Преюдициално запитване от Supremo Tribunal de Justiça (Португалия), постъпило на 10 ноември 2021 г. — Strong Charon, Soluções de Segurança, S.A./2045-Empresa de Segurança, S.A., FL

(Дело C-675/21)

Език на производството: португалски

Запитваща юрисдикция

Supremo Tribunal de Justiça

Страни в главното производство

Жалбоподател: Strong Charon, Soluções de Segurança, S.A.

Ответник: 2045-Empresa de Segurança, S.A., FL

Преюдициални въпроси

Възможно ли е все още да се твърди, че липсата на договорна връзка между последващи доставчици на услуги е индикация, че не е налице прехвърляне по смисъла на Директива 2001/23/ЕО¹ , въпреки че, както и другите признаци, сама по себе си не е решаваща и не трябва да се разглежда изолирано (решение от 11 март 1997 г., Ayse Süzen, C-13/95, т. 11)² ?

Може ли в дейност като частната охрана на промишлени инсталации, в която новият доставчик е поел само един от четиримата работници, които са били част от стопанската единица (и следователно не е поел по-голямата част), няма фактически доказателства, от които да се заключи, че въпросният работник е имал специфични компетенции и познания, така че да се приеме, че по отношение на компетенциите съществена част от персонала е била прехвърлена на доставчика и не са били прехвърлени нематериални активи, да се заключи, че не е налице прехвърляне на стопанския субект, дори ако клиентът продължава да предоставя на доставчика на услуги определено оборудване (аларми, вътрешна телевизионна верига, компютър), като се има предвид, от една страна, сравнително ниската икономическа стойност на инвестицията, която това оборудване представлява за операцията като цяло, и от друга страна, че не би било икономически обосновано (решение от 27 февруари 2020 г., Grafe и Pohle, C-298/18, т. 32)¹ да се изисква от клиента да го замени?

Ако „националната юрисдикция [трябва] да прецени този въпрос конкретно в светлината на установените от Съда критерии ([…] решение от 7 август 2018 г., Colino Sigüenza, C-472/16, EU:C:2018:646, т. 45¹ , [и решение Grafe и Pohle, т. 27]), както и на целите, преследвани с Директива 2001/23, като посочените по-специално в съображение 3“, трябва ли да се вземе предвид обстоятелството, че „посочената директива няма за цел да защити единствено интересите на работниците при прехвърляне на предприятие, а се стреми да осигури справедлив баланс между техните интереси, от една страна, и интересите на приобретателя, от друга“ (решение от 26 март 2020 г., ISS Facility Services NV, C-344/18, т. 26 което на свой ред възпроизвежда вече изтъкнато твърдение в решение от 18 юли 2013 г., Alemo-Herron, C-426/11, т. 25)² ?“

____________

¹     Директива 2001/23/ЕО на Съвета от 12 март 2001 година относно сближаването на законодателствата на държавите-членки във връзка с гарантирането на правата на работниците и служителите при прехвърляне на предприятия, стопански дейности или части от предприятия или стопански дейности (ОВ L 82, 2001 г., стр. 16; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 6, стр. 20).

¹     EU:C:1997:141.

¹     EU:C:2020:121.

¹     EU:C:2018:646.

¹     EU:C:2013:521.