РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (четвърти разширен състав)
20 септември 2019 година(*)
„Жалба за отмяна — Обща външна политика и политика на сигурност — Ограничителни мерки с оглед на положението във Венесуела — Жалба, подадена от трета страна — Липса на пряко засягане — Недопустимост“
По дело T‑65/18,
Боливарска република Венесуела, за която се явяват F. Di Gianni и L. Giuliano, адвокати,
жалбоподател,
срещу
Съвет на Европейския съюз, за който се явяват първоначално P. Mahnič и L. Ozola, а впоследствие P. Mahnič и A. Antoniadis, в качеството на представители,
ответник,
с предмет искане на основание член 263 ДФЕС за отмяна, първо, на Регламент (ЕС) 2017/2063 на Съвета от 13 ноември 2017 година относно ограничителни мерки с оглед на положението във Венесуела (OB L 295, 2017 г., стр. 21), второ, на Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/1653 на Съвета от 6 ноември 2018 година за прилагане на Регламент 2017/2063 (OB L 276, 2018 г., стр. 1), и трето, на Решение (ОВППС) 2018/1656 на Съвета от 6 ноември 2018 година за изменение на Решение (ОВППС) 2017/2074 относно ограничителни мерки с оглед на положението във Венесуела (OB L 276, 2018 г., стр. 10), доколкото разпоредбите им се отнасят до Боливарска република Венесуела,
ОБЩИЯТ СЪД (четвърти разширен състав),
състоящ се от: H. Kanninen, председател, J. Schwarcz, C. Iliopoulos, L. Calvo-Sotelo Ibáñez-Martín (докладчик) и I. Reine, съдии,
секретар: F. Oller, администратор,
предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 8 февруари 2019 г.,
постанови настоящото
Решение
Обстоятелствата по спора
1 На 13 ноември 2017 г. Съветът на Европейския съюз приема Решение (ОВППС) 2017/2074 относно ограничителни мерки с оглед на положението във Венесуела (OB L 295, 2017 г., стр. 60). На първо място, това решение съдържа забрана за износ за Венесуела на оръжия, военно оборудване или всяко друго оборудване, което би могло да се използва за вътрешни репресии, както и на оборудване, технологии или софтуер за следене. На второ място, то съдържа забрана за предоставяне на Венесуела на финансови, технически или други услуги във връзка с такива технологии и оборудване. На трето място, в това решение се предвижда замразяване на финансовите средства и на икономическите ресурси на определени лица, образувания и органи. Съгласно съображение 1 от него Решение 2017/2074 е прието в отговор на продължаващото уронване на демокрацията, принципите на правовата държава и правата на човека във Венесуела.
2 Член 13, втора алинея от Решение 2017/2074 предвижда, че това решение подлежи на редовен преглед и срокът му на действие се продължава или то се изменя, в зависимост от случая, ако Съветът прецени, че не са постигнати предвидените в него цели. В първоначалната редакция първа алинея от същия член предвижда, че Решение 2017/2074 се прилага до 14 ноември 2018 г. С Решение (ОВППС) 2018/1656 на Съвета от 6 ноември 2018 година за изменение на Решение 2017/2074 (OB L 276, 2018 г., стр. 10) срокът на действие на последното е продължен до 14 ноември 2019 г. и се изменя вписване 7 в приложение I към него, отнасящо се до едно от лицата, чиито финансови активи се замразяват.
3 На 13 ноември 2017 г. Съветът приема и Регламент (ЕС) 2017/2063 на Съвета относно ограничителни мерки с оглед на положението във Венесуела (OB L 295, 2017 г., стр. 21) на основание член 215, параграф 2 ДФЕС и Решение 2017/2074.
4 В член 2 от Регламент 2017/2063 се уточнява, че е забранено на физически или юридически лица, образувания или органи във Венесуела, или за използване във Венесуела, да се предоставят техническа помощ, брокерски услуги, финансиране или финансова помощ и други услуги, свързани със стоките и технологиите, включени в Общия списък на оръжията на Европейския съюз, приет от Съвета на 17 март 2014 г. (ОВ С 107, 2014 г., стр. 1).
