РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ (първи състав)

28 април 2009 година(*)

„Публична служба — Длъжностни лица — Вътрешно разследване на OLAF — Решение за изпращане от OLAF на информация на националните съдебни органи — Акт с неблагоприятни последици — Допустимост — Право на защита“

По съединени дела F‑5/05 и F‑7/05

с предмет жалба, подадена на основание членове 236 ЕО и 152 АЕ,

Antonello Violetti, с местожителство в Cittiglio (Италия), и останалите дванадесет длъжностни лица на Комисията на Европейските общности, чиито имена са посочени в приложение към настоящото решение, за които се явява адв. É. Boigelot, avocat,

жалбоподатели по дело F‑5/05,

Nadine Schmit, бивше длъжностно лице на Комисията на Европейските общности, с местожителство в Испра (Италия), за която се явяват адв. É. Boigelot, адв. P.-P. Van Gehuchten и адв. P. Reyniers, avocats,

жалбоподател по дело F‑7/05,

срещу

Комисия на Европейските общности, за която се явяват г‑н J. Currall и г‑н C. Ladenburger, в качеството на представители,

ответник,

подпомагана от

Съвет на Европейския съюз, за който се явяват г‑н M. Bauer и г‑н A. Vitro, в качеството на представители,

встъпила страна,

СЪДЪТ НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА (първи състав),

състоящ се от: г‑н H. Kreppel (докладчик), председател, г‑н H. Tagaras и г‑н S. Gervasoni, съдии,

секретар: г‑н S. Boni, администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 3 юли 2007 г.,

постанови настоящото

Решение

1        С жалби, подадени в секретариата на Съда на публичната служба съответно на 11 януари и на 17 февруари 2005 г., жалбоподателите по същество искат, първо, отмяна на решението, с което Европейската служба за борба с измамите (OLAF) е решила да започне вътрешно разследване, на актовете по разследване, извършени в рамките на това вътрешно разследване, на решението на OLAF да изпрати на италианските съдебни органи информация относно жалбоподателите, на изготвения в резултат от разследването доклад, и второ, осъждане на Комисията на Европейските общности да им заплати обезщетение за вреди.

 Правна уредба

2        OLAF, учредена с Решение 1999/352/ЕО, ЕОВС, Евратом на Комисията от 28 април 1999 г. (ОВ L 136, стр. 20; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 2, стр. 148), отговаря по-конкретно за провеждането на вътрешни административни разследвания, целящи разкриване на сериозните деяния, свързани с осъществяването на професионални дейности, които могат да съставляват неспазване на задълженията от страна на длъжностни лица и служители на Общностите, водещи до дисциплинарно и в определени случаи наказателно производство.

3        Регламент (ЕО) № 1073/1999 на Европейския парламент и на Съвета от 25 май 1999 година относно разследванията, провеждани от OLAF (OВ L 136, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 2, стр. 129) урежда инспекциите, проверките и другите мерки, предприемани от служителите на OLAF при изпълнение на техните задължения. Разследванията, провеждани от OLAF, биват „външни“, извършвани извън рамките на институциите, органите, службата или агенцията на Общността, и „вътрешни“, извършвани в рамките на тези институции и органи.

4        Съгласно член 5, втора алинея от Регламент № 1073/1999 вътрешните разследвания започват с решение на директора на OLAF, който действа по своя инициатива или по искане на институцията, органа, службата или агенцията, в които ще се провежда разследването.

5        Член 9 от Регламент № 1073/1999 предвижда, че при завършване на разследване, проведено от OLAF, тя изготвя под ръководството на своя директор доклад, в който се посочват в частност заключенията от разследването, включително препоръките на директора относно действията, които трябва да бъдат предприети. Съгласно параграф 4 от този член докладът, изготвен след завършване на вътрешно разследване, и свързаните с него документи се изпращат на съответната институция, орган, служба или агенция, която/който при необходимост предприема дисциплинарни и съдебни действия вследствие на резултатите от разследването.

6        Параграф 2 от озаглавения „[Изпращане] на информацията от [OLAF]“ член 10 от Регламент № 1073/1999 има следния текст:

„При спазване на разпоредбите на членове 8, 9 и 11 от настоящия регламент директорът на [OLAF] [изпраща] на компетентните съдебни органи на държавите членки необходимата информация, получена от [OLAF] по време на вътрешните разследвания по въпроси, даващи основания за наказателно производство. При спазване на изискванията на разследването той информира своевременно засегнатата държава членка.“

7        По силата на член 14 от Регламент № 1073/1999 всяко длъжностно лице или друг служител на Европейските общности може да отправи жалба до директора на OLAF срещу всеки акт, който би засегнал интересите му, извършен от OLAF в хода на вътрешно разследване, в съответствие с условията, предвидени в член 90, параграф 2 от Правилника за длъжностните лица на Европейските общности (наричан по-нататък „Правилникът“).

8        С Регламент (ЕО, Евратом) № 723/2004 на Съвета от 22 март 2004 г. (ОВ L 124, стр. 1) в Правилника е въведен член 90а, със следната редакция:

„Всяко лице, за което се прилага настоящият правилник, може да сезира директора на [OLAF] с искане по смисъла на член 90, параграф 1, да вземе решение, което се отнася до него, във връзка с провеждани от [Службата] разследвания. То може да подаде до директора на [OLAF] жалба по смисъла на член 90, параграф 2 срещу всеки акт [с неблагоприятни последици], постановен във връзка с разследванията на [OLAF].“

9        Член 4 от Решение 1999/396/ЕО, ЕОВС, Евратом на Комисията от 2 юни 1999 година относно реда и условията за провеждане на вътрешни разследвания във връзка с предотвратяване на измами, корупция и други незаконни действия, които накърняват интересите на Общностите (OВ L 149, стр. 57; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 2, стр. 156), озаглавен „Информиране на [заинтересованото лице]“ гласи:

„При възникване на възможни основания за въвличане на член, длъжностно лице или служител на Комисията, [заинтересованото лице] се информира незабавно [, когато това] не би навредило[о] на разследването. [Във] всеки случай заключения, насочващи към член, длъжностно лице или служител на Комисията, не могат да бъдат правени, след като разследването е вече приключило, без да е било дадено право на [заинтересованото лице] да [даде] становището си по всички засягащи [го] факти.

В случаите, при които е необходимо поддържане на [тайна] за целите на разследването и при които се изисква прилагане на процедури по разследване, които подлежат на […]разглеждане от националните съдебни органи, [съгласувано] с председателя на Комисията или с нейния главен секретар съответно, може да се [отложи изпълнението на] задължение[то] членът, длъжностното [лице] или служителят на Комисията да бъдат поканени да дадат становището си.“

 Изложение на фактите

10      През 2002 г. отделът, който отговаря за вътрешния одит в рамките на генерална дирекция (ГД) „Съвместен изследователски център“ (наричан по-нататък „СИЦ“) изготвя доклад за прилагането на член 73 от Правилника по отношение на работещия в Испра (Италия) персонал на тази генерална дирекция, (наричан по-нататък „доклада за вътрешния одит на СИЦ“). В този доклад са описани по-конкретно следните факти:

„–      230 членове на персонала на СИЦ в Испра (20 % от общия брой на персонала в Испра) са страдали от частична трайна инвалидност.

–        5,7 милиона евро обезщетения за частична трайна инвалидност са изплатени на членовете на персонала на СИЦ Испра между 1996 г. и 2002 г.

–        Всеки бенефициер е получил средно 25 000 EUR.

–        46 членове на персонала са получили заедно около 3 милиона евро, като всеки от тях е получил над 35 000 EUR.

–        23 членове на персонала са получили заедно малко повече от 2 милиона евро, като всеки от тях е получил над 50 000 EUR.

–        8 членове на персонала са получили общо над 1 милион евро, като всеки от тях е получил над 80 000 EUR.

–        1 лице, евентуално 2 лица са получили около 300 000 EUR.

–        76 членове на персонала, вече засегнати от частична трайна инвалидност, са претърпели втора злополука, довела до допълнителна частична трайна инвалидност.

–        30 % от бенефициерите са получили повече от едно плащане за частична трайна инвалидност.

–        10 % от бенефициерите са получили 3 или повече плащания (достигащи до 11) за частична трайна инвалидност.“

11      Като се подчертава, че условията на труд в Испра не могат да обосноват такъв брой злополуки и че съществуват подозрения относно искреността на декларациите за злополука, в доклада за вътрешния одит на СИЦ се заключава, че за тези факти е необходимо да се уведоми OLAF, и се загатва, че е направено сравнение между честотата на декларациите, подавани от работещия в Испра персонал на СИЦ, и честотата на декларациите, подавани от останалия персонал на Комисията.

12      На 14 октомври 2004 г., въз основа на доклада за вътрешния одит на СИЦ, директорът на OLAF започва вътрешно разследване съгласно член 5, втора алинея от Регламент № 1073/1999 поради „подозрения за измама във вреда на общностния бюджет при управлението на фондовете на здравната каса нa [СИЦ] в Испра (наричано по-нататък „решението за започване на вътрешното разследване“).

