РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (втори състав)

4 септември 2015 година(*)

„ФЕОГА — Секция „Гарантиране“ — ЕФГЗ и ЕЗФРСР — Разходи, изключени от финансиране — Схема на единно плащане — Ключови проверки — Вторични проверки — Членове 51, 53, 73 и 73а от Регламент (ЕО) № 796/2004“

По дело T‑245/13

Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия, представлявано първоначално от C. Murrell, M. Holt и E. Jenkinson, впоследствие от M. Holt, в качеството на представители, подпомагани от D. Wyatt, QC, и V. Wakefield, barrister,

жалбоподател,

срещу

Европейска комисия, за която се явяват P. Rossi и K. Skelly, в качеството на представители,

ответник,

с предмет искане за частична отмяна на Решение за изпълнение 2013/123/ЕС на Комисията от 26 февруари 2013 година за изключване от финансиране от страна на Европейския съюз на някои разходи, направени от държавите членки в рамките на Европейския фонд за ориентиране и гарантиране на селското стопанство (ФЕОГА), секция „Гарантиране“, на Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) и на Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) (ОВ L 67, стр. 20), в частта, в която се отнася до позицията в приложение 1 към него, предвиждаща екстраполирана корекция от 5,19 % за осъществени в Северна Ирландия (Обединено кралство) разходи през финансовата 2010 г. в размер на 16 513 582,57 EUR,

ОБЩИЯТ СЪД (втори състав),

състоящ се от: M. E. Martins Ribeiro (докладчик), председател, S. Gervasoni и L. Madise, съдии,

секретар: C. Kristensen, администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 3 декември 2014 г.,

постанови настоящото

Решение

 Правна уредба

 Правна уредба на Съюза относно финансирането на общата селскостопанска политика

 Регламент (ЕО) № 1290/2005

1        Основната правна уредба относно финансирането на общата селскостопанска политика по отношение на разходите на държавите членки, считано от 16 октомври 2006 г., и по отношение на разходите на Комисията на Европейските общности, считано от 1 януари 2007 г., е в Регламент (ЕО) № 1290/2005 на Съвета от 21 юни 2005 година относно финансирането на Общата селскостопанска политика (ОВ L 209, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 14, том 1, стр. 193).

2        Съгласно член 3, параграф 1, буква в) от Регламент № 1290/2005 в контекста на съвместно управление между държавите членки и Европейския съюз Европейският фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) финансира преките плащания на селски стопани в рамките на общата селскостопанска политика, които са извършени в съответствие с правото на Съюза.

3        Член 31, параграфи 1—3 от Регламент № 1290/2005, озаглавен „Клиринг с оглед на съответствието“, предвижда:

„1.      Ако Комисията стигне до заключението, че разходите по член 3, параграф 1 и член 4 са извършени по начин, нарушаващ правилата на [Съюза], тя взема решение кои суми да бъдат изключени от финансирането от бюджета на [Съюза] по реда на член 41, параграф 3.

2.      Комисията извършва оценка на сумите, които трябва да бъдат изключени от [финансиране] въз основа на сериозността на отчетеното несъответствие. При оценката надлежно се взема предвид естеството и сериозността на нарушението и на причинената финансова щета на [Съюза].

3.      Преди вземането на всяко решение за отказване на финансиране, писмено се нотифицират заключенията от извършената инспекция от Комисията и отговорите на държавите членки, след което двете страни се опитват да постигнат споразумение относно действието, което трябва да бъде предприето.

Ако не е постигнато такова споразумение, държавата членка може да отправи искане за откриване на процедура за помирение на позициите на всяка от страните в срок от четири месеца. На Комисията следва да бъде предоставен доклад за изходния резултат от процедурата, а тя да го прегледа, преди да вземе решение за отказване на финансиране“.

 Регламент (ЕО) № 885/2006

4        Условията за клиринг с оглед на съответствието са установени в член 11 от Регламент (ЕО) № 885/2006 на Комисията от 21 юни 2006 година относно реда и начина на прилагане на Регламент № 1290/2005 на Съвета по отношение на акредитирането на агенциите платци и други стопански субекти, както и по отношение на клиринга на счетоводните сметки на ЕФГЗ и ЕЗФРСР (ОВ L 171, стр. 90; Специално издание на български език 2007 г., глава 14, том 2, стр. 37). Освен това член 16 от същия регламент определя условията на помирителната процедура.

 Регламенти (ЕО) № 1782/2003 и (ЕО) № 73/2009

5        Във връзка с реформата на общата селскостопанска политика Съветът приема Регламент (EO) № 1782/2003 на Съвета от 29 септември 2003 година относно установяване на общи правила за схеми за директно подпомагане в рамките на Общата селскостопанска политика и за установяване на някои схеми за подпомагане на земеделски производители и за изменение на Регламенти (EИО) № 2019/93, (EО) № 1452/2001, (EО) № 1453/2001, (EО) № 1454/2001, (EО) 1868/94, (EО) № 1251/1999, (EО) № 1254/1999, (EО) № 1673/2000, (EИО) № 2358/71 и (EО) № 2529/2001 (ОВ L 270, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 49, стр. 177). По-конкретно Регламентът въвежда схема за подпомагане на доходите на земеделските производители независимо от производството. Тази схема, обозначена в член 1, второ тире от същия регламент като „схема на единно плащане“, обединява известен брой директни плащания, получавани от земеделските производители по линия на различни съществували дотогава схеми за подпомагане.

6        Схемата на единно плащане е предмет на дял III от Регламент № 1782/2003, където са групирани в пет глави членове 33—71н.

7        Дял III, глава 2 от Регламент № 1782/2003 въвежда правила относно определянето на размера на референтната стойност. Съгласно член 37, параграф 1 от него изчисляването се осъществява по следния начин:

„Референтната стойност е средната аритметична стойност за общите суми на плащанията за последните три години, отпуснати на даден земеделски производител по схемите за подпомагане, посочени в приложение VI, изчислени и коригирани в съответствие с приложение VII, за всяка календарна година на референтния период, посочен в член 38“.

8        Съгласно член 38 от Регламент № 1782/2003 референтният период включва календарните 2000 г., 2001 г. и 2002 г.

9        Дял III, глава 3 от Регламент № 1782/2003 се отнася до правото за получаване на плащания. Във връзка с това по-конкретно член 43 от този регламент, озаглавен „Определяне на правото за получаване на плащания“, предвижда:

„1.      […В]секи земеделски производител получава право на плащане на хектар, което се изчислява като се раздели референтното количество на средната аритметична стойност на броя на хектарите за трите години, които по време на референтния период са му дали право на преките плащания, изброени в приложение VI.

Общият брой на правата за плащане е равен на гореспоменатия среден брой хектари.

[…]“.

10      Член 44, параграф 2 от Регламент № 1782/2003 определя понятието „хектар, даващ право на помощ“, в неговия първоначален вид, като „всякакъв вид селскостопанска площ в стопанството, заета от обработваема земя и постоянни пасища, освен площите, засадени с многогодишни култури, гори или които се използват за неселскостопански дейности“.

11      По-специално дял III, глава 5, раздел 1 от Регламент № 1782/2003 позволява на държавите членки да прилагат на регионално равнище схемата на единно плащане. Във връзка с това член 58 от този регламент предвижда:

„1.      Държава членка може да реши най-късно до 1 август 2004 г. да прилага схемата на единно плащане, установена в глави 1, 2, 3 и 4, на регионално равнище, при условията, определени в настоящия раздел.

2.      Държавите членки определят регионите в съответствие с обективни критерии.

Държави членки с по-малко от три милиона хектара, даващи право на помощи, могат да се считат за един-единствен регион.

3.      Всяка държава членка разделя тавана, посочен в член 41, между регионите в съответствие с обективни критерии“.

12      Член 59 от Регламент № 1782/2003 определя по следния начин правилата за регионално разделяне по схемата на единно плащане:

„1.      При надлежно обосновани обстоятелства и в съответствие с обективни критерии, държавата членка може да раздели общото количество на регионалния таван, установен по силата на член 58 или само част от него между всички земеделски производители, чиито стопанства се намират на територията на въпросния регион, включително онези, които не отговарят на критериите за право на помощи, посочени в член 33.

2.      В този случай на разделяне на общото количество на регионалния таван земеделските производители получават права, чиято единична стойност се изчислява като се раздели регионалният таван, установен по силата на член 58, на броя на хектари с право на помощи по смисъла на член 44, параграф 2, установени на регионално равнище.

3.      В случай на частично разделение на общото количество на регионалния таван, земеделските производители получават права, чиято единична стойност се изчислява като се раздели съответстващата част от регионалния таван, установен по силата на член 58, на броя на хектари с право на помощи по смисъла на член 44, параграф 2, установени на регионално равнище.

В случай че земеделският производител също има правото да получава права, които се изчисляват върху оставащата част от регионалния таван, регионалната единична стойност за всяко право, освен правата за земи под угар, се увеличава със сума, съответстваща на референтното количество, разделено на броя на правата му, установени в съответствие с параграф 4.

Членове 48 и 49 се прилагат mutatis mutandis.

4.      Броят на правата на земеделския производител се равнява на броя на хектарите, които той декларира, в съответствие с член 44, параграф 2 през първата година на прилагане на схемата на единно плащане, освен в случаите на непреодолима сила или извънредни обстоятелства, по смисъла на член 40, параграф 4“.

13      Регламент № 1782/2003 е отменен и заменен с Регламент (ЕО) № 73/2009 на Съвета от 19 януари 2009 година за установяване на общи правила за схеми за директно подпомагане в рамките на Общата селскостопанска политика и за установяване на някои схеми за подпомагане на земеделски стопани, за изменение на регламенти № 1290/2005, (EО) № 247/2006 и (EО) № 378/2007 (ОВ L 30, стр. 16), в сила от 1 януари 2009 г.

14      Член 34, параграф 1 от Регламент № 73/2009, озаглавен „Активиране на правата на плащане на хектар, отговарящ на условията за подпомагане“, предвижда:

„1.      Помощта по схемата за единно плащане се отпуска на земеделските стопани при активиране на правото на плащане на хектар, отговарящ на условията за подпомагане. Активираните права на плащане дават право на изплащане на сумите, определени в тях“.

15      Член 36, първа алинея от Регламент № 73/2009, озаглавен „Изменение на правата на плащане“:

„Правата на плащане на хектар не се изменят, освен ако не е предвидено друго в настоящия регламент“.

 Регламенти (ЕО) № 796/2004 и (ЕО) № 1122/2009

16      Съображения 29 и 55 от Регламент (ЕО) № 796/2004 на Комисията от 21 април 2004 година за определяне на подробни правила за прилагане на интегрираната система за администриране и контрол, кръстосано спазване и модулация, предвидени в Регламент (ЕО) № 1782/2003 (ОВ L 141, стр. 18; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 56, стр. 210), предвиждат:

(29)      Спазването на разпоредбите на схемите за помощи, управлявани съгласно интегрираната система, следва да се наблюдава ефективно. […]

(55)      За да се защитят ефективно финансовите интереси на [Съюза], трябва да бъдат приети адекватни мерки за борба с нередностите и измамите. Трябва да се изготвят отделни разпоредби в случай на установени нередности по отношение на критериите за допустимост за различните засегнати схеми за подпомагане“.

17      Член 2, точка 22 от Регламент № 796/2004 определя понятието „определена площ“ като:

„[…] площта, за която са изпълнени всички изисквания, определени в правилата за отпускане на помощ; в случай на схема за единно плащане обявената площ може да се счита за определена, само ако действително е снабдена със съответен брой права на плащане“.

18      Член 50, параграфи 1—3 от Регламент № 796/2004, озаглавен „Основа за изчисляване по отношение на декларирани площи“, изменен, предвижда:

„1.      В случай на молби за помощи съгласно схеми за помощи, свързани с площи, с изключение на картофи за нишесте, семена и тютюн, така както е предвидено съответно в глави 6, 9 и 10в на дял IV от Регламент […] № 1782/2003, ако се намери, че площта на определена група култури е по-голяма от декларираната в молбата за помощи, за изчисляване на помощта ще се използва декларираната площ.

2.      Ако в заявление за помощ в рамките на схемата за единно плащане има несъответствие между декларираните права на плащания и декларираната площ, плащането се изчислява на база по-малкия размер.

3.      Без това да накърнява намаленията и изключенията в съответствие с членове 51 и 53, в случаи на молби за помощи съгласно схеми за помощи, свързани с площи, с изключение на картофи за нишесте, семена и тютюн, така както е предвидено съответно в дял IV, глави 6, 9 и 10в от Регламент […] № 1782/2003, ако се намери, че площта, декларирана в отделната молба, превишава площта, определена за тази група култури, помощта се изчислява на основа на площта, определена за тази група култури.

Въпреки това, без да се засягат разпоредбите на член 29 от Регламент […] № 1782/2003, ако разликата между общата определена площ и общата площ, обявена като допустима за получаване на плащания в рамките на посочените в дялове III, IV и IVа от Регламент […] № 1782/2003 схеми за подпомагане, е по-малка или равна на 0,1 ха, определената обща площ се счита за еднаква с декларираната. При това изчисляване се взема предвид само прекомерното деклариране на площи на ниво група култури.

Разпоредбата, посочена във втора алинея, не се прилага в случаите, когато тази разлика представлява повече от 20 % от общата площ, която е декларирана като допустима за получаване на плащания“.

19      Член 50, параграф 5 от Регламент № 796/2004 съдържа правила относно основата за изчисляване на декларирани площи по отношение на площи, декларирани за целите на специалната премия за качество за твърда пшеница в съответствие с член 72 от Регламент № 1782/2003, и с оглед на добавката и специалната помощ за твърда пшеница съгласно член 105 от същия регламент.

20      Член 51 от Регламент № 796/2004, изменен с Регламент (ЕО) № 380/2009 на Комисията от 8 май 2009 година (ОВ L 116, стр. 9), предвижда следните „[н]амаления и изключвания в случаи на свръхдеклариране“:

„1.      Ако по отношение на група култури площта, декларирана по смисъла на някакви схеми за помощи, свързани с площи, освен тези за картофи за нишесте, семена и тютюн, както е предвидено в дял IV, глава 1, раздели 2 и 5 от Регламент […] № 73/2009 и дял IV, глава 10в от Регламент […] № 1782/2003, превишава площта, определена в съответствие с член 50, параграфи 3 и 5 от настоящия регламент, помощта се изчислява въз основа на определената площ, намалена с двойния размер на установената разлика, ако тази разлика е по-голяма от 3 % или от два хектара, но не повече от 20 % от определената площ.

Ако разликата е по-голяма от 20 % от определената площ, не се отпуска помощ, свързана с площ, за въпросната група култури.