5 Член 3 от Регламент 2017/2063 и приложение I към него предвиждат, че също така се забраняват продажбата, доставката или износът на оборудване, което може да се използва за вътрешни репресии, като оръжия, муниции, превозни средства, служещи за борба с размирици или за трансфер на затворници, или още взривни вещества, както и предоставянето на техническа помощ, брокерски услуги, финансиране или финансова помощ или други услуги, свързани с посоченото оборудване, за физически или юридически лица, образувания или структури във Венесуела, или за използване във Венесуела.
6 Член 4 от Регламент 2017/2063 предвижда, че чрез дерогация от членове 2 и 3 от този регламент компетентните органи на държавите членки могат да разрешат определени сделки при условия, които те сметнат за необходими.
7 Освен при наличието на предварително разрешение от компетентните органи на съответната държава членка членове 6 и 7 от Регламент 2017/2063 и приложение II към него забраняват продажбата, доставката или износа на оборудване, технологии или софтуер за проверка на пакети, за прихващане на мрежи, за следене, за заглушаване и за разпознаване на гласа, както и предоставянето на техническа помощ или брокерски услуги, финансова помощ и други услуги, що се отнася до посочените оборудване, технологии и софтуер, на физическо или юридическо лице, образувание или орган във Венесуела, или за използване във Венесуела.
8 Съгласно член 20 от Регламент 2017/2063 посочените по-горе забрани се прилагат:
„a) на територията на Съюза, включително нейното въздушно пространство;
б) на борда на всички въздухоплавателни средства или плавателни съдове под юрисдикцията на държава членка;
в) спрямо всяко лице на територията на Съюза или извън нея, което е гражданин на държава членка;
г) спрямо всяко юридическо лице, образувание или орган, във или извън територията на Съюза, регистрирано или учредено съгласно правото на държава членка;
д) спрямо всяко юридическо лице, образувание или орган във връзка с всякакъв вид стопанска дейност, извършвана изцяло или частично в рамките на Съюза“.
9 Освен това членове 8—11 от Регламент 2017/2063 и приложения IV и V към него предвиждат — освен при някои изключения — замразяване на финансовите активи, принадлежащи на определени физически или юридически лица, образувания или органи, както и забрана за предоставяне на тези активи на тяхно разположение.
10 Накрая, в член 17, параграф 4 от Регламент 2017/2063 се уточнява, че „[с]писъкът, установен в приложения IV и V се преразглежда редовно и най-малко на всеки 12 месеца“. С Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/1653 на Съвета от 6 ноември 2018 година за прилагане на Регламент 2017/2063 (OB L 276, 2018 г., стр. 1) се изменя вписване 7 в приложение IV към посочения регламент, отнасящо се до едно от лицата, чиито финансови активи се замразяват.
Производството и исканията на страните
11 С акт, заведен в секретариата на Общия съд на 6 февруари 2018 г., Боливарска република Венесуела подава разглежданата жалба срещу Регламент 2017/2063, доколкото разпоредбите му се отнасят до нея.
12 С отделна писмена молба, подадена в секретариата на Общия съд на 3 май 2018 г., Съветът повдига възражение за недопустимост по член 130 от Процедурния правилник на Общия съд. Боливарска република Венесуела представя становище по това възражение на 27 юни 2018 г.
13 На 17 октомври 2018 г. по предложение на четвърти състав Общият съд решава на основание член 28 от Процедурния правилник да преразпредели делото на разширен съдебен състав.
14 По предложение на съдията докладчик Общият съд (четвърти разширен състав) решава съгласно член 130, параграф 6 от Процедурния правилник да започне устната фаза на производството само в частта относно допустимостта на жалбата. Освен това в рамките на процесуално-организационни действия, предприети съгласно член 89 от Процедурния правилник, Общият съд (четвърти разширен състав) иска от страните да отговорят писмено на поставен от него въпрос. Страните отговарят на въпроса с писма от 14 декември 2018 г.