13      На 13 януари 2003 г. бившият директор на Института по околна среда и устойчивост (наричан по-нататък „IES“), подчинен на СИЦ, е изслушан от служителите на OLAF, отговарящи за вътрешното разследване. В хода на неговото изслушване той посочва, че тъй като самият той е получавал обезщетения вследствие на няколко злополуки, които е претърпял в професионалния си живот между 1997 г. и 2001 г., бил „учуден [от] несъмнената лекота, с която Комисията предоставяла обезщетения в случай на злополука“, и дори уточнява, че във връзка с една от злополуките, от които е бил пострадал, му било предложено обезщетение, макар и да не бил изпращал доклада на лекаря — вещо лице, и че „остатъчните болки, от които [страдал вследствие на тази злополука] били твърде слаби за [да обосноват] обезщетение“. Бившият директор на IES изразява и следното мнение:

„Останах с впечатлението, че механизмът [за установяване на наличието и равнището на процента на инвалидност] е много лек в сравнение с[ъс] злополука, [която би настъпила] в държава — членка на Европейския съюз. В крайна сметка тук има от много години лекар — вещо лице, който определя процента на инвалидност. Смятам, че оценката на лекаря — вещо лице, не се е разглеждала задълбочено от служебния лекар консултант. Проблемът лесно би могъл да бъде разрешен чрез заместването на служебния лекар консултант с лекар, който не е местен. Опасността е голяма, тъй като двамата лекари са почти на една и съща възраст (на около шестдесет години), живеят в същия район и вероятно се познават.“

14      По искане на служителите на OLAF, определени да извършат разследването, Дирекция C на OLAF извършва анализ на компютърните информационни данни, с които разполага ГД „Персонал и администрация“, относно броя и размера на обезщетенията, изплатени съгласно член 73 от Правилника, и съпоставя посочените данни с тези, които се съдържат в базата данни на счетоводната система на Комисията, функционирала преди 1998 г. Като се основава на този анализ, OLAF установява, че 42 длъжностни лица на СИЦ в Испра са декларирали най-малко по девет злополуки всяко между януари 1986 г. и юли 2003 г. и че тези случаи, които от пръв поглед могат да изглеждат подозрителни, трябва да бъдат предмет на задълбочено разглеждане.

15      С докладна записка с дата 5 август 2003 г. (наричана по-нататък „докладната записка от 5 август 2003 г.“) съгласно член 10, параграф 2, първо изречение от Регламент № 1073/1999 генералният директор на OLAF изпраща на прокурора на провинция Варезе (Италия) информация, получена в хода на разследването, която според OLAF може да доведе до образуване на наказателно производство (наричана по-нататък „решението за изпращане на информация на италианските съдебни органи“). Към тази докладна записка е приложена „информационна бележка“ с дата 23 юли 2003 г., изготвена от служителите, отговарящи за вътрешното разследване (наричана по-нататък „информационната бележка от 23 юли 2003 г.“), в която са разгледани посочените в предходната точка 42 длъжностни лица на СИЦ в Испра. Към докладната записка от 5 август 2003 г. е приложен и протоколът от изслушването на бившия директор на IES.

16      След като получава информацията, изпратена от OLAF с докладната записка от 5 август 2003 г., прокурорът на провинция Варезе започва разследване за евентуално наличие на престъпления.

17      На 7 април 2004 г. OLAF изпраща следното писмо до жалбоподателите, които са сред посочените в докладната записка от 23 юли 2003 г. 42 длъжностни лица:

„На 14 октомври 2002 г. OLAF започна вътрешно разследване относно прилагането в Испра на схемата за осигуряване за злополука, предвидена в член 73 от Правилника. Разследването е съсредоточено върху длъжностните лица, които са декларирали повече от [девет] злополуки за периода януари 1986 г. и юли 2003 г. Беше установено, че вие сте сред тези лица. На 5 август 2003 г. OLAF изпрати доклад до прокурора на [провинция] Варезе (Италия), за да уведоми този орган за възможното наличие на нарушения, които могат да доведат до образуване на [съответно] производство, ако се потвърди наличието им. […]“

18      Между 11 и 30 юни 2004 г., на основание член 90а от Правилника, всеки от жалбоподателите по дело F‑5/05 подава жалба пред директора на OLAF срещу решението за изпращане на информация на италианските съдебни органи. Също между 11 и 30 юни 2004 г., на основание член 90, параграф 2 от Правилника, всеки от тях подава жалба пред Органа по назначаването (наричан по-нататък „ОН“) срещу посоченото решение с оплакване, че то не било нито мотивирано от гледна точка на формата, нито обосновано по същество и че накърнявало честта му, и всеки от тях отправя искане да му се окаже съдействие от страна на Комисията на основание член 24 от Правилника.

19      С писмо от 9 юли 2004 г., постъпило в Комисията на 16 юли същата година, жалбоподателят по дело F‑7/05 също подава жалба срещу решението за изпращане на информация на италианските съдебни органи и отправя искане Комисията да му заплати сума в размер на 500 000 EUR като обезщетение за претърпяната от него вреда.

20      С електронно писмо от 16 юли 2004 г. един от жалбоподателите по дело F‑5/05, г‑н Violetti, отправя искане до СИЦ за достъп до неговото медицинско досие, и в частност до материалите относно прилагането, доколкото се отнася до него, на член 73 от Правилника. Това искане е отхвърлено от медицинската служба по съображението, че тези документи са запечатани от OLAF и че няма достъп до тях. Съответно са отхвърлени и исканията в същия смисъл, отправени от останалите жалбоподатели по дела F‑5/05 и F‑7/05.

21      На 20 август 2004 г. прокурорът на провинция Варезе прави искане до Комисията за снемане на задължението за дискретност, както и на имунитета по отношение на някои длъжностни лица, посочени в информационната бележка от 23 юли 2003 г. На 28 септември 2004 г. Комисията уважава това искане.

22      Тъй като в четиримесечния срок, предвиден в член 90, параграф 2 от Правилника, OLAF не отговаря на жалбите, подадени пред него от жалбоподателите, всяка от тези жалби е отхвърлена съответно с мълчалив отказ.

23      С решения, приети на 15, 21 и 28 октомври 2004 г. ОН отхвърля жалбите, които са подадени пред него от жалбоподателите, по съображението, че „Комисията не следва[ло] да обсъжда действията, които е предприела OLAF в изпълнение на своите функции“. Отхвърлени са също така исканията Комисията да им окаже предвиденото в член 24 от Правилника съдействие, тъй като ОН счита, че заинтересованите лица изобщо не са обект на заплаха, обида, клеветническо действие или твърдение, нито на нападение поради длъжността, която заемат, или служебните им задължения и че започнатото от OLAF разследване е проведено в съответствие с действащите разпоредби.

24      На 25 ноември 2004 г., след приключване на вътрешното разследване, съгласно член 9, параграф 1 от Регламент № 1073/1999 OLAF изготвя доклад, съдържащ установените факти, претърпяната от Общностите финансова вреда и заключенията от разследването, включително препоръките на директора на OLAF за действията, които трябва да се предприемат вследствие на това разследване (наричан по-нататък „окончателният доклад за разследването“). Посоченият доклад е изпратен до генералния секретар на Комисията до генералните директори на ГД „Персонал и администрация“ и до СИЦ, както и до директора на служба „Управление и плащане по индивидуални права“.

25      В окончателния доклад за разследването се посочва, че персоналът на СИЦ в Испра е декларирал от три до четири пъти повече злополуки в сравнение с останалия персонал на Комисията, работещ на други места, и че вероятността тези декларации да доведат до установяване на частична трайна инвалидност е от два до три пъти по-голяма за СИЦ в сравнение с останалите структурни звена на Комисията. Подчертава се, че някои от посочените в информационната бележка от 23 юли 2003 г. 42 длъжностни лица са могли да си осигурят заплащане на големи суми, след като са декларирали множество злополуки, чиято сериозност при това била незначителна. В окончателния доклад за разследването се отбелязва обаче, че независимо че са довели до разкриването на нередности във връзка с участието на лекаря, определен от Комисията да дава становище по процента на трайна инвалидност, извършените в рамките на вътрешното разследване проучвания не са дали възможност, поради чисто административния характер на това разследване, да се установи наличието на декларации за злополука с невярно съдържание и че при тези обстоятелства италианските съдебни органи следва да отговорят на въпроса дали разглежданите 42 длъжностни лица действително са извършили престъпления. Освен това в окончателния доклад за разследването не се предлага образуване на дисциплинарно производство срещу посочените длъжностни лица.

26      На 21 февруари 2005 г. OLAF изрично отхвърля жалбите, подадени от жалбоподателите по дело F‑5/05.

27      Прокурорът на провинция Варезе разпорежда извършването на съдебномедицинска експертиза по отношение на всички злополуки, за които са подадени декларации от посочените в информационната бележка от 23 юли 2003 г. 42 длъжностни лица (наричана по-нататък „съдебномедицинската експертиза“). По искане на прокурора OLAF изпраща на 15 април 2005 г. преписи от документите, необходими с оглед на извършването на тази експертиза.

28      Заключението от съдебномедицинската експертиза от 15 юни 2005 г. е, че сведенията от медицинско естество не са достатъчни, за да се установи наличието на декларации за злополука с невярно съдържание. В резултат на това, след като е направено искане от прокурора на провинция Варезе в този смисъл, на 12 юли 2005 г. съдия-следователят към съда във Варезе решава да прекрати производството.

29      С докладни записки от 9 октомври 2006 г. OLAF уведомява жалбоподателите за прекратяването на производството.

 Производство и искания на страните

30      На 11 януари 2005 г. жалбата по дело F‑5/05 е регистрирана първоначално в секретариата на Първоинстанционния съд под номер T‑22/05.

31      Жалбоподателите молят Първоинстанционния съд:

–        да разпореди представянето на всички преписки, които се отнасят до жалбоподателите и са запечатани от OLAF,

–        да разпореди представянето на окончателния доклад за разследването,

–        да отмени разследването, проведено срещу жалбоподателите,

–        да отмени докладната записка на OLAF, съдържаща „уведомление за разследването и информация до италианските съдебни органи“,

–        да отмени изпратения на италианските съдебни органи доклад за разследването,

–        да отмени „всеки акт, произтичащ от и/или свързан с тези решения, който би бил приет след настоящата жалба“,

–        да осъди OLAF и Комисията да заплатят обезщетения за вреди, оценени ex aequo et bono на 30 000 EUR за всеки жалбоподател, с възможност за увеличаване и/или намаляване в хода на производството,

–        във всеки случай да осъди Комисията да заплати съдебните разноски, включително разходите и хонорарите за адвоката, с когото жалбоподателите са се консултирали с оглед на подаването на настоящата жалба.

