правна уредба

Обстоятелства, предхождащи спора

Производство и искания на страните

От правна страна

По нарушението на правото на защита и на член 88, параграф 2 EО

Доводи на страните

Съображения на Общия съд

По погрешната класификация на ad hoc плащанията като държавни помощи

По погрешната квалификация на приходите на CoBo от авторски права като държавни ресурси

– Доводи на страните

– Съображения на Общия съд

По обстоятелството, че NOS във функциите си на PO не е предприятие

– Доводи на страните

– Съображения на Общия съд

По липсата на нарушение на конкуренцията и по липсата на мотиви в това отношение

– Доводи на страните

– Съображения на Общия съд

По погрешното тълкуване и прилагане на Решение по дело Altmark, точка 13 по-горе, и по непълнотата на мотивите в това отношение

– Доводи на страните

– Съображения на Общия съд

По погрешната квалификация на ad hoc плащанията като нови помощи и по липсата на мотиви в това отношение

Доводи на страните

Съображения на Общия съд

По погрешното прилагане на член 86, параграф 2 ЕО и грешките, допуснати при изчисляването на твърдяната свръхкомпенсация, както и по липсата на мотиви в това отношение

По нарушението на член 86, параграф 2 ЕО във връзка с преценката на пропорционалността

– Доводи на страните

– Съображения на Общия съд

По липсата на връзката между ad hoc плащанията и твърдяната свръхкомпенсация, както и по разходите, които следва да се вземат предвид при изчислението на последната

– Доводи на страните

– Съображения на Общия съд

По вземането предвид на сумите от FOR при изчисляването на свръхкомпенсацията по отношение на PO, чието възстановяване е разпоредено, и по липсата на мотиви в това отношение

– Доводи на страните

– Съображения на Общия съд

По липсата на отчитане на разрешения от Комисията марж от 10 % при изчисляването на сумата, която следва да се възстанови във връзка с прехвърлянето на програмни резерви

– Доводи на страните

– Съображения на Общия съд

По съдебните разноски

* Език на производството: нидерландски.