15 С отделна писмена молба, подадена в секретариата на Общия съд на 17 януари 2019 г., Боливарска република Венесуела изменя жалбата си на основание член 86 от Процедурния правилник, така че същата да се отнася и до Решение 2018/1656 и Регламент за изпълнение 2018/1653, доколкото разпоредбите им засягат тази държава. На 5 февруари 2019 г. Съветът отговаря на изявлението за изменение на жалбата.
16 Боливарска република Венесуела иска от Общия съд:
– да отмени, първо, Регламент 2017/2063, второ, Регламент за изпълнение 2018/1653, и трето, Решение 2018/1656, доколкото разпоредбите им се отнасят до нея,
– да осъди Съвета да заплати съдебните разноски.
17 Във възражението за недопустимост Съветът иска от Общия съд:
– да отхвърли жалбата,
– да осъди Боливарска република Венесуела да заплати съдебните разноски.
18 В становището си по възражението за недопустимост Боливарска република Венесуела иска от Общия съд да отхвърли това възражение.
19 Устните състезания и отговорите на страните на поставените от Общия съд въпроси относно допустимостта са изслушани в съдебното заседание, проведено на 8 февруари 2019 г.
От правна страна
По жалбата, доколкото се отнася до Регламент 2017/2063
Предварителни бележки
20 В жалбата си Боливарска република Венесуела иска отмяната на Регламент 2017/2063, доколкото разпоредбите му се отнасят до нея.
21 В молбата си за произнасяне по допустимостта на жалбата, без същата да бъде разглеждана по същество, Съветът отбелязва, че с оглед на начина, по който е формулирала исканията си, Боливарска република Венесуела е имала предвид членове 2, 3, 6 и 7 от Регламент 2017/2063. Боливарска република Венесуела не се противопоставя на това тълкуване на жалбата нито в писмените си изявления, нито в съдебното заседание.
22 Ето защо следва да се приеме, че доколкото се оспорва Регламент 2017/2063, жалбата се отнася само до членове 2, 3, 6 и 7 от него (наричани по-нататък „обжалваните разпоредби“).
По допустимостта
23 Съветът изтъква три основания за недопустимост, а именно, първо, че Боливарска република Венесуела няма правен интерес, второ, че тя не е пряко засегната от обжалваните разпоредби, и трето, че тя не е „физическо или юридическо лице“ по смисъла на член 263, четвърта алинея ДФЕС.
24 Общият съд счита, че при произнасянето си по допустимостта на жалбата следва да започне с анализ на второто посочено от Съвета основание за недопустимост, съгласно което Боливарска република Венесуела не е пряко засегната от обжалваните разпоредби.
25 Съветът поддържа, че по смисъла на член 263, четвърта алинея ДФЕС Боливарска република Венесуела не е пряко засегната от обжалваните разпоредби.
26 В това отношение според Съвета Боливарска република Венесуела не може да твърди, че е пряко засегната от обжалваните разпоредби, въз основа на довода, че те имат за цел да я принудят да сложи край на политиката си. Всъщност отговорът на въпроса дали даден акт засяга пряко правното положение на жалбоподателя, зависел от съдържанието на този акт, а не от целта му.
27 Освен това акт, забраняващ определена дейност, пораждал преки последици само за положението на извършващите такава дейност субекти. Отражението на тази забрана върху други лица не можело да се разглежда като пряко произтичащо от разглеждания акт. Обжалваните разпоредби обаче не налагали никаква забрана на Боливарска република Венесуела. Съгласно член 20 от Регламент 2017/2063 те само забранявали на физическите или юридическите лица под юрисдикцията на Европейския съюз да продават или изнасят за Венесуела, пряко или непряко, оборудване и технологии и да предоставят определени свързани услуги.