32      С отделна молба, подадена в секретариата на Първоинстанционния съд на 27 април 2005 г., Комисията прави възражение за недопустимост срещу жалба T‑22/05 съгласно член 114, параграф 1 от Процедурния правилник на Първоинстанционния съд, приложим mutatis mutandis за Съда на публичната служба по силата на член 3, параграф 4 от Решение 2004/752/ЕО, Евратом на Съвета от 2 ноември 2004 година за създаване на Съда на публичната служба (ОВ L 333, стр. 7; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 5, стр. 142) до влизане в сила на Процедурния правилник на Съда на публичната служба.

33      Комисията иска от Първоинстанционния съд:

–        да отхвърли жалбата като недопустима,

–        да се произнесе по съдебните разноски в съответствие със закона.

34      На 17 февруари 2005 г. жалбата по дело F‑7/05 е регистрирана първоначално в секретариата на Първоинстанционния съд под номер T‑84/05.

35      Жалбоподателят иска от Първоинстанционния съд:

–        да разпореди представянето на всички преписки, които се отнасят до жалбоподателя и са запечатани от OLAF,

–        да разпореди представянето на окончателния доклад за разследването,

–        да отмени разследването, проведено срещу жалбоподателя,

–        да отмени докладната записка на OLAF, съдържаща „уведомление за разследването и информация до италианските съдебни органи“,

–        да отмени изпратения на италианските съдебни органи доклад за разследването,

–        да отмени всеки акт, произтичащ от и/или свързан с тези решения, който би бил приет след настоящата жалба,

–        да осъди OLAF и Комисията да заплатят обезщетение за вреди, оценени ex aequo et bono на 30 000 EUR, с възможност за увеличаване и/или намаляване в хода на производството,

–        във всеки случай да осъди Комисията да заплати съдебните разноски, включително разходите и хонорарите за адвоката, с когото се е консултирал жалбоподателят с оглед на подаването на настоящата жалба.

36      С отделна молба, подадена в секретариата на Първоинстанционния съд на 27 април 2005 г., Комисията прави възражение за недопустимост срещу жалбата по дело T‑84/05 съгласно член 114, параграф 1 от Процедурния правилник на Първоинстанционния съд. Комисията иска от Първоинстанционния съд:

–        да отхвърли жалбата като недопустима,

–        да се произнесе по съдебните разноски в съответствие със закона.

37      С определение от 3 май 2005 г. на председателя на четвърти състав на Първоинстанционния съд дела T‑22/05 и T‑84/05 са съединени за целите на писмената и устната фаза на производството, и на съдебното решение съгласно член 50 от Процедурния правилник на Първоинстанционния съд.

38      С писма от 31 май 2005 г., постъпили в секретариата на Първоинстанционния съд по факс на същия ден (оригиналите са постъпили на 2 юни същата година), Съветът на Европейския съюз отправя искане да встъпи в производството по дела T‑22/05 и T‑84/05 в подкрепа на исканията на Комисията.

39      В молба, постъпила в секретариата на Първоинстанционния съд на 21 юни 2005 г., жалбоподателите заявяват становищата си по направените от Комисията възражения за недопустимост.

40      С определение от 13 юли 2005 г. на председателя на четвърти състав на Първоинстанционния съд е допуснато встъпването на Съвета в производството по съединени дела T‑22/05 и T‑84/05 в подкрепа на исканията на Комисията.

41      С писмено становище при встъпване, отнасящо се изключително до допустимостта на жалбите по съединени дела T‑22/05 и T‑84/05, постъпило в секретариата на Първоинстанционния съд по факс на 30 септември 2005 г. (оригиналът е постъпил на 4 октомври същата година) Съветът иска от Първоинстанционния съд:

–        да отхвърли жалбите като недопустими,

–        да се произнесе по съдебните разноски в съответствие със закона.

42      С определение от 15 декември 2005 г., съгласно член 3, параграф 3 от Решение 2004/752 Първоинстанционният съд препраща на Съда на публичната служба дела T‑22/05 и T‑84/05. Жалбите са регистрирани в секретариата на Съда на публичната служба съответно под номера F‑5/05 и F‑7/05.

43      В молба, постъпила в секретариата на Съда на публичната служба на 21 юни 2005 г., жалбоподателите заявяват становищата си по писменото становище при встъпване, представено от Съвета по дела F‑5/05 и F‑7/05.

44      С определение от 21 март 2006 г. първи състав на Съда на публичната служба постановява, че по възраженията за недопустимост, направени по дела F‑5/05 и F‑7/05, ще се произнесе с решението по същество.

45      С писмената си защита, постъпила в секретариата на Съда на публичната служба по факс на 20 юни 2006 г. (оригиналът е постъпил на същия ден), Комисията, като поддържа исканията си във връзка с недопустимостта на всички жалби, иска от Съда на публичната служба:

–        да обяви жалбите за неоснователни,

–        да осъди жалбоподателите да заплатят съдебните разноски.

46      Със становището си при встъпване по същество, постъпило в секретариата на Съда на публичната служба по факс на 20 юни 2006 г. (оригиналът е постъпил на 22 юни същата година), Съветът, като поддържа исканията си във връзка с недопустимостта на всички жалби, иска от Съда на публичната служба при условията на евентуалност:

–        да обяви жалбите за неоснователни,

–        да се произнесе по съдебните разноски в съответствие със закона.

47      На 30 юни 2006 г. г‑н Verheyden, бивше длъжностно лице, подава жалба, регистрирана под номер F‑72/06, с която иска по-конкретно отмяна на решението за започване на вътрешното разследване, както и отмяна на решението за изпращане на информацията на италианските съдебни органи.

48      В молба, постъпила в секретариата на Съда на публичната служба на 10 юли 2006 г., жалбоподателите заявяват становищата си по писменото становище при встъпване, представено от Съвета по съществото на спора.

49      На основание член 64, параграф 3, букви а) и г) от Процедурния правилник на Първоинстанционния съд Съдът на публичната служба отправя въпроси до главните страни и искане до Комисията да представи медицинските досиета и административните преписки относно злополуките, от които са пострадали жалбоподателите между януари 1986 г. и юли 2003 г., окончателния доклад за разследването и всеки друг документ на Комисията, и в частност на OLAF, който е свързан с разследването. Жалбоподателите и Комисията изпълняват исканията на Съда на публичната служба.

50      С определение от 13 юни 2007 г. на председателя на първи състав на Съда на публичната служба съединени дела F‑5/05 и F‑7/05 са съединени с дело F‑72/06 за целите на устната фаза на производството съгласно член 50, параграф 1 от Процедурния правилник на Първоинстанционния съд.

51      В хода на съдебното заседание, проведено на 3 юли 2007 г., жалбоподателите посочват, че е отпаднал предметът на исканията им за предоставяне на окончателния доклад за разследването и на медицинските им досиета.

52      С определения от 2 август 2007 г. на първи състав на Съда на публичната служба е възобновена устната фаза по съединени дела F‑5/05 и F‑7/05, както и устната фаза по дело F‑72/06.

53      На основание член 64, параграф 3, букви в) и г) от Процедурния правилник на Първоинстанционния съд Съдът на публичната служба приканва Комисията и Съвета да представят подготвителните документи по член 90а от Правилника и да посочат кои актове на OLAF биха могли, по тяхно мнение, да засегнат интересите им и да бъдат предмет на обжалване съгласно член 90а от Правилника. Комисията и Съветът изпълняват исканията на Съда на публичната служба.

54      Жалбоподателите заявяват становищата и по отговорите на Комисията и Съвета във връзка с посочените в предходната точка процесуално-организационни действия.

 От правна страна

 По обхвата на спора

55      Следва да се приеме, че жалбоподателите искат по същество:

–        отмяна на решението за започване на вътрешното разследване,

–        отмяна на актовете по разследване, извършени в рамките на вътрешното разследване (наричани по-нататък „актовете на OLAF по разследване“),

–        отмяна на решението за изпращане на информация на италианските съдебни органи,

–        отмяна на окончателния доклад за разследването,

–        отмяна на „всеки акт, произтичащ от и/или свързан с тези решения, който би бил приет след настоящата жалба“,

–        осъждане на Комисията да им заплати обезщетения за вреди.

 По исканията за отмяна на решението за започване на вътрешното разследване, на актовете на OLAF по разследването и на окончателния доклад за разследването

56      От член 91, параграф 2 от Правилника следва, че жалбата е допустима само ако преди това пред администрацията е подадена жалба по член 90, параграф 2 в предвидения в него срок и последната е отхвърлена изрично или мълчаливо.

57      В конкретния случай от материалите по преписката е видно, че единственият акт, оспорен от жалбоподателите в жалбите, с които е сезиран директорът на OLAF, е решението за изпращане на информация на италианските съдебни органи. Следователно исканията за отмяна на решението за започване на вътрешното разследване, на действията на OLAF по разследването и на окончателния доклад за разследването, които изобщо не са предхождани от жалба, трябва да бъдат отхвърлени като недопустими, макар и според твърдението на жалбоподателите да засягали интересите им по смисъла на член 90а от Правилника.

 По исканията за отмяна на „всеки акт, произтичащ от и/или свързан с тези решения, който би бил приет след настоящата жалба“

58      Необходимо е да се напомни, че съгласно член 44, параграф 1, букви в) и г) от Процедурния правилник на Първоинстанционния съд всяка жалба трябва да съдържа предмета на спора и кратко изложение на изложените правни основания, както и исканията на жалбоподателя. Тази информация трябва да е достатъчно ясна и точна, за да позволи на ответника да подготви защитата си, а на Съда на публичната служба — да се произнесе по жалбата, ако е необходимо, без да разполага с други данни.

59      В конкретния случай посочените по-горе искания не позволяват да се идентифицира ясно въпросният акт или въпросните актове, чиято отмяна се иска, и трябва да бъдат отхвърлени като недопустими.

