Дело C‑491/15 P

Rainer Typke

срещу

Европейска комисия

„Обжалване — Достъп до документи на институциите — Регламент (ЕО) № 1049/2001 — Член 3 — Понятие за документ — Член 2, параграф 3 — Документи, държани от институция — Квалифициране на информацията, съдържаща се в бази данни — Задължение за изготвяне на несъществуващ документ — Липса — Съществуващи документи, които могат да бъдат извлечени от база данни“

Резюме — Решение на Съда (първи състав) от 11 януари 2017 г.

1.        Съдебно производство — Молба за възобновяване на устната фаза на производството — Искане да се допусне представянето на становище по правни въпроси, повдигнати в заключението на генералния адвокат — Условия за възобновяването

(член 23 от Статута на Съда; член 83 от Процедурния правилник на Съда)

2.        Институции на Европейския съюз — Право на публичен достъп до документи — Регламент № 1049/2001 — Приложно поле — Заявление за достъп, с което се иска да се извърши търсене в бази данни — Включване — Граници — Предоставяне на информация, която не може да бъде извлечена от тези бази със съществуващи инструменти за търсене — Изключване

(член 2, параграф 3, член 3, буква а) и член 4 от Регламент № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета)

3.        Обжалване — Основания — Неправилна преценка на фактите и доказателствата — Недопустимост — Контрол на Съда върху преценката на фактите и доказателствата — Изключване, освен в случай на изопачаването им

(член 256, параграф 1 ДФЕС; член 58, първа алинея от Статута на Съда)

1.      Вж. текста на решението.

(вж. т. 19)

2.      Електронната база данни несъмнено може да позволи извличането на всяка информация, която тя съдържа. Въпреки това възможността от такава база да бъде създаден документ не позволява да се направи изводът, че този документ следва да се квалифицира като съществуващ по смисъла на Регламент № 1049/2001 относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията. Всъщност правото на достъп до документи на институциите се отнася само до документи, които съществуват и са в притежание на съответната институция, и Регламент № 1049/2001 не може да се привежда като основание, за да се изисква от институцията да създаде документ, който не съществува. Следователно заявление за достъп, което би довело до създаването на нов документ от страна на съответната институция, макар и въз основа на данни, които вече фигурират в съществуващите и съхранявани от последната документи, излиза извън приложното поле на Регламент № 1049/2001.

Що се отнася до документи със статичен характер, по-специално на хартия или като обикновен компютърен файл, е достатъчно да се провери наличието на носителя и неговото съдържание, за да се установи дали даден документ съществува. Напротив, динамичният характер на електронните бази данни е трудно съвместим с този подход, тъй като даден документ, който може съвсем лесно да бъде генериран от вече съдържаща се в електронната база данни информация, не представлява непременно съществуващ документ в същинския смисъл на понятието. Следователно, що се отнася до електронните бази данни, разграничението между съществуващ и нов документ следва да се извършва въз основа на критерий, съобразен с техническите характеристики на тези бази и в съответствие с целта на Регламент № 1049/2001, която, видно от съображение 4 и член 1 буква a) от него, е гарантиране на възможно най-широк достъп до документите.

При тези условия като съществуващ документ следва да се квалифицира всяка информация, която може да бъде извлечена от електронна база данни при нормалното ѝ използване с помощта на предварително програмирани инструменти за търсене, дори и тази информация все още да не е била онагледена под тази форма или никога да не е била търсена от служителите на институцията. От това следва, че за да бъдат изпълнени изискванията на Регламент № 1049/2001, институциите могат да съставят документ от съдържаща се в база данни информация, като използват съществуващи инструменти за търсене. Напротив, всяка информация, чието извличане от база данни изисква съществена инвестиция, следва да се счита за нов, а не за съществуващ документ. Следователно всяка информация, за извличането на която се изисква изменение на организацията на електронна база данни или на инструментите за търсене, налични към момента за извличане на информация, трябва да се квалифицира като нов документ.

(вж. т. 30, 31, 33—35 и 37—40)

3.      Вж. текста на решението.

(вж. т. 58)