Ако разликата е по-голяма от 50 %, земеделският производител бива изключен отново от получаване на помощ до сума, равна на сумата, отговаряща на разликата между декларираната площ и площта, определена в съответствие с член 50, параграфи 3 и 5 от настоящия регламент. Посочената сума се прихваща в съответствие с член 5б от Регламент [№ 885/2006] на Комисията. Ако сумата не може да бъде изцяло прихваната в съответствие с посочения член в течение на три календарни години след календарната година на констатацията, оставащата неиздължена сума се анулира.

2а.      Ако земеделският производител декларира по-голяма площ от правата на плащания и декларираната площ отговаря на всички други изисквания за допустимост, не се прилагат намаленията или изключванията, предвидени в параграф 1.

Ако земеделският производител декларира по-голяма площ от правата на плащания и декларираната площ не отговаря на всички други изисквания за допустимост, разликата, посочена в параграф 1, е разликата между площта, която отговаря на всички други изисквания за допустимост, и сумата на декларираните права на плащания.

[…]“.

21      Член 51, параграф 2а от Регламент № 796/2004 е добавен с Регламент (ЕО) № 659/2006 на Комисията от 27 април 2006 година за изменение на Регламент № 796/2004 (ОВ L 116, стр. 20; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 71, стр. 217). Съображение 12 от Регламент № 659/2006 гласи:

„В случай че земеделски стопанин е декларирал по-голяма площ от правата за плащания, член 50, параграф 2 от Регламент […] № 796/2004 предвижда, че базата за изчисляване на помощта е броят хектари, придружени от права за плащания. В случаите когато декларираната площ отговаря на всички други изисквания за избираемост, не е необходимо да се прилагат редуцирания или изключвания в съответствие с членове 51 или 53 от упоменатия регламент. Тези разпоредби следва съответно да бъдат пояснени в това отношение“.

22      Член 53 от Регламент № 796/2004 се отнася до умишленото свръхдеклариране. В първа алинея от него се предвижда, че когато разликите между декларираната площ и площта, определена в съответствие с член 50, параграфи 3 и 5 от същия регламент, произтичат от умишлено допуснати нередности, подпомагането, на което земеделският производител би имал право съгласно член 50, параграфи 3 и 5, не се отпуска за съответната календарна година, ако разликата е повече от 0,5 % от определената площ или повече от един хектар. Освен това съгласно член 53, втора алинея от Регламент № 796/2004, когато тази разлика е по-голяма от 20 % от определената площ, земеделският производител се изключва отново от получаването на помощ до сума, равна на сумата, отговаряща на разликата между декларираната площ и площта, определена в съответствие с член 50, параграфи 3 и 5 от същия регламент.

23      Член 73 от Регламент № 796/2004 въвежда правила относно възстановяването на недължими плащания. Параграфи 1 и 4 от него предвиждат следното:

„1.      Ако е извършено недължимо плащане, земеделският производител възстановява въпросната сума плюс лихва, изчислена в съответствие с параграф 3.

[…]

4.      Задължението за възстановяване, посочено в параграф 1, не се прилага, ако плащането е извършено по грешка на компетентните власти или друг орган и ако грешката не може да бъде установена по разумен път от земеделския производител.

Въпреки това, когато грешката се отнася до фактически елементи, свързани с изчисляването на въпросното плащане, първа алинея се прилага, само ако решението за възстановяване не е било съобщено до 12 месеца след плащането“.

24      Член 73а от Регламент № 796/2004, озаглавен „Възстановяване на неправомерно предоставени права“, изменен, предвижда по-специално:

„1.      Когато, след като на земеделските стопани са им били предоставени права на плащане в съответствие с Регламент (ЕО) № 795/2004, е установено, че някои от тези права са били предоставени неправомерно, съответният земеделец отстъпва неправомерно предоставените му права на националния резерв, посочен в член 42 от Регламент […] № 1782/2003.

[…]

Неправомерно предоставените права се считат за непредоставени още от самото начало.

2.      Когато, след като на земеделските стопани са им били предоставени права на плащане в съответствие с Регламент […] № 795/2004, се установи, че стойността на правата на плащане е прекалено висока, впоследствие тази стойност се коригира […] Стойността на намалението се предоставя на националния резерв, посочен в член 42 от Регламент […] № 1782/2003.

Правата на плащане се считат за предоставени още от началото към стойността, която е резултат от корекцията.

2а.      Когато, за целите на прилагане на параграфи 1 и 2, бъде установено, че броят права за плащане, отпуснати на земеделски производител в съответствие с Регламент […] № 795/2004, е неточен, както и когато недължимото отпускане на права няма отражение върху общата стойност на получените от земеделския производител права, държавата членка преизчислява правата на плащане и когато е уместно, коригира типа права, отпуснати на земеделския производител. Все пак, това не се прилага в случай че грешките би трябвало според обстоятелствата да са били установени от земеделските производители.

[…]

4.      Недължимо платените суми се възстановяват в съответствие с член 73“.

25      Член 73а е добавен в Регламент № 796/2004 с Регламент (ЕО) № 239/2005 на Комисията от 11 февруари 2005 година за изменение и поправка на Регламент № 796/2004 (ОВ L 42, стр. 3; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 62, стр. 226) и съображение 15 от него гласи:

„Следва да бъдат определени правила за случаите, когато даден земеделец неправомерно е получил права на плащане или ако стойността на всяко едно от тези права на плащане е била установена неправилно според различните модели в рамките на схемата за единно плащане. […]“.

26      Член 73, параграф 2а е добавен в Регламент № 796/2004 с Регламент (ЕО) № 972/2007 на Комисията от 20 август 2007 година за изменение на Регламент № 796/2004 (ОВ L 216, стр. 3), в сила от 21 август 2007 г. и приложим по отношение на молбите за подпомагане, свързани с години или премийни периоди, които започват от 1 януари 2008 г. и съображение 19 от него гласи:

„В някои случаи неправомерното разпределяне на правата не засегна общата стойност, а само броя на правата на земеделския производител. В тези случаи държавите членки следва да коригират разпределението или където е уместно, вида на правата, без да намаляват техния размер. Тази разпоредба следва да се прилага само ако земеделският производител не е могъл да забележи грешката“.

27      Регламент № 796/2004 е отменен и заменен с Регламент (ЕО) № 1122/2009 на Комисията от 30 ноември 2009 година за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент № 73/2009 на Съвета относно кръстосано спазване, модулация и интегрираната система за администриране и контрол по схемите за директно подпомагане на земеделски производители, предвидени за посочения регламент, както и за прилагане на Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета относно кръстосано спазване по предвидената схема за подпомагане на лозаро-винарския сектор (ОВ L 316, стр. 65), в сила от 1 януари 2010 г.

28      Съгласно съображение 78 от Регламент № 1122/2009:

„Плащането на помощ по схемата за единно плащане изисква равен брой права на плащане и допустими хектари. За целите на тази схема следователно е целесъобразно да се предвиди, че изчислението на плащането, в случай на несъответствия между декларираните права на плащане и декларираната площ, следва да се базира на по-малкия размер. За да се избегнат изчисления, основани на несъществуващи права, следва да се предвиди, че броят на правата на плащане, използвани за изчислението, не следва да надвишава броя на правата на плащане, които са на разположение на земеделските производители“.

29      Член 57, параграф 2 от Регламент № 1122/2009, озаглавен „Основа за изчисляване по отношение на декларирани площи“, предвижда:

„По отношение на заявление за помощ съгласно схемата за единно плащане:

–        ако има разминаване между декларираните права на плащане и декларираната площ, изчисляването на плащането се основава на по-ниската величина,

–        ако броят на декларираните права на плащане надвишава броя на правата на плащане на разположение на земеделския производител, декларираните права на плащане се намаляват до броя на правата на плащане, които са на разположение на земеделския производител“.

30      Член 58 от Регламент № 1122/2009 предвижда „[н]амаления и изключвания в случаи на свръхдеклариране“. По същество той съответства на разпоредбите на член 51, параграф 1 от Регламент № 796/2004.

31      В съответствие с член 87, втора алинея от Регламент № 1122/2009 той се прилага за заявленията за помощи относно пазарните години и премийни периоди, с начало от 1 януари 2010 г.

 Документ № VI/5330/97

32      Указанията на Комисията за прилагане на финансовите корекции са определени в документ № VI/5330/97 от 23 декември 1997 г., озаглавен „Указания за изчисляване на финансовите последици при подготовка на решението за приключване на сметките на ФЕОГА, секция „Гарантиране“ (наричан по-нататък „документ № VI/5330/97“).

33      В частта, под заглавие „Въведение“ от приложение 2 към документ № VI/5330/97, което се отнася до финансовите последици за приключването на сметките на секция „Гарантиране“ на Европейския фонд за ориентиране и гарантиране на селското стопанство (ФЕОГА) от допуснатите пропуски при направените от държавите членки проверки, се посочва:

„Финансовите последици се прилагат, когато Комисията установи, че даден разход се отнася до заявление, което не е съобразено с изискванията на Общността: освен ако нередовното плащане вече е било констатирано от националните контролни органи и е довело до подходящи коригиращи мерки и възстановяване на средствата (вж. приложение 4), Комисията трябва да откаже финансирането му от бюджета на Общността. Когато финансовите последици произтичат от разглеждането на разходите по голям брой преписки, размерът, който се изключва от финансирането на Общността, се изчислява, доколкото е възможно, въз основа на екстраполиране на резултатите, изведени от проучването на представителна извадка от преписки. Същият метод на екстраполиране се прилага спрямо всички държави членки, включително по отношение на равнището на достоверност и обхвата на неточностите, удовлетворението на населението, размера на извадката и оценката на допуснатите при извадката грешки с оглед на общите финансови последици.

Когато държава членка не спазва общностните правила, които целят да се провери редовността на заявленията, само това неизпълнение на задълженията предполага, че плащанията нарушават приложимите към съответната мярка разпоредби на Общността и общото задължение на държавите членки по член 8 от Регламент № 729/70 да констатират и предотвратяват нередностите. Това не означава непременно, че всички уважени заявления съдържат нередности, но като последица остава висока опасността [ФЕОГА] да понесе недължими разходи. Макар действително в някои очевидни случаи да е възможно Комисията да бъде оправомощена да откаже всички съответни разходи, ако изискуемите от даден регламент проверки не са били осъществени, в определен брой случаи размерът на разходите, които трябва да се изключат, би надхвърлил по всяка вероятност понесената от Общността финансова загуба. Тогава загубата следва да се прецени при оценката на финансовите корекции.

[…]“.

34      В частта под заглавие „Оценка, основана на грешките, посочени в конкретните преписки“ от приложение 2 към документ № VI/5330/97, се уточнява:

„Съгласно вече установените от вътрешните директиви процедури, изчисляването на финансовата корекция се прави въз основа на някой от следните способи:

a)      отхвърляне на конкретно заявление, спрямо което не е приложен изискуемият контрол;

б)      отхвърляне на сума, изчислена чрез екстраполиране на резултатите, получени от проверките на представителна извадка от преписки, върху всички преписки, от които е направена извадка, но което екстраполиране се ограничава до административния сектор, в който има основателна опасност от възпроизвеждане на същия пропуск. Предоставя се възможност държавата членка да докаже, че резултатите от екстраполацията не съответстват на резултатите, получени от разглеждането на всички преписки, от които е събрана извадката.

[…]“.

35      Приложение 2 към Документ № VI/5330/97 уточнява в частта, озаглавена „Оценка, основана на рисковете от финансова загуба: фиксирани корекции“:

„Като се има предвид, че осъществяването на одит на системите се е разпространило значително, службите на Комисията все повече прибягват до оценка на риска, който представляват недостатъците на системите. Когато не може да бъде определено действителното равнище на неправомерните разходи, а следователно и размерът на понесените от Общността финансови загуби, Комисията прилага, считано от приключването на сметките за финансовата 1990 г., фиксирани корекции в размер на 2 %, 5 % или 10 % от заявените разходи, в зависимост от значимостта на риска от загуба. По-високи коригиращи процентни ставки — до 100 % — могат да се приемат в изключителни случаи. Правомощието на Комисията да прилага корекции от този вид е потвърдено от Съда на Европейския съюз, който се е произнасял по жалби срещу решения за годишно приключване на сметки (напр. Решение по дело C‑50/94).

[…]“.

36      Приложение 2 към документ № VI/5330/97 предвижда в частта, озаглавена „Насоки за прилагането на фиксирани корекции“:

„Фиксирани корекции може да се предвидят, когато получените от разследването данни не позволяват на проверяващия да установи загубата посредством екстраполиране на констатираните чрез статистически способи или чрез позоваване на други удостоверими данни загуби, но те му позволяват все пак да направи извод, че държавата членка не е изпълнила задължението си да провери по подходящ начин допустимостта на някои от уважените заявления.

[…] Неизпълнението на задълженията е по-значимо, когато държавата членка не подобри осъществяваните от нея проверки, след като Комисията вече ѝ е обърнала внимание на необходимите подобрения.

[…]

Когато всички ключови проверки са осъществени, но без да се спазят предвидените в регламентите брой, честота или строгост, следва да се приложи корекция в размер от 5 %, доколкото е разумно допустимо да се заключи, че тези проверки не осигуряват очакваното равнище на гаранция за редовността на заявленията и че рискът за загуби на ФЕОГА е бил значителен.

[…]“.

 Правна уредба на Съюза относно защитата на финансовите интереси на Съюза

37      В девето съображение от Регламент (ЕО, Евратом) № 2988/95 на Съвета от 18 декември 1995 година относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности (ОВ L 312, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 1, стр. 166), въвеждащ общ набор от правни средства във всички области, попадащи в обхвата на политиките на Съюза, се посочва:

„като има предвид, че мерките и санкциите, предвидени в преследването на целите на общата селскостопанска политика, представляват неразделна част от системите на помощта; като има предвид, че те преследват свои собствени цели, които не засягат оценката на поведението на икономическите оператори, от компетентните органи на държавите членки от гледна точка на наказателното право; като има предвид, че тяхната ефективност трябва да се осигури от незабавното действие на правилата на [Съюза] и посредством пълното прилагане на мерките на [Съюза] като цяло, при което приемането на превантивни мерки не е довело до постигането на тази цел […]“.

38      Член 1 от Регламент № 2988/95 предвижда:

„1.      За целите на защитата на финансовите интереси на [Европейския съюз], с настоящото се приемат общи правила, отнасящи се до единните проверки и до административните мерки и санкции, касаещи нередностите по отношение на правото на [Съюза].

2.      „Нередност“ означава всяко нарушение на разпоредба на правото на [Съюза], в резултат на действие или бездействие от икономически оператор, което е имало или би имало за резултат нарушаването на общия бюджет на [Съюза] или на бюджетите, управлявани от [него], или посредством намаляването или загубата на приходи, произтичащи от собствени ресурси, които се събират направо от името на [Съюза] или посредством извършването на неоправдан разход“.