 По исканията за отмяна на решението за изпращане на информация на италианските съдебни органи

 По допустимостта

–       Доводи на страните

60      Комисията и Съветът искат от Съда на публичната служба да отхвърли като недопустими посочените по-горе искания по съображението, че решение за изпращане на информация на национални съдебни органи съгласно член 10, параграф 2, първо изречение от Регламент № 1073/1999 (наричано по-нататък „решението, прието съгласно член 10, параграф 2, първо изречение от Регламент № 1073/1999“) не представлявало акт с неблагоприятни последици, както вече са се произнесли общностните юрисдикции. Комисията и Съветът подчертават, че решение от такова естество било само мярка, с която се подготвяло окончателно решение, което националните съдебни или административни органи биха могли да приемат, тъй като тези органи са свободни да решат да предприемат действия във връзка с този акт и са единствените органи, оправомощени да се произнесат с решение, което може да накърни правното положение на засегнатото от акта лице (Определение на председателя на Съда от 19 април 2005 г. по дело Tillack/Комисия, C‑521/04 P(R), Recueil, стр. I‑3103, Определение на Първоинстанционния съд от 18 декември 2003 г. по дело Gómez Reino/Комисия, T‑215/02, Recueil FP, стр. I‑A‑345 и II‑1685, Определение на Първоинстанционния съд от 13 юли 2004 г. по дело Comunidad Autónoma de Andalucía/Комисия, T‑29/03, Recueil, стр. II‑2923, Определение на председателя на Първоинстанционния съд от 15 октомври 2004 г. по дело Tillack/Комисия, T‑193/04 R, Recueil, стр. II‑3575, Решение на Първоинстанционния съд от 6 април 2006 г., Camós Grau/Комисия, T‑309/03, Recueil, стр. II‑1173 и Решение на Първоинстанционния съд от 4 октомври 2006 г. по дело Tillack/Комисия, T‑193/04, Recueil, стр. II‑3995).

61      Жалбоподателите оспорват тезата на Комисията и Съвета. След като напомнят, че член 90а от Правилника е приет, за да се даде възможност на общностния съд да осигури контрола върху актовете, които OLAF извършва в рамките на своите разследвания, те поддържат, че в конкретния случай решението за изпращане на информация на италианските съдебни органи е засегнало несъразмерно някои от основните им права, като правото на защита, правото на разследване при условията на състезателност за събиране на уличаващи и оневиняващи доказателства и на зачитане на личния живот, и поради това е изменило съществено правното им положение. Ето защо това решение било акт с неблагоприятни последици по смисъла на член 90а от Правилника.

62      Жалбоподателите добавят, че що се отнася до съдебната практика, на която се позовават Комисията и Съветът, същата не била относима към конкретния случай, тъй като била изведена по повод на дела, предхождащи въвеждането на член 90а в Правилника. Във всеки случай тази съдебна практика, ако бъде потвърдена в конкретния случай, би довела до нарушение на принципа на ефективна съдебна защита, уреден в членове 6 и 13 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи.

63      Комисията и Съветът отхвърлят довода, изведен от обстоятелството, че цитираната от тях съдебна практика била неотносима. Те подчертават, че дори преди приемането на член 90а от Правилника е съществувала разпоредба, почти идентична на посочения член, а именно член 14 от Регламент № 1073/1999, даваща възможност на длъжностните лица да оспорват с жалба за отмяна актовете на OLAF, които имат неблагоприятни последици. Въпреки тази разпоредба обаче общностната съдебна практика последователно отказвала да счита за акт с неблагоприятни последици решение, прието съгласно член 10, параграф 2, първо изречение от Регламент № 1073/1999.

64      Що се отнася до довода, изведен от твърдяно нарушение на принципа на ефективна съдебна защита, в случай че решението за предоставяне на информация на италианските съдебни органи не се квалифицира като акт с неблагоприятни последици, този довод според Комисията не можело да се приеме. Всъщност лицата, които са засегнати от решение, прието съгласно член 10, параграф 2, първо изречение от Регламент № 1073/1999, винаги разполагали с възможността да поискат от националната юрисдикция да отправи запитване до Съда на Европейските общности относно валидността на този въпрос. Винаги било възможно също така тези лица да предявят пред общностните юрисдикции иск за обезщетение за вредата, която е претърпяна, ако случаят е такъв, вследствие на акта на изпращане на информация.

65      Жалбоподателите не оспорват, че член 90а от Правилника е възпроизвел съдържанието на член 14 от Регламент № 1073/1999, но отхвърлят съждението на Комисията и Съвета, че акт с неблагоприятни последици можело да бъде само окончателното решение, което могат да приемат ОН или националният съд въз основа на резултатите от вътрешното разследване.

66      След покана, в рамките на процесуално-организационни действия, да посочат кои актове на OLAF биха могли според тях да бъдат обжалвани съгласно член 90а от Правилника, след което да бъдат предмет на последващо обжалване, Комисията и Съветът посочват, че ставало въпрос за действия, които са извършени от OLAF в рамките на вътрешно разследване и произвеждат задължително правно действие спрямо длъжностно лице или служител, който не е засегнат от твърденията, предмет на разследването. Ставало дума по-конкретно за претърсването на лични вещи при достъпа до кабинета на трето лице — длъжностно лице или служител, за изземването на такива лични вещи, за разпита на трето лице — длъжностно лице или служител, при който OLAF е използвала неправомерни методи, или още за тайното телефонно подслушване на трето лице — длъжностно лице или служител. Всъщност подобни актове по разследване не можело да се смятат по отношение на трети лица за актове, с които се подготвяло окончателно решение на администрацията, подлежащо на оспорване с жалба за отмяна, тъй като в изготвения впоследствие доклад за разследването не можело да бъде разглеждано трето лице — длъжностно лице или служител. Така третото лице не разполагало с никаква последваща възможност за насрещно обжалване на актовете на OLAF, извършени спрямо него, и следователно трябвало да може да ги оспорва пряко, за да се ползва по-конкретно от съдебна защита на субективните си права.

67      Напротив, относно въпроса дали актове от естеството на описаните по-горе, но предприети спрямо длъжностното лице или служителя, за когото се отнасят твърденията, предмет на разследването, могат да се квалифицират като актове с неблагоприятни последици, Комисията уточнява, че по изключение посочените актове могат да се квалифицират по подобен начин, при условие че бъдат строго отграничени от всеки друг акт по разследване, с което само се подготвяли заключенията на OLAF и срещу което подходящото средство за правна защита се състояло в насрещното му оспорване. Според Комисията обаче се налагал изводът, че в конкретния случай не била налице никоя от тези хипотези на изключения, тъй като жалбоподателите не твърдели, че спрямо тях са извършени актове от естеството на тези, които следвало да се квалифицират като актове с неблагоприятни последици.

68      Жалбоподателите посочват, че не могат да споделят позицията на Комисията и Съвета, изразяваща се в по-благоприятното третиране на третите лица — длъжностни лица и служители, по отношение на длъжностните лица и служители, които са разглеждани в рамките на вътрешно разследване. Подобна позиция, освен че била дискриминационна, била впрочем и погрешна предвид самата цел на член 90а от Правилника, който следвало да бъде тълкуван с оглед на съображение 10 от Регламент № 1073/1999, изрично предвиждащ, че разследванията трябва да бъдат осъществени в съответствие с Правилника и при пълно спазване на човешките права и основни свободи, в частност принципа на безпристрастност, на правото на засегнатите лица да изразяват мнението си за касаещите ги факти и на принципа, че заключенията от разследванията могат да бъдат основани единствено на елементи, които имат доказателствена стойност.

–       Съображения на Съда на публичната служба

69      Първо е уместно да се напомни, че след учредяването на OLAF с Решение 1999/352 общностният законодател, с цел да въведе ефективен съдебен контрол върху дейността на тази служба, предвижда в член 14 от Регламент № 1073/1999, че „[д]о приемането на [изменение на] Правилника […], всяко длъжностно лице [или] служител на Европейските общности [би могло или могъл] да отправи жалба до директора на Службата на основание на настоящия член срещу всеки акт, който би засегнал неблагоприятно интересите му, приет от Службата в хода на вътрешно разследване, в съответствие с процедурите, предвидени в член 90, параграф 2 от Правилника“ и че „[ч]лен 91 от Правилника се прилага за решенията, взети във връзка с такива жалби“. Впоследствие Регламент № 723/2004 урежда възможността длъжностните лица и другите служители да искат отмяна на някои актове на OLAF пред общностните юрисдикции, като въвежда в Правилника член 90а, второ изречение от който предвижда, че всяко лице, за което се прилага правилникът, може „да подаде до директора на ОЛАФ жалба по смисъла на член 90, параграф 2 срещу всеки акт, постановен във връзка с разследванията на [Службата], който засяга неговите интереси“.

70      Следователно се поставя въпросът, който досега не е разглеждан в общностната съдебна практика, дали решението, прието съгласно член 10, параграф 2, първо изречение от Регламент № 1073/1999, представлява акт с неблагоприятни последици по смисъла на член 90а от Правилника.

71      В това отношение е необходимо да се отбележи, че разпоредбите на член 90а от Правилника са приети от общностния законодател през 2004 г., за да се гарантира съдебната защита на лицата, за които се прилага Правилникът. При наличието на едно толкова изрично и неотдавнашно оправомощаване съгласно правилника, Съдът на публичната служба не може да не се съобрази с възложените му от законодателя отговорности в областта, в която е специализиран.

72      По-нататък, тези разпоредби представляват пряко следствие от новите правомощия, които законодателят е поверил на OLAF при приемането на Регламент № 723/2004, независимо дали става въпрос за правомощия в областта на борба с измамите, по силата на член 22а от Правилника, или в областта на дисциплинарната отговорност съобразно с приложение ІX от Правилника. Член 90а от Правилника отразява стремежа на законодателя да съчетае засилената роля на OLAF с подходящи съдебни гаранции.

