Language of document : ECLI:EU:F:2010:62

РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА (първи състав)

29 юни 2010 година

Дело F-36/09

Kate Armitage-Wilson

срещу

Европейска полицейска служба (Европол)

„Публична служба — Служители на Европол — Неподновяване на договор — Договор за неопределено време — Член 6 от Правилника за служителите на Европол — Принцип на зачитане на правото на защита“

Предмет: Жалба, подадена на основание член 40, параграф 3 от Конвенцията, изготвена на основание член K.3 от Договора за Европейския съюз, за създаване на Европейска полицейска служба (Конвенцията за Европол) и на член 93, параграф 1 от Правилника за служителите на Европол, с която г‑жа Armitage-Wilson иска отмяна на решението на Европол от 12 юни 2008 г., с което ѝ се отказва да сключи договор за неопределено време, както и на решението на Европол от 7 януари 2009 г., с което се отхвърля подадената от нея по административен ред жалба срещу решението от 12 юни 2008 г.

Решение: Отменя решението от 12 юни 2008 г., с което Европол отказва да предостави договор за неопределено време на жалбоподателя. Осъжда Европол да заплати съдебните разноски.

Резюме

1.      Право на Съюза — Принципи — Право на защита

2.      Длъжностни лица — Служители на Европол — Решение, засягащо административното положение на служител — Отчитане на обстоятелства, които не фигурират в служебното му досие — Незаконосъобразност

(членове 6 и 23 от Правилника за служителите на Европол)

3.      Длъжностни лица — Служители на Европол — Решение, засягащо административното положение на служител — Отчитане на обстоятелства, които не фигурират в служебното му досие — Решаващо влияние — Отмяна — Условия

(член 23 от Правилника за служителите на Европол)

1.      Зачитането на правото на защита е съществено процесуално изискване, чието нарушение може да се повдигне служебно. Във всяко производство, открито срещу лице, което може да завърши с увреждащ го акт, то е и основен принцип на правото на Съюза, който трябва да се обезпечи дори в отсъствието на всякаква правна уредба относно съответното производство. Този принцип изисква всяко лице, срещу което може да се постанови увреждащо решение, да може да изложи надлежно своята гледна точка във връзка с уличаващите го обстоятелства, които могат да се установят в акта. Непосредствено свързано с принципа на зачитане на правото на защита, правото на достъп изисква администрацията да изпраща на засегнатия служител всички документи, въз основа на които тя може да основе своето решение.

(вж. точки 53 и 54)

Позоваване на:

Съд — 7 май 1991 г., Interhotel/Комисия, C‑291/89, Recueil, стр. I‑2257, точка 14; 7 януари 2004 г., Aalborg Portland и др./Комисия, C‑204/00 P, C‑205/00 P, C‑211/00 P, C‑213/00 P, C‑217/00 P и C‑219/00 P, Recueil, стр. I‑123, точки 68 и 71; 9 ноември 2006 г., Комисия/De Bry, C‑344/05 P, Recueil, стр. I‑10915, точки 37 и 38; 6 декември 2007 г., Marcuccio/Комисия, C‑59/06 P, непубликувано в Сборника, точка 46

Първоинстанционен съд — 15 март 2000 г., Cimenteries CBR и др./Комисия, T‑25/95, T‑26/95, T‑30/95—T‑32/95, T‑34/95—T‑39/95, T‑42/95—T‑46/95, T‑48/95, T‑50/95—T‑65/95, T‑68/95—T‑71/95, T‑87/95, T‑88/95, T‑103/95 и T‑104/95, Recueil, стр. II‑491, точка 487

Съд на публичната служба — 11 септември 2008 г., Bui Van/Комисия, F‑51/07, Сборник СПС, стр. I‑A‑1‑289 и II‑A‑1‑1533, точка 77, което е предмет на обжалване пред Общия съд на Европейския съюз, дело T‑491/08 P

2.      За служителите на Европол член 23 от Правилника за служителите на Европол има за цел да гарантира правото на защита, като не допуска решенията на администрацията, които засягат положението на служителя и неговата кариера, да се основават на факти, свързани с неговите способности, ефикасност или поведение, които не са отбелязани в служебното му досие. От това следва, че решението, което се основава на такива фактически обстоятелства, противоречи на гаранциите на посочения правилник и трябва да се отмени като прието в рамките на незаконосъобразно производство.

Решение, постановено след провеждането на специалното производство за възлагане на договори за неопределено време, предвидено в разпоредбите на член 6 от същия правилник и на член 7 от Решението от 8 декември 2006 година относно прилагане на член 6 от Правилника за персонала на Европол, може да засегне административното положение на служител на Европол и поради това да представлява увреждащо решение. От това следва, че такова решение може да се приеме единствено в съответствие с принципа на зачитане на правото на защита.

(вж. точки 55 и 57)

Позоваване на:

Съд — 28 юни 1972 г., Brasseur/Парламент, 88/71, Recueil, стр. 499, точка 11; 12 февруари 1987 г., Bonino/Комисия, 233/85, Recueil, стр. 739, точка 11

Първоинстанционен съд — 6 февруари 2003 г., Pyres/Комисия, T‑7/01, Recueil FP, стр. I‑A‑37 и II‑239, точки 70 и 72; 13 декември 2005 г., Cwik/Комисия, T‑155/03, T‑157/03 и T‑331/03, Recueil FP, стр. I‑A‑411 и II‑1865, точка 50

Съд на публичната служба — 28 юни 2007 г., Bianchi/ETF, F‑38/06, Сборник СПС, стр. I-A-1-183 и II-A-1-1009, точка 48

3.      Нарушението на член 23 от Правилника за служителите на Европол и на принципа за зачитане на правото на защита води до отмяна на акт само ако се докаже, че доказателства, които не са били изпращани на служителя, са оказали решаващо въздействие върху засягащото го решение на администрацията.

В това отношение формуляр за оценка, който не просто възпроизвежда информацията, съдържаща се в доклада за оценка на заинтересованото лице, а съдържа раздели относно неговите способности, ефикасност и поведение, както и оценка на въздействието от неподновяването на договора му върху правилното функциониране на Европол, може да окаже решаващо влияние върху посоченото решение.

(вж. точки 61—65)

Позоваване на:

Съд — 12 ноември 1996 г., Ojha/Комисия, C‑294/95 Р, Recueil, стр. I‑5863, точка 67

Първоинстанционен съд — 6 февруари 2007 г., Wunenburger/Комисия, T‑246/04 и T‑71/05, Сборник СПС, стр. I‑A‑2‑21 и II‑A‑2‑131, точка 149