39      Съгласно член 2, параграф 2 от Регламент № 2988/95:

„Не може да се налага административна санкция, освен ако тя не е предвидена предварително в акт на [Съюза]. В случай на последващо изменение на разпоредбите, които налагат административни санкции и се съдържат в правила на [Съюза], по-леката разпоредба ще се приложи с обратно действие“.

40      Член 5, параграф 1, букви в) и г) от Регламент № 2988/95 предвижда:

„Преднамерено извършените или причинените по небрежност нередности могат да доведат до следните административни санкции:

[…]

в)      частичното или пълното премахване на облагата, отпусната по правилата на [Съюза], дори ако операторът се е възползвал само от част от облагата[;]

г)      изключване от или оттегляне на облагата за периода, следващ нередността;

[…]“.

 Обстоятелства, предхождащи спора

41      Между 9 и 13 ноември 2009 г. службите на Комисията провеждат разследване в Обединеното кралство за надлежно прилагане на правилата относно финансирането на направените разходи в рамките на схемата на единно плащане в Северна Ирландия (Обединено кралство) през 2010 г. по отношение на годината на заявяване 2009 г. (разследване AA/2009/24).

42      С писмо от 8 януари 2010 г. (наричано по-нататък „първото уведомление от 8 януари 2010 г.“), изпратено в изпълнение на член 11, параграф 1 от Регламент № 885/2006, Комисията уведомява властите в Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия за резултатите от разследването. Писмото съдържа приложение, озаглавено „Съображения и искане за разяснения“, в което са отразени изводите от разследването.

43      От първото уведомление от 8 януари 2010 г. е видно по-точно, че според Комисията властите на Обединеното кралство не са спазили напълно изискванията на правната уредба на Съюза и че са необходими коригиращи мерки, за да се осигури в бъдеще съответствието с тези изисквания. Комисията иска да бъде информирана за вече приетите и за предвидените коригиращи мерки, както и за графика за тяхното прилагане. Комисията посочва също така, че би могла да изключи от финансиране на Съюза част от разходите, които са финансирани от ЕФГЗ (наричан по-нататък „Фондът“) и от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) в съответствие с член 31 от Регламент № 1290/2005. Също така се уточнява, че установените нередности ще послужат за основа при изчисляването на финансовите корекции, отнасящи се до разходите, направени до въвеждането на подходящите коригиращи мерки.

44      По-специално в приложените към първото уведомление от 8 януари 2010 г. съображения и препоръки Комисията обръща внимание най-напред на недостатъците на системата за идентифициране на земеделските парцели (СИЗП) и на информационната географска система (ИГС) (заедно наричани по-нататък „СИЗП-ИГС“), доколкото съдържащите се в тях данни не били достатъчно точни, за да може да се осъществят убедително административните проверки и проверките на място с оглед на контрола за допустимост на заявените площи, след което обръща внимание на недостатъците при проверките на място и накрая на недостатъците при прилагането на санкциите, при коригирането с обратно действие на неотговарящите на условията за подпомагане заявления, при възстановяването на недължимо платените суми и при прилагането на намаления поради умишлено неспазване. Също така от приложението става ясно, че макар Комисията да установява подобрения по отношение на по-ранните разследвания (разследвания AA/2006/07 и AA/2008/18), тя също счита, че констатираните с тези по-ранни разследвания недостатъци все още са налице.

45      С писмо от 20 май 2010 г. Комисията приканва властите на Обединеното кралство да представят съображенията си по спорните моменти с оглед на провеждането на предвидена за 1 юли 2010 г. двустранна среща.

46      Двустранната среща между службите на Комисията и властите на Обединеното кралство се провежда в Брюксел (Белгия) на 1 юли 2010 г. Протоколът от срещата е изпратен до тези власти на 4 август 2010 г.

47      От протокола е видно, че вследствие на проведената на 1 юли 2010 г. двустранна среща Комисията е запазила основното съдържание на изводите, които е изложила в първото уведомление от 8 януари 2010 г. Тя потвърждава изводите си относно констатираните недостатъци по-конкретно в съдържащите се в СИЗП-ИГС данни, при проверките на място, както и при прилагането на санкции, коригирането с обратно действие на неотговарящите на условията за подпомагане заявления, възстановяването на недължимо платените суми и прилагането на намаления поради умишлено неспазване. Освен това тя посочва, че тези недостатъци засягат ключови проверки и вторични проверки по смисъла на документ № VI/5330/97, и обръща внимание на властите в Обединеното кралство, че са могли да докажат по-незначителния характер на финансовият риск в сравнение с възможните фиксирани корекции, които съгласно този документ биха могли да се приложат. Също така Комисията уточнява, че следва да се има предвид повторяемият характер на установените недостатъци, посочвайки във връзка с това работния документ на Комисията AGRI/60637/2006, озаглавен „Съобщение на Комисията — Относно разглеждането от Комисията в рамките на приключването на сметките на ФЕОГА, секция „Гарантиране“, на повтарящи се нередности в системите на контрол“.

48      След проведената на 1 юли 2010 г. двустранна среща властите в Обединеното кралство предприемат разследване по оценката на риска. С писмо от 25 октомври 2010 г. властите на Обединеното кралство уведомяват Комисията, че не са в състояние да приключат това разследване в предвидения срок.

49      С писмо от 29 март 2011 г. властите на Обединеното кралство предоставят на Комисията доклад с оценка на риска за схемата на единно плащане в Северна Ирландия по отношение на годината на заявяване, 2009 г. (наричан по-нататък „доклад за оценката на риска“), който се основава на извадка от 394 подадени през 2009 г. заявления. Най-напред, съгласно доклада за оценката на риска през 2009 г. активираните от заявителите площи, които не отговарят на условията за подпомагане, са представлявали 2,72 % от активираните права на плащане. По-нататък, финансовият риск, възприеман като разликата между платената сума и дадено ревизирано плащане, евентуално включващо приложимите санкции, би представлявал средно за извадката 2,05 %, преди да се наложат санкциите, и 5,19 %, след тяхното налагане. Накрая, що се отнася до санкциите, съгласно доклада плащанията и санкциите са били изчислени въз основа на направеното от Комисията тълкуване на приложимите разпоредби на Регламент № 796/2004. Все пак властите на Обединеното кралство посочват в приложение 1 към доклада, към което той препраща изрично, че съгласно тяхното тълкуване на същите разпоредби опасността за Фонда би била от около 0,59 % преди налагането на санкциите и около 0,86 % след тяхното налагане.

50      С писмо от 3 февруари 2012 г. Комисията изпраща до властите на Обединеното кралство формално уведомление в съответствие с член 11, параграф 2 от Регламент № 885/2006, в което потвърждава становището си относно споменатите недостатъци, засягащи осъществените през 2010 г. разходи във връзка с годината на заявяване, 2009 г. По отношение на финансовите последици, от една страна, Комисията приема предложената от властите на Обединеното кралство оценка на риска, считайки, че размерът на финансовите загуби би могъл да се определи разумно въз основа на тази оценка. С оглед на това, на основание документ № VI/5330/97, Комисията приема по отношение на трите констатирани вида недостатъци еднократна корекция от 5,19 % за направените в Северна Ирландия разходи в рамките на схемата на единно плащане за годината на заявяване, 2009 г. От друга страна, що се отнася до свързаните с развитието на селските райони разходи, Комисията прилага фиксирана корекция от 5 % за свързаните с ключова проверка недостатъци в отсъствието на поисканата от властите на Обединеното кралство оценка.

51      Така Комисията предлага да бъде изключена от финансирането на Съюза сумата от 17 687 303,16 EUR за осъществените през 2010 г. разходи, от които 16 513 582,57 EUR са разходи, свързани със схемата на единно плащане, и 1 173 720,59 EUR са разходи, свързани с развитието на селските райони.

52      Властите на Обединеното кралство не подава искане за помирение до помирителния орган по член 16 от Регламент № 885/2006.

53      На 15 октомври 2012 г. Комисията предоставя на Обединеното кралство синтезиращ доклад за резултатите от разследване AA/2009/24.

54      При тези обстоятелства на 26 февруари 2013 г. Комисията приема Решение за изпълнение 2013/123/ЕС за изключване от финансиране от страна на Европейския съюз на някои разходи, направени от държавите членки в рамките на ФЕОГА, секция „Гарантиране“, на ЕФГЗ и на ЕЗФРСР (ОВ L 67, стр. 20, наричано по-нататък „обжалваното решение“), сред които са представляващите предмет на настоящото производство разходи на Обединеното кралство, осъществени в Северна Ирландия през 2010 г.

 Производство и искания на страните

55      На 2 май 2013 г. жалбоподателят подава настоящата жалба в секретариата на Общия съд.

56      С писмо, постъпило в секретариата на Общия съд на 19 юли 2013 г., Обединеното кралство иска настоящото дело да бъде съединено с дело T‑503/12, Обединено кралство/Комисия, за целите на устната фаза на производството и на съдебното решение. Комисията представя становището си по това искане в писмо, постъпило в секретариата на Общия съд на 29 юли 2013 г.

57      След промяна в съставите на Общия съд съдията докладчик е включен във втори състав, на който съответно е разпределено настоящото дело.

58      По предложение на съдията докладчик Общият съд (втори състав) решава да открие устната фаза на производството и в рамките на процесуално-организационните действия, предвидени в член 64 от неговия процедурен правилник от 2 май 1991 г., задава писмен въпрос на Комисията. Тя отговаря на въпроса в определения ѝ срок.

59      Устните състезания и отговорите на страните на поставените от Общия съд въпроси са изслушани в съдебното заседание, проведено на 3 декември 2014 г.

60      Обединеното кралство иска от Общия съд:

–        да отмени обжалваното решение в частта, в която се отнася до позицията в приложение 1 към него, предвиждаща екстраполирана корекция от 5,19 % за осъществени в Северна Ирландия разходи през финансовата 2010 г. (в размер на 16 513 582,57 EUR),

–        да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

61      Комисията иска от Общия съд:

–        да отхвърли жалбата като неоснователна,

–        да осъди Обединеното кралство да заплати съдебните разноски.

 От правна страна

62      В подкрепа на жалбата си за отмяна Обединеното кралство повдига две основания, изведени по същество, както следва — първото, от грешки при прилагане на правото и от фактически грешки при определянето на обхвата на действителните загуби на Фонда, а второто, от грешки при прилагане на правото и от фактически грешки в извода на Комисията относно нередностите при вторичните проверки, в частност на методите за изчисляване на недължимите плащания и санкциите, приложими в случаите на свръхдеклариране.

63      От становищата на страните и от проведеното в съдебното заседание обсъждане става ясно, че с повдигнатите в подкрепа на своята жалба две основания Обединеното кралство, от една страна, оспорва по същество основата за изчисляване, тоест целия размер на разходите, спрямо който Комисията е приложила финансовата корекция от 5,19 % (първо основание), и от друга страна, оспорва по-конкретно метода на изчисляване на недължимите плащания и приложимите санкции, който е бил използван при оценката на риска и който е в основата на направените от Комисията изводи за недостатъчност на вторичните проверки (второ основание).

 Предварителни съображения

64      Най-напред следва да се припомни, първо, че Фондът финансира само интервенции, извършени в съответствие с разпоредбите от правото на Съюза в рамките на общата организация на селскостопанските пазари (вж. в този смисъл решения от 9 януари 2003 г., Гърция/Комисия, C‑157/00, Rec, EU:C:2003:5, т. 15 и цитираната съдебна практика, от 24 февруари 2005 г., Гърция/Комисия, C‑300/02, Rec, EU:C:2005:103, т. 32 и цитираната съдебна практика, и от 4 септември 2009 г., Австрия/Комисия, T‑368/05, EU:T:2009:305, т. 70).

65      Второ, съгласно постоянната съдебна практика Комисията трябва да докаже наличието на нарушение на правилата на общата организация на селскостопанските пазари. Следователно Комисията е длъжна да обоснове решението си, с което установява липсата на предприети от съответната държава членка проверки или недостатъци в тяхното осъществяване. Въпреки това Комисията трябва не да докаже изчерпателно, че извършените от националните администрации проверки са недостатъчни или че предоставените от тях данни са неверни, а да представи доказателство за сериозно и разумно съмнение, което тя изпитва относно тези проверки или тези данни. Съответната държава членка от своя страна не би могла да обори констатациите на Комисията, без да подкрепи своите собствени твърдения с доказателства за наличието на надеждна и действаща система за контрол. Щом като тя не успява да докаже, че констатациите на Комисията са неточни, то същите представляват елементи, които могат да породят сериозни съмнения относно прилагането на адекватни и ефективни мерки за наблюдение и контрол. Това облекчаване на доказателствената тежест за Комисията се обяснява с факта, че в най-добро положение при събирането и проверката на необходимите за приключване на сметките на Фонда данни е държавата членка и следователно върху нея тежи задължението да представи най-подробни и изчерпателни доказателства за извършените проверки и представените от нея данни и, при необходимост, за неточността на твърденията на Комисията (вж. в този смисъл решения Гърция/Комисия, т. 64 по-горе, EU:C:2005:103, т. 33—36 и цитираната съдебна практика, от 6 март 2001 г., Нидерландия/Комисия, C‑278/98, Rec, EU:C:2001:124, т. 39—41 и цитираната съдебна практика, и Австрия/Комисия, т. 64 по-горе, EU:T:2009:305, т. 71 и цитираната съдебна практика).

66      Трето, съгласно съдебната практика Комисията е длъжна да докаже наличието на нарушение на нормите от правото на Съюза, а след като това нарушение бъде установено, държавата членка трябва да докаже, ако е необходимо, че Комисията е допуснала грешка относно финансовите последици, които следва да бъдат извлечени от това (вж. в този смисъл решения от 24 април 2008 г., Белгия/Комисия, C‑418/06 P, Сб., EU:C:2008:247, т. 135 и Австрия/Комисия, т. 64 по-горе, EU:T:2009:305, т. 181).

67      Всъщност управлението на финансирането на Фонда се основава предимно на националните администрации, които трябва да следят за строгото спазване на правилата на Съюза, както и на доверието между националните органи и органите на Съюза. Държавата членка единствена може да установи и да определи с точност данните, които са необходими за изготвянето на сметките на Фонда, доколкото Комисията няма необходимата близост до икономическите субекти, за да получи от тях нужните ѝ сведения (вж. в този смисъл решения от 7 октомври 2004 г., Испания/Комисия, C‑153/01, Rec, EU:C:2004:589, т. 133 и цитираната съдебна практика, и Австрия/Комисия, т. 64 по-горе, EU:T:2009:305, т. 182 и цитираната съдебна практика).