73      Освен това, както е видно от постоянната практика на Съда, принципът на ефективна съдебна защита представлява общ принцип на общностното право, който произтича от общите конституционни традиции на държавите членки и е уреден в членове 6 и 13 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи (Решение на Съда от 3 септември 2008 г. по дело Kadi et Al Barakaat International Foundation/Съвет и Комисия, C‑402/05 P и C‑415/05 P, Сборник, стр. I‑6351, точка 335). По делото, по което е постановено това решение, след като жалбоподателите са се позовали на правото на защита, и в частност на правото на изслушване, Съдът се е произнесъл по-конкретно, че ефикасността на контрола на общностния съд, който трябва да се отнася по-специално до законосъобразността на мотивите на акта с неблагоприятни последици, предполага съответната общностна институция да съобщи тези мотиви на засегнатите от акта лица при възможност или в момента, в който е приет актът, или най-малкото възможно най-скоро след приемането му, за да се позволи на тези лица да упражнят своевременно правото си на обжалване (вж. в този смисъл Решение по дело по дело Kadi et Al Barakaat International Foundation/Съвет и Комисия, посочено по-горе, точка 336).

74      След като жалбоподателите по настоящото дело се позовават тъкмо на правото на изслушване в подкрепа на доводите си относно гарантирането на ефективна съдебна защита, уместно е да се подчертае, че длъжностно лице не би могло да се ползва от тази гаранция, ако преди да бъде изправено пред националния наказателен съд вследствие на решението, прието съгласно член 10, параграф 2, първо изречение от Регламент № 1073/1999, общностният съд не е имал възможност да провери дали това лице е било предварително изслушано и дали OLAF се е съобразила с разпоредбите на член 4 от Решение 1999/396, предвиждащи, че изпълнението на това задължение може да бъде отложено. Подобен контрол от страна на общностния съд върху решението, прието съгласно член 10, параграф 2, първо изречение от Регламент № 1073/1999, е още по-необходим на тази фаза от процедурата, тъй като OLAF има възможността, ако е получила разрешение за това от генералния секретар на Комисията, да отложи изпълнението на задължението за събиране на становищата на заинтересованите лица, евентуално през по-дълъг период от време.

75      Впрочем е необходимо да се подчертае, че решение, прието съгласно член 10, параграф 2, първо изречение от Регламент № 1073/1999, може да има съществени последици върху развитието на кариерата на съответните лица. Всъщност съгласно член 43 от Правилника „[с]пособностите, ефикасността и поведението в службата на длъжностното лице подлежат на периодично атестиране, което се извършва най-малко веднъж на всеки две години“. Когато обаче OLAF счете, че поведението на служител може да доведе до образуване на наказателно производство и по това съображение изпрати информация на националните съдебни органи, това обстоятелство, за което ОН узнава най-често от самата OLAF или от съответния служител, например когато последният е изслушан от националния съд в качеството на свидетел, може да повлияе на преценката, която администрацията трябва да извърши по-конкретно по отношение на поведението на този служител в службата.

76      Освен това естеството на съдебната защита, гарантирана на лицата, до които се отнася започнато от OLAF разследване, се променя, когато директорът на OLAF приеме решение съгласно член 10, параграф 2, първо изречение от Регламент № 1073/1999. Всъщност ако преди приемането на подобно решение тези лица се ползват, в случай че възникне такава необходимост, от съдебна защита, гарантирана от общностните институции, срещу евентуалното накърняване на правата им, вследствие на приемането на решението тази защита се прилага от националните съдебни органи, получили от OLAF информацията, събрана в рамките на вътрешното разследване.

77      Предвид последиците, които могат да породят, трудно може да се отхвърли разбирането, че решенията, приети съгласно член 10, параграф 2, първо изречение от Регламент № 1073/1999, имат качеството на акт с неблагоприятни последици по смисъла на член 90а от Правилника, след като самият общностен законодател е предвидил необходимостта да обвърже вътрешните разследвания със строги процесуални гаранции, и по-конкретно да обуслови най-важните актове, които приема OLAF в рамките на тези разследвания — сред които, предвид обхвата им, се включват непременно и решенията, приети съгласно член 10, параграф 2, първо изречение от Регламент № 1073/1999 — от спазването на основния принцип на зачитане на правото на защита. Всъщност след като в съображение 10 от Регламент № 1073/1999 е посочено, че разследванията на OLAF трябва да бъдат провеждани „при пълно спазване на човешките права и основни свободи, в частност принципа на безпристрастност, на правото на засегнатите лица да изразяват мнението си за касаещите ги факти и на принципа, че заключенията от разследванията могат да бъдат основани единствено на елементи, които имат доказателствена стойност“, в член 4, параграф 6, буква б) от този регламент е предвидено, че всяка институция, орган, служба и агенция, създадена с Учредителните договори или въз основа на тях, приема правила относно „гаранциите за правата на лицата, засегнати от вътрешно разследване“.

78      Ако Съдът на публичната служба не упражнява този контрол за законосъобразност на решението, прието съгласно член 10, параграф 2, второ изречение от Регламент № 1073/1999, след като само този съд може своевременно да упражни контрол върху решение, отнасящо се до лице, за което се прилага правилника, не би било възможно да се санкционира евентуално нарушение на разпоредбите на Регламент № 1073/1999, насочени към закрилата на правото на защита. Всъщност националният съд би останал сезиран с изпратената му от OLAF информация, докато санкционирането от общностния съд на подобна незаконосъобразност поради нарушаване на правото на защита предполага националният съд да няма възможност да се основава на такава информация. Впрочем Съдът вече се е произнесъл, че подобно нарушаване на правото на защита от страна на OLAF представлява нарушение на съществени правила, приложими в процедурата по разследване (Определение на председателя на Съда от 8 април 2003 г. по дело Gómez-Reino/Комисия, C‑471/02 P(R), Recueil, стр. I‑3207, точка 64).

79      Освен това, както сочат фактите по случая, ако OLAF изобщо не е получила разрешение от генералния секретар на Комисията, нито го е поискала от него в нарушение на разпоредбите на член 4 от Решение 1999/396, без да може общностният съд да установи тази незаконосъобразност, длъжностното лице, незаконосъобразно и без негово знание, би станало обект на процедури, насочени пряко срещу него в продължение на месеци. Обстоятелството, че изпълнението на задължението за изслушване на заинтересованото лице може да бъде отложено и че така то не е в състояние да защити правата си пред съд, бил той национален или общностен, обосновава в още по-голяма степен допустимостта на жалба за отмяна, насочена пряко срещу решение, прието съгласно член 10, параграф 2, първо изречение от Регламент № 1073/1999. Всъщност в подобен контекст съществуващите пред националния съд гаранции не могат да намерят приложение, докато на заинтересованото длъжностно лице не бъде съобщено за провежданото срещу него наказателно производство. При това само съдебният контрол, упражнен във фазата на вземане на решението, прието съгласно член 10, параграф 2, първо изречение от Регламент № 1073/1999, може да осигури своевременно зачитането на правомощията на генералния секретар на Комисията, който е единственият външен спрямо OLAF орган, овластен да упражнява определено право да наблюдава провеждането на разследване, за да реши дали да се запази поверителност в рамките на разследването, преди да се сезират националните съдебни органи.

80      Впрочем за да бъде ефективен, съдебният контрол на акт като решението, прието съгласно член 10, параграф 2, първо изречение от Регламент № 1073/1999, не следва да се упражнява само в рамките на иск за обезщетение. Безспорно този иск дава възможност на длъжностното лице да получи обезщетение за вредите, които е претърпяло по повод на разследване на OLAF (вж. Решение по дело Camós Grau/Комисия, посочено по-горе). Подобен иск за обезщетение обаче от една страна предполага по отношение на длъжностните лица на Общностите досъдебна процедура в две фази, с относително продължително съдебно разрешаване на споровете по нея, а от друга страна не позволява да се осигури зачитането на правото на защита в момента, в който то може да бъде нарушено.

81      Съдът на публичната служба счита за необходимо да подчертае, че от постоянната съдебна практика е видно, че ефективната съдебна защита предполага възможност за страната в процеса, чиито интереси са накърнени от акт с неблагоприятни последици, да поиска от съда да приеме предпазни обезпечителни мерки. Впрочем молба за спиране на изпълнението на такъв акт е допустима по силата на член 102, параграф 1 от Процедурния правилник само ако молителят е обжалвал този акт пред Съда на публичната служба. Следователно признаването на правото на пряка жалба срещу решението, прието съгласно член 10, параграф 2, първо изречение от Регламент № 1073/1999, би дало възможност на съответното длъжностно лице, ако са му известни заключенията от разследването, да постигне спиране на изпълнението на посоченото решение, ако това е необходимо и ако са изпълнени предвидените за тази цел изисквания за неотложност и вреда.

82      И накрая, трябва да се посочи, че ефективният контрол за законосъобразност на акт като решението, прието съгласно член 10, параграф 2, първо изречение от Регламент № 1073/1999, може да допринесе за пълното съобразяване на OLAF със законосъобразността на разследванията и за зачитането на основните права на лицата, към които са насочени, в съответствие с волята на законодателя. Съдът на публичната служба отбелязва, че по настоящия спор OLAF е дала отговор по жалбите, с които са я сезирали жалбоподателите по дело F‑5/05 на основание член 90а от Правилника, едва на 21 февруари 2005 г., или след подаването на жалбите, и че само Комисията, която не е автор на оспорения акт, е дала изчерпателен отговор по подадените пред OLAF жалби. Подобно положение, при което авторът на обжалваното решение не взема отношение по отправените срещу това решение критики, трудно може да се съвмести с принципа на добра администрация и е показателно за трудностите, до които може да доведе липсата на ясно потвърден и ефективен съдебен контрол. Анализът на жалбата по съществото на настоящия спор не може да опровергае тази констатация.

83      Следователно всички изложени по-горе съображения обосновават извода, че на решенията, приети съгласно член 10, параграф 2, първо изречение от Регламент № 1073/1999, следва да се признае качеството на акт с неблагоприятни последици по смисъла на член 90а от Правилника.

84      Никой от изтъкнатите от Комисията доводи не може да обори този извод.