28 Според Боливарска република Венесуела обстоятелството, че член 20 от Регламент 2017/2063 a priori я изключва от приложното поле на този регламент, не съставлява пречка той да поражда правни последици за нея. Членове 75 ДФЕС и 215 ДФЕС оправомощавали конкретно Съюза да налага икономически санкции, предназначени да произвеждат действие в трети страни. В случая обжалваните разпоредби забранявали предоставянето на военно оборудване, технологии, софтуер, както и на свързани услуги, за да ѝ се попречи да ги използва за т.нар. вътрешни репресии и за да бъде принудена да измени твърдяната си репресивна политика. С оглед на постигането на тази цел обжалваните разпоредби ограничавали упражняването на някои права, от които Боливарска република Венесуела би могла да се ползва в съответствие с международното право, като например правото да договаря или да сключва договори с европейски доставчици на услуги и оборудване.
29 Следва да се напомни, че съгласно постоянната съдебна практика условието, предвидено в член 263, четвърта алинея ДФЕС, дадено физическо или юридическо лице да е пряко засегнато от решението — предмет на обжалване, изисква съчетаването на два кумулативни критерия, а именно оспорената мярка, от една страна, пряко да поражда последици за правното положение на жалбоподателя, и от друга страна, да не оставя никакво право на преценка на своите адресати, на които е възложено изпълнението ѝ, тъй като това изпълнение е с чисто автоматичен характер и произтича единствено от правната уредба на Съюза, без да се прилагат други правила с опосредяващ характер (определение от 8 октомври 2015 г., Agrotikos Synetairismos Profitis Ilias/Съвет, T‑731/14, непубликувано, EU:T:2015:821, т. 26, и решение от 13 септември 2018 г., Almaz-Antey Air and Space Defence/Съвет, T‑515/15, непубликувано, EU:T:2018:545, т. 62).
30 Следва също да се напомни, че за да се определи дали даден акт поражда правни последици, трябва да се разгледат неговият предмет, съдържание, обхват и същност, както и фактическият и правен контекст, в който актът се вписва (вж. определение от 8 март 2012 г., Octapharma Pharmazeutika/EMA, T‑573/10, непубликувано, EU:T:2012:114, т. 30 и цитираната съдебна практика).
31 В разглеждания случай обжалваните разпоредби съдържат, на първо място, забрана за продажба или доставка на физически или юридически лица, образувания или органи във Венесуела на оръжия, военно оборудване или всяко друго оборудване, което би могло да се използва за вътрешни репресии, както и на оборудване, технологии или софтуер за следене. На второ място, обжалваните разпоредби съдържат забрана за предоставяне на същите физически или юридически лица, образувания или органи във Венесуела на финансови, технически или други услуги във връзка с такива технологии и оборудване.
32 Член 20 от Регламент 2017/2063 ограничава прилагането на горепосочените забрани до територията на Съюза, до физическите лица, които са граждани на държава членка, и до юридическите лица, учредени съгласно правото държава членка, както и до всяко юридическо лице, образувание и орган във връзка с всякакъв вид стопанска дейност, извършвана изцяло или частично в рамките на Съюза.
33 За сметка на това обжалваните разпоредби не налагат забрани на Боливарска република Венесуела. Те най-много биха могли да имат непреки последици спрямо нея, доколкото забраните, наложени на физическите лица, които са граждани на държава членка, и на юридическите лица, учредени съгласно правото държава членка, биха могли да имат за последица ограничаване на източниците, от които Боливарска република Венесуела може да се снабди с разглежданите стоки и услуги.
34 Действително в решение от 13 септември 2018 г., Almaz-Antey Air and Space Defence/Съвет (T‑515/15, непубликувано, EU:T:2018:545), Общият съд отхвърля довода, че правното положение на установено извън Съюза образувание не се засяга пряко от мерки, забраняващи на операторите от Съюза да извършват определени видове сделки с него. Всъщност Общият съд приема, че забраната операторите от Съюза да извършват такива сделки, е равносилна на забрана за жалбоподателя да извършва въпросните сделки с тях (вж. в този смисъл решение от 13 септември 2018 г., Almaz-Antey Air and Space Defence/Съвет, T‑515/15, непубликувано, EU:T:2018:545, т. 65).