68      На второ място, предвид изтъкнатите от страните доводи във връзка с повдигнатите от Обединеното кралство две основания, е необходимо да се уточни по какъв начин Обединеното кралство е разпределяло правата на плащания през 2005 г., за да приложи въведената с Регламент № 1782/2003 схема на единно плащане.

69      В това отношение е видно от материалите по делото, че Обединеното кралство е избрало да приложи схема на единно плащане на регионално равнище съгласно разпоредбите на дял III, глава 5 от Регламент № 1782/2003.

70      В Северна Ирландия правата на плащане са установени въз основа на модел, наречен „статичен хибриден“. При този модел всяко право на плащане е съставено от „исторически“ елемент (наричан по-нататък „историческият елемент“) и от свързан с площта „фиксиран“ елемент (наричан по-нататък „фиксираният елемент“), като сумата от стойностите на тези елементи съответства на единичната стойност на правото на плащане. От една страна, за да се установи стойността на историческия елемент, референтната стойност, установена въз основа на плащанията през референтния период (2000—2002) в полза на земеделски производители, се разделя на броя на отговарящите на условията заявени от земеделските производители хектари, който брой вече представлява броят на предоставените права на плащане. Следователно, ако сумата от историческите елементи е фиксиран размер, установен въз основа на осъществените през референтния период плащания, единичната стойност на всеки исторически елемент от тези права на плащане зависи от броя на предоставените през 2005 г. права и по този начин от броя на заявените през тази година хектари, отговарящи на условията. От друга страна, фиксираният елемент има непроменена стойност, която в случая е 78,33 EUR.

71      В светлината на тези припомнени обстоятелства и уточнения следва да се разгледа основният въпрос за основателността на настоящата жалба, като се започне с разглеждане на второто основание, повдигнато от Обединеното кралство.

 По второто правно основание, изведено от грешки при прилагане на правото и от фактически грешки относно нередностите при вторичните проверки, в частност на методите за изчисляване на недължимите плащания и санкциите, приложими в случаите на свръхдеклариране

72      С второто основание за отмяна, изведено от грешки при прилагане на правото и от фактически грешки при установяването на недостатъци при вторичните проверки, Обединеното кралство оспорва по-конкретно следвания от Комисията и използван в доклада за оценката на риска метод за изчисляване на недължимите плащания и санкциите, приложими в случаите на свръхдеклариране на площи. Основанието се състои от пет оплаквания, отнасящи се както следва: първото, до преоценката с обратно действие на стойността на правата на плащане, второто, до вземането предвид при новото изчисляване на правата на плащане на разликите в площите, засягащи премиите за живи животни, третото, до възстановяването на недължими плащания, четвъртото, до намаления и изключвания в случаи на свръхдеклариране на площи, и петото, до умишленото свръхдеклариране.

73      Предвид това, че за разлика от второто и петото оплакване, първото, третото и четвъртото оплакване се отнасят по специфичен начин до метода на изчисляване на надвзетите суми и санкциите, въз основа на който в доклада за оценката на риска се оценява финансовият риск за Фонда, най-напред следва да бъдат разгледани тези три оплаквания, преди да бъдат разгледани второто и петото оплакване.

 По първото, третото и четвъртото оплакване, отнасящи се до метода на оценяване на финансовия риск за Фонда

74      С първото, третото и четвъртото оплакване в подкрепа на настоящото основание Обединеното кралство оспорва едновременно констатациите за допуснати от Комисията нередности, които засягат някои вторични проверки, одобреният и използван от нея метод на изчисляване в доклада за оценката на риска, подлежащите на възстановяване недължими плащания и намаленията и изключванията в случаите на свръхдеклариране.

75      Тези три оплаквания се отнасят до тълкуването на редица разпоредби от Регламент № 796/2004 в случай, при който плащанията са били осъществени въз основа на някои недължимо предоставени права на плащане, придружени от неотговарящи на условията хектари. По-точно оплакванията се отнасят до грешките във връзка с допустимата площ при първоначалното предоставяне на права на плащане в рамките на схемата на единно плащане. Поради тях някои земеделски производители са получили твърде голям брой права на плащане. Предвид избрания от Обединеното кралство метод за разпределяне на правата на плащане (вж. точка 70 по-горе), от една страна, това недължимо разпределяне е имало като последица подценяването на единичната стойност на всяко право на плащане на съответните земеделски производители, и по-точно на неговия исторически елемент. От друга страна, то е имало като последица надценяването поради фиксирания елемент на общата стойност на сумата от тези права на плащане. Грешките по отношение на допустимите площи са били възпроизвеждани през следващите години, докато не са били разкрити в хода на проверките, така че плащания са били осъществявани въз основа на неотговарящи на условията за допустимост хектари.

76      При това положение Обединеното кралство твърди по същество, че в подобно положение единичната стойност на правата на плащане трябва да бъде завишена с обратно действие едновременно с намаляването на техния брой съгласно член 73а от Регламент № 796/2004 (първо оплакване), след което да се приложат разпоредбите на член 73 от същия регламент, който се отнася до възстановяването на недължими плащания (трето оплакване), и разпоредбите на член 51 от него, отнасящ се до намаленията и изключванията в случаите на свръхдеклариране (четвърто оплакване).

–       По първото оплакване относно преоценката с обратно действие на стойността на правата на плащане

77      Противно на изразеното в хода на клиринговата процедура твърдение на Комисията, Обединеното кралство счита, че член 73а, параграфи 1 и 2 от Регламент № 796/2004 въвежда задължение — без да се взема предвид дали земеделският стопанин е бил уведомен — стойността на правата на плащане да бъде коригирана в случай на първоначално предоставяне на прекалено голям брой права на плащане. Осведомеността на земеделския стопанин била от значение само в контекста на параграф 2а от тази разпоредба, който обаче не бил приложим в случая. Освен това Обединеното кралство посочва, че Комисията сама коригира систематически стойността на правата на плащане занапред въз основа на член 73а, параграфи 1 и 2 от Регламент № 796/2004, и отбелязва, че в член 73а не се прави разлика между коригирането с обратно действие и това занапред, така че систематичното преизчисляване занапред дори противоречало на тези разпоредби. В отговор на доводите на Комисията Обединеното кралство посочва, че препращането на член 73а, параграф 4 от Регламент № 796/2004 към член 73 от същия регламент не поставя под съмнение тълкуването, което то прави на член 73а.

78      Комисията оспорва основателността на тези доводи.

79      В рамките на настоящото оплакване страните спорят по същество по въпроса дали в случай на предоставяне поради осъществени през 2005 г. и повторени впоследствие грешки относно допустимата площ на прекалено голям брой права на плащане, които са довели до подценяване на тяхната единична стойност и до надценяване на тяхната обща стойност, член 73а от Регламент № 796/2004 задължава, преди да се приложат разпоредбите относно възстановяването на недължими плащания и относно приложимите в случаите на свръхдеклариране санкции, за които се отнасят третото и четвъртото оплакване от настоящото основание, да се направи преоценка с обратно действие на единичната стойност на правата на плащане.

80      В това отношение следва да се припомни, че съгласно член 36 от Регламент № 73/2009 правата на плащане на хектар не се изменят, освен ако в този регламент не е предвидено друго (решение от 5 юни 2014 г., Vonk Noordegraaf, C‑105/13, Сб., EU:C:2014:1126, т. 37).

81      Доколкото съгласно член 34, параграф 1 от Регламент № 73/2009 всяко активирано право на плащане дава право на плащане на определения в него размер, промяната на този размер би довела до намаление или до увеличение на размера на помощта, изплащана на съответния земеделски стопанин. Видно от съображение 29 от Регламент № 1782/2003 обаче, една от целите на схемата на единно плащане е да позволи всеки земеделски стопанин да продължи да получава помощ в размер, еквивалентен на сумите, които са му отпускани през референтния период (решение Vonk Noordegraaf, т. 80 по-горе, EU:C:2014:1126, т. 38).

82      Трябва все пак да се приеме за установено, че в Регламент № 73/2009 няма разпоредба, която да предвижда изрично възможността да се променят правата на плащане на земеделски стопанин, който е получил прекалено голям брой права на плащане при първоначалното предоставяне (вж. в този смисъл решение Vonk Noordegraaf, т. 80 по-горе, EU:C:2014:1126, т. 40).

83      От друга страна, член 73а от Регламент № 796/2004 предвижда правила относно възстановяването на недължимо предоставените права, съгласно които при посочените в тези правила обстоятелства правата на плащане могат да бъдат преизчислени. Разпоредбата се основава на желанието да бъдат определени правила за случаите, когато даден земеделец неправомерно е получил права на плащане или стойността на всяко едно от правата на плащане е била установена неправилно, видно от съображение 15 от Регламент № 239/2005, с което член 73а е включен в Регламент № 796/2004.

84      Следва да се пристъпи към тълкуването на член 73а от Регламент № 796/2004, тъй като според Обединеното кралство твърдението, че в случаите на недължимо предоставяне на права на плащания, последните следва да бъдат намалени и преоценени с обратно действие, се основава на член 73а, параграф 1 от същия регламент във връзка евентуално с параграф 2 от него.

85      За целта трябва да се припомни, че при тълкуването на разпоредба на правото на Съюза трябвало да се взема предвид не само нейното съдържание, но и нейният контекст и целите на правната уредба, от която тя е част (решение от 17 ноември 1983 г., Merck, 292/82, Rec, EU:C:1983:335, т. 12).

86      Първо, следва да се припомнят приложимите разпоредби на член 73а от Регламент № 796/2004. В това отношение, най-напред, член 73а, параграф 1 от Регламент № 796/2004 предвижда, че при недължимо предоставяне на някои права на плащане земеделският стопанин ги възстановява на националния резерв, при което се счита, че тези права не са били предоставяни още от самото начало. По-нататък, съгласно член 73а, параграф 2 от Регламент № 796/2004, когато стойността на правата на плащане е прекалено висока, тази стойност се коригира, като се счита, че правата са били предоставени от самото начало на стойността, получена вследствие на корекцията. Накрая, съгласно добавения от Регламент № 972/2007 член 73а, параграф 2а от Регламент № 796/2004, когато с оглед на прилагането на параграфи 1 и 2 от същия член се установи, че когато на земеделски производител неправомерно са предоставени някои права на плащане, но това предоставяне няма отражение върху общата стойност на получените от земеделския производител права, последните следва да бъдат преизчислени, освен ако грешките би трябвало според обстоятелствата да са били установени от земеделския производител (вж. в този смисъл решение Vonk Noordegraaf, т. 80 по-горе, EU:C:2014:1126, т. 41). Също така, съгласно член 73а, параграф 4 от Регламент № 796/2004 недължимо платените суми се възстановяват по реда на член 73 от същия регламент, който се отнася до възстановяването на недължими плащания.

87      Второ, следва да се посочи, че в случая страните нямат разногласия по отношение на неприложимостта на член 73а, параграф 2а от Регламент № 796/2004, тъй като, ако недължимото предоставяне е довело до подценяване на единичната стойност на правата на плащане, то е засегнало поради фиксирания елемент и общата стойност на правата на плащане.

88      Трето, относно тълкуването на член 73а, параграф 1 от Регламент № 796/2004 следва да се посочи, че буквалният текст на тази разпоредба не предвижда, нито изрично изключва преоценяването с обратно действие на единичната стойност на правата на плащане, след като бъдат възстановени недължимо предоставените права.

89      При все това страните обръщат внимание на това, че уточнението в член 73а, параграф 1, трета алинея от Регламент № 796/2004, съгласно което се счита, че недължимо предоставените права не са били предоставени още от самото начало, може да се разглежда като одобряващо преоценката на единичната стойност на останалите права, когато недължимото предоставяне на права на плащане е засегнало единичната стойност на предоставените права.

90      Така или иначе това тълкуване на член 73а, параграф 1 от Регламент № 796/2004 се опровергава от анализа на тази разпоредба в нейния контекст.

91      Всъщност трябва да се посочи, че подобно тълкуване на член 73а, параграф 1 от Регламент № 796/2004 би лишило от смисъл, най-малкото частично, добавения от Регламент № 972/2007 параграф 2а в тази разпоредба. Съгласно член 73а, параграф 2а от Регламент № 796/2004, с оглед на прилагането на параграфи 1 и 2 от него, преоценката на единичната стойност на правата на плащане в случай на недължимо предоставяне се свежда до хипотезата —според страните различна от разглежданата в настоящото дело — при която това недължимо предоставяне няма отражение върху общата стойност на правата на плащане, освен ако грешките би трябвало според обстоятелствата да са били установени от земеделския производител. Но това уточнение в член 73а, параграф 2а от Регламент № 796/2004 би било напълно безполезно и ирелевантно, ако член 73а, параграф 1 от Регламент № 796/2004 се тълкува в смисъл, че съдържа задължение за преоценяване с обратно действие на единичната стойност на правата на плащане, независимо от отражението на подобна преоценка върху общата стойност на правата на плащане, при това дори земеделският производител да би могъл според обстоятелствата да установи допуснатите грешки.

92      Впрочем това тълкуване се потвърждава от мотивите, обосновали включването с Регламент № 972/2007 на параграф 2а в член 73а от Регламент № 796/2004. Видно от съображение 19 от Регламент № 972/2007, само когато неправомерно разпределените права не са засегнали общата стойност на правата на плащане, а единствено броя на правата на земеделския производител, и последният не е могъл да забележи грешката, държавите членки коригират разпределението или, където е уместно, вида на правата, без да намаляват техния размер в съответствие с посочената разпоредба.

93      При тези условия уточнението в член 73а, параграф 1, трета алинея от Регламент № 796/2004, че „[н]еправомерно предоставените права се считат за непредоставени още от самото начало“, не следва да се тълкува в смисъл, че задължава да се преоценява с обратно действие единичната стойност на правата на плащане. От друга страна, това уточнение следва да се разглежда във връзка с член 73а, параграф 4 от същия регламент, съгласно който „[н]едължимо платените суми се възстановяват в съответствие с член 73 [от Регламент № 796/2004]“. Следователно уточнението в член 73а, параграф 1, трета алинея от Регламент № 796/2004 трябва да се тълкува като целящо само да посочи, че евентуално предоставените помощи въз основа на недължимо разпределени права са също недължими, така че в съответствие с член 73 от Регламент № 796/2004 трябва да бъдат възстановени.

94      Освен това трябва да се отбележи, че това тълкуване не противоречи на целите на схемата на единно плащане. Както бе припомнено в точка 81 по-горе, съгласно съдебната практика съображение 29 от Регламент № 1782/2003 предвижда една от целите на схемата на единно плащане да бъде възможността всеки земеделски стопанин да продължи да получава помощ в размер, еквивалентен на сумите, които са му отпускани през референтния период (решение Vonk Noordegraaf, т. 80 по-горе, EU:C:2014:1126, т. 38). Всъщност, видно от използването на прилагателното „еквивалентен“, този режим не гарантира точно същото равнище на помощи.