85      На първо място Комисията и Съветът твърдят, че решение, прието от директора на OLAF съгласно член 10, параграф 2, първо изречение от Регламент № 1073/1999, било само мярка, с която се подготвяло окончателно решение, което националните съдебни или административни органи биха могли да приемат.

86      Вярно е, че в това отношение съгласно установената съдебна практика, когато става въпрос за актове или решения, чието изготвяне се осъществява в няколко фази, по-конкретно след приключване на вътрешна процедура, по принцип обжалваеми актове са само мерките, с които се определя окончателно позицията на институцията след приключване на тази процедура, като се изключват междинните мерки, чиято цел е да се подготви окончателното решение. Актовете, с които се подготвя решение, не засягат интересите на лицата и едва по повод на жалба срещу решение, прието след приключване на процедурата, жалбоподателят може да оспори предходни актове, тясно свързани с нея (Определение на Първоинстанционния съд от 11 февруари 2003 г. по дело Pflugradt/ЕЦБ, T‑83/02, Recueil FP стр. I‑A‑47 и II‑281, точка 34).

87      Необходимо е да се подчертае обаче, че когато взема решение съгласно член 10, параграф 2, първо изречение от Регламент № 1073/1999, директорът на OLAF приема позиция, с оглед на временните или окончателни резултати от разследването, проведено от нейните служби, по наличието на обстоятелства, които могат да доведат до образуване на наказателно производство, и преценява дали лицето или лицата, към които е насочено разследването, могат да бъдат подведени под наказателна отговорност. Това решение е прието от независим общностен орган, който единствен носи отговорност за него, в рамките на специална процедура, отделна от националното съдебно производството. Посоченото решение не предхожда приемането на друг акт с неблагоприятни последици от компетентността на директора на OLAF и следователно определя позицията на своя автор. Същото не може в това отношение да бъде сравнявано с акта, с който ОН започва дисциплинарно производство срещу длъжностно лице, чийто предмет е да подготви приемането на последващо и окончателно решение на същия орган.

88      Ако решение, прието на основание член 10, параграф 2, първо изречение от Регламент № 1073/1999, трябва да се разглежда като мярка, с която се подготвят националното съдебно следствие и решения, които могат да бъдат приети впоследствие от ОН, би следвало да се приеме a fortiori, че всички актове на OLAF във връзка с извършено от нея разследване, които най-често предхождат решението за изпращане на информация, също представляват само подготвителни актове. Подобен анализ, от една страна, би влязъл в противоречие с ясния текст на член 90а от Правилника и с намерението на неговите съставители, които с признаването в полза на всяко лице, за което се прилага правилникът, на правото да подаде жалба срещу „акт […] на ОЛАФ, който засяга неговите интереси“, предполагат съществуването на такива актове, и от друга страна, би довел до безпредметност и безполезност член 90а от Правилника, както правилно поддържат жалбоподателите.

89      Освен това примерите за актове с неблагоприятни последици, подлежащи на обжалване съгласно член 90а от Правилника, дадени от Комисията и Съвета в отговор на писмен въпрос на Съда на публичната служба, като претърсването или изземването на лични вещи при достъп до кабинета на трето лице — длъжностно лице или служител, във връзка с разследването, или още разпита с неправомерни методи или тайното подслушване на телефонния апарат на трето лице — длъжностно лице или служител, във връзка с разследването, не представляват в точния смисъл на думата същински административни решения, за разлика от решението, прието съгласно член 10, параграф 2, първо изречение от Регламент № 1073/1999. Ако е вярно, че тези актове не предполагат непременно приемането на последващи решения, те не засягат интересите и правното положение на това трето лице — длъжностно лице или служител, в по-голяма степен от спорното решение за изпращане на информация във вреда на лицата, към които е насочено разследване на OLAF. В частност тези актове сами по себе си не оказват влияние a priori върху административното положение и кариерата на тези трети лица — длъжностни лица или служители, докато решение за изпращане на информация като спорното решение има преки отрицателни последици върху интересите, кариерата и репутацията на засегнатите лица.

90      Следователно решението, прието съгласно член 10, параграф 2, първо изречение от Регламент № 1073/1999, не може да се разглежда само като междинно и подготвително решение, без да се обезсмисли напълно действието на член 90а от Правилника. Тъкмо това решение представлява актът, с който директорът на OLAF, на когото е възложена специална и изключителна отговорност за тази цел в рамките на Общностите, се произнася по наличието на обстоятелства, на които може да се даде наказателноправна квалификация, и решава да сезира националните юрисдикции, за да бъдат разгледани тези обстоятелства в наказателно производство по съответния ред.

91      Впрочем е уместно да се отбележи, че в областта на дисциплинарната отговорност на длъжностните лица, по случай, при който е обжалвано становище, издадено от дисциплинарен съвет, Съдът е счел, че подобно становище представлява подлежащ на обжалване акт с неблагоприятни последици, тъй като това становище, макар да изхожда от консултативен орган, е изразено след приключване на разследване, което дисциплинарният съвет е трябвало да проведе напълно независимо и съгласно специална и самостоятелна процедура, която се развива при условията на състезателност и е обусловена от спазването на основните принципи на зачитане на правото на защита (Решение на Съда от 29 януари 1985 г. по дело F/Комисия, 228/83, Recueil, стр. 275, точка 16). По аналогия подобно разсъждение е приложимо a fortiori и за хипотезата на решенията, приети съгласно член 10, параграф 2, първо изречение от Регламент № 1073/1999, тъй като наред с това, че предназначението им не е да подготвят последващото и окончателно приемане на решение от директора на OLAF, те се издават от независим общностен орган и също се приемат в рамките или след приключването на разследване, което трябва да бъде проведено „при пълно спазване […] на правото на засегнатите лица да изразяват мнението си за касаещите ги факти“.

92      На второ място Комисията и Съветът се позовават на прецеденти от съдебната практика, за да оспорят качеството на акт с неблагоприятни последици на решенията, приети съгласно член 10, параграф 2, първо изречение от Регламент № 1073/1999.

93      В това отношение е вярно, че по споровете, по които са постановени Определение на председателя на Съда по дело Tillack/Комисия, посочено по-горе (точка 34), Определение на председателя на Първоинстанционния съд по дело Tillack/Комисия, посочено по-горе (точка 46) и Решение на Първоинстанционния съд по дело Tillack/Комисия, посочено по-горе (точки 68—70) общностните юрисдикции са счели, че решение, прието съгласно член 10, параграф 2, първо изречение от Регламент № 1073/1999, не е изменило съществено правното положение на засегнатото от посочената информация лице.

94      Тези съдебни актове обаче са постановени във връзка с лице, което не е имало качеството на длъжностно лице на Общностите, по дела, образувани на основание член 230 ЕО, а не на основание член 236 ЕО. Съдът, както и Първоинстанционният съд, които не са сезирани с въпрос за обхвата на член 90а от Правилника, отбелязват, че жалбоподателят е разполагал с достатъчни процесуални гаранции пред националния съд и че актът на OLAF за изпращане на информация, засягаща жалбоподателя, бил само подготвителен акт. Тази хипотеза обаче се различава от настоящия случай. Всъщност що се отнася до трето лице по отношение на Общностите, чиято кариера и материално положение не зависят пряко от приетите от общностните власти мерки, общностният съд не разполага със специално правомощие да гарантира вместо националния съдия зачитането на основните права и спазването на изискванията за справедлив процес.

95      Относно съдебните актове на Първоинстанционния съд по споровете, по които са постановени Определение по дело Comunidad Autónoma de Andalucía/Комисия, посочено по-горе, както и Решение по дело Camós Grau/Комисия, посочено по-горе, е необходимо да се отбележи, че в тези съдебни актове Първоинстанционният съд се е произнесъл по правното естество на доклада, с който OLAF приключва разследване, а не по квалифицирането като акт с неблагоприятни последици на решение като обжалваното в настоящото производство.

96      Накрая е уместно да се подчертае, че съдът, както и Първоинстанционният съд вече са възприели разбирането, че контрол за законосъобразност на актове на OLAF с неблагоприятни последици може да бъде упражнен от общностния съд и в производството по жалба за отмяна (вж. в този смисъл Решение на Съда от 30 март 2004 г. по дело Rothley и др./Парламент, C‑167/02 P, Recueil, стр. I‑3149, точка 50, Определение на председателя на Първоинстанционния съд от 2 май 2000 г. по дело Rothley и др./Парламент, T‑17/00 R, Recueil, стр. II‑2085, точка 107, Решение Първоинстанционния съд от 26 февруари 2002 г. подело Rothley и др./Парламент, T‑17/00, Recueil, стр. II‑579, точка 73).

97      Следователно искането на жалбоподателите за отмяна на решението за изпращане на информация на италианските съдебни органи е допустимо.

 По съществото на спора

98      В подкрепа на исканията си за отмяна жалбоподателите изтъкват по същество пет правни основания, изведени, първо, от обстоятелството, че решението за изпращане на информация на италианските съдебни органи било прието без наличие на валидно основание, второ, от нарушението на основния принцип на зачитане на правото на защита, трето, от нарушение на член 26, седма алинея от Правилника, четвърто, от нарушение на член 25, втора алинея от посочения правилник относно задължението за мотивиране на решенията с неблагоприятни последици, пето, от незаконосъобразността на Регламент № 1073/1999 и на Решение 1999/396.

99      Уместно е да се разгледа второто правно основание, изведено от нарушението на основния принцип на зачитане на правото на защита.

–       Доводи на страните

100    Жалбоподателите поддържат, че OLAF е нарушила основния принцип на зачитане на правото на защита, гарантиран в конкретния случай по силата на член 4 от Решение 1999/396, тъй като не им е предоставена възможност, преди OLAF да реши да изпрати засягащата ги информация на италианските съдебни органи, да дадат становището си по фактите, на които се основава изпращането на информацията. Заинтересованите лица уточняват, че никое особено обстоятелство по разследването не обосновавало възможност OLAF да се въздържи от спазването на този принцип и че във всички случаи генералният секретар на Комисията изобщо не е дал съгласие в този смисъл.