35 Следва обаче да се отбележи, че в делото, по което е постановено решение от 13 септември 2018 г., Almaz-Antey Air and Space Defence/Съвет (T‑515/15, непубликувано, EU:T:2018:545), жалбоподателят е изрично посочен в обжалвания акт. Всъщност името му присъства в приложението към обжалваното решение като предприятие, на което е забранено да продава или да доставя съответните стоки и услуги.
36 Обратно, в настоящото дело Боливарска република Венесуела, като държава, не е конкретно и изрично посочена в обжалваните разпоредби по сходен начин с жалбоподателя по делото, по което е постановено посоченото по-горе съдебно решение.
37 Освен това Съветът правилно изтъква, че Боливарска република Венесуела не може да се приравни с оператор като жалбоподателя по дело Т‑515/15. Всъщност, както самата тя признава, начините ѝ на действие не могат да се сведат до чисто стопанска дейност. Една държава е призвана да упражнява публични правомощия, по-специално в рамките на присъщи за държавата дейности като отбрана, полицейски действия и следене. Освен това за разлика от оператор, чиято правоспособност е ограничена от предмета му на дейност, в качеството си на държава Боливарска република Венесуела разполага с поле за действие, което е много широко и не може да бъде сведено до конкретна дейност. Ето защо този много широк кръг от правомощия я разграничава от оператор, който обичайно извършва определена икономическа дейност, до която се отнася съответната ограничителна мярка.
38 В допълнение, от съдебната практика следва, че забрани като наложените с обжалваните разпоредби не могат да засегнат пряко положението на оператори, които не действат на съответните пазари (вж. в този смисъл определение от 6 септември 2011 г., Inuit Tapiriit Kanatami и др./Парламент и Съвет, T‑18/10, EU:T:2011:419, т. 79). Така в решение от 13 септември 2018 г., Almaz-Antey Air and Space Defence/Съвет (T‑515/15, непубликувано, EU:T:2018:545, т. 66), Общият съд приема именно че жалбоподателят е дружество, което действа в сектора на отбраната, до който се отнасят релевантните разпоредби от обжалвания акт.
39 В настоящото дело Боливарска република Венесуела предоставя данни от Евростат, от които е видно, че общата стойност на търговските сделки с Венесуела, що се отнася до стоките, обхванати от обжалваните разпоредби, е в размер на 76 милиона евро през 2016 г., 59 милиона евро през 2017 г. и 0 EUR през 2018 г.
40 Ако обаче тези данни биха могли да свидетелстват за ефективността на обжалваните разпоредби, те не са от естество да докажат, че закупувайки разглежданите стоки и ползвайки съответните услуги, Боливарска република Венесуела е действала като образувание, което може да се приравни с икономически оператор, действащ на въпросните пазари, и не е извършвала присъщите за държавата дейности.
41 Накрая, при липса на документ като например договор, чието съществуване Боливарска република Венесуела да докаже пред Общия съд, възможността за нея да встъпи в правоотношение с оператори от Съюза, се оказва чисто спекулативна и може да произтича единствено от бъдещи хипотетични преговори. Ето защо предвидените с обжалваните разпоредби забрани не могат сами по себе си да се разглеждат като засягащи правното положение на Боливарска република Венесуела.
42 Действително Боливарска република Венесуела припомня, че съгласно постоянната съдебна практика обстоятелството, че акт на Съюза възпрепятства публичноправно юридическо лице да упражнява, както то възнамерява, своите собствени правомощия, засяга пряко неговото правно положение, поради което този акт го засяга пряко.