95      Четвърто, що се отнася до доводите на Обединеното кралство, изведени от член 73а, параграф 2 от Регламент № 796/2004, следва да се посочи, че тази разпоредба предвижда преоценка на правата на плащане само в посока понижаване. От друга страна, от текста на тази разпоредба изобщо не следва, че тя допуска преоценка в посока повишаване, когато поради първоначално предоставяне на прекомерен брой права на плащане тяхната стойност е била оценена много ниско.

96      Освен това трябва да се посочи, че за разлика от изразеното в съдебното заседание твърдение на Обединеното кралство, член 73а, параграф 2 от Регламент № 796/2004 не може да се тълкува в смисъл, че задължава да се прави преоценка с обратно действие в посока повишаване на единичната стойност на правата на плащане, когато, в случай на недължимо предоставяне на права на плащане и подценяване на единичната стойност на предоставените права, общата стойност на предоставените на даден земеделски стопанин права е била надценена. Всъщност, освен че в контекста на член 73а, параграф 2а от Регламент № 796/2004 използването в параграф 2 от същата разпоредба на понятието „стойност“ трябва при липсата на уточнение да се разбира като отнасящо се до общата стойност, като единичната стойност на индивидуалните права на плащане, предложеното от Обединеното кралство тълкуване трябва при всички случаи да се отхвърли по съображения, каквито са изложените в точки 91 и 92 по-горе.

97      Следователно, противно на твърденията на Обединеното кралство, съвместното разглеждане на член 73а, параграфи 1 и 2 от Регламент № 796/2004 не позволява да се приеме, че ако първоначално е бил предоставен прекомерен брой права на плащане, довел до надценяване на единичната стойност на правата на плащане и засегнал общата стойност на тези права, при констатирането на грешката следва да се направи преоценка с обратно действие на единичната стойност на правата на плащане, след като се намали техният брой.

98      Освен това, доколкото в репликата си Обединеното кралство обръща внимание, че Комисията е признала грешния подход в своя анализ, приемайки неприложимостта на член 73а, параграф 2а от Регламент № 796/2004, в който се взема предвид само осведомеността на земеделския стопанин, достатъчно е да се посочи, че от материалите по делото изобщо не следва, че Комисията е възнамерявала да основе на член 73а, параграф 2а от Регламент № 796/2004 своя упрек, изведен от систематическата преоценка на правата на плащане.

99      Поради това, без да е необходимо да се разглеждат изведените от член 73, параграф 4 от Регламент № 796/2004 доводи на Комисията относно възстановяването на недължими плащания, което попада в третото оплакване на настоящото основание, следва да се приеме, че настоящото оплакване трябва да се отхвърли.

–       По третото оплакване относно възстановяването на недължими плащания

100    Обединеното кралство оспорва съображенията на Комисията относно възстановяването на недължими плащания по член 73 от Регламент № 796/2004. По същество, според него, при първоначално предоставяне на прекомерен брой права на плащане би следвало правата на плащане да се преизчислят в съответствие с член 73а от същия регламент, след което да се установят подлежащите на възстановяване недължимо получените суми. От това следва, че в подобен случай не трябва да бъдат възстановявани сумите, които се отнасят до историческия елемент на помощта. Подходът на Комисията да се установяват подлежащите на възстановяване суми въз основа на първоначалната стойност на несъществуващите права на плащане, бил несъвместим с членове 73 и 73а от Регламент № 796/2004, тъй като, от една страна, Комисията не правела корекция с обратно действие на стойността на правата, а от друга страна, задължавала земеделските производители да възстановяват суми, които са по-големи от действителната загуба за Фонда и от недължимите плащания. По този начин подходът на Комисията водел до санкциониране на земеделските производители.

101    Комисията оспорва основателността на тези доводи.

102    На първо място, следва да се припомни, че съгласно член 34, параграф 1 от Регламент № 73/2009:

„Помощта по схемата за единно плащане се отпуска на земеделските стопани при активиране на правото на плащане на хектар, отговарящ на условията за подпомагане. Активираните права на плащане дават право на изплащане на сумите, определени в тях“.

103    На второ място, следва да се посочи, че съгласно член 73, параграф 1 от Регламент № 796/2004, ако е извършено недължимо плащане, земеделският производител е длъжен да възстанови съответната сума заедно с лихва, изчислена в съответствие с член 73, параграф 3.

104    Съгласно член 73, параграф 4, първа алинея от Регламент № 796/2004 задължението за възстановяване по член 73, параграф 1 от същия регламент не се прилага, ако плащането е извършено по грешка на компетентните власти или друг орган и ако грешката не може да бъде установена по разумен път от земеделския производител. Освен това съгласно член 73, параграф 4, втора алинея от Регламент № 796/2004, когато все пак грешката се отнася до фактически елементи, свързани с изчисляването на даденото плащане, първа алинея се прилага само ако решението за възстановяване не е било съобщено до 12 месеца след плащането.

105    На трето място, съгласно съдебната практика, когато законодателят на Съюза определя условията за отпускане на определена помощ, изключването, до което води неспазването на едно от тези условия, представлява не санкция, а просто последица от неизпълнението на посочените условия, предвидени в закона (решения от 24 май 2007 г., Maatschap Schonewille-Prins, C‑45/05, Сб., EU:C:2007:296, т. 47 и от 24 май 2012, Hehenberger, C‑188/11, Сб., EU:C:2012:312, т. 37).

106    В случая трябва да се посочи, че доводите на Обединеното кралство се основават на схващането, че в случай на недължимо предоставяне на права на плащане, което е засегнало едновременно единичната стойност и общата стойност на правата, следва в съответствие с член 73а от Регламент № 796/2004 да се направи преоценка с обратно действие на стойността на правата на плащане, след като се намали техният брой, и едва след това да се приложат разпоредбите на член 73 от същия регламент относно възстановяването на недължими плащания.

107    Това схващане обаче не може да бъде прието за вярно.

108    Всъщност, противно на твърдението на Обединеното кралство, с оглед на изложените в точка 97 по-горе съображения подобна преоценка не може да се основава на разпоредбите на член 73а от Регламент № 796/2004, когато в случай на грешки относно допустимата площ, допуснати в годината на предоставяне на правата на плащане, общата стойност на тези права е била засегната от грешките.

109    Следователно не могат да се приемат доводите на Обединеното кралство, които са изведени от необходимостта, преди да се приложи член 73 и Регламент № 796/2004, да се направи преоценка с обратно действие на правата на плащане.

110    Този извод не се поставя под съмнение от останалите доводи на Обединеното кралство, изведени от обстоятелството, че приложението на член 73, параграф 1 от Регламент № 796/2004, без да се осъществи предварителна преоценка на правата на плащане, води до възстановяване на по-големи суми, отколкото е действителният риск за Фонда, поради което представлява санкция за земеделския стопанин.

111    Във връзка с това, от една страна, следва да се напомни, че съгласно член 34, параграф 1 от Регламент № 73/2009 помощта се отпуска при активиране на правото на плащане на хектар, отговарящ на условията за подпомагане. Поради това грешка, отнасяща се до допустимата площ, засяга при всички случаи цялата сума на предоставената помощ, както основателно отбелязва Комисията.

112    От друга страна, видно от изложените в точка 93 по-горе съображения, помощ, отпусната въз основа на недължимо предоставени права на плащане, предвид разпоредбите на член 73а, параграф 1, трета алинея във връзка с член 73а, параграф 4 от Регламент № 796/2004 представлява недължима помощ, която следва да се възстанови в съответствие с член 73 от същия регламент.

113    Най-напред обаче, както основателно отбелязва Комисията в отговор както на първото, така и на третото оплакване от настоящото основание, правилното и ефективно възстановяване на недължимо получените помощи би било възпрепятствано от подхода на Обединеното кралство, който се състои в осъществяването, преди да бъдат приложени разпоредбите на член 73 от Регламент № 796/2004, на преоценка с обратно действие на единичната стойност на всяко право на плащане и в преизчисляването въз основа на правилния брой вече преоценени права на плащане на общия размер на помощта, която е трябвало да се предостави на земеделския стопанин, ако не бе допусната грешката през 2005 г.

114    Така, вместо да счете за недължима помощта, която е отпусната въз основа на недължимо предоставено право на плащане, придружено от изцяло недопустима площ, подходът на Обединеното кралство свежда недължимо отпуснатата част до разликата между предоставеното плащане и плащане, което е ревизирано въз основа на преоценените в посока към повишаване права на плащане и на броя хектари, определени като допустими и съответстващи на размера на фиксирания елемент от недължимо предоставеното право на плащане.

115    Следва обаче да се посочи, че при липсата на каквато и да е разпоредба, предвиждаща в случай на недължимо предоставяне на определени права на плащане, засегнало общата стойност на правата на плащане, да се преоценява с обратно действие тяхната единична стойност в посока към повишаване, подобно тълкуване не е съвместимо с изискването за ограничително тълкуване на условията за поемане на разноските, които Съдът е извлякъл от разпоредбите на Регламент (ЕИО) № 729/70 на Съвета от 21 април 1970 година относно финансирането на Общата селскостопанска политика (ОВ L 94, стр. 13), заменен с Регламент (ЕО) № 1258/1999 на Съвета от 17 май 1999 година относно финансирането на Общата селскостопанска политика (ОВ L 160, стр. 103), заменен на свой ред с Регламент № 1290/2005 (вж. в този смисъл решение от 6 ноември 2014 г., Нидерландия/Комисия, C‑610/13 P, EU:C:2014:2349, т. 41 и цитираната съдебна практика).

116    По-нататък, доколкото в своята реплика Обединеното кралство посочва, че подходът, съгласно който надвзетата сума трябва да се оценява въз основа на първоначално предоставените права на плащане, е пречка за правилното възстановяване на недължимо платеното, тъй като според случая той няма да доведе никога до възстановяване на надвзети суми или открива възможност за прекомерно възстановяване на суми, то от една страна, по отношение на прекомерното възстановяване на суми този довод трябва категорично да се отхвърли с оглед на изложените в точки 113 и 114 по-горе съображения.

117    От друга страна, що се отнася до довода, изведен от обстоятелството, че този подход, който бил възприет от Комисията, може да има за последица препятстването на възстановяването на надвзетите суми поради изчисляване на помощта въз основа на несъществуващи права на плащане, следва да се посочи, че доколкото този довод е повдигнат от жалбоподателя само в рамките на четвъртото оплакване и е изложен с оглед на разпоредбите на член 51 от Регламент № 796/2004, той е повдигнат във връзка с определянето на надвзетите суми за първи път в репликата и е подкрепен само с препратки към отнасящите се до четвъртото оплакване обяснения в жалбата. При всички случаи следва да се посочи, че отпуснатата помощ въз основа на недължимо предоставено право на плащане е също недължима, както е видно от точка 93 по-горе. Макар Обединеното кралство да твърди, че при определени обстоятелства подходът на Комисията би имал за последица да не се възприеме като недължимо платено подобно плащане, тъй като тя би изчислила надвзетия размер въз основа на заявените права на плащане, все пак следва да се отбележи, че в писмените си материали, в отговор на повдигнатото от Обединеното кралство първо основание, Комисията обръща изрично внимание на това, че земеделският стопанин не може да получи плащане въз основа на недължимо предоставено право на плащане. Освен това от материалите по делото не следва, че в рамките на доклада за оценката на риска Обединеното кралство е трябвало да изключи от изчисляването на надвзетите размери суми, които са били отпуснати въз основа на недължимо предоставени права на плащане.

118    Накрая следва да се уточни, предвид цитираната в точка 105 по-горе съдебна практика, че противно на твърденията на Обединеното кралство, възстановяването не представлява санкция, а е само последица от неспазването на условията за допустимост.

119    Освен това е важно да се добави, че при всички случаи съгласно член 73, параграф 4, първа алинея от Регламент № 796/2004 задължението за възстановяване, посочено в параграф 1, не се прилага, ако плащането е извършено по грешка на компетентните власти или друг орган и ако грешката не може да бъде установена по разумен път от земеделския производител. Следователно добросъвестният земеделски стопанин е защитен от задължението за възстановяване на недължимо отпусната помощ, когато за грешката, засегнала допустимата площ или отпускането на правата на плащане, са отговорни властите и той не е могъл да я установи по разумен път.

120    Поради това настоящото оплакване трябва да се отхвърли.

–       По четвъртото оплакване относно намаленията и изключванията в случаите на свръхдеклариране на площи

121    Обединеното кралство не счита, че е приложило неправилно разпоредбите на член 51 от Регламент № 796/2004. Първо, според него, когато при първоначалното предоставяне на права са допуснати грешки, санкциите по този член могат да бъдат приложени само след преизчисляване на стойността на правата на плащане съгласно член 73а от същия регламент. Второ, признавайки, че следва да има възможност за налагане на санкции за всяка година на заявяване в случай на заявяване от земеделския стопанин на недопустима площ, за да активира право на плащане, с което действително разполага, Обединеното кралство все пак посочва, че не е правилно становището на Комисията, че при допуснати грешки при първоначалното предоставяне на права на плащане и възпроизвеждането им през следващите години на заявяване, следва да се наложат санкции не само за 2005 г., но и за последващите години, дори земеделският стопанин да заяви достатъчно допустими площи, за да активира правата на плащане, с които действително разполага. По този начин разпоредбите на член 51 от Регламент № 796/2004 разграничавали свръхдекларирането на площи, водещо до активиране на права на плащане, с които даден земеделски стопанин действително разполага, и свръхдеклариране, което води до допускане на грешка при първоначалното предоставяне на правата на плащане. Всъщност, както от структурата на член 51, параграфи 1 и 2а от Регламент № 796/2004, потвърден от член 57, параграф 2, второ тире от Регламент № 1122/2009, така и при условията на евентуалност от принципа на прилагане с обратно действие на по-леката санкция — в случая посочения член 57, параграф 2, втора алинея от Регламент № 1122/2009, следвало, че за последващите години не трябва да бъде налагана никаква санкция.

122    Комисията оспорва основателността на доводите на Обединеното кралство.

123    Най-напред трябва да се отбележи, че доводите на Обединеното кралство в подкрепа на настоящото оплакване се основават на предпоставката, че преди да се приложат намаленията и изключванията съгласно член 51 от Регламент № 796/2004, следва да бъде приложен член 73а от същия регламент според тълкуването, дадено му от Обединеното кралство.

124    Във връзка с това е достатъчно да се посочи, че съгласно точки 97 и 108 по-горе тази предпоставка е погрешна.

125    Всъщност в точки 97 и 108 по-горе вече бе посочено, че член 73а от Регламент № 796/2004 не може да се тълкува в смисъл, че при обстоятелства като разглежданите в настоящото производство предвижда преоценка с обратно действие на стойността на правата на плащане.