101    В защитата си Комисията отбелязва в началото, че правилата, които OLAF трябва да спазва при провеждането на вътрешните си разследвания, били тези и само тези, които се съдържат, от една страна, в първото изречение, и от друга страна, във второто изречение на член 4, първа алинея от Решение 1999/396 (вж. в този смисъл Определение на Първоинстанционния съд по дело Gómez-Reino/Комисия, посочено по-горе, точка 65).

102    Що се отнася обаче до първото изречение на член 4, първа алинея от Решение 1999/396, в което е предвидено, че длъжностно лице, което може да се окаже засегнато от разследване на OLAF, се информира незабавно, когато това не би навредило на разследването, Комисията поддържа, че в конкретния случай тези разпоредби не са нарушени, тъй като евентуално уведомяване на жалбоподателите би засегнало ефикасността на разследванията на италианските съдебни власти, предвид опасността от унищожаване на някои документи. Относно второто изречение на член 4, първа алинея от Решение 1999/396, то не се прилагало по отношение на решението, прието съгласно член 10, параграф 2, първо изречение от Регламент № 1073/1999, когато на националните съдебни власти се изпраща информация в хода на вътрешно разследване, а не след приключването му.

103    Комисията твърди, че във всички случаи жалбоподателите са уведомени в подходящия за това момент за всички интересуващи ги обстоятелства, тъй като в рамките на италианското наказателно производство са им съобщени приложенията към докладната записка от 5 август 2003 г., в случая информационната бележка от 23 юли 2003 г., както и протокола от изслушването на бившия директор на IES.

–       Съображения на Съда на публичната служба

104    В началото е уместно да се напомни че съгласно член 4, първа алинея, първо изречение от Решение 1999/396 „[п]ри възникване на възможни основания за въвличане на член, длъжностно лице или служител на Комисията, [заинтересованото лице] се информира незабавно[, когато това] не би навредило на разследването“. Що се отнася до член 4, първа алинея, второ изречение от посоченото решение, той предвижда, че [във] всеки случай заключения, насочващи към член, длъжностно лице или служител на Комисията, не могат да бъдат правени, след като разследването е вече приключило, без да е било дадено право на [заинтересованото лице] да [даде] становището си по всички засягащи [го] факти.“

105    Както се е произнесъл Първоинстанционният съд в Решение от 8 юли 2008 г. по дело Franchet и Byk/Комисия (T‑48/05, Сборник, стр. II‑1585, точки 133 и 145), от посочените по-горе разпоредби на член 4, първа алинея от Решение 1999/396 е видно, че когато директорът на OLAF възнамерява да приеме решение съгласно член 10, параграф 2, първо изречение от Регламент № 1073/1999, му е възложено задължението, в случай че информацията съдържа заключения, които се отнасят поименно до член, длъжностно лице или служител на Комисията, преди информацията да бъде изпратена на националните съдебни органи, да даде възможност на това лице да изрази своето становище по всички засягащи го факти.

106    В конкретния случай от материалите по делото е видно, че в информационната бележка от 23 юли 2003 г., приложена към докладната записка от 5 август 2003 г., OLAF е цитирала поименно жалбоподателите като лица, които е възможно да са извършили престъпления. Така докладната записка от 5 август 2003 г. е съдържала „заключения, които се отнасят поименно“ до жалбоподателите.

107    Следователно жалбоподателите е трябвало по принцип да бъдат информирани и изслушани по отношение на засягащите ги факти преди изпращането на докладната записка от 5 август 2003 г.

108    Несъмнено член 4, втора алинея от Решение 1999/396 предвижда изключение за случаите, при които е необходимо запазване на тайна за целите на разследването и при които се изисква прилагане на процедури по разследване, които подлежат на разглеждане от националните съдебни органи. В такива случаи изпълнението на задължението да се покани длъжностното лице да изрази становището си може да се отложи съгласувано с главния секретар на Комисията.

109    Жалбоподателите твърдят обаче, без това да се оспорва от Комисията, че генералният секретар на Комисията не е дал съгласието си за отлагане изпълнението на задължението те да бъдат поканени да дадат становището си, нито дори е поискано от него да даде подобно съгласие.

110    Следва да се отбележи, че задължението да се поиска и получи съгласието на генералния секретар на Комисията не е обикновена формалност, която да може евентуално да бъде изпълнена на по-късен етап. Всъщност както е прието в Решение по дело Franchet и Byk/Комисия (посочено по-горе, точка 151), изискването за получаване на подобно съгласие би изгубило основанието за своето съществуване, а именно да послужи като гаранция за зачитането на правото на защита на съответните длъжностни лица, за необходимостта от отлагане на тяхното уведомяване само в действително изключителни случаи и за това, че този изключителен характер не се преценява единствено от OLAF, а се нуждае и от преценката на генералния секретар на Комисията.

111    При тези условия следва да се установи, че OLAF е нарушила разпоредбите на член 4 от Решение 1999/396 и не е зачела правото на защита на жалбоподателите.

112    За изчерпателност е необходимо да се напомни, че съгласно постоянната съдебна практика зачитането на правото на защита във всяка започнала срещу дадено лице процедура, която може да завърши с акт с неблагоприятни последици, представлява основен принцип на общностното право, който трябва да бъде гарантиран дори при липсата на каквато и да било правна уредба относно съответната процедура (вж. Решение на Първоинстанционния съд от 23 април 2002 г. по дело Campolargo/Комисия, T‑372/00, Recueil FP, стр. I‑A‑49 и II‑223, точка 30 и цитираната съдебна практика). Този принцип, който поначало изисква заинтересованото лице да бъде изслушано от компетентния орган преди приемането на акта с неблагоприятни последици, се прилага както в областта на дисциплинарната отговорност, така и в други области, спадащи към общностната публична служба (вж. Решение по дело Campolargo/Комисия, посочено по-горе, точка 31 и цитираната съдебна практика).

113    Следователно дори да се предположи, както поддържа Комисията, че член 4, първа алинея, второ изречение от Решение 1999/396 не е приложим към решение, прието съгласно член 10, параграф 2, първо изречение от Регламент № 1073/1999, когато на националните съдебни органи е изпратена информация в хода на разследването, това не променя обстоятелството, че поначало OLAF е длъжна, по силата на основния принцип на зачитане на правото на защита, да покани жалбоподателите, преди изпращането на информацията, да изразят всяко полезно мнение по засягащите ги факти. Безспорно е обаче, че това не е направено, въпреки че не е налице каквото и да било особено основание за това.

114    Накрая, макар Комисията да твърди, че жалбоподателите са уведомени в подходящия за това момент за всички интересуващи ги обстоятелства, тъй като в рамките на италианското наказателно производство им е съобщена докладната записка от 5 август 2003 г. с приложенията към нея, не може да се счита, че подобно обстоятелство, последващо решението за изпращане на информация на италианските съдебни органи, е заместило нарушаването от OLAF на разпоредбите на член 4 от Решение 1999/396.

115    От това следва, че без да е необходимо да се разглеждат останалите правни основания, решението за изпращане на информация на италианските съдебни органи трябва да се отмени.

 По исканията за обезщетения

 Доводи на страните

116    Жалбоподателите искат по същество обезщетение за неимуществените вреди, произтичащи, първо, от решението за започване на вътрешното разследване и от актовете по разследване на OLAF, второ, от това, че без основателно съображение и без да зачете правото на защита OLAF, е изпратила засягащата ги информация на италианските съдебни органи, трето, от това, че окончателният доклад за разследването съдържал заключения, които изобщо не почиват на факти с достатъчна доказателствена стойност, четвърто, от това, че OLAF не е предприела никакви действия по жалбите, които те са подали, за да се запознаят с материалите по разследването. Жалбоподателите уточняват в частност, че решението за изпращане на информация на италианските съдебни органи довело до образуване на наказателно разследване от прокурора на провинция Варезе и че това разследване, наред с факта че ги поставило в състояние на безпокойство поради възможно наказателно преследване, накърнило също и тяхната чест и професионална репутация.

117    В защитата си Комисията изтъква недопустимостта на посочените по-горе искания по съображението, че в нарушение на разпоредбите на член 44, параграф 1, буква в) от Процедурния правилник на Първоинстанционния съд те не съдържат каквито и да било данни, позволяващи да се установи поведението, в което жалбоподателите я упрекват. Във всички случаи, дори да се приемело, че посочените по-горе искания отговарят на изискванията на член 44, параграф 1, буква в) от Процедурния правилник на Първоинстанционния съд, Комисията отбелязва, че те не били допустими, тъй като „изцяло се обхващали“ от исканията за отмяна, които трябвало да се отхвърлят като недопустими.

118    По същество Комисията поддържа, че неимуществените вреди, на които се позовават жалбоподателите, произтичат единствено от самостоятелното решение на италианските съдебни органи да образуват наказателно производство, така че не била налице причинно-следствена връзка между критикуваното поведение и твърдяната вреда.

119    В репликата си, след като изтъкват допустимостта на исканията за обезщетения, жалбоподателите оспорват в частност твърдението на Комисията, че вредите, за които искат обезщетения, произтичат пряко от самостоятелното решение на италианските съдебни органи да образуват наказателно производство. Те подчертават в това отношение, че би било немислимо прокурорът на провинция Варезе, сезиран с докладна записка, в която се посочват факти, квалифицирани като измама, съучастничество в измама и подправка на документи, да не образува наказателно производство.