43 Въпреки това съдебната практика, на която се позовава Боливарска република Венесуела, е прилагана по дела относно отпускането на държавни помощи от субдържавни образувания (вж. в този смисъл решения от 8 март 1988 г., Exécutif régional wallon и Glaverbel/Комисия, 62/87 и 72/87, EU:C:1988:132, т. 6 и 8, от 30 април 1998 г., Vlaams Gewest/Комисия, T‑214/95, EU:T:1998:77, т. 29 и от 26 ноември 2015 г., Comunidad Autónoma del País Vasco и Itelazpi/Комисия, T‑462/13, EU:T:2015:902, т. 34), в областта на селското стопанство и на митата за селскостопанските продукти, наложени на бъдеща държава членка преди присъединяването ѝ (вж. в този смисъл решение от 10 юни 2009 г., Полша/Комисия, T‑257/04, EU:T:2009:182, т. 56—58), както и относно определена правна уредба на движението по пътищата (вж. в този смисъл решение от 13 декември 2018 г., Ville de Paris, Ville de Bruxelles и Ayuntamiento de Madrid/Комисия, T‑339/16, T‑352/16 и T‑391/16, обжалвано, EU:T:2018:927, т. 50). Във всички тези дела разглежданите актове пряко ограничават упражняването на материалноправните правомощия на съответните публичноправни юридически лица. За сметка на това в настоящия случай обжалваните разпоредби не забраняват пряко на Боливарска република Венесуела да закупува и да внася съответното оборудване, нито да се ползва от въпросните услуги. Те не засягат възможността ѝ да осъществява суверенните си права върху пространствата и благата под нейна юрисдикция и нищо в Регламент 2017/2063 не позволява да се приеме, че намерението на Съвета е било да ограничи нейната правоспособност. С оглед на правото на всяка държава — или обединение от държави — да вземе суверенно решение относно начина, по който възнамерява да поддържа икономически отношения с трети страни, разглежданите мерки ограничават най-много непряко възможностите на Боливарска република Венесуела в това отношение.
44 С оглед на всички съображения, изложени по-горе, следва да се приеме, че правното положение на Боливарска република Венесуела не е пряко засегнато от обжалваните разпоредби.
45 Боливарска република Венесуела посочва още, че обжалваните разпоредби ограничават нейните икономически и финансови отношения с предприятията в Съюза. Тя поддържа, че подобен икономически ефект трябва да се вземе предвид при преценката на процесуалната ѝ легитимация.
46 Вярно е, че в посоченото от Боливарска република Венесуела решение от 3 май 2018 г., Distillerie Bonollo и др./Съвет (T‑431/12, обжалвано, EU:T:2018:251, т. 51—53), Общият съд приема, че ако условието за пряко засягане се ограничаваше само до правните последици, всяка жалба, подадена от производител от Съюза срещу регламент за налагане на антидъмпингови мита, би следвало системно да бъде обявявана за недопустима, както и всяка жалба, подадена от конкурент на получателя на помощ, обявена от Комисията за съвместима с вътрешния пазар след приключване на официалната процедура по разследване, и всяка жалба, подадена от конкурент срещу решение, с което дадена концентрация е обявена за съвместима с вътрешния пазар. Освен това в решения от 13 септември 2018 г., Rosneft и др./Съвет (T‑715/14, непубликувано, обжалвано, EU:T:2018:544, т. 80 и 81), и от 13 септември 2018 г., Gazprom Neft/Съвет (T‑735/14 и T‑799/14, EU:T:2018:548, т. 88, 89 и 97), постановени именно в областта на ограничителните мерки, Общият съд приема, че за да се установи прякото засягане на лица, изрично посочени в съответните актове и доказали посредством представени пред Общия съд доказателства, че действат на пазара, засегнат от ограниченията при износа, следва да се имат предвид не само последиците от тези ограничения за правното положение на въпросните лица, но и фактическите последици от тях за тези лица.
47 Въпреки това, видно от точки 37—40 по-горе, Боливарска република Венесуела не е доказала, че следва да бъде приравнена на оператор, действащ в областта на стоките и услугите, до които се отнасят обжалваните разпоредби.
48 Следователно обстоятелството, че обжалваните разпоредби забраняват на установените в Съюза оператори да поддържат икономически и финансови отношения с всяко физическо или юридическо лице, образувание или орган във Венесуела, не може да наложи извода, че тези разпоредби засягат пряко Боливарска република Венесуела по смисъла на член 263, четвърта алинея ДФЕС.
49 Накрая, Боливарска република Венесуела отбелязва, че ако не бъде счетена за надлежна страна, тя би била лишена от каквато и да било съдебна защита, доколкото предвид липсата на национални мерки за изпълнение тя не би могла да сезира съдилищата на държавите членки.