126    Това също означава, че тъй като член 73а от Регламент № 796/2004 не допуска при обстоятелства като разглежданите в настоящото производство да се преизчисляват отново с обратно действие правата на плащане, Обединеното кралство не може да упреква Комисията, че третира по различен начин заявената площ и заявените права на плащане, доколкото коригира заявената площ, но не коригира правата на плащане.

127    На следващо място, от една страна, Обединеното кралство счита, че по отношение на годината на заявяване, 2005 г., трябва в съответствие с член 51, параграф 1 от Регламент № 796/2004 да се наложи санкция за свръхдеклариране, с уточнението, че тя следва да се изчисли въз основа на коригираните с обратно действие права на плащане. От друга страна, що се отнася до последващите години на заявяване, по време на които е била възпроизведена същата грешка, Обединеното кралство счита, че прилагането на параграф 1 във връзка с параграф 2а от член 51 от Регламент № 796/2004 води до изключването на всяка санкция за тези години. Това съображение се основава на структурата на тези разпоредби, доколкото според Обединеното кралство, когато земеделският стопанин заяви допустима площ, достатъчна да активира правата на плащане, с които действително разполага (тоест евентуално след намаляване на техния броя и след преоценка на тяхната стойност), не е необходимо в съответствие с член 51, параграф 2а от Регламент № 796/2004 да му бъде налагана санкция.

128    За да се разгледа основателността на тези доводи, следва да се провери, от една страна, дали член 51, параграф 1 от Регламент № 796/2004 задължава, въпреки текста на член 73а от същия регламент, да се пристъпи към преоценка с обратно действие на стойността на правата на плащане, и от друга страна, дали съгласно член 51, параграф 2а от този регламент не трябва да се налага никаква санкция, както твърди Обединеното кралство, когато земеделският стопанин заяви площ, достатъчна за активиране на броя права на плащане, с които действително разполага.

129    Най-напред трябва да се посочи, че целите на Регламент № 796/2004, и по-конкретно на член 51, съгласно съображения 29 и 55 от него, са съответно ефективното спазване на разпоредбите на схемите за помощи, управлявани съгласно интегрираната система, и приемането на адекватни мерки за борба с нередностите и измамите, за да се защитят ефективно финансовите интереси на Съюза (вж. по аналогия решение от 28 ноември 2002 г., Agrargenossenschaft Pretzsch, C‑417/00, Rec, EU:C:2002:715, т. 33).

130    По-нататък, съгласно член 51, параграф 1 от Регламент № 796/2004, в случай че декларираната площ в молбата за такава помощ надвишава определената при проверка, се предвиждат санкции, които зависят от тежестта на допуснатата нередност (вж. по аналогия решение Agrargenossenschaft Pretzsch, т. 129 по-горе, EU:C:2002:715, т. 35). Първо, когато разликата между заявената площ и тази, която е определена в съответствие с член 50, параграфи 3 и 5 от същия регламент, е по-голяма от 3 % или от два хектара, но не е повече от 20 % от определената площ, размерът на помощта се изчислява въз основа на определената площ, намалена с двойния размер на установената разлика. Второ, когато тази разлика е по-голяма от 20 % от определената площ, не се отпуска помощ. Трето, ако разликата е по-голяма от 50 %, земеделският стопанин също бива изключен от получаване на помощ до сума, равна на сумата, отговаряща на разликата между декларираната площ и площта, определена в съответствие с член 50, параграфи 3 и 5 от Регламент № 796/2004.

131    На следващо място, от една страна, съгласно член 51, параграф 2а, първа алинея от Регламент № 796/2004 тези намаления или изключвания не се прилагат, ако земеделският стопанин декларира по-голяма площ от правата на плащания и декларираната площ отговаря на всички други изисквания за допустимост. От друга страна, съгласно втора алинея от същата разпоредба, ако земеделският производител декларира по-голяма площ от правата на плащания и декларираната площ не отговаря на всички други изисквания за допустимост, разликата, посочена в член 51, параграф 1, е разликата между площта, която отговаря на всички други изисквания за допустимост, и сумата на декларираните права на плащания.

132    Накрая, важно е да се добави, че съгласно съдебната практика, ако компетентният орган установи, че заявителят на помощта е подал сгрешена без умисъл заявка, довела до надценяване на допустимата за отпускането на помощ площ, и същата грешка е била възпроизведена през следващите години до установяването на грешката, което пък е довело до надценяване през всяка от тези години на допустимата за отпускането на помощ площ, органът следва, при спазване на предвидените в член 3, параграф 1 от Регламент № 2988/95 давностни срокове, да намали реално определената площ, за да може да изчисли дължимата за всички тези години помощ (вж. в този смисъл решения от 19 ноември 2002 г., Strawson и Gagg & Sons, C‑304/00, Rec, EU:C:2002:695, т. 64 и от 25 юли 2006 г., Белгия/Комисия, T‑221/04, EU:T:2006:223, т. 88).

133    Повдигнатите в точка 128 по-горе два въпроса следва да бъдат разгледани последователно с оглед на така припомнените положения.

134    На първо място, що се отнася до въпроса дали намаленията и изключванията по член 51, параграф 1 от Регламент № 796/2004 трябва да се определят въз основа на единичната стойност на преизчислените права на плащане, трябва да се посочи, че за разлика от твърдението на Обединеното кралство, нито от текста на член 51, който според последното бил „изразен чрез права“, нито от неговото разглеждане в светлината на дефиницията в член 2, точка 22 от същия регламент на понятието „определена площ“ следва, че предвидената в член 51, параграф 1 от Регламент № 796/2004 санкция трябва да бъде определена въз основа на преизчислените с обратно действие права на плащане.

135    Всъщност съгласно текста на член 51, параграф 1 от Регламент № 796/2004 предвидените в него намаления и изключвания са приложими, когато заявената от земеделския стопанин площ е по-голяма от площта, определена по-конкретно в съответствие с член 50, параграф 3 от същия регламент, и когато разликата между двете площи надхвърля определените в тази разпоредба граници.

136    След като обаче в посочената разпоредба е предвидено свръхдекларирането да бъде санкционирано с намаление при предвидените в нея условия на определената площ, въз основа на която се изчислява размерът на помощта, все пак трябва да се приеме, че предвид самия текст на тази разпоредба нейното приложение изобщо не е обвързано с предварителната преоценка на единичната стойност на правата на плащане в случаите на недължимо предоставяне на такива права.

137    Освен това, тъй като Обединеното кралство се позовава на член 2, точка 22 от Регламент № 796/2004, трябва да се посочи, че по смисъла на тази разпоредба определена площ е само площта, за която са изпълнени всички изисквания, определени в правилата за отпускане на помощ, с уточнението че в случай на схема на единно плащане обявената площ може да се счита за определена само ако действително е снабдена със съответен брой права на плащане.

138    Дори обаче да се предположи, както предлага Обединеното кралство, че по този начин член 2, точка 22 от Регламент № 796/2004 дефинира определената площ спрямо площта, която е придружена от определен брой права на плащане, с които земеделският стопанин действително разполага, и тази дефиниция е релевантна в контекста на член 51 от същия регламент, то дефиницията не може да въведе задължение за преизчисляване на санкцията по член 51, параграф 1 от Регламент № 796/2004 въз основа на преизчислена стойност на правата на плащане. Всъщност член 2, точка 22 от посочения регламент не съдържа никакво указание относно стойността на правата на плащане, които евентуално би следвало да се имат предвид.

139    От една страна, това тълкуване на член 51, параграф 1 от Регламент № 796/2004 е валидно още повече и предвид разпоредбите на член 50 от Регламента, и в частност на параграф 2 от него. Съгласно член 50, параграф 2 от Регламент № 796/2004, който дефинира основата за изчисляване на помощта, при несъответствие между декларираните права на плащания и декларираната площ, помощта се изчислява на база по-малкия размер. С други думи, съгласно тази разпоредба, ако не е указано друго, изчисляването на помощта се осъществява въз основа на заявените от земеделския стопанин права на плащане, без да е необходимо да се взема предвид евентуалната преоценка в посока към повишаване на тяхната единична стойност.

140    От друга страна, това тълкуване на член 51, параграф 1 от Регламент № 796/2004 е съвместимо с тълкуването на член 73а от същия регламент, направено в рамките на първото оплакване в подкрепа на настоящото основание, тъй като, както бе припомнено в точка 125 по-горе, член 73а не предвижда при обстоятелства като разглежданите в настоящото дело никакво преоценяване с обратно действие на стойността на правата на плащане.

141    Поради това доводите на Обединеното кралство, изведени от член 51, параграф 1 от Регламент № 796/2004 във връзка с член 2, точка 22 от същия регламент, не доказват, че намаленията и изключванията трябва да бъдат определяни въз основа на преоценени с обратно действие права на плащане.

142    На второ място, във връзка с въпроса дали в случай на възпроизвеждане на грешка относно отговарящата на условията площ, каквато е първоначално допуснатата през 2005 г., член 51, параграф 2а от Регламент № 796/2004 не допуска прилагането на намаление или на изключване по параграф 1 от тази разпоредба, когато земеделският стопанин заяви площ, достатъчна за активиране на броя права на плащане, с които действително разполага, следва да се припомни, че съгласно член 51, параграф 2а от същия регламент, когато земеделският стопанин декларира по-голяма площ от правата на плащания и декларираната площ отговаря на всички други изисквания за допустимост, предвидените в параграф 1 от тази разпоредба намаления или изключванията не са приложими, при което, когато в подобен случай декларираната площ не отговаря на всички други условия за допустимост, разликата, посочена в член 51, параграф 1, е разликата между площта, която отговаря на всички други условия за допустимост, и сумата на декларираните права на плащания.

143    Първо, от съвместния прочит на двете алинеи на член 51, параграф 2а от Регламент № 796/2004 следва, че — освен че в тази разпоредба няма каквато и да било резерва по отношение на хипотезата на повторяемост на дадено свръхдеклариране, довело първоначално до предоставянето на прекалено голям брой права на плащане, и че тя не прави никакво разграничение между свръхдекларирането към момента на първоначалното предоставяне на правата, което е възпроизведено впоследствие, и свръхдекларирането, направено след това предоставяне — също и че тази разпоредба се прилага, както впрочем отбелязва и Комисията, когато заявената от земеделския стопанин площ надхвърля броя на заявените от него права на плащане, независимо от броя на правата, с които той действително разполага. Всъщност, ако действително първата алинея от тази разпоредба не определя визираните в нея права на плащане като заявени права, тази класификация все пак е направена изрично в текста на втората алинея от разпоредбата.

144    Следователно в съответствие с член 51, параграф 2а, първа алинея от Регламент № 796/2004 предвидените в параграф 1 от тази разпоредба намаления и изключвания не се прилагат само в хипотезата, при която заявената площ надхвърля броя на заявените права на плащане и тази площ отговаря на всички останали условия за допустимост.

145    От друга страна, противно на твърдението на Обединеното кралство, сравнението между заявената площ и заявените права на плащане се прави в рамките на член 51, параграф 2а от Регламент № 796/2004 независимо от броя на правата на плащане, с които земеделският стопанин действително разполага, евентуално след като бъдат възстановени недължимо предоставените права на основание член 73а от Регламент № 796/2004.

146    Второ, важно е да се добави, че това буквално тълкуване на член 51, параграф 2а от Регламент № 796/2004 се потвърждава също от тълкуването в рамките на контекста и с оглед на целта на тази разпоредба.

147    В това отношение, от една страна, трябва да се припомни, че съгласно член 50, параграф 2 от Регламент № 796/2004 при несъответствие между декларираните права на плащания и декларираната площ помощта се изчислява по схемата на единно плащане на база по-малкия размер. По този начин тази разпоредба определя основата за изчисляване на размера на помощта.

148    От друга страна, както вече бе посочено в точка 129 по-горе, по същество член 51 от Регламент № 796/2004 се вписва в целта да бъдат защитени ефективно финансовите интереси на Съюза посредством борбата с нередностите и измамите. За тази цел, когато заявената площ надхвърля определената площ, член 51, параграф 1 от Регламент № 796/2004 предвижда санкции, които зависят от тежестта на допуснатата нередност (вж. точка 130 по-горе).

149    От друга страна, видно от съображение 12 от Регламент № 659/2006, посредством който параграф 2а е добавен в член 51 от Регламент № 796/2004, подобни санкции се считат за безполезни в случаите, при които, ако земеделският стопанин е декларирал по-голяма площ от правата за плащания, заявената площ отговаря на всички други условия за допустимост. Всъщност в такъв случай, съгласно самия текст на съображението, член 50, параграф 2 от Регламент № 796/2004 предвижда базата за изчисляване на помощта да бъде броят хектари, придружени от съответни права на плащания.

150    По този начин, от една страна, връзката, която съображение 12 от Регламент № 659/2006 прави между член 50, параграф 2 от Регламент № 796/2004, представляващ разпоредба, изрично основана на сравнението между заявената площ и заявените права на плащане, и член 51, параграф 2а от същия регламент, потвърждава извода, че сравнението, което трябва да се направи съгласно последно посочената разпоредба, трябва да се направи между заявената площ и заявените права на плащане, а не правата на плащане, с които земеделският стопанин действително разполага, евентуално след като е възстановил недължимо предоставените на основание член 73а от Регламент № 796/2004 права.

151    От друга страна, с оглед на общата структура на член 51 от Регламент № 796/2004, който се вписва в борбата с нередностите и измамите, добавянето в тази разпоредба на параграф 2а се основава на съображението, че при разминаване между заявената площ и заявените права на плащане поначало няма никаква опасност от нередност или злоупотреба, ако заявената площ отговаря на всички останали условия за допустимост. Всъщност при подобно разминаване между заявената площ и броя заявени права размерът на помощта при всички случаи се определя съгласно член 50, параграф 2 от същия регламент на база по-малкия размер, така че да бъде изключена възможността помощта да бъде отпускана въз основа на неопределена площ. Следователно поначало в такъв случай не съществува опасност от недължимо плащане, отпуснато въз основа на неопределена площ.

152    Трето, следва да се отбележи, че наистина, както посочва Обединеното кралство, това тълкуване на член 51 от Регламент № 796/2004, и в частност на параграф 2а, не отстранява възможността по изключение дадена санкция да се изчисли въз основа на несъществуващи права на плащане, когато земеделският стопанин заяви по-голям брой права от броя права на плащане, с които действително разполага.

153    Въпреки това следва да се приеме — без да е необходимо дори да се определя дали, както твърди Обединеното кралство, позоваването в член 51, параграф 1 от Регламент № 796/2004 на определената площ трябва да се разглежда като позоваване на допустимата площ, придружена от съответстващ брой заявени права на плащане, или като позоваване на заявени права на плащане, с които земеделският стопанин действително разполага — че посоченото в точка 152 по-горе обстоятелство не може да доведе до незаконосъобразност на обжалваното решение, за разлика от изразеното в съдебното заседание твърдение на Обединеното кралство.