 Съображения на Съда на публичната служба

–       По допустимостта

120    В рамките на въведената с член 90а от Правилника система на правни средства за защита, искът за обезщетение за вреди, за които носи отговорност OLAF, е допустим само ако е предхождан от досъдебна процедура в съответствие с разпоредбите на Правилника. Тази процедура е различна в зависимост от това дали вредата, за която се иска обезщетение, произтича от акт с неблагоприятни последици по смисъла на член 90а от Правилника или от поведение на OLAF, което няма характер на решение. В първия случай заинтересованото лице следва да сезира в определените срокове директора на OLAF с жалба срещу съответния акт. И обратно, във втория случай административната процедура трябва да започне с подаване на искане по смисъла на член 90, параграф 1 от Правилника,  насочено към получаване на обезщетение, и да продължи, ако е необходимо, с подаване на жалба срещу решението за отхвърляне на искането (вж. по аналогия Решение на Първоинстанционния съд от 28 юни 1996 г. по дело Y/Съд, T‑500/93, Recueil FP, стр. I‑A‑335 и II‑977, точка 64). Когато обаче е налице пряка връзка между жалба за отмяна и иск за обезщетение, последният е допустим като акцесорен на жалбата за отмяна, без да е необходимо тя да е предхождана от искане до администрацията да поправи вредата, за която се твърди, че е претърпяна, нито от жалба, с която да се оспорва основателността на изричното или мълчаливото отхвърляне на искането (вж. по аналогия решение по дело Y/Съд, посочено по-горе, точка 66).

121    В конкретния случай по отношение на искането за обезщетение за вредите, за които се твърди, че са причинени в резултат от решението за започване на вътрешното разследване, от актовете по разследване на OLAF, от съдържанието на окончателния доклад за разследването и от отказа на OLAF да предприеме действия по подадените от жалбоподателите жалби, това искане трябва да бъде отхвърлено като недопустимо, тъй като жалбоподателите не са спазили изискванията на досъдебната процедура. Всъщност в хипотезата, при която критикуваното от жалбоподателите поведение би представлявало акт с неблагоприятни последици по смисъла на член 90а от Правилника, срещу това поведение би трябвало се подаде жалба, което не е направено. Освен това в хипотезата, при която това поведение би трябвало да се разглежда като поведение, което няма характер на решение, жалбоподателите би трябвало да подадат последователно искане за обезщетение по член 90, параграф 1 от Правилника и след това жалба, което те не са сторили.

122    Напротив, когато става въпрос за искане за обезщетение за вреди, за които се твърди, че са причинени вследствие на изпращането на информация на италианските съдебни власти, това искане, което, обратно на поддържаното от Комисията, е мотивирано в достатъчна степен още с подаването на настоящата жалба, има пряка връзка с исканията за отмяна на решението за изпращане на информация и поради това трябва да се разглежда като допустимо в качеството му на акцесорно на посочените искания.

123    Ето защо ще бъде разгледан само въпросът за основателността на искането за обезщетение за вредите, произтичащи от решението за изпращане на информация на италианските съдебни органи.

–       По съществото на спора

124    Както бе посочено по-горе, решението за изпращане на информация на италианските съдебни органи е прието в нарушение на разпоредбите на член 4 от Решение 1999/396 относно зачитането на правото на защита и поради самия факт на нарушението на тези съществени процедурни правила е причинило неимуществени вреди на жалбоподателите. В конкретния случай тези вреди намират още по-силно проявление, тъй като решението е последвано от образуване на наказателно разследване от италианските съдебни власти.

125    Напротив, що се отнася до вредата, произтичаща за жалбоподателите в резултат от състоянието им на безпокойство и от накърняването на честта и професионалната им репутация, причинени вследствие на образуваното в Италия наказателно производство, следва да се напомни, че съгласно постоянната съдебна практика ангажирането на отговорността на Общността предполага кумулирането на съвкупност от условия, а именно неправомерност на поведението, за което се упрекват институциите, наличие на действителна вреда и на причинно-следствена връзка между твърдяното поведение и претендираната вреда (Решение на Съда от 16 декември 1987 г. по дело Delauche/Комисия, 111/86, Recueil, стр. 5345, точка 30, Решение на Първоинстанционния съд от 17 октомври 2002 г. по дело Cocchi и Hainz/Комисия, T‑330/00 и T‑114/01, Recueil FP, стр. I‑A‑193 и II‑987, точка 97). Освен това за да се приеме, че е налице подобна връзка, трябва по принцип да се докаже съществуването на пряка и сигурна причинно-следствена връзка между извършеното от съответната институция нарушение и претендираната вреда (Решение на Първоинстанционния съд от 5 октомври 2004 г. по дело Sanders и др./Комисия, T‑45/01, Recueil, стр. II‑3315, точка 149, Решение на Първоинстанционния съд от 5 октомври 2004 г. по дело Eagle и др./Комисия, T‑144/02, Recueil, стр. II‑3381, точка 148 и Решение на Първоинстанционния съд от 12 септември 2007 г. по дело Combescot/Комисия, T‑250/04, все още непубликувано в Сборника, точка 95).

126    В конкретния случай, макар по силата на принципа за лоялно сътрудничество италианските съдебни власти да са длъжни да разгледат внимателно информацията, изпратена от OLAF, и да изведат от нея съответните последици, за да осигурят спазването на общностното право, посочените органи остават свободни в рамките на своите правомощия да преценят съдържанието и обхвата на посочената информация и въз основа на това, ако е необходимо, да предприемат съответни действия,. Следователно претендираните неимуществени вреди произтичат пряко от поведението на италианските съдебни власти, които са взели решение да образуват наказателно производство и след това да извършат действия по разследване (вж. в този смисъл Решение по дело Tillack/Комисия, посочено по-горе, точка 122). При тези условия жалбоподателите не доказват съществуването на причинно-следствена връзка между, от една страна, решението за изпращане на информация на италианските съдебни органи, и от друга страна, неимуществените вреди, състоящи се в състоянието на безпокойство на жалбоподателите и в накърняването на честта и професионалната им репутация.

127    От това следва, че исканията за обезщетение трябва да се уважат само доколкото се отнасят до поправянето на вредата, произтичаща от нарушението на разпоредбите на член 4 от Решение 1999/396 относно зачитането на правото на защита.

128    Относно поправянето на тази вреда, макар съгласно постоянната съдебна практика да е възможно отмяната на обжалван акт сама по себе си да представлява подходящо и по принцип — тоест при липсата в посочения акт на каквато и да било изрична отрицателна оценка за качествата на жалбоподателя, която да може да го нарани — достатъчно поправяне на всяка неимуществена вреда, която последният може да претърпи (Решение на Първоинстанционния съд от 8 юли 2004 г. по дело Schochaert/Съвет, T‑136/03, стр. I‑A‑215 и II‑957, точка 34), тази съдебна практика не може да се приложи към конкретния случай.

129    Всъщност предвид естеството и значимостта на претърпяната от жалбоподателите вреда, състояща се нарушението на разпоредбите на член 4 от Решение 1999/396 относно зачитането на правото на защита, отмяната на решението за изпращане на информация на италианските съдебни органи не може да представлява подходящо и достатъчно поправяне на вредата, причинена вследствие на незаконосъобразността на това решение. При тези условия следва да се присъди обезщетение по справедливост, като Комисията се осъди да заплати на всеки от жалбоподателите сумата от 3 000 EUR.

 По съдебните разноски

130    По силата на член 122 от Процедурния правилник разпоредбите на глава осма от дял II относно съдебните разноски и разходите, свързани с производството, се прилагат само по отношение на делата, образувани пред Съда на публичната служба, считано от датата на влизане в сила на този процедурен правилник, а именно от 1 ноември 2007 г. Съответните разпоредби на Процедурния правилник на Първоинстанционния съд продължават да се прилагат съответно към висящите дела пред Съда на публичната служба преди тази дата.

131    Съгласно член 87, параграф 2 от Процедурния правилник на Първоинстанционния съд загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Тъй като жалбата е уважена в основната ѝ част, Комисията следва да бъде осъдена да заплати съдебните разноски.

132    Съгласно член 87, параграф 4, първа алинея от Процедурния правилник на Първоинстанционния съд Съветът, в качеството на встъпила страна, понася направените от него съдебни разноски.

По изложените съображения

СЪДЪТ НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА (първи състав)

реши:

1)      Отменя решението от 5 август 2003 г., с което Европейската служба за борба с измамите е изпратила на италианските съдебни органи информация, засягаща г‑н Violetti и г‑жа Schmit, както и останалите дванадесет длъжностни лица на Комисията на Европейските общности, чиито имена са посочени в приложение към настоящото решение.

2)      Осъжда Комисията на Европейските общности да заплати на г‑н Violetti, на г‑жа Schmit и на всяко от останалите дванадесет длъжностни лица на Комисията на Европейските общности, чиито имена са посочени в приложение към настоящото решение, сумата от 3 000 EUR.

3)      Отхвърля в останалата им част исканията по двете жалби.

4)      Осъжда Комисията на Европейските общности да понесе направените от нея съдебни разноски и да заплати съдебните разноски, направени от жалбоподателите.

5)      Съветът на Европейския съюз понася направените от него съдебни разноски.

Kreppel Tagaras Gervasoni

Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 28 април 2009 година.

Секретар        Председател

W. Hakenberg        S. Gervasoni

Текстовете на настоящото решение и на цитираните в него решения на съдилищата на Общността, които все още не са публикувани в Сборника, са достъпни на уебсайта на Съда: www.curia.europa.eu

ПРИЛОЖЕНИЕ

Anna Bassi Perucchini, с местожителство в Reno di Leggiuno (Италия),

Marco Basso, с местожителство във Varano Borghi (Италия),

Ernesto Brognieri, с местожителство в Barasso (Италия),

Sergio Brusorio, с местожителство в Sesto Calende (Италия),

Natale Cao, с местожителство в Ispra (Италия),

Renato Cazzaniga, с местожителство в Ispra (Италия),

Elvidio Flammini, с местожителство във Varèse (Италия),

Luigi Magistri, с местожителство в Ispra (Италия),

Reginella Molinari Canale, с местожителство в Ispra (Италия),

Giuseppe Morelli, с местожителство в Besozzo (Италия),

Nadia Valentini, с местожителство във Varèse (Италия),

Giuseppe Zara, с местожителство в Ispra (Италия).

* Език на производството: френски.