ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
(трети състав)

22 ноември 2012 година

Дело F‑84/11

Barthel и др.

срещу

Съд на Европейския съюз

„Публична служба — Длъжностни лица — Възнаграждение — Отказ да се предостави на жалбоподателите обезщетение за работно време на смени — Потвърдително решение — Отчасти явно недопустима и отчасти явно неоснователна жалба“

Предмет: Жалба, подадена на основание член 270 ДФЕС, приложим към Договора за ЕОАЕ по силата на член 106а от него, с която г‑жа Barthel, г‑жа Reiffers и г‑н Massez искат, на първо място, отмяна на решението от 17 май 2011 г., с което Съдът на Европейския съюз отхвърля жалбата им срещу мълчаливия отказ на искането им от 14 юли 2010 г. да ползват, ex nunc, надбавки за работа на смени. На второ място, жалбоподателите искът да се осъди Съда да заплати на всеки от тях сумата от 10 700,76 EUR като обезщетение за имуществени вреди, както и сумата от 3 000 EUR като обезщетение за неимуществени вреди

Решение: Отхвърля жалбата на г‑жа Barthel, г‑жа Reiffers и г‑н Massez като отчасти явно недопустима и отчасти явно неоснователна. Осъжда Съда понася направените от него съдебни разноски и съдебните разноски на жалбоподателите.

Резюме

1.      Искове, предявени от длъжностни лица — Предварителна административна жалба — Срокове — Характер на абсолютна процесуална предпоставка — Искане за преразглеждане на решение на администрацията, което е станало окончателно — Липса на нови обстоятелства, които да обосноват възобновяване на срока — Недопустимост — Искане, което се отнася до периодично обезщетение — Липса на последици

(членове 90 и 91 от Правилника за длъжностните лица)

2.      Длъжностни лица — Решение с неблагоприятни последици — Задължение на администрацията да посочи начините и сроковете за обжалване — Липса

3.      Длъжностни лица — Извъндоговорна отговорност на институциите — Липса на изричен отговор на искане по смисъла на член 90, параграф 1 от Правилника — Незаконосъобразност — Условие

(член 90 от Правилника за длъжностните лица)

1.      Периодичният характер на обезщетението не представлява достатъчно основание, за да може длъжностното лице да предяви ново искане пред органа по назначаване, на основание на член 90, параграф 1 от Правилника, с което се цели въпросният орган да промени свое решение, което вече е станало окончателно, по съображение за различно уреждане на действието на това решение във времето, а именно действие вече не обратно, а само за в бъдеще.

Длъжностните лица не могат да заобикалят установените в членове 90 и 91 от Правилника срокове чрез искане, с което непряко поставят под въпрос предходно решение, което не са обжалвали в срок. Единствено наличието на нови съществени обстоятелства може да обоснове евентуално преразглеждане на решение, което е станало окончателно.

Органът по назначаване може да приеме ново решение след първоначалното решение, което не е било обжалвано срок и така е станало окончателно. Всъщност този орган винаги може да приеме ново решение в бъдеще, при условие че зачита придобитите права, или да потвърди първоначалното решение. В последния случай, тъй като новото решение само потвърждава първоначалното окончателно решение, то не може да се оспорва валидно пред съда.

(вж. точки 25—27)

Позоваване на:

Първоинстанционен съд — 11 юли 1997 г., Chauvin/Комисия, T‑16/97, точка 37 и цитираната съдебна практика

Съд на публичната служба — 12 септември 2011 г., Cervelli/Комисия, F‑98/10

2.      Към настоящия момент не съществува общо задължение за институциите да уведомяват длъжностните лица и другите служители, адресати на актовете им, за възможните способи за защита, нито задължение за посочване на сроковете за упражняването на тези способи за защита. По същия начин член 41 от Хартата на основните права на Европейския съюз не налага на институциите специфично задължение да посочат на наетите от тях длъжностни лица и други служители възможните способи за защита и сроковете за упражняването им.

(вж. точки 35 и 36)

Позоваване на:

Съд — 27 ноември 2007 г., Diy-Mar Insaat Sanayi ve Ticaret и Akar/Комисия, C‑163/07 P, точка 41 и цитираната съдебна практика

3.      Наличието на вреда, която би могла да произтича от избора на органа по назначаване да прибегне до мълчалив отказ, вместо да отхвърли изрично искане на длъжностно лице, предявено на основание на член 90, параграф 1 от Правилника, винаги ще зависи от това дали посоченият отказ е незаконосъобразен, доколкото мълчаливият отказ е предвиден като такъв в член 90, параграф 2 от Правилника.

(вж. точка 40)