154    В действителност, освен че Обединеното кралство не поставя под съмнение законосъобразността на член 51 от Регламент № 796/2004, следва да се посочи, че за съжаление това обстоятелство не може да обори изложеното по-горе тълкуване на разпоредбите на член 51, параграф 2а от Регламент № 796/2004, което следва от направения по отношение на тях буквален, контекстуален и с оглед на целта анализ.

155    В това отношение следва да се добави още, че Регламент № 1122/2009, който отменя и заменя Регламент № 796/2004, считано от 1 януари 2010 г., вече предвижда изрично в член 57, параграф 2, второ тире, озаглавен „Основа за изчисляване по отношение на декларирани площи“, че „ако броят на декларираните права на плащане надвишава броя на правата на плащане на разположение на земеделския производител, декларираните права на плащане се намаляват до броя на правата на плащане, които са на разположение на земеделския производител“.

156    Видно от съображение 78 от Регламент № 1122/2009, тази нова разпоредба се основава на разбирането, че:

„Плащането на помощ по схемата за единно плащане изисква равен брой права на плащане и допустими хектари. За целите на тази схема следователно е целесъобразно да се предвиди, че изчислението на плащането, в случай на несъответствия между декларираните права на плащане и декларираната площ, следва да се базира на по-малкия размер. За да се избегнат изчисления, основани на несъществуващи права, следва да се предвиди, че броят на правата на плащане, използвани за изчислението, не следва да надвишава броя на правата на плащане, които са на разположение на земеделските производители“.

157    Противно на доводите на Обединеното кралство обаче, изведени от това, че тълкуването, което то прави на член 51, параграф 2а от Регламент № 796/2004, се потвърждавало от член 57, параграф 2 от Регламент № 1122/2009, следва да се посочи, че приемането на Регламент № 1122/2009 и следващите от това изменения не могат да оборят възприетото по-горе тълкуване на член 51, параграф 2а от Регламент № 796/2004 и не могат да обосноват тълкуване на тази разпоредба, което би противоречало не само на нейния текст, но и на мотивите, довели до нейното включване в посочения регламент (в този смисъл и по аналогия вж. решение от 16 септември 2013 г., Нидерландия/Комисия, T‑343/11, EU:T:2013:468, т. 91).

158    Всъщност, освен обстоятелството, че с оглед на неговото заглавие член 57, параграф 2 от Регламент № 1122/2009 има предмет, различен от предмета на член 51, параграф 2а от Регламент № 796/2004, при което последният се отнася до намаленията и изключванията в случаи на свръхдеклариране, следва да се посочи, без дори да е необходимо да се тълкува член 57, параграф 2 от Регламент № 1122/2009, че Регламент № 1122/2009 не е бил приложим при осъществяването на проверките, в хода на които са установени допуснатите поради свръхдеклариране грешки, като в съответствие с член 87, втора алинея от него той се прилага само за заявленията за помощи относно пазарните години и премийни периоди, започващи на 1 януари 2010 г.

159    На трето място, тъй като Обединеното кралство подкрепя твърденията си относно тълкуването на разпоредбите на член 51 от Регламент № 796/2004, като посочва примери на изчисления на санкции в съответствие с тези разпоредби, важно е да се добави, че подобни примери, които служат само за онагледяване, не могат да докажат, че Комисията е упрекнала неправилно Обединеното кралство в погрешно изчисляване на санкциите в изпълнение на посочените разпоредби, както и че използваният метод на изчисление на приложимите в случаите на свръхдеклариране санкции при оценяването на финансовия риск за Фонда е бил погрешен.

160    На трето и последно място, при условията на евентуалност Обединеното кралство се позовава на принципа на прилагане с обратно действие на по-леката санкция. В това отношение то счита по същество, че член 57, параграф 2, второ тире от Регламент № 1122/2009 представлява ново правило относно прилагането на намаленията и изключванията, и тъй като е по-благоприятно от правилото на член 51 от Регламент № 796/2004 в тълкуването, дадено му от Комисията, това ново правило следва да бъде приложено с обратна сила. Новото правило имало за последица отстраняването на намаленията и изключванията в случаите на свръхдеклариране, когато земеделския стопанин заяви допустима площ, поне равна на броя заявени права на плащане, който не може да превишава броя на правата на плащане на негово разположение.

161    Във връзка с това, както вече бе посочено в точка 158 по-горе, следва да се припомни, че съгласно член 87, втора алинея от Регламент № 1122/2009 последният се прилага само за заявленията за помощи относно пазарните години и премийни периоди, започващи на 1 януари 2010 г., така че Регламент № 796/2004 е бил поначало приложим по отношение на заявленията за помощи, подадени за 2009 г. Въпреки това следва да се припомни още, че съгласно член 2, параграф 2 от Регламент № 2988/95 в случай на последващо изменение на разпоредбите, които налагат административни санкции и се съдържат в правила на Съюза, по-леката разпоредба ще се приложи с обратно действие.

162    Съгласно съдебната практика намаленията и изключванията на помощи, каквито са предвидените в член 51 от Регламент № 796/2004, представляват административна санкция по смисъла на член 2, параграф 2 от Регламент № 2988/95 (вж. в този смисъл решения от 17 юли 1997 г., National Farmers’ Union и др., C‑354/95, Rec, EU:C:1997:379, т. 40 и 41, Strawson и Gagg & Sons, т. 132 по-горе, EU:C:2002:695, т. 46 и от 4 май 2006 г., Haug, C‑286/05, Rec, EU:C:2006:296, т. 21).

163    От друга страна, също съгласно съдебната практика, разпоредбите относно определянето на дадена основа за изчисляване не представляват административна санкция (вж. в този смисъл решение Haug, т. 162 по-горе, EU:C:2006:296, т. 24).

164    Именно такъв обаче е случаят с член 57, параграф 2, второ тире от Регламент № 1122/2009, на който се позовава Обединеното кралство.

165    Всъщност член 57, параграф 2, второ тире от Регламент № 1122/2009 — съгласно който „ако броят на декларираните права на плащане надвишава броя на правата на плащане на разположение на земеделския производител, декларираните права на плащане се намаляват до броя на правата на плащане, които са на разположение на земеделския производител“ — се включва в определението за приложима към декларираните площи основа за изчисляване, на което Комисията обърна внимание в съдебното заседание, а и както е видно от неговото заглавие.

166    Освен това член 57, параграф 2, второ тире от Регламент № 1122/2009 не изменя по никакъв начин правилата относно намаленията и изключванията, предвидени в член 58 от Регламент № 1122/2009. Посоченият член 58 възпроизвежда също така правилата, съдържащи се в член 51, параграф 1 от Регламент № 796/2004, като се има предвид все пак, че разпоредбите на член 51, параграф 2а от Регламент № 796/2004, които са въвеждали изключение от намаленията и изключванията по член 51, параграф 1 от същия регламент, не са възпроизведени в член 58 от Регламент № 1122/2009.

167    Следователно не могат да бъдат приети доводите на Обединеното кралство относно прилагането с обратно действие на по-леката санкция.

168    Ето защо четвъртото оплакване следва да се отхвърли изцяло.

 По второто оплакване относно вземането предвид при новото изчисляване на правата на плащане на разликите в площите, засягащи премиите за живи животни

169    Обединеното кралство твърди по същество, че Комисията неправилно е приела за възможно историческият елемент да бъде засегнат от грешките, допуснати при определянето на площите, отнасящи се до премиите за живи животни. Всъщност от Решение 2010/399/ЕС на Комисията от 15 юли 2010 година за изключване от финансиране от страна на Европейския съюз на някои разходи, направени от държавите членки в рамките на Европейския фонд за ориентиране и гарантиране на селското стопанство (ЕФОГСС), секция „Гарантиране“, на ЕФГЗ и на ЕЗФРСР (ОВ L 184, стр. 6), било видно, че относно годината на заявяване, 2004 г., Комисията е приложила фиксирана корекция само от 2 % по отношение на разходите, осъществени в рамките на схемата на премии за разширяване на производството. През референтния период обаче можел да бъде поет същият изключително слаб риск, предвид голямото сходство на схемите и на свързаните условия.

170    Комисията оспорва основателността на тези доводи.

171    В случая, от материалите по делото е видно, че в хода на клиринговата процедура според преценката на Комисията новото изчисляване на правата на плащане, както то е направено от Обединеното кралство, не взема под внимание фиксирания елемент, при което никакъв контрол не е бил осъществен, за да се определи дали разликите в площите засягат също премиите за живи животни, предоставени по време на референтния период между 2000 г. и 2002 г., и следователно дали засягат историческия елемент на правата на плащане.

172    Дори обаче да се предположи, както твърди Обединеното кралство, че е имало много малък риск, дължащ се на непровеждането на инспекция за наличието на последици от грешки, които са допуснати при определянето на площите и за които се отнасят премиите за живи животни, трябва все пак да се отбележи непоставянето изобщо под съмнение от Обединеното кралство на самата констатация, че то не е осъществило такива инспекция. Всъщност Обединеното кралство не оспорва съществуването на разлики в площите, които са могли да засегнат премиите за живи животни. Държавата членка потвърди освен това в съдебното заседание, в отговор на поставен ѝ от Общия съд въпрос, че не е провела инспекции за евентуалното отражение на подобни разлики върху историческия елемент на правата на плащане, което е отразено в протокола от съдебното заседание.

173    Това означава, че с оглед на цитираната в точка 65 по-горе съдебна практика, съгласно която, ако Комисията трябва да представи доказателство за сериозно и разумно съмнение, което изпитва относно осъществени от националните администрации проверки или предоставени от тях данни, то съответната държава членка трябва да докаже, че изводите на Комисията са неточни, при което Обединеното кралство не успява да обори изводите на Комисията, които по същество са изложени накратко в точка 171 по-горе.

174    Освен това, тъй като според Обединеното кралство поетият риск от липсата на инспекции по отношение на премиите за живи животни бил крайно малък, следва да се посочи, че приложената в случая ставка на финансовата корекция е била обоснована със съвкупност от недостатъци, установени от Комисията по време на ключовите и вторичните проверки, и следва от направена от самото Обединено кралство оценка на риска. Освен че Обединено кралство не е обяснило как ставка от 5,19 % евентуално е могла да бъде засегната от вземането под внимание на липсата на посочените инспекции, достатъчно е да се посочи, че дори последното да бе създало пренебрежим риск за Фонда, това съображение не може да постави под съмнение прилагането в случая на еднократна корекция от 5,19 %.

175    Следователно настоящото оплакване трябва да бъде отхвърлено.

 По петото оплакване относно умишленото свръхдеклариране

176    Обединеното кралство оспорва извода за засягащи вторичните проверки недостатъци, свързани с умишленото свръхдеклариране по член 53 от Регламент № 796/2004. То твърди по същество, че умишленото свръхдеклариране е злоупотреба, която може да бъде наказателно санкционирана, а по правото на Северна Ирландия представлява престъпление. Поради това, макар действително член 53 от Регламент № 796/2004 да въвежда санкция от административно, а не от наказателно естество, все пак Службата за земеделие и развитие на селските райони на Северна Ирландия (Northern Ireland Department of Agriculture and Rural Development, DARD) можела да приеме, че даден земеделски стопанин е злоупотребил при подаването на заявление само когато това е установено по общия ред в наказателно производство. Също така Комисията не можела да упреква Обединеното кралство за това, че DARD не е препратила до неговата Централна разследваща служба (Central Investigation Service, CIS) случаите, които според нея е трябвало да бъдат препратени, още повече че не съществувало никакво задължение за подобно препращане, когато така или иначе няма достатъчно доказателства. Обединеното кралство посочва още, че подадените с измама заявления са изключително редки, поради което съотношението на направените разходи спрямо риска от умишлено свръхдеклариране в Северна Ирландия вероятно е изключителна слабо.

177    Комисията оспорва основателността на доводите на Обединеното кралство.

178    На първо място следва да се посочи, че в отговор на поставен от Общия съд въпрос и след произнасянето на решение от 27 февруари 2013 г., Полша/Комисия (T‑241/10, EU:T:2013:96) Обединеното кралство оттегли в съдебното заседание своя довод, който по същество извежда от обстоятелството, че Комисията го е упрекнала неправилно в обвързване на предвидената в член 53 от Регламент № 796/2004 санкция за умишлено свръхдеклариране с предварителното провеждане на наказателно производство, което бе отразено в протокола от съдебното заседание.

179    На второ място, тъй като Обединеното кралство не е оттеглило изрично довода си, който извежда от неуместния упрек на Комисията, че DARD не е препратила определени случаи за разглеждане в CIS, все пак следва да се посочи, без дори да е необходимо да се установява доколко относим е този довод, че само неоспореното обстоятелство — видно от точка 178 по-горе — че Обединеното кралство е обвързало налагането на административни санкции с предварителното провеждане на наказателно производство, е достатъчно, за да се констатира наличието на пропуски, засягащи системата на прилагане в Обединеното кралство на установените от член 53 от Регламент № 796/2004 административни санкции. Следователно не е необходимо да се разглежда дали също така тази система е била засегната от нередности, след като определени случаи на свръхдеклариране, които според Комисията е трябвало да бъдат предоставени на CIS, въпреки това не са ѝ били предоставени.

180    При всички случаи следва да се отбележи, че Обединеното кралство не доказва допускането на грешка в извода на Комисията за липсата на препращане на случаи в CIS. Всъщност Обединеното кралство излага само общи твърдения, че препращането на разследващ орган не е задължително, когато доказателствата очевидно не са достатъчни за констатирането на умишлено неспазване. Подобно твърдение обаче, с оглед на цитираната в точка 65 по-горе съдебна практика, не е достатъчно, за да обори сериозните и разумни съмнения на Комисията.

181    На трето място, що се отнася до довода на Обединеното кралство, че финансовият риск за Фонда от умишленото свръхдеклариране в Северна Ирландия при всички случаи бил „вероятно изключително слаб[…]“, без дори да е необходимо да се проверява дали този довод е състоятелен с оглед на това, че според предоставените в съдебното заседание от Обединеното кралство данни осъществената от него оценка на риска не отчита случаите на умишлено свръхдеклариране, следва да се отбележи, че подобен довод не е достатъчен, за да обори констатираната от Комисията недостатъчност при прилагането на предвидените в член 53 от Регламент № 796/2004 административни санкции.

182    Освен това, дори да се предположи, че с този довод Обединеното кралство иска да оспори приложената от Комисията ставка на финансовата корекция, следва да се посочи, че както вече бе споменато в точка 174 по-горе, тази ставка е обоснована със съвкупност от недостатъци, установени от Комисията по време на ключовите и вторичните проверки, и следва от направена от самото Обединено кралство оценка на риска. Поради това, въпреки че недостатъците, засягащи процедурата по налагане на административни санкции по член 53 от Регламент № 796/2004, са създали пренебрежим риск за Фонда, това съображение не може да постави под съмнение прилагането в дадения случай на ставката на финансова корекция от 5,19 %.