50 Следва обаче да се напомни, че условията за допустимост, предвидени в член 263, четвърта алинея ДФЕС, трябва да бъдат тълкувани с оглед на правото на ефективна съдебна защита, но че също така това право не може да доведе до неприлагане на тези условия, които са изрично предвидени в Договора за функционирането на ЕС (вж. определение от 28 септември 2016 г., PAN Europe и др./Комисия, T‑600/15, EU:T:2016:601, т. 50 и цитираната съдебна практика).
51 Ето защо жалбата трябва да се отхвърли като недопустима, доколкото е насочена срещу обжалваните разпоредби.
По жалбата, доколкото се отнася до отмяната на Решение 2018/1656 и на Регламент за изпълнение 2018/1653 след изменението на жалбата
52 Боливарска република Венесуела посочва, че член 1, точка 1 от Решение 2018/1656 изменя член 13, първа алинея от Решение 2017/2074, като срокът на действие на последното се продължава до 14 ноември 2019 г. Тя отбелязва, че съгласно съображение 2 от Решение 2018/1656 решението за това продължаване на срока е взето „[п]редвид резултатите от прегледа“ на Решение 2017/2074. Боливарска република Венесуела поддържа още, че Регламент за изпълнение 2018/1653 е приет след преразглеждане на положението във Венецуела в съответствие с член 17, параграф 4 от Регламент 2017/2063. Ето защо от Решение 2018/1656 и от Регламент за изпълнение 2018/1653 следвало, че спрямо Боливарска република Венесуела продължават да се прилагат ограничителните мерки, предвидени в Решение 2017/2074 и в Регламент 2017/2063, за още една година. Когато в хода на производството срокът на действие на първоначално обжалвания акт бъде продължен с последващ акт, този последващ акт трябвало да се приеме за ново обстоятелство, позволяващо на жалбоподателя да измени жалбата си.
53 Тъй като обаче обжалваните разпоредби не засягат пряко Боливарска република Венесуела, същото важи и за Регламент за изпълнение 2018/1653. Всъщност този регламент изменя приложение IV към Регламент 2017/2063, вече изменено за първи път с Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/88 на Съвета от 22 януари 2018 година за прилагане на Регламент 2017/2063 (OB L 16 I, 2018 г., стр. 6). Боливарска република Венесуела обаче не оспорва съдържанието на посоченото приложение IV.
54 Освен това от член 86 от Процедурния правилник следва, че с изявлението за изменение жалбоподателят може да иска отмяната на акт, който заменя или изменя друг акт, само ако отмяната на последния е била поискана в жалбата (вж. в този смисъл решение от 25 януари 2017 г., Almaz-Antey Air and Space Defence/Съвет, T‑255/15, непубликувано, EU:T:2017:25, т. 37—39 и цитираната съдебна практика). Както обаче отбелязва Съветът, Решение 2018/1656 изменя Решение 2017/2074, чиято отмяна не е поискана в жалбата на Боливарска република Венесуела.
55 Ето защо жалбата трябва да се отхвърли като недопустима и доколкото с нея се иска отмяна на Решение 2018/1656 и на Регламент за изпълнение 2018/1653.
56 С оглед на всички съображения, изложени по-горе, жалбата следва да се отхвърли като недопустима в нейната цялост, без да е необходимо произнасяне по другите две основания за недопустимост, изтъкнати от Съвета.
По съдебните разноски
57 Съгласно член 134, параграф 1 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане.
58 Тъй като Боливарска република Венесуела е загубила делото, тя следва да бъде осъдена да понесе, наред с направените от нея съдебни разноски, и разноските на Съвета съгласно направените от последния искания.
По изложените съображения
ОБЩИЯТ СЪД (четвърти разширен състав)
реши:
1) Отхвърля жалбата.
2) Осъжда Боливарска република Венесуела да понесе направените от нея съдебни разноски, както и тези на Съвета на Европейския съюз.
Kanninen | Schwarcz | Iliopoulos |
Calvo-Sotelo Ibáñez-Martín | | Reine |
Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 20 септември 2019 година.
Подписи