183    При всички случаи следва да се посочи, че противно на цитираната в точка 66 по-горе съдебна практика, съгласно която държавата членка трябва да докаже, че Комисията е допуснала грешка относно финансовите последици, които следва да бъдат извлечени от установената от нея нередност, Обединеното кралство само излага хипотетични и неясни твърдения, които, макар да се основават на годишния доклад на Комисията за 2009 г. относно защитата на финансовите интереси на Общностите и борбата с измамите, въпреки това не са подкрепени с конкретни обстоятелства, от които да се заключи, че в случая приложената от Комисията ставка на корекция е сгрешена.

184    С оглед на гореизложените съображения петото оплакване от второто основание трябва да бъде отхвърлено.

185    От посоченото следва, че второто основание трябва да бъде изцяло отхвърлено.

 По първото основание, изведено от грешки при прилагане на правото и от фактически грешки при определянето на обхвата на действителните загуби на Фонда

186    В рамките на първото основание за отмяна Обединеното кралство упреква Комисията, че като е приложила фиксирана корекция от 5,19 % спрямо всички осъществени в Северна Ирландия разходи за годината на заявяване, 2009 г., тя е допуснала грешка при прилагане на правото и фактическа грешка относно обхвата на риска от загуби за Фонда. Комисията не взела под внимание обстоятелството, че от една страна, около 80 % от допуснатите грешки за годината на заявяване, 2009 г., по отношение на допустимите за отпускане на помощ площи са следствие от свръхдеклариране на тези площи през 2005 г. при първоначалното предоставяне на права на плащане, и от друга страна, не взела под внимание, че единичната стойност на правата на плащане, установена през 2005 г. въз основа на т.нар. статичен хибриден модел, се състои от исторически елемент, получен от разделянето на референтната стойност върху общия брой права на плащане, и от фиксиран елемент, съответстващ на 78,33 EUR за право на плащане. Що се отнася обаче до 80 % от разходите, Фондът бил изложен на риск само за свързаните с фиксирания елемент разходи, които съответстват на около 22 % от всички направени разходи. Следователно чрез прилагането на еднократна корекция от 5,19 % спрямо изложената на риск част от разходите финансовата корекция не трябвало да надхвърля 1,95 %.

187    Комисията оспорва основателността на доводите на Обединеното кралство.

188    Най-напред следва да се посочи, че относно финансовите корекции в приложение 2 към документ № VI/5330/97 се предвижда да бъдат налагани финансови корекции, когато Комисията установи, че даден разход не е бил осъществен съгласно правилата на Съюза. Този документ предвижда още, че освен когато нередовното плащане вече е било констатирано от националните контролни органи и е довело до подходящи коригиращи мерки и възстановяване на средствата, Комисията трябва да откаже финансирането му от бюджета на Съюза. Когато неправомерните разходи, а следователно и размерът на понесените от Съюза финансови загуби, могат да бъдат определени, документ № VI/5330/97 предвижда по-специално да се направи отказ за сума, изчислена чрез екстраполиране на резултатите, получени от проверките на представителна извадка от преписки, върху всички преписки, от които е направена извадка, но което екстраполиране се ограничава до административния сектор, в който има основателна опасност от възпроизвеждане на същия пропуск (вж. в този смисъл решение от 7 юни 2013 г., Португалия/Комисия, T‑2/11, Сб., EU:T:2013:307, т. 120). От друга страна, когато не може да бъде определено действителното равнище на неправомерните разходи, се прилагат фиксирани финансови корекции (решения от 18 септември 2003 г., Обединено кралство/Комисия, C‑346/00, Rec, EU:C:2003:474, т. 53 и от 24 април 2008 г., Белгия/Комисия, C‑418/06 P, Сб., EU:C:2008:247, т. 136; вж. също решение Португалия/Комисия, посочено по-горе, EU:T:2013:307, т. 121 и цитираната съдебна практика).

189    Във връзка с това е важно да се добави, че макар документ № VI/5330/97 да е приет от Комисията в рамките на ФЕОГА и да съдържа, видно от неговото наименование, указания за изчисляване на финансовите последици при подготовка на решението за приключване на сметките на ФЕОГА, секция „Гарантиране“, нищо не пречи на Комисията да приложи този документ и при упражняване на предоставените ѝ от член 31, параграф 1 от Регламент № 1290/2005 правомощия във връзка с приключването на сметките на Фонда (вж. в този смисъл решение от 17 май 2013 г., България/Комисия, T‑335/11, EU:T:2013:262, т. 86), нещо, което впрочем не се оспорва от Обединеното кралство.

190    Главният въпрос за основателността на първото основание следва да бъде разгледан в светлината на така припомнените обстоятелства.

191    В случая от материалите по делото е видно, че Комисията е приложила еднократна корекция от 5,19 % спрямо всички осъществени разходи в Северна Ирландия по схемата на единно плащане за годината на заявяване, 2009 г. Така приложената корекционна ставка се основава на направената от властите на Обединеното кралство и приета от Комисията оценка на риска, която според нея позволява да се определи по разумен начин размерът на понесените от Съюза финансови загуби. С оглед на тази осъществена от властите на Обединеното кралство оценка финансовият риск е определен като съответстващ на разликата между заплатената и ревизираната сума, която евентуално съдържа приложимите санкции, с уточнението че недължимите плащания и приложимите санкции са били определени от Обединеното кралство чрез прилагане на препоръчания от Комисията метод. Оценката на риска се основава на екстраполация, осъществена въз основа на извадка от 394 подадени през 2009 г. заявления в рамките на схемата на единно плащане.

192    По този начин от материалите по делото става ясно, че направената от властите на Обединеното кралство оценка на финансовия риск се е състояла в определянето въз основа на извадка и чрез екстраполация на действително претърпените от Съюза финансови загуби. Тези финансови загуби, а следователно и финансовият риск, съответстват, видно както от доклада за оценката на риска, така и от писмените материали на Обединеното кралство, на сумата от недължимите плащания и санкциите, определени въз основа на препоръчания от Комисията метод. Така определеният финансов риск е изразен в доклада за оценката на риска в проценти от всички съответни плащания. Всъщност от доклада за оценката на риска недвусмислено следва, че финансовият риск съответства на 5,19 % от всички разходи, осъществени в Северна Ирландия в рамките на схемата на единно плащане за годината на заявяване, 2009 г., което впрочем бе потвърдено в съдебното заседание от Обединеното кралство в отговор на поставен от Общия съд въпрос.

193    Поради това, след като Комисията е могла да установи, въз основа на предложената от властите на Обединеното кралство и приета от нея оценка на риска, нередовните разходи и следователно размера на понесените от Съюза финансови загуби, тя с основание е отхвърлила съответстващата на размера на загубите сума съгласно съдържащите се в документ № VI/5330/97 указания, които по-конкретно бяха припомнени в точка 188 по-горе.

194    От това следва също така, че доколкото така определеният размер на загубите е бил изразен в проценти от всички разходи, осъществени в Северна Ирландия в рамките на схемата на единно плащане за годината на заявяване, 2009 г., както бе посочено в точка 192 по-горе, то Комисията основателно е приложила еднократната корекция от 5,19 % спрямо всички посочени разходи.

195    Този извод не се поставя под съмнение от доводите на Обединеното кралство, повдигнати във връзка с настоящото основание и изведени по същество от необходимостта еднократната корекция от 5,19 % да се приложи само спрямо тази част от разходите, осъществени за годината на заявяване, 2009 г., в Северна Ирландия, която според Обединеното кралство е била засегната от нередности, поради което действителният финансов риск възлизал на 1,95 %. Във връзка с това Обединеното кралство твърди, че 80 % от допуснатите през 2009 г. грешки били следствие от грешки, допуснати при първоначалното предоставяне и изчисляване на правата на плащане относно допустимите площи. Поради това по същество, що се отнася до 80 % от осъществените в Северна Ирландия разходи през разглеждания период, предвид начина на изчисляване на тези права на плащане, състоящи се от исторически и от фиксиран елемент (вж. точка 70 по-горе), следвало да се има предвид обстоятелството, че засегнат от риска за Фонда е единствено фиксираният елемент, а не цялото плащане. Фиксираният елемент обаче представлявал само около 22 % от всички осъществени в Северна Ирландия плащания.

196    Във връзка с това следва да се припомни, че в случая финансовата корекция е определена въз основа на оценка на риска, представена в хода на клиринговата процедура от самото Обединено кралство.

197    Най-напред, трябва да се посочи, че с оглед на тази оценка на риска Обединеното кралство е определило финансовия риск като съответстващ на разликата между платената сума и ревизираното плащане, евентуално обхващащо приложимите санкции, при положение че недължимите плащания и приложимите санкции са били определени от Обединеното кралство чрез прилагане на препоръчания от Комисията метод.

198    В дадения случай обаче, освен че изложените от Обединеното кралство доводи в рамките на второто основание, които оспорват този метод на изчисляване, бяха отхвърлени по-горе, важно е да се посочи, че тази държава членка изобщо не оспорва обстоятелството, че финансовият риск за Фонда се състои от сумата на недължимите плащания и санкции.

199    По-нататък, с оглед на предложената от Комисията оценка на финансовия риск, самото Обединено кралство е използвало като основа за изчисляване на съвкупността от осъществените разходи в Северна Ирландия за годината на заявяване, 2009 г., което бе потвърдено от него в съдебното заседание (вж. точка 192 по-горе). Освен това от материалите по делото не е видно Обединеното кралство да е изразило каквато и да било резерва по отношение на тази основа за изчисляване при представянето на неговата оценка на риска в хода на клиринговата процедура.

200    Все пак с изразеното в настоящото производство твърдение, че финансовата корекция от 5,19 %, която е определена в доклада за оценката на риска спрямо съвкупността от посочените разходи, трябва да бъде приложена само по отношение на по-малката част на плащанията, която според Обединеното кралство е действително засегната от риска, всъщност Обединеното кралство поставя под съмнение по инцидентен начин основата за собствената си оценка на финансовия риск.

201    Накрая, доводите на Обединеното кралство могат да поставят под съмнение изчисленията, които в доклада за оценката на риска са довели до определянето на ставката от 5,19 %. Така, доколкото тази ставка отразява частта от съвкупността на разходите, която съответства на сумата на недължимите плащания и приложимите санкции (тоест на остойностения финансов риск), тази ставка губи значението си, когато е приложена към друга основа за изчисляване. Всъщност замяната, предвид установяването на финансовия риск, с намалена основа за изчисляване (частта на плащанията, която според Обединеното кралство била действително засегната от риска) на първоначално възприетата основа за изчисляване (съвкупността от плащанията), която е придала и смисъл на приложената ставка на финансова корекция, прекъсва връзката между първоначалната основа за изчисляване и определената ставка.

202    От това следва, че с твърдението за приложимост на финансовата корекция от 5,19 %, определена въз основа на съвкупността от разходите, осъществени през 2010 г. в Северна Ирландия, само по отношение на част от тези разходи, Обединеното кралство поставя изначално под съмнение основата на осъществената в хода на клиринговата процедура оценка. Освен това, с желанието да приложи финансова корекция, която съответства на действителния риск за Фонда и е изразена в проценти от съвкупността на тези разходи, само по отношение на част от разходите, Обединеното кралство поставя под съмнение самата точност на анализа на риска и на ставката от 5,19 %, при положение че самото то е осъществило този анализ и е определило тази ставка въз основа на определение за риска, което не оспорва.

203    Също така, доколкото в отговор на поставен в съдебното заседание от Общия съд въпрос Обединеното кралство обърна внимание, че изведената на преден план в рамките на настоящото основание ставка от 1,95 % се обяснявала с оглед на метода на изчисляване на недължимите плащания и санкциите в рамките на второто основание, достатъчно е да се припомни, че изложените от тази държава членка доводи във връзка с посочения метод бяха отхвърлени по-горе при анализа на второто основание.

204    Следователно тези доводи на Обединеното кралство — което е трябвало в съответствие с припомнените в точка 66 по-горе изисквания да докаже, че Комисията е допуснала грешка по отношение на финансовите последици от нарушението на правилата на Съюза относно общата организация на селскостопанските пазари — не могат да докажат, че Комисията е допуснала грешка относно финансовите последици от установените от нея нередности.

205    Поради това следва да се заключи, че Комисията не е допуснала грешка, като е приложила еднократна корекция от 5,19 % спрямо съвкупността от осъществените в Северна Ирландия разходи за годината на заявяване, 2009 г., в рамките на схемата на единно плащане.

206    От това следва, че първото основание трябва да бъде отхвърлено.

207    От всички изложени по-горе съображения следва, че жалбата трябва да бъде отхвърлена изцяло.

 По съдебните разноски

208    По смисъла на член 134, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Тъй като Обединеното кралство е загубило делото, то трябва да бъде осъдено да заплати съдебните разноски в съответствие с искането на Комисията.

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (втори състав)

реши:

1)      Отхвърля жалбата.

2)      Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия понася направените от него съдебни разноски, както и съдебните разноски, направени от Европейската комисия.

Martins Ribeiro Gervasoni Madise

Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 4 септември 2015 година.

Подписи

Съдържание

Правна уредба

Правна уредба на Съюза относно финансирането на общата селскостопанска политика

Регламент (ЕО) № 1290/2005

Регламент (ЕО) № 885/2006

Регламенти (ЕО) № 1782/2003 и (ЕО) № 73/2009

Регламенти (ЕО) № 796/2004 и (ЕО) № 1122/2009

Документ № VI/5330/97

Правна уредба на Съюза относно защитата на финансовите интереси на Съюза

Обстоятелства, предхождащи спора

Производство и искания на страните

От правна страна

Предварителни съображения

По второто правно основание, изведено от грешки при прилагане на правото и от фактически грешки относно нередностите при вторичните проверки, в частност на методите за изчисляване на недължимите плащания и санкциите, приложими в случаите на свръхдеклариране

По първото, третото и четвъртото оплакване, отнасящи се до метода на оценяване на финансовия риск за Фонда

– По първото оплакване относно преоценката с обратно действие на стойността на правата на плащане

– По третото оплакване относно възстановяването на недължими плащания

– По четвъртото оплакване относно намаленията и изключванията в случаите на свръхдеклариране на площи

По второто оплакване относно вземането предвид при новото изчисляване на правата на плащане на разликите в площите, засягащи премиите за живи животни

По петото оплакване относно умишленото свръхдеклариране

По първото основание, изведено от грешки при прилагане на правото и от фактически грешки при определянето на обхвата на действителните загуби на Фонда

По съдебните разноски

* Език на производството: английски.